Къщата на сем. Блейк

От вън

Хола

Кухня

Трапезария

Стълбището

Спалнята на Том

Банята на Том

Гардероба

Стаята, банята и гардероба на родителите на Том

Стаята и банята за гости

Кабинета

Кино салона

Басейните

Градината

Гаража

Spoiler:

https://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/t1270p45-topic#15715

Tayuya. написа:: Бързо се унесе, но сънува странен сън. Стоеше над някаква бездна. От едната и страна имаше красива зелена поляна пълна с малки бели петънца..., които всъщност бяха овце. От другата страна пък се намираше напълно унищожено и забравено от бога място. Пък Таюя стоеше на някакъв мост - или по - скоро дървена дъска, като от пиратски филм, когато искат да метнат някого зад борда - и се взираше в някакво чудовище пред нея, което настояваше тя да избере едно от двете неща, които държи. Едното бе купа със свежа салата, а другото купа с сочно месо.
- Хей красавице, събуди се. - чу глас от някъде. Обърна се и видя Адам, който пък държеше купа със спагети, но избледня след миг и Рейчъл отвори очи. Премигна объркано срещу него, а стомахът и изкъркори. От кога не бе яла всъщност? Затова и може би се изправи толкова ентусиазирано и се усмихна.
- Добро утро. - след миг към нея се насочи Бари, нейното малко момченце. Тя го погали и отиде до масата за да си вземе от препечените филийки и даде едно парче шунка на кучето си. - Ти няма ли да хапнеш?
След като набързо изяде една две филийки, които определено я заситиха за няколко...години, може би, напред Рейчъл се изправи и отиде до нещата си. Прегледа набързо какво бе взел Бари и кимна.
- Е аз съм готова..., ако и ти си готов то може да тръгваме да си подписваме смъртната присъда.

Пътуването беше минало почти без проблеми. Рейчъл бе треперила от студ в началото и следователно аз бях останал без якето си. Очаквах Бари да се притесни малко, когато осъзнае как ще се возят те с Бен, но за щастие кучето ми го беше подготвило и и двамата се държаха страхотно. Очаквах също и Рейчъл да се оплаче от скоростта или от маневрите, които правех, но отново останах изненадан от тишината в която пътувахме. Планувах да спра пред къщата и да изненадаме всички вътре, но си спомних, че по средата на деня, вероятно нямаше да намерим никой там. И двамата ми родители имаха привидно нормална работа и през определено време на денонощието къщата беше празна.
Докато летяхме полагах огромни усилия да държа мислите си далеч от страхотното момиче, което ме прегръщаше през кръстта и от спомените за случилото се предишната вечер. Летяхме няколко часа почти изцяло в мълчание и вече нямах търпение да сляза от метлата. Приземих се в задния двор на къщата ни, почти в градината и се огледах. Хубаво беше човек отново да бъде у дома. Обърнах към Рейчъл.
-Мисля, че къщата е празна. Нашите трябва да са на работа. Искаш ли да ти покажа стаята ми? И стаята в която ще те настаня? - Усмихнах се. Ако знаеше как точно смятам да стигнем до там просто щеше да ме убие. А и нямах никакво намерение да я настанявам някъде другаде освен в моята стая - най-малкото знаех, че кучетата не и бяха взели никакви дрехи, аз имах тук, но на Рейчъл щеше да и се налага да импровизира и аз имах идея как да стане това. След миг посочих басейна. - Има интересен начин да стигнем до стаята ми. Скачай в басейна. Поеми си дъх. - Не изчаках да се съгласи, а хванах ръката и и се гмурнах заедно с нея. Всички три басейна в къщата бяха свързани с подводни тунели, включително този в стаята ми, макар да беше на втория етаж, просто трябваше да се плува нагоре. След няколко секунди се показахме в стаята ми и преди Рейчъл да успее да кажа нещо аз проговорих.
-Е, това е стаята ми. Как ти се струва. - Докато чаках отговора и осъзнах, че от долния етаж се чуваха гласове.

Къщата в чийто двор се приземиха, Таюя можеше да опише само като...страшна. Но не в лошия смисъл на думата.
Бе красива и голяма, а докато Том я развеждаше наоколо червенокоската попиваше всичко с жаден поглед. Мястото бе хубаво и в това нямаше спор, но много се учуди когато спяха пред басейна.
- Какво по... - но след миг вече бе във водата и той я дърпаше на някъде. Тя риташе с крака и си помагаше с едната ръка докато го гледаше уж злобно. Добре, че можеше да плува..., но друг бе въпросът дали щеше да и стигне въздухът. И точно на предела те изплуваха в някаква стая. Така с басейн по средата всичко бе много красиво. И най - вече необикновено. Синьото и бялото се примесваха идеално на бледата светлина.
- Уха! Това е...това е просто невероятно. Баща ти случайно да е Бога на Моретата? - подсмихна се Рейчъл и се повдигна на ръба на басейна като седна там. Бе цялата мокра и сигурно щеше да измокри всичко наоколо, а хич не и се искаше. Точно тогава чу гласове, които сякаш идваха изпод тях. Те на кой етаж всъщност се намираха?
- Родителите ти? Мислех, че ги няма... - тя прехапа устна притеснено.

