Лондон, лятото. Един от многобройните паркове.

Грееше слънце, пееха птички. А вятъра караше дърветата да се включат и дърветата с шумоленето на листата си в този природен оркестър. Из тази природна музика се чуваха и разговорите на хората. На лицата на всички грееха усмивки. Но аз ще се спра на едно малко човече из всичките в този парк. На едно дългокосо момиче което тичаше срещу гълъбите и врабчетата и след това наблюдаваше на къде ще летят. Може би в момента през главицата и минаваха мисли като " Защо хората не могат да летят?", както и всеки човек най-вероятно задавал си този въпрос. В ръката си тя държеше верният и най-любимият си приятел, синьо зайче.
Вдигнах глава към небето когато птичките се разлетяха и накацаха по дърветата. "Интересно, защо някои птички като на стада се качваха на едно дърво а другите отиваха на друго? Все пак имаше много свободни клончета. Може-би дървото казваше че го боли да седят толкова много птички върху него и те отиваха на друго?" С тази мисъл стиснах лапата на любимото си другарче и тръгнах по пътечката. Малките краченца на Анастасия заподскачаха по бетонената пътечка, а сините и очички оглеждаха дърветата и всичко наоколо..
- Бу!- И врабчетата се разлетяха. Повдигнах глава за да видят къде ще отледят но в погледа ми попадна едно магазинче. Пуснах ръката си в джоба на якето си и извадих съдържанието. Това бяха стотинки. Огледах се и се доближих до една какичка, подръпнах я за дрехите и пъхнах зайчето подмишница, защото ми беше неудобно.
- Како, како.. Ще стинат ли за Шладоледа? - С характерен за годинките и детски диалект, попита тя. Този в който децата недоговорят някои букви или просто ги бъркат. Това винаги звучи много смешно. Още и Руският и акцент.. Протегнах ръка към какичката и показах шепата си със стотинки а след това посочих с пръст лавката за сладолед. Децата на тази възраст не разбираха от пари, и Ани включително. Макар и да са беше научила вече да брои до десет.

Ваканцията най-сетне беше дошла . Времето беше слънчево и много приятно а нашата Аннабел се готвеше да посети един от близките паркове . Взе чантата си и тръгна на там . По пътя си мислеше как скоро живота ще я налегне жестоко а тя ще трябва да се оправя сама както винаги . Но след като завършването наистина имаше да взима много и то важни за живота й в бъдеще решения . Червенокоската седна на една от пейките и се загледа в природата пред себе си . Бела винаги е обичала да посещава парковете . Там имаше толкова весели деца , пеещи птици , хвърчила , балони и много шарени листа . Децата винаги са я радвали . Те бяха толкова невинни и беззащитни , че как да не им се радва човек . Ан стоеше все така загледана в тичащите пред нея малчугани . Докато не усети подръпване от някой до себе си . Едно малко , русо , сладко , синеоко момиченце стоеше пред нея с чаровна усмивка . Бела й се усмихна и веднага се зачуди дали не се е загубило . Но когато я попита дали паричките му ще стигнат за сладолед беше ясно , че не се е загубило . Имаше доста странен акцент но въпреки това беше много чаровно дете .
- Принцесо дай да погледна . - каза с усмивка Бела и преброи стотинките й . - Ще стигнат но днес ще те почерпя аз . - смигна й тя и се изправи от пейката като преметна чантата си на рамо . Това малко сладурче наистина можеше да оправи настроението на червенокоската .
- Сама ли си тук ? - попита с усмивка Бела и й подаде ръка като тръгна към магазина за сладолед . В този момент Бела с спомни думите на родителите й “Никога не говори с непознати .” но тя винаги го правеше. Дори и сега въпреки , че едно толкова мило същество не можеше да й направи нищо ако родителите й бяха живи щяха да си мислят глупости . Обърна глава към русото момиченце и моментално в съзнанието й изскочи това , че не се беше представила .
- Аз съм Аннабел , може да ме наричаш Бела или както ти е удобно . - усмихна се мило на момиченцето и огледа обстановката около себе си . Най-вероятно ако тя не беше сама майка й щеше да се развика , че Бела краде дъщеря й . Но тя нямаше такива намерения . Момиченцето гледаше толкова мило и невинно със сините си очички , че Бела просто нямаше как да не я почерпи сладолед след като това му си хапва на детето . А пък и беше топло и нямаше да настине .

» Една от многобройните улици
» Из улиците на Лондон
» Лондон; и е лято!
» някъде...след един ден
» един пролетен ден на моста на Рейвънклоу

Лондон, лятото. Един от многобройните паркове.

Лондон, лятото. Един от многобройните паркове.

Similar topics

Similar topics