First topic message reminder :

Стоях на един стол в учителската стая и пишех поредното писмо, към някой ученик без да съм запомнела дори името му... След 50-то дете вече не обръщах много голямо внимание на имената.. Тъкмо го дописвах когато мастилото ми свърши..
- Не отново! - простенах отново и станах от стола си, зарязвайки писмото недописано.. Обикалях из стаята да търся мастило но така и не намерих.. Намръщих се, само на себе си.. - Чудесно сега трябва да търся из замъка..
  Излязох от стаята, затръшкайки вратата след себе си.. Бях сигурна, че това се е чуло из целия замък, но в момента не ми пукаше много.. Докато вървях но стълбите някои от картините ме поздравяваха а други негодуваха че съм ги събудила от съня им... Честно казано им завиждах, защото не бях спала цяла нощ за да пиша писма... Стигнах до петия етаж и тръгнах по един от коридорите... Но в която и стая да погледнех виждах само наредени чинове и столове и празна катедра пред тях... Честно казано понякога ме побиваха тръпки от този замък докато беше празен...
  Тъкмо реших да се кача до моята стая и там да видя, когато чух шум от една от класните.. тръгнах надолу по коридора следвайки шума и стигнах до стаята по Вълшебство... Подадох главата си и надникнах в стаята...
Вътре имаше красив младеж, може би с една или две години по млад от мен... Нареждаше нещо по рафтовете, присвих леко очи май бяха някакви книги...
 - Здрасти! - казах малко по силно, като се надявах да не съм го стреснала... - Аз съм Афродита
 Казах влизайки в стаята и седнах на един чин, като качих краката си на предния.. Гледайки с любопитство към новия си колега

Тази вечер не спирах да се усмихвам. Дори когато котката се настани в скута ми леко се подсмихнах, а не я изритах, защото не обичах много котки, както вече знаете от преди малко.
Но не трябваше да спираме да пишем писмата, защото по думите на Аф, оставаха още стотина.
- Сериозно?!- попитах при думите и' за котката. Тя се казваше Злодеида май. Странно име за котка. Нещо като "Зло" плюс "Ида". Може би дори "злодей" и "идва". Засмях се при тези си мисли и се надявах Афродита да не забележи, иначе ще ме тикнат в Азкабан с мозъчни отклонения или психически. Както и да е.
Погалих котката и продължих неуморно да направлявам перото. Писмо след писмо, дума след дума, минута след минута, всичко течеше бавно, но сигурно.
- Винаги съм се чудил какво има в Забранения сектор в библиотеката. Искаш ли да разгледаме. Все пак не искам в 1 часа през нощта да излизаме навън. Може да научим нещо- подсмихнах се и я целунах.

- Може.. А и сега няма кой да ни спре.. Все пак сме учители..
 Отвърнах му и станах.. Махнах наметалото си и го захвърлих на масата.. Извих се като котка за да се раздвижа малко и да не ходя токова сковано.. Обърнах се и гледах Джейк и котката си..
- Много внимавай като ставаш да не я събудиш... Мразя да я будят. - засмях се тихо..
 Гледах го докато той се опитваше да стане без да не я събужда и меко казано ми беше трудно да не почна да се хиля като някой излязъл от лудницата... ТОва настроение не ме напускаше и докато ходехме към Библиотеката.. Странното е че не бях стъпвала там от има няма две години... Изведнъж докато вървяхме в тъмното се появиха две червясали очи и ни гледаха втренчено... Изпищях силно и се скрих зад Джейк.. От мрака излезе стара и зловеща котка... Госпожа Норис... Боже наистина беше зловеща.. А сигурно и Филч беше наблизо..
- Как я мразя тази котка.. - простенах докато още се криех... - Чудно ми ням ли вече да хози на другия свят..

Аф ме предупреди да не събуждам котката и'. Опитах се да не го сторя, но когато видях, че тя ми се смее, бутнах Злодеида и тя падна леко на земята, изсъсквайки след това ми действие. Погледнах към Афродита и вдигнах рамене. Приближих се към нея и я целунах, допирайки я до стената.
- Съжалявам. Надявам се да не ме намразиш заради това.- усмихнах се палаво и тръгнахме към библиотеката. Сега да видим какво имаше там. По едно време Госпожа Норис се промъкна пред нас и Афродита подскочи.
- Спокойно... Това е само една котка.
Извадих пръчката и бързо промълвих:
- Авада Кедавра!
Афродита си беше бърза и отби проклятието, като ми блъсна пръчката от ръката.
- Никога не ми пречи да стрелям.

