Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

First topic message reminder :

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп] - Page 13 6a1ae499jw1edu7dq3lwuj20c807zmyc

~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...

"КАК ТАКА ЩЕ МЕ ПУСКАШ?!" изкрещя мислено Мег, но тялото и дори не трепна. Отново бе разграничила ужасът и спокойствието по някакъв странен начин, тялото и бе спокойно, но съзнанието и бе изпаднало в ужас. И това по някакъв учудващ начин не и влияеше.
- Добре... - промълви когато усети как и втората му ръка се отделя от нея. И как остава сама във водата. Точно в този миг и се прииска да закрещи, да се изправи и да тръгне към брегът, да се скрие в колата и да не я напусне повече. Но вместо това Мег си представи своя бог, как водата приема неговия вид, как обгръща талията и с ръце и я държи така, че да не се удави. Така, че да е в безопасност в прегръдките му. - О велики Посейдон...
Изрече тя и отвори очи за да погледне нагоре. Виждаше небето, слънцето, облаците. С периферното си зрение успяваше да види и Посейдон и децата, а под себе си усещаше леките вълни на водата и чуваше успокоителния им шум.
- Сега ще ме извадиш ли? - поредните тихи думи губещи се в сините дълбини около нея.

Усмихнах се и направих крачка назад.
-Не. Сега сама ще се изправиш. - Всъщност беше забавно. Тя бе успяла да се задържи над водата, което си беше доста сериозен напредък. И най-важното беше видяла, че ако се довери на водата и се отпусне океана няма да я остави да потъне.
-И сама ще дойдеш при мен, за да ме убиеш. - Знаех, че ще си платя за това, което правех, но риска си заслушаваше. Беше важно кралицата ми да може да плува. И щях да направя всичко, за да я науча. Макар да рискувах живота си.
-Хайде Мег, просто бавно се изправи. Не е страшно ще видиш. Ще играем гоненица във водата.. Ще се пробваш да ме хванеш? И ако успееш ще ти изпълня едно желани. Каквото си поискаш. - Ухилих се. Надявах се стимула да е достатъчно добър, за да се опита поне. Е, едва ли щеше да ме хване все пак, но можеше да се опита. АКо мислите и бяха другаде щеше да види, че водата не е опасна.

- Ти... - изръмжа тя и веднага разбра, че това не е добра идея. Изгуби сигурността под себе си, водния му образ изчезна и Мег се озова под вода, но само за секунда. Краката и опряха в дъното и тя бързо се надигна като се изправи. Бяха минали малко по - навътре, но донякъде бе спокойна, краката и бяха на "твърда" повърхност, а не в нищото.
Погледна към Посейдон, а очите и горяха от желание да го цапардоса в лицето. Мег скръсти ръце пред гърдите си и се намръщи. В името на Хадес, това бе чисто измъчване. И изнудване. Сто процента с малко молене и мили очички щеше да получи всичко от него, защото той до сега надали и бе отказвал нещо. Затова нямаше да го гони във водата, просто това нямаше да стане.
- Луд ли си или какво? - изрече разпалено. - Да те гоня? Със същия късмет ще гоня Хадес в Подземното царство, докато съм с затворени очи..., ако мислиш да ме учиш да плувам давай, но няма да стане така както си си го наумил! И за басейни не си ли чувал..това тук е море, солена вода, неизвестно за мен дъно, море което може всеки момент да се превърне в ужасяващ кошмар за мен, ако вълните станат по - големи... а ти явно нямаш намерение да ми помогнеш много. Просто стоиш и ми се усмихваш...не е честно! Постави се на мое място...мен ме е страх глупако! СТРАХ МЕ Е! Виновна ли съм, че ти от нищо не се страхуваш?
Започваше да изпада в паника и изобщо не съзнаваше какво говори, думите просто се лееха от устата и докато тялото и леко потръпваше.

