Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

First topic message reminder :

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп] - Page 16 6a1ae499jw1edu7dq3lwuj20c807zmyc

~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...

Видях го в очите и, в устните и, във всяко движение. Трябваше да сложа край на това. Поех си дъх и огледах олимпийците един по-един. Зевс и Атина бяха на прага на лудостта, Аполон следеше всяко може движение, Артемида искаше да ми откъсне главата... Само Хера май изглеждаше доста доволна от ситуацията. Е, едва ли бе приятно да гледаш детето на мъжа си от друга. Направих крачка напред заставайки до Мег и леко я прегърнах. Нямаше нужда да виждам израженията им, усещах промяната в стаята. Е, сега вече Зевс и Атина можеха наистина да изпаднат в умопомрачение. Вдигнах глава и оставих целия океан да бушува в очите ми.
-Така е, аз я удавих. На... - Погленах Мег. - На втората ни среща, нали? - Лека усмивка се плъзна по-усните ми. Онази усмивка, предназначена специално за нея. - Хадес ми дължеше малка услуга.... И после май се събуди в апартамента ми? - Обвих ръка около кръста на момичето си и се похилих леко гледайки в очите на брат ми. Вече не ме интересуваше. Те никога нямаше да я приемат, нито да и дадът шанс... А най-важното - тя беше абсолютно сигурна, че не иска да се върне на Олимп.
Дръпнах Мегара, правейки крачка назад, за да мога да виждам всеки един от боговете.
-Нека ми представя моята кралица. Братко, Атина... Мога единствено да ви благодаря, че се отрекохте от нея... Иначе никога нямаше да я срещна.

Мег се сви в обятията му и вдиша аромата му. Усмихна се когато той спомена втората им среща, прииска и се да го целуне, но не го направи най - малкото защото на Олимпийците не им трябваше още паника.
- И аз трябва да ви бъда благодарна за това. - Мег ги погледна, като задържа очите си върху всеки един от тях и най - вече върху Зевс и Атина. - Вие двамата може да си отдъхнете, не съм бременна...
Мег обви ръце около кръста на своя мъж, а Зевс пристъпи още повече към тях, а в ръката му се появи мълнията му. Мег изръмжа насреща му.
- Докато вие всички ме изоставихте, той ме прие. - заяви Мег и се засмя, но смехът и бе студен и ироничен. - Да, странно нали? Чичо ми, който все ми повтаряхте, че ще ме убие... не, че не стана нали. Веднъж за нещо да сте прави, но ... мамо ти го изкара голям садист, от къде на къде?!
Мег повдигна вежда, а после премести поглед към другата част от Олимпийците. Пое си дълбоко въздух.
- Тези от вас които желаят могат да дойдат на наша страна. - заяви тя. - Самите вие пренебрегнахте първите два реда от пророчеството, ако не бяхте щяхте да разбере, че всичко това бе цирк. Любовта ми към него е истинска, не съм обичала нищо толкова силно... и всъщност той е моето семейство. Вие ме изоставихте преди, но дали ще ме изоставите и сега? Не съм на мнение, че любовта трябва да предизвиква война...

Любовта не трябва да предизвиква война? Мег успяваше да ме изненада, не знаех какво да и кажа... Наблюдавах внимателно олимпийците, докато тя изнасяше красивата си триада... Това си беше моето момиче. И най-важното не се отделяше от мен, явно понякога можеше да изпълни това, за което съм я помолил. Гушнах я леко и се изсмях в лицето на Зевс.
-Прибери си играчката братко... Не само ти имаш. - Вдигнах ръка и след миг в нея се появи тризъбеца ми. Нямаше да го оставя на размахва оръжие пред лицето на Мегара. Погледа ми падна на ужасеното лице на Атина и отново се разсмях. Тази богиня уж трябваше да бъде мъдра, а както каза Мег всички пренебрегваха първата част на пророчестото. Глупаци... Зад гърба на двамата "родители" видях кратко кимване от Афродита. Добре, това поне беше напредък. Богинята на любовта можеше да бъде интересен съперник и не се оплаквах, че е на моя страна. Това вероятно ми даваше и Арес. Имах предположение и за Хефест, той мразеше олимпийците почти толкова колкото и Мегара.
-Искате ли да знаете как се срещнахме? Тя бягаше от чудовище... И скочи в океана... Вместо да се обърне към вас реши, че е по-добре да убия аз. Но тогава не я убих... Само я насилих да направи някой неща. - Една от малкото постъпки с които не се гордеех... Погледнах Мег и се усмихнах. - Сега Мегара ще стои до мен завинаги. А вие имате шанс да помогнете във войната, да бъдете на печелившата страна.

