Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си 1fpiy Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си 1fpiy Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]
Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyСъб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур

» Разпределение (РП)
Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyВто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър

» Разпределителен тест
Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър

» Заети ликове
Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър

» Before 1 week
Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyСря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд

» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...
Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyПон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд

» Спам на воля :)
Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyПон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт

» №007
Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyСря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow

» Liam Shadow
Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow

Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 18 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 18 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects

Share
 

 Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Montague.
Черен магьосник
Черен магьосник
Montague.

Профил
ПисанеЗаглавие: Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си   Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyНед Окт 20, 2013 8:43 pm

Денят беше топъл, сух и крайно нетипичен за Лондон или коя да е част от Англия. Въпреки че времето попадаше в летния сезон, беше трудно да се повярва, че температурите достигаха до заветните двадесет и пет градуса. На тази стойност, Августин завираше в дългата си, черна роба, която обикновено го предпазваше от проливните дъждове. Точно днес, тя бе напълно излишна, но се притесняваше до някъде от всички тези аврори, плъзнали като дребна шарка из страната. Единственото, което свали от себе си, бе наметалото. Сгъна го не особено прилежно и го натика в скромната чанта, смалена и поставена в джоба на мантията му.
Обръщаше се на ляво и хоп! ето ти аврори. Противни, весели хорица, които се наслаждаваха на хубавото време, докато той се пържеше в собствен сос. На дясно- хоп! и пак аврори. Отново противни и щастливи личица. Оглеждаха се уж безгрижно, но не можеше да пропусне факта, че през някакви си минути, попипваха пръчката си, готови да я забучат в нечий задник с обезоръжаващо заклинание. Това положение го изнервяше. Дори не можеше да си представи по- голям Ад от този, да не можеш да се разхождаш свободно по улиците и да си мислиш колко по- добър си от мъгълите. А това си беше самата истина! Август не веднъж бе чувал от собствената си майка колко по- съвършени са магьосниците от тези проклети, нисши същества с безгранично мнение и желания.
Една от причините да се ориентира към Клаудия беше, че никой не го харесваше. Не, че вероятно тя го обожаваше, но отношенията му с нея бяха що годе прилични, градяха се върху чести намеци откъм обидната страна, но имаше нещо, което честичко го спираше да изрече някои от най- изобретателните си обиди. По- вероятно, струваше му се, бе причината, че рядко си говорят, ала беше неговата почти единствена надежда. Затова почука на вратата й, всъщност направо се вмъкна в мазето и остана там- на хладното и усойно място в къщата, докато не се свечери. Когато се изкачваше безшумно по стълбите, с пръчка в ръка, Августин вече се бе освободил от излишните дрехи, останал по мъгалски тениска и стари джинси. Бавно и методично се придвижваше към всекидневната, готов да отреагира при неочаквано развитие на нещата.
Върнете се в началото Go down
claudia le fay
Черен магьосник
Черен магьосник
claudia le fay

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си   Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyНед Окт 20, 2013 11:33 pm