Поклатих леко глава.
-Не, не е бога на моретата. Но щеше да бъде забавно. Както и да е, просто баща ми е достатъчно ненормален да се съгласява на всички налудничеви идеи, които ми хрумват. Когато сторихме къщата пред три години исках сам да си измисля стаята.... И това е резултата. Подводни тунели свърващи моята стая с вътрешния и външния басейн. - Повдигнах рамене и погледнах към пода. - И аз мислех, че ги няма. Струва ми се, че спорят. - Наклоних леко глава и се опитах да се заслушам в разговора. Още след секунда разбрах, че женския глас не е на майка ми, а това не обещаваше нищо добро. Погледнах Рейчъл.
-Какво ще кажеш да се преоблечеш и да слезем долу да видим какво става? - Знаех, че няма дрехи, с които да се преоблече, но имах план за това. И бях сигурен, че ще бъде забавно. Отидох до гардероба си и извадих кърпа и една светло зелена риза. - Вземи, мисля, че ще е достатъчно дълга, за да не ти трябват панталони. - Ухилих се, сега щях да се наслаждавам на момента, който имах и щях да се тревожа, за това, кой е долу с баща ми по-късно. Отново се разрових в гардероба, защото определено и аз имах нужда от някакви други дрехи. Съблякох се набързо и нахлузих черна прилепнала тениска. Налузих я и се огледах за Бен и Бари. Както и очаквах ги нямаше и предполагах, че и двамата са долу. След миг чух гласа на баща ми.
-Томас?! Вкъщи ли си?? - Звучеше напрегнато и аз завъртях очи. Кучетата ни бяха издали и появата ни далеч нямаше да е толкова драматична. Погледнах отново към червенокоската.
-Преоблечи се и да слизаме. Явно баща ми вече знае, че съм си вкъщи, само ти оставаш изненада.

Гласът на бащата на Том стресна Таюя. Далеч не бе като този на нейния собствен баща. Бе някак си по - властен, самия тон беше...плашещ. Червенокоската се преоблече набързо и хвана ръката на Том когато излизаха от стаята. Бе се прикрила леко зад него сякаш родителите му щяха да я разкъсат в мигът в който я видеха. В което нямаше да има логика тъй като се предполагаше, че не я познават.
Слязоха на първия етаж и тръгнаха на някъде, някъде се оказа симпатичен хол, който обаче бе далеч от мечтания уютен за Таюя хол. И все пак бе красив, като се изключат двете фигури застанали по средата. Те някак разваляха цялата картина опитваща се да внесе спокойствие. Огнената коса на жената още малко сигурно щеше да започне да се вее около нея зареди силата която излъчваше. Намръщеното и изражение бе факт, който доказваше, че не е просто ядосана, а направо бясна. Мъжът не и оставаше длъжен и също се мусеше насреща и.
- Мамо? - ококори очи Таюя и излезе от "скривалището си", като застана до Том и впи ноктите си в дланта му. По тялото и преминаха тръпки, а по инстинкт захапа долната си устна. Сините и очи бяха широко отворени от страх, какво по дяволите ставаше тук? Тя не влизаше в плана...още сега! Но това май улесняваше нещата. - Не знам дали трябва да кажа, че се радвам да те видя...

Вбесената червенокоса жена стояща пред мен изобщо не се вписваше в представите ми за майката на Таюя. Баща ми вдигна очи към мен и въздъхна.
-Здрасти татко... - Погледнах жената. - О, нима това е "мама" - Гласа ми беше изстинал и като достоен син на баща ми всичко е мен излъчваше презрение, когато се обърнах към нея.
-Аз трябва ли да кажа, че се радвам да те видя или трябва да ти подам ръка да се запознаем? - Не че имах намерение наистина да стисна ръката и, но исках да го кажа. Отказвах да пусна ръката на Рейчъл и видях как погледа на майка и леко пробяга към сплетените ни пръсти. Баща ми се обърна към майката на Таюя.
-Е, нека с гордост ти представя сина ми. - Той натърти на последните думи и погледна Рейчъл. - А това прекрасно момиче трябва да бъде Таюя. - Той се наведе напред и протегна ръка. - Аз съм Саймън Блейк. Но ти вероятно знаеш това. - Виждах как той се опитва да запази самоубладание, но не му беше никак лесно. Никога не бях водил момиче в къщата и знаех, че е бесен, особено след като знам, че тя ми е сестра. Почти виждах как в главата му се борят желанието да ме убие и желанието да вбеси майката на Таюя, към която този път се обърнах аз.
-Е, "мамо" какво правиш в дома ми?