Мег погледна Афродитна и още повече се сгуши в Посейдон. Обичаше го толкова много и явно някои от тук наистина щяха да застанат на ваша страна.
- Или поне на правилата страна. - добави Мег. - Защото както казах любовта не трябва да е причината за една война... вие какво мислите? Зевс няма да приеме чувствата ми към този мъж, защото това можело да го измести от трона, но той ще го направи сам като предизвиква Посейдон...
Мег започваше да губи търпение, оглеждаше някои от боговете. После видя как Артемида се изправи и зае място близо до тях. Това явно означаваше, че тя и Ловджийките за на тяхна страна. Нещо което Мег не очакваше, като се имаше предвид каква бе философията на леля и. Но Артемида леко докосна Мег по рамото и кимна.
- Е... нямаме много време, решавайте. Сега е момента да решите на чия страна ще сте. - каза Мег, оглеждайки ги един по един, а после вдиша аромата на Посейдон за успокоение. - Ще тръгваме ли?

Кимнах леко.
-Тръгваме. - Присъединяването на Артемида успя да ме изненада, но го приех с усмивка. Хефест също се изправи и застана до мен с усмивка. Е, явно нямаше да съм заобиколен само от жени, но взимах със себе си едни от най-силните богове. Вероятно Мегара щеше да поспори за Афродита, но не бе виждала богинята по време на война. Усмихнах се самодоволно на Зевс.
-Братко, имаш шанс да избегнеш тази война. Не забравяй кой ти отнемам, още имаш време. - Погледнах другите. - А вие още имате шанс за вземете правилната страна. - Обърнах се и тръгнах към врата следван от двете богини и Хефест. Беше време да се прибера у дома и да оправя кашата с децата и всички в двореца. С останалите богове щяхме да се разделим тук и всеки да поеме по пътя, но преди това исках да бъда сигурен в нещо.
-Закълнете се в река Стикс, че ще сте до нас и ще пазите живота и с цената на всичко. - Изгледах ги един по-един. Мегара още беше смъртна и нямаше какво да направя по този въпрос. След като получих трите клетви се усмихнах и ги оставих да тръгнат. Погледнах Мег и я прегърнах, само за да се телепортираме в една от скрите зали на двореца ми.
Целунах я страсно и се отдръпнах.
-Давай, крещи.

Мег буквално се метна на вратът му.
- Обичам те глупак такъв! - изрече тя като увисна на вратът му и след миг отново го целуна. Избута го към една каменна колона като не го пускаше. После леко се отдръпна от него и го зашлеви колкото сила имаше. Всичко в нея крещеше да отстъпи назад, зареди елементарен инстинкт за съхранение, но тя остана пред него и дори не трепне. Загледа се в него леко ядосана.
- Обичам те, но това не означава, че ще ти се размине. - заяви Мег, хвана колана му и го дръпна към себе си рязко, после го разкопча и издърпа изцяло. - Следващия път... бъди така добър да ми споменеш за плановете си по някакъв начин, ако желаеш разбира се.
После се отдалечи от него като се облегна на друга колона и го остави да стои пред нея, като си играеше с колана му и си мислеше за нещо което бяха говорили преди много време. Включващо връзване, облиза устни.
- Накара ме да изглеждам като пълна глупачка. - извъртя очи и направи физиономия. - И задължително и бе да ме зашлевяваш... така?
Можеше да го направи и по - леко, но тогава нямаше да изглежда правдоподобно и все пак тя все още усещаше ръката му върху себе си и едната и страна пулсираше леко.
- Но май това за детето ги удари в земята... не е истина колко са глупави. - Тя му смигна закачливо и му подметна колана във въздуха, но не се усмихваше, а просто го гледаше предизвикателно.

