Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1 ... 5, 6, 7 ... 13 ... 21  Next
АвторСъобщение
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 03, 2014 8:12 pm

First topic message reminder :


~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 5:23 pm

Повдигнах вежди.
-И един глупав замък е по-ценен от живота ти? - Дръпнах се от масата и закрачих изнервено из залата. Понякога това момиче можеше да ме изкара от равновесие само с едно изречение. Явно просто и харесваше да ме гледа ядосан.
-Хората ми могат да я заменят Мег. Аз съм техния Бог. - Обърнах се и я погледнах приближавайки се и отново сядайки до нея. Бутнах я да легне отново. - Виж не може ли поне веднъж да ме послушаш? Поне този път? Толкова много ли искам? Сърцето ми да е в безопастност. Мислиш ли, че аз щях да съм нещо различно от празна черупка, ако ти бе мъртва? Смяташ ли, че щях да продължа да управлявам? - Поклатих леко глава и се надвесих над нея целувайки я за миг и внимателно обвивайки ръце край Мег. Наистина ли и бе толкова трудно веднъж да направи нещо за мен. Погледа ми отново попадна върху белега и сърцето ми се сви.
-Поне веднъж Мегара...


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 5:31 pm

Мег покри белега с тениската си и го погледна. Сърцето и се късаше да го гледа така, затова просто кимна и отвърна на целувката му обхващайки лицето му с ръце.
- Добре, добре... - но май го казваше просто за да го накара да млъкне. Той може и да бе бог, може и да бе с нея, но тя си имаше свои причини да прави деветдесет процента от нещата за които и се казваше, че не трябва. Затова и сега и бе доста трудно да лежи когато реално погледнато не можеше да си намери място. - Кога ще мога да ям?
Попита възможно най - мило като включи и кучешка муцунка с големи жални очи във всичко това. Както и погалване по ръката му, което бе просто по...навик? Харесваше и да го докосва, имаше нужда да прави това.
- Амфитрита...да не се намуси нещо затова, че си тук с мен? Сам? Току виж ти направя нещо... - Мег го придърпа към себе си и впи устни в неговите, като езикът и докосна неговия. - Колко жалко за нея, че си мой. Само и единствено мой.
Отдръпна се от него, като леко захапа устната му ,а после облиза своята долна. Не му бе времето да мисли за нещо такова, но по - рано той хич не се бе погрижил за нея и нейните нужди. Мъртва или жива, тя си оставаше незадоволена, а той си бе нейния мъж и бе на милиметри от нея...защо трябваше да я боли така?! Тъкмо да имаха шанса да останат на саме и нея щеше да я боли всяка една частичка от тялото, страхотно. Направо страхотно. Не бе истина какъв късмет имаше само...кой от всички богове я мразеше толкова много?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 5:39 pm

Засмях се тихо и се изправих, за да взема малко амброзия.
-Когато пожелаеш. - Седнах зад главата и и я повдигнах така, че да се облегне на мен. Подадох и парчето и просто я гледах. Знаех, че ме лъже, бе трудно да измамиш бог. Щях да измисля нещо, така че да я държа далеч от неприятостите, но първо щях да сритам задника на Дионис. Дори можеше да убедя Зевс да удължи престоя му в лагера на нечеистокръвните, заради това, което се случи с Мег. Усмихнах се лукаво и обвих ръце отколко момичето си.
-Би ли спряла да се тревожиш за нея. А и няма какво да ми направиш. За разлика от аз на теб. - Ръката ми пробяга по бедрото и на сантиметри от правилното място, макар да знаех, че няма да се случи нищо. Сега бе прекалено слаба, а и наказанието още не бе изтекло.
-Когато се стабилизираш трябва да се върнете в лагера. Не искам да те пускам, но ти обещавам, че този път раздялата ни няма да е толкова дълга. А и винаги можеш да ме потърсиш с Ирида. - Отметнах леко косата и целунах врата и. Не можех да си представя как ще я пусна сама със сина на Хермес и още умирах от яд, че не го бях убил по време на битката.  


