Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

First topic message reminder :

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп] - Page 15 6a1ae499jw1edu7dq3lwuj20c807zmyc

~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...

- Но реално погледнато то е нередно... - призна Мег, но после леко се подсмихна. Да, искаше да разкрие връзката си с него на целия свят, за да бъде с него в този му вид и да не се притеснява за това. Сега единствено Олимпийците я спираха да няма открита връзка с него. - А аз мислех, че можеш да ме използваш като оръжие ... срещу Зевс.
Нещо в нея и подсказваше, че той няма да го направи, но това определено би било нещо което самият Зевс би направил. Нали Мег и без това бе създадена като оръжие, но така и не бяха успели да и дадат така мечтаното правилно обучение.
- И кога смятате да разкриете връзката ни, господарю мой? - изведнъж на Мег отчаяно и се прииска да го целуне. Загледа се в устните му и след миг се надигна като обви ръце около вратът му и го целуна. Резултата бе, че и двамата паднаха на пода, като Мег бе отгоре му и можеше да се каже, че е паднала на меко, макар Посейдон да бе кама мускули.
- Извинявай... - изрече след миг, но на лицето и се виждаше нещо повече от извинителна усмивка. Четеше се и желанието и към него. - Просто не се сдържах...

Дръпнах я към себе си и отново я целунах.
-Не ми се извинявай. Можеш да правиш това, когато си поискаш. - Задържах ръце на кръста и оставяйки я върху мен. Беше ми добре така, нямаше да я пусна скоро. Замислих се как да разкрием какво всъщност значи пророчеството... И може би имах идея, но не бях сигурен, че на Мегара ще и хареса.
-Можем да идем на Олимп. Още сега. Ще минем през лагера, за да се погрижа за хлапетата, а после ще се качим на Олимп и пред съвета на боговете ще ги информираме, че сме заедно. Така ще мога и да преценя кои ще бъдат на моя страна. - Замълчах и си представих израженията им. Щеше да бъде грозно. Бях сигурен в това. Познавах родните си, особено брат си и Атина... Въздъхнах и погледнах Мег.
-Оръжие? Смяташ, че бих те превърнал в това? Единствения срещу когото си оръжие съм аз.

Мег се надигна леко и го погледна учудено.
- Ти сериозно ли? - премигна и се огледа наоколо сякаш това бе някаква скрита камера, като в предаванията на Хермес за Афродита. - Сериозно би отишъл сега на Олимп с мен и би разкрил на всички богове чувствата си към мен?
И някак си всичко това и звучеше сладко. Тя се усмихна щастливо и тоново впи устни в неговите, но за по - дълго. Ръцете и сами се плъзнаха по тялото му към панталоните му и тя ги спря точно на колата му, като отдалечи лице от неговото и се усмихна извинително.
- Това ми звучи сладко и една част от мен иска да го направиш, но друга се притеснява от това което може да стане... и все пак ще съм до теб през цялото време, какъв е шанса да унищожат нещо толкова сладко като мен освен огромен? - целуна го набързо, като наоколо се разнесе звучно 'мляс" - Обичам те, просто си нямаш и на идея колко и надали ще ми омръзне да го повтарям...

Усмихнах се похотливо, когато ръцете и се спряха на колана ми. Моите се плъзнаха надолу и ги оставих върху дупето и.
-Е, ако продължиш така може би не точно сега... - Насилих се да стана сериозен и я погледнах. - Да, с удоволствие бих отишъл на Олипм и бих обявил, че сме заедно. Но няма да допусна да те наранят по някакъв начин. Или по-точно да те изпепелят. - Стиснах зъби. Познавах Мегара достатъчно, за да знам, че няма да си мери думите и абсолютно ще забрави, че все още е смъртна. И естествено ще забрави голямата вероятност да я убият. Погледнах я отново.
-Но преди да го направим трябва да знаем например какво мисли Хадес. Все пак подкрепата си е подкрепа независимо от кой точно идва. - Засмях се и я притиснах към себе си. - Все пак и ти ще трябва да обещаеш да бъдеш примерна... - Откраднах си кратка целувка и я погледнах. - И аз те обичам скъпа.. Повече отколкото ти мен.

