Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

First topic message reminder :

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп] - Page 9 6a1ae499jw1edu7dq3lwuj20c807zmyc

~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...

Мег го погледна и повдигна вежда след миг.
- Ама аз нямах предвид буквално! - изрече невинно с разширени очи. - За какво си мислите господарю мой...май само за хубави неща, а? Е имах предвид да започна един вид връзка с другото ти тяло...със Скот...за пред останалите в лагера. Защото най - малкото нямам намерение да сваля тази риза.
Оплези му се, наведе се над него и го целуна набързо. След което отвори чантата която той бе оставил за нея, извади четка за зъби и една за коса и изчезна в банята. След миг се върна, като бе вдигнала косата си на висока опашка.
- Хайде, превръщай се в Скот и да вървим... Подвига не изглежда сложен на думи, но кой знае... току виж открили нещо принадлежащо на Зевс, че са ни малко...
Направи физиономия, но честно казано повече щеше да се мръщи, ако откриеха някое дете на Посейдон. Защо ли бе чак тооолкова скептично настроена към тях?
Излязоха пред къщата където Мег видя две деца да стоят на верандата при масата на господин Д. , когато ги чуха да се приближават децата се обърнаха, Мег ококори очи и се обърна също.
- Скрий ме!

Покашлях се и докато излизахме прошепнах.
-Не ме дразни. Не ме наричай така. - Защо си търсеше белята? Или просто и харесваше да ме напряга... Знаеше, че тази дума може просто да ме побърка. Прехапах устни. Бях се преобразил, така че сега изглеждахме почти като нормална двойка. Преметнах ръка през раменете и със собственическо чувство, но когато стигнахме верантада Мег се скри зад мен.
-Какво... - Погледнах масата на Дионис и Хирон ми се ухили. Подкреплението, което ни бяха избрали бяха двете десет годишни хлапета от моята хижа - Ария и Пол. Не можех да не се размея, кентавъра беше намерил хитър начин да ме постави на място, не можех да му го отрека. Хлапетата се спуснаха към Мег и се обвиха около кръста и. Дръпнах ги от нея и посочих очакващата ни кола на границата на лагера.
-Добре, добре. Оставете момичето да си поеме дъх. Ще имате време да и се радвате, чака ни доста дълъг път и е по-добре да тръгваме. - Имаше си и забавна страна, не можех да го отрека. Децата боготворяха мен и обожавах Мег. Щеше да е весело пътуване

Всички се качиха в колата, като Мег изведнъж се оказа обградена от децата, погледна жалко Посейдон, но на него това май му бе някак забавно.
- Ако зависеше от мен господин Д. изобщо няма да докосне повече вино или какъвто и да е алкохол... - заяви дъщерята на Зевс докато поглеждаше към Ария и Пол. Е от всички деца на Посейдон не можеше да отрече, че те бяха най - симпатични, може би защото бе живяла с тях и ги познаваше? Но напоследък не общуваше много с тях. Светналите им от вълнение и щастие очи обаче доказваха колко много им е липсвала тя на тях. И това я накара да се усмихне.
- И това ви е първия подвиг предполагам? - Мег погледна към прозореца. - Аз още помня моя първи подвиг...
Реши да не довършва изречението си, защото не бе особено оптимистично да каже "в този мой първи подвиг аз умрях". Сигурно малките щяха да се стреснат и да искат да се приберат в лагера...е всъщност се съмняваше, че ще искат да се приберат. Пол щеше да се направи на смел както винаги, а Ария никога нямаше да го изостави.
- Е...чувствам се неудобно. - призна накрая поглеждайки всеки един в колата, който щеше да и прави компания в подвига. Три деца на Посейдон, ако трябваше да каже това което вижда, но реално погледнато бяха две деца и техния баща. Господи... всичко това бе и повече от неудобно.
- Мег, Мег! - изрече Ария и зачака да и се обърне внимание. - Ще ме научиш ли да стрелям с лък?
Някак си инстинктивно Мег погледна Посейдон, какво можеше да каже? Ами, ако баща и не искаше малката да се учи да стреля с лък? А и някое дете на Аполон не бе ли по - подходящо за работата с лъка?
- Аз...да, защо не?!