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 5:44 pm

- Пределно ти е ясно, че в момента ме измъчваш нали? - попита Мег тихичко докато ръката му се плъзгаше по бедрото и. Тежка въздишка се измъкна от устните и. - Мисля, че ти харесва....старче.
Сигурно и сега щеше да го ядоса с тази нова думичка в тяхното общуване, наистина тримата големи понякога нямаха чувство за хумор, явно тази част от тях бе хванала прах доста отдавна и вече нямаше как да функционира.
- Но общуването чрез Ирида не е същото... - сподели опасенията си Мегара. Мислеше си за целувките им, за устните му по кожата си, за докосванията му, искаше го през всяка секунда. Толкова отчаяно го искаше, че направо и се крещеше. - Тогава ще можем само да говорим, а в лагера няма усамотени местенца..особено, ако си част от хижата на Хермес, там не можеш да си поемеш и дъх без всички около теб да разберат....и то не само защото въздухът ни е на изчезване и става по - зле с всяко ново дошло пулобогче.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 6:01 pm

-Естествено, че ми е ясно, каква смяташ, че е целта ми? - Засмях се тихо и захапах ухото и. - Ръката ми се плъзна за няколко секунди, точно между бедрата и. - Това беше задето ме нарече "старче". - Не ми беше допаднало, но имаше неща, за които нямаше смисъл да крещя. Тя просто се шегуваше. Цвета на лицето и се бе оправил от амброзията, така че се изправих внимателно и аз оставих да седи сама. Подадох и малко нектар и вече наистина изглеждаше доста по-добре.
-Знам, че не е същото Мег, но все пак е нещо. - Погледнах я. - А за хижата на Хермес не знам какво да ти кажа. Все ще намериш някое местенце. - Подадох и ръка и и помогах да се изправи. - Трябва да тръгвате. Нещата тук все още са пълен хаос, а в лагера вероятно се тревожат за вас. - Изведох я от залата и наредих да съберат другите и да подготвят личните ми морски коне. Използвах последните ни няколко секунди, за да целуна.
-Обеща ми да се пазиш и очаквам да не пристъпиш думата си. И ще ми липстваш малката... Гушнах я за последно. - Конете няма да позволят да ви се случи нещо. - Изведох я на нещо, като малък притан и им помогнах да се качат по конете.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 6:22 pm


Мегара бе меко казано бясна, излезе от хижата на Хермес като тръшна силно вратата. Някои от рано излязлите деца от другите хижи я изгледаха странно. Това изобщо не я интересуваше, че се държеше ужасно напоследък бе факт, но това си бе изцяло нейна работа. Никой нямаше право да се меси в отношенията и, а да не говорим за това да и казва как да се държи с хората.
- Мег! - към нея се приближиха две деца, Ария и Пол. Те бяха едни от шестте с които бе живяла преди. За ирония на съдбата се бяха оказали деца на Посейдон и колкото и да се опитваше да остане близка с тях това просто не се получаваше. Малко я изнервяше мисълта за майката на тези деца, която и да е тя. Защото от както се помнеше Мег се бе грижела за тях, а те никога не бяха споменали жената която ги е родила. - Мег може ли...
- Къде мислиш, че отиваш? - вратата на хижата на Хермес се отвори и от там излезе Итън, симпатичния блондин когото Мег едва се сдържаше да не убие през последните няколко месеца. Тя изръмжа и застана пред децата, но знаеше, че той няма да нарани тях.
- Сякаш това е твоя работа. - синът на Хермес пристъпи към нея, а Мег извади меча си насочвайки го към него. - Не ме докосвай! Приближиш ли се ще те наръгам...не казвам, че ще те убия, но после няма да ти е особено хубаво...
Надали бе способна да го убие, може да и се искаше, но не бе такава. Но той...той бе показал истинската си същност едва наскоро и бе доказал, че ако нещо стои между него и целта му...е това нещо ще бъде премахнато.
Мег смътно чу потропване на копита зад себе си, докато очите и бяха впити яростно в тези на Итън, нещата просто нямаше да станат по неговия начин.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 6:41 pm


