I got my red dress on tonight and dancing on the moonlight { Rebekah & Lee}/!+18!/

Тази вечер беше специална. Не исках да оставам сама точно тази вечер, но явно трябваше. Исках да съм с някой, но всички бяха по къщите си. Е, някои от учителите бяха тук, но не исках да прекарвам времето си с тях. И така се оказа, че на бъдни вечер щях да бъда напълно сама в стаята си. Беше около десет часа вечерта и реших да се измъкна от "забавното парти" в самотната и празна стая и да се разходя из коридорите на училището. Бях по потник и къси дънки. Взех черната си мантия и се загърнах с нея. Бутнах вратата на стаята си и започнах да поглеждам в бързината през прозорците. Навън валеше ситен снежец и не можех да не му се наситя. Спрях рязко и тъкмо навреме- някакъв ученик за малко да се блъсне в мен. Обърнах се и погледнах нагоре. Защо трябваше да съм толкова ниска? Повечето ученици бяха по-високи от мен.
- Гледаш ли къде ходиш?- попитах строго, но изражението ми веднага омекна. Никога не можех да го докарам както трябва. Учителите ми го владееха този въпрос до съвършенство, но аз не можех да го кажа като учител, просто не мога. Момчето беше красиво на външен вид и естествено го бях виждала милион пъти.- Какво правиш сам? Не трябва ли да си при семейството си? По това време на годината остават много малко хора тук..

-Семейството ли ми? - усмихнах се аз - майка ми и баща ми са мъртви. А вече ми омръзна да седя при леля и чичо, затова останах тук.
Огледах момичето за момент. Помислих си, че е някоя ученичка, но това се оказа учителката ми по куидич. Аз естествено бях гончия в отбора на Грифиндор и я бях виждал, докато ни е наблюдавала тренировките.
Ребека беше много красива, особено впитият в тялото и потник и тези къси дънки... просто прелестна, но това не променяше факта, че е учител.
Огледах се. Луната светеше доста силно, може би така ми се е сторило или поради факта, че беше пълнолуние. Под лунната светлина, русата коса на Ребека светеше почти колкото самата тя.
Реших да я попитам:
-Ами вие какво правите навън в това време.... ааа... професоре? - усмихна се и усмивката ми заблестя от светлината на луната...

Подсмихнах се. Явно чарът ми беше прекалено много. Колко съм скромна обаче. Харесваше ми да показвам красотата си. Отметнах косата си назад и проследих погледът му. Той продължаваше и стигаше до дрехите ми, които се виждаха под мантията. Загърнах се предпазливо. Ако кажеше на директора, с мен беше свършено, защото по принцип..кхъм...'' Ние трябва да даваме пример на младото поколение, защото бла-бла-бла". По принцип това се искаше от нас, но някои от нас все още бяха в това поколение. Какво да направим, че нашите учители все са били над критическата и не могат да покажат "стройни" фигури?! Ние просто можем да си го позволим. Тръснах глава и отново проследих погледа му. Усмихнах се леко подличко, но и в същото време лъчезарно и се доближих до него.
- Луната наистина е красива, нали?- попитах без да искам да чуя отговора му- Е, аз ще тръгвам... Ако искаш, може да се разходите с мен, господин?- не знаех името му, но имаше нещо в него, което ме привличаше.

-Лий... Просто Лий... - усмихнах се аз. - и с удоволствие ще се разхождам с вас...
Видях, че се загърна и се поколебах дали е защото я огледах или защото и е студено... но все пак реших да бъда кавалер... Съблякох си коженото яке и останах по една блузка... Заметнах я с него.
Стана ми смешно... погледнах я в очите...
Те бяха сини... и толкова младежки... Човек не можеше да каже, че е на... всъщност на колко ли е?
Не знам защо обаче потръпнах, тя ми харесваше... но все пак е учителка, по дяволите. Защо?
Извадих от джоба си пръчката и казах "Орхидеус". Появи се букет с рози. Подадох и ги с репликата:
-Тоа е за вас! А къде ще ходим?