Качих се в колата и потеглихме. Не бях шофирал от много време, но за един бог това не беше голям проблем. Така и не разбрах защо Мег не седна до мен, но явно искаше да е с хлапета. Гледах път заслушан в разговора им. Мег изглеждаше тоолкова стресина от децата, че през цялото време ми идеше да избухна в смях. Щеше да и отива да им бъде майка. Така де, мащеха. Дочух нещо за лък и погледнах в огледалото.
-Лък ли? Не си ли малка за лък? - Та тя беше още детенце. Е, явно това нямаше значение за Хирон, щом я изпрати с нас. Поне имах спокойствието, че ако подвига е рискован, той нямаше да изпрати две деца. Или просто Хирон имаше гадно чувство за хумор и искаше да попречи на връзката ми с Мегара.
-Поне си си избрала най-добрия учител в лагера. - Още беше сутрин, но вече усещах, че хлапетата няма да издържат лесно пътуването. - Довечера ще спрем в някой мотел. Ако искате нещо деца, просто кажете. - Думата "деца" бе за всички на задната седалка. В крайна сметка всички те бяха по-малки от мен, а и просто исках да се пошегувам с Мег. - Между другото някакви предположения колко деца има в Сан Франциско?

Мег се изтегли на първата седалка доста бързо и си пое дълбоко въздух, като свали и прозореца за да усети вятъра.
- Деца? Е татенце... - изрече тя, а мъниците отзад се засмяха от което Мег просто потръпна. Защо по дяволите се чувстваше уплашена от ДЕЦА? - Не мисля, че е избрала най - добрия стрелец, все пак не съм някое дете на Аполон, но може да се каже, че ставам...и все пак Ария наистина си все още малка, може би някоя друга година?
Мег се обърна леко назад, а после реши, че ще и е много по - удобно направо да седне настрани, като почти се подпря на вратата и качи крака на седалката, нали си бе откачалка за нея нормалните правила за движение и правила като цяло не важеха.
Загледа се в Посейдон леко намръщено, но реши, че няма какво да му се сърди. Той често я наричаше хлапе, а и бе факт, че дори в тази му форма тя бе доста по - малка от него.
- Мисля, че са около седем, но ... имат предчувствие, че поне две от тях са на някой от тримата големи. - заяви Мег като извади от чантата си малък тефтер.
- Дали ще са на Посейдон? - чу гласчето на Ария. Това извика нова намръщена физиономия на лицето на Мег и мисълта "надявам се не" в главата и, но тя просто повдигна рамене.
- Те имат много деца така, че ... не знам. Въпроса е какво ще правим когато нещата опрат и до родителите им...
Бе доста пусто, нямаше много коли и това някак си успокояваше Мег. Движеха се нормално и пътуването бе що годе поносимо, а тя си рисуваше в тефтерчето, което обаче скоро замени с книга и после с някакви карти, които се разпиляха из цялата кола. Добре, че нямаше а им се налага да чакат на огромни опашки от коли и такива работи... е поне не и докато не влязоха в някой голям град.

Полубоговете наистина не можеха да стоят мирно. Беше очевидно по странните пози, които Мег заемаше и хилядите неща, които измъкна от раницата. Двете хлапета отзад скоро се посбиаха, а аз вече наистина се чувствах като баща, пътуващ с трите си непоносими деца.
-Леле, седем полубогове... - Дори аз разбирах, че това си е голяма цифра. Замислих се дали е възможно някой от тях да са мои деца, но беше малко вероятно. Имах точно едно непризнато дете - момче, околко осем годишено и живеещо в Куинс. Видях изражението на Мег и реших, че мога поне да я успокоя.
-Мисля, че няма да са деца на Посейдон. - Сложих ръка на бедрото и. Така или иначе само едната ми трябваше за волна. Отклоних за миг очи от пътя и я погледнах. - Предполагам, че са нечии други. - Бяхме навлезли в някакъв град, така че вероятно нямаше да е зле да си вземем някаква храна. Погледнах в огледалото, а после и Мег и се ухилих самодоволно.
-Е, деца, нещо за хапване?