Бях се зарекъл, че ще намеря начин да държа Мег под око и най-накрая бях намерил. Щях да вляза в лагера. Появих се в средата на Голямата къща под изумения поглед на Хирон и Дионис и набързо обесних защо съм дошъл и какво искам от тях. Не попитаха за причината за странното ми желание, но виждах въпросителния поглед на кантавъра. Той кимна и тръгна през врата, за да ме представи на лагерниците. Спрях секунди преди да изляза и приех формата на обикновен смъртен. Почти веднага след като прекрачих прага видях Мерага, насочила оръжие срещу онзи син на Хермес, който я бе целунал преди година. Хирон само ме погледна и се отправи на там, а аз начумерено го последвах.
-Мегара? Итън? Станали сте рано. - Той застана между тях и ме погледна. - Съберете лагерниците, трябва да ви представя някой.
Насочихме се към амфитеатъра и след като всички хлапета се събраха Хирон се покашля високо.
-Деца, господин Дионис ме помоли да го отменя и за мен е чест да ви представя Скот Лавега. - Той посочи към мен. - Син на Заметръсеца. Той напусна лагера преди много години и всички смятахме, че е мъртав. Сега се върна при нас и ще поеме часовете ви по ръкопашен бой. Помоли да остане в хижата на Посейдон и аз се надявам да се отнесете гостоприемно с него. Свободни сте. - Хирон побърза да се отдалечи, а аз останах сам. Не знаех какво да правя с тези хлапета. Малко по малко мястото се опразни и реших поне да разгледам наоколо.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 6:49 pm

- Събери си ги сам, щом имаш смелостта да ме наричаш така. - изръмжа Мег. Не позволяваше на никого да използва това име, на никого освен Посейдон. Обичаше да слуша името си единствено когато той го изричаше, когато някой друг го правеше то звучеше като някакво проклятие.
Преди обаче кентавъра да каже каквото и да е Мег маха с ръка и тръгна да събира някои от лагерниците. Изобщо нямаше намерение да слуша глупостите на Хирон, изобщо нямаше намерение да слуша когото и да е точно в момента. Затова подмина и децата на Посейдон, които я очакваха със светнали очи.
- Мег... - започна Пол, но Мегара го прекъсна.
- По - късно..., а и не мисля, че това което сте си наумили не може да го свърши и господин перфектен. - тя му се усмихна, разроши косата му и продължи напред. Не след дълго всички се бяха събрали и зяпаха новата звезда на лагера, поредния син на Посейдон, Мег изръмжа недоволно. Почваше да и идва в повече, а бе все още само сутрин. Когато всичко наоколо се изпразни тя се изправи и протегна, тръгна към езерото което стигна след няма и пет минути с бърза крачка. Настани се на един камък на безопасно място от водата и затвори очи. Какво по дяволите му ставаше на този свят?! Какво...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 6:59 pm

Няколко мои хлапета се скупчиха край мен обсипвайки ме с въпроси. Бях ги виждал по няколко пъти, но да говоря с тях бе доста ново за мен, както и да си позволяват да ми говорят на ти... Полубог. Добре, аз съм обикновен... Повторих си го няколко пъти и огледах децата. Обесних им, че ще имат много време да ме разпитват и се измъкнах от тях, за да намеря Мег. Заварих я на брега на езерото и се усмихнах. Промъкнах се зад гърба и и се облегнах на едно от дърветата. Косата и се стелеше по раменте и и сутрешното слънце я изпълваше в цветни сенки. Бе толкова красива. И изглеждаше толкова ядосана на целия свят.
-Знаеш ли, че водата е по-хубава, когато си вътре? - Приближих се до нея и седна на съседния камък. Първоначално просто смятах да я прегърна, но реших, че може да се запозная с нея като нормален човек... Разкритията май щяха да почакат.
-Лагера си не се е променил много от предишния път... - Повдигнах леко рамене. - И съжалявам, че Хирон натовари теб с неприятната задача да събираш хлапетата, не изглеждаше много щастлива. - Загледах се в езерото. На същия този бряг преди три години я бях оставил в лагера. Не можех да повярвам, колко неща се бях случили.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 7:06 pm