Погледнах я объркано и само след секунди бях до нея прегръщайки я внимателно.
-Мег, успокой се. Дишай. - Повдигнах брадичката и, за да ме погледне. - Скъпа, всичко е наред. Смяташ ли, че има как вълните да станат проблем докато аз съм тук? Че има как дъното да изчезне? Че бих се отдалечил от теб, ако знам, че нещо може да се случи? Мегара... Погледни ме. - Целунах я нежно притискайки я в мен. Господи, не бях очаквал точно така истерична реакция. Знаех, че я е страх, но смятах, че нещата са тръгнали малко по-добре. Явно бях сгрешил така че погледнах тъжно към брега.
-Виж, идеята беше лоша. Не искам да те измъчвам. - Погледнах я леко и кимнах към брега. Беше по-добре да я изведа от водата вместо да я оставя да откача тук, така че просто въздъхнах и проговорих
-Хайде, ела да идем на брега.

Не след дълго бяха на брега и Мег се сви в него, като умишлено не гледаше към водата и мълчеше. Имаше чувство, че пак ще започне да говори какви ли не глупости, ако си отвореше устата. Когато и омръзна, а това стана доста бързо, да гледа към колата тя леко завъртя глава за да вижда очите му. Не го гледаше директно защото някои не харесваха това, но определено го изучаваше. Харесваше очите му, имаха невероятен цвят, топъл, красив.
- Обичам те и съжалявам, че избухнах така. - показалецът и и средния пръст се разходиха по ръката му, докато Мег дъвчеше долната си устна. Докато не усети вкуса на желязо в устата си, отново бе прекалила с хапането и я бе разкървавила.
Загледа се в пясъка и после погледна към морето. Виждаше колко спокойни бяха децата и това я караше да мисли позитивно, но докато тях никой не ги е плашил, че водата ще ги убие Мегара бе израснала с тази мисъл и два пъти вече се е давила.
- Една част в мен иска да се науча да плувам, да заобичам водата..., но друга която надделява над това просто се ужасява от самата мисъл. Години наред Зевс и Атина са ми промивали мозъка, че това е забранена територия...и най - искрено го осъзнах, когато избрах да бъда убита от теб, а не от минотавъра... С цялото си същество знам, че всичко това е твое и , че ти няма да допуснеш нещо да ми се случи, но тогава в главата ми се появяват онези два гласа и започват да ми натякват как ще умра, ако се оставя на водата...

Повдигнах леко рамене, но останах загледан в океана.
-Няма за какво да се извиняваш. - Наистина можех да я разбера, че я беше страх. В крайна сметка бе дъщеря на бог на небето, водата противоречеше на цялата и същност. Все пак бях кисел. Не и се сърдех, нито бях ядосан на нея. Просто настроението ми го нямаше. Заслушах се в това, което казва за Зевс и Атина. Нормално беше да и говорят така, знаеха, че има голяма вероятност да я убия ако навлезе във владенията им. Или да и се случи нещо по-лошо по техните стандарти. Като например да се влюбя в нея.
-Като си спомня как скочи в океана не мисля, че брат ми и Атина са си свършили добре работата. Като за начало явно не са ти разказвали колко съм ужасен. - Засмях се тихо и отново се загледах в океана. Хлапетата се опитваха да си играят със способностите си, но не се справяха. Е, като пораснат вероятно щяха да се научат. Погледнах Мег.
-Да тръгваме?

Мег поклати глава. Децата изглеждаха твърде щастливи за да ги лишава от нещо такова. А и така когато беше на разстояние от водата тя нямаше нищо против нея.
- Всъщност... казвали са ми, че си доста отмъстителен бог. - повдигна рамене и се усмихна припомняйки си всяка негова ласка. Може и да бе отмъстителен, но за нея бе най - добрия и нежен мъж на земята. - Но помня... помня, че като бях малка веднъж Зевс и Атина спореха, за пореден път. Всъщност Зевс се караше с теб за мен, може би пак нещо за лагера? Не знам... тогава Атина както винаги застана срещу теб и зае страната на баща си..., а аз помня, че се скрих зад теб едва ли не, докато ти ме защитаваше от това което бе намислил баща ми. Но не помня подробности за думите... беше много отдавна.
Като богиня Мег бе доста развито и умно дете от малка, разбираше какво и се говори и проговори даже доста рано. Живота и винаги е бил наситен с какви ли не странности и откачени моменти, но доста от тях и харесваха.
- Знаеш ли... веднъж паднах в един фонтан на Олимп... - засмя се тя. - Тогава много харесах водата вътре, започнах да размятам ръце наляво и надясно и да пляскам с крака и естествено измокрих всички хора наоколо. Някои се засмяха, други гледаха лошо, а Атина направо откачи...как съм можела да предавам баща си и да харесвам водата...,а аз нямах и пет години, как се очакваше да разбирам всичките онези взаимоотношения на боговете?

