Къщата на сем. Блейк

First topic message reminder :

От вън

Хола

Кухня

Трапезария

Стълбището

Спалнята на Том

Банята на Том

Гардероба

Стаята, банята и гардероба на родителите на Том

Стаята и банята за гости

Кабинета

Кино салона

Басейните

Градината

Гаража

Погледнах майка ми и поглатих леко отегчено глава. Тя от своя страна избухна в искрен смях и потупа леко ръката на Рейчъл.
-Шегувам се мила, нямам нищо против. Взимай си каквото ти трябва, всичко в къщата е на твое разположение. - Тя се усмихна и отпи от виното, а аз погледнах Таюя.
-Тя просто... Обича да побърква хората. Приличам на нея. - Засмях се, но след миг осъзнах, че това не е възможно. - Както и да е. - Наведох се над чинията си, но всичко в устата ми имаше вкус на гума. Накрая не издържах и вдигнах поглед.
-Сега някой ще ми каже ли какво се случи, докато ние бяхме навън?
-Томас. - Баща ми си пое дъх, но се отказа да продължи, а майка ми внимателно се опита да измести темата като се обърна към Рейчъл.
-Надявам се, че се чувстваш като у дома си и че Том наистина те е развел. Не искам да се изгубиш. Предполагам, че ти е показал стаята ти? - Тя явно усети, че червенокоската се притеснява и се усмихна загрижено. - Знам, че сина ми не е много добър домакин, така че можеш да се обръщаш към мен за всичко. И както казах, знам, че нямате багаж, така че можеш да си вземеш всичко, което ти трябва. Ще ви настаним с майка ти в стаята за гости, така че това важи и за теб Елизабет.
-Да, мамо. Те те разбраха. А и предполагам, че Рейчъл ще предпочете да спи при мен, не при майка си. А сега ми отговорете на въпроса?

Рейчъл се усмихна и поотпусна. Майка му бе наистина невероятна. И според червенокоската Том приличаше на нея, но все пак тя го бе отгледала нямаше как иначе.
- Благодаря ти Джоан, но аз ще се магипортирам веднага след като разбера, че дъщеря ми се е настанила в стаята за гости. Така ще е най - добре.
Таюя се замисли, дали майка и говореше, че така ще е най - добре защото тя и Том ще са разделени или като цяло? За да няма драма и напрежение.
- Мамо.. - промълви Рейчъл и леко се усмихна. После реши да си вземе повечко от лазанята защото не знаеше какво да каже. Бе все още ядосана на майка си, затова предпочиташе да мълчи. - Благодаря ви госпожо Блейкл. Много мило от ваша страна.
Рейчъл се обърна с усмивка към майката на Том, а после се обърна и към Том, който искаше отговор и бе повдигнал темата, но не стана явно така както го е очаквал. Честно казано Рейчъл не гореше от особено желание да разбере за какво са говорили, любопитството определено я глождеше, но не искаше нови скандали и драми.
- Сигурна ли си, че искаш да останеш Рейчъл? - попита Елизабет Блекбърд и погледна Томас, после баща му и накрая майка му.
- Да мамо сигурна съм.
- Имай обаче едно на ум...останеш ли нещата няма да са както преди. - и след тези думи Елизабет най - спокойно си взе от лазанята. Очите на Рейчъл се разшириха, но тя не продума нищо. Просто заби поглед в масата преглъщайки сълзите си. Да...идеалното семейство нямаше да се постигне, ако дъщеря ти е влюбена в синът ти...Такива пречки просто трябваше да бъдат премахвани.