Тя вдигна глава и видя новото момче, как му бе името? Скот или нещо такова май. И като всяко дете на баща си и той обичаше водата, Мег поклати глава.
- Не...водата не е за мен. - усмихна се като си помисли за Посейдон. - Давила съм се и нямам намерение да го повтарям...е един син на Посейдон няма как да разбере това предполагам.
Лек ветрец развя косата и. Той изглеждаше симпатичен, най - малкото се опитваше да бъде мил. Не разбираше как някой герой може ей така да изчезне и всички да го помислят за мъртъв и той после да се появи от нищото. Но тя самата бе умирала два пъти и поне единия от тях я бяха считали за безкрайно мъртва...докато не бе решила да се надигне и да си поеме малко въздух, Спящата красавица и Снежанка в едно.
- А и по принцип нямам нищо против хората наоколо... повечето от тях са приятни. Стига да ги опознаеш. - отново повдигна леко рамене. Нещо я притесняваше, не искаше да избухва най - малкото пред непознати, но не знаеше и какво да каже на това момче. - Значи и преди си бил в лагера...преди колко години?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 7:23 pm

-Така е, няма как да го разбера. Но може би трябва да дадеш още един шанс на водата? - Всъщност знаех защо мрази водата. Беше толкова странно да стоя до нея и да водя глупав разговор, докато всъщност просто исках да я взема в ръцете си и да...
-Бях... Бях в лагера преди около шест години? Може би. Всъщност не знам. Изчезнах по време на подвиг... Е, за изненада на всички оцелях, научих някои неща... И реших да се прибера у дома. - Отново свих рамене. Не умеех да се преструвам на нормален смъртен. Всичко ме дразнеше - от неуважителното отношение, до това, че не можех да направя всичко, което исках с Мегара.
-Аз съм Скот между впрочем. Не, че Хирон не се погрижи да не го научат всички, но реших да кажа. - Подадох и ръка макар и леко да се притеснявах, че като богиня, че усети кой съм. - Ти си Мегара, нали? Хирон те нарече така. Дъщеря на..? - Знаех отговорите на тези въпроси. Намусих се леко осъзнавайки, че ще се вкисна, когато просто ме излъже. Неопределена. Хижата на Хермес.
-Знаеш ли как да се отърва от хлапетата, които ме предследват?


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 7:32 pm

Тя присви очи насреща му. Може би бе грубо от нейна страна, но не пое ръката му.
- Хирон може би трябва да вземе да си яде морковите и да млъква. Аз съм Мег, никой не си позволява да ме нарича Мегара...това е име, което само на един човек е позволено да използва. - изръмжа тя недоволно. Скот надали заслужаваше такова отношение, но ядосаната Мег не бе никак добра компания. После въздъхна и поклати глава. - Съжалявам, още от рано ми развалиха деня. Иначе съм...ничия.
Нямаше и как да каже кои са родителите и, дори единия. Те просто не я признаваха, а и тя не гореше от желание да я признаят. Не искаше нищо от тях, а и нали бяха толкова велики...за какво им бе тя, повредената откачена богиня?
- Като цяло видях, че те преследват деца от твоята хижа и няколко дъщери на Афродита...и от двата типа няма как да се отървеш...освен, ако не се скриеш. Може би на дъното на езерото ще ти е добре...ще избягаш от красавиците, но не мога да кажа същото за другите малки пирани, ще те надушат веднага.
С всяка изминала секунда се изнервяше все повече и повече. Какво правеше? Стоеше и си говореше със син на Посейдон край езерото, а дори не го познаваше...никога не бе отказвала приятелство, но този тип не бе сполучил ден в който да се появи.
- Значи ще ни преподаваш ръкопашен бой? Интересно... защо от всичко реши точно това?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 7:44 pm