Смръщих се леко. Също като Мег и аз имах много бегли спомени от онзи спор в който малкото момиченце се бе скрило зад гърба ми.
Разсмях се на разказа и за Атина и се обърнах към нея.
-Скъпа, майка ти винаги е била луда. Не се изненадавам, че са и гръмнали бушоните заради малко водичка. Какво да се прави... Никой не избира родителите си. - Какво можех да кажа точно аз. В крайна сметка моя баща беше зъл титан, който изяде децата си. Не можех да я съдя заради техните.
-Всъщност аз наистина съм отмъстителен бог скъпа.. Не прощавам. Никога. - Свих леко рамене. Беше истината, не прощавах. - Поне за едно нещо родителите ти са били прави. - Засмях се. Мег надали щеше да се съгласи с това, но тя не бе никога не бе виждала в тази светлина. - Дори при първата ни среща се отнесох доста благосклонно към теб.

Мег стисна устни когато той спомена първата им среща. В главата и изскочи спомена за него как я бутна на земята на въздушния мехур и после я дърпа за косата. Спомни си и до най - малката подробност случилото се след това.
- Знам... - бе осъзнала това зареди Итън. Който се бе държал доста по - грубо от бога на моретата за да получи същото като него. - Но на втората ни среща можеше да ме оставиш да си остана мъртва... и все пак ме спаси.
Обърна се към него, обви лицето му с ръце и го целуна. Кратко, но страстно. И цялото и тяло пламна от желание за него и тя потръпна като леко се изчерви и отново погледна към морето, а после нагоре. Към небето, царството на баща и.
- Докато живеех на Олимп...си ме виждал. Имал ли си някакво мнение за мен? Освен, че сигурно съм разглезеното дете на Зевс и Атина, както смятаха повечето живущи там...о и какъв трън в очите бях за Хера, не бе истина.

-Всъщност не съм те виждал чак толкова много пъти. Баща ти гледаше да те държи на страна от мен. - Имайки предвид къде бяхме сега - определено Зевс имаше право да иска да я държи далеч от мен. И наистина я смятах за лигаво разглезено хлапе на Зевс и Атина, но предпочитах да не споменавам това. В крайна сметка се оказа, че е такава, което беше по-важно.
-Нормално е Хера да те мрази. Тя мрази всяко едно дете на Зевс. Какво да се прави... Всяка жена ще бъде намусена, когато мъжа и не я задоволява или по точно не и дава възможност тя да задоволи него. Какво да се прави... Защо мисли, че и Амфритрита е толкова крива през цялото време? За всяко нещо си има причини Мег. - Обърнах се към нея и я целунах събаряйки я на пясъка. Обожавах да я целувам, да я държа в ръцете си, да я докосвам. Ръката ми се плъзна по гърба и, по бедрата и, но накрая се дръпнах неохотно.
-Ти също си ме виждала. Какво мислеше за мен?

Е той самия също понякога не и даваше тя да го задоволи, като снощи. Тогава тя не бе успяла да му достави никакво удоволствие и определено трябваше да намери начин да му се реваншира, може би тази нощ която предстоеше... макар, че надали нещата биха били по - различни.
- Хм...както ли си мислех? "Това е чичо Посейдон, мама каза, че той е опасен и трябва да стоя на страна от него. Но той изглежда направо зловещ, дали да не се скрия преди да ме е видял?!" - Мег се подсмихна и го дръпна към себе си и той отново се озова отгоре и. Целуна го за кратко колкото да го подразни. А в умът и се въртяха думите му. От това което бе чувала наистина жените на тримата големи бяха най - незадоволените жени. Сигурно, ако боговете направеха такава класация те щяха да я озаглавят, нямаше как иначе. - Амфитрита е незадоволена жена... и тук я разбирам напълно. Знаеш ли колко ужасно беше да не ми позволиш да свърша? Само като те погледнех и...
Мег поклати глава като лицето и пламна докато умът и пресъздаваше сцената от онази път в замъка. Но тези приятни мисли бяха прекъснато от изведнъж появилото се намусено изражение на Амфитрита.
- И защо не я желаеш? Имам предвид...от преди да се запознаеш с мен? А и най - малкото..тя е красива жена, с невероятно тяло...