Мег повдигна вежда.
- Аз? Примерна? О Велики Посейдон... къде мислиш, че се намираш? - Мег го целуна страстно, като хвана лицето му с ръце и после премести устните си върху вратът му, като леко го захапа след продължителна целувка. - Ще се опитам да бъда примерна, но нищо не обещавам..., а относно Хадес не знам кога Алекс ще му каже всичко. Изобщо не знам дали е тръгнала натам. Така, че можем само да гадаем...
Не искаше да се отделя от него, но колкото по - рано заявяха всичко това на онези горе, толкова по - добре нали?! Така Зевс нямаше да има време да ги омотае със сладки думи, или по - скоро Атина. Все пак тя бе мозъкът сред тях.
- Е ще вървим ли на Олимп? - Мег скри ръцете си зад гърбът си. Имаше опасност да се опита да свали панталоните му, а това точно никога нямаше да ги отведе до желаната дестинация. Не, че леглото на нейния любим не бе нещо което и двамата желаеха, но.. - А и не мисля, че знаеш колко много те обичам. Така, че недей да спориш.

Повдигнах вежди.
-Никой ли не ти е казвал, че не трябва да спориш с един Бог? - Целунах я страсно. Мег бе едно ужасно хлапе, трябваше да и го призная. Дори не можеше да ми обещае, че ще бъде примерна, за да не я убият.
-Мегара няма да стъпя на Олимп докато не ми обещаеш, че няма да правиш глупости. Или поне ако го правиш няма да се отделяш от мен. Защото ако някой от тях те убие дори Хадес няма да може да те спаси. - Погледнах я кисело. А и първо наистина трябаше да минем през лагера, колкото и скапан баща да бях не можех да оставя брат ми да ги нарани. Само се надявах Хадес да е да моя страна. Предишния път той беше най-прецакан, сега беше наш ред... А и тогава аз бях повече с него отколкото със Зевс.
-В момента в който ми обещаеш можем да тръгнем за лагера.

Мег изръмжа недоволно.
- На това му се вика изнудване любов моя! - намуси се насреща му тя. Но той разбира се имаше право. И все пак тя имаше дарбата да се забърка в неприятности, как щеше да не се набива на очи на Олимп и да стои кротко. Особено пред Зевс и Атина, когато щеше да поиска да ги ядоса на всяка цена. - Добре, обещавам да се държа прилично, при положение, че не се отделяш от мен защото да кажем..., че ти ще ме контролираш един вид.
Тя се наведе и го целуна. Да щеше да я контролира, освен, ако тя не го изнасилеше преди това. Все пак не се бяха виждали доста време, а последния път нямаше как да се нарадват особено много един на друг по едни или други обстоятелства. Но Мег реши, че ще може да издържи. Щеше да се справи да устои на изкушението.
- Е ще вървим ли? - попита с блеснали очи. Незнайно защо всичко това я привличаше по един опасен начин, да може би защото бе опасно. А тази дума толкова много и харесваше. - Но... направи услуга и на двама ни..., ако на Зевс или Атина много им знае устата, то не им оставяй длъжен от мое име. Ще се опитам да си мълча, но ... резултата може да се окаже по - лош и от мълчанието ми пред нейно величество..
И Мег повдигна вежди, сви устни и посочи с глава навътре в двореца. С "нейно величество" разбира се имаше предвид Амфитрита, безценната женица на нейния мъж. Дали тя щеше да остане на тяхна страна, след като научеше коя е Мег и какво прави с Посейдон от няколко години насам?

Ухилих се.
-Не му се вика изнувдване. Това са най-обикновенни преговори... - Е, почти бяха най-обикновенни преговори. Изправих се и вдигнах и нея гледайки към замъка. Пол и Ария щяха да бъдат доста криви, че ще ги оставя сами в двореца но не исках да ги извеждам в света и да ги поставя в излишна опастност. Както поставях Мег в случея. Погледнах я и тръгнахме по една от пътеките.
-Не е задължително винаги да мълчиш просто стой край мен. - Така или иначе знаех, че няма просто да стои и да мълчи. В момента в който стъпехме на Олимп щеше да забрави за всяка наша уговорка и да върви в рогата напред. Просто се надявах поне наистина да остане около мен, за да не ми се налага да се разсейвам прекалено.
-Тръгваме ли?

