Стоях на един стол в учителската стая и пишех поредното писмо, към някой ученик без да съм запомнела дори името му... След 50-то дете вече не обръщах много голямо внимание на имената.. Тъкмо го дописвах когато мастилото ми свърши..
- Не отново! - простенах отново и станах от стола си, зарязвайки писмото недописано.. Обикалях из стаята да търся мастило но така и не намерих.. Намръщих се, само на себе си.. - Чудесно сега трябва да търся из замъка..
  Излязох от стаята, затръшкайки вратата след себе си.. Бях сигурна, че това се е чуло из целия замък, но в момента не ми пукаше много.. Докато вървях но стълбите някои от картините ме поздравяваха а други негодуваха че съм ги събудила от съня им... Честно казано им завиждах, защото не бях спала цяла нощ за да пиша писма... Стигнах до петия етаж и тръгнах по един от коридорите... Но в която и стая да погледнех виждах само наредени чинове и столове и празна катедра пред тях... Честно казано понякога ме побиваха тръпки от този замък докато беше празен...
  Тъкмо реших да се кача до моята стая и там да видя, когато чух шум от една от класните.. тръгнах надолу по коридора следвайки шума и стигнах до стаята по Вълшебство... Подадох главата си и надникнах в стаята...
Вътре имаше красив младеж, може би с една или две години по млад от мен... Нареждаше нещо по рафтовете, присвих леко очи май бяха някакви книги...
 - Здрасти! - казах малко по силно, като се надявах да не съм го стреснала... - Аз съм Афродита
 Казах влизайки в стаята и седнах на един чин, като качих краката си на предния.. Гледайки с любопитство към новия си колега

Тези дни си беше скучно. Нямаше какво да правя. Трябваше да си подреждам нещата или да подготвям програмата си за учебните часове. Просто скука. Замъкът беше празен, защото си беше лято. Все пак учениците си бяха вкъщи и правеха номера на околните мъгъли. Аз малко им завъждах, но все пак нямаше да тръгна и да тероризирам по това време мъгълите. Моите номера си бяха запазена марка, но сега трябваше да се държа като послушно кученце, защото ако ме надушеха щях да си имам проблеми. Излязох от стаята си и се вмъкнах в обичайно празния кабинет по вълшебство. Бях нов преподавател от тази година, но щеше да бъде забавно. Наказанията, лишаването от точки и прочее щяха да бъдат предизвикателство.
Днес бях в добро настроение. Чудех се какво да правя и реших да седна и да почета в кабинета. Започнах да си търся някаква книга и изведнъж някакво същество се появи зад мен. Със светкавична бързина извадих пръчката и я насочих към момичето. Веднага смекчих физиономията, като видях, че това не е някой диментор, а просто преподавател от женски род.
- Аз съм Афродита
Усмихнах се мило и прибрах пръчката. Тези дни ми беше нервно. Поставих книгата, която беше в ръката ми и се обърнах към Афродита.
- Приятно ми е Афродита. Предполагам не сме се запознали официално. Казвам се Джейкъб.- уу..тя беше хубава. Дори нещо повече. - Какво търсите наоколо? Може би мога да ви помогна с нещо.

- И на мен ми е приятно Джейкъб. - усмихнах се мило, премигвайки. - Ами аз дойдох да търся мастило за да допиша писмата за учениците, но в учителската стая свърши и затова дойдох тук..
  Докато говорех, не отделях поглед от него.. Новия ни колега беше страхотен и с това тяло бързо щеше да привлече вниманието на учениците. Кръстосах краката си и отметнах косата си, разпространявайки аромата на ванилия и кокос.
- От кога си тук Джейк? - наклоних главата си на една страна, гледайки го с топлите си сини очи. - Не съм те виждала досега?
- Не знам как не намирах това място за зловещо, когато е празно... Аз лично не мога да стоя много време в този замък..
 Потреперих леко, но не беше от студ.. А може би от страх... Но не знаех от какво... Надявах се Джекъб, да не беше забелязал това.. Извадих една цигара и я запалих, издишвах пушека под формата на малки сърца..  Надявах се да няма нищо против, само така можех да прикрия страха си... Загърнах се в тънката си копринена мантия и се опитах да прикрия поне малко гоите си рамене... Днес бях решила да облека туника и къси панталонки...
- Там Джейк, защо избра точно Вълшебството? Предмета наистина е готин, но ми е интересно как избра точно него?