Погледнах през рамо за миг, само за да се уверя, че децата още са далеч във водата и плъзнах ръка между бедрата и.
-Мег... Ще ти се наложи да свикнеш с това да не ти позволявам да свършиш. - Засмях се леко и целунах врата и. Не разбирах защо ми говори за жена ми. Какво значение имаше защо не искам да бъда с нея. Най-малкото отдавна бях решил, че ще е напусна, когато се появи Мег най-после имах истинска причина да го направя.
-Виж просто с Амфритрита нещата вече не се получават. Не чувствам нищо докато съм с нея, както и тя доколкото знам. А мога да кажа, че съм почти сигурен в това. - Дръпнах се от Мег и отново седнах удобно на пясъка.
-Майка ти е казвала че съм опасен? Е, поне за това е била права. - Засмях се. - Какво още ти е казвала? Стига Мег ти си живяла на Олимп доста време, хайде разкажи по-подробно.

Мег го целуна и се засмя. Искаше и се да каже, че той не е опасен, но това не бе вярно. Бе усещала и гневът му и любовта му. Той можеше да бъде велик бог, силен враг и най - нежния мъж към своята жена.
- Ами... не знам какво точно да ти кажа. - повдигна рамене. - Винаги са ми казвали да се пазя от теб. Защото винаги съм можела да се сблъскам с теб, а като дъщеря на брат ти сигурно си нямал да ми се зарадваш особено защото съм богиня и съм щяла да стана много сила с правилно обучение. Но... , ако щеше вярвай винаги съм мислела, че една част в Атина си пада по теб...
Мег го обърна под себе си и седна почти върху пенисът му, като леко започна да се мърда и да го дразни. После се излегна върху него, облягайки брадичка на гърдите му.
- Ти си страховит, ти си силен, ти си красив и секси. - изрече Мег като облиза устни. - Ти си нещо което всяка жена би си пожелала, защото караш всеки за изгуби ума и дума. Зевс бледнее пред теб и това е мое мнение. Той е този който седи на онзи проклет трон защото майка ви е скрила него..., а не някой от другите. Той е там защото е имал късмет едва ли не. Може да ми е баща, но знаеш, че не тая топли чувства към него. Но да ти кажа, твоето царство е много по - хубаво. Пък и се радвай, че съпругата ти не говори много..., но с бъдещата ти жена определено ще имаш проблем. Това момиче не знае кога да си държи устата затворена, нали?
Мег се усмихна чаровно и го целуна по вратът като отново леко го захапа.

-Това момиче не знае много неща. - Прехапах устни и я наместих върху себе си. Хвърлих поглед към водата - хлапета още си играеха и се гмуркаха, така че нямаше да забележат какво се случва на брега. Съборих Мег на пясъка и минах отгоре и разтваряйки леко бедрата и и намествайки се между тях така, че да не може да помръдне. Целунах я кратко и се усмихнах.
-Например не знае кога е много опасно да дразни един Бог. Не знае кога да спре да го дразни. И не знае какво може да и се случи. - Прехапах устни. Беше ми интересно как се чувства напълно обездвижена под мен, но щях да попитам по късно. Наведох се и облизах леко врата и. Щях да я накажа заради това, което правеше. Вдигнах очи към лицето и с усмивка.
- Какво има Мег? Гледаш ме странно? Но трябва да призная, че поне за нещо вашите са били прави - с правилното обучение ще се превърнеш в нещо несравнимо. - Отново се усмихнах. Не знаех какво ще разбере под обучение, но и двата варианта ме устройваха. А и имах намерение да ги изпълня. - И наистина ли смяташ, че майка ти е влюбена в мен? Недей, че самочуствието ми ще скочи много. - Целунах я отново. Нямах никакво намерение да я пусна скоро, така че просто я погледнах в очите и се засмях.