Мег огледа двореца, издигащ се пред тях. Преди бе готова да жертва живота си за това място, или по - скоро за своя любим, а това бе неговият дом, неговото царство. Сега им предстоеше нова битка с много по - опасен противник от Водния дух и Мегара отново бе готова на всичко за да защити това невероятно място, владенията на Посейдон. Обърна се към него обвила едната си ръка около кръста му, а другата сложи на бузата му върху наболата му брада. Надигна се на пръсти и го целуна нежно, но за кратко. Нямаха време за губене.
- Тръгваме. - потвърди думите му тя. Не можеше да се отрече, че се притеснява. Щеше да отиде на Олимп след толкова много години. Щеше да види Зевс и Атина и всички други богове за първи път от почти десет години. - Но обещай ми, че ако реша да налетя на бой на Зевс ще ме удържиш до теб на всяка цена...
Това просто нямаше да е особено красива картинка. Мег просто си представяше всичко. Как Зевс седи на трона си, а тя тръгва насреща му за да го убие, докато по тялото и се прокарва електричество... и просто липсваше само Арес да се появи от някъде и да я нокаутира с лопата. Мм да, епично.

Кимнах леко и се усмихнах.
-Ще се погрижа да не те пускам. - Свирнах високо и пред нас се появи един от морските ми коне, както и голямата ми колесница. Отново. - Мег, ние ще сме на коня. Ти ще си отпред, аз ще седна зад теб. Колесницата е за децата по-късно. - Хвърлих още един поглед на двореца. Бях сигурен, че докато ме няма Амфритрита ще се държи добре, а и предполагах, че тя вече се досеща какво става. Надявах се просто, когато се върна да я няма.
Помогнах на Мег да се качи на коня и се настаних зад нея. Щеше да е по-лесно да се придвижда по моя начин, но не исках да я оставям сама в океана. Дадох команда нагоре и сложих едната си ръка на кръста на момичето ми. Всъщност нямах нужда да се държа, просто ми харесваше да я докосвам.
Не ни отне много време да стигнем бреговете на лагера и с дълбока въздишка стъпих на пясъка и навлязохме в границите. Почти веднага всички се обърнаха към мен явно усещайки, че има нещо и видях шокираните им изражения. Е, явно не ги посещаваше бог всеки ден. Погледнах Мегара.
-На твоя територия сме... Давай.

Мег се усмихна когато усети ръцете му върху себе си, но се насили да мисли трезво. Все пак не можеше да му се нахвърли ей сега, насред нищото докато водата ги обгръщаше. Просто се държеше за гривата на коня и бе долепила тялото си до неговото, просто зареди самото усещаше. И за първи път в живота си може би бе толкова спокойна във вода, без някой да я кара да бъде такава.
Изникнаха сякаш от нищото на брега в близост до лагера и тръгнаха натам, като Мег вървеше леко в сянката му докато не прекрачиха границите на лагера. Тогава почти злобна усмивка се появи на лицето на Мег. Тя повдигна предизвикателно вежди и въздъхна тежко.
- О моля те... това е тоолкова досадно. - и все пак смигна на Посейдон и тръгна направо към неговата хижа. С разпилените златни рибки из лагера щеше да се оправи една идея по - късно. Или по - скоро щеше да прати друга рибка след тях.
Отвори вратата на хижата на Посейдон и се облегна на касата на вратата. Вътре бе пълно, момчета по бельо се разхождаха нагоре надолу и леко се смутиха при видът на Мег. Момичетата даже се намусиха, все пак преди около две години именно Мегара бе откраднала сърцето на най - красивото им момче, който всъщност бе нейния мъж под прикритие.
- Не гледайте като... удавени. А си събирайте нещата по възможно най - бързия начин. - заяви тя малко по - грубо от колкото трябва. - Баща ви ви чака на границата на лагера за да ви отведе в Подземното си царство... и това не е шестица от тото, vamos! Нямаме цял ден, освен ако не искате Зевс да ви изпепели.