- От кога си тук Джейк?
Усмихнах се и седнах на един стол срещу нея. Беше ми забавно да си говоря с някой. Забавно, наистина, защото нямаше какво да се прави. И все пак всяка година си беше забавна по свой начин, защото все имаше по някой ученик, който се правеше на голямата работа. Знам го, защото аз съм бил този ученик някога. Е, може би преди няколко годинки. Много обичах да се заяждам с учителите, защото не ме беше страх от тях и не се притеснявах от повечето неща. Все пак те щяха да ме накажат, а не да ме изядат. Бях се заблеял някъде. Мислех си да и' отговоря. Разтърсих глава и я погледнах.
- О..Нов съм тук. Това не означава, че не познавам замъка, разбира се.- отвърнах с една чаровна усмивка.
Долових, че тя потрепери, но нищо не казах. Беше си ми скучно и това си е. Погледнах през прозореца и забелязах как слънцето печеше. Искаше ми се да изляза навън и да се разходя с момичето.
- Просто исках да се пробвам с вълшебство. Защитата срещу черните изкуства не е за мен, а пророкуване въобще. Вълшебството ме привлече. Ще видим как ще бъда тази година. Ами ти, ако може да ти говоря на ти, по какво преподаваш?- погледнах я с тъмните си очи- Може да излезем навън, защото и без това тук не е много забавно.
Погледнах я предизвикателно и се надигнах от стола.

- Хайде. - скочих на крака и си оправих малко наметалото. - Аз преподавам по Защита Срещу черните Изкуства.
 - Просто предмета ме влече много и си го обичам направо. - засмях се, докато слизахме по стълбите към портите на замъка. - А и е забавно, да показвам на децата скучните уроци по забавен и достъпен за тях начин... Тая година реших да ги зарадвам, в малко повече практически уроци... Теорията е прекалено сух и безинтересен материал.. И не е много по вкуса ми..
 Вървях до него и го поглеждах от време на време... Не можех да отрека, че е красавец... Прехапах леко устни и извърнах поглед на другаде..
- Ти в кой дом беше през ученическите си години? - попитах по тихо, за да не събудя спещите картини.. - Аз бях в Грифиндор... И в момента много се радвам че съм отговорник за този дом...
 Спрях да говоря и зачаках неговия отговор. Той беше приятна компания а и мисля, че бяхме единствените останали в замъка.. Другите бяха или на почивка или из Лондон.. Страшно много се молех лятото да свърши по бързо и замъка да се изпълни с детски смях...

"Защита срещу черните изкуства, а? Значи ще трябва да се защитава срещу мен. Все пак аз съм черните изкуства."- помислих си и леко се усмихнах. Опитах се да прикрия тази усмивка, но май не успях. Красивите очи на Афродита долавяха всичко, което аз правех. Малко ме плашеше това, защото можеше да ме разкрие и всичко да престане да съществува за мен. Тоест да ме хванат и да ме тикнат в Азкабан, но, който не работи, не трябва да яде или по-точно, който не мами,краде , изнасилва, прави лоши неща, не трябва да яде.
В последно време такива мисли се въртяха в отвеяната ми глава. По-добре си беше от това да си представям секси преподавателката гола или нещо такова.
- Може би всичко ни различава.. Имам в предвид ти обичаш Защита Срещу Черните Изкуства, но аз не. Просто не ми допада. Предпочитам Вълшебство. И аз бях в Слидерин. Сигурно заради това не сме се познавали от по-рано.- подметнах тихо и продължихме да ходим. Направихме ляв завой и продължихме към входа на замъка. Исках да се поразходим. Може би да стигнем до Хогсмийт или по-нататък.
- Разкажи нещо за себе си. Имаш ли си приятел. Имам в предвид гадже..Иначе приятели много-засмях се и я погледнах спокойно.

- Ами цялото ми име е Афродита Снейп-Ууд Лафонт Петрова Салваторе Найт - засмях се. - Както виждаш е прекалено дълго затова, на кратко ми викат Афродита Найт... Не обичам много официалностите и затова предпочитам всички дори и учениците да ми казват Афродита или г-це Аф.. Обичам да се разхождам из двора, особено вечер и да сядам под дървото до езерото и да гледам към луната... Там се чувствам много спокойна.. По принцип лесно се паля и после избухвам... И тогава става ужас...

