Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3 ... 11 ... 21  Next
АвторСъобщение
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 03, 2014 8:12 pm


~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 03, 2014 8:36 pm


Усетих как водата се задвижва някъде по бреговете и знаех, че във владенията ми има непоканен гост. Оставих океана да влезе в мен и за секунди бях пред дребно дванадесет годишно хлапе, преследвано от минотавъра. Махнах в ръка и оставих водата да ти свърши работа, след което огледах мокрото до кости момиче. Не можеше да съм усетил нейното присъствие, та тя беше някакво си дете, вероятно обикновен полубог. Обърнах се към момиченцето и реших, че все пак искам да разбера, защо бе успяло да задейства сетивата ми.
-И коя си ти? - Още с изричането осъзнах, че виждам отговора. Това бе дъщерята на глупавия ми брат и Атина. Е, явно беше наследила нищожния интелект на баща си, щом се осмеляваше да влезе във водата. - Мегара. Интересно. - Присвих очи и създадох водовъртеж около нас, който да ни повлече на дъното в малък въздушен мехур. Предполагах, че на детето-идиотче все пак му трябва въздух.
-Нали си дъщеря на Зевс и Атина как ти хрумна да посмееш да влезеш във водата? - Завъртях се около нея и я огледах от глава до пети. Не приличаше на Бог, каквато би следвало да е. И явно баща и никак не я пазаше щом беше преследвана от Минотавъра... Спрях отново пред нея и започнах да си изграя със заобикалящата ни вода, карайки я да притиска мехура, в който бяхме. Хлапето явно бе прекалено ужасено, за да отговори в първия момент, така че щях да и дам още няколко секунди преди да се опитам да я удавя. В крайна сметка Зевс може би щеше да се вкисне, но това бе нещо, което можех да преживея.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 03, 2014 8:48 pm



Водата се надигна срещу минотавъра и след миг той се превърна в прах. Очите на Мег бяха разширени от ужас, бе спасена, бе жива...за сега.
Около нея се образува мехур с въздух. Можеше да диша, но бе ужасена и въздухът така и не навлизаше в дробовете и. Щеше да умре, може би все пак да бе убита от минотавър бе по - добра идея? Защото Посейдон не изглеждаше никак доволен.
- Господарю аз... - започна тя, но въздухът не и стигна да довърши изречението. Пое си дълбока глътка въздух и леко издиша. Затвори очи за миг и сведе поглед донякъде в знак на уважение, макар да не изпитваше такова към който и да е Бог. Всички те я мразеха, тя тях също. Взаимни чувства, светът бе щастлив. - Реших, че да бъда убита от бога на моретата е по - приемливо от колкото от минотавър...
Призна накрая тихо и повдигна глава така, че сините и очи срещнаха неговите. Прехапа устна притеснено и се заигра с пръстите си. Явно Олимпийците в небесата криеха случката с нея, защото този Бог май не знаеше, че всички там горе са я изоставили.
- С-с-съжалявам. Няма да се повтори... - да, нямаше да се повтори защото той щеше да я убие. Да я удави, да я запрати на дъното на морето като някаква глупава ненужна вещ. Но кому бе нужна точно тя? - Не целях да навлизам във владенията ви господарю...
Реши да замълчи, защото изречение завършващо с "то просто се случи" не и звучеше, като нещо което може да каже пред Бог.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 03, 2014 9:02 pm

-Не си целяла да навлизаш във владенията ми? Мхм... - Погледнах я разсеяно. - А какво си мислеше, че правиш? - Замълчах и след миг добавих злобно. - Че отиваш на разходка? - Направих съвсем лека дупчица в мехура, така че вътре да нахлуе вода, стигаща до коленете на момиченцето. Като дете на Зевс предполагах, че изпитва ужас както от мен, така и от водата като цяло. Както моите деца не се разбираха с летенето. Раздвижих леко врата си и продължих да гледам изпитателно към хлапето.
-Наистина ли смяташ, че смърт от моята ръка ще е по-малко мъчителна от тази с Минотавъра? - Повдигнах вежди и се разсмях. Явно наистина приличаше на брат ми... - А мислех, че като дъщеря на Атина си доста по умна. - Знаех каква картина да създам, за да я подлудя. - Смъртта ти от мен ще бъде хиляди пъти по-ужасна. Мога да те давя малко по малко... Отново и отново... Само защото си се усмелила да нахлуеш тук по този начин. - Засмях се и плъзнах поглед по тялото и - беше доста развита за дванайсет годишно дете, но това не ме изненадваше. Дори не знаех дали искам чак толкова да я убия, беше просто дете... Но даваше лош пример на останалите. Е, дори и в крайна сметка да я оставех жива щях да се погрижа да е толкова изплашена, че никога отново да не си помисли да наруши правата ми. Наведох се и просъсках в ухото и.
-Искаш ли да кажеш още нещо? Например защо великия ти баща не се реши да те спаси. - След тези думи допуснах още малко вода да влезе, така, че да стигне до гърдите и.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 03, 2014 9:12 pm

