Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

First topic message reminder :

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп] - Page 14 6a1ae499jw1edu7dq3lwuj20c807zmyc

~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...

Погледнах кисело Мегара.
-Да, може да се придвижим по вода. - Преместих погледа си на полубоговете. Е, не бяха малка група, не можех да повярвам, че са оцелели толкова дълго. Огледах стаята и посочих изхода. - Добре хлаопета, аз съм Скот, син на Посейдон. - Посочих останалите. - Това са Мегара, Ария и Пол. Дошли сме да се погрижим да ви заведем безопасно в лагера на нечисокръвните. - Дрън, дрън. Исках по бързо да се махнем от тук, преди да се е появило още някое чудовище. Посочих врата и след инструкциите как да се движим ги изведох от сградата. Океана бе наблизо и знаех, че ако успеем веднъж да стигнем до там след това вече ще бъде лесно. Минах зад групата и погледнах Мегара.
-Нали ти казах да не се делите. Знаеш ли, че ако бях закъснял с десетина секунди сега щях да се карам с Хадес, за да те върне? Защо винаги трябва да правиш нещо такова... Не може ли поне веднъж да ме послушаш?

Мег леко трепна докато го гледаше. Хвана ръката му и го накара да спре. Сините и очи се впиха в неговите.
- Стига си се цупил! В името на Хадес... нали съм жива, радвай се! - Тя сви устни. Все пак нямаше как да забрави, че преди известно време се бе озовала в Подземното Царство зареди Водния дух, който вилнееше из царството на Посейдон. И до ден днешен си носеше белега върху корема. И по - скоро се гордееше с него, но знаеше, че Посейдон хич не го харесва. Това донякъде я накара да му се усмихне леко.
- Съжалявам...знам, че съм изключително безразсъдна, но кога в името на боговете съм те слушала? Обичам те, но ... не му е времето сега за това. - и тя тръгна напред към групата богове като ги изведе от училището. И дума не можеше да става за колата, но пък океана бе близо. Мег си пое дълбоко въздух. - Ще стигнем до лагера по вода... няма от какво да се страхувате.
"Освен да не се удавите", помисли си и инстинктивно отстъпи крачка назад блъскайки се в Посейдон. Стисна ръката му гледайки водата. Насили се да го погледне и едва се сдържа да го попита дали водата няма да и направи нещо, но реално погледнато в момента той и мъничко ядосан, та за нея самата пеша да стигне до лагера щеше да е най - безопасно.
- И как така по вода? - чу се глас от тълпата. - Ще плуваме или ще вървим по нея?!
- Гений..., ако можеш върви по нея, а ако ти се плува - целия океан е твой. Даже да вземем да повикаме бога на моретата да ти създаде плуване с препятствия? - извъртя очи Мегара докато вървяха към водата. - Ако си гледал "Карибски пирати"...е ще ходим по дъното, като онези скелети.

Погледнах океана и се усмихнах. Хубаво беше вече да бъдем на моя територия. Видях изражението на Мег и леко е прегърнах.
-Не се страхувай. Не съм ти чак толкова ядосан. - Засмях се и плеснах леко дупето и. Избутах полубоговете назад и клекнах пред водата. Вероятно щяха да решат, че се моля на "баща ми", но всъщност призовавах морските си коне. Все пак ни трябваше превоз, не исках да знаят, че мога да ги пренеса през океана... Изправих се и ги погледнах. Преди да успея да кажа каквото и да е, зад гърба ми се чу шум и се появи не само конете. Всички без един бяха впрегати в най-голямата ми колесница. Засмях се.
-Е, натоварвайте се. За мен е коня. Аз ще водя. - Погледнах ги, предизвиквайки ги да изпротестират, но никой нищо не каза. Мег ме погледна не особено щастливо, но аз просто поклатих глава. - Трябва някой да се качи при тях, за да ги наглежда. Не се сърди, а и там ще ти е по добре отколкото на коня.
Не отне много време и вече порехме вълните, а само няколко часа по-късно видхме и бреговете на лагера.