  Разказвах му, докато вървяхме пред двора на училището.. Дочух последния му въпрос, и се засмях от сърце.. Той не беше първия човек, който ме беше питал.. Но за жалост винаги давах един и същи отговор.. Прокашлях се леко и продължих с разказа си..

- Не, нямам. Последното ми беше в пети или шести курс.. - подсмихнах се при спомена за тогавашния ми приятел.. - Но след като завърших седми курс се разделихме..от тогава не съм имала.. Явно не съм привлекателна..

 Свих раменете си, и наклоних леко глава чудейки се какво друго да му разкажа... Замислих се и мисълта ми се спря върху детството ми.. Но каква за него... И тогава ярък спомен блесна в съзнанието ми..

- Като бях малко обичах, да се разхождам из горите около имението.. Веднъж дори бях донесла вкъщи едно бебе гарга.. Беше останало без майка и я отгледах.. Кръстих я Шадоу, защото ходеше като сянка след мен.. - засмях се. - Родителите ми не бяха доволни от този избор за домашен любимец... Но когато бях на 14 разбрах, че е умряла и си взех Злодеида

Бяхме вече в двора на училището. Погледнах към небето. Личеше си, че започва да се свечерява. Малко по малко звездите започнаха да никнат като гъби по небосвода. Отсреща, точно зад планината, небето беше алено червено. Беше приказно. Какво?! Дори и черните магьосници знаят що е красота, не само добрите. Наистина беше забавен човек. След като чух за  любимото и' място веднага тръгнахме нататък. Реших, че там най-бързо ще се опознаем и ще се забавляваме. Днес беше доста горещо, а и дори сега беше задушно.
Седнахме на една стара пейка до едно дърво точно пред езерото. Извадих пръчката си и започнах да си играя с водата. Започнах да я вдигам леко, но бързо нагоре. После я вледенявах в красиви ледени форми, които проблясваха на току що появилата се луна. Водата беше кристално чиста и можеше да се огледаш в нея като в огледало. Погледнах към Аф и се загледах дълбоко в очите и'. Видях, че се е загледала във формичката, която още седеше неподвижно. Замахнах силно и рязко и вледенената вода избухна, оставяйки след себе си кристалчета. Това действие леко стресна съседката ми, но май тя се опита да го прикрие. Може и да ми се е сторило де. Нищо не е сигурно.
- От колко години преподаваш?- попитах я аз и отново започнах да си играя с пръчката. Този път накарах едно близко цвете да разцъфти и да се превърне в красива роза, толкова алена и красива, даже нереална. Но изведнъж започна да става черна и страховита. Увехна и се превърна в прах. - Прости ми за това. Просто ми е забавно да си играя по този начин. Ледените вълшебства са ми любимите. Тъмни, но красиви по своя начин. Ами ти? Кои вълшебства са ти любими?

- Огнени! Пламенни и променливи. не харесвам много леда.. Понякога той се оказва прекалено тънък.. - усмихнах се и потреперих когато той взриви ледената фигурка. Честно казано никак не харесвах леда, като малка бях паднала в заледено езеро и от тогава странях от лека като бълха от шампоан..
- Преподавам вече от 3 години... Започнах когато бях на 21, и бях само учител... Тази години ми повериха Грифиндор и станах заместник директор. И от тогава не съм напускала този замък! може да се каже че сме като дупе и гащи. - засмях се на простотията си. - И се опитвам да изглеждам достатъчно отговорна за тази работа... Но не ми се отдава..
 Гледах залеза докато му разказвах и не съзнателно отпуснах главата си на рамото му, гледайки към аленото небе което ми напомняше на море от пламъци.. Беше като излязло от приказките... Липсваше само лунната светлина..
- Разкажи ми и ти за себе си? - погледнах го мило. - Защо реши да станеш учител?