Дори не трепнах когато ме удари. В друга ситуация щях да откача ако направи нещо такова, но сега можех да го преглътна. Усмихнах се когато посегна към колана, но виждах, че още е бясна.
-Наистина се постарах да не те ударя силно, сдържах се максимално. - Погледнах я, не бях искал да я нараня, но ако я бях ударил по-леко театъра щеше да си проличи. Е, може ми глупавите ми роднини нямаше да забележат, но не можехме да рискуваме. Протегнах ръка и улових колана си във въздуха. Само с няколко крачки вече бях пред Мегара и се усмихнах.
-Понякога плановете идват в движение скъпа. - Бях изтръпнал, когато ми свали колана и сега я притиснах към колоната, гледайки похотливо. Беше още по секси, когато е ядосана. Ръката ми се плъзна по гърба и и се спря на дупето и дърпайки я към мен. Целунах я рязко, дълбоко, настоятелно....
-Приключи ли със скандала? - Имах по-добри идеи какво може да и се случи, но далеч не бях сигурен, че ще е очарована. Все пак ситуацията не беше съвсем розова..

Мег изгледа Посейдон намръщено. Защо пък трябваше да е свършила със скандала, та тя тепърва започваше! Затова го целуна набързо и страстно, колкото да си вземе дозата за следващите няколко минути и да се опита а издържи с нея часове. И след като му се наслади се отдръпна от него и тръгна някъде напред, като само леко погледна назад.
- Е идвате ли господарю мой? - попита, но в думите и определено имаше и задни мисли. Да, беше му все още ядосана, но това не означаваше да се лишава от удоволствие..., но този път трябваше да се примири с това. - Децата ви чакат..., а и мисля, че сега ще е хубаво да вземем от лагера и децата на тримата, които се съгласиха да са на наша страна. Тук ще е по - безопасно за тях и по - добре за всички ни.
Макар, че Мег сигурно щеше да развие страх от деца, ако трябваше да ги среща на всяка една пряка, но наистина това би било по - добре. Особено сега, когато Зевс сигурно беснееше горе. Друг бе въпросът, че сигурно и тук долу бяха чули новината от Олимп, Амфитрита дали бе останала, какво ли би казал Тритон... изобщо всички поданици на Посейдон, тези въпроси тревожеха Мег, но тя не ги изрече гласно, защото както винаги Посейдон щеше да и се скара, че мисли за другите едва ли не, когато те са негови хора и ще приемат решението му... де да бе толкова лесно.
- Трябва да се подготвим за война.

-Да, трябва да се погрижим за хлапета на другите, но се надявам и те сами да се досетят да ги изпратят тук... А и винаги можем да изпратим някой да прибере децата, на които обаче ще им трябва доказателство, че родителя е на наша страна... - Завъртях очи, но се усмихнах. - Все пак... това може да почака мъничко. - Усмихнах се и я настигнах, като я дръпнах и я притиснах към себе си. Кръвта ми беше напуснала главата ми и знаех, че Мегара ще усети къде се намира. В крайна сметка бях сигурен, че тя нарочно ме дразни, а това нямаше да го позволя. Бутнах я към стената и се наместих така, че да не може да помръдне.
-Не си играй с мен, малката... - Устните ми се впиха в нейните, ръцетге ми плъзнаха по тялото и и вече не можех да мисля зе нищо по-различно от това как най-бързо да я съблека и да я завлека в някоя спалня... Или да останем тук.... Стиснах зъби и отделих устни от врата и, за да я погледна.
-Още ли искаш да си говорим за войни?