Усетих якето му. Добре, че не беше забелязал, че го видях как ме гледа. Така беше по-добре.
- Благодаря, но...- казах, но не продължих. Просто го оставих да ме заметне с него. Започнах да чувствам странна топлина, сякаш идваше от мен. В корема ми започнаха да пърхат пеперудки и не знам защо ставаше така. Бях се чувствала само веднъж по този начин и това беше в училище преди няколко години. Втори път тръснах глава и започнах бавно да вървя, а с периферното си зрение забелязах, че идва след мен. Чух някакво заклинание и се обърнах да видя какво прави. Една налудничава мисъл премина през главата ми как той използва някакво заклинание, за да ме обезвреди, но тогава видях букетът. Лека руменина плъзна по лицето ми. Никой не ми беше подарявал букет от рози. Да, не бяха купени или нещо, но странно. Чувствах се сякаш се реех като духовете-бродници на няколко сантиметра над земята и просто се плъзгах бавно.
- Благодаря...- пророних и ги взех. Изведнъж се почувствах отново силна, така да се каже.- Къде искаш да ходим? Аз имам цяла вечер.
Погледнах го преценително.

Погледна ме така сякаш искаше да ми каже нещо, обаче не го направи... Дали ме харесваше... Охх, по дяволите, какви са тези мисли от моя стран, аз съм на седемнадесет, а и тя ми беше учителка, но не можеше да се отреч, че е секси...
"Аз ли да реша?" помислих си да я попитам, но се отказах... звучеше твърде глуповато и детско, а аз определено не исках да изглеждам като дете в очите и... Нее, определено... Затова просто казах:
-Предпочитам някое топло и уединено място където може да поговорим, ако желаете де...
Оххх, как исках да си поговорим на ти, но нищо не можех да направя сега... По-точно не сега... Може би малко по-късно...

Обърнах се рязко и го пернах по гърдите с косата си. Погледнах го с усмивка и с любопитство.
- За какво искате да поговорим, господин Лий?- попитах сериозно и този път ми се получи. Сетих се за Нужната стая и тръгнах нататък, а той започна да обяснява, но сякаш не го слушах. Просто ходех по направление и не ме интересуваше нищо друго, освен да стигна до целта. Доближих се до стената и си помислих " Трябва ни уютно и уединено място, където никой няма да ни намери". Започнах да обикалям или по-точно да снова напред-назад и най-накрая вратата се отвори. Бутнах я и вътре имаше една просторна стая с едно двойно легло, което ме накара да се засмея палаво, един диван и една камина. Имаше няколко прозореца, през които се виждаше парка.
- Заповядай... Та за какво искахте да си говорим?- попитах още веднъж и се настаних на леглото. Мантията ми падна близо до кревата и аз отпуснах главата си на една страна, като се заслушах в думите му.

Следвах я като малко дете. Докато вървяхме през погледа ми минаха доста неща... Особено малкото и стегнато дупе... Ахх, колко ми харесваше...
Най-накрая стигнахме на мястото на което тя ме водеше... Огледах се и осъзнах, че сме пред Нужната стая... След секунди се появи и врата... Когато Ребека влезе вътре видях, че по лицето и се прокрадва усмивка, усмивка която ме накара да се почуствам добре, но за какво ли беше...
Само след секунда разбрах... В Нужната стая имаше камина, диван и... легло... Дали и тя си мислеше това което и аз... Вместо да я чакам да запали камината, аз я запалих пръв... Махнах с пръчката си и в стаята веднага лъхна топлината от огъня...
Като цяло тук бе доста приятно... през прозорчетата влизаше лунната светлина, докато пламъзите си играеха в камината...
Реших да започна да и говоря на ти...Все пак бяхме само двамата...
Седнах на леглото и казах:
-Тук е доста топло. Ти как мислиш?
Докато изричах това съблякох блузката си и останах само по дънки...

Бях се унесла и изведнъж се стреснах. Надигнах глава плавно и го погледнах. Сините ми очи го обходиха от горе до долу. След това се усмихнах. Колко забавно.. Сега оставаше и аз да се съблека и щеше да стане истински цирк.
- Точно... Заради това премахнах и мантията..- обявих и изведнъж се сетих, че не съм скрила Черния знак. Скочих като все едно бях на пружина и си помислих" Трябва ми място, където да го скрия". В този миг се появи друга врата. Изглежда беше нещо като тоалетна.- Един момент... Ей сега идвам.
Поясних, като посочих вратата. Взех пръчката си и влязох вътре. Без да искам явно не бях затворила вратата, но не мислех, че той ще поглежда. Все пак може би ще ме уважи. Или пък не. Никой не ме уважаваше. А и все пак защо и той да го направи? Започнах бавно и внимателно да правя хамелеонизиращо заклинание и знакът съвсем скоро щеше да бъде заличен. Изведнъж вратата се отвори и...

