Пролетната ваканция.. Най после, от кога бях чакала този момент. Земята се връщаше към живот, снегът и студът си тръгваха. Приказен сезон. Тази година бях решила да се върна в Годрикс Холоу и да прекарам ваканцията с семейството си, което ми липсваше и особено малката ми сестричка Ема. Първите няколко дена прекарах в къщата и си играх с Ема, говорех с майка и татко, правехме нещо които нормалните семейства правеха.
  Събудих се и се прозях. Станах, облякох си блуза с паднали ръкави, тъмни дънки, черви кецове Nike и отгоре сложих една жилетка. Взех повода на Дукеса, сложих новият й нашийник - кожен с метални розови капси, свързах го с повода, слязох по стълбите и излязох навън на разходка.
 Времето беше прекрасно - нито прекалено студено нито прекалено топло. Вървях бавно и спокойно из улиците. Щом се отдалечих достатъчно от къщата пуснах Дукуса от повода й и я оставих да тича напред  а аз ходех лениво пред нея. Изведнъж се блъснах в някой и паднах на земята.
- Аз извинявам се, не гледах къде вървя.
  Проговорих и скочих веднага на крака. Изтупах дънките си и оправих дрехите си. Погледнах към стоящия пред мен човек, който се оказа младеж на не повече от 19/20 години. Докато чаках отговора му се оглеждах за Дукеса

- Имаш готин акцент.
  Усмихнах се мило и отметнах косата си назад. Стоях пред него и се усмихвах, бях забелязала погледа му беше малко втренчен но не приличаше та онзи поглед който казваше "Аз съм луд сериен психопат а ти си следващата ми жертва".. Всъщност беше сладко.
 - Аз съм Емили между другото. Но можеш да ми викаш Еми.
 В следващия миг, огромното куче се появи и седна между нас, полагайки главата си върху стъпалата ми. Наведох се за да я погаля и се усмихнах. Вдигнах поглед към момчето срещу мен.
- А тази млада дама тук е Дукеса.
 Щом чу името си тя повдигна главата си и погледна към момчето. Наклони леко главата си кихна одобрително към него.

-Мерси, ма'ам.-кимнах към Емили-И ми' пр'ятно, ма'ам.-погледнах кучето, което беше голям голдън ретрийвър. Бях чувал, че породата била много обичлива. Имаше дори период в жовота ми, в който само врънках на дядо си да ми вземе такова куче. Пустят му инат така и не ми взе. "Било голяма отговорност." Аз все едно, че не бях отговорен. Вярно, правех бели, но това ми беше в работата.
-Им'то ми е Джоъл Локи. -добавих.

- Приятно ми е да се запознаем Джоъл. И ти ли тук за през ваканцията?
 Тъп въпрос... Но знае ли човек можеше да е нов в селцето или пък просто да не го бях забелязвала. Макар че беше трудно да не забележиш сладур и прекрасен акцент.
- Кой курс си? Аз съм 6
  Чаках търпеливо отговора му и се усмихвах, като от време навреме пречупвах стойката си и си играех с косата си.

-Аз з'върших. Таз' год'на ш' стан'т 3 откак веч' не уча.
Звъртях очи и се почесах по врата. Татуйровката ми ясно се забелязваше и ме правеше още по странен. Пък да не говорим за семейството ми, което се коренеше от Салазар Слидерин. Често пъти съм летял и съм замерял слидеринци, смеейки се гръмогласно. Е, аз винаги съм си бил гръмогласен.
-И да.