Мег леко му се усмихна докато отново не изрече думата "деца" за всички останали в колата. Тя му се оплези.
- Да, татенце...ти черпиш. - Видяха някаква закусвалня с табелка на сандвич и спряха там. На никой точно в момента не му се ядеше нищо здравословно. Всички искаха нещо друго, като бургер, пържени картофки, голяма кола и може би пилешки хапки към всичко това. Мег по принцип не ядеше много такъв тип храна, но не отричаше, че и харесва. Вредното бе вкусно, но си бе вредно...преди време бе гледала един филм в който един пич бе казал нещо много мъдро "Това е земята, тук всичко е токсично".
- Мег какъв бе първия ти подвиг? - попита Пол когато се настаниха на една от масите. За миг дъщерята на Зевс трепна, но после отпи от колата си.
- Ами...изненада. Дионис ни даде всичко нужно и ни отпрати към езерото където ни чакаха няколко морски коня...кой да предположи, че дестинацията ни е била надолу? - потръпна. Нямаше как просто да забрави този подвиг по ред причини.
- Значи си видяла татко? - очите на Ария блеснаха, а Мегара се почувства леко неудобно. Повдигна вежди, отвори и затвори уста, а после кимна.
- М да...може да се каже. Не е като да съм отишла там за да си говоря с него нали... - е бяха си и поговорили, но бяха правили и други неща...и Мег изведнъж погледна към Посейдон леко намръщено припомняйки си как той я бе накарал да трепери цял ден от желание по него. - Но защо разпитвате мен? Разпитвайте него! Все пак той е героя син на Посейдон, нали?

Погледнах я намръщено. Хлапета се втренчиха в мен с очакване и аз завъртях очи.
-Нямам какво толкова да ви разкажа. Срещал съм се с татко веднъж. Скарахме се, че не идва да ме вижда, той каза, че винаги бди над децата си, просто не трябва да се меси в животите ни. Каза, че признава всяко едно свое дете, грижи се то да стигне до лагера, защото ни обича и иска да бъдем добре. - Не ми беше приятно да лъжа, но поне имаше част истина в това, което казвах. Наистина винаги признавах децата и се стараех да стигнат невредими до лагера. И наистина ги обичах... Вече. След като ги бях опознал.
Погледнах Мег. Тя ме беше забъркала в тази каша, а хлапетата ме гледаха с блеснали от вълнение очи. Какво толкова специално имаше в баща им. В мен. Защо всички толкова държаха да съм част от живота им, след като не бях особено свестен. Много хора можеха да го потвърдят. Облегнах се назад в стола и си взех няколко картофки.
-Мег, ти все пак си виждала баща ни. Какво впечатление имаш от него и съпругата му? - Не само тя можеше да ме прецаква така. Усмихнах се доволно и върнах вниманието си на храната.

Мег си взе един пържен картоф докато го слушаше, а после леко се намръщи при въпроса му.
- Хм...съпругата му е психясала убийца на пулобогове. - заяви Мег без изобщо дори да се опитва да намери по - подходящи думи. - Ревнива е...затова никога не гледайте баща си, току виж ви избола очите, това явно е забранено.
Взе си още едно картофче докато мислеше как да представи Посейдон от страната на неутрален човек, а не на влюбена до уши глупачка. Отпи от колата си, като леко облиза сламката, погледна мъжът до себе си и го срита под масата.
- А баща ви..хм..изключително силен мъж готов на всичко за хората си. Властен...до колкото разбрах не обича да му се противоречи...всяка една златна рибка от вас има по нещо негово. - реши да замълчи преди да каже нещо не на място, като това колко е готин Посейдон и колко е мил с нея...в някои случай. И колко избухлив е всъщност, но и колко силно обича, стига да поиска.
- Не, че искам да подронвам авторитета на господаря Посейдон и на всяко едно морско чудовище..., но там долу най - страшното нещо е съпругата на баща ви - Амфитрита...повярвайте ми.