- ТИ ДОБРЕ ЛИ СИ ТАМ ГОРЕ! - разкрещях се и бях сигурно че в целия замък са ме чули. - Какво правиш? В Азкабан ли искаш да отидеш! Щом искаш да умре защо не я хвърли през прозореца.
  Бях ядосана и объркана... Ами ако той беше Смъртожаден.. Какво трябваше да правя... Да го предам на Министерството ли или не... не исках да го правя, но не можех да гледам как избива хора... Гневът ми беше заменен от страх... Страх от това да не ме нарани... Отдръпнах се бавно от него..
- Не... не ... ме наранявай.. - промълвих тихо.. За първи път се почувствах толкова слаба и уязвима... не се бях чувствала така дори когато ми бяха счупели пръчката на две... Гледах го уплашено.. Нима беше възможно... Та Джейк беше така внимателен и мил... Свлякох се на на пода свивайки се.. Не смеех да погледна към него, понеже не знаех какво ще направи или как ще реагира...

Пръчката ми падна и звукът отекна наоколо. Погледът ми беше стоманено твърд и студен. Котката веднага избяга, разбира се и сега ме остави сам с Афродита. Изглеждаше толкова безпомощна и самотна. Само един замах и беше мъртва в краката ми. Тя вече знаеше или най-малко подозираше за това, което бях аз. Сега тя трябваше да обещае да не казва и да не ме предава или да умре, защото не можех да рискувам.
Доближих се до нея, но тя се разкрещя нещо като: "Не!Не ме наранявай!". Вдигнах я, но тя продължаваше и замахваше.
- Аф...Аф?!Спри!- казах заповеднически. След това физиономията ми се смекчи и я погледнах мило. Притиснах я до стената. Усещах как сърцето и' бие силно и забързано. Цялото и' тяло трепереше.- Виж..Виж..Виж къде е пръчката ми.  Тя е на земята. Няма да ти сторя зло. Ти си единственият лъч светлина в мрачната бездна, обвила ме още при раждането. Ти си причината все още да стоя тук и да не те убивам. Ти си единствената в живота ми. До сега не бях даже и мислил за момиче, но ето те тук.
Хванах ръката и', но тя бързо се измъкна и вдигна ръкава на лявата ми ръка. Видя черния череп и змията, излизаща от устата му.
- Да..Това е черният знак. Но той няма да ти стори зло. Моля те, не ме издавай. Защото...Защото не искам да те убивам. Не можеш да си представиш какво е. Не можеш да си представиш. Аз не избрах такъв живот. Той ме избра. Знам, че мислиш, че всичко е лъжа, но е истина. Аз съм същото момче, с която беше преди малко.

Стоях притисната между стената и него, гледайки към малката татуировка на ръката му.. Слушах думите му...Всички емоции ме бяха напуснали само объркването беше останало... И си играеше с съзнанието и сърцето ми... Аз наистина исках да му вярвам... И да го запазя, да бъде до мен... Защото се чувствах защитена и спокойна... Но съзнанието ми казваше че това е грешно и че трябва да го предам защото това ще е правилното нещо... Но ако го сторех щях да съм сама... Сама както винаги.. 
  Все още гледах към белега, изглеждаше толкова зловещ и плещест, и правеше кожата на ръката му някак мрачна..Но все така топла и нежна... Като докосването му... Той не беше като другите... Спомних си за леденото докосване на смъртожадния преди една година.. То нямаше нищо общо с това на Джейк..
  Плъзнах леко пръсти около белега внимавайки да не го докосна... Спрях да го движа докато не стигнах до дланта му,поставих моята в неговата... Това беше малък жест, на довее и надежда.. Преплетох пръстите си с неговите и се притиснах към него, плачейки... Не знаех защо плачех, просто го правех... Показвах слабостта си а именно страхът от това да стоя сама..
- Моля, те не ме оставяй! - промълвих тихо..