Тялото и бе сковано от ужас, хич не и харесваше и погледа му. Оглеждаше я сякаш е нещо за ядене, нещо вкусно което може да изяде наведнъж, нещо като шоколадов бонбон може би?
- Не съм казала, че смъртта ще е по - малко мъчителна, а по - приемлива. - изрече в своя защита, но май далеч не бе в правото си да спори с Бог, особено когато бе на нова територия и той се опитваше да я убие.
Водата в мехура се покачваше, а Мегара изпадаше в още по - голям ужас. Едва се сдържаше да не се разпищи, очите и се разширяваха все повече и повече, тялото и се разтрепери. В друг случай би се свлякла на дъното на този мехур, но там имаше вода, вода която вече достигаше гърдите и и се покачваше нагоре.
Когато спомена баща и, изражението и се промени. Цялата паника я напусна и от нея остана просто куха черупка. Сви устни и направи нещо което бе направо подпис върху смъртен акт. Изгледа злобно бога на моретата.
- Великия ми баща по - скоро би те поздравил зареди това, че си ме убил. - забрави любезностите. Съскаше думите насреща на бога, огромна грешка, но в момента това не я интересуваше. Така и така щеше да умре, поне щеше да го направи със стил. - Явно новините не достигат до дъното на океана...Всички онези горе се отрекоха от мен, начело с него и майка ми. И то защото избягах, защото ми писна от техните глупости. Никога не са на едно мнение, освен може би за това, че съм техен инструмент. Тяхното тайно оръжие...
Сякаш изплю думите, след това затвори очи и зачака смъртта си. Кой да предположи, че живота и щеше да е толкова кратък и щеше да я убие точно този Бог, Бога от когото бе получила името си... макар и да го бе получила чрез поредната глупост на боговете - теглене на чоп.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 03, 2014 9:38 pm

Вдигнах глава и изръмжах оставяйки водата да стигне до брадичката и и да продължи да се покачва. Секунди по-късно вече я давех, но реших да се позабавлявам още малко и свалих нивото така, че да стигне отново до брадичката и.
-Не си и помисляй да ми говориш така момиченце. - Вдигнах ръка, за да я засшлевя, но се отказах. - Ако онзи идиот горе ти е позволявал неуважение аз няма да го допусна. Ясно ли е? - Бях абсолютно бесен. Не ме интересуваше, че ми е племеница, нито че е била предадена и дрън дрън. Все едно всички герои не се чувстваха така. Макар тя да бе бог, знаех че силите и още не са укрепнали достатъчно, за да ми е противопостави. Направих крачка към нея принуждавайки я да опре гърба си в стената на мехура.
-По приемлива казваш? Сигурна ли си? Мога да превърна всеки твой миг в агония. Не си мисли, че си нещо особено дете или че има нещо, което да ме спре да те премажа. - Наведох се злобно към ухото и и просъсках. - Сигурна ли си, че не съжаляваш за решението си да дойдеш тук. - Сложих ръка на рамото и лекичко плъзгайки я по ръката и. Момиченцата винаги ми бяха били слабост, както и всички жени. Но поне бях овладял до съвършенство умението да накарам жената да се страхува осъзнавайки, че мога да правя с нея каквото си поискам.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 03, 2014 9:48 pm

Нямаше шанс страхът да я завладее отново. Той си играеше с нея, но желанието му да я убие бе истинско.
- Хайде, удари ме. - заяви му. Виждаше го в очите му. Искаше му се. И тя нямаше да му отстъпи. Може да бе много по - нисша от него, може да нямаше закрилата на нито един бог, но не бе мекушава. Не бе и глупачка. Знаеше какво не трябва да прави, но го правеше нарочно. Защото какъвто и да бе той, който и да бе нямаше право да се държи така с нея. - И да...вече съм напълно сигурна, че не съжалявам. Всички богове сте еднакви.
И му се усмихна. Истинска тъжна усмивка. Защото тя ги ненавиждаше. Всички тях, до един.
- Създадохте ме като ваше оръжие, но сгрешихте. Аз не съм нещо което може да се използва...защото имам чувства и живот. Които са под въпрос в момента, но колкото и жалко да звучи съм се примирила отдавна, че ще ги изгубя. Бе въпрос на време някой от вас да ме убие. - гледаше го в очите, за миг се отдели от стената на мехура и пристъпи напред. - Казваш, че не съм дъщеря на Атина? Така да бъде. Но поне направи услуга на брат си и ме убий. Болезнено. Току виж те повишил. И вече няма да си златната му рибка...може би ще ти поври част от небесата? Тогава ще си говорещия му папагал...
Грешка след грешка, но продължаваше. Нямаше да умре като жалък герой, изобщо всъщност нямаше намерение да умре като герой или бог. Нямаше да умре убита от чудовище, нито от неверието на хората. Щеше да се удави, като човек...сигурно бе хубаво да си човек, съвсем обикновен човечец без глупави божествени корени.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 03, 2014 10:01 pm

