Коледната ваканция, 12 Декември, Диагон-али

Добре. Денят определено не ми беше добър за срещи с много хора. Пък и утре беше рожденият ми ден. Щеше да е истинско чудо някое живо същество да го е запомнило. Освен котаракът ми, може би. Много умно същество. Бях го омагьосал да мисли и да говори още като го взехме, но бях малък тогава- 7-8 годишен. Затова, след като оставих дядо си в Продънения котел с неговите приятели за по чашка, реших да се пошляя из улицата, с надеждата да НЕ срещна някой познат. Просто ми беше омръзнало от хора, които ме мразеха заради името на майка ми и лошата му слава. Ех, такъв ми бил късмета. Не, че не си обичах името, но много съм си патил от него.
Зяпах, и зяпах, и зяпах из претъпканата улица, и изучавах семейството. Онова там например-рижавата майка и двете й момиченца,и те рижи. Говореха на висок глас с ясно изразен шотландски акцент. Само като ги слушах и ме напушваше смях.

Време бе и за коледната ваканция.Нещо което Ан обожаваше.Това бе времето в което тя и сестра и се връщаха при скъпия си баща и прекарваха времето с него.Ан обожаваше времето когато си бе у дома.Тогава не бе префекта който се тревожеше за всяко едно детенце от Хафълпаф,тогава бе момичето което се тревожеше за своя старец и малката си сестричка.Общо взето почти нищо различно.
Двете сестри бяха на Диагон-али за коледни подаръци,баща им наистина обичаше магическите неща.
Двете се бяха разделили и сега Анджелина се разхождаше придружена от малкото си бебче - Бу.Черната топка -буквално - козина вървеше до русоскоската с елегантно поклащане.И изведнъж всичко се разви доста бързо - Бу се шмугна пъргаво между краката на русокоската,пробяга напред,а тя залитна и се блъсна в едно момче.Отдръпна се с залитане и изгледа черното си дебело коте наръщено.
Лош Бу!
Помисли си,а след това се обърна по посока на детето и се усмихна.Изглеждаше и познат...,но тя познаваше половината училище по физиономии.
- Извинявай за това. - изрече тя и се усмихна извинително.

Пп:Малко зациклих :Д

-Всъщност аз съм си виновен. Не гледах къде ходя...-наведох се да си взема очилата. Огледах се- рижото семейство беше изчезнало. След което внимателно си проверих часовника. Бях с ръкавици, но за всеки случай трябваше да си крия татуировката. Жълто-черния шал се виждаше над якето ми, но нямах проблем с това, а от раницата ми се поддаде мъркаща черна главичка. Бях решил да го поразходя този мърльо, и раницата беше идеалното място за тантурестото същество, което приемах за свой котарак. След учуден поглед, който жълтите очи ми хвърлиха, Шадоууар, или Глупчо, както аз си го наричам измяука неодобрително и се прибра обратно вътре.

ПС: И аз така.

Ан се усмихна леко на момчето докато то вдигаше очилата си.Чудеше се какво да направи за него,все пак не ме хубаво да блъска така хората по улицата...и бе очевидно,че тя и нейния котарак бяха предизвикали тази катастрофа.
Усмивката и стана още по-голяма когато видя шала му.И сега вече през главата и започнаха да прескачат образни и моменти.Моменти в които тя бе виждала това момче.
- Ти си от Хафълпаф!Страхотно! - каза тя доста развълнувано.Но тя си бе такава...като шокохоличка която си бе взела дозата.
Тя наклони глава за да погледне черното нещо което се показа от чантата на детето.Бе котка.И усмивката на Ан стана още по-голяма ,ако това бе възможно...та чак май вече бе плашеща.Сигурно приличаше на някой психопат.
- Твоята после си стои на топло и кротува...Бу пък е непоправим. - тя показа с поглед черното коте което се миеше сякаш нечии живот зависи от това. - Аз съм Анджелина между другото,а ти как се казваш?
Понякога изобщо я нямаше с имената.В един момент помнеше,а в друг не...бе пълна трагедия,но все пак бе руса...понякога можеше да използва това за свое оправдание макар,че като цяло тя бе от умните блондинки.Да не повярва човек.

-Ъммм даа, казвам се Флавий. И той Кротува, просто защото е твърде дебел за да прави нещо. Макар, че вината за теглото му е отчасти моя, отчасти на дядо ми.-повдигнах рамене. Раницата ми беше по-голяма отвътре навън, и конкретно в този момент беше натъпкана с котаракът ми какво ли още не- от комикси до книги за некромантство и алхимия, тъй като линията на майка ми притежавах тази способност.
Пригладих един кичур от косата си зад ухото. Една малка снежинка падна на носът ми, след което снегът заваля като водопад от небето. От години не е имало сняг около рожденият ми ден. Особено когато се падаше петък 13ти.