- Бих могла да попитам същото дъщеря си. - изрече майката на Таюя. Никога преди червенокоската не я бе чувала да говори така. Та тя се плашеше повече от майка си от колкото от бащата на Том. Притеснено стисна ръката на мъжът като кимна и после пак се втренчи в "своето отражение". Двете така си приличаха, а точно в момента бяха като от някаква пародия...добрата и злата половина.
- Мамо...какво наистина търсиш тук? - попита и Таюя накрая. Саймън Блек обаче май вече знаеше този отговор. - И не мисля, че имаш право да се държиш така с него...при положение, че ТИ си виновна. Както и вие господин Блек.
На Рейчъл щеше да и е много по - лесно, ако майка и не бе тук, но не...тя разбира се трябваше да е тук и да провали всичко.
- Още не съм казала на Томи..., но знай, че ще го направя. - заяви червенокоската като стисна по - силно ръката на Том. Погледна го за миг и промълви само с устни "съжалявам". Не знаеше какво да прави. Майка и просто беше...бясна. И можеше да си го изкара на всеки в тази стая включително и на Том, а Рейчъл не желаеше това.
- Рейчъл внимавай как се държиш! - дойде и забележката. - Не мисля, че имаш право да ме обвиняваш...и как трябва да приемам това?
Тя повдигна едната си вежда и посочи с поглед сплетените ръце на дъщеря си и сина си. Таюя просто сведе поглед и се загледа в пода сякаш бе най - интересното нещо на земята. Какво можеше да и каже? Как можеше да и го каже? Та пред нея стоеше съвсем непозната жена, такава с чието държание Рейчъл никога до сега не се бе сблъсквала...и просто я беше страх.

Челюста ми се стегна, когато чух забележката на майка ни към Таюя. Дръпнах я зад себе си и впих поглед в червенокосата жена.
-А аз не мисля, че ти имаш право да и говориш по този начин в моя дом. Мамо. - Нямаше да допусна Рейчъл да се чувства заплашвана от тази жена, още по-малко пред мен. - Съветвам те да си промениш тона и да си помислиш преди да си позволяваш да искаш обеснения, дали не трябва да дадеш такова на мен. - Вдигнах гордо глава. - Например защо разбрах, че си ми майка едва преди няколко дни? Или какво търсиш в дома ми? Или защо си такава кучка? - Погледнах към баща си. - Първия въпрос се отнася и за теб татко. - Не можех да повярвам, че съм изпаднал в толкова налудничева ситуация. Ако някой ми беше казал, че ще водя такъв разговор с баща ми и с напълно непозната жена щях да му кажа да иде да се прегледа. А ето, че все пак се случваше. Искаше ми се да креща, да чупя и да хвърлям предмети, но баща ми често повтаряше, че показването на гняв е за слабите, силните се контролират. Но скоро нямаше да мога, усещах другата си страна да трепери в мен и ако не се овладеех можеше скоро наистина да има жертви. Ръцете ми леко потрепваха и знаех, че скоро ще започна да виждам в червени отенъци, така че се опитах да се концентрирам върху ръката на Рейчъл стояща в моята.

Том също се ядоса, Таюя го усещаше и то не само защото той трепереше до нея. Как можеше това да се случва точно на тях? Каква бе тази ирония на съдбата?
- Това, че не си знаел коя съм си е решение на мен и баща ти. - заяви Елизабет Блекбърд. Погледна Таюя за момент, а после Том и накрая погледа и се спря върху баща му. - Казах на дъщеря си само за да не се случи ТОВА..., а ти дори не можеш да контролираш Томас!
Тя бе повишила тон, а Рейчъл имаше чувство, че майка и нарочно избягва да каже думата "син" по адрес на момчето стоящо до нея. Което трепереше все повече и повече. Червенокоската мина леко напред и стисна ръката му като го накара да я погледне. След миг го пусна и обви ръце около кръста му. Изобщо, ама дори грам не я интересуваше, че майка им стои срещу тях и, че баща му е тук.
- Спокойно, дишай. Аз съм тук, до теб. Успокой се. - промълви му така че само той да я чуе и го дари с лека усмивка. После се обърна към майка си. - И все пак...ти си му майка. Не можеш да се държиш така...не е редно! Защото, ако знаехме по - рано...ако...просто нещата нямаше да са така. Нямаше да има то какво да се оплакваш. Никога не съм мислела, че си такава...никога. Ти беше идеал за мен, пример... , но аз никога не бих изоставила детето си. Каквото и да става.