Започваше да се свечерява. Клаудиа нямаше никакви планове за вечерта, затова реши направо да се прибира. Винаги можеше да вземе приятна и топла вана и да си поиграе с нервите на така или иначе напрегнатите съседи. Отдавна се канеха да напуснат дома си, още откакто Клаудиа се бе нанесла в съседство, защото черната магьосничка обичаше да си играе по нервите им. За Клаудиа нямаше значение дали щяха да са те или някои нови, все щеше да намери някой, който да тормози през свободното си време, когато нямаше нищо кой знае колко интересно за правене. По този начин успяваше да се позабавлява на чуждия гръб, което беше станало нещо съвсем обикновено за жената.
Клаудиа спря пред входната врата. Обърна погледа настрани и видя завесата на съседната къща да се мърда. Вероятно някой я беше видял да се прибира. Подсмихна се и бръкна в джоба на наметалото си. Извади ключ, който понечи да намушка в ключалката на входната врата. Изненада се изписа на лицето ѝ когато, при докосването на ключа в бравата на вратата, тя се открехна. Клаудиа набързо прибра ключа и посегна към пръчката в ботуша си. Бутна вратата, която не посмя да издаде и звук, и бавно закрачи по коридора с насочена пръчка напред. Имаше някой в къщата, усещаше присъствието му наоколо. О, Бог да му е на помощ на този някой само Клаудиа да го заловеше. Кой си позволяваше да влиза по дома ѝ без нейно разрешение?
Мислеше да мине през всекидневната, но нещо ѝ каза да заобиколи. Жената реши да послуша инстинктите си и мина първо през трапезарията. Обръщайки се към всекидневната, видя с гръб към нея човек и не почака втора покана. Със заклинание и насочена към този човек пръчка, Клаудиа го изпрати в съседната стена. Той се удари в стената, събори любимата ѝ картина и падна на земята.
С премерени крачки Клаудиа се доближи до мъж и разпозна лицето му.
- Не съм ли ти казвала да не се промъкваш, Августине? - попита тя, все още с насочена пръчка към г-н Монтагю.
Върнете се в началото Go down
Montague.
Черен магьосник
Черен магьосник
Montague.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си   Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyПет Окт 25, 2013 12:34 pm

Честно казано, Монтагю не се чувстваше никак спокоен в компанията на Клаудия, но това не придобиваше достатъчно значение, когато нямаше къде другаде да отиде. Възможността да се появи в щаба пред погледите на всички не го блазнеше. Предпочиташе лично и интимно да бъде смазан от Елизабет, но това да не придобива публичност по никаква причина. Някой ден, в идните, щеше да събере смелост и да се изправи пред русокосата, но първо трябваше да оживее след Клаудия.
Сблъсъкът със стената беше един от малките му проблеми. Нещо изпука заплашително, сякаш беше някой от прешлените му, но се размина само с натъртено рамо. Свлече се по стената като лимоново желе- бавно и славно с онази елегантност, която можеше да докара единствено торта с яйчен крем. Представи си се отстрани. Сигурно изглеждаше странно и смешно. Не можеше да пропусне политащата върху главата му мантия, също така не можеше да забрави и тежкото тупване на малката чанта от джоба си. Тя се изтърколи, но за разлика от пръчката му, доста по- близко.
– За малко да забравя колко радикална домакиня си – изпъшка Августин, докато се влачеше по студения мрамор към пръчката си.
Не повдигна поглед. Беше сигурен, че дори зрителния контакт не би го предупредил достатъчно бързо, ако тя реши да продължи милото си посрещане със заклинание, което може да му излезе през носа. Добра се до пръчката си и я улови здраво. Сега вече бе готов да се изправи и да я погледне в очите. Косата му бе приела леко разрошен вид след падането, но запазваше чара на излъчването му. Лицето му бе изпито като на дълго гладувал човек, а прокъсаната му мантия говореше, че скоро не бе имал време да се погрижи за себе си както подобава.
– Нормалните хора предлагат чай на гостите си, а не близка среща със стената – недоволства Август, но бързо смени тона, когато осъзна, че Клаудия беше една от малкото му възможности и то най- безопасната.– Затова винаги съм оценявал индивидуалността ти.
Върнете се в началото Go down
claudia le fay
Черен магьосник
Черен магьосник
claudia le fay

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си   Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyНед Окт 27, 2013 6:18 pm