- Това е война! - изсъска му Мег, но отвърна на целувката му. Защо не можеше да му устои, това не бе честно. Тя го придърпа към себе си като обви ръка около вратът му и вплете пръсти в косата му и това и позволи донякъде да ограничи движенията му. Сега той не можеше да мърда, освен ако не счупеше ръката и. А Мег се надяваше, че няма да предприема такива действия. - Аз съм отгоре.
След което го пусна и тръгна към двореца. Може би се разпореждаше, малко повече от колкото трябва, но Посейдон имаше да и се реваншира за много неща, а и за разлика от него тя можеше да преглътне - вече - гордостта си, желанието си и много други не особено приятни качества...като понякога, но не винаги яростта.
- Смяташ да стоиш там ли? - обърна се и го погледна. Облегна се на близката стена, бе почти в замъка, направи му знак да се приближи, после леко разкопча горните два копчета на ризата си. Сутиенът и вече се виждаше, както и донякъде гърдите и. - Да видим какво можеш татенце. Мисля, че определено имаш за какво да ми се реваншираш...
"Аз на теб също", каза си на ум дъщерята на Зевс и зачака своя мъж. Все пак нямаше да е особено приятно всичко да стане тук... нали.

Усмихнах се похотливо и се приближих към нея. Просто стоях и я гледах. Исках максимално да се насладя на усещането, че е близо до мен, че мога да направя това, което искам. Хм, "татенце"... Интересен прякор, но определено не беше това, което исках да чуя да излиза от устата и - въздишки и стенания на наслада.
Бавно започнах да разкопчавам копчетата на ризата и и се наведох над ухото и.
-Права си, имам за какво да се реванширам... И смятам да се заема веднага. - Дръпнах я към себе си след минута се оказахме на земята. Дори не ми пукаше, че някой може да се появи, исках единствено Мегара. Изхлузих ризата и се заех с дънките, които след минута също се оказа на няколко метра от нас.
-Повярвай ми, ще ти се иска по-често да те ядосвам, за да има за какво да се извинявам. - Погледнах я. - И няма да си отгоре. - Устните ми се плъзнаха по врата и мислите ми скочиха към спомена как я бях подлудил преди около година...

Пода бе студен, но тялото и гореше в ръцете му. Усмихваше се насреща му и бързо го завъртя така, че да се окаже под нея.
- Следващия път когато решиш да криеш пред приятелката си факта, че се правиш на обикновен пулобог в лагера... по - добре не я учи на бойни хватки. - прошепна му тя и се плъзна по тялото му, като избута панталоните му надолу и извади члена му, но просто продължи да го гледа в очите, без нито да докосва пениса. - Все още ли искаш да си отгоре? Казах ти това е война.
И тя се зае да му достави желаното удоволствие. И без това му го дължеше, защото преди година той я бе подлудил в онази хотелска с тая, бе я накарал да моли, да иска, да стене..., но най - зле бе в началото когато той я наказа и не и позволи да свърши.
Мег се надигна като се излегна върху него, докато продължаваше да го масажира с ръка, но в момента водеше някаква война с поглед с него. Самата тя вече трябваше да му е равна, но той май го бе казал и преди... в това отношение никога нямаше да са равни. А тя знаеше, че той няма да допусне за нищо на света тя да контролира положението.
- Ще ме оставиш ли за малко аз да водя положението? - тя повдигна вежда. В думите и се долавяше и едно неизречено "и размера". Но си мислеше, че сега ще успее да поеме почти целия, ако не и дори целия му член. До сега винаги бе усещала твърде малка част от него, а той бе нейния мъж по дяволите, тя го искаше повече от всичко!

Прехапах устни с усмивка и я претърколих върху себе си.
-Само този път... Само за малко. - Не можех да и отказвам, щом толкова го искаше, въпреки че ми се искаше да я накарам да се помоли. Е поне този път можех да отстъпя, а и и дължах услуга заради всичко, което бях направил през деня. Мегара беше невероятна. Всяко нейно движение ме побъркваше и далеч не знаех дали ще издържа да и оставя контрола още дълго. Това беше толкова неприсъщо за мен. Имах чувството, че всяко усещане е ново за мен.
-Мегара... - Исках да я завържа... Доминанта в мен взимаше власт, но исках да и дам шанс, в крайна сметка знаех, че иска да бъдем равни.. Е, нямаше да и се случи напълно, но можех от време да време да се опитвам да и угодя.
-Знаеш ли, ще се подлудя в мига, в който имам възможност любов моя... - Не знаех дали това е заплаха или обещание, но смятах да го изпълня.

