Хогуортс. Декември 2013. През почивните дни.

Адам грабна якето и започна да слиза на долу по стълбите. Току що беше оставил книгата която четеше на леглото, на него самият не му се вярваше в това. Отсавяше четенето на книги само в невероятни редки случаи. Сега Стоукс слизаше от кулата на Рейвънклоу. И дори не слизаше в библиотека, което бе още по чудно..
През ноща беше наваляло невероятно много сняг, толкова че паднеш ли, нямаше да те забележат. И точно заради това Рейвънклоувеца беше оставил книгите си. Искаше да види, това как снегът блести на слънце. Но имаше голяма вероятност тази възможност да му се изплъзне. Учениците от всичките други домове, щяха да стигнат дворчето на Хогуортс много по-бързо от колкото той от най-високата кула в това грамадно училище. И от следите на недокоснат сняг нямаше да остане и следа, той щеше да стане на снежни човеци и топки за целене. Което си беше съвсем несправедливо.
Адам бързо прескачаше стълбите и за около десетина минути се оказа на двора. След като усети студеният полъх на вятъра веднага навлече якето си. Не беше никак топло само по един пуловер. Както и предполагаше тук вече гъмжеше от хора. Инай-малката част от тях бяха Рейвънклоувци. Някои групички се целеха с топки от сняг, други правеха снежни човеци. А третите просто се любуваха на красотата на това време. Недокоснатият сняг също беше много малко, макар че продължаваше да вали и следващата нощ щеше да си го компенсира.
Рейвънклоувеца стъпи на сплесканият от невероятно многото стъпки сняг и тръгна на пред. Може би щеше да се настани някъде и да наблюдава цялата тази забава. Съвсем не му се връщаше обратно в кулата. Неизвестно от къде му хрумна една глупост. Нагази точно през снега в който още не беше стъпвал никой и започна да ходи назад. С гръб да го кажем, за да гледа как стъпките му изчезват в снега. Но това не продължи за дълго, мисълта беше наистина глупава и той това го разбра след няколко минути. Когато с рамото си бутна някого. Добре че когато Адам усети че този когото по случайност е бутнал пада, той мигновенно се обърна и за секунди преди мъгьосника или магьосничката да падне в снега го или я задържа.
- Простете не беше нарочно. - Произнесе той. Оказа се че е момиче, момиче от Грифиндор.

Луна се паникьоса.Не знаеше какво да каже и за това само се усмихна,обърна се и започна да тича към общата стая.Цялата беше почервеняла от срам.В този момент и се искаше да се скрие някъде и повече да не се покаже..
Когато стигна в общата стая седна на земята до камината и започна да си мисли.Обзеха я странни мисли за момчето което се блъсна в нея.Чудеше се дали утре пак ще го види,дали ще си говорят..Надяваше се да го пита как се казва и от къде е,защото никога до сега не го е виждала в училището.
На другия ден се събуди много радостна.Веднага стана,облече се и излезе на вън.Върна се на мястото където се бяха сблъскали,седна на една пейка и започна да се оглежда.Сякаш чакаше той да се появи от някъде всеки момент-но нищо,нямаше никой..След няколко часа оглеждане и стана скучно и реши да се поразходи.Стана и тръгна към езерото в големия сняг.
Когато пристигна там седна и започна да си мисли: " Ах колко е красиво тук,какъв прекрасен ден за разходка.... ".
Езерото беше замръзнало и навсякъде имаше сняг.Беше и омръзнало да се любува на гледката пък и ставаше хладно и се стъмняваше.Реши да се прибере,но когато направи първата крачка се подхлъзна на мокрия сняг и падна в студената вода...

"Вчерашната ситуация беше доста странна и глупава." Помисли си Стоукс стъпвайки из снега. За това момчето днес реши да не се поддава на глупавите си мисли, за да не се случи още нещо подобно. Адам, да не би си толкова страшен че момичетата видят ли те и бягат, това съвсем не е добра новина.