- Нормалните гости чукат на вратата и чакат да бъдат поканени, а не се промъкват в дома на домакинята си без никакво предупреждения, най-малкото с пръчка в ръка, готови да атакуват - отвърна Клаудия и свали пръчката, насочена към мъжа.
Огледа го внимателно от глава до пети, осъзнавайки възможността негово величество пред нея да изкаже някоя хумористична и дразнеща съществото ѝ реплика, ала щеше да рискува. Личеше си, че Августин има нужда от храна, душ и приятна дрямка. Последно бе чула, че е затворник в Азкабан и за да е тук, сега, означава, че е успял да се измъкне от затвора. Това от своя страна автоматично означава, че аврорите са по петите му и именно за това е дошъл при Клаудия. Жената така и не осъзна кога бе станала спасителката на черните магьосници, след като всички в беда биват изпращани при нея или те сами идваха, но не можеше да откаже на някой, който щеше да ѝ дължи услуга след това. Трябва да знаете, че зад всяко действия на черната магьосничка имаше скрити мотиви, които едва ли някой би могъл да отгатне от първия път. Hell, едва ли някой би могъл да отгатне изобщо. Но ги имаше, затова е за предпочитане да си отваряш очите на четири около тази жена. Имаше случаи, в които просто го правеше без да има нещо в предвид, ала това бяха редки случаи и този не бе един от тях. Или може би беше?
Клаудия направи крачка към Августин, наведе се, и от пода до него взе счупената на две картина. Поклати леко глава. Явно и това отиваше в мазето, където щеше да се опита да я поправи. Вярвате или не, Клаудия е жена с много таланти. Няма нещо, което да не може да направи или поправи, но, естествено, не мислеше, че е от голямо значение другите да знаят за каквито и да са нейни качества. Стигаше им да знаят, че не би се поколебала да направи живота им Ад.
Смали частите на картината и ги пъхна в джоба на мъгълските си панталони, след това се обърна към Августин и му каза:
- На горния етаж в края на коридора в ляво има празна стая, специално за любимите ми бежанци - намигна му. - Там може да се настаниш. В шкафа до леглото има чисто нови дрехи, които се надявам все още да ти стават. Ако не - съседите на драго сърце биха заели някои от нещата си - подсмихна се. - А банята е точно отсреща.
Клаудия всъщност не беше лоша домакиня. Да, не обичаше никой да се бърка в личното ѝ пространство, но не може да се отрече, че с лекота можеше да предразположи хората, карайки ги да се чувстват отчасти като у дома си. Е, не беше лъжа, че го правеше със задни помисли, но все пак можеше да те накара да се настаниш в дома ѝ и да повярваш, че именно тук ти е мястото.
Августин тръгна нагоре по стълбите. Клаудия свали наметалото си, оставяйки по мъгълската блуза и панталони. Остави наметалото на закачалката във фоайето и светна лампите в коридора, всекидневната и кухнята. Запъти се към мазето. Остави картината, с която щеше да се заеме някой друг път, върху една от масите, качи се отново на първия етаж и зачака Августин в кухнята, като мислеше какво да направи за вечеря.
Върнете се в началото Go down
Montague.
Черен магьосник
Черен магьосник
Montague.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си   Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyНед Ное 03, 2013 7:40 pm

Някога майка му го учеше, че трябва да бъде учтив с домакините, които го приемат в дома си. Можело и да не го направят, затова трябва да се чувства благодарен към тази солидарност. О, богове! Не към всички можеше да е добронамерен. Пък и самата му майка не винаги беше добродушна с гостите си или пък домакините, затова почти нямаше приятелки. Да не говорим, че Вантермина ненавиждаше мъгълите като цяло и особено тези, които живееха край имението. Баща му умишлено бе избрал мъгълска зона за владенията си, но Вантермина цял живот протестираше срещу тази глупост и винаги се разхождаше сама из огромното имение. Поне беше достатъчно голямо, за да побере цялото й его.
Благодарен, че Клаудия не го изхвърли на момента, а може би чакаше удобен момент, Августин се отправи към посоченото място. Намери мъгълски дрехи. О! Слава богу! Нещо удобно за тялото му, което нямаше да го кара да се пържи в собствен сос. Отправи се към банята, където съблече дрипавата мантия от себе си и щастлив се пъхна под душа. Водата му подейства добре. Беше доста приятно да се чувстваш напълно чист, защото последно време Август се чувстваше мръсен не само в преносния смисъл. Като прероден навлече джинсите и широката тениска, о, да, определено му беше малко голяма, но пък Август се бе лишил с няколко килограма от масата си в дните си в Азкабан.
Слезе в кухнята, босичък. Обичаше да се разхожда бос и да усеща „почвата” под краката си, дори това да значеше, че ще му измръзнат краката. Завари Клаудия в близост до хладилника и беше наистина заинтересован с какво ще го нагости. Беше гладен като вълк и само хляб също би му свършил работа. Не беше достатъчно придирчив.
– Съжалявам, че не ти нося картичка от Азкабан. Не успях да намеря будката със сувенири на излизане – сви рамене Августин и се настани на един от столовете около масата с любопитно изражение към това, което правеше. – Елизабет вече знае ли?
Не, че го интересуваше толкова, но вече предчувстваше лошото посрещане, което ще му бъде устроено.
Върнете се в началото Go down
claudia le fay
Черен магьосник
Черен магьосник
claudia le fay