Погледнах я кисело. Това беше тооолкова забавно. Направо можеше да се задавиш от смях.
-Не мисля, че тя е толкова страшна, но щом казваш. - Хвърлих и саркастична усмивка. Може да приемах много неща от нея, дори неуважението и, но имаше такива, които нямаше как да преглътна. Като например да заявява, че жена ми е по-опасна от мен. При положение, че аз бях бога на моретата. Изправих се избутвайки рязко стола назад.
-Смятам да си взема още нещо за пиене. - Метнах празната чаша от кола в коша и се отправих към така наречения бар. Обстановката на масата ме бе поизнервила, така че просто исках да се дръпна за малко, за да не избухна. Дамата на бара ми подаде нова чаша с кола и когато се върнах на масата всички почти бяха приключили с обяда си.
-Е, Мег разказа ли ви още нещо за колко по страша е жената на бога отколкото самия той? - Поех си дъх и се опитах да се усмихна. - Защо не идете до тоалетната хлапета, отново ни чака дълъг път, а и тук със сигурност е по-добре околкото някъде край пътя.

Мег го изгледа, страхотно...пак се бе намусил. Защо бе толкова трудно да се общува с него? Когато се върна при тях тя просто извъртя очи и погледна през прозореца докато децата не станаха от масата и не тръгнаха към тоалетните. Тогава се извърна към него, хвана го за ризата и го дръпна към себе си като впи устни в неговите.
- И дори не смей... - изрече тихо. - Знам, че си ядосан. Знам, че това което казах не ти харесва, но...не всъщност забрави каквото и да кажа ти ще продължиш да се мусиш нали?
Мег извади някакви пари от джоба на дънките си и ги остави на масата като се изправи готова да върви към колата, но имаше един лек проблем - трябваше да мине през Посейдон за да излезе, а дали той щеше да я пусне бе главния въпрос. А като гледаше как постоянно отиваха хора към тоалетната и се връщаха май имаше малка опашка.
- Ще може ли...? - попита без да го поглежда. Самата тя също се бе ядосала или по - скоро нацупила, както правеше май винаги. Все той се мусеше, а тя цупеше и после по някое време започваха да си крещят, но май току що бяха подновили рекорда си. От колко ли време не си бяха крещели? Няколко часа...три, четири? Всъщност май почти дванадесет, ако се броеше и времето в което бе спала.

Идеше ми да я замеря с нещо. Защо се ядосваше толкова лесно, аз мен бе типично, но... Протегнах ръка и и препречих пътя с лека извинителна усмивка.
-Ами... Не. - Дръпнах я към себе си така, че да падне в скута ми. Не обичах, когато се цупеше и може да се държах гадно, но нямаше как да приема да говори такива неща за мен. Толкова ли беше трудно просто да им каже, че съм силен и страшен, вместо да им обеснява, че Амфритрита е по-ужасна от мен. Целунах бързо устните и и се дръпнах преди да се опита да ме удари.
-Не се цупи. Не ми е приятно да говориш такива неща за мен. Както ти сама каза - подкопаваш авторитета ми. - Усмихнах се. - Хайде стига, просто се ядосах мъничко. Малко съм напрегнат напоследък, а знаеш, че съм избухлив и никога не съм умеел да контролирам гнева си. - Вдигнах поглед и видях хлапетата да излизат от тоалетните. Имахме още няколко секунди насаме, така че просто я целунах отново.

Мег задълбочи целувката им, докато не чу леко прокашляне. Погледа цената и леко се изчерви. Надигна се от Посейдон и му се усмихна чаровно, както само тя си можеше. Може би и двамата трябваше да помислят за някакви хапчета за нервите, нямаше да е зле... или направо да минат на някакъв по - силен наркотик?
- Знам и съжалявам..., но мъничко. - облиза невинно устна докато вървяха към колата. Тя държеше ръката му, той си бе неин и тя нямаше намерение да го крие. Имаше възможността да има що годе нормална връзка, да бъде край него без хилядите любопитни очи в лагера и мрънкания от страна на дъщерите на Афродита.
Докато излизаше през вратата бе забелязала как няколко момичета бяха огледали Посейдон, но реши да се направи на ударена за това. Ако пак се намусеше сигурно пак щеше да последва някоя лекция от сорта на "обичам само теб, ти си единствена" и колкото и да и бе приятно да го чува сега не му бе времето за това.
- Значи довечера ще спим в някой мотел? - попита Мегара след около десетина минути от както бяха започнали пътуването си наново. Отново бе извадила книгата си, която всъщност представляваше любовната история на някакво момиче и нейния учител по бойни изкуства, нищо ново под слънцето, но честно казано бе интересна защото романтиката не бе прекалена, ами в умерено количество, както и драмата..., а и те за разлика от Мегара и Посейдон не се караха на всеки пет минути.
- Е доволни ли сте? - обърна се към децата тъмнокоската с усмивка. Бе започнала да ги приема отново, сякаш бяха пак в една къща и се бореха да оцелеят заедно, макар и случая сега да бе доста по - различен. Но определено можеше да им се радва, все пак Дионис можеше да реши да им даде някоя и друга дъщеря на Афродита решил, че имат нужда от украса примерно?!