-Говорещ папагал? Това звучи приказно. Първото което е мила, аз нищо не съм създавал. Зевс и Атина искаха оръжие. Мен никога не си ме интересувала. Баща ти ме убеди да дам име за теб, но това е всичко. - Блъснах я към стената на мехура и я оставих просто да се свлече към водата. Измъкнах я грубо и държеейки я за рамото я повдигнах на моето ниво.
-Мислиш ли, че  си нещо особено? Или че нещо ще ме спре да те върна на баща ти? Убеден съм, че той щастливо ще те затвори на някой остров извън времето и пространството. Някъде където няма да можеш да се нараниш? - Усмихнах се. - Може би това ще е по-доброто наказание за теб? - Явно хлапето не се страхуваше от смърта, но мразеше всички нас. Може би наистина трябваше да накарам Зевс да е превърне в затворник. Пуснах я грубо отново на краката и и се разсмях.
-Смърта ще бъде малко наказание. Може би едно проклятие ще ти се отрази по-добре? Ти още дете, мога да направя живота ти още по кошмарен. Ще ти отива водна клетка. За... Ами за вечността може би. - Махнах небрежно няколко кичура от лицето и. Щеше да и отива да ми бъде наложница... А Зевс никога нямаше да може да разбере. Не можехме да гледаме във владенията на другия. Направих рязко движение и водата от балона изчена. Имах по добра идея. Разкопчах панталона си и извадих члена си. Дори не ми трябваше да гледам изражението и. Усещах чувствата и. Хванах рамото и и я натиснах надолу така че да се окаже на колене пред мен.
-А сега ще си свършиш работата.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 03, 2014 10:20 pm

- Шегуваш се! - изсъска тя когато се озова на колене пред него. Нямаше намерение да го прави, това бе откачено. Не, бе извратено. Какво бе станало с убийството и? Какво бе станало с това говорене за връщане при баща и. - Бога на моретата май го е страх да убива..
Дръпна се назад към стената на мехура, колкото се може по - далеч от него. Той обаче продължаваше да чака, бе убеден, че ще получи исканото.
- Няма да го направя! - заяви категорично и го погледна с погнуса, но истината бе, че я бе страх. Никога до сега не и се бе случвало нещо такова, беше ужасена. Едно бе да говори за баща и, друго бе да я заплашва със смърт и трето бе да иска нещо такова от нея.
Не бе глупава, знаеше какво иска и знаеше какво трябва да направи. Най - малкото за да не стане още по - лошо положението, просто трябваше да поеме члена му между устните си, но противно на всичко тя стоеше настрани и бе вдигнала глава така, че сините и очи да се впиват в неговите.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 12:13 am

Погледнах отдалечаващото се момиче и се усмихнах. Очаквах да се пречупи много по-лесно, но явно щеше да ми бъде доста по забавно от предполагаемоето. Усещах ужаса и. Въздуха сякаш трептеше, а това ме възбуждаше още повече. Съвсем бавно се приближих към момичето, все още стоящо ниско под кръста ми и проговорих.
-Давам ти последен шанс. Последен шанс нещата да се случат по лесния начин. - Протегнах ръка и я прокарах през лицето и, задържайки я върху бузата и. - Имаш точно три секунди. - Вдигнах другата си ръка и един по един изпънах три от пръстите си. - Щом така реши. - Ръката ми се спусна рязко върху лицето и събаряйки я в полу-легнало положение. Протегнах се и я издърпах за косата принуждавайки я отново да застане на колене. Проникнах в устата грубо и рязко и едва сега си спомних от колко време не бях изневерявал на съпругата си. Страхът на жените ми липстваше, а това момиченце просто щеше да бъде черешката на тортата в списъка ми. Дъщерята на Зевс и Атина. Каква ирония. Продължих да прониквам до край в устата и без да ме е грижа, че на Мегара не и достига въздух, когато се оказвах в гърлото и. Трябваха ми само няколко секунди с нея и изпълнения в ужас въздух, за да се изпразня. Стиснах устата и, така че да я принудя да преглътне и се дръпнах от нея закопчавайки панталоните си.
-А сега, все още ли смяташ да продължиш с непочтителното отношение към мен? Защото има далеч по-приятни неща, които мога да направя с теб. Приятни за мен. - Изведох мехура съвсем близо до повърхността на водата, но знаех, че тя няма как да излезе от него, ако аз не го допусна. Исках просто да вижда слънцето и колко е близо до свободата, стига да каже правилните неща и да има правилното отношение. Хванах ръката и и я изправих на крака.
-Още ли смяташ, че ме е страх от нещо? Още ли предпочиташ мен пред Минотавъра?


