Тя лежеше върху мен... Косата и се беше отпуснала върху гърдите ми... А тя галеше си еграеше с плочките ми...
Исках този момент никога да не свършва... Да сме заедно... Но дали беше възможно... Дали можеше и за вбъдеще да сме заедно?
Лежехме си... Тя беше затворила очи и сигурно си мислеше за нещо... Но какво ли?
Целунах я по челото, а тя се сгуше още повече в мен, почти не можех да дишам, но не ми пукаше важното е че беше с мен... Бяхме толкова плътно един до друг, че усещах дишането...
Попитах я:
-За какво мислиш?

Тя се беше свила на кълбо и ме беше прегърнала. И изведнъж неочаквано ме попита:
-Чакай, значи ти си Лий МакКуин, или?
Аз се замислих какво точно да и кажа. Но изведнъж се осъзнах, че така все едно се опитвам да я излъжа...
Затова бързо отговорих:
-Не! Аз съм Уулв, Лий Уулв...
Тя отмести погледа си от плочките ми към лицето ми. И тогава аз видях учудването в очите и...
-Аз съм взел фамилията на майка ми... А той на баща ни... Заради това има разлика във фамилиите ни...
Ребека ме погледна одобряващо... Виждах щакстието в очите и... И тогава се сетих... Дали тя ме харесваше... Наистина дали ме харесваше...
Затова повдигнах брадичката и... целунах я нежно и продължително и казах:
-Харесвам те, наистина те харесвам, Беки! А ти мен?

Този отговор не ме задоволяваше напълно, може би защото не каза да, иле просто не знам...
Тя легна върху мен...
Минута по късно вече беше може би заспала...
Навярно вече беше минало дванадесет, следователно бе Коледа и се сетих, че нямам подарък за нея... Тя може би също нямаше, но мен не ме вълнуваше... Аз трябваше да имам... затова станах лекичко за да я не събудя... Пожелах в стаята да има елха... и я украсих набързо... Отворих тихичко едно от прозорчетата и извиках:
- Акцио, червена рокличка- казах го в умалително, защото исках къса ракличка - Акцио, огърлица! Акцио кутия...
След около десет минути през прозореца влетяха повиканите работи.
Аз грижливо сгънах роклята ръчно и я поставих в кутията... върху нея поставих огърлицата... и сетне затворих кутията. Опаковах я... и замахнах с пръчката си:
-Орхидеус. - появи се нов букет рози, който го сложих върху кутията.
Подаръкът за Беки беше готов. Сложих го под елхата... И се вмъкнах под завивката при нея, след което е прегърнах и заспах...

Събудих се късно през нощта. Надигнах се бавно и погледнах Лий. Усмихнах се. Станах, внимавайки, да не го събудя и се доближих до елхата. О, колко мило. Взех розите и ги помирисах. Ухаеха невероятно. Погледнах към пакета и го разопаковах. Роклята беше невероятна. Сега видях и огърлицата. Направо... Как се беше сетил? Наистина бяха прекрасни. Но трябваше сега да тръгвам. Не можех да оставя всичко така. Използвах призоваваща магия и след малко подаръка долетя. Написах едно писмо за Лий и се приготвих да си тръгна. Минах набързо и го целунах по устние. Той се размърда, но не забеляза, че си тръгвам. Бутнах вратата и скоро след това изчезнах навън. Подаръкът ми не беше нещо особено, но наистина беше от сърце. Беше снимка на моя милост, която мърдаше. А в писмото пишеше:
"Лий,
Много се извинявам за всичко причинено през нощта и искам да разбереш защо не мога да остана тази вечер с теб. Надявам се да харесаш подаръка както аз харесах моя!
С обич,
Ребека"