Една частичка на ужас я заля и очите и се ококориха, когато той я приклещи към пясъка. Не можеше да помръдне и това я ужаси за миг, чак когато усети езикът му върху вратът си започна да се успокоява, но бавно.
Отне и време да заключи ужасът си някъде дълбоко в себе си и да не позволи на тялото си да реагира. Тя се остави в ръцете му, макар и това да противоречеше на цялата и същност. Искаше да се разбунтува, да го избута и да бъде отгоре му, където и бе доста по - приятно. Но това нямаше как да стане, защото тя дори не би могла да го избута, освен ако той не и позволи или не разчита на момента на изненадата.
- Мислиш ли, че си измислям? - повдигна предизвикателно вежда Мегара. - Е отиди при нея, предложи и секс и се обзалагам, че ще скочи веднага в леглото ти..., а може и да е толкова нетърпелива, че ще те нападне на секундата?
Всъщност тя самата се подразни като изрече тези мисли на глас, но се опита да не придава раздразнението си към тялото, защото напоследък когато се ядосаше по нея започваше да протича ток, като някакъв проводник.
- Правилното обучение? Защо си мисля, че за теб тези думи са двусмислени господарю мой... или по - скоро им придаваш друг смисъл, твоя смисъл? - тя не се усмихваше, но в очите и се четеше предизвикателството отправено към него. Дразнеше го, даже бе прекалила и знаеше какво ще последва, а най - странното от всичко е, че една миниатюрна част от нея копнееше за всичко това и я изгаряше.

Засмях се тихо и отново се наведох да целувам врата и. Наистина ли ме смяташе за мъж, които би се предположил на някоя? Жените се предлагаха на мен, не аз на тях. А шанса да се предложа точно на Атина беше под нулата.
-И наистина смяташ, че майка ти би скочила в леглото ми? Не го вярвам. С нея никога не сме си допадали особено. - Прехапах усни. Усещах как тялото на Мег се бе напрегнало под моето и знаех какво означава това. Тя не можеше да приеме да е обездвижена под мен и да не може да се измъкне, а аз дори не бях хванал ръцете и. Възъхнах и се повдигнах леко, за да мога да погледна Мег в очите.
-Добре ли си? Искаш ли да се отдръпна? - Аз не исках да го правя, но нямаше да я притискам, не и за това. - А за обучението ти скъпа моя... Ще се погрижа лично. - Усмихнах се и впих устни в нейните за дълга целувка. Ръката ми се плъзна между бедрата и и започа леко да я дразни пред мокрия от океана, плат. - А смисъла който влагам... Сама можеш да избереш.

Преди дори да е осъзнала какво става, Мег се изви под него и от устните и се изтръгна стон. Стон който я изненада и я накара да ококори очи. Прииска и се да се отдръпне от него за да помисли трезво над думите му, защото точно в момента те нямаха никакъв смисъл, или поне никакъв нормален смисъл.
- Не мисля, че имам избор... - призна дъщерята на Зевс прехапвайки устна. А онзи ужас, който беше скрит някъде в нея започна да протестира. Искаше да избяга от оковите си и да завземе тялото и. Това леко я притесни, възможно ли бе този и самоконтрол да е временен и да се разбие точно когато най - малко очаква? Можеше ли да се контролира до такава степен, че да позволи на Посейдон да я има както пожелание, да я превърне в своя кукла... точно както бе и направил Итън. - Ще ме пуснеш ли?
Гласът и бе рязък и студен, нямаше да издържи така. Това бе факт. Първия признак за паника бе именно тези думи и този глас, втория бе тялото и което започваше леко да потръпва. А Мег изобщо не искаше да знае какъв ще бъде третия признак, не искаше да знае какво може да направи под влиянието на заливащия я ужас. Опита се отново да изтласка всичко навътре в себе си, някъде в съзнанието си. Защото можеше да търси всичко това в главата си, там можеше да страда , но не искаше Посейдон да вижда как това нещо и се отразява по някакъв начин.
- Съжалявам...