Началото на пророчеството

Тялото и все още трепереше. Не всеки ден мумията от тавана слизаше и се просваше по средата на столовата, насред закуска при това. И не всеки ден започваше да бълва задушлив зелен дим и да обявява важно пророчество. Всъщност от както Мег бе в лагера това се случваше за първи път и може би затова се чувстваше... уплашена? Да, бе леко уплашена и то не само зареди мумията, а и зареди пророчеството.
Беше минал ден от всичко това, но Мегара не спираше да си блъска главата над проклетото пророчество. Дори се бе скарала с Алекс зареди това, нещо което също не се случваше често, освен, ако не опреше до някоя твърде откачена бойна стратегия на Мег, тогава определено трябваше да се намери някой и да и каже, че не е наред и това няма как да стане, защото всички наоколо са смъртни и определено не са Питър Паркър... и тази роля май се падаше на Алекс.
- Хирон ни вика. - Пол се появи сякаш от нищото и прекъсна мислите на Мег. Която вече бе разгадала поне половината пророчество, ако не се лъжеше за символиката на нещата. А това бе почти невъзможно. Все пак най - малкото майка и бе Атина. - Мисля, че ще ни прати на подвиг да уведомим някой от боговете.
На Пол явно му бе забавно, но сестра му Ария, която ги чакаше пред голямата къща бе пребледняла. Въпроса бе при кой от тримата щяха да ги пратят. Хадес можеха обаче да го изключат, защото с него само Алекс можеше да се оправи. А Зевс щеше да изпепели Мег жива, ако я видеше сигурно.... затова най - вероятно щяха да навестят Посейдон, каква ирония. Това караше Мег да трепери още повече и да се притеснява.
- Знаете защо сте тук. Това май не е тайна за никого. - господин Д. отпи от колата си и се намръщи. - Досадниците за Олимп тръгнаха преди около час, сега е ваш ред. Вашата дестинация е от езерото надолу.
- Ще посетим татко? - изрече развълнувано Пол, а Мег пребледня. Сигурно скоро щеше и да припадне. Докосна татуировката си на тризъбец и стисна устни.
- Просто ще му занесете пророчеството, Хирон ще ви даде всичко нужно, а сега се омитайте от тук.
И час по късно всички стояха на брега на езерото и се качваха на три големи водни коня. Израженията им бяха толкова коренно различни, че направо комично. Пол се радваше, Ария бе притеснена, а Мег бе направо ужасена. А най - лошото тепърва предстоеше.

Разхождах се безцелно из двореца. Мислите ми отлитаха постоянно към Мегара, не я бях чувал по Ирида цяла седмица, а това ме изнервяше. За капак на всичко Амфри обикаляше наоколо и не спираше да мрънка, че не и обръщам внимание. Толкова ли не го беше приела за последните няколко века? Върнах се в тронната си зала, когато усетих нечие божествено присъствие във водата. Мегара. Какво подяволите ставаше с това момиче. Щракнах с пръсти и се появи огромен воден мехур, който можеше да ми покаже всяка част на океана. Отне ми секунди да претърся водата и скоро я видях, заедно с Ария и Пол. Какво подяволите... Явно не беше влязла във водата, за да ме повика. Идваха на сам и скоро Амфритрита нахлу в троната зала.
-Няколко полубогове дойдоха. Твои деца. С тях и онова противно момиченце.
-Престани. Нищо не са ти направили. Не ми се слушат глупостите ти. - Погледнах я гневно и гласа ми се извиси. - Въведете ги.

Не след дълго стигнаха двореца, мястото изобщо не се бе променило. Бе величествено и красиво както преди. Това извика усмивка на лицето на Мег, но за малко. Напрегна се когато видя Амфитрита да се появява, намусена както винаги. Тази жена истински крайно сексуално незадоволена!
- Дошли сме да видим господаря Посейдон. - заяви Мег. Самата мисъл да се клани на Амфитрита и да я нарича "господарка" и бе противна. Все пак вече не бе онова малко момиче като от преди, а точно в момента най - малкото нещо което я интересуваше бе етикетът. Затова без дори да чака някакво съгласие или несъгласие дъщерята на Зевс тръгна напред следвана от децата на Посейдон. Амфитрита присви очи към Ария и понечи да вдигне ръка, която Мег хвана.
- Докоснеш ли ги, изобщо направиш ли им нещо ще те убия, кълна се във водите на Стикс! - изсъска синеокото момиче към съпругата на бога на моретата. - Все пак не забравяй, че ако не бях аз сега щеше да гниеш някъде във владенията на Хадес..., а сега ако обичаш ни заведи при господаря си.
И умишлено Мег не каза техния господар, а само нейния. Защото Амфитрита стоеше доста по - долу от самия Посейдон, доста по - долу и от самата Мег.