Ухилих се самодоволно.
-Защото в това съм най-добър. Най-добрия раждал се някога. - Прибрах ръката си. Беше хубаво да каже, че само аз мога да я наричам Мегара. Много хубаво. Протегнах се назад, за да раздвижа гърба си.
-Дъщерите на Афродита са същите каквито ги помня. Кукли. - Завъртях очи. - Вместо да се крия не може ли просто да удавя тях? Като им се размаже грима ще изпаднат в истерия. Мег. - Натъртих на името и. - А хлапетата от моята хижа... Изглеждат много енергични. Прекалено енергични за мен. Идват ми в повечко и май трябваше да приема предложението на Хирон за стая в голямата къща. Хубаво е да си у дома, но... ако може без екстрите. - Засмях се тихо и се загледах в Мег. Устните и изглеждаха толкова близо и толкова далеч. Исках просто да се протегна и да я притисна към себе си. Беше ми липствала толкова много през цялото това време, че просто не можех да и устоя точно сега. Разговорите по Ирида не струваха. Не беше ли до мен просто започвах да откачам.
Миг по късно го направих. Дръпнах я към себе си и впих устни в нейните.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 7:56 pm

- Те са прекалено енергични... - въздъхна Мег и се загледа напред в езерото. Всички тези деца и напомняха на Посейдон, но не и в това си енергично състояние, държаха се като дрогирани.
Усети как той я хваща и след миг усети устните му върху своите. Моментално се вкамени и ицъкли очи. Не и отне много време за да го изрита в корема и да се отдръпне от него, правейки грешката да е от страната на водата.
- КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ? - изкрещя насреща му. Сините и очи бяха разширени от ужас. Не и трябваше още един като Итън. Едва се справяше с него, за да трябва и с този тук да се занимава. Извади меча си. - Онзи от по - рано видя ли го? Предполагам чу и заплахата която му отправих...да кажем, че той реши да си позволи малко повече, но сериозно ще започна да убивам зареди това....да не си посмял дам е доближиш повече!
Изрече го с равен, но леден тон като се опита да мине настрани и да се отдалечи от водата. Синьото в очите и бе станало като лед, напоследък това бе обичайния и поглед, нямаше и как да е по друг начин. Защото напоследък всичко в този лагер и идваше в повече, искаше просто да се махне от тук за известно време.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 8:11 pm

Нещо в мен подскочи, когато тя ме бе отблъснала. Е удара в корема не беше приятен, но дори това можех да преглътна, все пак тя бе моето борбено момиче. Щях да се разсмея на меча, но тя каза нещо, което ме накара да полудея.
-Онзи по-рано? И какво пък толкова си е позволил? - Не ми хареса това изречение. Ако копелето дори само я бе докоснало отново - щях да го убия. Бавно и мъчително.
Изправих се и погледнах меча в ръката и. Ако ме наръгаше щеше да види златната кръв. Видях водата зад нея и се усмихнах. Вдигнах ръка и водно въже изтръгна оръжието от ръката и.
-Забрави ли чий син съм? А и не заслужавам чак меч, беше просто една целувка. - Ухилих се и направих крачка към нея. - А и както казах, стила ми е ръкопашен бой. Не си падам по оръжията, насочени срещу хора. - Вероятно вече ме мразеше и не исках и да мисля как ще реагира, когато разбере, че всъщност пред нея стои една лъжа. Май идеята ми далеч не беше толкова, добра, колкото си мислех първоначално. Прехапах устни и се загледах в очите и, излъчващи толкова гняв.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 8:30 pm

- Изобщо не ме интересува чий син си! - изръмжа Мег насреща му. Не и харесваше, че се приближава към нея. Защо в този лагер имаше само психопати? - И не мисля, че това какво прави той е твоя работа...просто вземи и се самоубий...
Обърна се и си тръгна като забърза между група дървета. Не можеше да се сдържа повече, щеше да избухне, щеше да се срине. Имаше нужда да поговори с някого, имаше нужда от Посейдон. Искаше и се той да е тук, да я прегърне..., но това нямаше как да стане. А и тя нямаше да може да му признае всичко което се бе случило. Просто нямаше да може.
- Мег, след час ще имаме час с онзи новия. - съобщи и едно момиче от нейната хижа, а това само доразпали гневът и. Искаше и се да закрещи, ЗАЩО, ЗАЩО, ЗАЩО.
- И винаги когато имам нужда от теб, теб те няма... - изрече тихичко Мег и седна край едно от дърветата опитвайки се да се успокои. Колко време бе стояла така? Най - вероятно час защото видя как голяма група хора е тръгнала на някъде, сигурно за великия час на онзи син на Посейдон...дали баща му би заел неговата страна в това? Или отново Мег щеше да е виновна? Да, миналия път си бе виновна, но този път...този път колкото и да е странно тя бе изключително невинна. Но дори и съпругата на бога на моретата да бе заменима, децата му не бяха нали?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 8:55 pm