Изръмжах леко. Ако си мислеше, че ще се измъкне толкова леко, просто нямаше да стане. Погледнах баща ми и накрая той примирено кимна.
-Виж какво "мамо", ако смяташ просто да си тръгнеш иска да знаеш, че няма да ти се получи. Най-малкото защото има само едно място в цялата къща на което можеш да се магипортираш. - Забих вилица в храната си и хапнах една хапка. Майка ми ме погледна криво.
-Томас, моля те, просто остави това. Нека си върви щом иска. И няма да оставя горкото момиче в стаята ти, а и очевидно, ще си и е добре сама в стая.
-Не, тя може да е никоя за мен, но в крайна сметка ще е баба на децата ни с Рейчъл, а и ако не на мен, поне на дъщеря си дължи обеснение. - Обърнах се към Елизабет. - Няма да си тръгнеш докато не получа това, което искам. Ако трябва ще те завържа и ще те държа в плен. - Облегнах се на стола и видях шокираните изражения на всички около масата. Бях прекалил малко, но нямаше да се извинявам за това.
-А и, Рейчъл ще спи при мен. Точка. - Бях напълно непреклонен. Имах момичето на мечтите си и нямаше да позволя нищо да развали това. Хванах нежно ръката на червенокоската и и се усмихнах.

Рейчъл едва не се задави с хапката си, когато Том изстреля това за децата. Очите и се разшириха още повече и всякакви намеци за сълзи изчезнаха. Тя поклати глава, изобщо не и се занимаваше с майка и, с обясненията и, и прочее.
- Виж сега какво, младежо... тя е моя дъщеря. - започна Елизабет и се надигна като подпря ръце на масата. - Мисля, че аз решавам кое е добро за нея и кое не. И не мисля, че тя ще спи при теб...или с теб. Камо ли да ти роди деца. Вие сте брат и сестра за Бога!
Това дойде като плесник за Таюя и тя също се изправи като присви очи, а в изражението и се четеше злоба колкото и странно да изглеждаше това.
- Аз съм твоя дъщеря, за мен си се грижила шестнадесет години...ЗА МЕН! На него нямаш право да държиш такъв тон, ако ще си го изкараш на някого то това ще съм аз. - изрече тихичко, но всички я чуха. - Може да си моя майка, но аз няма да ти позволя да говориш така за него и да се държиш така с него. Знаеш ли защо? Защото жената която виждаш ей там е неговата майка, била е с него и до него когато теб те е нямало защото просто си решила, че не го искаш?! Казах ти вече...не можеш да кажеш, че той е бил грешка и , че не си го искала...та къде е отговорността? Ако аз имам дете дори на ранна за мен възраст никога няма да го изоставя, най - малкото защото ще е МОЕ! А може и неговото...
Нарочно изрече последните думи, а ръцете и се свиха в юмруци. Това май дойде прекалено на Елизабет Блекбърд.
- Таюя... - тя сви устни. - Щом това си решила, така да бъде! Обръщаш гръб на собствената си майка за да защитаваш някакво момче, което сигурно би те оставило веднага щом те вкара в леглото...помниш ли колко нощи стоеше и ми разказваше как той не се интересува от теб? Е как изведнъж стана така, че е изключително загрижен и заинтересован? После когато сърцето ти бъде разбито...не идвай при мен, защото щом обръщаш гръб на собствената си майка, то значи обръщаш гръб и на семейството си..и там няма да има място за теб. Обичам те, но думите ти са прекалено силни и нанасят тежки рани...не са лесни за преглъщане.
- Ами твоите думи мамо...твоите думи? - проплака Рейчъл и от очите и се застичаха сълзи. - Ти ме изрита от семейството преди десет минути....няма и толкова, нима си забравила? Съсипа всичко още преди няколко дни когато ми каза кой е той всъщност...да не мислиш, че всичко това е леко за преглъщане?!

Изправих се рязко и дръпнах Рейчъл зад себе си, прегръщайки я нежно. Сега вече можеше да убия майка си. Никой нямаше право да говори така на момичето ми. Майка ми дойде при нас и нежно я дръпна от мен, за да и помогне да изтрие сълзите си. Аз от своя страна реших да направя нещо, което да нарани майка повече отколкото можеше да си представи. Възползвайки се от това, че майка ми говори нещо на Рейчъл аз се наведох през масата и прошепнах така, че само Елизабет Блекбърд да ме чуе.
-Права си. След като я вкарам в леглото ми и направя така, че да забременее ще я изхвърля като мръсно коте. Ти съсипа моя живот, аз ще съсипя нейния. - Дръпнах се и пуснах възможно най-злобното си изражение. Не можех да разгадая изражението и, но баща ми явно видя нещо в него и скочи от стола си.
--Стига! Това няма да се случва в моя дом. Елизабет, не знам какво обеснение иска сина МИ, но е ясно, че няма да го получи от теб. Аз ще ти го дам Том. Тя смяташе, че ще си пречка в живота и, че ще приличаш на мен и не те искаше. Нито за миг. Искаше да абортира, но я принудих да те роди и да те даде на мен. Майка ти не можеше да има дете и ти за нас беше дар от Бога. Край на историята. - Той не седна, но просто ме погледна и ми показа, че битката, която водя е безсмислена. Обърнах се и прегърнах Рейчъл, на която майка ми продължаваше да говори, че нещата ще се наредят, че може да остане вкъщи... Аз отново погледнах Елизабет. Исках да вярва в това, което бях казал.