- Хубаво име. - заяви русокоската и докато обмисляше думите му за теглото на котарак се зарадва,че нейното кюфтенце не бе решило и то да се завре в чанта защото тогава Ан трудно щеше да го вдигне.
Започна да вали сняг.Сините очи на момичето се вдигнаха към небето.Обичаше снега,бе нещо нежно и чисто.Но недоволното мяукане в краката и и напомни,че не може да му се радва сега.
Скри Бу под мантията си за всеки случай,а и той никак не обичаше снега май.
- Обичам снега,но той май никак няма да се хареса на котките ни...искаш ли да се скрием в някой магазин или да отидем в "Продънения котел" ?.
Макар,че Ан определено предпочиташе магазините пред кръчмата.

-Благодаря, и Вашето е хубаво. Въпреки, че Шадоууар обича снегът, за предпочитане е някой магазин, например Флориш и Блотс. Че ми трябва една книга.
Умишлено пропускайки фамилното си име, бях пропуснал и сума подробности за себе си. Тъй като майка ми и баща ми не спяха да се оженят след като се родих, затова се водех с нейното моминско име "Слидерин", но в редки случай бях наричан и "Айленах", което беше типично шотландско. Обичах Шотландия. Н че някога бях ходил там, просто четях много от библиотеката на дядо. Тя беше пълна с какви ли не книги- от мъгълски до книги на изчезнали езици. Да четеш беше прекрасно, и в моя случай-удобно за прекъсване на нишката с реалността.

Когато каза "Вашето" Ан едва ли не полетя във въздуха от разкош.Много обичаше такива малки и сладки дечица които бяха в същото време и учтиви.Те вече бяха рядкост.Самата тя се бе "развалила" в това отношение тъй като хората с които дружеше не бяха такива.
- Съгласна съм! - изрече тя и те тръгнаха към Флориш и Блотс.Ан обичаше да чете,даже можеше да се нарече книгоман,но напоследък нямаше никакво време за книги.Което бе жалко.- Значи обичаш да четеш?Това е страхотно.Имам предвид,че днешно време все по-малко деца го правят.
Надяваше се той да не се обиди от думата "дете",но по нейни изчисления той бе по-малък от нея...,но някои определено се мусена ,ако ги нарекат "дете" .
Влязоха в магазинчето и Ан пусна котарака си на земята който като чели бе доволен от това,че не е навън.На Диагон-али всички бяха наясно с това какво са животните за магьосниците и нямаха против скитащите нагоре-надолу топки козина.

-Аз съм буквалният израз на понятието "книгофил", половината си живот съм прекарал в четене.
Котаракът ми се измъкна от раницата ми. На мен ли ми се струваше, или беше открил Скитълса, който криех в един от джобовете? Малкото медальонче, прикрепено за каишката му отрази светлината от свещите.
-В буквалния смисъл. Ако не бях аз, нямаше въобще да излиза.-каза Шадоууар, намествайки се върху една колона книги до мен. Прехапах устни. Този Глупчо! Милиони пъти съм му казвал да не говори, да не се издава, че е умен. Най-вече да не говори. Ами сега? Кошмар! Вече място не можех да си намеря. Постарах се да се обърна към някой от рафтовете, за да потърся книгата, която ми трябваше, но усещах, че всички ме гледат странно. Но естествено, нали котката ми ГОВОРИ!

КАКВО?!
Ан се вгледа в черния котарак на момчето,както направи и половината магазин.Все пак котката говореше...наистина говореше.
- БОЖЕ ТОВА Е НЕВЕРОЯТНО! - изписка тя.Това бе единствена и реакция.Както обожаваше животните и трябваха само една дузина и да си говори с тях.И с малко книги наоколо и нещо вкусно за ядене..нищо чудо да реши,че е в рая.
- Но как... - не знаеше как да зададе въпроса си.Особено след като всички зяпаха към тях. - Хей...ама вие не сте ли виждали говореща котка?
Въпроса бе ясен,но накара някои да отвърнат поглед ,но Анджелина усещаше погледите които мятаха крадешком. - Как се е случило това?Имам предвид...някои като мен биха дали всичко за да се разбират с котката си...
Тя метна поглед към Бу който отново се миеше и дори не я отрази.
- Това е невероятно...за първи път виждам котка или животно да говори.Страхотно е!Нямам думи!
И тя в действителност нямаше.Затова и повтаряше едно и също нещо по сто пъти.