Уууу..Значи тя беше заместник директор. Аз само познавам директорът. Нали той ме назначи. Погледнах небето и се замислих. Усетих нещо леко, което докосна рамото ми. Обърнах се и видях, че тя се е отпуснала. Усмихнах се, а ръката ми леко се плъзна и се уви около кръста и'. Леко я придърпах към себе си. Сега телата ни се докосваха. Не бях усещал нещо толкова истинско през живота си. Тук ми беше приятно и не ми се искаше да се връщаме в замъка. Но като се замисля, тя беше дошла при мен за мастило. Явно имаше някаква работа. Значи може да постоим малко и после да и' помогна. Това момиче.. Имаше нещо, което ми харесваше. Караше ме  да се чувствам странно. Но както и да е. Да се върнем в реалността.
- Да кажем просто, че искам да опитам като учител. Не знам как се преподава много добре, но всичко се учи, нали така? Все пак докато сме живи се учим.- промърморих тихо и се прозинах. Не че ми се спеше, но просто стана дума за моя живот и се отчаях.- Моят живот е скучен и няма да ти хареса. Просто е различен от другите и е странен. А може и да ме вземеш за такъв, какъвто всъщност не съм.
Взех пръчката в другата си ръка и замахнах леко. Наоколо завя лекичък и топъл ветрец. Галещ кожата, той се рееше наоколо и разсейваше тишината.

- Добре, разбирам. - кимнах леко и му се усмихнах. - няма да те притискам, щом не ти си говори за теб..
 приближих се още малко до него, и го прегърнах леко.. Чувстовото да съм с него беше много приятно.. А и на него май му харесваше... Замислих, се колко ли би било прекрасно ако просто стояхме тук, прегърнати и си говорим без да се налага да се връщаме в замъка където ме чакаха още писма... При мисълта за тях се намръщих малко...
- Казваш че познаваш Крис? - погледнах го и се вгледах в красивите му очи.. - От кога, познаваш тоя дебил!
  Докато чаках, отговора му извадих пръчката си от ботуша си и съвсем леко замахнех с нея  и небето се изясни и по него се появиха милиони ярки и красиви звезди... Усмихнах се при гледката... Звездите, лекия топъл ветрец... ние сгушени на една пейка... Все едно бяхме излязли от някакви приказка.. Но това не беше приказка а реалност... Красива реалност

Засмях се при думите и'. Дебил... Всъщност дали го познавах. Не точно. Просто се бяхме виждали един-два пъти, за да се разберем за работата.
Видях, че и тя извади пръчката си и замахна с нея. Гледката стана още по-красива. Това ме накара да се усмихна дори още по-широко. Беше си наистина прекрасно да си магьосник, но още по-хубаво беше да си на това място с това момиче.
- Не го познавам лично. Просто си комуникирахме един-два пъти, докато се разберем за работата. Пратихме си по някоя сова и така.- обявих.
Изведнъж настръхнах. Усетих парене по кожата на лявата ми ръка. Изпуснах пръчката си и ветрецът спря. Какво точно стана?! Не бях усещал нещо толкова осезаемо.
- Извини ме за момент...-всичко сигурно беше доста странно за нея.- Трябва да свърша една работа.
Взех си пръчката и влязох в гората. След малко се върнах с вкисната физиономия на препикано мушкато.Седнах до нея и я прегърнах.
- Тези смърт......тези нужди не спират да идват- поправих се бързо и  я притиснах към себе си. Вятърът повя отново.

Стоях и гледах объркано, докато то изчезна... А когато се върнах, беше намусен все едно е правел нещо което не иска... Гледах го още по объркано... но нещата се оправиха, когато отново ме прегърна...Стана още по хубаво и когато ме притисна към себе си... Усмихнах се леко и опрях брадичка на гърдите му, гледайки към красивите очи, които бяха мрачни в момента..
- Джейк какво стана? - погалих лицето му. - Защо се намуси така изведнъж.. 
  Плъзнах пръстите си от лицето му по вратът му и по тялото му чертаейки невидими линийки и фигурки по него... Исках да го накарам да се усмихне отново, не можех да го гледам намусен или объркан или тъжен...  Надигнах се и докоснах устните му с моите... Облизах се, устните му бяха толкова меки и бяха сладки... Като черешка може би.. Усмихнах се отново и го гледах в очите..  Замахнах пак с пръчката си и луната се показа пълна пръскайки стоите лъчи светлина около нас..
- Не искам да се мусиш... Усмихни се. - прошепнах му, и го целунах отново...