Усетих как ръката и' се плъзна по моята и пръстите ни се преплетоха. Знаех, че това означава, че ми вярва. Усмихнах и' се и я целунах. След което се отдръпнах от нея и и' казах:
- Аф... Спокойно. Просто не ме издавай. Нищо няма да ти попречи и няма да се притесняваш. Ако ме хванат, ще бъде за мен и ще те оставя. Ти няма да имаш нищо общо.- говорех бавно и мило, но и уверено и сякаш влагах всичките си чувства в тези думи. Надявах се да не ме издаде или да  ме предаде, но бях сигурен, че няма да го направи. Просто усещах, че тя ми има доверие и че мога да и' се доверя. Никой от смъртожадните няма да я докосне без моята дума, защото иначе дори и Черния лорд нямаше да ме спре да ги изколя.
Хванах я за ръката и тръгнахме към библиотеката. Минахме покрай мадам Пинс(Май така се казваше хддд) и влязохме в забранения сектор. Тук ми харесваше. Беше по-мрачно и някак по-тайнствено. Взех една книга и я отворих. Заглавието и' изглеждаше примамливо "Забраненото за Забранените". Отворих я. Сякаш нещо тъмно ме хвана за гушата и ме караше да чета и да не спирам. Някак зловеща усмивка се появи на лицето ми и това явно изплаши Афродита, защото тя затвори книгата.
- Какво стана?- попитах я и сякаш падам от небето.

- Книгата е прокълната! Проклина и хората която я четат... Щом я прочетеш умираш.. -казах и върнах книгата на мястото й, след което се обърнах към него оглеждайки го много внимателно.. Усмихнах се и го целунах нежно, след което го ударих леко.. - Махни тая зловеща усмивка, приличаш на Филч.. А ако ще приличаш на Филч няма да те целувам повече.. 
 Засмях се и седнах до него, взимайки една стара и покрита с много прах книга.. Избърсах кръвта и видях заглавието изписано с много красив надпис: "Жив Огън". Усмихнах се и разгърнах книгата с голям интерес.. Страниците бяха пожълтели и празни с стари заклинания.. Прокара пръстите си но едно от тях, а през тялото ми все едно мина огън и ме изпълваше с топлина и светлина.. По ръцете ми се появиха странни белези и завъртулки..
 - Колко е красиво.. - продължавах да гледам книгата, а белезите си проправеха път и към лицето ми.. Усмихнах се и затворих книгата... Красивите сапфирени линии започнаха да изчезват, оставяйки на дланта ми едно малко сапфирено пламъче.. Усмихнах се отново и свих дланта си, облягайки се назад върху тялото на Джейк.. - Не разбирам защо тази книга е тук.. Тя е толкова жива и топла...

Погледнах я недоумяващо. Наистина си беше странно. Докоснах ръката и' и почувствах някаква сила. Странна и неутрална. Сякаш нещо бе отблъскваше от нея. Опитах се да я целуна, но не успях.
- Аф..Какво става? Защо не мога да те целуна?- попитах я и изведнъж забелязах, че лицето и започна да се променя. Стана странно жестоко и гледаше все едно щеше да ме изяде. Беше като мен, когато бях безмилостен. -Аф?!
Тя вдигна пръчката си, а аз вдигнах моята.
- Не искам да те нараня.
Започна двубой. Накрая аз излязох победител, а тя падна. Афродита започна да се гърчи и сякаш щеше да умре.
- Ясно- отвърнах задъхан. Промълвих някакво заклинание и гърчовете спряха. Усмивката ми се покачи на лицето.- Жив огън...Беше ми познато.

Отворих, бавно очи оглеждайки се... Цялото тяло ме болеше...Все едно бях бягала няколко дена без да спирам.. Огледах се и видях Джейк, да стои над мен..
- Какво стана? Защо съм на пода? И защо тук е като след торнадо.. - огледах се и видях книгата която бях чела до преди малко.. След това погледнах отново към Джейк. - И защо ме гледаш така все едно съм се превърнала в някакво чудовище което е заклало някой и е изпило кръвта му..
  Станах бавно олюлявайки се като пияна, опитах се да се измъкна от падналите по пода книги без да ги настъпвам но това беше на практика невъзможно... Подритнах леко една затворена книга и когато тя се отвори от нея се чу ужасяващ крясък.. Изпищях и се наведох, затваряйки я..
- Това май не беше много добра идея! Тези книги са способни да те убият..А аз съм прекалено млада и може би не много хубава за да умирам. Седнах на една маса и се обърнах към Джейк.. - Не сериозно! Какво стана след като затворих книгата? Не помня