Майката на Том бе прегърнала Рейчъл и я утешаваше, а нейната собствена бе придобила цвета на лист. Бе толкова бяла и бледа, че изглеждаше сякаш ще припадне всеки момент. Взираше се в Том уплашено. Със разширени от ужас очи, а тялото и леко потрепваше. Но преди Таюя да попита каквото и да е бащата на Том повиши тон, даде набързо обяснението за което се вдигаше толкова шум и явно бе готов да изгони Елизабет Блекбърд от домът си.
- Рейчъл! - изрече червенокоската жена гледайки дъщеря си. - Давам ти последен шанс да си тръгнеш с мен от тук... не искам да бъдеш наранена от това момче...от този...
Тя направи физиономия сякаш Том е нещо мръсно или прокажено.
- Оставам... - каза Таюя и гласът и трепна. - Но ти определено трябва да си вършиш...
Така и стана. Елизабет просто изгледа тъжно дъщеря си и тръгна на някъде, а бащата на Том тръгна след нея. Рейчъл се настани на един от столовете и погледна Том.
- Ти и каза нещо....какво беше?И за Бога...съжалявам. Не исках да става така...всичко това..аз съм виновна. Защото съм просто едно глупаво момиче което не може да контролира чувствата си...съжалявам.

Прегърнах я отново и изпратих с поглед майка и. Майка ми повика да раздигат масата и да сервират десерта и кафе. Тя леко потупа Рейчъл по рамото и седна срещу нас. След малко и баща ми се върна в трапезарията, наля си бърбан от барчето в ъгъла и тежко се стовари на стола си. Изглеждаше наистина уморен и явно тази вечер му беше дошла в повече.
-Е, Рейчъл добре дошла в семейството. Надявам се да се чувстваш удобно тук. - Той обърна погледа си към мен. - Е, Том... Ти официално беше обявен за по-голяма отрепка и от мен и рожденната ти майка каза да ти предам, че съжалява, че те е родила. - Той поклати леко глава и се обегна. - Но трябва да ти призная, че успя да я изкараш извън релси.
Аз се усмихнах и нежно целунах Рейчъл по челото. Тя още не можеше да се успокои, така че взех лицето и в ръцете си и я погледнах в очите
-Няма за какво да се извиняваш, чуваш ли, тя е виновна за всичко, ти не си направила нищо лошо, запомни го. - Целунах я нежно. Нарочно се престорих, че не чух въпроса и какво съм казал на майка ни... По-добре беше да не знае.

Останалата част от вечерята протече в мълчание. Таюя се чувстваше неудобно и нямаше намерение да говори. Защо по дяволите това се случваше точно на тях? Съдбата имаше извратено чувство за хумор.
- Е кой филм мислиш да гледаме? - попита го Рейчъл тихичко докато приключваха с десерта. Тя не усещаше вкуса на своя, просто ядеше колкото да се каже, че е яла и за да не обиди някого. Хич обаче не и бе до храна след като майка и най - демонстративно си бе тръгнала. Ако се намереше семейство по - откачено от тяхното, евалата!
- И отново се извинявам... - този път се обърна и към двамата възрастни на масата. Бе се появила от нищото. Сигурно нещата щяха да протекат по - леко, ако Рейчъл и Том не бяха тук, но кой да очаква, че майка им ще реши да цъфне..., но сега и дойде друго на ум. Колко време щяха да останат с Том тук? И наистина тя дали можеше да спи при него, защото хич не и се спеше сама в една стая...имаше чувство, че ще сънува кошмари с майка си, как гони нея и Том със сатър.Не е нещо с което да се шегува човек, като се има предвид погледите на Елизабет Блекбърд през цялата вечер.