Загледах се в Мег, която явно беше доста уверена. Докато я чаках се спрях край арената с идеята да гледам как дребните тренират, но нещата не се развиха според плана ми. Още когато стъпих там всички полубогове се поклониха и гледаха да се скрият някъде по най-бързия начин. Хвърлих поглед към хижите и Мегара вече излизаше заедно с десетте ми деца, супер сигурно очакваха мила семейна картинка, но нямаше как да се случи.
Вдигнах глава точно навреме за да срещна погледа на Хирон и му кимнах леко. Е, едва ли се радваше да ме види, появата ми означаваше, че се готвя за война. Е, все още се надявах да избегна това, но... Всички знаехме, че е малко вероятно. Кимнах на Мегара, когато застана до мен и се обърнах към децата ми, най-голямото от които бе на шестнайсет.
-Е, чули сте пророчеството. Знаете, че ме очаква война. Искам да ви прибера в подводния дворец, за да ви защитя. Ако не искате да бъдете на моя страна във войната сте свободни да си вървите, сега. Дойдете ли, няма да има връщане назад. - Изгледах ги един по един. Исках да знаят какво правят.

Мегара застана до Посейдон, чувстваше се някак си уверена. Но не се усмихваше, нямаше време за усмивки. Най - малкото защото те бяха странна картинка. Посейдон бе безкрайно величествен и някак си не бе на място в лагера. Някои все още коленичеха зад гърбът му, а други си шушукаха притеснено.
- Нямаме много време, мислете по - бързо. - напомни им тъмнокоската, като се облегна на една дървена подпора край арената и отметна коса назад. От тук и се откриваше страхотна гледка към задника на Посейдон и тя прехапа устна като леко изръмжа. Не бе истина как го искаше, може би можеха да отделят малко време преди да дойдат тук..., защо никога нямаше търпение за каквото и да е?
- А ти какво търсиш тук? - намуси се една от дъщерите на Посейдон. Това накара Мег да обърне глава към нея и да пристъпи напред повдигайки вежди. - Ти не си негова дъщеря.
- Не, не съм негова дъщеря. Но нима и не знаеш коя съм? - Мег се подсмихна. - Не си толкова нова..., но би трябвало да знаеш един от най - добрите с лъка наоколо. Мегара Зет, ничия дъщеря. На вашите услуги, ако ти трябва нещо направи си го сама.
Мег направи физиономия, а тогава наоколо се разнесоха ахкания. Около нея всичко се окъпа в златиста светлина, Мег веднага разбра какво означаваше това. Вдигна глава нагоре чудейки се кой знак ще види, но това което стана изобщо не го очакваше. И надали някой го е очаквал. Първоначалната златиста светлина бе дошла от мълнията на Зевс, но към нея се бе присъединила и друга светлина, по - лена, по - ненатрапчива носеща сияен бухал със себе си. Знакът на Атина. Мег стисна устни и се обърна към момичето, като направи лек пренебрежителен поклон, като всъщност по - скоро само леко посочи с ръка настрани сякаш беше иконом който въвежда гости.
- Мегара Зет, дъщеря на Зевс и Атина... като стана на въпрос, нека не се лъжем нали. - извъртя очи, но в нея се загнезди страх. Знаеше защо са я признали, но това просто нямаше как да стане. И все пак Мег погледна уплашено към Посейдон, знаеше, че страхът и ще успее да го разчете само той.

В мига, в който символите на Зевс и Атина блеснаха над главата на Мег на мен ми стана ясно, че ще има война. Родителите и я зовяха да се прибере у дома и точно това смятахме да направим. Придърпах я към себе си обвивайки с ръка кръста и.
-Е, голяма изненада. - Погледнах отново Хирон, който следеше ужасено изчезващите значи над главата на Мегара и се обърнах към хлапетата. - Трябва да тръгвате. Решавайте. - Наведох се леко над Мегара и целунах челото и. Виждах ужаса изписан в погледа и, явно не беше очаквала признание точно сега. Е, брат ми никога не правеше нищо без причина, не можех да му го отрека. Просто имаше полза да я признае сега.
-Недей, не мисли за тях. Просто видяха възможност да те накарат да се върнеш... - Част от мен трепна от тази мисъл. В крайна сметка винаги можеше да избере родителите си. Погледнах отново децата си, които вече бяха казали, че идват с мен и им помогнах да се качат на колесницата, която да ги отведе.