Въздъхнах тихо и се изправих. Защо винаги бе необходимо да има такива проблеми. Изправих се и след миг бях пред тронната зала, където стояха Мегара, децата и вбесената ми съпруга.
-Явно ще се наложи господаря ви сам да дойде при вас. - Погледнах гневно всеки един от тях. Още не бяха стъпили в двореца ми и вече имахме проблеми. Как успяваха да го постигнат. Задържах погледа си върху Мегара за миг и поклатих глава със стиснати зъби. Да, тя показваше уважение... Към мен. Но не винаги нещата опираха само до това. Погледнах Амфритрита.
-Влизай. И остави децата. - Обърнах им гръб и се върнах на трона си. Погледнах отново полубоговете и Мег. - Няма да допусна неуважително отношение към някой в този дворец. Това да ви е ясно. - Отново спрях погледа си на двете жени. - От никой. Ще се държите прилично, ако не искате да бъдете безцеремонно изхвърлени от тук. Това важи за всеки един в тази зала. - Съпругата ми ме погледна намусено, но кимна и застана зад трона ми. Добре, поне едната бях укротил, сега оставаше още една и може би някой хубав ден нямаше да имам проблеми. Усмихнах се леко на Ария и Пол.
-Добре дошли деца. Радвам се, че ще разгледате кралството. Но трябва да ми кажете защо сте тук?

Мег изръмжа и извъртя очи. Повдигна вежда като погледна към Амфитрита.
- Тогава по - добре укротете съпругата си. - изсъска тихичко, по - скоро на себе си, но знаеше, че той сигурно я е чул. Не искаше обаче да му дава време да крещи, макар и да си го заслужаваше. Остави чантата си на земята и затърси вътре пророчеството. След като го намери прехапа устна и вдигна глава. - Стана нещо... необичайно за нас лагерниците. Мумията която приютява Оракула напусна таванската си стая за да ни съобщи ново пророчество...
Мегара замълча, погледна Посейдон в очите след което от притеснение погледна пода. По заповед на Дионис трябваше да прочете пророчеството на глас, а усещаше как тялото и отново щеше да започне да трепери като есенен лист.
- Пророчеството гласи... - и тя се зае с прочитането му от малък потъмнял от времето пергамент.

Когато Перлата в Морето се влюби,
и той нея също залюби,
войната ще покаже грозната си глава,
Олимп ще трепери за сила една.
Сълза по - чиста от нежността,
стои врагът и дебне в нощта.
Избор сетен решава живота,
спасението крие се в последната нота.

Неколцина герои ще са в таз експедиция,
други - богове с начална традиция.

Любовта ще събере и разруши,
любовта ще надделее и унищожи,
ако Зевс Гръмовержец стои върху трона,
молба единствена ще промени закона.

След като свърши си пое дълбоко въздух, направи няколко крачки напред и даде пергамента на Посейдон като почти невидимо поклати глава.
- Според Хирон пророчеството е на над двадесет години..., но чак сега му е дошло времето. Но... никой не знае какво означава. Казаха ни, че дори вие и братята ви не знаете за него и веднага бяха изпратени лагерници на Олимп, при вас и в Подземното царство при господаря Хадес.
Мегара отмести очи към Амфитрита, искаше да види нейната реакция, да разбере дали е наясно с думите в пророчеството, които се набиват на очи малко повече.

Прокарах ръка през леко наболата си брада. Това не беше на добре. Още от първия стих на пророчеството, знаех, че то вещае поредната катастрофа. Взех го от Мегара и го препрочетох няколко пъти.
Хубавото беше, че почти никой нямаше да го разбере. Малцина само боговете знаеха, че Мег е дъщеря на Зевс и името и означава перла. Лошото беше, че всички богове, начело с брат ми и Атина щяха доста бързо да разберат какво става. Е, явно наистина щеше да има война. Облегнах се назад и подадох листа на Амфритрита, която само ме погледна намръщено. Може да не се досещаше какво се случва, но бе сигурна, че аз съм Морето. Естествено. Погледнах полубоговете.
-А кога и кой заминаха при Хадес и другия глупак? - Времето беше важно. Трябваше да се подготвя, а и Олимп беше по-близо до лагера от моя дворец. Взе още не се чуваха гръмотевици, така че явно Зевс още не беше чул пророчеството.
-Кой още знае за това? И какво точно ви е казал Хирон?