Погледнах я като ударен от гръм. Как може да не си спомня. Може би тези книги си имаха наистина голямо основание да са тук. Дочух трополене и видях как ядосаната библиотекарка идваше. Явно беше чула дуелът ни. Замахнах бързо с ръка и книгите магически започнаха да се нареждат по лавиците. Всичко беше готово, когато г-жата влезе в стаята.
- Извинете, че ви прекъсвам г-жо директор, но ако позволите ще ви кажа, че това място е библиотека и не е място за каквито и да било шумове- физиономията и' беше все едно на разярен питбул. Беше като куче, чакащо за кокал, който от доста време беше обещан, но така и не беше даден.
- Извинявам се за това. Вината беше моя. Искате ли да ви черпя нещо- попитах и вкарах секси погледа.
- Професор МакКуин... Не сте ученик и аз не съм някоя кифла, която ще ви се разкрачи и ще ви каже "Вземи ме сега!"- обяви тя- Да...Казах го..
Смях в залата. Не очаквах да използва такива думи старицата, но просто не се сдържах.
- Ела коте... Има и други места без заядливи бабки..- обърнах се към Афродита и я хванах за ръката.

Засмях се слушайки ги.. Представех си ги какво ли щяха да станат ако останат затворени в една стая за 24 часа.. Може би стаята ще се взриви.. Усмихнах се, и тръгнах след Джейк изплезвайки се на библиотекарката.. Докато излизахме от библиотеката се смеехме.. Щом излязохме, застанах пред него, поставих единия си крак между неговите и плъзнах пръст по гърдите му..
- Какво ще кажеш за една среднощна разходка до Забранената гора? - почнах да мъркам и да му се умилквам като малко котенце... - Или да се качим на покрива и да гледаме луната от там...
  В двата случая нямаше да има дърти библиотекарки или дърти смахната пазачи, които да ни прекъсват.. Наистина ми беше приятно с него..
- Или може би ако имаш други предложения! И моля те не казвай езерото, че онова духче може да е още там! - засмях се и го целунах продължително. - Представям си ви двамата с библиотекарката в заключени в една стая за 24 часа... Чудно ми е какво ли ще стане..

Подсмихнах се дяволито и отвърнах на целувката.
- Нищо..Просто ще завра пръчката и' в дъртия и' задник.- усмихнах се
Не се бях чувствал така добре от години. Може би никога. Искаше ми се да летим някъде самотни без да  ни обезпокоява никой за нищо. Просто да сме сами и да прекарваме сами времето си. Може би някъде в Австралия или в САЩ, където няма да ни дразнят. На някой самотен плаж с големи вълни. Просто да живеем там. Вярвам, че няма да ни бъде скучно. Хванах я за ръката и тръгнахме. Отворихме огромната врата и ни лъхна студения въздух.
- Искаш ли да отидем в общата стая на "Грифиндор" и да погледаме луната. Или да отидем до Астрономическата кула. Там ще бъде също супер. Просто близката история на магията ми е най-интересна.
Прегърнах я и зачаках отговора и'.

Свих се в ръцете му, и се загледах в него.. И в стаята на Грифиндор и в Кулата гледката беше страхотна.. Но по добре беше от кулата, някой ден щях да го заведе и в стаята на Грифиндор но не днес..
- Хайде към Астрономическата кула гледката от там ще е страхотна.. - целунах го леко.. - Вече ми се иска лятото да не свършва..
  да бъдеше вечно лято, дни изпълнени с любов и приключения.. Много щастие и забавления.. Щеше да е прекрасно.. Някъде да сме само ние двамата.. Може би на Бахамите или Хаваите.. Колко ли хубаво щеше да е... Тези мисли се въртяха из главата ми докато вървяхме към кулата..
- Мило кой ти беше любимия предмет докато учеше? - погледнах го с нескрито любопитство..