Мег изрече едно "шшш" сякаш говори на бебе. Просто не му позволяваше да говори. Намести се върху него и започна леко да се движи, ръцете и бяха върху гърдите му и общо взето те придържаха цялото и тяло и благодарение на тях успяваше да контролира размера на Посейдон в себе си. Лека полека тя увеличаваше това което навлизаше в нея, а накрая изпищя зареди болката която я прониза. Стисна зъби и изпъна тяло назад, като този път хвана ръцете му и преплете пръсти с неговите.
- Ако изобщо посмееш да кажеш нещо ще те набия... с колана. - Мег си нямаше и на идея от къде се е появила тази мисъл, но погледна надолу към своя мъж, докато все още се движеше върху него. Това все още и доставяше някаква болка, но усещаше, че свиква. Не след дълго от устата и започнаха да се откъсват стонове на удоволствие, но тук там имаше и по някое изсъскване.
Мег се отпусна изцяло по дължината на члена и той целия навлезе в нея, това предизвика най - голямата болка, но тя бе прехапала долната си устна и не издаде нито звук. Просто стоеше и гледаше Посейдон без дори да трепва, а в очите и се четеше решителност. И с тази нагласа поднови движенията си, но по - бавни.
- Остави ме още малко така... - просто знаеше, че той няма да издържи дълго така и ще я иска под себе си. А веднъж свикнеше ли с размера му, той щеше да може да си позволи всичко с нея без дори да се замисля, че ще я нарани...

Исках да се развикам, когато я чух да пищи. Не можех да понасям да я боли, поне не и тази болка и по този начин. Сега беше нещо съвсем различно от това което исках да и причиня аз. Понечих да отворя уста, но Мегара ме изправари с заплаха, че ще ме набие с колана и аз повдигнах изненадано вежди. Хм, това беше интересна идея, можеше и да и се случи ако си позволеше да каже нещо такова втори път.
Оставих я да се движи по мен усещайки, че съм изцяло в нея. Виждах болката пробягваща по лицето и, но стовете и ме караха да ослепея и да бъда едиснтвено с усещането, че съм дълбоко в Мегара. Сложих ръце на кръста и, но все още я оставях да контролира темпото. Още малко. Още малко и отново щях да я накарам да се моли.
-Имаш още няколко секунди Мегара.. - Гласа ми излезе накъсан. Боже това момиче можеше да ме накара да откача. Ръцете ми се плъзнаха по гърба и, минаха на бедрата и и се спряха между тях, твърдо решени да и докажат, че и това удоволствие може да се увеличи.

Тя изсъска насреща му докато леко засили движенията си. Не можеше винаги той да диктува правилата, тя нямаше да понесе това. Но разбира се това което си бе наумил Посейдон винаги се прилагаше в действие, а Мегара изстена с вик на удоволствие и се отпусна изведнъж върху него задъхана. Тялото и трепереше приятно, но тя нямаше да спре до тук. Искаше още и щеше да го получи. Затова след миг отново се надигна, но хвана ръцете му и ги прикова отстрани около тялото му, разбира се той можеше да се освободи с едно единствено движение, но ако ролите бяха разменени както скоро сигурно щеше да стане, Мег нямаше да може да се освободи и щеше да се гърчи недоволно под тялото му, докато той не решеше да замъгли съзнанието и.
- Някога питал ли си се дали аз искам да вържа теб? - прошепна Мег в ухото му след порения оргазъм и се изхлузи от него. Това също и причини болка и тя захапа долната си устна и стисна очи за да я преглътне, той сякаш растеше в нея... и то не по нормалния биологичен начин, ами по чисто божествен. Все пак боговете можеха да контролират формата си... Мег ахна и леко се отдръпна така, че той да може да вижда лицето и. - Всяка частица ли на тялото си можеш да променяш?