Мег го погледна, но не успя да каже нищо. Просто чувстваше тялото си неестествено тежко. Поспря и се облегна на едно дърво докато той помагаше на децата да се качат в колесницата. Хирон пристъпи към нея, но тя само поклати глава. Отиде до кентавъра и леко го прегърна, като той и отвърна. Бе един вид благодарност и сбогуване. От тук насетне дъщерята на Зевс си нямаше и на идея какво ще стане, а това я плашеше.
Мег се приближи към Посейдон и го хвана за ръката. След миг го дръпна така, че той да я погледне. Надигна се на пръсти и впи устни в неговите, като обви ръце около вратът му и вплете пръсти в косата му.
- Никога, никога не бих те предала по този начин. - промълви тя след миг. - Ти си единственото което имам, моето семейство и моят живот. Те не ме интересуват... бях създадена като тяхно оръжие, не съм обучена както те искаха..., но ще изпитат силата на собственото си оръжие. НИЕ можем да ги победим, любов моя!
Мегара отново, точно както преди няколко години в онзи въздушен мехур, звучеше като доста по - възрастна. Сякаш изобщо не бе на шестнадесет години, а на поне шестнадесет века. Очите и мятаха искри, а тялото и потрепваше в ръцете му. Бе сигурна в думите си, вярваше в себе си и в него, бе готова за това което предстоеше... само не бе готова да го изгуби и щеше да направи всичко той да е добре, нещо което може и да им изиграеше лоша шега, но Мег нямаше да го даде толкова лесно на Зевс.
- Обичам те Посейдон.

-И аз те обичам. Бъди спокойна, ще видиш, че всичко ще бъде наред. - Погледнах я и се опитах да се усмихна. Някак си бе успяла да прочете мислите ми, не знаех как го постига... Обърнах се и изпратих с поглед децата си, а после срещнах очите на Мегара.
-Ще пробваме един малко по-различен начин на придвижване.... Не знам как ще ти подейства. - Получих леко кимване и сложих ръце на кръста и притискайки я максимално към себе си. Отне ми само няколко секунди концентрация и знаех, че от нас е останал само дъх на океан.

Олимп се извисяваше красив както винаги, но заобиколен от светкавици. Беше очевидно, че Зевс е бесен, но това не ме интересуваше. Олимп бе и мой дом и щях да вляза в залата, точно както подобава. Хванах ръката на Мегара и се усмихнах.
-Стой до мен. И се води по моята игра. - Знаех, че останалите вече ни усещат, така че погледнах отново Мерага. - Нямаме време за обеснения, просто играй и се води по мен. - Бутнах врата и се оказахме, както изглеждаше, насред божествен съвет. Огледах лицата на всеки един и видях очите на Зевс и Атина впити в Мегара. Сложих собственически ръка на рамото и дърпайки я към мен, стараяйки се да изглежда сякаш я задържам насила и се усмихнах перверзно.
-Не липства ли някой тук. Например аз? Или малката? - Гласа ми бе леден.

Мег не го разбра напълно, даже изобщо, но просто кимна и тръгна с него из Олимп. Навлязоха в залата където се събираше съветът на Олимпийците и тъмнокосото момиче усети погледите на родителите си върху себе си. Това я накара да изтръпне, но тя не показа и грам ужас, докато не усети ръката на Посейдон върху себе си и не чу ледения му глас.
"КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ!?" изкрещя тя на ум, но въпроса бе за него. Но разбира се, той нямаше как да и даде отговора и Мег просто стоеше там незнаеща какво да направи. Изобщо си нямаше и на идея какво става, а когато Зевс се приближи към тях следван от Атина и Хера, Мег направо се сви. Хера я гледаше така сякаш Мег бе отровна змия, готова да ухапе детето и. Бе готова на всичко за да я убие... Атина и Зевс бяха някак бледи, но и двамата искаха дъщеря си при себе си, за да не изгубят олимпийския трон.
- Пусни я братко! - проговори Зевс, а Мег само погледна уплашено към Посейдон и поклати глава. Щеше да го убие зареди това, просто наистина щеше да го убие, ако не убиеха нея преди това.