Дръпнах се от Мег в секундата в която ме помоли. Не исках да я притискам, а и виждах, че нещо не е наред. Седнах на пясъка и прегърнах съвсем леко. Исках да може да се дръпне от ръцете ми, ако не се чувстваше добре. Бях видял очите и, когато ме помоли да я пусна... Не можех да приема този поглед.
-Не се извинявай. Всичко е наред. Не трябваше да го правя, аз съжалявам Мег. - Погледнах е и внимателно прибрах няколко кичура коса зад ухото и. Облегнах се назад и замълчах. Не исках аз да съм човека, който и връща онези спомени, така че явно щеше да ми се наложи да преодолея себе си.
-Винаги имаш избор Мегара. Винаги. Трябва да разбираш това. - Свих леко рамене. Какъвто и да бях тя наистина имаше избор. И аз винаги щях да уважавам желанията и. Или по скоро нежеланието и към дадено нещо.

Тя поклати глава и прехапа устна. После въздъхна тежко.
- Защо... защо не мога да го приема? - запита по - скоро себе си отколкото него. - Обичам те и искам... искам да опитаме всичко това. Искам да имам нормален, до колкото е възможно, живот с теб и да правя всичко което ми харесва...което ти харесва и на теб.
Затвори очи и започна да се обвинява наум. Бе безкрайно безполезна. Не правеше нищо както трябва и само си навличаше неприятности.
- Но не ставам за нищо... не се и опитвай да спориш с мен! - заяви Мегара. - Защото не мога да приема това което се случи с Итън толкова лесно..., а би трябвало. Най - малкото съм богиня, ще живея хилядолетия в най - добрия случай... ще ми се случват безброй ужасни неща..., а аз не мога да преодолея това и го оставям да контролира живота ми. Не е редно... В името на Хадес какво трябва да направя за да не ми пука за това и да се отпусна в ръцете ти?!

Повдигнах лицето и я погледнах.
-Стига Мег. Може да си богиня, но в момента си още дете... Това, което той направи... Нормално е да ти се отрази. Не мисли, че това ще контролира живота ти, ще видиш, че ще го преодолееш, просто ти трябва време. А аз тряба да спра да те притискам. - Може би последните думи бяха грешка, но се бяха изплъзнали от устата ми без да го осъзная. Прокарах леко ръка през косата на Мег и се усмихнах. Беше невероятна... На пук на това, което и бях причинил тя искаше да ме кара да се чувствам добре. По моя начин.
-Виж, не е нужно да опитваме това. Поне за сега. Не искам да прибързваш, а и сега просто не можеш да го направиш. Не се тревожи за това Мег... - Целунах я бавно и нежно. - Имаме цялата вечност на наше разположение... Ще видиш, че нещата ще се подредят с времето, просто си дай шанс.

Бяха минали няколко дни от случката на плажа над която Мегара бе размишлявала доста. Дори сега на предната седалка на колата мислеше над това. Макар, че трябваше да се съсредоточи защото точно бяха навлезли в Сан Франциско и отиваха към своята цел, Мег мислеше за всичко друго, но не и за подвига.
Спряха пред голяма сграда, която приличаше на училище. От онези училища с пансиони всъщност. Това накара дъщерята на Зевс да присвие очи. По такива училища имаше доста чудовища, те си играеха с мъглата и дори за сатирите понякога бе трудно да ги различат.
- И къде се предполага да ни чакат сатирите и децата? - попита тя очевидния въпрос. Надали имаше начин да влязат просто ей така вътре, където сигурно гъмжеше от учители, а може би дори и чудовища. - Надявам се не сме закъснели...
Би звънец и вратата се отвори, от там заизлизаха деца и се разпръсваха на групички. Мег повдигна вежда, за да открият пулобоговете трябваше да открият сатирите, иначе бе като да търсиш игла в купа сено.
- Дообре... Скот, какво ще правим?

Погледнах групите деца изпълзващи навън. О, това щеше да бъде весело. Как точно се търсят конктретни хлапета в тази навалица?! Облегнах на седалката за миг и се загледах към училището. Мислите ми обаче бяха доста далеч... С Мег не бяхме говорили за случилото се на плажа, но аз усещах напрежението между нас всеки път, когато ме погледнеше. И ми беше прекалено трудно да свикна с това.
Поех си дъх и се обърнах към децата на задната седалка.
-Държте се за Мегара. И няма да я пускате за нищо на света. Не искам да изгубим и вас. - Слязох от колата и когато се събрахме навън огледах още веднъж спътниците си. - Търсете голяма група хлапета. Момчета с шапки и големи кецове. Оглеждайте се и не се делете. Никой да не се прави на герой. - Погледнах Мег. Последното се отнасяше основно за нея, защото я позавах и не исках проблеми точно сега.