Оставих я да си тръгне, загледах в гърба и. Ясно ми бе, че е бясна, така че трябваше да я оставя намира.
Запътих се към арената, за тренировки, знаейки, че скоро ще трябва да водя час пред хлапетата. Огледах мястото набързо и един по един запознаха да пристигат. Поизчаках да се съберат и заговорих.
-Добре, знаете кой съм, дрън дрън. Не си падам много по говоренето, така че май е по-добре да започваме. Нещата са много прости. Това не е карате, това не е битка на чест. От това може да зависи живота ви, така че не ми се слуша за "не нападай в гръб". Сега ми трябва доброволец. - Едно от момчетата ми веднага вдигна ръка както и всичките дъщери на Афродита. Избрах момчето. Не ми се занимаваше с кискащи се празноглавки. Показах им няколко хватки и накрая помогнах на сина да се изтупа от прахта.
-Е, сега някой за малко по-реален бой? Мегара Зет? - Исках нея. Щеше да е хубаво да си изкара яда някъде, вместо да изпепели някой от лагерниците. Изчаках я да дойде и се ухилих. Направих няколко крачки към нея и я метнах на земята с едно движение. Отдалечих се и я погледнах.
-Сега нападай ти.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 9:10 pm

Наблюдаваше внимателно това което прави той със един от братята си. Хич не и допадаше този тип, той бе...вълк единак, така и се струваше. Но и тя самата бе нещо подобно, нямаше право на глас в случая.
Чу името си и ококори очи. Дъщерите на Афродита моментално се размрънкаха. Искаха те да бъдат ступани от готиния инструктор, квачки. Мег едва се сдържаше да не ги убие всичките наред. Пристъпи напред и зае бойна позиция, гледаше го злобно и знаеше, че ядът и ще я провали в опита и за отмъщение.
- Какво целиш? - попита го когато тръгна да го изрита, но в последната секунда промени решението си и се мръдна настрани. Той щеше да отгатне атаката и преди тя дори да си я е помислила сигурно, нали бе великият завърнал се герой. - Как мислиш, че би реагирал баща ти на факта, че целуваш невинни нищо неподозиращи НЕПЪЛНОЛЕТНИ момичета?
Последното изречение изрече доста тихо когато се опита пак да го удари, нищо не и се получи освен леко докосване. Този тип...искаше и него да убие! А лошото бе, че така тези чиято смърт жаелаеше нарастваха, това не бе хубаво. Но точно в момента ни най - малко не се интересуваше за своето черно тефтерче, искаше наистина да успее да удари този тип едно хубаво, поне веднъж.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 9:18 pm

Засмях се тихо. И скочих към нея. Този път бе по-трудно, но все пак успях да я прикова към земята. Наведох се и тихо прошепнах в ухото и.
-А как ще реагира баща ми като разбере, че пазиш в тайна от него, че имаш проблеми с момчето от сутринта? - Мамка му. Бях се изпуснал и сега щеше да задава въпроси и да реши, че знам за тях. Подадох и ръка, за да се изправи, но както и очаквах тя не ми позволи да и помогна. Е, поне гледах да не я събарям прекалено силно. Все пак тя бе моето малко момиче и не исках да я нараня.
Направих няколко крачки назад и я погледнах.
-Хайде Мегара, сигурен съм, че можеш повече. - Сигурен бях. Виждах колко бе бясна, че не може да се докопа до мен и колкото и забавно да бе това, все пак не целях да я унижа пред хората, които уважаваше. Е, нямаше да и дам, но знаех, че ако я предизвикам достатъчно, ще намери начин да ме цапардоса.
-Май безмозъчните кукли щяха да се постараят повече, а? - Наведох се напред и го прошепнах с усмивка.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 9:28 pm