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 5:13 pm

Три секунди, толкова и бе дал той. Но тя не видя смисъл в тях, просто остана настрана. И така и иначе той щеше да получи това което иска, но ако му го дадеше даром то после щеше да ненавижда себе си и щеше да го моли за смъртта си, нещо изключително жалко.
Бе грубо избутана и още по - грубо вдигната. Усети болката, когато той я хвана за косата, а след малко вкара члена си в устата и.
Мег се задърпа, но единственото което постигаше е той да я държи още по - здраво и да я накара да го поеме целия. Ужасът я бе залял, не можеше това да се случва, защо го правеше изобщо? Толкова ли му харесваше да кара жените да правят нещо на сила? Пък най - малкото тя нямаше и тринадесет, не можеше да се води дори тинейджър.
На всичкото отгоре той имаше нахалството да се изпразни в устата и, и да я накара да глътне. За миг Мегара си помисли дали да не се изплюе в лицето му, но самата поза бе неудобна. Щеше да запази това за някой друг път. Даже се замисли дали да не се прехапе и да изплюе златна кръв в лицето му.
- Е сигурно с минотавъра би било една идея по - добре. - изрече Мег грубо докато вдигаше глава към слънцето. Не, той нямаше да я пусне толкова лесно. Щеше да си играе с нея до последно. - Щеше да му е една идея по - голям.
Е реално Посейдон бе наистина надарен мъж и дори половината и бе твърде, но нямаше да се остави ей така в ръцете му. Той се държеше с нея като с...нищожество, а тя щеше да му покаже, че не е такова...дори това да означаваше да му отговаря и на практика да се самоубиваше така.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 5:37 pm

Погледнах изненадано момичето. Не се даваше лесно, наистина имаше олимпийска кръв. Щеше да се остави да я изнасиля и убия, но нямаше да склони глава. Е, това си имаше и хубави страни. Вдигнах ръка и отдалечих въздушния мехур на десетина километра от брега. Кръстосах ръце и се усмихнах.
-Нима смяташ, че бих могъл да се засегна от думите на невъзпитано дете? - Поклатих леко глава и я погледнах. - Миличка, ако бях толкова избухлив Бог, вече щях да съм унищожил всяко късче земя до което се докосват водите ми. - Посегнах прокарвайки ръка през косата и. Радвах, че не е взела русата коса на ненормалната си майка. Какво ли щеше да каже благочестивата девствена Атина ако разбереше, че дъщеря и ми е направила свирка, макар и не по свое желание. Е, аз не съжалявах за нищо. Загледах се в сините очи на момиченцето и осъзнах, че дори не искам да я убия. Балоът все още бе близо до повърхността за това остъпих крачка назад от нея и проговорих.
-Искаш да си вървиш? Давай. Вече можеш да излезеш от балона, върви си. - Не бях сигурен дали, ще успее да стигне далеч предвид факта, че не умееше да плува, но наистина щях да я пусна.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 5:48 pm

Мег се загледа объркано в бога. Той наистина ли я пускаше? Къде бе уловката? После се огледа - бе заобиколена от вода. Много вода.
- Ще ме пуснеш...да се удавя? - уточни тя и кимна уж замислено. - Е дори и да предположим, че стигна по някакво чудо брега сигурно ще завърша в устата на някой минотавър надушил силите ми. Ще бъда сдъвкана и с малко късмет изплюта...
Направи гримаса и се отдръпна от него. Той прокарваше пръсти през косата и. Не искаше той да я докосва, дори не искаше да я гледа. За миг през умът и премина и мисълта за минотавъра, следващия път определено щеше да избере космясалия тип с рога пред това да нагази във водата и...да бъде принудена да задоволява нужните на един извратен бог.
- Е...би трябвало да кажа благодаря? - повдигна вежда и скръсти ръце пред гърдите си сякаш за да се предпази, което донякъде бе вярно. Но скръстените и ръце нямаше да го спрат, той бе огромен мъж. - Сега поне ще мога да се удавя като нищо неподозиращ човек. Винаги съм си мечтала за това...може ли преди това един автограф? Като ме питат в подземния свят от какво съм умряла поне да ми повярват на цялата история, че преди това съм се видяла с Бога на моретата, поговорили сме си и е решил да ме изправи да се самоубивам. Че току виж счупи нокът..