Отворих вратата и казах:
-Знам, че си смъртожадна...
Тя ме погледна учудващо, заради това което знаех, и ядосано защото бях нахлул.
-Но откъде... - едва пророни тя...
-Аз също съм...
Подадох си ръката и тя видя Черният знак... Лицето и бе доста стряснато... Сигурно се чудеше как момче... на седамнадесет е станало смъртожаден...
Дръпнах ръката си и отново скрих Черният знак под накитника си...
Дръпнах се назад, за да може да излезе...
-Еее... - усмихнах се аз и легнах на леглото... - Какво искаш да правим?
Сега оставаше само да чуя отговора и...

Моля?! Това беше невъзможно. Той- смъртожаден. Как така са го пуснали? Дали... Дали не беше след мен и правеше всичко, за да изпълни задачата, която трябваше да изпълни? Да ме убие или нещо от този сорт. Влетях в стаята и се сложих мантията. Той попита какво ще правим и в този момент насочих пръчката си към него. Навсякъде всички предмети се тресяха. Усещах гняв и по-скоро любопитство.
- Защо си тук? Какво искаш от мен? Невъзможно е да си като мен... Аз не съм..- започнах нервно да се оглеждам, сякаш щях да намеря някакви думи да опиша всичко случило се. Не знаех какво да кажа- Ти си Грифиндор... Как така си смъртожаден?
Не свалях пръчката си, но забелязах, че той бавно и внимателно се приближаваше към мен.
- Не се приближавай!- казах с треперещ глас, но явно не ме слушаше.- Махни се. Назад!
Последните думи бяха казани властно и усетих как пръчката ми ми нашепваше заклинанието.

Тя насочи пръчката си към мен, но това не ме притесняваше, защото аз бях по-бърз...
-Експелиармус... - креснах аз и докато тя разбра какво става аз държах пръчката и. - успокой се... не искам да те нараня... Никой не ме е пратил... Тук съм по своя воля, и то... защото... после ще ти кажа. Сега ще отговоря на другия ти въпрос. В Грифиндор съм, защото всъщност... така... просто го приеми... И съм смъртожаден, не защото искам, а защото трябва... Те разделиха родителите ми от брат ми и затова той не ги познава, както и че те са виновни за катастрофата, причинила смъртта им, но не искам да говоря за това...
Видях лицето и... Не можех да определя какво чувстваше и какво мислеше...
-А другото е... - подадох и пръчката и - Мисля, че те харесвам...

Изведнъж се почувствах странно. Как така брат му? И как така по принуда? И как беше толкова бърз? Хиляди въпроси никнеха с всяка секунда, прекарана с него. Как така? Защо? Кога? Кой?
- Кой е брат ти?- попитах изведнъж и след това той ми съобщи онова. Все едно ме блъсна камион. Как така ме харесва? Не... Не е нормално. Може би не.. Как може? Той.. Аз... В главата ми цареше пълен хаос. Доближих се до него и сега можех да усетя дъхът му по кожата си. Ръката ми, против волята, докосна бузата му, а след това започна да слиза надолу, като се спря на корема му. Мускулите му бяха изпъкнали и изглеждаше перфектен. Наклоних главата си на една страна, а ръката ми продължаваше да слиза надолу." НЕ! Не трябва да го правиш! Това е против правилата"- изкрещя много ясен глас в главата ми, но тогава друг се обади-" Правилата са създадени да се нарушават! Така че ще правя каквото си искам!".
- Харесваш ме, така ли?- попитах тихо и мъркащо.

Тя се доближи до мен и сложи ръката си на бузата ми... След това бавно лека-полека ръката и започна да се движи надолу. Мина по врата ми... След това по стегнатото ми тяло до плочките и там за момент спря.
Тогава тя зададе въпрос, който ме накара да се усмихна:
- Харесваш ме, така ли?
Действията и както и този въпрос ме накара да си помисля, че и тя ме харесва... но все още не бях сигурен...
Затова на исках да насилвам късмета си...
Реших да и кажа кой е брат ми...
-Между другото брат ми е Джейкъб, Джейкъб МакКуин... узнах го преди няколко месеца...
Това накара и двамата да се усмихнем... Според мен това внесе смут в положението ни, затова реших да и кажа:
-Да, наистина те харесвам...