Мег трепна и отстъпи крачка назад като внимаваше децата да са зад гърбът и, но целеше да ги пази от Амфитрита, а не от Посейдон.
- При Хадес отиде дъщеря му Алексия Кембърли Соул. Мисля, че тръгна сама. - погледна за миг Пол и облиза устна. - Към Олимп тръгнаха няколко деца на Хермес, водени са от Итън, той ни придружаваше миналия път когато дойдохме да ви помогнем с Водния дух.
Бе на тръни и не знаеше какво да каже. Нещо в нея я караше да се поклони, да застане на колене пред него защото той бе неин бог, единствения и бог, нейния господар, но бе и нейната любов и повече от всичко тя искаше да се метне в прегръдките му, защото знаеше, че той се е досетил за пророчеството.
- Хирон не ни каза почти нищо. Освен, че вие... вие може би ще сте наясно с пророчеството. И, че ще е по - добре ние да сме по - бързи от героите пратени към Олимп, но Дионис прати нас час след тях. И мисля, че това е нарочно... поне аз самата смятам, че ако се стигне до война Дионис ще иска баща му да научи пръв... току виж му отменил забраната за пиене след това. Както и да е. Хирон каза, че пророчеството е на над 20 години, но никой не знае какво точно е то. Просто всичко е било предопределено...
И за първи път си помисли, че все пак някои олимпийци може и да знаят за него. Зевс и Атина, които толкова много я бяха пазили от чичо и Посейдон. Това накара очите и да се разширят и тя да ахне невярващо.
- Мег? - чу Пол зад себе си, но щерката на Зевс просто поклати глава.
- Не, нищо...господарю, какво... ще правите? - и макар да и се искаше да каже "какво ще правим" не посмя зареди намусената зад него жена.

Кимнах леко. Не бях изненадан от Дионис. Той бе готов на всичко, за да измъкне от забраната на алкохол... Или по точно да се върне при Ариадна. Не можех да го съдя за това.
-Предполагам е добре, че при Хадес е отишла дъщеря му, нея едва ли ще я изпепели. И да, помня сина на Хермес... Май беше в списъка ми с герои, които да убия заради неуважение. - Погледнах ги многозначително. Всичко това беше една ужасна идея... Амфри ми върна пророчестовото и просто поклати глава. Радвах се, че поне веднъж не направи коментар, защото това щеше да ме изкара напълно извън релси и можеше да се опитам да я убия. Направих знак на един от слугите си да доведе Тритон и Делфин. Щеше да се наложи да се подготвим за война.
-Какво ще правя? Като за начало ще се погрижа да прибера всичките си деца от лагера ви. Не ми трябва оръжие в ръцете на Зевс. Вие тримата също ще останете тук. - Отново дарих Мег с кратък поглед. Нямаше да я пусна да мръдне и сантиметър извън двореца и да рискувам да се превърне в пионка на брат ми. Погледнах жена си. - Очаква ни война. Не искам разединение в собствения ми дворец. Пол, Ария, можете да изберете на чия страна ще бъдете. Вие сте свободни да си тръгнете.

Прииска и се да закрещи, но вместо това просто наведе глава. Ядосваше се на себе си. Всичко щеше да е толкова по - лесно, ако бе умряла във всички онези пъти в които трябваше да умре. Точно в тази секунда Мег имаше нужда повече от Посейдон, повече от всичко друго.
Строполи се на земята и се загледа в пода, като тялото и се разтрепери за миг. Затвори очи и след няма и минута се надигна.
- Поне ми позволете да участвам в изтеглянето на децата ви от лагера. - заяви Мег. - Те не са малко, а трябва да стане по някакъв поне незабележим начин... защото Зевс ще ги подгони и ще се опита да ги убие. А аз явно нямам избор и оставам на ваша страна...
"Но и да имах избор ти знаеш, че не бих те предала... най - малкото защото съм виновна за това", помисли си Мег. В момента се опитваше да бъде смела, но истината бе, че и се ревеше. Бе си блъскала главата над това пророчество поне два дни, бе се скарала с най - добрата си приятелка зареди това нещо и бе разкрила връзката си с Посейдон, за което той може би щеше да я убие.
- Мисля... мисля, че трябва да се опитате да вземе и някои от Олимпийците на своя страна. Никъде не е споменато, че всички те ще застанат зад Зевс. - изрече тихичко Мегара. Направи плаха крачка напред. - Знам, че това вие го решавате и надали бихте го одобрили, но ... някои от тях биха ви подкрепили.