Преди да успея да реагирам на думите и Мег се намести в колата. Въздъхнах дълбоко и отново тръгнахме. Мег извади книгата си, а аз далеч не бях сигурен дали искам да попитам за какво става въпрос в нея. Беше ми прекалено скучно в колата, май наистина трябваше да пътуваме по вода, така щях да мога просто да се возя, насочвайки лодката с минимални усилия.
-Ъм да, мотел. Вероятно някъде край пъти, по далечко от простосмъртните. - Надявах се да не гледат много филми на ужасите. Не че имаше вероятност да им се случи кой знае какво докато са с мен, но все пак...
Мег се обърна към хлапетата на задната седалка и те отново започнаха да и говорят едно през друго. Е, поне се харесваха. Така и не разбрах защо в началото ми бе казала да я скрия от тях, но не беше момента да я питам. Може би, когато стигнехме в мотела. Ако успеех да убедя децата да сме в отделни стаи.
-Някакви предпочитания къде да спим? Идеи? Предложения?

- Аз си нямам и на идея къде изобщо се намираме. - заяви Мег и се намръщи. Вече сигурно бе следобед затова май наистина трябваше да решат къде да спят. - Може би следващия мотел който видим? Или някой хотел, ако навлезем в някой град...
Тя повдигна рамене, а на задната седалка настана мълчание като никога. Дъщерята на Зевс погледна натам учудена, децата също чакаха отговор. Затова и след миг всички се втренчиха в Посейдон. Мег отново бе качила крака на седалката и се бе облегнала на вратата, така имаше идеалната гледка - него. Макар и да искаше другата му форма, защото бе свикнала с нея. Чудеше се дали децата ще ги оставят да бъдат насаме или няма да искат да бъдат в отделна стая? Мег определено искаше да се сгуши в Посейдон, а и не мислеше, че ще може да заспи, ако не усеща аромата му и ,ако не бъде в прегръдките му. Само там се чувстваше в пълна безопасност.
- Вие ходите ли? - чу дяволитото гласче на Пол придружено от леко хихикане. Мег вдигна поглед от книгата си и погледна Посейдон учудено. Какво по дяволите?! Реши да се прави, че не е чула въпроса и пак сведе поглед към книгата, но единственото което стана е, че прочете едно изречение пет - шест пъти докато го схване, защото между временно се ослушваше за някакъв отговор.

Избухнах в смях.
-Да, ходим. - Мег не беше отговорила, но аз нямах нищо против да го кажа. Пол беше умно хлапе. Мег ме споменала да останем в следващия крайбътен мотел, така че започнах да се оглеждам за такъв. Нямаше начин да няма на близо, все пак това беше междущатската магистрала. Обърнах се към хлапетата и се засмях.
-Е, след като знаете, че ходим няма да възрасите да бъдете в отделна стая, нали? Обещавам стаите да са свързани, но все пак ще ни е по-добре да останем сами. - Погледнах Мег с надежда се изчерви и отново сложих ръка на бедрото и. Знаех, че нищо не може да се случи между нас, но това не значеше, че не мога да мисля за това... Или да си го представям... Беше хубаво занимание по време на дългия път.
Съвсем скоро край пътя се появи мотел и аз отбих на паркинга. Доста бързо получихме ключове от стаи. Не бях чул отговор за отделните стаи, но все пак взех такива. Посочих стълбището.
-Хайде.