Погледнах към татуировката му, беше много интересна, и го правеше по хубав. Придаваше му малко по опасен вид.
- Това е страхотно. В кой дом беше?
 Да си го кажем беше ми много любопитно. Дори повече от обикновено. но не всеки ден ти се случва да се сблъскаш с някой привлекателен с страхотен акцент. Щом спомена слидеринци потреперих леко, все още не бях забравила случката с изгубването в гората и то с ученик от слидерин. 
- Аз съм Префект на Грифиндор. - това беше едно от нещата с които най много се гордеех

-Пффффт, аз пък бях Рейвънклоу. Ама хич не приличам на Рейвънклоу. Обаче все пак продължавам да се мотая из замъка.-отговорих що-годе правилно и се усмихнах. След което се огледах, да видя дали малкият хлапак се е появил на хоризонта. Нито следа. Ама моля ви се, как може такова нещо! Изпуфтях раздразнено.
-Тоз' малчуган нем' ли да до'де най-после?

- Сигурна съм че този който чакаш ще дойде скоро. - усмихнах се окуражително и добавих. - Че защо в Рейвънклоу са само умните и интелигентните хора? Мисля че дори директора е бил в този дом.
 Седнах на една пейка, и се загледах в него. Качих краката на пейката си и се облегнах назад. Все още ми се спеше малко

-аз съм съвсем далече от понятието умни. Оуенките ми варираха между 2 и 3, в най-добрия случай 4.
Вдигнах рамене.
-всъщност шапката се колебаеше между Рейвънклоу и слидерин, но аз предпочетох Рейвънклоу. Не ми стига сякаш фамилията ми.
Продължавах да се мъча да говоря правилно.

- А с колко завърши? - попитах и поставих брадичка на коленете си които предварително бях сгънала и притиснала към тялото си. Моите оценки не бяха много по различни от неговите но аз се стараех много и на често стоях до късно да зубря.
- А ти всъщност кога чакаш?

- Много е сладък. - усмихнах се и подадох леко ръката си към гаргата и я докоснаха съвсем меко след което се усмихнах.
- Всъщност съм го виждала това момче което описа. Много е сладък и добричък. Мислех че ще прекара ваканцията в училището?
 Засмях се и се загледах отново в птицата. Двамата си приличаха много - бяха мистериозни и прекрасни.

- Малко по надолу по тази улица. - усмихнах се и погалих гаргата която беше на рамото ми. Много обичах тези птици. Бяха много красиви и свободолюбиви.
- Ами ти? Ам на какъв език беше това което каза на птицата си и какво точно й каза. - премигнах и отметнах отново косата си.

-Досега не съм чувала за такова място. - загледах се след излитащата птица. - Но щом има името Слидерин предполагам че мястото е огромно и студено.
 Облегнах се на пейката и въздъхнах. Потреперих леко, не от студ а от това което ми каза той за мястото което живее. 100 процента беше ледено и мрачно като подземията в замъка. Нямаше да се учудя ако там имаше и човешки кости.
- Аз живея в напълно нормална къща с осиновителите си, брат си и по малката си сестра която малко ангелче. А и цяла банда малки сладки животинки.

Заслушах се в песента която пееше докато се отдалечаваше. Може би го бях засегнала някак. Станах и се приближих към него, поставих ръка на рамото то и казах тихо.
- Извинявам се ако съм те обидила с нещо, не е било нарочно. Между другото пееш страхотно. Ще ми попееш ли още малко моля те.
 Застанах пред него и го погледнах в очите, бях много по ниска от него затова ми се наложи да повдигна главата си и да се съсредоточа върху очите му.

Заслушах се в песента и скоро се отнесох, опиянена от звучението й и текста й, който макар и да не разбирах на какъв един беше звучеше много нежен и вълшебен. Стоях и се усмихвах докато го слушах как пее стария напев. Без да усетя се бях облегнала на него.
- Прекрасна е. - продължавах да го гледам в очите и да се усмихвам. Надигнах се на пръсти и го целунах леко по бузата. - Благодаря за малкия концерт

Загледах се в очите му, които променяха цвета си. Преди бяха черни а сега бяха сини като небето. Бяха повече от прекрасни. Загледах се в тях и все едно потънах в небесата.
- Имаш много красиви и уникални очи. - закикотих се и сведох поглед за да прикрия зачервените си бузи. Стоях пред него с наведена глава и се кикотих леко.