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 6:01 pm

Повдигнах изненадано вежди.
-Нали мрънкаше, че предпочиташ минотавъра пред мен? Ако сега те пускам да си вървиш, какво правиш още тук? Страха от водата е по-силен, а? - Засмях се и отново се приближих до нея. Дрехите и все още бяха мокри и прилепнали по нея, което още повече стимулираше фантазията ми. Посегнах и отново прекарах пръсти през коста и, през рамото и, по ръката и.
-Или май просто искаш да останеш тук, с мен? Ако те заведа до брега ще си тръгнеш, нали? Нали само водата си е проблем. - Задвижих водата край нас и изтласках мехура съвсем близо до брега. Сега, ако излезеше от него просто щеше да трябва да направи две крачки по дъното и щеше да бъде на повърхността.
-Ето, сега можеш да си тръгнеш. - Знаех, че иска да бъда гневен заради злобните и подмятания, но нещата нямаше да и се получат толкова лесно. Както и бях обеснил, самоконтрол беше второто ми име. Усещах нещо прекалено особено в това момиче. Продължавах да съм адски близо до нея и да я галя. Не ме интересуваше, че не и е приятно, както знаех, че ще се отръпне. Наклоних лекичко глава и със свободната си ръка отново посочих сушата.
-Ще си тръгнеш ли?


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 6:26 pm

- А ти да не би да искаш да остана? - попита притеснено. Очите и отново се бяха ококорили, а ръцете му пак я докосваха. Не и харесваше, искаше да запищи. Не и бе никак приятно да я докосва така и да я гледа така. Не бе дори редно. - Но, да. Ще си тръгна.
Заяви му и отстъпи назад, а тялото и премина през мехура. Отдъхна си когато се озова по - далеч от него. Пое си дълбоко въздух докато излизаше от водата, обърнала му гръб. След миг свали якето си и леко разтръска глава. Отново бе прехапала устна. Не искаше да си спомня случилото се. По - добре бе да забрави за днешния ден.
Обърна се да погледне към морето само за миг след което се затича през гората към градът за да се прибере при другите пулобогве. Бе гладна, искаше да е сред познати, искаше да се стопли и най - вече искаше да е далеч от морето и този откачен бог. Защо трябваше да има толкова откачени роднини? Защо изобщо боговете трябваше да са такива? Умът и просто не го побираше..., но каквото и да правеше всичко се връщаше към случките в въздушния мехур.
- По дяволите...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 6:40 pm

Оставих я да си тръгне, но още надушвах ужаса и от водата. Можех да направя нещата и по лошо за нея, но всъщност наистина бях решил да я пусна да си върви. Не бях сигурен кой е по изнендан от този факт - аз или тя. Дори и помогнах малко карайки водата съвсем лекичко да я придържа да не се удави. Е, бяха няколко секунди, но все пак. Загледах се в момичето, което се отдалечаваше. Нещо ми бе казало да я пусна, но вече съжалявах. Щеше да бъде забавно с нея. Малко след като косата и се изгуби от погледа ми знаех, че трябва да се връщам в двореца си, но нещо ме караше да продължавам да мисля за Мегара. Без да знам защо бях убеден, че ще я видя отново.
В двореца ми със сигурност ме чакаше вбесената ми съпруга, но не ме интересуваше. След толкова векове трябваше вече да е свикнала, че аз съм свободен мъж и нямам намерение да я оставя да вдига скандали. Хвърлих кратък поглед към небете и знаех, че в момента Зевс вече знае какво съм направил, но егото му няма да позволи да говори с дъщеря си след като еднъж се е отрекъл от нея.
Нещо не ме оставяше да се върна в дълбините и реших да поогледам близките брегове наоколо. Рядко идвах тук и поне беше интересно, а и отлагаше досадните разговори вкъщи.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 7:13 pm


Само случайната среща с някого, ни свързва завинаги.