Влязоха в стаите които не бяха кой знае какво, но общо взето биваха. Свързваше си една врата, като и двете помещение приличаха на малки апартаментчета. Децата отидоха в тяхната си част, а Мег веднага обви ръце около Посейдон и впи устни в неговите. Сякаш бе чакала това от цяла вечност, всички други мисли бяха напуснали главата, всички други чувства също. В нея имаше само и единствено любов и желание.
- Обичам те. - промълви. Не му го бе казвала от...сутринта. Май почваше да развива зависимост към своя бог и това да му казва тази думичка. Отдръпна се колкото да си поеме въздух и после отново долепи устните си до неговите, като дори ги облиза и захапа леко. Реши обаче да го остави да си поеме въздух и седна на дивана дишайки тежко. Тя самата май бе прекалила леко. - Извинявай...
Погледна към стаята на децата, някак си се притесняваше да ги остави сами там, но искаше да бъде насаме с него. Вчера не бяха прекарали особено хубава нощ, а днес Мегара нямаше намерение да се остави на лоши спомени, мисли и чувства да я обсебят. Искаше просто да му обърне внимание, не го бе чувала почти година все пак.

Седнах до нея и я прегърнах.
-И аз те обичам. И просто не разбирам защо ми се извиняваш. - Придърпах я близо до себе си и впих устни в нейните. Толкова за радвах, че отново сме насаме, макар че може би трябваше да заключим врата, която ни свързваше. Замислих се дали да не го направя, но просто не исках да пускам Мег от ръцете си. Цял ден се бяхме държали на прилично разстояние, така че сега просто се наслаждавах на усещането да я държа в ръцете си.
-Липстваше ми хлапе. - Захапах леко устните и и я погледнах. Дръпнах се и се изправих. Не трябваше да правя всичко това. Беше прекалено рано, така че се надявах да мога да стоя настрана поне доколкото мога. Свалих ризата си и я метнах на един от столовете.
-Знаеш ли, че мразя да съм облечен? - Засмях се. Това не трябваше да прозвучи точно така, мразех да нося ризи. Или тениски. Или каквото и да е горно облекло. - Нямах предвид това. Не си падам по ризи и прочие. Полугол просто се чувствам много по-удобно. - Излегнах се на леглото. Това може би бе най-голямото разстояние на което бях склонен да се отдалеча от Мег.

Мег леко се намръщи когато той се отдалечи от нея, но после се засмя.
- Е за сметка на това аз пък обичам да нося ризите ти. - тя се излегна върху него и отново го целуна. Дори и в това си тяло той бе доста по - голям от нея, но в другото... е там бе като кукла в ръцете му. - Не се дърпай моля те... мога да се справя. От теб не ме е страх.
И това бе истина. Може и да бе имало време в което да се е плашела от него, но то бе минало. Сега той бе нейното спасение, нейната безопасност, нейния живот.
- И се извинявам защото те нападнах буквално...и може би и за онова което казах по - рано днес. - усмихна се леко и го целуна по вратът докато плъзгаше ръце по неговите. Надяваше се децата да не нахълтат, защото щеше да стане неудобно. За нея. - Хм...това ти тяло на колко години се предполага, че е?
Зададе въпроса си тихо като му го прошепна на уше след което го целуна по бузата, по устните, по брадичката и пак по врата докато не се излегна върху гърдите му и не вдиша дълбоко от аромата му. Това си бе той, нейния бог, нейния Посейдон. А тя бе прекара далеч от него втора година, а и бе пределно ясно, че той не може да остане завинаги в лагера и все някога щеше да се върне в своето царство, дори не искаше да помисля за това, но и бе пределно ясен този момент.
- Амфитрита...още ли не се е усетила?

От мен не я беше страх? Е, това беше хубаво. През повечето време. Все пак се радвах, че мога да я докосвам без да се тревожа, че ще изпадне в ужас, заради случилото се снощи. Засмях се, когато легна върху мен, но не бях сигурен, колко добра идея е това. Посегнах да я отместя от себе си, но в крайна сметка просто обвих ръце около кръста и. Беше прекалено хубаво да я държа в ръцете си, за да се насиля да я отблъсна.
-Това тяло... Ами може би на около двайсет и няколко? - Погледнах я объркано. - Нямам предства. На колко ти изглеждам? - Ухилих се и я целунах. - Що се въпрос е това скъпа? - Наистина ми бе интересно от къде и е хрумнало точно това. В крайна сметка, аз не се бях замислил много, когато реших как да изглеждам. Е, имаше някои неща на които специално бях наблегнал, все пак не исках да плаша хората по улицата. Усмихнах се и плъзнах ръце по гърба и.
-Защо ме питаш за нея? Какво значение има, дори и да разбере? Така или иначе ще я напусна, ако тя си тръгне дори ще ми бъде по-лесно.