Чувах думите и усещах ръцете на Таюя около себе си, но дори това не можеше да ме успокои напълно. А и тя не дори не осъзнаваше, какво се случваше с мен и колко опасно беше в момента за майка и да ми говори по този начин. Треперенето бе утихнало, но вътре в себе си продължавах да го усещам. Баща ми ме погледна. Той знаеше какво ще стане ако загубех контрол.
-Томас, защо не се разходиш? Покажи на Рейчъл къщата, докато аз поговоря с Елизабет.
-Не, няма да помръдна от тук докато не получа обеснение. И от двама ви. Сигурен съм, че Рейчъл също го иска. Както съм сигурен, че и Томи ще го поиска. - Прегърнах с една ръка огненото момиче до себе си. Не знаех дали тя наистина ще каже на брат си, но просто исках да извадя от равновесие Елизабет Блекбърд. Вдихнах гордо глава.
-И мога да ти кажа мамо, че баща ми никога не си е позволявал да се държи с мен, като куче, което трябва да контролира. - Усмихнах се гневно. Беше невероятно, че Рейчъл се беше застъпила за мен, все пак това беше и нейната битка. Отбелязах си да и благодаря по-късно. В крайна сметка обаче не бях толкова сигурен дали ако знаехме по-рано нещата щяха да бъдат различни. Зависи колко по-рано.

- Казах ти вече. Това бе наше решение с баща ти. - заяви Елизабет и погледна студено Том, а изражението и стана още по - буреносно когато видя как Таюя го прегърна. - Рейчъл...!
Но червенокоската не го пусна, а даже се притисна още повече в него гледайки майка си и просто поклати леко глава.
- Бяхме млади, а това бе грешка. Друго обяснение няма да получиш. - довърши тирадата си госпожа Блекбърд. А Таюя се ококори насреща и. Защо майка и се държеше толкова студено? Никога не го бе правила. Та тя бе усмихната и лъчезарна жена. Красива точно зареди своята доброта...какво ставаше тук? Да не би земята да бе започнала да се върти на обратно, че да протичаха така нещата?
- Грешка? - повиши глас Рейчъл. Треперене се долови когато изричаше думата. - Грешка? Аха...значи и аз съм била грешка тъй като си ме родила само една година по - късно...за Бога какво щеше да ти стане, ако бе поела отговорност за НЕГО? Сега може би нямаше да стоим тук и да водим този разговор...., но всъщност знаеш ли...АЗ НЕ СЪЖАЛЯВАМ, че всичко се разви така. Да, може би ако бе малко по - различно щеше да ми е по - приятно, но и на това съм доволна...И все пак той е твой син дори и да не искаш да го приемеш...дори и аз да не искам да го приема. Да сигурно, ако нещата не се бяха развили така аз и Томи нямаше да се родим, но ... но тогава щеше всичко да е различно и щеше да си спокойна, а не дам е гледаш на криво от месеци насам...МЕСЕЦИ МАМО!

Ръцете ми отново се разтрепераха и осъзнах, че вече виждам в червено. Слушах глупостите, които жената пред мен говореше и исках просто да я убия. Избутах Рейчъл и само с една крачка се оказах на сантиметри от жената, която ме бе родила. Бях готов да я разкъсам на парчета и да сложа край на тази сапунена сага.
-И какво, аз съм бил грешка, така ли? Това ли ще ми кажеш след толкова години, мамо? - Лицата ни бяха на сантиметри, но тя дори не трепна, когато просъсках. - И смяташ, че няма да ми дадеш обеснение? Ще ми дадеш, дори ако трябва да те убия, за да го получа. Не знаеш на какво съм способен. - Ръката ми трепна към пръчката, но още нямаше нужда, а и ако загубех контрол, щях да я убия с голи ръце, не ми трябваше заклинание. Баща ми ме бутна леко назад и погледна Елизабет Блекбърд.
-Това не беше наше решение! Аз исках детето, ти се отказа от него. Ти не го искаше. - Той ме погледна. - Отстъпи Томас. Какво обеснение искаш?
-Искаме. - Направих крачка назад и прегърнах Рейчъл. - В крайна сметка, съсипахте живота и на двама ни. - Притиснах я към себе си, но дори това не ме успокояваше. Скоро щеше да бъде късно. - Всъщност, съсипахте три живота. Но мамо, може би това си искала? Ясно е, че аз съм бил огромен проблем за теб, но явно и другите си деца не обичаш особено, нали? - Усмихнах се злобно.