Стиснах зъби и се опитах да погледна гневно към Мегара, макар това да бе последното чувство, което изпитвах точно към нея.
-Така е, ти нямаш избор. Дошла си в двореца ми и няма да го напуснеш. Няма да допусна шпиони. - Истината бе, че просто не исках да я изложа на риск. Глупаво и егоистично, но нямаше да рискувам живота и. Изправих се и се обърнах към всички в залата. - Оставете ни сами. Момичето има интересни идеи искам да ги обсъдим. - Пол и Ария се изправиха объркано и аз се насилих да се усмихна. - Ще ви заведът в другата приемна. Ще дойдем след малко. Амфритрита ти върви при Тритон, който очевидно се бави. - Изчаках всички да излязат и се спуснах към Мег притискайки я към себе си. Не можех да повярвам, че тази лудост ни се случва. Просто не можех. Поне за едно бе права, някои от олимпийците биха ме подкрепили. Целунах нежно момичето и я погледнах.
-Добре ли си? Искам да си спокойна. Всичко ще бъде наред. Само не трябва да откачаш.

Мег се сви в обятията му и едва не се разплака. Вдиша от аромата му и след миг впи устни в неговите, но за кратко.
- Откачила съм от два дни насам... още когато чух първите два реда нямаше как да остана спокойна... аз съм виновна, съжалявам. - тя заклати глава и леко се отдръпна от него колкото да го гледа в очите. Болеше я, че го изпраща на война зареди нея. Не искаше той да пострада по никакъв начин, както бе казала Алек... любовта не трябваше да води до война, тя бе нещо хубаво. - И всичко това можеше да се избегне, ако Зевс..., ако той не реши да приеме нещата толкова навътре. Но опре ли до трона му веднага е готов за бой... И сега се замислех... дали те с Атина не са знаели? Все пак толкова години ми повтаряха какъв ужасяващ, плашещ, злобен и сексистски задник си, а може целта им да е била просто да не позволяват това между нас да се случи... не знам Посейдон, не знам. Уплашена съм. Не искам да се излагаш на такъв риск, като войната... не и заради мен, не и заради нас...
Тялото и се разтрепери при връхлетялата я мисъл. Ако тя не бе с Посейдон, ако двамата не бяха решили да са заедно, то всичко щеше да е различно и нямаше да има война. Но Мег се съмняваше, че ще може да остави толкова лесно своя любов.
- Обичам те повече от всичко нали знаеш?

Пп: Оставям те да си гласът на разума ;д

Поглатих леко глава. Зевс щеше да приеме нещата навътре, познавах го. Щеше да откачи напълно и това ще е подстрекавано от Атина. Хубавото беше, че можеше да я обви за цялата тази ситуация, защото идеята за раждането на Мегара беше нейна в крайна сметка. Прокарах ръка през косата на Мег и се опитах да се усмихна.
-Ще видиш, всичко ще бъде наред. В крайна сметка наистина не всички богове ще приемат да бъдат на страната на Зевс, а ти... Защо не ми каза по-рано за това? Имала си два дни. Знаеш, че винаги можеше да ме потърсиш по Ирида. Или просто да влезеш във водата, или поне да стъпиш в нея. - Погледнах я намусено. - Знаеш, че щях да усетя присъствието ти и дори да дойда при теб. - Бях ядосан за това. Нямаше нужда да чака глупавия подвиг, можеше да ми каже по-рано. Стиснах зъби, за да не се развикам, нямаше да помогне точно в момента. Вече беше станало, трябваше да мисля за други неща, а не да крещя за нещо, което не можех да променя. Изправих се и и подадох ръка притегляйки я до гърдите ми.
-И аз те обичам. Не искам да се тревожиш. Но искам да знам как реагираха лагерниците? Предполагам си говорила с тях?

