След 1 ден.

Гост

Слънчевите нахално навлизаха в стаята и дразнеха очите на Иън. Младежа за поредна вечер бе излязъл навън да се забавлява и бе свършил в стаята на непознат. Не го правеше чак толкова често, но напоследък не намираше смисъл за нищо друго. Така му харесваше и нямаше намерение да се отказва от новият си навик.
Размърда се в леглото и откри, че не е сам. До него лежеше мъж, на около 20-25 години. Беше хубав, което се хареса на Иън. Грифиндореца се приближи още малко към непознатия и се качи върху него, като започна да го целува по лицето. Беше чувал, че това е най - хубавия начин, по който човек може да бъде събуден.
Главата все още го цепеше от вчерашното напиване и реши, че малко забавления няма да му се отразят зле. Момчето продължи с целувките, докато не усети как мъжа се размърдва под него.
- Добро утро, слънчице. - засмя се Иън и стана от мъжа, а след това се пльосна по гръб на леглото като придърпа малко от завивката на мъжа.
Сега спомените на Иън започнаха да се връщат и си спомни малко от предишната вечер. Спомни си за непознатия мъж и за невероятното впечатление, което той бе направил на Иън. Много малко мъже или жени, успяваха да впечатлят Галахър по такъв начин, но явно за непознатия бе лесна работа, предвид факта, че бе успял да вкара Грифин в леглото за толкова кратко време.
- Надявам се, че ще ми опресниш паметта като ми припомниш как се казваш, непознат хубавецо. - момчето отново се засмя, а след това зачака отговора на мъжа.

Заглавие: Re: След 1 ден. Чет Авг 07, 2014 4:23 pm

Шейн спеше като пън и как нямаше да спи снощи бе изпил огромно количество уиски и изпуши няколко кутии цигари. Ако не беше момчето до него идвали щеше да отвори скоро очи. Но щом по младото момче започна да обсипва лицето му с целувки той започна да се пробужда. Не че не му беше приятно но просто не беше нещо с което беше свикнал. Много рядко се случваше смъртожадния да се събуди до някой, а никога не се бе случвало този някой да го събужда с целувки. Обикновено тъмнокосия ставаше пръв обличаше и заминаваше.

Щом отвори очи, Шейн погледна настрани и видя момчето до себе си. Това първоначално го шокира. Не се бе събуждал до момче отдавна. Досега не беше намирал някой който да може да му прихване вниманието му. Това момче беше тъмнокосо като него с добро телосложение. Но въпреки хубавия външен вид все още не си спомняше нито как го е срещнал нито как са се озовали тук. Но тогава спомените започнаха да се появяват един след друг. Бара, питиетата, целувките.. "Боже мой какво съм направил" помисли си Шейн.
- Кой си ти?

Обърна се към момчето с възможно най резкия глас който притежаваше. Докато чакаше отговора му, стана от леглото и си обу боксерките и започна да си търси дрехите.

Гост

- Ъм, не си ли спомняш, че вчера се срещнахме в бара? - Иън се усмихна и го погледи докато си обуваше боксерките.
Момчето се усмихна, при което се опита да го издърпа обратно при себе си, но непознатия се дръпна.
- Сериозно ли? - попита невярващо Иън. - Първо ме прелъстяваш в къщата си, а след това правим най - бурния секс и сега се махаш? Що за гостоприемство?
Грифиндореца беше твърде развеселен за да мисли сериозно, а и защо му беше да мисли сериозно? Всички мъже, с които беше спал не искаха да имат нищо общо с него и отказваха да говорят за чувствата си. Беше свикнал с това. Но единственото нещо, което изпита в момента беше разочарование. Не очакваше красивият непознат да се отдръпне от него. Очакваше двамата да продължат това от снощи и изобщо да не мислят за нищо друго.
- Името ми е Иън. - реши да се представи и се надяваше по този начин да опресни паметта на непознатия. - Как беше твоето име, нещо от рода на Блейн, или Клейн...наистина не си спомням как се казваш, затова бих оценил ако ми кажеш поне това.
Иън се понамести на леглото и застана в седнало положение. Отказваше да се облече, защото мислеше, че ще успее някак си да го накара да се върне обратно в леглото.

Заглавие: Re: След 1 ден. Чет Авг 07, 2014 4:51 pm

- Снощи си е за снощи. Било е грешка.