- Хайде де! Да не би да те е страх! - просъска един от съучениците и. Намираха се на един стар кей. Бяха я проследили след училище, а напоследък Мег вместо да прекарва времето си в някой от музеите гледаща статуите на древногръцките богове и богини с празен поглед, отиваше близо до морето. Близо, близо колко да е близо. Стоеше на доста добра дестинация и най - близкия и досег до водата бе чрез края на кея. И макар да идваше за да опита да преодолее по някакъв начин страхът си дори да вижда толкова много вода в повечето време стоеше с затворени очи и се опитваше да не трепери.
- Оставете ме! - изрече тя, но бе грубо избутана от едно момче. Залитна и едва едва запази равновесие, но бе станало така, че те препречваха нейния изход към сушата и я бяха обърнали към водата. А този кей не бе от късите. И така се започна тяхната "игра". Те правеха крачка към нея, а тя правеше крачка назад. Накрая се спря защото знаеше, че отиде ли още по - назад ще и се наложи да скочи във водата ,а това нямаше да го направи. По - скоро щеше да изпепели  тези пред себе си от колкото да преживее ужаса, който бе изпитала от бога на моретата преди известно време. Но, ако ти се живее не се занимавай с бог.
- Страхливка! - започнаха да се смеят те. - Страх те е от водата, ха-ха!
И тогава едно от тях я бутна. Без дори да осъзнава Мег се бе приближила твърде много до края на кея и полетя към студената вода. Изпищя. Тялото и се сблъска със бушуващите вълни и всичко я заболя. Все едно бе паднала на бетонен под като някой я е бутнал доста грубо...даже болката бе доста повече. Още по - лошо бе, че времето не бе от най - хубавите и морето бе мрачно, студено и бурно. Паниката я зала моментално и вместо да задържа дъхът си тя го изпусна целия и започна да се нагълтва с вода и да мята ръце и крака панически. Идеше и да закрещи под водата, но това нямаше да и помогне.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 7:33 pm


Водата се разбонтува край мен и знаех, че глупавото хлапе на брат ми отново е във водата. Отне ми броени секунди да я открия и да се окажа до нея, но този път тя бе под водата, опитвайки се панически да излезе на повърхността, но без да осъзнава, че всъщност потъва все повече. Създадох добре познатия ми въздушен мехур и прегърнах Мегара през кръста, карайки водата да напусне дробовете и. Този път нещо се бе случило и тя не бе влязла доброволно във водата. Взех на ръце момиченцето и осъзнах, че този път тя не успя да предизвика нито за миг перверзната ми фантазия. Все още бе адски красива, но този път не видях надменното изражение от първата ни среща. Е, вероятно защото току-що почти се бе удавила и дробовете и вероятно все още горяха. Изглеждаше толкова малка и безпомощна. И със сигурност бе безумно изплашена. Вдигах поглед нагоре и видях група хлапета, които се смееха от кея. Малко по-малко картинката започна да ми се изяснява. Тя никога не би влязла доброволно във водата и бе повече от очевидно, че кретенчета горе са я бутнали. Погледнах момичето, което държах и осъзнах колко им бях вбесен. Вдигнах ръка и принудих разбонтувалия се океан да създаде вълна, която да ги постави на мястото им.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 7:51 pm

Водата навлизаше все повече в дробовете и, не можеше да вижда защото водата дразнеше очите и. Опитваше се да се изтласка към повърхността, но затъваше още повече. И тогава нещо се обви около нея, водата изчезна, а някой я държеше през кръста в топла прегръдка.
Едва дишаше за да разбере какво става. Отне и твърде много време за да се съвземе. Над тях едва вълна заля кея и във въздушния мехур Мег чу писъците на другите деца. Но не даваше вид да се е съвзела. Защото не беше.
- Кълна се..не бе по моя вина. - изрече набързо тя и с ловко движение, което я накара да се закашля се измъкна от ръцете му. Допели се до стената на въздушния балон и започна да трепери. - Не съм...този път...
В очите и запариха сълзи. За малко щеше да умре, ако не бе той. Каква ирония...сигурно и сега щеше да си играе мръсни игрички с нея. Да я кара да го задоволява въпреки нежеланието и, да я заплашва как ще я прати на баща и, и какво ли още не. Е Зевс сигурно би я върнал по куриерската фирма на Хермес моментално, но това бе отделен въпрос.
- Моля ви... - миналия път бе зарязала официалностите в мига в който той бе споменал баща и, но от тогава доста бе мислела по случая. Той бе Бог, при това не кой да е, а един от "тримата големи", "светата троица" ... или както тя им казваше "трите грации". Не се бе държала като хората преди, но сега, ако той започнеше да се държи пак с нея като нищожество тя щеше да се срине. Това преживяването от преди малко бе по - ужасно от което и да е друго в живота и. И тя не искаше да го преживява отново, никога. Не бе предполагала, че е толкова мъчително да се удавиш...всичката тази вода която те задушава и водата която те блъска нагоре - надолу, ако и се оставиш, а тръгнеш ли да се съпротивляваш да отиваш още повече към дъното...е или поне при нея бе така, защото не можеше да плува.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 8:09 pm