Мег се притисна отново към него, като обви ръце около кръста му. Леко се усмихна, но усмивката и бе тъжна.
- Само моля те не викай... - изрече тихо. - Знам, че трябваше да ти кажа, но ... единия от тези два дни прекарах треперейки от страх...
Само когато си помислеше за мумията появяваща се насред столовата и започваща да плюе новото пророчество, косъмчетата по тялото и настръхваха и Мег потръпваше. Точно както стана и сега. Надали вече дори щеше да може да затвори очи без да си представи тази сцена.
- Не мисля, че някой от тях се е сетил за какво иде реч. - Тя се отдръпна от него облягайки се на близката стена с тъжно изражение и скръсти ръце пред гърдите си. - Децата ти донякъде са убедени, че ти си морето, но не им се вярва, че би изоставил съпругата си зареди друга.
Това малко я подразни. Защо всички толкова си мислеха, че Посейдон принадлежи на Амфитрита, като той бе неин господар, а на всичкото отгоре, ако трябваше Мег да вярва на своя мъж той не бе докосвал тази жена от нас пет години.
- Хирон и Дионис предполагам се досещат... от тях нищо не може да се скрие. Даже мисля, че са наясно. Но не са казали нищо на лагерниците за да не ги плашат. - Мег стисна устни, защото тук идваше и въпрос за мнението на друг лагерник. - Най - добрата ми приятелка... въпросната дъщеря на Хадес. Тя... тя знае кои са родителите ми, тя е човек който знае всичко за мен. Вече. До вчера тя си нямаше и на идея за връзката ми с теб, но ... е да кажем, че вече знае. Не се ядосвай, моля те! По нейни думи тя ще застане на наша страна, а аз знам, че тя никога не би ме предала... и би застанала дори и срещу баща си зареди нещо такова. Но мисля, че ще опита да убеди Хадес да застане на твоя страна, което ме съмнява, че той ще направи... ако ти и Зевс тръгнете един срещу друг Хадес ще има по - голяма свобода от всякога да завземе Олимп, а той винаги е целял това...

Дръпнах се рязко и я погледнах.
-Казала си на някой за нас? - Сега вече може би щях да крещя. Как... - Просто си и казала? Ей така... Без да ти хрумне да говориш с мен. - Обърнах и гръб и се загледах напред. Не ме интересуваше, че е най-добрата и приятелка, нито, че и има пълно доверие. Не ме и интересуваха обесненията, които щях да чуя как просто е трябвало да каже на някой.
-Преди да кажеш каквото и да било.... Искам да знаеш, че не желая да слушам. Искала си да и кажеш - добре... Въпроса е, че трябваше да говориш с мен ПРЕДИ да го направиш. - Завъртях се и се върнах на трона си. Поне вече имах още проблеми освен глупавото пророчество. Погледнах Мегара... Някак си, все се надявах, че когато се видим пак просто ще се радваме един на друг и поне веднъж няма да има каша, която да се наложи да оправяме. Е, беше ясно, че няма да се случи. Погледнах Мег уморено...
-Трябва да изпратя някой да прибере децата ми от лагера... Ти защо не се разходиш... Без да се забъркваш в каши, надявам се...

Тя го изгледа възмутено.
- О! И как се очаква да ти кажа? - попита студено. - По Ирида? Явно. Защото никога те няма когато ми трябваш или си винаги намусен и едва се сдържаш да не ми се разкрещиш!
Сега тя бе повишила тон. Захапа долната си устна до кръв за да не избълва още един туп неща които и бяха на сърце, защото той не бе единствения с проблеми. Това бе техен, а не само негов проблем.
- Знаеш ли колко виновна се чувствам!? ЗНАЕШ ЛИ!? - изкрещя му насреща. Изобщо не я интересуваше какво ще се случи. - Тя е единствената ми приятелка, единствения човек с когото мога да споделя и сума време криех от нея връзката си с теб. Мислиш ли, че ми е било приятно? Мислиш, че в момента само ти имаш проблеми? Аз също съм замесена в това! Дори и да не искаш в това пророчество сме заедно... освен, ако не решиш да сложиш край на връзката ни... което не знам какво би променило освен да отида на Олимп и да стана кукла в ръцете на Зевс.
Мег поклати глава. В очите и пареха сълзи, а тялото и отново се разтресе и този път усети как по кожата и се прокрадва електричество.
- И мислиш ли, че е възможно аз да не се забърквам в нещо? Сигурно съпругата ти ще се опита да ме убие само като ме види, а може и да ме изяде нещо... за твое щастие, ще се отървеш от най - големия си проблем - мен. Казвам ти го отново аз не съм Амфитрита, не съм безволна като нея, а чувствата ми са много по - силни. И не на последно място съм богиня, дъщеря на най - големия ти враг.
Тя изпъна гръб и стисна устни, готова да понесе гневът му.