- Мисля, че ти казах... Отвари и Вълшебство и История на магията- подсмихнах се и леко я стиснах с ръката си. След малко вече се изкачвахме към кулата. Беше висока и красива. Часа сигурно минаваше 4 и скоро щеше да се съмне. Забавно.
Спрях изведнъж и целунах Афродита, допирайки я до парапета. Той си беше висок и нямаше как някой от двамата да се преметне и да падне. Ръцете ми пълзяха по тялото и', като спряха върху задника и'. Започнах да го мачкам най-демонстративно.
- Не мога да се сдържам, когато съм близо до теб. Просто ме подлудяваш.
Продължих да я целувам. Усетих ноктите и' по гърба ми. Изведнъж я бутнах леко и дръпнах ръкава си. Черният знак ме изгаряше. Сякаш имаше някой наоколо или ме призовава някой. Например някой друг смъртожаден или Черния лорд.
- Нещо се случва. Пари, което не е на добре.

- Какво имаш предвид? Какво ще случи.. - вълната на блаженство и наслада се изпари веднага щом той се отдръпна от мен... Признавам си че ми харесваше адски много и много лесно успяваше да ме подлуди.. Поклатих глава и прогоних тези мисли.. - Всичко наред ли е?
 Отдръпнах се и огледах, до колкото можех кулата.. Въпреки че вече не беше толкова тъмно все още не виждах добре.. Повечето места бяха в сенки... Извадих пръчката си и я вдигнах в въздуха, прошепвайки:
- Лумос..
 Явка сребриста светлина лумна за няколко секунди, позволявайки ми да видя всичко наоколо.. Нямаше никой или нищо.. Но тогава какво щеше да се случи.. Обърнах се, към Джейк и го гледах неразбиращо.. ДАли го казваше само защото татуировката го болеше или защото нещо голямо щеше да се случи.. Надявах се да е първото а не примерно нападение на Черния Лорд... Защото тогава ставаше лошо много лошо.. Крис сигурно щеше да ме убие ако нещо се случеше с замъка или хората в него

- Знам че мога проф. Майкълсън! Защото съм на мнението, че ако някой е наистина важен за теб нямаш право да го съдиш какъв е. - изсъсках и я погледнах, отметнах дългата си коса и продължих. - А ако нараних някой от двама ни тук ще се появят хора от министерството...
 Усмихнах се самодоволно, защото знаех че тя нямаше да рискува прикритието си.. Защото така би се провалила а направили това щеше да ядоса Черния Лорд.. А това едва ли щеше да е много добро за нея.. Не можех да си представя как ли ги наказва, но със сигурност беше прекалено жестоко.. А бях сигурна че Ребека иска да запази красивото си личице непокътнато..
- Мислех че и ти си заминала на почивка... Може би да хванеш малко тен..  Че днес ми изглеждаш малко бледичка. - заядох се малко..
 Докато чаках отговора й държах Джейк за ръката.. Изобщо не ми пукаше че е смъртожаден.. Нямах никакво намерение да го издам.. Защото...защото... Аз го обичах, но се страхувах да му го призная.. Дали и той ме обичаше.. Както и да е, за чувствата ми после..
- Бека не е ли време и да си намериш някой който да те обича и да разтопи това ледено сърце? - повдигнах вежди

Въйй..Следях ги като че ли бях на тенискорт и те двете играеха мач. Едната биеше сервиз, а другата отбиваше. Бяха наистина като котка и мишка. Ребека си беше наистина злобна още отдавна. Тя учеше с мен в Хогуортс и бяхме заедно една две години в училище. Настини си беше достойна смъртожадна, но и беше импулсивна и лошичка. Дори ако някой се опиташе да я подцени, тя веднага му скачаше. Наистина беше по-добра от мен в смисъл с дуелите и летенето, но аз бях по-добър от нея в други области.
- Ребека...Имам един много важен и отчайващо реторичен въпрос-поясних аз и видях, че сините и' очи ме пронизаха като с хиляди остриета.- Защо си бъркаш носа, където не ти е работа?
Знаех как да я затапя, но в повечето случаи всичко завършваше трагично или за мен или за нея. Доста обичахме да се дразним.
- И явно и ти си заблудила директорът, за да те пусне да работиш тук. Сега, ако обичаш, се изнеси оттук, защото аз ще те изнеса в противен случай.
Минах зад Афродита и я прегърнах, хващайки ръцете и'.