Оставих я да се измъкне от ръцете ми, макар да можех да я задържа. Този път паниката на хлапето бе още по-голяма и това си личеше по цялото и тяло. Дори не бях сигурен дали трепери заради ледената вода, просмукала се в дрехите и или заради ужаса, че отново ще я нараня. Направих няколко крачки напред, така че да застана точно пред нея и внимателно избързах няколкото сълзи, успели да си пробият път. Момичето, седящо пред мен нямаше нищо общо с това, с което се бях запознал преди време. Единственото, което ми бе интересно да разбера е дали е такава защото спасих живота и или заради това, че бе видяла на практика какво можех да и причиня. И в двата случея, с това си поведение имаше доста по-добри шансове да се измъкне напълно невредима от океана. Ако се държеше прилично нямаше да я нараня, всичко в живота ми на принципа, че получаваш каквото даваш. Дръпнах се от нея, за да и оставя въздух и с едно махване изсуши дрехите и. Дори не знаех защо се държа мило с малкия натрапник.
-Дишай дете. Знам, че са те бутнали. Всичко е наред. Само не знам какво си мислеше, че правиш на кея? - Това също бе важен въпрос. Виждах я често да стои там и така и не проумявах защо. Беше очевидно, че водата я ужасява, но не спираше да идва.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 8:22 pm

Богат стоящ пред нея бе съвсем различен по характер от този с когото се бе сблъскала преди. И все пак тя трепна и извърна глава когато той избърса сълзите и. Нямаше обаче накъде да бяга, просто сви устни и затвори очи. Защо се държеше така с нея? Защо тримата големи толкова мразеха децата на братята си? Мег не помнеше другите богове да се избиваха зареди това.
- Аз... - зачуди се какво точно да отговори на въпроса му. Истината бе най - добре, а и той сигурно бе наясно с нея. Но искаше да разбере истинските и намерения, какви точно бяха те...май и тя не знаеше. Защото се опитваше да залъже дори себе си. - Гледам океана... не мисля, че това е забранено.
И отново затвори очи. Не искаше да гледа него, защото той сигурно пак щеше да се ядоса, сигурно и плажовете бяха под негов контрол, нали бяха в близост до морето. А пък нямаше намерение да гледа и водата около себе си защото не искаше да се сеща за случката от преди няма и пет минути.
- Нямам намерение да влизам във водата... - уточни. Пое си дълбоко въздух и се заигра с ръцете си на сляпо, все още държеше очите си затворени. - Просто искам да преодолея страха си да гледам водата...толкова е много...и необятна...един съвсем различен свят имаш своите обитатели толкова по - различен от скучния Олимп и все пак...
И все пак нямаше какво да каже. Мислите и просто бяха разпокъсани, все още не се бе успокоила напълно.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 8:45 pm

Погледнах я и завъртях очи. Това определено не беше обеснението, което очаквах. Надявах се да каже нещо по-нормално например:"ами господарю, просто съм ненормална."
-И смяташ, че стоенето ДО вода ще ти помогне да преодолееш страха си? Сериозно? - Я стига, дъщерята на Атина не можеше наистина да вярва в това. - И аз не мисля, че това е забранено. - Присвих леко очи защото тонът и отново не ми допадна. Момиченцето вече не изглеждаше толкова изплашено и това ме подразни. Нима смяташе, че само защото не я бях убил на мига щеше да и се размине? Отново се приближих и повдигнах главата, за да отвори очи и да ме погледне.
-Като гледам не върви добре, а? Още те е страх от водата. Но очевидно, не те е страх от мен? - Не говорех агресивно, опитах се да го представя като нормален въпрос, за да разбера истинския отговор. Може да я бях спасил от водата, но нямаше да допусна неуважение за втори път, особено от дъщерята на Зевс и Атина. Отметнах косата и назад и я погледнах в очите, за да и подскажа, че чака отговор. Този път се постарах в движенията ми няма агресия, както обикновенно. Мегара все още не изглеждаше съвсем на себи и исках да и дам шанс.
-Впрочем, кои бяха кретените, които те бутнаха?