Усмихнах се доволно при поредния оргазъм на Мегара. Оставих я да се отпусне до мен давайки и няколко минути почивка, виждах, че все още я боли, така че нямах никакво намерение да бъда в нея докрай, независимо колко ме подлудяваше това. Може би след време, но за сега беше постигнала достатъчен напредък. Понечих да я притегля към себе си и продължим с втори рунт, но тя изглеждаше напълно отнесена.
-Всяка частица ли на тялото си можеш да променяш?
Погледнах я объркано и кимнах. Що за въпрос беше това точно в този момент?! Повдигнах въпросително вежди.
-Да, мога. А защо ме питаш? - Не виждах логиката и. Дръпнах се още малко и я погледнах. - Мегара, добре ли си? - Вече наистина се тревожех, че нещо и е станало. Никой, никога не ме бе питал точно това.

Очите не Мег блеснаха с опасен блясък, а тя се усмихна предизвикателно. През мислите и мина мисълта, че сигурно е психопат и най - вече мазохист, но тя я пропъди и целуна Посейдон по вратът като плъзна показалец по мускулите на ръцете му.
- Значи сам решаваш какъв да е размера на приятелчето ни долу? - не, че това не и стигаше..., но жените винаги искаха още. А Мегара определено беше от този тип когато имаха нещо и то да не им стигна.. особено, когато имаха това нещо веднъж на всеки две години едва ли не.
Мег отново се плъзна върху члена му, но не до края, ами някаква съвсем прилична част. Затвори очи, а една част в нея започна да крещи, че иска Посейдон да поеме положението. Това си бе чист удар под кръста! Как можеше сама да поиска това, при положение, че той щеше да се възгордее както винаги. Трябваше някой да обуздае този мъж.
- Караш ме да полудявам! - изстена тя. - Боже колко ми липсваше...

Засмях се и я оставих да се плъзне отново върху мен.
-Мда, мога. - Всъщност никога не се бях замислял за това, можех да и спестя много болка. Прогоних тази мисъл от главата си и вдигнах очи към Мегара. - Не и този път скъпа. - Сложих ръка на кръста и и след секунда вече беше под мен. Простенах тихо и я погледнах. Сега вече се чувствах като себе си. Хванах ръцете и приковавайки ги над главата и, докато със свободната си ръка шарех по тялото и. Движенията ми, макар и с премерена дълбочина ставаха все по резки и бързи. Само след секунди вече бях на върха и се отдръпнах от Мегара лягайки отнвово на пода и придърпвайки я към мен.
-Ти искаш да ме вържеш? - Повдигнах вежди и се ухилих. Нямаше да стане, но можех поне да попитам... Евентуално някой ден... Ако е много, много добричка - Наистина? Между другото, знаеш ли колко ще ти отива да бъдешвързана на леглото... - Фантазията ми се развихри и аз се усмихнах.

Мег изстена когато той отново проникна в нея и желанието на онази предателска част в нея се изпълни, намираше се под него, а ръцете и бяха над главата и. И не след дълго той я изпълни цялата, достигна своя край и се отпусна до нея. Мег придърпа ризите върху тях, но се излегна върху него, така и бе по - удобно.
- Обичам те. - целуна го като захапа долната му устна. - Някой път трябва да проверим на кого ще му отива повече да бъде вързан... на мен или на теб.
Започна да го целува по вратът като леко засмука кожата му на места, а на други я захапа. Плъзна ръка отново надолу по тялото му, но нещо я накара да спре. Нечие присъствие.
- Господарю... - Мег чу гласът на Амфитрита и обърна глава натам като леко изръмжа, но после реши, че няма да я гледа. - Другите ви очакват...
Тя се обърна и тръгна по коридора от който бе дошла, а Мег погледна Посейдон. Дори и той да искаше да продължат, Амфитрита имаше право този път затова и Мегара се надигна и се зае да се облича.
- Ще я убия! - изрече злобно докато закопчаваше копчетата на ризата си.

