Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Sophia A.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)   Пет Ное 14, 2014 8:12 pm

Някои неща никога не се променят. Слънцето винаги ще изгрява от изток и залязва на запад. Земята винаги ще се върти около слънцето. Кислородът винаги ще е необходим на хората,за да оцелеят. Съвестта винаги ще ни преследва, докато истината не излезе наяве. Някои неща просто никога не се променят.
Всичко започна когато Ария бе едва на пет години. Нощта бе ветровита, но какво да се очаква от месец октомври. Малкото момиченце лежеше в топлите завивки, докато майка й внимателно бе обвила ръце около крехкото телце на дъщеря си. Милваше бледото личице на детето и го гледаше с тъжна усмивка. Бе последният ден, в който я вижда. Бе последният ден, в който я държи в ръцете си. Бе последният ден, в който я целуваше. Тя не бе като нея. Бе полубог и не принадлежеше на този свят. Мястото й бе в обителта на баща й, който едва ли знаеше, че това малко същество съществува изобщо. И въпреки това, Евтерпа трябваше да я пусне да отиде сред своите. Затова целуна момиченцето по челцето й, след което се изправи внимателно от леглото и я остави. Така, Ария срещна баща си.
В началото й бе трудно, имайки предвид, че не го познаваше добре нито той нея. Имаше жена, която ненавиждаше както нея, така и повечето от посестримите й. Ала в очите на Посейдон грейваше пламък всеки път, когато зърнеше това тъмнокосо създание. Държеше се по-снизходително с нея, но, разбира се, не я подценяваше. Често прекарваше време с нея, в опит да я приобщи към новия й дом. Докато не се появи тя - перлата в короната, любовта на живота му - Мегара.
Ария не приемаше пристигането й с особена радост, както и повечето от сирените. Ала това бе съвсем нормално за малки деца, които все още не разбираха нещата като големите. В последствие обаче свикнаха с присъствието на младата дама. Много от тях започнаха да гледат на нея като на майка. Ария също я приемаше. Разбираше се с нея, до колкото й бе възможно. Харесваше я, но с течение на времето нещата се промениха.
Годините минаваха и Ария растеше. Тъй като повечето от сестрите й бяха по-големи от нея, те отдавна бяха напуснали дома на баща си. Брюнетката бе почти на десет,ала все още обитаваше подводното царство на Посейдон. Ала усещаше, че мястото й не е зад мраморните стени на подводния палат. На всичкото отгоре, душата й бе разкъсвана от хилядите въпроси, които сякаш нямаше смелост да зададе на притежателя на тризъбеца. Но бе дошъл денят, в който маските щяха да паднати истината да излезе на яве.
Детето стоеше на каменния под, потопило опашка в хладката вода. Взираше се в тъмносинята вода. Изглеждаше замислена, до толкова, че не разбра кога баща й бе влязъл в стаята. Чувайки гласът му, Ария бързо се измъкна от собствения си водовъртеж от мисли и отправи пъстрия си поглед към мъжа. Искаше да му се усмихне, ала не можа да се насили. Притвори леко устни, но не каза нищо, защото не знаеше как да разбере това, което я интересува.

П.П: Страдам от липса на муза, затова не ме съдете за краткия пост, моля. ;д


Her heart is made of ice and her soul of pure fire

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)   Пон Ное 17, 2014 12:07 pm

Напуснах гневно тронната зала. Поредния ден, с поредни глупави проблеми, с поредните досадни задължения. Може би поне в това отношение другите Богове имаха повече късмет - не им се налагаше да се разправят с целия океан и проблемите на всички останали. Сякаш аз си нямах мои. Като например глупавото "велико" пророчесто на оракула на Аполон. Или факта, че Магера никак не му се радваше. Или това, че съвсем скоро Зевс щеше да научи и отново щеше да мята мълнии нагоре-надолу. И отново щеше да се наложи да му гледам бясната физиономия, докато му обеснявам какво точно правя с дъщеря му и колко ни е хубаво. Въздъхнах дълбоко и продължих да крачка из коридорите на замъка.
Можех да разбера брат си. Се едно той да преспеше с някоя от дъщерите ми. Щях да ги убия. Но това не ме спираше да бъда с жената, която обичам. Е, малко проблеми - сякаш не ми се беше случвало и преди. Поне в това имах достатъчно опит.
Влязох в една от залите и заварих вътре един от малкото хора, чието присъстие ме радваше - дъщеря ми Ария. Моята сирена. Усмихнах се и седнах на ръба на бесайна в който се бе потопила.
-Как си скъпа? Изглеждаш угрижена?