- Том... - изрече Рейчъл тихо и го погледна. Не бе очаквала такава злоба дори от него. Да, той имаше пълното право да се държи така, но Таюя не разбираше защо той щеше да опре дори до убийство. Тя се дръпна леко колкото да го погледне в очите, погали го по бузата. Усещаше, че още е нервен, ядосан и бесен по - скоро. - Ако смяташ да заплашваш майка ми с убийство...и да го направиш съжалявам, но няма как да ти помогна.
Промълви едва - едва. Надяваше се само той да я е чул. Все пак това бе истина. Каквото и да говореха Елизабет бе нейна майка, както и негова..., но най - малкото бе майка на Томи, а той не заслужаваше това. А за малкото си братче Таюя бе готова на всичко...дори може би да се обърне срещу Томас.
- Искаме нормално обяснение. - обърна се към възрастните червенокоската доста тъжна. - Защото е факт, че всичко това което става сега можеше да се избегне...Вие сигурно обвинявате нас, което според мен не е редно... защото не може да ми кажеш просто ей така "А между другото той ти е брат'...какво очакваш след това? Да стоя и да се усмихвам на среща му сякаш изобщо нищо не знам? При положение, че си наясно със всичко...това важи и за вас господин Блейк. Всъщност вече не знам защо стоя тук..може би зареди Том. Не ме е грижа за обяснението ви, защото виждам и знам, че няма да го получим. Защото вие самите не сте наясно...дори не сте на едно мнение. Съмнявам се, че и за решението преди седемнадесет години сте били на едно мнение...
След тези думи в очите на Таюя запариха сълзи, а тя усети отчайващото желание да се сгуши в Том и да впие устни в неговите да я обсебва. Просто не можеше да стои в този хол с тези хора повече...искаше да се махне. Знаеше, четова няма да е лесно. Да води този разговор с тях, но трябваше... макар, че до къде щеше да доведе това? Болка за всички тях. Дали пък баща му и майка им се досещаха какво става с тях двамата? Най - вероятно това, че бяха прегърнати им подсказваше всичко, надали мислеха тяхната брато-сестринска любов за толкова истинска и дълбока...

До този миг бях смятал, че няма да понеса да видя Рейчъл разплакана, но дори това не успокои бушуващата в гърдите ми буря. Наканих се да кажа нещо, но спора ни бе прекъснат от единствения глас, който нямаше да се вбеся да чуя.
-Саймън? Къде си скъпи? - След миг в стаята при нас се появи майка ми. Или осиновителката ми... Не знаех как да я нарека. - Какво подя... - Тя плъзна поглед между нас и се обърна към мен. - О, Томи, толкова съжалявам. - Тя ме прегърна и погали лицето ми. Задържах ръката и за миг и я погледнах. Тя беше единствения човек, който можеше на накара лошата ми страна да се изпари. Видях че поглежда Таюя, упорито обърнала гръб на баща ми и Елизабет.
-Мамо, това е моето момиче - Рейчъл. - Преди да ги оставя да кажат нещо, се наведох и целунах червенокоската.
-Приятено ми е скъпа. - Гласа и беше пропит с топлота и усещах как и баща ми започва да се успокоява. Тя контролираше не само мен. - Томи, защо не разведеш Рейчъл? Аз, баща ти и хм... И Елизабет ще се оттеглим в кабинета да поговрим. - Тя ме погледна многозначително. - Ще кажа на иконома да сервира вечерята след час. - Майка ми хвана баща ми и го изведе от стаята което принуди Елизабет Блекбърд да ги последва, а аз прегърнах Рейчъл.
-Е, добре дошла в странното ми семейство. - Погалих косата и я погледнах в очите. - От къде искаш да започнем.

Приятна и красива жена влезе при тях в стаята. Бяха и достатъчни един поглед и едно погалване по бузата на Том за да си дойде всичко на мястото. Таюя бе меко казано шашната, а още повече се учуди когато Том я целуна. Отвърна му лекичко защото определено се чувстваше притеснена. Какво ли си мислеше майка му? Сигурно я имаше за някоя луда, щом се е влюбила в Том, собствения и брат..., но дали тази жена всъщност знаеше, че Таюя е сестра на Том? Какво знаеше тя всъщност? Освен май, че Елизабет е биологичната майка на Том.
- Аз... - Рейчъл поклати глава и се сви в обятията му. По бузите и започнаха да текат сълзи, а тялото и леко потрепна. - Извинявай...тя никога не се е държала така.., а и майка ти е толкова мила и сигурно ме мисли за луда и за ужасен човек зареди майка ми и...тя всъщност знае ли? Знае ли, че аз съм твоя сестра?
Говореше несвързано и не бе особено адекватна. Не искаше да създава проблеми на неговото семейство, макар на практика малко или много да бяха едно семейство.
- Не искам да създавам проблеми... майка ми и баща ти си имат техните проблеми...не трябваше да намесваме и майка ти. Тя изглежда мила жена...Аз съжалявам Том..