Изчаках Рейчъл да довърши десерта си и се изправих.
-Е, надявам се ще ни извините. Предпочитам да се махнем от тази толкова напрегната обстановка. - Хванах ръката и и побързах да я изведа от стаята. Не харесвах напрежението, не беше нещо типично за нас и предпочитах да се измъкна. Отправихме се направо към кино салона ни и малко след като влязохме седнах и я погледнах.
-Съжалявам за това. За всичко това.... - Побутнах една възглавница и се проснах назад. - Родителите ми са мааалко страни, предполагам ще свикнеш... - Повдигнах рамене и за миг затворих очи, само за да се престоря, че всичко това не се е случило. Накрая се обърнах към Рейчъл и я придърпах до себе си, за да прегърна. Беше невероятно красива с коса, разпиляна на цветните възглавници. Целунах я нежно и плъзнах ръка по-гърба и, за да мога да я притисна към себе си. Не можех да и се наситя.
-Не мога да повярвам, че моята приказка се сбъдна... Да те държа в ръцете, да те целувам... Моята приказка. - Дръпнах се леко, за да я погледна в очите и се усмихнах. Нищо друго освен аз и тя нямаше значение в този миг. Исках да продължа да я целувам и никога да не спра, но знаех, че трябва. Прехапах устни и си наложих да се отдръпна. Изправих се и отворих един екран на стената.
-Назови филм? Избора е само и единствено твой.

Не след дълго се бяха излегнали в кино салона, Рейчъл бе легнала почти върху Том, а устните и шареха по вратът му, докато ръцете и се плъзгаха по мускулите на едната му ръка.
- Филм..хм... - замисли се. След миг извади магическата си пръчка и пред нея се появиха няколко листчета. На всяко от тях бе написан филм, бе мислела да ги гледа преди много време със своя приятелка, но така и не се бе решила кой от всичките иска. Разбърка ги и ги сложи до тях. Присви очи замислено.
- Е нека е това. - дръпна едно листче и го разтвори така, че да види името на филма. - Сексология...кхъм.
Леко се изчерви. Какво по дяволите търсеше това нещо тук?! Нима е искала да гледа такъв филм. И изведнъж започна да се смее.
- Е приятно ни гледане... - поклати глава продължавайки да се смее. Леко целуна Том по устните, но смехът не я напускаше. Това май бе също част от иронията на съдбата.

Пп:Да..на бг. това е заглавието на филма ;д

Гледах тъпо листовете, които се появиха и поклатих глава. Това беше най-странния начин за избор на филм, който бях виждал. Взех листчето, което Рейчъл избра и я погледнах повдигайки вежди. Е, това беше и доста странен избор на филм. Доста неочакван.
-Имаш доста интересен вкус за момиче, което твърди, че няма никакъв опит. - Ухилих се и пуснах филма. Върнах се при нея и се наместих върху една от възглавниците, запазвайки прилично разстояние между нас. Не се заглеждах много какво дават на екрана. Мислех единствено за всичко, което се беше случило през последните двайсет и четири часа. Още не можех да повярвам, че са минали само толкова... Радвах се че кино салона е звуко изолиран, защото в противен случей със сигурност щях да чувам какво си говорят родителите ми в кабинета. А предпочитах това да остане изненада до момента в който ме привикат на очаквания разговор колко безотговорно съм постъпил, как в къщата ни постоянно има смъртожадни, включително такива, издирвани от министерството, как излагам всички ни на риск, включително Рейчъл... И вероятно щяха да бъдат прави, но не ме интересуваше. Нямаше как просто да я изхвърля на улицата. Погледнах червенокоската и я придърпах към себе си, за да я прегърна.
-Допада ли ти филма?