Погледнах Амфритрита и поклатих глава. Не можех да повярвам, че е още тук, но разбирах, тя беше с мен от хилядолетия, нямаше къде да отиде. Облякох се набързо, оставайки без риза и когато Мегара беше готова я изведох от залата.
-Не искам скандали Мегара. Поне ти недей да започваш... - След миг добавих. - И Мег... Поне някво уважение. - Не очаквах да бъде Амфритрита, която винаги се държеше перфектно пред хората, но се надявах на някакво подобие на уважение. Минималното... Не знаех какво да правя с бившата си жена, но тя вероятно също не знаеше какво да прави след като вече е свободна. За миг ми стана жал за Амфритрита, тя беше прекарала живота си с мен, а аз винаги се бях държал зле с нея.. Е, може би освен в началото.
Вървяхме през двореца и виждах кратките погледи, които хвърлят подданиците ми на Мегара, докато ми се покланяха. Е, поне никой не ни подгони с факли, като на Олимп. След няколко минути влязохме в командната зала и всички погледи бяха в нас.

Думите му я ядосаха. Прииска и се да му се разкрещи, да го зашлеви отново, но вместо това Мег само се обърна и тръгна по коридора по който бе поела и Амфитрита. Не след дълго стигнаха място което бе пълно с хора, които ги оглеждаха любопитно и се кланяха на Посейдон. Но погледите им далеч не се харесваха на дъщерята на Зевс. В тях се четеше същата мисъл, която се бе загнездила дълбоко в съзнанието и - че тя е виновна за тази предстояща война и, че сигурно е можела да избегне всичко. Най - малкото не е трябвало да съблазнява господаря им.
Навлязоха в командната зала и всички погледи се впиха в тях, Мег просто не можа да ги посрещне и сведе глава. Това и Пол и Ария се втурнаха към нея да я прегърнат, може би за първи път в живота си им се радваше толкова. В момента не се чувстваше нито спокойна, нито на място. Може и да обичаше Посейдон с цялото си сърце, но мястото и не бе тук... тук трябваше да властва Амфитрита.
Всички отново се наредиха около онази маса на която Мег бе давала идеи за бойна стратегия преди няколко години, а самата тя просто се облегна на една стена и се загледа в групата. Идеше и да се разкрещи, но вече на самата себе си. Нямаше си и на идея какво да прави... До нея изведнъж се появи Афродита, красива както винаги.
- Е не мисля, че можеш да кажеш, че съм те изоставила.. погледни това само.
- Е със същия късмет мога да кажа, че и ти си виновна. - изрече изморено Мег. - Не ти ли стигаше да ми пробуташ някой негов син? Ти си непоправима откачена романтичка лельо... щом чак реши да ме събереш с бога на моретата.
- А кой е казал, че аз съм го решила? - Афродита намигна на Мег и отиде при другите около масата. Не след дълго и дъщерята на Зевс и Атина се приближи към насъбралите се там. Нямаше си и на идея за какво говорят, но виждаше жестока пукнатина в плана им. Мислеха да се бият все пак около морето, Зевс нямаше да допусне това.
- И все пак... кой ще ви пази от тази страна? - попита тя като посочи към близката гора на плажа на който всъщност се бе запознала с Посейдон. - Мисля, че точно там трябва да разположим ловджийките ... Защото, ако там няма някой надежден ще пометат всички отстрани..