Аз буквално изтървах петте или шестте книги които държах в ръце. Днес определено не ми беше ден. Наведох се да си ги взема, избърсвайки очилата си под очилата. Не. Какво момче бях, да плача за глупости. Е, 7-годишно хлапе да омагьоса котката си не беше точно глупост...
Шадоу скочи от камарата книги, което никак не беше характерно за него, и се насочи към мен.
-Хей, Хлапе, Не плачи.-измърка ми той, отърквайки са в краката ми и слагайки лапичка на ръката ми. Металната ми ръка.-Ние сме екип въпреки всичко, нали?
Усмихнах се тъжно на тантурестото животинче.
-Да. Въпреки това съжалявам, че те омагьосах. Толкова имах нужда от приятел.
Въобще не отразявах хората около мен.

Ан стоеше и гледаше трогателната сцена.Е те бяха едно цяло.
- Бу..вземи се поучи от тази котка....защото ти знаеш само да ядеш и да спиш...и да се миеш разбира се. - заяви Ан като погледна своят черен красавец. - И ме съмнява,че тази котка гони сови..така че веднъж за винаги се научи,че Сър Пони не е храна!
Е в момента сто процента Ан изглеждаше по-странно от момчето с котката.Докато там той говореше и някой му отговаряше то тук Ан си говореше сама.Мм да.
- Флавий...според мен не трябва да съжаляваш за нещо такова. - намеси се Анджелина макар,че не знаеше колко той я слуша.

-Омагьосах котката си, когато бях на седем. И то със заклинание от алхимичен тип.
От задната страна на медальона- и моят, и на котката имаше алхимичен кръг, който сякаш беше изрисъван с кръв. Всъщност, бе вграден в метала. "Докато единият съществува, и другият ще действа"- казваше дядо ми когато ме учеше да правя заклинания от този тип. Преди въобще да си беше помислил, че ще се опитвам да направя Човешка трансформация. Заради глупавото си упорство загубих два от крайниците си.
Погалих Шадоу по главичката. Той продължи да мърка, и аз най-накрая се усмихнах. След което станах, с книгите в ръка. Черният мърльо се покатери и застана на рамото ми.

Ан се усмихна някак майчински.Не виждаше нищо лошо в това което той е направил.Приближи се към него,нямаше нужда да се навежда или нещо такова тъй като той бе достатъчно висок.Разроши косата му - някои определено не харесваха това...,ако не и всичко,но все пак тя го направи.
- Чуй ме сега...препоръчително е да ме слушаш. - усмихна му се пак. - Аз не виждам лошо в това,че си го направил такъв какъвто е.Според мен вие двамата сте си истински приятели.Пък и си жертвал доста за този пухкав мъник,ти си истински приятел.
При думите "пухкав мъник" Бу се приближи към Ан и се отърка в краката и.Тя се намуси.
- Ти се сети за моето съществуване?Да не би да огладня? - и при споменаването на храна очичките на черния котарак блеснаха предизвикателно. - Искаш ли да отидем да хапнем някъде?Може дори в мъгълския свят..предпочитам го.
Ан бе израснала сред мъгъли,а и баща и бе такъв така,че не се притесняваше от хората,никак даже.Някои от тях бяха и доста приятни. - Тъкмо може да поразгледаме Лондон,ако не си го разглеждал вече разбира се.

Усмихнах се. Това вече беше истинска усмивка.
-Мисля, че имам храна в раницата. Ако Шадоу не я е изял де. Което няма да е никак странно.
В отговор, пухената топка само са оътрка във врата ми, мъркайки. Отидох да си платя книгите, след което ги наврях в раницата си, която при определени условия щеше да скрие и мен самия.

Ан направи няколко танцови стъпки докато момчето плащаше книгата си.
- Мисля,че е яко. - смигна тя на котарака на Флавий след което гушна своето дундесто прасенце. - Хайде Бу.
И загърна котето в мантията си.Изчака хафълапфчето да приключи с поръчката си и набързо огледа някои книги,направо и се прииска да купи всичко намиращо се тук.
- Та къде предлагаш на отидем? - уж често се мотаеше на Диагон-али,а сега изведнъж улицата и се стори доста малка. - Изчакай секунда само.
Тя пусна Бу на студените павета и той изръмжа недоволно.Започна да тръсна крачета и да гледа някак погнусено.Ан написа нещо на едно листче и го даде на котката.Той го захапа недоволно и тръгна на някъде.
- Когато совата ти не е наблизо - прати котката си да извести сестра ти да не те търси. - изрече с гордост рускосата девойка.Цяло чудо,че Бу се навиваше да прави това...,но после щеше да хапне и рибка.Знаеше Ан как да подкупи тази дебела котка и го правеше постоянно.

» В края на коледната ваканция в училището. Нощ на страст и романтика.(18+)
» Хогуортс. Декември 2013. През почивните дни.
» Някоя ваканция в не далечното бъдеще.
» След 2 дни, улица "Диагон-Али";
» Диагон - али, след два дни, Хана и Харви

Коледната ваканция, 12 Декември, Диагон-али

Коледната ваканция, 12 Декември, Диагон-али

Similar topics

Similar topics