Усетих нежните и' ръце по тялото ми. леко настръхнах, но това ми достави удоволствие. Не възнамерявах да и' споделя какво точно стана. Просто нищо нямаше да е същото, ако и се разкрия. Така е по-забавно. Игра на котка и мишка. Усетих приятния аромат на парфюм сякаш ме обливаше. Прекрасните и' устни се допряха в този момент до моите. Това беше нещо неочаквано. За малко да изтърва пръчката си отново. Не бях чувствал нещо такова до сега. Мисля че не се бях целувал до сега също. Колко иронично. Пейката нямаше облегалка и за това я прекрачих, така че сега гледах към нея изцяло. Оставих пръчката настрана и се усмихнах на Афродита. Едно палаво изражение се появи на лицето ми. Доближих се рязко до нея и я целунах страстно. Ръцете ми се плъзнаха по божественото и' тяло, докато накрая хванаха нейните. Леко се отдръпнах и казах:
- Явно знаеш какво искаш и още по-важното е знаеш как да го получиш.- подсмихвайки се промълвих тези думи в ухото и'.
За сега трябваше да спечеля доверието и'. Спечеля ли доверието, печеля и нея. Главната ми цел се изясни. След това я целунах по врата, очаквайки следващите и' действия.

Извивах тялото си, притискайки се към Джейк, докато той целува вратът ми.. По дяволите чувството беше просто божествено... Никой не го беше правел преди.. Обви краката около кръста му, препитайки пръстите на ръцете ми с неговите..
- Явно и ти знаеш как да получиш това което искаш.. - прошепнах му, захапваки леко меката част на ухото му.. След което с малки целувки минах надолу по устните му, челюстта му и накрая вратът му.. Засмуках леко кожата и след това я облизах оставяйки едно малко виолетово петно.. Усмихнах се, доволна от работата си и го целунах отново облизвайки долната му устна.. 
- много си сладък така. - пуснах ръцете му и плъзнах дланите си под тениската му, докосвайки нежно мускулите по тялото и ръцете му.. Дори е без да гледам можех да усетя че тялото му е добре оформено и стегнато.. Плъзнах дланите си по плочките му и почнах да ги галя нежно..Гледах към черните очи, които прилича на бездънни езера и продължих да го целувам

Подсмихнах се. Знаех си, че ме харесва, но ние се бяхме запознали днес. Това, естествено, не ми пречеше, но дали на нея и' пречеше си нямах ни най- малка представа. Но нали си бях импулсивен и постоянно жадувах за секс, щях да го преживея.
- Ти си сладка всякак.- отговорих на предизвикателството, което току що ми беше отправила. Избутах ръцете и' изпод тениската ми и направо я премахнах. Целунах я и започнах да премахвам туниката и', но нещо в мен искаше да ми каже " Не толкова бързо". Видях късите и' панталонки отдолу. Подсмихнах се при вида им и оставих дрехата наполовина премахната. Езикът ми трябваше да се поразкърши. Докоснах бързо устните и' и целувката беше с език. Усетих нейния- влажен и приятен на вкус. Дали това щеше да прерасне в нещо, или просто щеше да бъде за една нощ, не знам, но щяхме да разберем съвсем скоро. На дали щеше да ни се отдаде друг момент за правене на каквито и да било неща скоро, защото децата щяха да нахълтат в училище след някой друг месец и всички щяха да са заети. Изведнъж ме прихвана нещо.
- Ела тук.
Хванах я на ръце и тръгнахме към водата. Нагазих в приятно хладната вода.
- Искаш ли да поплуваме малко?

Боже този човек правеше чудеса с езика и ръцете си.. Извивах тялото си под неговото и се притиснах към него.. Но когато усетих езика му в устата си направо, имах чувството че ще полетя.. преплетох своя около неговия и го захапах леко... Но изведнъж то спря... Намръщих се и го погледнах... Хвана ръцете ми и ме задърпа към водата...
- Искаш ли да поплуваме малко? - попита ме той, като нагазихме в водата, която за моя изненада беше още приятно топла..
- Да.. - засмях се и махнах бързо наметалото и дрехите си.. метнах ти на пейката, скоро и ботушите ми ги последваха... Гмурнах се, и заплувах, след няколко минути изплувах някъде към средата на езерото.. Помахах му.. - Няма ли да дойдеш..
 Пратих му една въздушна целувка и се обърнах с гръб към него, чакайки го да дойде и може би да довършим това което бяхме почнали по рано.... Исках го прекалено много.. Но не бях сигурна дали ще е за една нощ или за по дълго... Надявах се да е второто...