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си   Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си EmptyПон Ное 25, 2013 10:11 pm

Докато Августин се наслаждаваше на душа си, Клаудия бе успяла да извади нужните ѝ прибори за приготвяне на вечерята. Не мислеше да прави кой знае какво, което да отнеме повече от един час. Всъщност не мислеше да прави нещо, което да отнеме повече от половин час. Главната ѝ цел бе да сготви нещо вкусно, засищащо и бързо, на което господина на горния етаж да се наслади, както и самата домакиня. След като извади всичко необходимо, Клаудия намери няколко секунди, в които да се пресегне към съседния шкаф и да извади от там шнола, с която да прибере косата си. Получи се нещо като леко отпуснат кок, който ѝ стоеше доста добре. Нямаше да е лъжа ако кажем, че Клаудия изглеждаше очарователно по този начин. Беше жена, на която всичко ѝ отиваше. Може би имаше да благодари на майка си и баща си за което, но след като бяха мъртви, Клаудия не виждаше голям смисъл в това.
Почисти лука и го наряза на дребно, беше майсторка в действията с ножа. Имаше доста години да се упражнява. След това намасли гювечетата и върна маслото в хладилника, като от там извади необходимите продукти. Обръщайки се, видя Августин да сяда на стола до масата.
- О, колко мило от твоя страна - каза иронично Клаудия. - За момент да се хвана, че наистина си помислил за мен - добави, докато поставяше на дъното на гювечетата ситно нарязан лук. След това постави по цяло парче краве сирене и бекон.
- Да бъда честна, не знам. Ако трябва да гадая, бих казала да - отговори на последвалия въпрос от мъжа.
Обърна поглед към него. Душът му се е отразил много добре, сега изглеждаше по-добре отколкото преди. Обърна се на пети към един шкаф и взе ренде, с което настърга кашкавал в гювечетата върху бекона. Взе след това краве маслото и го наряза за броени секунди на дребни кубчета. Отстрани човек би се уплашил от това колко добре всъщност тя боравеше с наостреният метал, ако някой не знаеше, че това се изисква от нея, за да може да се защитава, може би би предположил, че Клаудия е професионална готвачка.
Може би Августин вече се бе усетил какво приготвяше Клаудия, а именно гювечета с бекон. Нещо наистина вкусно и засищащо, приготвящо се за около двадесет минути.
- Лютива чушка обичаш ли? - попита тя, докато поръси гювечетата с червен пипер. За нея беше неизбежно, обичаше по-пикантните храни, но имаше възможност гостът ѝ да не обичаше. Августин обаче поклати положително глава и тя постави по една лютива чушка най-отгоре и пъхна двете гювечета във фурната. След петнадесет минути щяха да са готови за последната фаза. След като постави мръсните прибори в мивката, останалите продукти върна обратно в хладилника и почисти бар плота за няма и три минути, Клаудия успя да се настани на стола срещу този на Августин.
- Така и не ми каза как успя да избягаш - каза.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си   Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си Empty

Върнете се в началото Go down
 

Денят, в който Монтагю се почувства късмета в живота си

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» Из "Излияния за живота"
» Мелет Монтагю.

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-