Тя пребледня, не бе възможно някой да знае за тях. Не бе възможно изобщо да знае някой, че Мег поддържа някаква връзка с Посейдон. Присви очи насреща му и нападна, заби юмрука си в лицето му и се дръпна с олюляване. Изръмжа и хвана ръката си, която я заболя ужасно много.
- Кой си ти по дяволите? - тя поклати глава и тръгна сред тълпата. Усети нечии ръце да се увиват около нея и знаеше чии са. Сред толкова народ не бе толкова лесно да му се изплъзне. - Пусни ме, ако не искаш да ти счупя ръцете...
Е да, но тя разполагаше само с една ръка този път, затова пък го настъпи и побягва на където и видят очите. Иронията бе, че отново се озова около езерото, но в гористия му край. Скри се в сянката на едно дърво и просто се разплака притискайки ръката си към гърдите.
- Никога те няма, никога. - изрече тихо. Хвана едно камъче с другата си ръка и го метна в езерото. - Как се очаква да не се забърквам в неприятности...?! Как изобщо се очаква да живея нормално...живея единствено зареди теб...вече не виждам смисъл да живея зареди себе си.
И така се оказа, че седи и говори на водата в езерото, определено вече можеше да мине за най лудата от лагера.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 9:38 pm

Това бе заболяло. И бе напълно неочаквано. Погледнах гневното изражение на момичето пред мен и се накаих да отговоря. Преди обаче да кажа каквото и да било Мег се опита да побегне и аз обвих ръце около нея.
-Чака... - Тя се бе изплъзнала. Погледнах лагерениците. - Свободни сте. Утре тренировка по двойка. - Зарязах ги и тръгнах след Мегара. Намерих я отново край брега на езерото, говореща на водата. Сърцето ми се сви, когато чух думите и. Наистина никога не бях до нея... И исках да променя това. Исках да кажа на целия свят за нас...
-Мег? - Знаех, че си е контузила ръка в лицето ми. Приближих се предпазливо. - Добре ли ти е ръката, нека погледна? Моля? - Знаех, че няма да ми позволи, просто исках да опитам. Стоях на безопасно разтояние, не исках отново да откачи и да се нарани още повече. Беше ясно, че съм прекалил с думите си на арената, но наистина я бях стимулирал. Даже прекалено много.
-Не откачай толкова. Не е кой знае какво. - Опитах се да бъда мил. Наистина да бъда мил. - Няма да кажа на никой? И ако не кажеш на баща ми, че съм те целунал аз няма да му кажа, че имаш проблеми тук. Е, може и да ми разкажеш какви са те.. - Исках да знам. Трябваше да знам. Знаех, че докато изглеждам така, едва ли щеше да ми сподели, но при първа възможност щях да я убедя да ми разкаже.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 9:44 pm

Мег извъртя очи и поклати глава. Не искаше да говори с него точно сега, но това все пак бе по - добре от нищо. А тя се чувстваше изключително отчаяна. Сърцето и се бе свило и заплашваше да се разбие от обзелата я болка.
- Ха! И как се очаква да му го кажа? - попита. - Като него НИКОГА до няма...НИКОГА.
Повиши тон тя и избухна отново в плач. Вместо да му даде да прегледа ръката и тя се сви още повече на място и обви ръце около тялото си. Още от самото начало знаеше, че няма да и е лесно с Посейдон, но след последната им среща и бе доста трудно да бъде без него. Искаше го във всяка една секунда...,а този до нея не би трябвало дори да знае за това. Защото не бе редно.
- Онзи от по - рано който видя...не, както и да е. - Мег замълча и погледна отново езерото, затвори очи за миг и после протегна ръка към него. - Направи поне нещо полезно като си тук...защото заклевам се иде ми да те убия... най - малкото защото си негов син.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 9:50 pm