Днес когато Рейвънклоувеца излезна в дворчето на Хогуортс, ситуацията беше същата като и предния ден. Но този път беше наваляло още повече сняг, и в резултат на това учениците станаха също повече. За да не се случи както вчера, пък и нямаше какво да прави тук. Адам реши да се поразходи из околностите на Хогуортс. Този път беше излезнал късно, и го сметна точно така че да се прибере за вечеря. Вечерява в Хогуортс си е цял грях да се пропусне.

В резултата на всичките горе посочени причини Рейвънклоувеца вървеше из снега замислен. Замислен до такава степен че не знаеше нито на къде нито защо отива. Хубавото бе че по стъпките можеше да се върне обратно, и нямаше как да се загуби. Хубаво е да е зима. Е, освен ако не минат още трима четирима по стъпките ти. Общо взето той стигна до едно езеро, на което той дори не беше един. Но и за това той също не подозираше. В този момен той чу шум и вдигна глава, успя да види само това как момиче пада във водата. Определено не беше сезонът за къпане.. Адам се затича към момичето и и помогна да излезне от ледено студената вода.

- Нали няма да избягаш пак? Няма да те изям, обещавам. - Каза той с усмивка когато видя че момичето е същото което беше бутнал вчера. Нямаше късмет днес май. Стоукс и даде якето си. Цялата мокра тя щеше да замръзне без да са успяли още да стигнат Хогуортс, както и Адам без яке.

- Инсендио. - Произнесе той и пред тях се появи огън. Нямаше да е зле да се стоплят малко.

Луна беше в шок от падането в ледената вода.Беше цялата мокра и премръзнала.
Тя каза: "Благодаря ти че ме спаси...и не няма да бягам.",след това се усмихна.
Момичето стоеше пред огъня и се чудеше какво още да каже.Не можа да отдели погледа си от тези красиви очи.Те бяха толкова красиви направо уникални,както и самия човек...
Както си витаеше в облаците изведнъж се завърна в реалността.Стъмняваше се и ставаше все по-студено,а тя все още беше наполовина мокра.Реши,че е време да тръгват към училището.
Промърмори нещо от сорта " Ами...какво ще кажеш да тръгваме вече..."
В това време докато изричаше тези думи,му подаде якето.

Адам кимна. Момичето беше право време беше. Започваше да се стъмва, тъкмо като за връщане за вечеря. Той изгаси огъня, макар и зима не можеха така да го оставят. Не си взе якето обратно, на нея и трябваше повече от колкото на него, за това той просто су усмихна и поклати отрицателно глава. Може-би поне малко щеше да я стопли.

- Как се казваш? - Попита той осъзнавайки, че дори не знаеше името на момичето от Грифиндор. Всъщност освен че е от Грифиндор нищо друго не знаеше за нея. Е, като се има в предвид в какви две странни ситуации я бе срещнал, може да се каже че за запознаване време нямаше. Но пък сега когато се прибират към хогуортс. Ще имат време да си поговорят и да се надяваме ще мине без инциденти. Но, естественно по закона на всемирната гадост всичко щеше да се получи съвършенно по друг начин. А ако по точно то те се загубиха или на Адам така му се струваше.

- Имам чуството че сме минавали от тук.. - Каза той когато забеляза познати дървета, не че всичко тук не беше в дървета но точно това място го е виждал вече. Следи, следи.. ама беше навалял още сняг. Този сняг вобще някога спираше ли? Адам нямаше намерение да прекалва ноща тук, особенно и без вечеря. Да не говорим за момичето, котео в това състояние имаше вероятност просто да замръзне..

» Коледната ваканция, 12 Декември, Диагон-али
» Хогуортс; След две години
» Да броим до 1000 през 10
» Що е то Хогуортс...
» Хогуортс,преди 3 дни

Хогуортс. Декември 2013. През почивните дни.

Хогуортс. Декември 2013. През почивните дни.

Similar topics

Similar topics