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 8:58 pm

Загледа се в очите му, не тя направо потъна в тях. Гледаше я изпитателно, но гледаше да бъде мил и нежен...или поне се опитваше да не я уплаши. Искаше отговори и както винаги щеше да получи това което иска.
Тежка въздишка се отрони от устните и тя леко се усмихна, тъжна усмивка последвана от леко вдигане на вежди. Защо го бе толкова грижа? Нито му бе замърсила океана, нито му бе влязла в двореца, нито му бе убила някоя риба.
- Как иначе да преодолея страха си, ако изобщо е възможно? Няма как да вляза във водата, ако не искам да умра разбира се...не мога обаче да излъжа, че една малка част в мен винаги е била привличана от дълбините на океана..., но...това е ужасно. Имам предвид всичката тази вода която навлиза в дробовете ти и те задушава.. - потръпна при спомена и тялото и се разтресе леко. Сви се на пода на въздушния мехур. Мина около минута преди да проговори отново.
- Мои съученици. Тези бяха мои съученици. - смръщи се при мисълта за проклетите деца, които бе принудена да гледа всеки ден.
Не, че да ходиш на училище бе нещо лошо...в нейния случай бе направо ужасяващо. Дали учителя ти ще е поредното чудовище и ще се опита да те убие след часовете кой ли го интересуваше? Наемаха всякакви привидно нормални откачалки за преподаватели.
Отново погледна Бога на моретата, той бе толкова близко до нея, очите му отново се бяха впили в нейните. И инстинктивно, противно на всяка частица от нея, противно на съществуването и здравия разум Мегара сложи ръка на бузата му, надигна се на колене и впи устни в неговите. Защо го правеше? Защото бе глупачка! Той се бе държал толкова грубо с нея при миналата им среща, дори си бе позволил неща, които тя никога не си бе мислела и да прави, а на всичкото отгоре тогава бе желал и смъртта и...защо тогава тя правеше това? Защо?





Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 9:06 pm

Бях клекнал пред нея, когато ме целуна. За пръв път в живота ми аз, Богът на моретата, останах без думи. Придърпах я по-близо до себе си, така че да е в скута ми и отговорих на целувката и. Трябваха ми няколко секунди да се осъзная и да отдръпна лицето си, но не и ръцете, които бях обвил около кръста и. Загледах объркано Мегара за няколко секунди. Какво си мислеше това момиче?! Не можеше да прави това, не и с мен. И ако това бе начина и да ми покаже уважанието си, то определено той не бе правилен.
-Какво си мислиш, че правиш? - Гнева трепна леко в гласа ми и се опитах да мисля за нещо друго. За нещата, които ми бе казала. За водата и факта, че океана е привлича. Нетипично за дете на бога на небето.
-Водата просто не е много гостоприемен домакин. Никой не е добре дошъл. Освен... Освен ако не е с мен. - Плъзнах език по зъбите си и отново я погледнах. Трябваше да я целуна отново. Трябваше да я имам. Наведох се и впих устни в нейните. Не знаех защо го правя, но знаех, че го исках. Секунди по-късно отново се дръпнах и осъзнах, че все още съм ядосан, че ме бе целунала.
-Та, какво си мислиш, че правиш?


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 9:18 pm

Той и отвърна, впи устни в нейните и просто отвърна. Това я обърка и учуди, но определено не я накара да се отдръпне, а точно обратното. Тя се притисна в него докато той не се отдалечи от нея и не я погледна сериозно, а в гласът му се долавяше и лек гняв. Или поне на нея и се струваше лек, или се надяваше да е такъв.
Преди дори да е отворила уста да обясни, макар да нямаше готово обяснение, той отново я целуна. В стомахът и се появи непознато до сега усещане - сякаш нещо потрепваше или танцуваха пеперуди. Но всичко утихна, когато той отново се отдръпна и зададе въпроса си. Макар и да искаше да сведе поглед не го направи, гледаше го в очите.
- Честно? Не знам... - призна си тихо. - Но...може да се каже, че съм от хората които доста често първо действат, а после мислят. Може да се каже, че го правя някак несъзнателно на пук на майка ми...и сега е момента да кажа "Опа"...така де съжалявам...
Знаеше, че Посейдон е женен. Знаеше, че и жена му хич не харесва неговите деца пулобогове и онези другия вид - циклопите. Какво ли пък мислеше сега да стори на нея самата при положение, че така бе налетяла на съпруга и.
- Наистина се извинявам...не исках да ви обидя...господарю. - след тази целувка и онзи последен и първи път в подобен балон думата "господарю" сякаш придоби за малкото момиче различен смисъл...по - интимен?! Тя не знаеше какъв точно, но далеч не я използваше като за бог на моретата, а като нещо повече.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   

Върнете се в началото Go down
 

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 21Иди на страница : 1, 2, 3 ... 11 ... 21  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Никъде и някъде,навсякъде-