-Добре де, така и не проумявам щом е такъв задник защо си с него. - Сърцето ми се късаше, докато я слушах. Не трябваше така да обърквам живота на това момиче, трябваше от самото начало да стоя далеч от нея и сега тя просто нямаше да страда. Нямаше да и се случат всички тези ужасни неща.
Седнах до нея и поех внимателно ръката и.
-Навехната е. - Свалих тениската на лагера и скъсах парче, достатъчно за превръзка. Пръстите ми се движеха с леко и просто се надявах тя да не усеща божествената аура. След малко вече имаше хубава и стегната превръзка и проговорих.
-Гледай да не я мърдаш много. И в никакъв случей не я натоварвай. Може да стане по-зле. - Кръстосах ръце и отново се замислих за това, което бе казал. - Кажи ми за момчето? Хайде, какво толкова. - Силно се надявах просто да и е изял близалката, но имах ужасното предчуствие, че нещата далеч не са толкова розови. В противен случей просто нямаше смисъл да го крие толкова упорито и то от всички.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 10:13 pm

Погледна го с повдигната вежда.
- Защото го обичам може би? - премигна объркано и поклати глава. Леко се усмихна при някои от спомените с него. - Той е...различен. Зареди него бих изтърпяла всичко...защото той самият е всичко за мен...
Повдигна рамене. Не знаеше как точно да опише чувствата си, дори не знаеше защо го прави, но просто да си излее всичко я успокояваше. Затова се облегна назад и затвори отново очи. Този път не ги отвори, разчиташе на сетивата си за да усеща къде е момчето. Но сетивата и всъщност напоследък бяха изключително притъпени зареди яростта която изпитваше.
- Благодаря. - тя вдигна ръката си за да покаже са кое, а после отново се замисли за своят мъж, който не бе чувала от известно време и не бе докосвала от още по - дълго. - А ти дори не би трябвало да знаеш за мен и него...и смееш ли да кажеш на някого...този път наистина ще те убия независимо какво ще ми коства това...
Поредната тежка въздишка докато мислеше и над следващите му думи. Дали да му кажеше за Итън? Е имаше опасност той да каже всичко на баща си, а Посейдон щеше да откачи. Но Мег не можеше да се справи сама, изнервяше се с всеки изминал ден, а бурята в нея нарастваше и имаше опасност, ако нещата не се успокоят да стане страшно не само за нея самата, но и за лагера.
- Онова момче... - пое си дълбока глътка въздух и нея изпусна веднага. - ...то се опита да ме изнасили. Два пъти. Веднъж даже ме целуна пред баща ти... и аз глупачката му отвърнах...от тогава той явно си е въобразил, че го харесвам и не ме оставя....Ще те помоля нещо Скот, нищо от това което казах току що не трябва да стига до баща ти...защото ще ме убие...или по - скоро ще направи някоя глупост за която малко или много ще трябва да плати скъпо, а не искам а пострада по някакъв начин...явно обаче не само аз действам на принципа "Моето си е мое, чуждото и то също".




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 10:21 pm

Скочих като ужилин. Малкото копеле бе направило какво? Гнева се надигна в мен и усещах, че океана ми отговоря, но това сега нямаше значение. Вече не ми пукаше дали тя щеше да разбере кой съм, исках просто да намеря сина на Хермес и да го изпепеля. Да го накарам да гори в адски мъки завинаги. Как смееше той да я докосне, да я погледне... Да се опита да...
-КАКВО Е НАПРАВИЛ? - Погледнах Мег. Бях бесен и на нея. Особено на нея, че го е скрила от мен. И искаше да продължава да го крие от мен. - Защо мамка му не си казала на Посейдон, защо? Това момче залужава да умре бавно и мъчително. Как можеш да го държиш в тайна? - Не исках да го приема, тя беше моето момиче, само и единствено мое. Никой нямаше право да се доближава до нея. Исках да приема истинската си божествена форма и да изпепеля всеки човек на глупавата планета. Всеки, който можеше да я докосне.
-Какво ти е направил? До къде е стигнал? - Не вярвах да ми даде подробности като вижда колко съм бесен.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   

Върнете се в началото Go down
 

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 6 от 21Иди на страница : Previous  1 ... 5, 6, 7 ... 13 ... 21  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Никъде и някъде,навсякъде-