Обвих ръце по-силно около нея и се опрях на главата и.
-Шшш, недей. Не плачи, всичко е наред. - Дръпнах я леко от себе си, за да я погледна. - Наистина всичко е наред. - Не исках и да си помислям как се чувства тя, попаднала в този кошмарен сън. Особено след като беше видяла как майка ми успя да омагьоса и мен и баща ми, особено имайки впредвид, че и двамата бяхме с по глава по-високи от нея и поне два пъти по едри.
-Виж не се извинявай заради майка ти. Може би трябва да поговорите двете, насаме. - Не знаех как ще се случи защото никак не бях съгласен да оставя Рейчъл с онази жена, но все пак... - Хайде любов моя, нека се разходим. Тук ще ти хареса. А и имаме само един час... Няма да ни стигне за нещо повече от разходика. - Поклатих лекичко глава и се усмихнах. Дори след целия този фарс една част от мен продължаваше да мисли за секс. Не можех да повярвам на това. Прегънах я отново. Не знаех как ще протече вечерята и се чудех как можеше майка ми да си представи, че ще седнем на една маса като голямо щастливо семейство.

- За нищо повече? - попита Рейчъл и присви очи насреща му. После леко се изчерви, когато разбра за какво иде реч и се поотдръпна от него. - Том...не мога...не и сега...не и така.
После поклати глава и вплете пръсти в неговите. Канеха се да тръгнат на някъде, но Таюя се спря зареди звуците които идваха от съседната стая.
- Тя е моя дъщеря! - чу гласът на майка си и потръпна. Нищо чудно да отидеха на двора и малко след това къщата да се срутеше зареди караниците и виковете им. Но чорвенокоската не остана да дочака този момент, а тръгна след Том тъжна. Определено трябваше да поговори с майка си насаме, но какво щеше да и каже?"Ами виж сега мамо влюбена съм в Том така че изобщо не се опитвай да ме спираш да бъда с него. Знам, че ми е брат, ама ти си виновна, а ние сме щастливи"...е все едно не го бе показала по някакъв начин преди малко.
- Разкажи ми за майка си... - умишлено искаше да избегне темата за баща му, защото той имаше някаква връзка с майка и. - Тя се появи и като с магическа пръчка те накара да се успокоиш и баща ти да млъкне..., ако можеше някой да укроти така и майка ми...баща ми по - скоро би избягал, ако я види така... по простата причина, че тя никога не се е държала толкова...злобно. Реално погледнато нейния проблем съм аз. Защото аз се влюбих в теб, нещо което можех да не правя..., а тя явно се е почувствала застрашена от това...имам предвид все пак...оф както и да е.
Надигна се на пръсти и впи устни в неговите, като езикът и палаво докосна неговия, макар изражението на лицето и да бе самата невинност.

Дръпнах я лекичко от себе си.
-Какво стана с не сега и не така? - Ухилих се и я изведох в градината. Виковете им ме изнервяха, а при повторна криза майка ми нямаше да успее да ме успокои. Исках да покажа толкова много на Рейчъл, но през всичките години, в които си бях представял този миг, нито за секунда в него се присъстваха крясъците на родителите ни в съседната стая. Рейч ме попита за майка ми и беше мой ред да се усмихна невинно.
-Какво да ти кажа за нея.... Невероятно способна е, а влиянието и върху мен и баща ми е нещо... хм, нещо което просто не мога да обесня. Тя винаги се е старала да ме направи добър човек, за да не стана като... Както и да е. - Млъкнах рязко. Таюя не знаеше, че баща ми е смъртожаден и бях напълно сигурен, че е добре това да си остане така, особено имайки предвид създалата се ситуация. Не исках да се страхува. Знаех, че баща ми никога не би е наранил... Е, можеше да нарани майка и, но бях спокоен, че докато моята е там, той ще се контролира.
-Та, както казах... Майка ми е просто невероятна. - Отново я погледнах в очите. Влюбила се е в мен... Е, аз бях влюбен одавна, но не можех да повярвам, че и тя изпитва същото към мен. Целунах я отново нежно. - Кхъм... Та в какъв смисъл се е почувствала застрашена? Това не го разбрах?

Таюя просто леко му се усмихна и го изслуша. По думите му наистина излизаше, че майка му е невероятен човек и на Рейчъл и се искаше тя да я хареса и одобри ... по някакъв начин. Когато обаче опряха до нейната част на семейството червенокоската въздъхна тежко.
- Майка ми иска идеалното семейство...винаги го е искала. - поклати глава за пореден път и огнените и къдрици се разклатиха. - И това бе възможно до време...преди брат ми леко да се отдръпне от всички ни, а аз...аз да започна да говоря постоянно за теб. И тогава тя явно е осъзнала, че мечтата и за перфектното семейство няма как да бъде постигната... От няколко месеца насам имам чувство, че ако можеше щеше да разкара и мен и Томи и да си изкопае от някъде други две послушни дечица, които да слушат като добре обучени кученца...
Стисна ръката му защото леко се ядоса. Да, наистина мислеше това, но не бе споделяла мнението си с никого другиго и нямаше намерение да го прави.
- Това си остана между нас нали? - тя му се усмихна леко. - А...майка ти..мислиш ли, че ще одобри? Нас...мен..