Мег никак не бе доволна от развилата се ситуация, но просто не можеше да усети това, което усещах аз. Например, че каквото и да направим тук и сега няма да убедим Зевс да се откаже от войната. Нито ще убедя Атина да бъде на наша страна. Ръката ми незабележимо се отпусна, но все пак не я пуснах, дори леко застанах пред нея. Щеше да е по-добре ако Зевс е ядосан на мен, смятайки, поне в началото, че съм я наранил. Беше единствената ни възможност, но нямахме достатъчно за всички тези разяснения.
-Защо да я пускам? - Засмях се леко гледайки брат си. Той едва ли се интересуваше какво правя с нея, вероятно го беше страх да не я превърна в оръжие, това което искаше да направи той. Повдигнах вежди, но продължавах да усещам гнева на Мегара зад себе си. Окей, искаше сцената, можеше да потърпи още минута-две докато видим има ли шанс нещата да минат по-лесния начин.
-Нима се интересуваш от момичето? Пха... Едва ли. - Дръпнах се леко, така че Мег да е пред тях, но не я пусках. - Може би трябва ти да му кажеш колко хубаво си прекарваме, нали скъпа?

Мегара цялата изтръпна, когато усети нотката в гласът му. Той се опитваше да я защити по някакъв начин, да я изкара невинна пред Атина и Зевс. Това просто и дойде в повече, можеше да и разясни плана и по - рано нали?!
- Ти... жалка сексистска шовинистка свиня! - изкрещя насреща му като стисна устни за да не се изплюе отгоре му едва ли не. Изобщо не бе очаквала това, не бе редно да става така. - Ще те убия! Как смееш...
Зад думите и се криеше истинския смисъл на това което искаше да каже. Как наистина смееше да и причинява това, да я държи в неведение за нещо такова. Затова и се размърда неспокойно, но ръката му бе силна върху рамото и.
- Как смееш... КАКВО СИ ПРАВИЛ С ДЪЩЕРЯ МИ? - ядоса се Атина насреща му и направи още няколко крачки напред. Това още повече ядоса Мег и тя отново усети електричеството по тялото си. "О! Твоята дъщеря? И от кога така, ако смея да запитам" нацупи се мислено. Тези тук, до един бяха луди... добре, че се бе махнала навреме и бе живяла с нормалните хора. Едва се сдържаше просто да не изрече подигравателния коментар за себе си пред майка си.
- Какво е правил с мен ли? - не се сдържа и се засмя иронично. - Ти сериозно ли чак сега се сети да зададеш този въпрос? Може би, ако той не бе повдигнал въпроса нямаше да направи впечатление, че дъщеря ти стои до него ей така и гледа като теле в железница... може би трябваше да ме изнасили пред теб за да ти просветне за какво иде реч, а уж си богиня на разума и прочее...

Идеше ми да избухна в смях. Мегара наистина ми беше бясна, но това се връзваше перфектно в ситуацията. Е, по-късно отново щяхме да се караме, но аз се надявах поне веднъж да се слуша в гласа на разума, в случея в моя глас. Знаех, че не трябваше да я държа в неведение, но този план се бе появил в главата ми едва след като дойдохме на Олимп и просто нямаше време, за да и давам обеснения. Разсеях се миг само, за да мога да се насладя на изражението на Атина. Е, какво пък, поне това си струваше скандала с Мегара по-късно.
Поредната похотлива усмивка се плъзна по-устните ми.
-От кога тя е твоя дъщеря? От тази сутрин, когато научихте пророчеството и ви хвана страх, че ще я използвам? Е, какво да се прави... Закъсняхте. А това определено няма да е първия случей на отвлечена богиня. Да напомня ли за Хадес и Персефона? - Засмях се гръмко. - Е, вие я създадохте като оръжие, но сега аз имам невероятното удоволствие да се възползвам от всички хубави неща, които може момичето. - Дръпнах Мег рязко към мен и стиснах брадичката и.
-На нищо ли не те научих? Така ли ще ми говориш? Или смяташ, че тук някой ще те спаси? Никой не може да те измъкне, не го забравяй. - Челюста ми се стегна и знаех, че трябва да направя това, което никога не си бях представял. Вдигнах ръка и просто я зашлевих.