Тази жена направо ме подлудяваше. Смъкнах останалите дрехи и останах по боксерки. Нагазих още по-надълбоко и след малко бях при нея. Усетих лек повей на вятъра над водата. О,не!?! Тя щеше да види Черния знак. Мамка му! Как не се бях сетил за това. Сега трябваше да оставя ръката си под водата. Ако го видеше, с мен беше свършено. Хванах я и я притиснах до тялото си. Грижливо пазех ръцете си под вода. Лявата ми ръка я хвана за дупето, а дясната започна да масажира гърдите и'. Усещах такава топлина, каквато до сега не бях. Целунах я и не успявах да се измъкна от тази целувка. Тя бе опияняваща и спираща дъха. Невероятна и страхотна. Щеше да бъде много комично ако някой ни видеше точно в този момент. Направо...
- Аф..Харесваш ми-успях леко да изстена и след това премахнах сутиена и'. Усетих плътта и', допираща се до моята, сърцето и' биещо сякаш заедно с моето, и устните и', докосващи се до моите.
Усетих ръцете и', премахващи и последният детайл от картинката. Изведнъж почувствах свобода. Сякаш всичко се вее и рее и...да схванахте.
- Не искам да се отделям от теб-промърморих.

- И ти ми харесваш много Джейк. - прошепнах му и го целунах проддължително но и в същото врем нежно.. Притиснах се към него и продължавах да го целувам...  Усетих как махна сутиена ми а ръцете му продължиха на мачкат гърдите ми.. Почнах да стена в ухото му и галя тялото му, спускайки пръстите си бавно към боксерките му... Плъзнах дланите си по тях, докато отърквах тялото си в неговото.. Имах чувството че двамата сме залепени един за друг...
- Тогава не се отделяй. - целунах го продължително. - Моля те недей.
  Отдръпнах се леко от него и погледнах прекрасното му тяло.. Прехапах устни и си го представих притиснат към мен... Ама чакай, защо си го представях... Притиснах се отново към него, обвивайки крака около кръста му... Там така ми беше много удобно.. Поставих ръцете му на задника си, след което обвих ръце около вратът му сливайки устните ни за поредната целувка... Простенах и плъзнах езика си в устата му.. 
  Отместих едната си ръка и някак успях, да смъкна боксерките, докато накрая те не изчезнаха някъде из езерото...
- Не искам тази нощ да свърша.. - промълвих и продължих да го целувам, отърквайки се отново в него...

Премахнах нейните гащички и сега бяхме чисто голи във водата. Усещах я както никога до сега. Обвих ръце около кръста и' и я положих на члена ми, който до сега се беше подготвял за този момент. Всичко се случваше много бавно, но с много чувство. Бавно, много бавно забързвах темпото и я чувствах по много странен начин. Но за това после. Удоволствието растеше и продължаваше да расте. Не исках да свършвам в нея, защото щеше да бъде лошо. Все пак не се познавахме от толкова отдавна. Даже хич. изведнъж спрях да я "обладавам" и я целунах страстно. Чух, че нещо прошумоли наблизо и се обърнах. Едно домашно духче беше седнало на пейката ни и си мърдаше ръката много странно, но еднотипно.Сякаш....Мда..Сетихте се. Не му обърнах внимание и продължих да задоволявам госпожицата.
- Много си добра- прошепнах с голямо усилие, но без да спирам. Ръцете ми се намираха около кръста и' и помагаха в начинанието.- Може би после може да си намерим някакво друго начинание.
Всичко беше приказно, особено Аф.

Засмях се, но смехът ми беше заменен от поредния стон... Боже по често трябваше да правим това с колегата ми.. Но може би не в езерото... Всичко беше толкова чувствено и опияняващо... Но някак бавно.. Забивах ноктите си в гърба му, докато продължавах да стена името му.. Набедох се леко напрад и засмуках отново кожата му оставяйки му поредния белег...
Облизах кожата на врата му и прошепнах съблазнително в ухото му.
- Накарай ме да крещя името ти скъпи.. - изстенах, знаейки че това ще го подлуди и захапах леко меката част на ухото му..
- Разбира се че можем.  - не можех да говоря правилно, не спирах да стена притискайки се към него, за да засиля чувството и на двама ни.. Това беше може би идеалния момент.. Имах чувството че всички са изчезнали и само ние двамата сме останали... сами на този голям свят