-Не се тревожи, естествено, че не бих споделил това с никой. - Мразех хора, като майка и. Никой не беше перфектен, поне аз знаех това най-добре. Е, моето семейство изглеждаше перфектно и съвършенно, но всеки си имаше тайни. Например факта, че майка ми не ми е майка. Или пък, че тя всъщност не може да има деца. Повдигнах рамене и подритнах едно камъче.
-Майка ми не вярва в кръвното родство. Смисъл... Тя смята, че кръвта не означа нищо. Поне за магьосниците. - Не знаех как да го обесня. - Сложно е. А и честно казано аз отказвам да повярвам, че лудата жена, която в момента стои в кабинета на баща ми е моя майка. - Продължих да вървя и макар да знаех, че трябва да я разведа из къщата изобщо не исках да се връщаме вътре.
-Колко неща навързвам сега. Майка ми ми беше казала, че при моето раждане е имало усложнения и за това не е могла да има други деца... Явно по принцип не може да има деца... А тя винаги е мечтала за голямо, шумно семейство. Смятам, че ще ни одобри... А теб би приела с отворени обятия... Дъщерята, която не е имала. - Засмях се тихо. Всичко започваше да става още по налудничево. - Ще видиш, майка ми вече те обожава. - Хванах нежно ръката и и посочих къщата. - Мисля, че трябва да се връщаме, особено ако искаш да разгледаш. А повярвай ми, има какво да ти покажа. - Вече беше видяла моята стая, но все пак имаше и други неща, които щеше да и харесат.

Рейчъл се усмихна, но някак си не бе толкова убедена колкото него. Харесваше и как мисли майка му, значи нямаше защо да се плаши по негови думи и все пак... все пак нещо в нея трепкаше от страх. Баща му определено не я харесваше, сигурно си мислеше, че тя е точно копие и по характер на майка си. Нещо което изобщо не бе вярно.
- Е, ако ми кажеш, че имаш цяла стая пълна с книги..мини или не много мини библиотека тръгвам веднага. - Таюя се усмихва предизвикателно надига се на пръсти и целува Том. - Или пък криеш зоопарк някъде в двора..драконите също ги включваме към зоопарка.
Да, книги, плюшени играчки и животни...точно като на едно дете това бе светът на Таюя. Е и Том участваше в него, но от скоро. От няма и ден, макар реално погледнато тя да не спираше да говори за него от месеци.
- И все пак..не мисля, че ще и направя много добро впечатление облечена така. - не, че дрехата която бе облякла не покриваше всичко зареди размера и "джобно гадже", но определено не бе нещо прилично. - А и мисля, че майка ти е късметлийка, че има теб...тя определено заслужава да я наричаш своя майка, докато моята...не е заслужила тези думи от теб...Имате ли фонтан наоколо?

Засмях се и преметнах ръка през раменете на Рейчъл.
-Ако имахме фонтан, мислиш ли, че още щеше да бъдеш суха? Хайде, да се връщаме. - Тръгнахме обратно и реших, че е права и развеждането може да почака. Влязохме обратно, но преди да я заведа да се преоблече исках да и покажа нещо. Свих по един от коридорите и спрях пред една от вратите.
-Довечера може да гледаме някой филм ако искаш... Тук. - Отворих и и показах личния ни кино салон. Преди да успее да каже нещо си погледнах часовника и я дръпнах към стълбищетото.
-Наистина трябва да се преоблечеш, майка ти съвсем ще откачи ако пак се появиш така. - Заслушах се и установих, че от долния етаж вече не чуваха крясъци, което означаваше, че или са се избили взаимно или поне малко са се успокоили. Поведох Рейчъл по коридорите и я вкарах в спалнята на нашите.
-Е, това е стаята на нашите. Там е банята. - Посочих една от вратите, но отворих съседната. - А това... Това е гардероба им. Около два пъти по голям е от самата стая. Онзи коридор е на баща ми, всичко останало е на майка ми. Като изключим ръста сте еднакви, така че... Избери си нещо. - Седна на едно от диванчета. Може би трябваше да и помогна да се ориантира в този лабиринт, но вероятно аз самият щях да се изгубя. Никога нямаше да разбере защо са и на майка ми всички тези дрехи... И как изобщо успява да намери нещо тук. Замислих се дали наистина с Рейчъл имаме шанс да бъдем щастливи... И какво щеше да стане, когато се наложеше всички да седнем на една маса. Изправих се и прегърнах червенокоската, която още стоеше на прага.
-Невероятна си. - Целунах я нежно и се насладих на мига просто да я държа в ръцете си. След миг се дръпнах и посочих часовника на стената. - Трябва да побързаме...