Мег усети вкуса на желязо в устата си, вдигна поглед към Посейдон, чак сега разбираше колко много я бе щадил той през годините. Да, може на първата им среща да бе я накарал да прави нещо, което тя хич не искаше и да се бе държал с нея като с парцалена кукла, никога не си бе позволявал да я удря или поне тя нямаше спомени за това.
Изплю златната кръв на земя, не се усмихваше, но очите и горяха. Тогава направи крачка назад за да е по - далеч от него и усети как просто тялото и пламна. Усещаше електричеството по себе си, а после осъзна, че то дори се вижда. Усмихна се иронично и обърка глава леко назад.
- Атина.. така де скъпа мамо, нали така... - започна Мег като се обърна цялата и изтри малко от златната кръв потекла от устата и, като повдигна вежди. - Докато бе толкова загрижена за мен... както и ти татко... аз бях в ръцете му и как да ви го кажа...хм... може би направо ще е най - добре? Бременна съм, изненада!
Да бе, как ли пък не. Само дете и липсваше. Но така и така бяха тръгнали да им бъркат в душите на боговете, защо не им го върнеше за всички тези години пренебрежение. Това би трябвало да е достатъчно да ги извади от строя за поне десетина минути, а по ахканията зад Зевс усети, че това е случило при някои от боговете, боже господи... та те се връзваха на всичко!

Мислите ми вече изцяло бяха изключили случващото се около нас. Единственото, което виждах беше кръвта на Мег на пода. Това беше лоша идея и го знаех още, когато го направих.
Зевс скочи към мен, но аз направих крачка към Мегара и я дръпнах отново до себе си. Усещах електричеството по кожата и, но не можеше да ме нарани. Погледнах Зевс и се насилих да се усмихна.
-Ако направиш още дори една крачка ти обещавам, че няма да я видиш никога повече. Нито нея, нито внука ти братко... Или по-добре племенник. - Погледнах Мегара. Нямаше да я пусна да се отдели от мен, можеше да ме мрази колкото си иска за това. Щях да се отдръпна от нея единствено ако кажеше, че иска да бъде на страната на баща си.
-Гледай да родиш момче скъпа... - Е, сега вече дрънках лъжи. Ако наистина беше бременна последното, което щеше да ме интересува е дали ще е момче или момиче. Зевс се приближи към нас и впи очи в моите.
-Пусни я. Остави я тук, на Олимп. Забрави за нея и детето и няма да има война. Тя ще остане тук завинаги и никой няма да я използва.
-Да я пусна от моя затвор, за да я дам в друг? Та аз поне за забавлявам... - Обърнах се лекичко и погледнах Мегара, така че другите да не ни виждат. В очите ми се четеше всичко, избора беше неин и ако не искаше да ме вижда щях да я разбера.

