Какво правех тук? По принцип си се разхождах сама, защото нямаше с кой. Всички спяха по това време и не знаех къде да отида. Може да отида на стадиона по куидич и да полетя малко? Може би. Тръгнах нататък и съвсем скоро бях в съблекалнята. Преоблякох се и взех метлата си. Излязох навън и направих разочарована физиономия. Мислех си, че тук няма да има никой. Все пак беше късно или по-точно рано. Много рано, но вече имаше някой във въздуха. Възседнах метлата и се оттласнах от земята. Полетях бързо, а хладния въздух започна да гали лицето ми. Усмихнах се, когато видях, че това е момиче, а не момче. Прекалено много момчета тези дни. Бяха ми дошли до гуша. Най-сетне можех да си поговоря и с някой от същия пол.
- Виж ти! Рейвънклоу, доста рано сте станали!- провикнах се и се доближих бавно до момичето.- Добре летиш, но трябва да е малко по-плавно, сякаш се рееш, но в същото време и по-бързо, сякаш някой дракон те преследва.
Наклоних глава на една страна и се усмихнах.