Мег погледна към Посейдон с копнеж, отвори уста да каже нещо, но после поклати глава. Приближи се към него, надигна се на пръсти и го целуна. От дни имаше нужда да го направи, да го целуне страстно и настоятелно и макар сега да не му бе момента, този подвиг можеше да се окаже и опасен и дъщерята на Зевс не искаше дори да си помисля за нещастен край.
- Добре...да вървим. - и така трите деца се опитаха да се слеят с групите ученици за да намерят това което търсеха. Но такава група нямаше из двора, затова Мегара реши, че ще е добре да претърсят и училището. Седем пулобогове и сигурно поне четири сатира, такава група нямаше как да се скрие...от никого.
На първия етаж на училището бе безкрайно тихо, чак плашещо и подозрително. И противно на всичко Мег и децата тръгнаха към втория етаж, където почти бяха съборени от тичащо момче. Или всъщност сатир, както осъзна Мег когато шапката му изхвърча при сблъсъка им. Дъщерята на Зевс успя да хване сатира преди да падне на земята.
- Къде са те? - изрече забързано тъмнокоската, а сатира само измърмори нещо и посочи зад себе си където една врата полетя към стената. - Отидете да намерите П...Скот! Веднага.
И на свой ред се впусна напред към останалите сатири и пулобогове и макар Посейдон да и бе казал да не се прави на герой, тук нещата не опираха до това. Опираха до куп животи, които трябваше да бъдат спасени.

Нарочно останах най-отзад на групата, не исках да имаме изненади, а и така виждах всичко много по-добре без да ми се налага постоянно да поглеждам през рамо за Мегара.
Когато решихме да влезем в училището погледнах Мег.
-Ще огледам отвън. Влизайте. - След като се изгубиха от погледа ми аз минах зад сградата. Имах лошо предчуствие, усещах нещо, но не можех да определя какво. Само се надявах Мегара да ме послуша и да не реши да направи някоя глупост.
Наоколо бе празно и скоро се оказах отново пред главния вход и тръгнах навътре. Някакво момче изтича покрай мен, а след миг се оказах пред Ария и Пол, които сочиха нагоре и почти не можех да си вземат дъх. Ужасените им лица ми казваха повече от достатъчно и аз изтичах по стълбите. Нямаше нужда да се оглеждам чувах трясъците от една от стаите и хукнах на там.
Мег се биеше с нещо, в което дори не се загледах, когато видях как зад нея се промъква друго чудовище.
-А... Не. - Грабнах един стол и го стоварих отгоре му.

Преди около година Мег се бе сдобила с красива, нежна гривна със син камък. Е точно тази гривна бе и опасно оръжие, можеше да се превърне в меч, лък, копие. В каквото всъщност дъщерята на Зевс пожелаеше. И именно в момента тя бе избрала меч, защото мястото не бе достатъчно за да поиска лък, макар и с него да я биваше много повече.
- А... Не. - чу гласът на Посейдон, или по - скоро този на Скот и го погледна за миг. Той и бе спасил живота. Мегара му се усмихна леко, като промълви едно леко "благодаря", докато пробождаше чудовището пред нея което стана на прах и изчезна. - Колко сте..едно, две...да, седем пулобогове и двама сатири, третия е в коридора... добре.
Пол и Ария се бяха появили леко намусени, явно искаха да ступат някое чудовище и те. Но вместо това поеха началото на групата пулобогове, които бяха на различна възраст. Май най - големия бе на около петнадесет. Как изобщо бе оцелял?!
- Мислиш ли..., че можем да се приберем по вода? - зададе въпрос на Посейдон дъщерята на Зевс. Не можеше да се повярва, че точно тя задава този въпрос, но водата сега щеше да е по - безопасна от тях от сушата, където имаше един куп чудовища, а те бяха голяма група богове и пулобогове. И няколко сатира, любимото на циклопите.

» Welcome to Camp Half-Blood [РП на тема Боговете на Олимп]
» Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. [ РП на тема "Боговете на Олимп" ]
» Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Similar topics

Similar topics