Този явно се опитваше да ме изкара извън нерви. Как смее?! Та аз бях на мисия. Сега щях да го бутна от кулата. Избутах се от парапета и го пронизах с поглед.
- Твоят въпрос си остава наистина реторичен, защото знаеш защо съм тук. Поради три причини. Теб, теб и твоята тайна, която ще ме накара да те изхвърля от кулата. Падането не е много приятно, уверявам те, защото никой не е оцелявал след него. Всички знаем, че след като те оплете в скапаните си мрежи, ти ще вървиш като дакелче след нея и ще и' разказваш на дълго и широко плановете на Черния лорд.- отвърнах дръпнато на думите му и след това вкарах ефектната си усмивка.
Погледът ми се отмести към Афродита и гласът ми стана като ледена висулка:
- Мислиш, че той ще те обикне? Той никога не е обичал и никога няма да обича, защото той е едно чудовище. И не си мисли, че ме интересува някакво си гадже. Спести си думите, по-добре ще ти се отрази. Наистина си мислех, че си по-умна.
Наклоних глава на една страна и се изсмях кратко и звънливо.
- Чудех се как ли са ти дали този пост на заместник-директор? Сигурно си минала през нечие легло, но като гледам не можеш да покажеш кой знае колко много.
Направо бях страшна. Вдигнах пръчката си.

Просто ми причерня пред очите, изобщо не ми пукаше коя е или каква е.. Първото нещо което ми идваше на ум беше да избия пръчката от ръката й и да я бутна, а на сутринта щях да каже че тя сама е паднала.. Бях сигурна че щяха да ми повярват.. Но тогава си казах: Няма да падам на нивото й.. няма да падна на нивото е едно злобно и долно същество.. Засмях се фалшиво и я погледнах..
- Аз си го заслужих, като доказах способностите си да ръководя.. Но не знам как ти си станала учител по летене.. Сигурна съм, че дори и да си спала с Крис не е било достатъчно.. - засмях се отново.. - Не мислех че той ще падне толкова ниско че да наеме безсърдечна кучка, като тебе!
 Обърнах погледа си към Джейк, усмихнах му се нежно и го целунах продължително.. Исках да му покажа колко е важен за мен.. И колко му вярвам и че никога няма да го предам каквото и да става.. Когато отделих устните си от неговите му прошепнах тихо:
- Обичам те, мило.. - усмихнах се мило и добавих по високо. - Знам че ти не си чудовище, и че си способен да обичаш.. Знам това и ти вярвам

Последните думи на Афродита ме шашнаха и ме накараха да се замисля. Все пак беше доста рано да се каже "Обичам те",но мисля, че наистина и аз започвах да изпитвам подобни чувства. Усмивката ми не слизаше от лицето ми. Знаех, че това ще подлуди Ребека. Тя мразеше някой да демонстрира такива "долни" неща,  като целуването. Притиснах още повече до себе си Аф и погледнах студено смъртожадната. Не трябваше да се държа така с Бека, защото тя беше доста близка с Лорда, а не исках да си развалям отношенията с него и със смъртожадните, но както се знае, рано или късно ще трябва да избера страна, макар това да е пагубно за Афродита. Предполагам, че и тя ще ме разбере.
- Знаеш ли, Ребека? Просто си намери някое друго място, където можеш да си избиваш комплексите!
Това преля чашата и смъртоносното проклятия полетя към Афродита. С бързо движение я избутах и проклятието отхвърча и разби близкия парапет.
- Достатъчно! Не искам да се занимавам с теб сега! Или ще си тръгнеш или ще бъдеш изхвърлена от Хогуортс като заплаха!- повиших тон и гласът ми придоби злобен и студен отенък.