Шейн стана и започна да се облича като първо навлече дънките си а след това, започна да търси ризата си. Щом я намери я облече като я остави разкопчана. Погледна към момчето, вярно е че беше хубав а гласът му и него си го биваше. Въпреки че спомените с връщаха а с тях и изпитаните чувства, той не искаше да ги приеме нито да ги покаже. Извърна бързо погледа си и почна да си търси пръчицата. Седна на другия край на леглото и прокара пръсти през косата си за да я по оправи малко.
- А колкото до името ми Шейн. Запомни го добре. Защото една ли ще се видим някога повече.

Понеже ризата му беше с къс ръкав се виждаше Черния знак от вътрешната страна на лявата му ръка. А на китката се виждаше част от татуировката му. Взе от нощното шкафче кутията с цигара. Извади една и я запали. Издиша цигарения дим в опит да успокои нервите си. В момента му се искаше да повтори нещата от снощи но защо? Защо се интересуваше от това момче? С какво беше по специален от другите? Все въпроси които се въртяха в съзнанието му. А дали цигарения дим не пречеше на момчето? "Какво за бога ме интересува" помисли си Шейн и превъртя очи но въпреки това погледна към него и го попита.
- Пречи ли ти дима?

Гост

Иън не искаше да чува и една дума, излизаща от непознатия. Не искаше да повярва дори и за миг, че непознатия смята всичко за грешка. Всъщност, щеше да го накара да си спомни.
Без да обръща много внимание на въпроса на Шейн, Иън се изправи и затърси боксерките си и като ги намери ги обу, но не затърси другите дрехи. Не намираше смисъл да го прави, защото беше твърдо решен да прави всичко това от снощи отново докато не върне на Шейн спомените му.
- Лъжеш. - отсече Иън и мина пред него. - Знам, че лъжеш защото си спомням с каква страст изричаше името ми докато го правехме. Спомням си, защото подобно нещо не се забравя.
"А и си първия, който ме е искал толкова силно" добави наум и се усмихна заговорнически.
- Мисля, че все още ме искаш и сега просто се опитваш да ме привлечеш още по - силно. Е, получава ти се, но спри с игричките вече.
И с тези думи Иън бутна мъжа на леглото и го възседна, като започна да го целува по врата, а след това да слиза бавно надолу като обсипваше торса му с целувки. Съблече ризата му и се върна на устните му.
- Знам, че това не е грешка и знам, че и ти го знаеш. Не виждам причина да се дърпаш. - каза измежду целувките и бавно започна да слиза надолу.

Заглавие: Re: След 1 ден. Чет Авг 07, 2014 5:17 pm

Въпреки удоволствието което му достави по малкото момче, Шейн не показа и грам от приятните емоции които изпитваше. Хвана момчето за раменете и изблъска тялото му назад, карайки го да падне назад. Заби юмрука си в рамото му в огромна сила.. Жест който причини болка и на самия него. Но това беше нужно.. По добре момчето да го намрази отсега, от колкото да го харесва да разбере за убийствата и да си отиде.. Така и двамата нямаше да страдат. Стисна шията му колкото да му е трудно да диша и се надвеси над него.

- Казах ти беше грешка! Снощи и двамата сме били пияни. Не те желая!

Стана от леглото си и запали нова цигара която изпуши за отрицателно време. Запали и още една. Отиде и си наля чаша уиски. Шейни винаги държеше по една бутилка уиски в стаята си. В момента предпочиташе да стои и да пие отколкото да погледне момчето в очите. Не искаше да го погледна защото щеше да види погледа му и да омекне. Нещо което не трябваше да се случва. За негово добро и за добро на момчето.

- Виж Иан за твое добро е да не правиш повече така!

Гост

Всичко това беше толкова изненадващо за Иън. Не можеше да повярва, че той го бе ударил. Грифиндорецът се хвана за рамото и го потърка леко. С изненадан поглед Грифин се насочи към банята и влезе вътре. Наплиска лицето си със студена вода, а след това погледна изражението си в огледалото, а после погледа му падна на рамото. Беше се леко зачервило, но щеше да му мине. Все още леко шокиран Иън се върна обратно при мъжа и затърси дрехите си. Не виждаше причина поради, която да остане, макар че желаеше да остане невероятно много. И все пак не облече дрехите си. Остана само по бельо.
- Знаеш ли, виждам такива като теб постоянно. Мъже, които не могат да признаят чувствата си дори пред себе си. Мъже, които спят с други мъже, но не искат да го признаят пред другите и разбира се, себе си. Толкова си жалък, че направо ми е жал за теб. Вчера правихме невероятен секс и на теб ти хареса. Сигурен съм, че ти хареса. Искаш ме и го знаеш. Можеш да ме удряш и да правиш каквото искаш, но няма да се откажа.
Иън се запъти отново към мъжа. Взе бутилката уиски и също си сипа в чаша, а след това отпи и остави течността да се разлее по гърлото му. Галахър си запали и цигара и се върна обратно в леглото.
- Ако си промениш мнението аз ще съм тук!

