След около месец в спалните на момичетата

Поредния слънчев ден, каква гадост, нямаше ли най-накрая това лято да свърши. Намираха се в Англия, а пък беше толкова топло. Елди предпочиташе да остане в стаята си на хладно, беше отишла за няколко минути в общата стая, но там беше прекалено претъпкано и шумно, затова си се върна в стаята където нямаше никой. Чудеше се какво да прави, първо започна да си подрежда нещата. Не беше особено подредена и стаята и беше пълен хаус, сега пък напук на всички коментари от момичетата искреше от чистота. Отпусн се изморена на леглото си. Погледна часовника си..само 2 и половина. Малка част от топлия ден беше минала и само още няколко часа и щеше да се разхожда свободно из двора и гората. Дали пък да не се разбереше с някой да излязат на разходка, може би Алекз или Шейн. Отдавна не беше виждала и двамата, а толкова и липсваха, особено Алкез и осебено сега, когато бяха маалко повече от приятели. Да, определено трябваше да го извика. Реши да отиде да го потърси из замъка, стана от леглото и без да иска зачебръсна една книга, която явно беше останала на леглото и при подреждането. Повдигна книгата и от нея изпадна някакво писмо. Странно от кого ли беше и какво ли правеше в учебника и по отвари? Зачете си, беше красиво написано, прекалено красиво, за да е от момче, но не пишеше и от кого е и да си признае написаното доста я изненада, даже направо обезумя, но не хубаво обезумяване. Как можеше, как смееше майка и да постъпваше така с нея, с баща и и цялото семейство, е Алекз щеше да почака, първо трябваше веднага да замине при майка си, да разбере вярно ли беше написаното в бележката. Тъкмо протегна ръка да отвори вратата, когато през нея нахлу някой.

-Хей, я по-полека-изкрещя тя още преди да е видяла, кой е. -Я, кой си имаме тук, здравей скъпа ми приятелко. Как си, не изглеждаш много добре. Виж как ти се е набръчкало лицето, недей така ще ти останат бръчки завинаги.- Точно сега ли това изчадие реши да се появи пред нея. Тази напаст, тъпата сестра на Ал всеки път като я видеше се появяваше желание да запрати някое заклинание и да я разкара от живота и завинаги. Единственото което я спираше беше Ал, бали беше любимата му сестричка нямаше как да му го причини.

Прекрасно знаех как стоят нещата в този проклет замък. Знаех,че почти всички момичета се лепяха на брат ми като мухи на мед, но по дяволите трябваше да престанат. Развратеността ми идваше в повече, а точно сега в този ужасно горещ ден щях да си умра от жега. След дългото скитане из коридорите, в търсене на перфектното място където да се разхладя, реших че начинанието ми е безмислено и тръгнах към общата стая, поне в подземията не влизаше светлина, може би щеше да е по-добре. Да, ама не. Явно доста Слидеринци мислеха по този начин и сега стаята бе пълна и задуха, който се бе образувал от дишането на всички идиоти, които се тълпяха на групички, бе непоносим. Прокарах пръсти през косата си, избутах няколко четвъртокурсници, които явно нямаха друга работа, освен да оглеждат разголените момичешки тела отсреща. Кой позволяваше на тези загорели тийнейджъри да се обличат така?!
- Ей, искаш ли да отидем за нещо освежаващо? - чух един познат момичешки глас, който долетя от ляво. За миг помислих,че говори на мен, но след това съзрях един русоляв младеж, който опипваше бицепса си.
- О, Боже! - изпъшках толкова силно,че събрах половина погледи в стаята. - Защо не вземете направо да се налегнете тук на пода,а?! - горещината караше хормоните ми да кипят, а устните ми се сбърчиха в подла физиономия, докато сините очи изпепеляващо стрелнаха бъдещата двойка приятели с облаги. Поне ми се разкараха от погледа. Май предпочетоха да отидат другаде пред това да рискуват да им измъкна езиците, както се водеше,че съм направила преди време с родителите си.
Успях да се добера до момичешката спалня без друг подобен инцидент, но когато отворих вратата пред очите ми изникна гледка от която червата ми се преобърнаха и исках да ги изкарам право върху нея. "Ти сериозно ли?!" помислих и избутах противната гледка с рамо. Знаех,че тя няма да остави нещата така, но точно в този момент хич не ми се занимаваше с това, при положение,че преди няколко дни чувах тъпото и противно пъшкана, което отекваше в съзнанието на брат ми, следователно и в моето. Поех дълбоко въздух, задържах го в дробовете си за да не я поваля на земята с един юмрук и презрително й се усмихнах.
- Не се притеснявай за моето лице, по-добре обърни внимание на задника си. Не знам как още не си залепила бележка "Обществена собственост" на него- приближих се инстинктивно и я огледах от глава до пети. - "О,Алекз, точно там!" - изимитирах стенанията й от онзи ден и примигнах няколко пъти срещу най-голямата змия, която бях виждала. - Върви си, преди да съм те жигосала там дето слънце не огрява. - изсъсках и се отпуснах в едно кресло, вземайки някакво лисче хартия, което развях пред лицето си за да направя вятър.