Една искрена усмивка се появи на лицето ми. Как беше способна да ме нарече кучка. Просто не си представях, че ще го направи. Кучка на кучка принципно не казва, но явно тя не го знаеше. Усмивката ми порасна и погледът ми се отклони към пода.
- Виж, сладурче.. На мен не ми трябват толкова долнопробни методи за наемане, колкото на теб. Наистина може да си се доказала как да ръководиш буквално... И не мислех, че ще кажеш толкова лошо нещо като "кучка". Просто тази добра устица би трябвало да е била възпитана..- физиономията ми стана леко жестока. Какво си мислеше?! Че ще им падна на колене. Аз мога да се справя и с двамата.
Погледът ми падна върху Джейкъб. Дали наистина я обичаше?! Съмнявам се. Просто това е маска. Една порцеланова и прозрачна маска. Пръчката ми стоеше все така високо вдигната, готова за нападение. Една дума или един израз на лицето и куклата щеше да отиде в дългия ми списък с мъртъвци.
- Е.. Все пак не смятах, че си такава. Първо директорът...После Джейкъб. Сега очаквам и да отидеш при онзи старец с котката. Личи си миличка, че си такава от километри. Знаем всички, че просто обичаш да имаш мъжете.
Преличах на едно дете, което си играеше с играчките си.
- Знаеш ли, Ребека? Просто си намери някое друго място, където можеш да си избиваш комплексите!
Как смееше?! Какво правеше тази с него?! Не беше такъв. Нищо. Сега ще го науча на обноски, като започна с тази долна.
- Авада Кедавра!- промълвих и лъч зелена светлина излезе от връхчето на пръчката ми. То полетя със скорост на куршум и за малко да уцеля. Джейкъб си беше обучен и знаеше как да реагира.
- Достатъчно! Не искам да се занимавам с теб сега! Или ще си тръгнеш или ще бъдеш изхвърлена от Хогуортс като заплаха!
- Чудесно! Нека пробвате да ме изхвърлите. Аз спечелих това, което исках. Беше забавно всичко.. Особено да се видим с теб, Афродита. Но няма да ви доставя това удоволствие да напусна. Все пак.. Това не е вашия замък.
Насочих пръчката си към момичето.
- Да те видим бабче!

- Не ме предизвиквай Ребека! - изръмжах насреща й. - Не ме е страх от теб! Вече започваш да ми пазиш по нервите..
 В следващия момент тя насочи пръчката си към мен, вече не издържах.. Щях да й покажа с кого си има работа, замахнах с крак и избих пръчката от ръката й. Тя падна някъде назад.. Тоба беше едно от добрите неща да нося къси панталонки и ботуши с ток посред лятото.. От ботушите болеше.. Извадих пръчката си и я насочих към нея..
- Виждаш ли я.. остана ми като сувенир от един смъртожаден, който имаше наглостта да счупи моята.. Върши ми добра работа.. Нека да не присъединяваме и твоята към тази.. Дръж се добре и ние ще се държим добре..
- А и аз не съм като теб че да си легна с Филч... А между мен и Крис никога не е имало нищо.. И не знам какъв ти е проблема с мен!
  Завъртях се, и напуснах кулата.. Нямах намерение да играя повече тази долна игричка.. тичешком слязох надолу по стълбите и се затичах към стаята си, влязох вътре и затръшнах вратата след себе си.. Седнах на прозореца, свих краката си и се загледах в луната.. НЕ можех да понасям Ребека... Винаги успяваше да ме изкара извън нерви.. Загледах се в пръчката която държах в ръка.. Да това пръчката на смъртожадния... Въздъхнах и я счупих на две, след което я хвърлих през прозореца... Извадих от ботуша си своята.. Господин Оливандър беше успял да я поправи.. Замахнах с нея и стаята ми се подреди.. Усмихнах се леко..

Боже, тук ставаше напечено. Всичко се нажежаваше, особено обстановката. как можеше да стои там хладнокръвно и да не и' прави впечатление как се държи. Просто искаше да мачка и да руши. Знаех, че не е това начинът да си избиваш комплексите и може би тя трябваше да си намери хоби.
Погледнах Аф. Тя беше точната противоположност на Ребека. Беше изпълнена с емоции и изглеждаше жива, сякаш имаше още живот в нея и искаше да го използва на макс.
- Аф.. Коте.. Не се занимавай с Ребека.. Тя иска да те извади извън нерви. Просто се успокой. Тази физиономия я кара да ти се присмива- споделих високо на глас.
Изведнъж пръчката на Бека излетя и падна наблизо. Знаех, че злата можеше и да я размаже без пръчка, защото тренираше. Може би и Афродита нямаше да и' отстъпи, но познавах по-добре Ребека.
- Аф... Чакай! Аф...
Тя тръгна и беше като фурия. Даже не забелязах кога Ребека си беше вдигнала пръчката.
- Извини се за бога. Ти си виновна за това- погледнах я и насочих пръчката си към нея.