Вече взривоопасният момент наближаваше и тялото ми се нагряваше. Тъй като се бяхме слели в едно, нямаше как да не чувствам нейната топлина. Дали щяхме да свършим по едно и също време, не знаех. Ръката ми се плъзна и започна да разтърква клитора и'.
- Ами сега..?- прехапах леко устни и я целунах, задълбочавайки самата целувка. Съвсем скоро дойде и взривоопасния момент. Изтървах се и свърших в нея, но предполагам, че не беше фатално, защото си имаше магически отвари и т.н. Усмихнах се на Афродита и заплувахме към брега. Домашното духче го нямаше и успяхме да си вземем дрехите. Облякохме се и тръгнахме към училището.
- Отиди до учителската, защото знам, че имаш работа. Аз ще мина през кухнята, за да взема нещо за хапване- промълвих тихо и я ударих по дупето. След малко се разделихме. Отидох при домашните духчета и те започнаха да ми слугуват като на бог. Взех едно печено пиле и ягоди със сметана. Напуснах кухнята и тръгнах към учителската. Афродита пишеше с мастилото, което и дадох. Сложих сметана на една ягодка и и' дадох да отхапе.

- Ммм вкусно.. - казах след като отхапах от ягодата, и след това се върнах към писмото... Дописах го и се подписах запечатвайки го.. Обърнах се към Джейк и го целунах.. - Какво носиш освен ягоди и сметана, които са страхотни.. Но с течен шоколад са още по сладки.. А сега сядай и ако нямаш нищо против да ми помогнеш... Че писмата са много а обещах на Крис, че ще ги напиша на ръка...
 След като то седна на стола до мен и се обърнах и се облегнах на него, взимайки поредното писмо и почнах да го пиша... Надявах се да свърша скоро, имаше доста по приятни занимания от това да пиша писма... Протегнах се и вързах косата си на хлабав кок.. Извадих малкото огледало от джоба си и се огледах... Прибрах го и се наместих удобно отново..
  Вратата се отвори леко и на масата скочи огромна пухкава бяла котка.. Едното  око беше зелено а другото синьо... Козината й беше голяма и наистина пухкава... На врата си имаше бледо розова кожена каишка с капси.. И малко медальонче с името й "Злодеида".. Котето скочи в скута ми и се сви на топка.. Усмихнах се и почнах да я гали..
- Джейк това е моето малко съкровище.. Злодеида.. Много е мила.. - целунах пак Джейк и продължих да галя котката която вече мъркаше послушно

Погледнах котката недоверчиво, защото котката на Филч си беше жива легенда и все пак доста досадна. Виждаше всичко и всички и направо да те побият тръпки. С тези нейни червени очи си беше като вампир.
Отвърнах на целувката и' и после разгърнах празния пергамент. Взех едно от готовите писма и вдигнах пръчката си. Едно близко перо се топна в мастилото и под моя контрол започна да пише с красив и леко наклонен почерк. Трябваше да ги довършим, защото после може би щяхме да се разхождаме отново и да разглеждаме. Аз намирам природата около Хогуортс за невероятна. Просто не мога да си представя какви неща са се случвали в този замък. Толкова велики магьосници са учили тук и са завършвали. След това толкова приключения са имали, а ние какво имаме. Имаме един досадно обикновен живот. Искаше ми се да участвам в някое приключение. Замахнах с пръчката и без да искам полях цялото бюро с мастило.
- Опа.. Съжалявам.Ще го оправя- няколко заклинания и всичко си беше по старо му.
Обърнах се към Аф и я целунах по бузата.
- Още колко писма остават?

- Ами около стотина и свършваме, после Алис ще ги разпрати.. А ние сме свободни.. - вдигнах ръце в въздуха, след което почнах да пиша друго писмо.. - А през това време разпределителната шапка си пъти нова песен.. Дано тази година да е по хубава..
 Дописах писмото и го запечатах.. Почвайки да пиша следващото тананикайки си някаква мелодия.. през това време Злодеида скочи в Джейк и се сви в него послушно.. Това ме изненада много и затова спрях да пиша гледайки ги двамата.. Наклоних главата си на една страна и се загледах в тях, изглеждаха толкова сладки...
- Много сте сладки... А и щом тя те харесва това е добре! Злодеида не харесва никой друг освен мен по принцип...
 Засмях се и продължих да пиша, мислейки какво можем да направим след като свършим с тази скучна и досадна работа.. Дали той би искал да се разходим до селото или из Забранената гора.. погледнах го за момент и се усмихнах.. Продължих да пиша писма след писма.. И накрая сигурно след няколко часа написахме и последното.. Запечатах го и се протегнах, прозявайки се..
- Какво ще правим сега? - изместих леко Злодеида, внимавайки да не я събудя и прегърнах Джейк през кръста.