Заглавие: Re: След 1 ден. Чет Авг 07, 2014 5:50 pm

Шейн се подсмихна леко при упоритостта на момчето. Щом обаче се обърна към него лицето му отново беше каменно но леката усмивка се виждаше съвсем леко. Отиде до момчето, след което остави едно малка кутийка до него. В нея имаше мехлем. Прокара за миг ръста си около мястото на раната и погледна към него с леко надменен поглед. Нямаше как да скрие че упоритостта на момчето му харесва.

- Е щом си решил да чакаш, приятно ти чакане скъпи. Аз имам работа и излизам.

Натърти леко на думата скъпи и погледна за последен път към момчето преди да си взема магическата пръчица и да я прибере. Обърна се и тръгна да си обува обувките. Щом се обу тръгна към вратата, отвори я преди да излезе каза достатъчно тихо така че Иан да го чуе.
- Чувствай се като у дома си а като тръгваш просто пусни кучето вкъщи.
С тези думи Шейн излезе от стаята и тръгна надолу по стълбите. Няколко минути след което се чу затръшване на входната врата. Докато вървеше по улиците мислеше за думите ми. Може би момчето бе право. Може би Шейн беше страхливец, но не искаше да рискува. Имаше чувството че този път нещата ще са различни но не искаше да рискува да го изгуби заради убийствата и всичко останало. Затова предпочете да го удари, да го остави сам в къщата.

Гост

"Няма да я бъде тази."
Иън поседя няколко секунди в леглото му, а след това реши да тръгне след него. Не знаеше кога ще се прибере, а искаше да разбере какво е намислил. Не искаше да изглежда като някои преследвач, но щеше да разбере какво му има на Шейн. По един или друг начин. Грифиндорецът с бързина си облече дрехите и излезе навън. Огледа се и видя Шейн как върви надолу по улицата и завива надясно. Грифин се затича и скоро стигна до ъгъла, но се показа предпазливо от него. Тогава видя отвратителна сцена.
Галахър се шокира до такава степен, че краката му не го удържаха и той се строполи на земята. Ами ако този му направеше нещо? За момент Иън не можеше да повярва, че бе прекарал нощта си с убиец. Не можеше да повярва, че му беше харесало толкова много с човек, който уби с такава лекота друг човек. Момчето усети как му причернява, но не можеше да остане на улицата. Трябваше да се върне.
"Защо ми е да се връщам? Ами ако ми направеше нещо? Но, той...Ами ако изчезна и той започне да ме търси?" въпросите не спираха да изникват в главата му и след малко Иън заключи, че всяко нещо си има логично обяснение, и че щом Шейн е убил човек, то той сигурно ще има обяснение за постъпката си.
Грифин се обърна и с всички сили се затича обрано към къщата, където мислеше, че ще е безопасно. Върна се в къщата като внимателно затвори входната врата. Влезе в стаята на Шейн и побърза да съблече дрехите си, а след това да се метне отново в леглото. Щеше да го зачака да се прибере, а след това да го разпита по възможно най - деликатния начин. Усещаше как чаршафите полепваха по гърба му. Мъжа въздъхна и усети как сърдечният му ритъм се връща към нормалното. Не можеше да повярва на видяното.
След малко чу, че вратата се тресна, при което сърцето му отново започна да бие лудо, но този път по - леко от преди малко. Не се страхуваше. Избърса всяка малка капчица пот от челото си и се обърна по гръб, за да симулира, че е заспал. Миг по - късно чу как вратата се отваря и Иън вече не беше сам в стаята.

Заглавие: Re: След 1 ден. Чет Авг 07, 2014 9:34 pm

След като излезе от къщата Шейн тръгна към една малка задънена уличка където трябваше да се срещне с един човек. Човек чийто живот щеше да приключи още днес. Сви бавно в уличката и се огледа да не би някой да го наблюдава или да го следи. Щом като се увери че е сам закрачи към края на уличката където го чакаше мъжа - не много висок, с оплешивяло теме и отдавна образувало се бирено коремче. Щом спря пред мъжа смъртожадния се усмихна фалшиво и рогово с тих глас.