- Уха. - бе единственото което Таюя можеше да каже. Гардероба бе огромен. Може би колкото стаята и у дома? Техния дом бе къде къде по - скромен по простата причина, че майка и не обичаше натруфени неща. Искаше да е изчистено и подредено. Ограничаваше се само до това което и е нужно..и това което не и е, като статуетки и картини които бяха из цялата къща и не даваше на никого да ги докосне. Рейчъл не веднъж се бе чудела какво ще стане, ако реши да използва някое заклинание за..избухване например около скъпоценните и джунджурийки? Или просто за разнообразие не нареди предметите като домино и не бутне първата и да гледа как другите падат след нея, звучеше и доста добре като идея..., ако искаш да умреш разбира се.
- Ъм...мисля, че мога да се изгубя тук. - заяви Рейчъл и се засмя. Отиде до единия ъгъл където изглеждаше имаше блузи. Честно казано нямаше намерение да сваля горнището на Том, просто и трябваше панталон. Може би някой от тези на майка му щеше да и е голям, но ... просто и трябваше нещо.
Откри някакви дънки, които би трябвало да минат за три четвърти, но на нея и бяха дългички, но някак си и отиваха. Огледа се в огледалото и погледна Том.
- Нали..няма да се сърди, че съм взела нещо нейно? Просто...наистина искам тя да ме хареса, но не знам..даже не мисля, че това е начина. - прехапва устна и се приближава към Том. - Иначе с удоволствие бих гледала някой филм с теб...странно защо ли си мисля за романтична комедия, колко иронично само.

Усмихнах се.
-Аз съм се губил тук, когато бях малък. Коридорчетата са направени като лабиринт, мисля, че е нарочно, за да не и пипат нещата. - Изправих се и отново прегърнах момичето си. Някъде долу се затвориха врати и предполагах, че трябва да слизаме за вечеря. Преди това обаче погледнах Рейчъл.
-Не се тревожи.. Предполагам, че няма да има нищо против... Надявам се... - Вдигнах рамене. Идеята да я заведа в гардероба на майка ми беше съвсем спонтанна, защото макар че ризите ми и стояха добре, бях сигурен, че няма никакъв шанс дънките ми да успеят да се задържат на нея.
-Хайде, трябва да слизаме. - Изобщо не исках да се появяваме там, не ми се водеха глупавите разговори отново, но знаех, че няма да се откажа докато не получа отговорите, които исках. Хванах ръката на Рейчъл и я поведох към трапезарията, от където вече се чуваха приглушените гласове на родителите ни.
-Е, нека купона започне. - Влязохме заедно и видях, че на мястото където обичайно седях е седнала майката ни. Седнах от другата страна и когато Рейчъл се настани до мен погледнах баща ми без да казвам нищо. Майка ми взе думата, явно с надежда да разчупи малко нещата.
-Ще вечеряме италианско, надявам се обичаш Рейчъл? Готвачката ни прави страхотна лазаня... - Тя махна към иконома ни да ни налее вино. Благодарих сковано майка ми отново погледна момичето до мен.
-Това моите дънки ли са? Ъм... Както и да е, как си скъпа?

Настаниха се на масата. Майката на Таюя не бе особено щастлива, но мълчеше. На червенокоската и стана любопитно за какво са си говорили възрастните, но не попита. Сигурно не и бе работа.
- Аз...да..извинявам се, но не мислех, че ще бъде удачно да бъда само по риза..., а Том предложи.. - заоправдава се Рейчъл и погледна Том. Май не трябваше да споменава, че идеята е била негова. Не искаше да му създава проблеми затова стисна ръката му здраво. - Добре съм..мисля. Благодаря.
Чувстваше се изключително неудобно. Сигурно лицето и бе придобил по - червен цвят от косата и. Във всичко това май единственото добро нещо беше, че сините и очи изпъкваха...сините очи, които имаше едва ли не цялото и семейство. Като прекрасните очи на Том, детските и невинни очи на Томи и тези на майка им, която в момента не бе особено очаровано и гледаше с леден поглед, а синьото наистина помагаше да придобие вида на ледената кралица.
- Благодаря за вечерята. - кимна Таюя когато лазанята бе сервирана. - И съжалявам, че така се натрапихме.
Разбира се говореше за себе си и за майка си, а не за Том. Все пак това си бе тяхната къща, а в момента двете червенокоси дами бяха там и създадоха смут какъвто надали са виждали тези стени преди.

» Томас Блейк
» Семейна изненада, пълен фарс, маските падат - тайните са разкрити ... [Tayuya & Томас Блейк]
» Къщата на сем.Розие
» Къщата на Харви
» Къщата на сем. Де Леон

Къщата на сем. Блейк

Къщата на сем. Блейк

Similar topics

Similar topics