- Тя няма да си тръгне, това ти е пределно ясно нали? - попита го сериозно. - Ще бъде приета са...недостойна. Защото не е могла да задоволи нуждите на един Бог. Всяка жена би трябвало да го успее да го направи.
Мег се смръщи като се замисли за всички онези богини които са решили да останат завинаги девствени, леля и Артемида например. Дори често приемаше вид на малко момиче докато бе сред своите ловджийки. Преди когато бе малка самата Мегара си мислеше, че може да стане част от ази група, но... но вече не можеше.
- До колкото ми бе известно когато навършен определена възраст Афродита щеше да се заеме да ме обучи в изкуството на Ерос, ако мога така да се изразя. - с прости думи леля и Афродита щеше да я научи да прелъстява мъжете с поглед и да им докарва наслада с думи и дори с един единствен жест. - А иначе се замислих защото...законите на смъртните са си закони. И ... не искам да те осъдят за педофилия, ако ме разбираш?
Мег леко се подсмихна, но го целуна. Все пак тук нямаше кой да ги види, а той си бе неин и тя нямаше намерени да си спестява нищо. О колко само и харесваше тази думичка "неин". Затова и отново го целуна по вратът, но доста по - дълго.
- Мислиш ли..., че някой ден ще стана богиня достойна за уважение?

Прегърна внимателно Мег и я съборих да легне на леглото, минавайки леко над нея.
-Ти си достойна за уважение богиня. Ти си неверояна... Защо продължаваш да се чудиш за това? Повярвай ми. - Целунах нежно устните и, врата и и прошепнах в ухото и. - Моята богиня. - Дръпнах се леко и се ухилих. - Смяташ, че могат да ме осъдят за педофилия? Мег... Първо трябва да ме хванат. - А това щеше да бъде трудно. Замислих се над следващите и думи. Афродита да направи какво? С това никога нямаше да се съглася. Мег се справяше перфектно с всичко, което трябваше. Не исках да прекарва дори миг насаме с леля си.
-Афродита ще прави какво? Не съм съгласен. Не те давам. - Целунах е дълго и я притиснах в себе си. - Повярвай ми, владееш изкуството на Ерос. Не ти трябва обучение. Особено от нея. - Направих намусена физиономия за миг, но в крайна сметка се усмихнах. - А колкото до жена ми... Защо да е недостнойна? И какво всяка жена в света е длъжна да задоволява боговете? - След миг добавих. - Просто питам. Не бързай да откачаш. Интересно ми е. - Целунах я отново. Просто не можех да спра. А и не исках да спирам. Усещането да мога просто да я целувам бе невероятно.

Мег отвърна на целувката му, но леко се подразни, че е под него, но знаеше, че той предпочита да командва нещата.
- Нямах точно това предвид. Просто... да бъде отхвърлена от теб ще я направи недостойна, защото ще бъде прието, че не е успяла да задоволи нуждите ти и ти си прибягнал до едно момиче... - Извъртя очи. Нея обществото никога не би приело. Никое общество, нито неговия народ, нито живеещите на Олимп, нито пулобоговете в лагера. - И просто се предполага, че жените трябва да умеят да се грижат за боговете...богините най - вече. Да знаят какво точно искате и да ви го дават...няма какво да говорим на Олимп все още важи половата дискриминация!
Мег впи устни в неговите и доста дълго остави и себе си и него без въздух, но дали на него изобщо му бе нужен? На нея обаче и трябваше и то не само защото край него не можеше да мисли особено трезво.
- А и мисля, че само ти мислиш така...и то защото съм твоя. Често си казвам, че не ме интересува ничие друго мнение освен твоето, но...но се самозалъгвам, това чувство имам. Странно е. Но това е отделен въпрос. Мислиш ли, че ще можем да се помотаем някъде по пътя? Да, знам, че исках подвиг, но ако трябва да сме честни по - скоро исках да се махна от лагера, а не мисля, че на онези пулобогове ще им стане кой знае какво...все пак не знам до кога ще си наоколо. Знам, че ще трябва да се върнеш в царството си по някое време, но не искам да си далеч от мен.