- Избрал си неподходящ ден да ми създаваш проблеми.

Мъжът срещу него се засмя и извади малък нож, не че щеше да му помогне срещу Шейн но все пак не искаше да изглежда слаб пред заплашващия го мъж,за който и без това беше чувал че има лоша репутация.

- Виж какво Рапунцел не ме е страх от теб.

Без да се засяга от думите Шейн просто извади магическата си пръчица и с един замах човека срещу него увисна във въздуха гърчейки се от неземни мъки и болки. Замахна още веднъж и редица тънки но силни въжета се увиха около тялото на мъжа прорязвайки кожата му от където текна струя кръв. Приближи се към тялото и взе малкия нож.

- Вярвам че няма да имаш нищо против да го задържа като сувенир.

Усмихна се и в следващия момент заби ножа във сърцето му. Мъжа издъхна на момента. С още едно замахване тялото изчезна. Шейн се обърна и тръгна назад връщайки се към къщата си. Видя че входната врата е отключена както я беше оставил. Щом се качи горе и отвори вратата остана на прага. Момчето все още лежеше на леглото но изглеждаше заспало. Тъмнокосия влезе тихо в стаята и прибра ножа, погледна към огледалото и видя че върху ризата му има малко петно от кръв. "Мамка му" изпсува наум и махна ризата.

Гост

Иън се размърда в леглото, а след се обърна и отвори очи. Сега, когато видя мъжа, той напълно бе забравил за отвратителното нещо, което го бе видял да прави. Е, не беше забравил напълно, но сякаш сега гледаше съвсем различен човек. Човек, който е невероятно чувствителен и раним. Грифин искаше да го попита какво му има и на какво се дължи всичко това. Искаше да разбере каква е причината, поради която мъжа постоянно се дърпаше.
- Е, все пак явно реши да се върнеш. - направи лек саркастичен коментар, а след това се протегна и застана отново в седнало положение. Не искаше да изглежда сякаш се държи неадекватно, дори и в момента много да не искаше да прави каквото и да било с мъжа. Просто трябваше да продължи да се държи както се държеше преди да замине и да го попита когато усети, че ще бъде уместно.
Галахър се изправи бавно и се приближи към мъжа, който разкопчаваше ризата си. За момент му се стори, че мерна кръв, но се направи, че не я е видял. Не искаше да се издава. За момент дори не искаше да мисли за видяното, защото щеше да се побърка от притеснение.
- Остави това на мен. - каза тихо, а след това свали ризата от раменете му и я хвърли на земята. Приближи се бавно към него и започна да го целува по врата, като бавно започна да слиза надолу по гърдите и корема му. Продължаваше като свали колана на мъжа и го хвърли някъде зад себе си, а след това с рязко движение свали и панталоните му. Грифин се изправи и придърпа мъжа към себе си, като сля устните им в страстна спираща дъха целувка. Придърпа мъжа още по - силно към себе си, а след това легна на леглото като усети тялото на мъжа върху себе си.
- Ще те накарам да мъркаш като котенце и да ме желаеш като снощи и не можеш да направиш нищо по въпроса. - каза страстно, а след това побърза да го целуне отново, като не му даде никаква възможност да отговори.

Заглавие: Re: След 1 ден. Чет Авг 07, 2014 10:24 pm

Първата реакция на Шейн би била да се дръпне от момчето, да не му позволи повече да го докосва или целува. "Но защо да го правя? Малко забавление няма да ми нареди" помисли си смъртожадния и остани на момчето да "поеме контрола" над него образно казано. Наистина ласките на момчето бяха много приятно. Досега никой друг не беше радвал Шейн така с действията си. "Слабост... Не не не не е слабост.. А как да го нарека иначе" мъжът водеше борба с самия себе си. Но мислите му бяха прекъснати от страстната целувка която получи от момчето под себе си. Въпреки че беше неочаквана пак беше приятна. Поотпуснал се леко Шейн отвърна на момчето.

- Да видим дали ще успееш да го направиш.

Шейн погледна надолу към лицето на момчето - очите му бяха уникални а физиономията не бе виждал някой по секси от него. Наведе се и го целуна. За първи от снощи целуна момчето, не беше страстно като снощи а просто една обикновена невинна целувка.