Вдигнах глава и впих очи в нейните. Изправих се рязко и застанах на сантиметри от Мегара.
-Някога да съм казал да не споделяш с никой? А? Казвал ли съм го? Някога казвала ли си ми, че искаш да и кажеш? Защо смяташ, че нямаше за се съглася? Толкова ли исках преди да направиш нещо излагащо И ДВАМА НИ на риск да ме предупредиш? Толкова ли е трудно? Явно да... - Този път не крещях. Нямах и желание да крещя. Беше ми омръзнало от безсмислени действия. - Ти наистина не си Амфритрита... И никога няма да бъдеш, това ми е ясно. Но аз все пак избрах теб пред нея. - Исках да изляза от залата. Правилно бях предведил, че ще започне да крещи, заради това, че е обвинявам. Мегара просто никога не би признала, че е сбъркала... Почти бях приел това.
Дръпнах се от Мег и просто я гледах.
-Да, заедно сме... И да, мен ме няма. Това съм аз. Никога не съм ти обещавал нормална истинска връзка. А ти винаги можеше да ме повикаш. Но сама си избрала да не го направиш.

Тя преглътна буцата появила се в гърлото и. Облиза устни и премигна няколко пъти за да пропъди сълзите си.
- И съжаляваш ли, че избра мен пред нея? Винаги си отговарял с "не" на този въпрос..., но аз си мисля друго. - Мег се обърна и тръгна към вратата. - Мисля, че трябва да сложим край... нещата просто не вървят Посейдон.
И преди да се е сринала тотално пред него напусна помещението и се затича по коридора без дори да знае къде отива. Сълзите и се стичаха по лицето и замъгляваха зрението и. Спря се чак когато излезе от замъка и стигна до някакво място, което приличаше на градина. Свлече се на земята до една колона и придърпа крака към гърдите си. И просто се срина. Тялото и сякаш избухна в пламъци, но това бе просто електричество, което се опитваше да я предпази, макар и единствения виновник в случая да бе тя.
Вдигна поглед нагоре към вълните и сложи ръка на устата си, за да подтисне хлиповете си. Заби ноктите на едната си ръка в кожата на другата като се опитваше да запази самообладание и спокойствие, но такива чувства не бяха останали в нея. Усещаше просто как се разпада. Гледаше с празен замъглен поглед напред, докато леко се надигаше от земята, но не помръдна. Остана до колоната с обвити около тялото си ръце. За първи път от връзката си с Посейдон, която сега беше под въпрос, Мег се чувстваше като пълна развалина.
- Съжалявам... - думите и бяха толкова тихи, че сякаш бяха пометени от вълните около замъка. А изведнъж в съзнанието и се завъртяха всички моменти с него и това и причини още повече болка, искаше да закрещи, но нямаше да го направи. Заслужаваше да изпитва болка, защото му бе причинила твърде много. Тя наистина бе голям проблем, винаги е била проблем. Зареди нея се случваше всичко и зареди нея щеше да има война. Защото, ако тя не бе разкрила чувствата си към него, той надали би го направил... и нещата нямаше да стоят по този начин, всички просто щяха да са щастливи, а тя щеше да му се любува от далеч, както би било редно.

Гледах я как излиза от залата и поклатих глава. Не можех да я оставя просто да си тръгне, така че се напрегнах и се опитах да усетя къде е. Отне ми само няколко секунди да установя, че Мегара е в градините и тихо излязох от залата.
Намерих я на земята до една от колоните и клекнах пред Мег.
-Мегара... Мегара, чуй ме. - Хванах брадичката и повдигнах главата и, за да мога да я погледна в очите. Тези очи бяха най-красивото нещо, което бях виждал... Можех да ги гледам завинаги. Но не можех да ги гледам толкова тъжни. Иска да виждам блясък в тях... Усмивка. Спокойствие. Прехапах устни.
-Скъпа обичам те. Нито за миг не съм съжалявал, че избрах теб. - Прегърнах я и я притиснах към себе си. Още бях вбесен, но не исках да я си мисли, че съжалявам, че съм с нея. В крайна сметка тя ме правеше щастлив.