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sophia A.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)   Пет Ное 21, 2014 8:56 pm

Тишината действаше успокоително на девойката. Помагаше й да се отпусне. Не напразно останалите от посестримите й я наричаха мълчаливка. Ария почти не говореше. Не виждаше смисъл да го прави. Разговорите й се струваха безсмислени. Едно обикновено действие, в което хората говореха празни приказки. Бълваха ненужни никому думи. Мислеха си, че интригуват околните, но истината бе, че едва пет процента реално ги интересуваше какво се говори и обсъжда. Останалите деветдесет и пет бяха толкова безразлични, че дори не желаеха да се преструват на заинтригувани. Ала този път бе различно.
Детето имаше нужда да сподели терзанията си. Имаше нужда от някого, който ще я изслуша и ще й помогне. Надяваше се баща й да бъде този човек, но дълбоко знаеше, че не е. Никой не можеше да й помогне. Бе прекалено труден характер. Като свитък изписан със старинни знаци, невъзможни да бъдат разшифровани. Мистична и чужда за околните. Въпреки това не й пречеше да опита, въпреки да знаеше добре как ще се развият нещата.
Пъстрия поглед на момичето се отправи към мъжа. Дори седнал, фигурата му изглеждаше толкова внушителна и някак плашеща. Но Ари не се страхуваше. Нямаше от какво. Отдавна бе разбрала, че той има някаква слабост към нея може би защото бе най-малката и най-често се въртеше около него. А може би малко или много му напомняше за истинската й майка, за тази, която й бе дала живот. Често девойката се чудеше дали той някога е обичал Евтерпа. Дали всичко е било просто мимолетен копнеж, или наистина е било вложено някакво чувство при създаването на това крехко създание. Не знаеше, но щеше да разбере. Опасяваше се обаче че отговорът няма да й хареса.
- Аз, не... Да. Не знам... - гласът й трепереше. Брюнетката сякаш не можеше да намери думи, с които да опише собственото си душевно състояние. Но това бе нормално, след като сама не го разбираше. Бе объркана от множеството въпроси възникнали в главата й. Потъваше в собствения си океан от мисли. И колкото да се опитваше да ги схематизира просто не можеше. Бяха като вулкан, който всеки момент щеше да изригне.


Her heart is made of ice and her soul of pure fire

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)   Пон Дек 01, 2014 11:31 pm

Трудно можеше да се каже, че съм неоспоримо добър баща или че винаги, когато децата ми имат проблем, аз съм насреща им. Но можех да гарантирам както на себе си, така и на света, че мога да позная кога някой има нужда от съвет или просто негласна морална подкрепа. Сегашната ситуация бе една от тези.
Загледах се в тъжните очи на Ариа, която явно не можеше да намери думи, с които да изрази какво я мъчи, и това ме накара да се замисля как бих могъл да й бъда полезен и от помощ, след като дори не знаех какъв е проблемът. Тя винаги бе най-мълчалива от всички и аз донякъде бях свикнал, че момичето просто няма нужда да излива душата си пред когото и да е. Но всяко правило си има своите изключения, сега бе очевидно, че трябва да намерим пътя един към друг: аз, в ролята си на Бог, трябваше да пренебрегна собствените си проблеми, а тя трябваше да намери начин поне да ми подскаже какво е душевното й терзание.
- Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко, нали?- усмихнах й се окуражително с надеждата това да й помогне поне малко, след което зачаках отговор. "Защото знаеш колко е приятно някой да те гледа настойчиво докато се опитваш да си подредиш мислите, а?"- смъмрих се мислено, изправяйки се. Започнах да крача из стаята с идеята това да я предразположи да сподели. Но моментното отвличане на вниманието, отклони мислите ми в неблагоприятна за мен посока- Мегара. Това бе все едно сега Ария да ми сервира, че всъщност има нещо със Зевс. Или още по-лошо- с Хадес. Познавах братята си и какво означава да "имат връзка" с някой по-нисшестоящ от тях, а именно, че това бе просто свалка за една-две нощи. Никога нямаше да ми повярват, че всъщност е нещо повече...
Размислите ми бяха прекъснати от неувереният глас на дъщеря ми, която явно бе събрала смелостта да ми каже.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)   

Върнете се в началото Go down
 

Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Никъде и някъде,навсякъде-