Мег леко се подсмихна докато поглеждаше Посейдон. Как всички Олимпийци забравяха пророчеството. В него се казваше, че когато тя се влюби в него и той нея също заобича всичко ще започне. Просто не бе истина колко бяха ... умни. Но тя нямаше да им разкрива това, все още не.
Обърна се към Зевс и стисна устни като изръмжа. На практика Посейдон бе прав. Ако кажем, че той я държеше на сила и я дадеше на Зевс то тя наистина щеше да се озове от един затвор в друг.
- Ха! - изсмя се тя. - И какво по - добро ще получа от вас? Вие всички сте едни и същи!
Изкрещя последното и уж се задърпа в ръцете на Посейдон, но всъщност искаше да се свие в прегръдките му, просто там и бе по - спокойно. И все пак да бъде близо до него пак бе нещо, бе по - добре от нищо.
- Бях на седем! - обърна се тя към Зевс и Атина. - И напуснах Олимп просто ей така ..., а вие направо се отрекохте от мен. Със същия късмет можех да си помисля, че мога да летя и да се метне ей от там..
Мег посочи с поглед буреносното небе зад себе си. Е друг бе факта, че тя всъщност наистина можеше да лети, но хич не и допадаше това летене... бе толкова несигурно и навлизащо в пространството на баща и. Предпочиташе водата пред това.
- О и не се притеснявайте, господарю. - изрече с надсмешка Мег обръщайки се към Посейдон. - Не се и съмнявам, че ви се занимава с кукли Барби... макар и жена ви да е точно такава. Сигурно сте я държали до себе си само защото ви е родила син..., да това ще да е.

Вътрешно ликувах. Останалите не можеха да го усетят, но аз познавах Мегара, тя избираше мен, а това ми беше достатъчно. Вдигнах поглед само, за да видя ужасените изражения на Зевс и Атина, когато чуха дъщеря си да ме нарича "господарю". В крайна сметка те не я бяха създали, за да се кланя на мен, а на тях. Тяхната най-голяма грешка и моя най-голям късмет. Притиснах я към себе си, слагайки ръка на корема и. Просто исках да я докосвам.
-Всъщност ми се занимава само с една кукла. - Погледнах я палаво. - Но се съмнявам, че искаш да знае как ще свърши детето ако родиш момиче. - Избухнах в смях пред смаяните погледи на родните ми. - Вижте колко добре съм си я обучил, не си очаквал да ме нарича така, нали братко?
-Давам ти последен шанс Посейдон... Или ми я дай или ще ти я взема със сила.
-О, нима. - Прехапах устна и сложих едната си ръка на рамото на Мегара. Моя. Исках да го убия на мига, та той е търгуваше сякаш я накакъв кон, предмет... Е, все пак за тях тя беше точно това. Оръжие.

Мег се усмихна вътрешно, когато той обви ръка около нея, но и леко трепна. Тази негова игра не и харесваше, но нямаше какво да направи. Никога не би го предала, никога не би избрала Зевс и Атина пред него, никога не би избрала Олимпийците, които и обърнаха гръб. Затова сега погледна Посейдон в очите и после тях.
- Недоволни сте... оръжието ви се обръща срещу вас... - почти изръмжа тя. Точно в момента ненавиждаше Зевс от цялата си душа. - Признахте ме след четири години от пристигането ми в лагера ..., но искате ли да ви кажа една тайна? Никога не ми е пукало дали ще ме признаете. Дали ще съм ваша кукла, дали ще съм негова ... всички сте отрепки.
После се отскубна от обятията на Посейдон и направи няколко крачки напред, а Зевс тръгна към нея. Мегара се изсмя.
- Толкова сте наивни... - поклати глава. - Очаква се след почти десет години да скоча да ви прегръщам ли? Та вие ме оставихте на произвола на съдбата... знаете ли, че той ме удави? Съмнявам се, че скъпия ми чичо Хадес го е споменал, ако сте се видели наскоро, но ... за информация нали... той ме удави. Ако се интересувахте от мен щяхте да знаете този факт.
- Мегара! - скара и се Атина, но Мег хич не я интересуваше.
- Нито си моя богиня, нито си моя господарка... всъщност дори не знам как се предполага да се кланям на такива като вас... като теб. - обърна се към Посейдон, а в очите и се виждаше паника. Имаше чувство, че ще откачи и, че ще експлодира. Изпитваше твърде много чувства за тази крехка човешка форма, щеше да стане на ... на какво всъщност?! Изобщо бе ли възможно да бъде погълната от чувствата си? Най - вероятно да, защото започваше да губи умът си зареди всичко това, да се обърква и започваше да я е страх от това. "Посейдон" изрече само с устни и леко отклони поглед.

» Welcome to Camp Half-Blood [РП на тема Боговете на Олимп]
» Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. [ РП на тема "Боговете на Олимп" ]
» Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Similar topics

Similar topics