МОЛЯ?! Джейкъб има такъв хубав брат? Ох, добре, че е Лий да замаже положението, че Джейкъб е пълна скръб. Направо не мога да повярвам, че все още са с Афродитата. Как може толкова време да го трае?! Познавах го толкова добре, че няма как да не знам,че досега сигурно и' е изневерил няколко пъти. Но както и да е.
- Леле... Това наистина се казва новина- промълвих тихо и останах загледана в тялото му.- Неговите родители не бяха ли убити от смъртожадни?
Не исках да зная. Исках да бъда само тук и с него без някакви глупости.
В следващия момент се уверих, че думите му са истина. Отново повтори, че ме харесва...
- Аха...
И след това сякаш изключих чувствата си. Оставих се на втория глас и на греха. Главата ми се стрелна нагоре и започнах да го целувам изпепеляващо. Езикът ми леко облиза устните му и след това захапах долната му устна, дърпайки я леко към мен. След това се усмихнах палаво и продължавах. Целунах врата му, а ръцете ми хванаха неговите.

Бяхме на леглото. Тя ме беше хванала за ръце. Лежахме двамата впити един в друг и ...
Харесвах я толкова много, че не ми пукаше, че е по-голяма, не ми пукаше, че ми е учителка, не ми пукаше, че нарушаваме правилата, не ми пукаше за нищо и за никой, освен за Ребека.
Тя захапа долната ми устна след това ме целуна по врата. Харесваше ми толкова много, че не исках никога да свършва.
Придърпах я към мен и легнах на леглото. Тя се разположи върху мен. Златно русата и коса се плъзна по тялото и, докато тя събличаше потничето си.
След това се наведе и продължи да ме целува, докато пламъците си играеха в камината, докато всички останали бяха вече заспали...

Усещах го близо до себе си. Тръпката беше неописуема. На външен вид изглеждаше млад и неопитен, но всъщност явно си го биваше. Движенията ми ставаха все по-бързи. Разположих се отгоре му и отметнах косата си назад. Наведох се и направих смучка на корема му. След това втора и трета. Накрая прокарах ръката си нежно върху тялото му и започнах бавно да го дера.Разбира се, всичко беше леко. Видях как прави леки гримаси на болка, но след това като котка се промъкнах по-нагоре и доближих устните си до неговите. Ароматът ми се разпростря и го погълна. Устните ни едва се докосваха. Знаех, че очаква да го целуна, но всъщност нямаше. Явно изгуби търпение, защото тръгна нагоре, за да ме целуне, но аз се стрелнах и не успяхме да долепим устните си. Закисках се бавно и се доближих до ухото му.
- Никога не си правил такъв секс, скъпи!- измърках и продължих бавно да говоря, докато действах. Прокарах ръката си по корема му и стигнах до дънките. Разкопчах ги леко и след това промъкнах ръката си в боксерките му.- Сега ще изживееш нещо доста приятно, ако питаш мен.
Започнах да я движа бавно. Усетих възбудата му. Премахнах и останалите дрехи по себе си.
- Покажи ми какво можеш!

Чувството беше неописуемо. Чувствах, че я искам... че я искам само за себе си... като и че не исках да напускаме това легло... никога...
Двамата се плъзнахме под завивките... Движехме се в ритъм... По дяволите, тя беше права... никога не бях правил такъв секс... НИКОГА!!!
Правехме го толкова страстно...
Плъзгах ръцете си по тялото и... Целувах я навсякъде...
Имах чувството, че наистина никога няма да спрем...

Целунах го продължително. Сега той трябваше да действа. Сега той беше господаря, а азбях неговата слугиня. Оставих се като играчка в ръцете му.
- Сложи ми го- промрънках тихо и го погледнах палаво. Исках да го усетя вътре в себе си. Исках да ме направи негова. Но това не беше истинско. Не чувствах към него нищо повече от страст и може би малко... Но не... Ако той наистина ме харесваше по онзи начина, а не по начина, по който си мисля, може би нямаше да му е толкова трудно да го приеме. Започнах да умирам от горещината. Премахнах завивките и след малко премахнах и неговите боксерки. Прокарах езикът си по плочките му и след това той премина по дължината на члена му. След това се придвижих нагоре и отново се изравних с лицето му. Усмихнах му се сладко и след това го целунах, прокарвайки езикът си в устната му. Усетих неговият и започнах да си играя с него. Ръцете му застанаха на задните ми части, но това не ми направи особено впечатление.
- Хайде де... Няма да те чакам цяла вечер!- обявих нетърпеливо и продължих да го целувам.