-Слушай идиотке, затвори си устата и повече да не съм те чула да говориш така за мен, че и брат ти няма да ти помогне сега. Ще ти откъсна празната глава, ще я забода на пръчка и ще специално за теб самата аз ще измета замъка със сланата дет наричаш коса. Чуваш ли ме проклетнице- Виковете им сигурно се чуваха и в общата стая, а дори сигурно в целите подземия, едва ли бяха толкова добре изулирани, че да заглушат виковете на Ел. Кой подяволите беше решил да се изгаври с нея точно в този момент и да и изпрати русото изчадие. Едвам се сдържаше да не скочи и да се разправя с нея както мизерните мъгълски изчадия, да със заклинанията щеше да е по-лесно, но така щеше да и достави по-голямо удоволствие. Ооо, вече виждаше размазаната и физиономия, лицето и беше цялото в кръв, това момиченце беше успяло да и изпъне нервите до краен предел и скоро ада щеше да се разтвори точно тук, в тази стая.-Сигурно ти е много приятно поне да се задоволяваш със живота на брат си и без това теб едва ли някой би те докоснал, погледни се на какво приличаш. И да знаеш, свиквай да чуваш виковете ми, защото ще се постарая сяка вечер преди лягане да виждаш мен и брат ти, всяка ш*бана вечер ти ще си там докато брат ти ми доставя удоволствия.

Виковете на проклетото изчадие не спираха, а с всяка нейна дума мускулите ми се свиваха и отпускаха конвулсивно. Съскането не можеше да ме нарани, нищо което излезе от отровната й уста не беше вярно и аз го знаех, просто дори самия глас ме изкарваше извън нерви. Как Алек бе способен да целува това....това...дори не заслужаваше да й лепя етикети. Беше толкова долна и под нивото дори на най-противната жаба,че само с палец можех да размажа евтината й физиономия. Просто не намирах смисъл да хабя речника си с нея. Можеше да прави каквото иска с когото си поиска, но щом ставаше дума за брат ми бях готова да я принудя да оближе пода, да оскубя грозната й перука и да я накарам да я изяде докато не започне на повръща вълнени топки.
- Сега. - Казах съвсем спокойно, оставайки все още в креслото. - Всички знаем,че си толкова неспособна да свършиш нещо като хората, колко е и новородено бебе, опитващо да избърше задника си. Честно да ти кажа, малкото има по-голям шанс от теб.- изправих се бавно и свих ръце пред гърдите си, спазвайки определена дистанция, за да не се налага да вдишвам от противния й аромат. - Можеш да продължиш да висиш тук и да се заяждаме, докато не си тръгнеш разплакана и изподрана или да се откажеш от това, което вършиш с брат ми. - след като изслушах триадата й относно това как щяла да прави извратеностите си нарочно всяка вечер, скъсих разстоянието между двете ни и хванах с една ръка челюстта й, стискайки здраво между пръстите си. - Усойница като теб е обречена да стане бял боклук, чуваш ли ме малка, ши*ана повлекано? Скапаната ти, проклета мутра може единствено да души чужди задници, търсейки одобрението, което отчаяно се опитваш да получиш. Малката ти игричка ще продължи докато не хванеш някоя срамна болест и не умреш в мъки, докато червеите разяждат разпорения ти задник. - Челюстта й изпука в ръката ми и яростно я пуснах, забивайки един шамар право в лицето й. Плесницата отекна в иначе тихото помещение и преди да продължа хвърлих най- долната усмивка на която бях способна. - Такава като теб не заслужава да диша, по-долнопробна и лесна си за използване от пластмасова вилица, а кухата ти кратуна побира единствено молците, които витаят там, колкото да има някакво движение. Кръвта е толкова разредена от мъжката течност в организма ти, че сърцето е спряло да работи от векове, а оная ти работа е заприличала на Гранд Каньона. - изсъсках в лицето й. - И не,че те интересува, но аз имам човек, който не иска от мен само да му топля чаршафите и да му пъшкам докато ме клати.

» След около година, в общата стая на Слидерин
» След месец на улица Мракон - Али
» След месец/Ребека и Финик
» Твърда игра е куидичът. Брутална! Но скоро никой не е умирал. Някой току изчезне, но се връща до месец - два. [Ади и Монтгомъри, след няколко месеца]
» Около болницата

След около месец в спалните на момичетата

След около месец в спалните на момичетата

Similar topics

Similar topics