Мег се сви в него, а електричеството по тялото и изчезна. Знаеше, че той сигурно все още и е бесен, но нямаше желание да му вика. Точно в тази секунда не искаше нищо друго освен да бъде в прегръдките му.
- Съжалявам... - изхлипа и отново се облегна назад гледайки настрани. - Съжалявам, че винаги ти създавам проблеми. Не го искам, но... може и да съм дъщеря на Атина, но това не означава, че съм като онези генийчета в лагера. Знам, че не трябваше да казвам на Алекс, но бях уплашена. Все пак Зевс...
Мег поклати глава и обви ръце около вратът му като отново се разплака. Винаги е искала да бъде силна пред него и до преди две години самата мисъл да плаче пред него би я ужасила, би я подразнила и би я накарала да се чувства като глупачка. Но доста неща се бяха случили и тя си позволяваше много повече..., а той я търпеше.
- И какво се очаква да направим? - попита го тихо Мег. - На хората ти им трябва причина... защо ще се надигате срещу Зевс ей така. Всеки който чуе за пророчеството се опитва да го разгадае, ще се питат коя е перлата... не искам да ти създавам повече проблеми. Но в това сме заедно, както винаги...обичам те.

Прегърнах Мег и я притиснах към себе си. Гнева ми не намаляваше ни най-малко, но правей всичко възможно да го подтисна.
-Не си виновна ти. Никога не си ми създавала проблеми любов моя. - Погалих косата и. - Искам просто да се успокоиш. И не разбираш... Не се сърдя, че си и казала. Сърдя се, че първо не говори с мен. Аз нямаше да те спра.. Щях да се съглася да и кажеш щом и имаш доверие... - За пореден път въздъхнах дълбоко. Защо не разбираше? Наистина ли ме смяташе, за чак такъв гадняр...
-Разбирам дори, че си била изплашена... Но не дойде при мен. Не се опита да потърсиш мен. А можеше... - Гласа ми заглъхна. Стиснах зъби и се опитах да възвърна концентрацията си. - Така... Защо винаги говориш за хората ми... Виж, ще почакаме. Ще изчакаме Зевс да разбере и ще решим какво да правим. - Имах някои идеи но предпочитах да не избързвам в споделянето им. Най-малкото, никак нямаше да и харесат.

Тя присви очи насреща му.
- Защото може би Зевс и Атина са ми казвали, че за един владетел хората му са най - важното нещо? - повдигна вежда тя. - Макар за тях двамата това май да не важи... и не дойдох при теб защото ти винаги имаш много неща на главата, не ти трябваше и този проблем по - рано от нужното.
Но това разбира се бе нейно мнение с което той надали щеше да бъде съгласен. Та те кога бяха на едно мнение?! Е тук там се срещаха и такива случай.
- Защо си мисля, че нещо ти се върти в главата, но не искаш да ми го кажеш? Познавам те Посейдон... - все пак не веднъж той бе крил неща от нея, които тя научаваше. И винаги когато тя искаше да узнае тези скрити неща те не и се харесваха. И тя му крещеше, а той я слушаше и на свой ред започваше да крещи защото тя не го разбираше. Просто връзката им бе толкова... странна. И все пак Мег го обичаше, въпреки всичко и всички.
- Тя предполагам още не се е досетила, щом не ме уби на място? - Мег стисна устни. Амфитрита бе такава кучка, как смееше изобщо дори да поглежда Посейдон! И само като си помислеше за това Мег се ядосваше. Избута своя любов от себе си когато по тялото и отново се прокара електричество. - Ще я убия. Знаеш ли, че искаше да нарани Ария и Пол? А и как само те гледа... няма това право! Ти си мой!

-Знам, че се е опитала. Чух ви и ви видях пред тронната зала. - Бях бесен за това, но не ми се занимаваше с жена ми. Просто нямах желание да я гледам дори, какво остава да си губя времето в скандали с нея. Обърнах се отното към Мегара.
-Нима намекваш, че не се интересувам от хората си?! - Завъртях очи. - Виж, просто Зевс няма да ме нападне както ме нападна водния дух. Нашата битка ще се води само между боговете. И децата ни. Вероятно на сушата.
Замълчах си и я погледнах. Защо трябваше да пита какво крия, в крайна сметка вероятно си имаше причина да не искам да и кажа. Въздъхнах.
-Виж, просто си мислех, че може би трябва просто да разкрием връзката си. Да сложим нещата по местата им по най-директния начин. Просто да спрем да се крием сякаш правим нещо нередно.

» Welcome to Camp Half-Blood [РП на тема Боговете на Олимп]
» Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. [ РП на тема "Боговете на Олимп" ]
» Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Similar topics

Similar topics