Гост

Иън се усмихна на това, че Шейн най - накрая изглеждаше по - отпуснат и това му харесваше. Иън обходи тялото му с устни, а след това свали и боксерките му, като ги захвърли нанякъде. Не се интересуваше от това, че бе видял непознатия да убива човек. Двамата се завъртяха и този път Грифин беше отгоре.
"Има си обяснение!" помисли си отново и продължи да го целува, като след малко любовната игра продължи, като Иън свали своите боксерки и те последваха съдбата на бельото на Шейн. Иън го възседна и се изправи в седнало положение, а след това се наведе отново към него и продължи отново да го целува. Целувките му бяха като наркотик. Грифин не можеше да получи достатъчно. Продължаваше да го целува.
Галахър се завъртя и легна на леглото, а след това придърпа мъжа към себе си като двамата си възвърнаха предишната поза, в която Шейн беше отгоре. Иън го придърпа, като това накара Шейн да проникне в него, при което грифиндорецът изстена и заби ноктите си в гърба на Шейн.
- Точно така. - каза тихо Иън и затърси устните му за да ги целуне отново. - Знаех си, че няма да се противиш дълго. Харесваш ми повече, когато не се дърпаш и правиш това, което и двамата искаме.

Заглавие: Re: След 1 ден. Чет Авг 07, 2014 11:18 pm

- Колко силно го искаш това скъпи?
Въпреки че беше проникнал не се движеше. Шейн също имаше намерението да участва в тази малка игричка и да подлучи момчето под себе си още повече. Чувствата от снощи се върнаха този път още по силни от предната вечер, защото ги нямаше алкохола и цигарите да замъгляват съзнанието му. Наведе се и целуна Иън захапвайки леко долната му устна. Докато чакаше отговора му се повдигна леко гледайки младото момче.

- Ами ако откажа да ти дам това което толкова силно искаш?

След няколко мига започна да се движи бавно, знаеше че момчето желаеше нещо по силно и опияняващо но в момента щеше да направи всичко за да го издразни. Прокара пръсти по тялото му и продължи да се движи все така бавно като в същото време галеше тялото му.
- Кажи ми ясно и точно какво искаш от мен?

Гост

- Искам те в мен! Незабавно!
Иън го придърпа настоятелно и прилепи устните си до неговите. Не искаше да го пуска. Искаше мъжа да бъде в него в продължение на всяка секунда от вечността. Не можеше да повярва, че изпитва толкова много чувства към един непознат, който бе видял да убива човек само преди няколко минути. Това накара Грифин да се сепне и да изблъска мъжа от себе си. Изправи се в седнало положение и обу боксерките си.
- Така и не ми каза какво работиш. - започна тихо той. Не искаше да спират, но не можеше да го направи с убиец. Това вероятно беше граница, която не възнамеряваше да премине, освен ако не получи ясен отговор на това какво точно правеше Шейн в онази улица.
Иън се почеса по мястото, което Шейн бе ударил и се замисли. Може би този мъж беше наистина опасен и не трябваше да му вярва. Но явно други части от тялото на Иън не го слушаха. Галахър се обърна към мъжа и го погледна с очакване.
- Ще ми кажеш ли? - попита го настоятелно, а след това се изправи и си сипа още една чаша уиски.

Заглавие: Re: След 1 ден. Чет Авг 07, 2014 11:50 pm

Шейн се намръщи леко и стана. Обу си боксерките и отиде до момчето. Беше готов да повтори предната вечер да угоди на момчето а той се дърпаше сега. Застана пред него и погледна към рамото му. Имаше лека синина това определено не му харесваше. Взе кутията с мехлема и намаза леко удареното място. След което си взех една чаша и наля уиски.
- С какво се занимавам ли? Ами аз съм собственика на бара в който се запознахме вчера.
Щом изпи питието на екс се протегна отново за да вземе шишето. Докато си наливаше пред Иън лъсна черния знак татуиран от вътрешната част на лявата ръка на Шейн. Шейн забеляза показания знак и знаеше че вече нямаше смисъл да крие от него. Така че по рано да му каже от сега за да си спести разочарованията в бъдеще.
- Освен това съм Смъртожаден. Е сега е твой ред разкажи ми за себе си.
Докато чакаше отговора и действията на момчето Шейн седна на леглото и се загледа в него. Нещо в него го правеше прекрасен и неустоим за Шейн. "Да той ми е като слабост.. Но в добрия смисъл" тази бегла и малка мисъл мина през мислите му.