Погледнах това, което сочеше Мег и кимнах.
-Някой наистина трябва да пази границите. - Огледах картата. Зевс щеше да се опита да ме изтегли далеч от океана, а повечето от бойците ми бяха именно за битка във водата. Може би щеше да се водим без армиите си, поне Зевс нямаше такава, щяхме да бъдем Богове, срещу Богове. Дори не исках да си помислям какво ще остане от Ню Йорк след тази война. Жалко, беше хубав град.
Срещнах погледа на Афродита, която ми се усмихна, но аз поклатих глава. Бях чул тихия разговор между нея и Мег и всичко това не ми хареса. В крайна сметка аз нито за миг не съжалявах, че познавам Мегара, а явно тя не можеше да каже същото. Тръснах глава и се върнах на картата.
-Битката ще е основно между океана и Емпайър Стейт Билдинг, не знам какво ще виждат простосмъртните, но не искам да се интересувате от това. Предпочитам Ловджийките да са някъде по близо до мен на сушата - Погледнах Артемида. - Дори не си помисляй, че си мисля нещо такова! Моите подводни бойци ще се разпределят във водата, всеки който може да се бие на сушата, ще ни трябва там. - Погледнах Мегара и я дръпнах малко в страни. - Ще останеш ли във водата?

Мег оглеждаше картата, но след като Посейдон започна да раздава заповеди реши, че просто няма смисъл да се обажда. Той бе бог на хилядолетия и знаеше какво прави. А и другите богове също се бяха появили, всеки си знаеше работата.
Когато я издърпа настрани Мег се учуди, но разбира се май всичко отново щеше да опре до това дали тя може да спазва заповеди или не. Повдигна вежда и леко се намръщи.
- При положение, че мога да се бия добре...и ти го знаеш. - изрече тихо, но накрая повдигна рамене. Нещо в нея крещеше "Все ми е тая", а друга част протестираше и искаше да е начело в битката. Трета част се опитваше да влее разум и Мег просто се побъркваше. Можеше ли човек да има раздвоение на личността, но на повече от две части? - Ще бъда там където наредите господарю мой...
Изплю думите насреща му и отиде до близката стена от която виждаше и картата и хората, но в същото време бе далеч от тях. Артемида май също не бе особено доволна защото също се отдели от тях. Може би мъжкото присъствие наоколо и идваше в повече? Е сама Мег започваше да се задушава от хората, за другите си нямаше и на идея.
- Амфитрита? - произнесе името тихо, но жената вдигна глава и я погледна. - Скоро наоколо ще се появят много деца... мога ли да разчитам, че ще се погрижиш те да са добре? Някои са наистина малки... и сигурно ще бъдат уплашени.
Все пак от миналата битка бе разбрала, че Амфитрита не може да се бие много - много, а и май бе по - добре да не се излага на опасност. Защо всъщност изричаше това и Мегара не знаеше. В момента дори не мислеше като себе си, не знаеше дори дали е себе си. Чувстваше се на хилядолетия, стара и изморена и разбира се не на място.

Погледнах ядосано Мег и след секунди я изведох от залата държеейки ръката и.
-Какво ти става?! Заради това, че те помолих просто за някакво уважение? Защо това е такъв проблем за теб? Просто малко театър, когато сме пред хора. Не съм те карал да ми се кланяш нито на правиш нещо кой знае какво. - Погледнах я гневно. - Толкова ли е сложно? И защо правиш такъв проблем, че просто искам да си в безопастност? Знаеш ли, че можеш да умреш? А? Знаеш ли го? Осъзнаваш ли го изобщо? Или не те е грижа как ще се почувствам ако нещо ти се случи? Защото веднъж вече го изпитах Мегара и НЕ ИСКАМ ДА СЕ СЛУЧВА ОТНОВО! - Не исках да и крещя, но просто не се сдържах. За всяка моя дума започваше да се сърди, което прерастваше в поредния глупав скандал. Беше ми омръзнало да се караме, но самоконтрола ми никак не го биваше. Разбирах, че гордоста и е преди всичко, но просто имаше неща, които не можех да приема с лека ръка.
-Прави каквото искаш Мегара. Дръж се както искаш. Бий се където си поискаш. Ако искаш влез вътре и крещи по мен. Уморих се да се караме... - Въздъханх дълбоко и се облегнах на стената.

» Welcome to Camp Half-Blood [РП на тема Боговете на Олимп]
» Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. [ РП на тема "Боговете на Олимп" ]
» Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Similar topics

Similar topics