Ръцете ми се заиграха разсеяно с косата и.
-Скъпа, ти си още дете, трябва да разбереш това. Ще бъдеш невероятна богиня. - Замислих се как ще реагира народа ми, когато разбере, че аз и Амфротрита сме минало. Е, вероятно щяха да го приемат. Аз бях техния Бог, не тя.
-Народа ми ще те обикне. Ще видиш. А относно това, че тя е трябвало да ми даде това, което исках... Ами така е. Но се радвам, че не стана. Никога нямаше да имам теб. - Целунах я отново притискайки я към мен. - Спри да се тревожиш скъпа... Ще видиш, че нещата ще бъдат много по-лесни отколкото си мислиш. А и нямам намерение да се връщам скоро. Долу всичко е наред, нямат нужда от мен в момента. - Прехапах устни, за да не започна отново да я целувам.
-Къде искаш да отидем? Не мисля, че бързаме много, всичко може да почака, щом ти искаш. Не знам дали наблизо има голям град, но ще намерим какво да правим, сигурен съм. - Имах предвид, че ще намерим къде да отидем, макар че в главата ми изкачаха съвсем различни картини. Затворих за миг очи и се усмихнах. Наистина се опитвах да бъда примерен, просто не ми беше в стила.

- Защо си мисля, че си мислиш все за хубави забранени неща? - присви очи към него Мег и се възползва от момента на изненада за да го преобърне и да се озове отгоре му. Усмихна му се невинно и се наведе надолу като устните и бяха на милиметри от неговите, но не го целуна. По - скоро се загледа в лицето му, изучаваше го докато косата и галеше кожата му. - Иначе... искам да отида на нормални места. Като зоопарка например, като някой от онези аквариуми в които има акули или от онези места където всичко е тъмно и ти прожектират планети, някой музей може би...защото обикновено ходенето ми в музеите се ограничава до залата с гръцка митология.
Затвори очи и се отпусна на гърдите му. Защо винаги имаха проблем кой да води? И тя и той искаха да са отгоре, но той имаше повече претенции да доминира, а на нея така просото и бе удобно. Бяха твърде силни характери понякога, но може би това ги държеше заедно. За миг Мегара се замисли върху думите му. Народът му ще я хареса... просто не можеше да си го представи. Да, вярно, че тя бе умряла за тях...и се бе съживила, но това не означаваше, че ще я приемат с отворени обятия след като Посейдон им кажеше радостната новина... "Ами Амфитрита се изнесе". Просто не ставаше така, но нямаше да спори по въпроса, защото той винаги премълчаваше нещо или тя това чувство имаше.
- Искам нормални занимания..., но какво всъщност е нормалното за един бог? - подсмихна се тя. - Да отида на подвиг с мъжът когото обича докато децата му са в съседната стая? Може да изглеждам спокойна, но се притеснявам... от тях. Не знам дали помниш, че те бяха едни от децата с които живеех преди...грижела съм се за тях години наред, майка им... не я познавам, но тя общо взето ги е оставила да се оправят сами след като започнали да правят разни странни неща с водата ... например фигурки. Открихме ги навреме...
Мег поклати глава спомняйки си онова време, което имаше своите приятни, но и неприятни спомени. Но не бе истина колко време бе минало от тогава и как по ирония на съдбата те се бяха оказали деца на Посейдон.
- А никой от нас дори не се бе замислял, че може да са твои докато не ги призна, независимо, че знаехме за тяхното привличане към водата и всичко морско...като всички други в хижата им. Не знам... объркана съм, а в същото време не знам от какво...

» Welcome to Camp Half-Blood [РП на тема Боговете на Олимп]
» Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. [ РП на тема "Боговете на Олимп" ]
» Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Similar topics

Similar topics