Гост

Иън погледна изненадано към знака на ръката му. Явно бе ударил поредното дъно. Бе преспал със смъртожаден. Може би беше крайно време Грифин да си вземе парцалките и да се омита от тук докато е още рано и няма проблем нещо по - сериозно да се случи.
- Аз, ъм. - започна Галахър, но усети, че няма думи, които да опишат ситуацията в момента. Той се намираше в положение, в което трябваше да избира дали да остане тук или да си тръгне. Ако останеше може би щеше да разбере малко повече за мъжа и щеше да открие причината, поради която бе убил друго човешко същество, но беше ли Иън толкова смел, че да го направи? - Мисля, че е време да си вървя. Не се познаваме, а и не е правилно да ти се натрапвам.
Иън допи уискито, а след това затърси дрехите си и започна да ги облича. Искаше да си тръгне, защото знаеше, че ако остане никога няма да може да си тръгне. Щеше да се влюби в непознатия и сърцето му щеше да бъде счупено на хиляди парченца, както ставаше всеки път, когато изпитваше някакви по - силни чувства към човек от същия пол.
- Трябва да тръгвам. - каза още веднъж, а след това се насочи към вратата.

Заглавие: Re: След 1 ден. Пет Авг 08, 2014 8:27 pm

- Хубаво! Махай се!

Шейн се обърна към момчето с най резкия тон на който беше способен. Гневът му кипеше и това се забелязваше. Беше стиснал юмруци и трепереше леко. В мислите му се въртяха безброй мисли кои от кои по лоши. Беше си позволил да покаже емоции които не е показвал преди пред никой, а единствения пред който ги беше показал се оказа че е страхливец.

- Да не съм те видял повече тук!

Шейн беше готов да строши всичко по пътя си даже и момчето но вместо това взе бутилката с уиски и я строши в стената. Гледаше как тя се строши на милиони парчета, а течността се стече по стената и пода.
"Господи боже какъв идиот съм. Позволих си да позволя чувства пред едно момче.. Знаех си че трябва да го изгоня още сутринта"

Гост

Иън стисна зъби, при което усети как челюстта му изпуква леко. Не можеше да повярва, че мъжа срещу него може да бъде такъв задник. Разбира се, не се надяваше той да го спре, но беше ли нужно да го гони? Всъщност и Иън не бе особено сигурен какво иска точно в момента, но лошото отношение не беше от нещата. Искаше просто да има хубава връзка с приятен мъж, но явно не можеше винаги да получава това, което иска. Иън изръмжа и се обърна към него.
- Какво толкова съм ти направил, че чак и ме гониш? Ще се разкарам спокойно, не съм те аз най - големия проблем. Ти самият си си проблем, защото не можеш да възприемеш себе си и не можеш да приемеш себе си. Ти си си проблема и гонейки ме няма да промениш нищо, а просто ще задълбаеш в момента и това е просто невероятно тъжно. Можеш да чукаш мъже, но не можеш да се изправиш срещу чувствата ти като мъж. Много, ама наистина много, зряло от твоя страна.
Лицето на Грифин бе почервеняло от ярост. Нямаше да позволи на някакъв смъртожаден да се отнася с него като боклук. Може и да беше спал с него, но нямаше да му позволи да му казва какво да прави. Момчето се върна обратно в стаята и погледа му попадна на изпочупеното стъкло.

"Боже, тоя наистина си има доста големи проблеми. Дали няма да е по - добре наистина да си тръгна и повече да не се сещам за него?" помисли си с леко повдигнати вежди.
- Видях те, че убиваш човек. Да, проследих те и видях как убиваш някакъв човек на улицата малко по - надолу. Не ме интересува защо си го направил. Всъщност, може би ме интересува до някъде, защото искам да знам дали има смисъл да се притеснявам. Но определено трябва да поработиш над гнева си, защото се държиш като петгодишен.

Иън седна на леглото и се замисли, а след това влезе до банята и извади една метла и лопата. Нервно започна да събира парчетата от земята, като се надяваше да не се нареже. Не осъзнаваше защо го прави, но просто когато наоколо имаше начупено стъкло имаше нуждата да го почисти. Може би поради някаква причина дълбоко наслоена в миналото му или нещо друго. След като изчисти грижовно Галахър се изправи и се приближи към Шейн ,който не бе мръднал от мястото си.