Тя се притискаше доста страстно към мен... Почуствах топлината на сексапилното и тяло...
Желаех я само за мен, харесвах я истински, но в съзнанието ми изникна споменът, че тя все пак ми е учителка.
Точчно в този момент тя направи не знам коя наброй смучка по ттялото ми...
И все едно всичко останало за мен изчезнаа...
Но дали и тя ме харесваше наистина?

Подсмихнах се. След около час вече бяхме приключили. Най-сетне се отблъснах от него и легнах. Взех бельото си и се облякох. След това взех тениската му и я облякох.
- Какво мислиш? Добре ли ми стои?- попитах го и след това си вързах косата, за да не ми пречи. Беше много сладък.Легнах до него и се обърнах към него. Направих смешна физиономия и след това го целунах нежно по устните. Докосвах го едва-едва сякаш можеше да се счупи.
- Защо никой не ми е казал, че Джейкъб ти е брат?- попитах и легнах върху корема на Лий. Играех си с мускулите му. Изглеждаха толкова перфектно и все още не можех да повярвам, че са истински.
- Да не би да го криете?- настоявах аз.

-Да, наистина ти седи добре! - усмихнах се аз
С нея бяхме заедно толкова дълго, че дори не знаех колко е часа...
Докато ръката и се плъзгаше нагоре надолу по плочките ми тя ме попита:
-Да не би с Джейкъб да криете, че сте братя?
-Не - отговорих - просто самите ние го узнахме преди няколко месеца...
За момент замълчахме, затова аз реших за запълня паузата с целувка...
Погледнах я в очите след това и попитах:
-А ти... защо си станала смълтожадна?

Отвърнах на целувката. Харесваше ми да сме заедно и дори не исках да си помислям какво ще стане като тръгнем от стаята. Искаше ми се да не ходим никъде. Да сме сами тук и да не се разделяме, но трябваше, защото между нас сигурно нямаше да се получи. А защо пък не? Все пак всеки има правото да е щастлив.
- Защо ли?- повторих въпроса. Не знаех как да го обясня- Защото ми харесва.. Защото искам да се отърва от мътнородите.. Защото искам да съм силна и да мога да подчинявам хората.. Просто защото тъмната страна ме привлича.
Знам, звучеше ужасно, но си беше самата истина.
- Моля те не казвай на никой за това- надигнах се и направих най-милото изражение, на което бях способна. Ако някой разбереше, че съм смъртожадна, щях да умра. Щяха моментално да ме убият.

Беше толкова сладка в тези дрешки, че напълно забравих, че е на двадесет и... няколко, но това не ми пречеше...
После каго започна да ми се моли с онази красива усмивка... Направо исках я пак... Затова казах:
-Както знаеш - и посочих ръката си - аз също съм смъртожаден... Имам друг мотив да стана, но и аз мразя мътнородите - намигнах и и тя ми се усмихна.
Това ме накара да я желая още повече... Наистина я исках отново... заради това казах:
-Обаче трябва да си го заслужиш! - придърпах я отново към мен и я целунах...

Подсмихнах се и се оставих да ме издърпа. Усетих силните му ръце около тялото ми. Исках да съм колкото се може по-близо до него и никога да не се отделяме един от друг. Отвърнах на целувката и се покачих на корема му. Отново се наведох и го целунах. После пак и пак и накрая завърших поредицата с една дълга и продължителна целувка. Не можехме да си поемем въздух и след нея бяхме леко задъхани за около минута. После отново докоснах устните му с моите и като се отдръпнах, се усмихнах и наклоних глава на една страна.
- Страхотен си!- прошепнах тихо и го прегърнах. Можех да лежа така с години. Чувствах сърцето му, биещо до моето. Усещах топлината му, която беше така желана. Усещах всичко. Всеки негов дъх, всяка негова въздишка. Затворих очи и се замечтах за бъдещето.

» take a bite of my heart tonight.
» We can’t be enemies forever You can be on my side tonight We used to be in the game together Now we only know to fight.
» Rebekah.
» Where have you been? 1 day ago/Rebekah & Ian/
» The time is up i stand for the smile /Rebekah and Erebos/

I got my red dress on tonight and dancing on the moonlight { Rebekah & Lee}/!+18!/

I got my red dress on tonight and dancing on the moonlight { Rebekah & Lee}/!+18!/

Similar topics

Similar topics