- Преди да тръгнеш да ме убиваш мога само да ти кажа, че уча в Хогуортс и съм от дом Грифиндор. Ако искаш можеш да се отбиеш до там и да кажеш на приятелите ми, че си ме убил. Или че просто си видял, че някой ме убива. Не, че на кучите синове ще им пука много, но поне ще се свържат със семейството ми и ще ми направят хубаво погребение.
Може би Иън приемаше нещата наистина на шега, но някак си вече не чувстваше страх към непознатия. Всъщност чувстваше симпатия и съчувствие. Искаше да се опита да му помогне по някакъв начин, но нямаше никаква представа как може да стане това. Не беше психолог все пак.
- Ако искаш да ме предпазиш от себе си недей да го правиш. Наистина. Мога да се грижа за себе си и не е нужно да ми трошиш бутилки и да изпадаш в някакви депресии. - Грифин се усмихна лъчезарно, а след това отново седна на леглото и втренчи погледа си в мъжа. Обстойно оглеждаше чертите му и се наслаждаваше на красотата му. - Хайде, защо не седнеш и не ми кажеш какво те тревожи,а след това ще се опитаме заедно да решим проблема ти, какъвто и да е той.

Заглавие: Re: След 1 ден. Съб Авг 09, 2014 12:09 pm

Докато го слушаше Шейн изпи няколко чашки на екс. Това момче сигурно се шегуваше щом искаше от Шейн да седне до него и да тръгне да му разкаже за миналото си, за побоищата които понасяше от баща си като малък. Как ли пък не да споделя с някакво момче което е готово да го зареже след като разбра че е смъртожаден. Тогава се сети че момчето каза че го е видял да убива онзи боклук.

- Не трябваше да ме следиш. Не трябваше да виждаш това. Не трябваше.

"Чудено сега какво ще правя ако момчето се раздрънка" мислеше си и се ядосваше Шейн. Беше готов да строши още много неща в стената но се въздържа, защото не искаше да стряска повече момчето. Въпреки че то беше готово да си тръгне и да го изостави Шен все още изпитваше някакви чувства, които не беше изпитвал преди към когото и да е. Може би донякъде момчето беше право. Той наистина имаше проблеми с изразяване на чувствата си. Прокара пръсти през косата си и въздъхна седна на леглото до момчето без да казва нищо.

- За твое добро е да стоиш далече от мен.

Шейн каза това без заплахи, без да го удря или каквото и да е било. Просто му казваше истината. Въпреки всичко по не знайна за него причина не искаше момчето да пострада. Докато го слушаше как разказва за себе си той запомни единствено че е от Грифиндор което не му се хареса много. Никога през училищните си години не беше харесвал Грифиндорците. Но да преспи с грифиндорец ако тогава някой му го беше казал най вероятно щеше да убие човека но днес имаше нещо различно. Чувстваше и нещо различно към момчето освен омраза.
- Не ти трябва да знаеш миналото ми.

Гост

- Защо не ме оставиш аз да го преценя това. Защо не ме оставиш аз да реша дали искам да бъда с теб или не. Невероятно глупав си, като си мислиш, че така ще ме предпазиш. Направил си, каквото е трябвало да направиш. Не те съдя за това. Искам да разбера и твоята версия, имал си причина да го направиш. Знам това, просто недей да ме отблъскваш от себе си, защото това ще ме накара да те искам много повече от преди. Бъди сигурен в това. - Иън говореше невероятно бързо, защото усещаше как куража му свършва и всеки момент ще се предаде. Искаше да се бори, опитваше се да се бори, но този мъж, не му даваше никаква причина да го прави и това го дразнеше до мозъка на костите му.
Иън се изправи, но този път напълно готов да си отиде и повече да не се върне. Нямаше причина да остава, може би в началото щеше да е наранен и да има нужда от Шейн, но рано или късно след много литри алкохол щеше напълно да забрави за съществуването му. Грифин излезе от къщата и се насочи надолу по улицата. Беше леко ядосан и това му пречеше да вижда накъде ходи и без да иска се блъсна в непознат. Който от своя страна го хвана и го издърпа към себе си.
- Пусни ме! - заповяда Галахър, но мъжа беше по - силен от него. След малко Грифиндорецът бе повален от електрошок или някакво заклинание, защото се намери на земята, а непознатия разкопчаваше панталоните му. Опита се да се пребори, но не успя и след малко усети как му причернява и затова затвори очи.

Заглавие: Re: След 1 ден. Съб Авг 09, 2014 11:34 pm

След като момчето си тръна Шейн си помисли че нещата се наредят. Всичко ще си е както преди. Няма да чувства тези чувства, няма да се притеснява за него, няма да изпитва желание да поделя с него и да го иска както го искаше предната вечер. Но нещата се оказаха много по различни от мисленето на смъртожадния. Щом Иън излезе през вратата нещо в Шейн се пречупи, нещо му подсказваше че трябва да излезе след него и да го спре. Да го върне тук в тази стая където ще е в безопасност и ще е при него на сигурно. "По дяволите трябва да го намеря" помисли си мъжът преди да излезе набързо от къщата тръгвайки след по младото момче. Щом го зърна в далечината малка усмивка озари лицето му но тя веднага се скри щом видя как непознат настига момчето и го поваля на земята. Знаеше много добре какво ще сполети момчето и затова побърза да го настигне. Щом стигна пред мъжа зави юмрука си в лицето му след което нанесе няколко още по тежки удара по тялото на мъжа.

- Да не си докоснал повече момчето чу ли.

Шейн беше стисанл мъжа със всичка сила за гърлото и не го пусна чак докато не строши вратът на нещастника и не пусна безжизненото му тяло на земята за да го нахапят уличните плъхове. Обърна се и погледна към тялото на грифиндореца. Освен раната от електрошока нямаше други повърхностни рани. Вдигна тялото на момчето внимателно и тръгна към къщата си. Отвори входната врата с ритник и я затвори по същия начин. След като влезе в стаята си постави тялото му на леглото си и го зави внимателно.

Гост

Грифин не знаеше колко време беше минало, но определено бе минало доста. По едно време лежеше на твърдата земя, а след това сякаш полетя или по - точно някой го вдигна. Момчето можеше да усети силните ръце, които го държеха. Това му даваше известна доза безопасност. След което се озова на мека повърхност и осъзна, че вече не на земята.
Момчето объркано премига и се опита да се изправи, но главата го заболя и се върна обратно в предишното си положение. Не искаше да гледа много продължително, защото усещаше, че сякаш Слънцето пробиваше изгаря ретините му.
- Какво стана? - попита и забеляза позната фигура. - Шейн? - допълни объркано, а след това наистина фокусира тялото на мъжа. - Аз, какво правя тук? Някакъв мъж...опита се...опита...както и да е. Аз трябва да тръгвам, защото не ми е мястото тук.
Момчето се изправи и направи няколко крачки, но залитна и падна отново на леглото. Установи, че отново се намира в къщата на Шейн.
- По - добре започвай да говориш! - заповяда сърдито Иън, а след това отново се мушна под завивката и затвори очи.

Заглавие: Re: След 1 ден. Нед Авг 10, 2014 12:14 am

- Ами след като излезе те последвах. Не знам защо но имах чувството че нещо не е наред. А и освен това.. Аз.. ъм... такова.. не исках да си тръгваш.
Смъртожадния погледна надолу. За първи път му се налагаше да изразява чувствата си пред някой друг и не знаеше какво точно да прави или да каже. Прокашля се леко и почеса вратът си леко.

- Видях как някакъв те повали и се опита да те нарани. Доведох те тук за да си по далеч от онази отрепка която искаше да те нарани.

Шейн седна в ъгъла на леглото и гледаше към момчето леко притеснено. Не беше сигурен как ще реагира грифиндорецът а и не бе сигурен дали няма и по сериозни рани от стреса от опита за изнасилване.

- Имаш ли нужда от нещо Иън?

Гост

Иън се усмихна доволно. Явно Шейн все пак се интересуваше от него. Момчето грейна, а след това се изправи леко. Беше решил да си мери крачките и да не внимава да не падне отново.
- Радвам се, че ме намери. - успя да каже тихо, а след това се приближи към него и му се усмихна. - Видя ли, не е чак толкова страшно да се отвориш към човек, който иска да общува с теб.
Грифин леко допря устните си до неговите, а след това се завъртя и затърси бутилка алкохол. Намери някаква до половината пълна и я взе, като направо пи от нея. Главата му се замая и може би не беше най - доброто решение да пие, но в момента беше твърде радостен, че мъжа говори, за да се интересува от едни леки болки в главата и стомаха.
- Добре, сега би ли бил така добър да ми кажеш какво по дяволите правеше в оная уличка и защо уби онзи човек?

» След 2 седмици
» след няколко дни
» След ден в "Хогсмийд"
» След една година
» след няколко дена

След 1 ден.

След 1 ден.

Similar topics

Similar topics