Таюя не следеше толкова филма, колкото бе потънала в размисли. Отделни думи идващи от екрана достигаха до съзнанието и, но тези на Том я извадиха напълно от унеса и.
- Като за случайно избран филм.... предполагам, че бива. - усмихна му се и извърна глава към екрана. Момичето точно разговаряше със сестра си за поредния проблем в сексуалните и експерименти. Рейчъл леко се смръщи, прехапа устна и погледна Том. Почувства се неудобно поради факта, че той бе бил с толкова много момичета, а тя самата почти не се бе целувала. Искаше да му даде нещо, нещо което ще му хареса..., но въпроса бе какво?
Погледна отново екрана и прехапа притеснително уста. Можеше ли да го направи? Е всъщност по - скоро трябваше, затова нищо не опираше до "мога" или "не искам". Просто "трябва".
Премести се върху него, а устните и се впиха в неговите. Ръцете и се плъзнаха по здравото му тяло, по мускулестите му ръце и по стегнатия му корем. Спряха точно при колата му и се заеха с мисията да го премахнат. Плъзгайки се надолу по тялото му тя го погледна в очите, докато изваждаше пенисът му и когато го стигна го пое в уста.
"Том" помисли си. Надяваше се да не греши, искаше да му хареса...да го накара да стене името и, да я желае повече от колкото е желал всяка друга. Затова и се опитваше да му даде възможно най - доброто, това на което бе способна. Поемаше го в уста, опитваше се дори целия, но не се получаваше. Прокарваше език по дължината и главичката му, а ръцете и продължаваха да изучават тялото му с бавни движения.

Когато Рейчъл ме целуна разбрах, че явно няма да гледаме филм. Ръцете и посегнаха към колана ми, а когато успя да го разкопчее, а отновото повдигнах изненадано вежди.
-Ммм... - Не можех да кажа нищо повече от това. За съжаление нито можех да се отпусна наистина, нито да се насладя, усещайки, колко е напрегнат всеки мускол в тялото и и съзнавайки, че вратата не се заключва. Въпреки всичко си наложих да изпразня съзнанието си.
-Страхотна си... Сигурна ли си, че го правиш за пръв път? - Наистина беше добра. Момичета, които се имаха почти за професионалистки не се справяха така. Усещах как кръвта напуска мозъка ми и мислите ми се изпаряват все повече. Усещанията пулсираха в цялото ми съзнание и не съществуваше нищо друго освен аз, тя и устните и. Можех само да се наслаждавам.
-Ще откача...всеки...момент... - Дръпнах я рязко към себе си и я съборих на леглото. Целунах я рязко и с едно движение разкъсах копчетата на ризата. Беше само моя. Плъзнах устни по врата и надолу и зарових лице в гърдите и.

Когато и заяви, че е страхотна Рейчъл се усмихна ,а в стомаха и затанцуваха пеперуди. Той обаче набързо прекъсна играта и, като я обърна под себе си. Ризата която я покриваше вече бе аут, с едно движение на ръцете му копчетата изпадаха, а платът се плъзна отстрани по тялото на Таюя.
- Том.. - тя го погледна за миг, хвана лицето му в шепи и кимна. - Бъди..внимателен моля те.
Да, бе сигурна, че го иска. Какво ли обаче се бе променило от вчера до днес? Може би разговора, ако можеше да бъде наречен такъв, с майка и я бе накарало да предприеме тази стъпка. Така и така го искаше, от какво изобщо трябваше да се страхува? Той не би и причинил зло, или нещо от което да я боли, не и съзнателно...или поне Рейчъл се опитваше да вярва в това.
Изстена, когато устните му започнаха да се плъзгат по тялото и. По вратът, по гърдите и. Умът и се изпразни и тя просто се изгуби в удоволствието. Точно това искаше...него!

Дръпнах се леко и се загледах в нея.
-Не смяташ ли, че е по-добре да идем някъде, където вратата се заключва и имаха хубава баня? - Засмях се и хванах ръката и, за да и помогна да се изправи. Не можех да я преведа през къщата полу гола, а от ризата не беше останало много, с което да се облече, така че свалих тениската си и я захапах. Рейчъл ме погледна сякаш съм полудял, но просто поклатх глава. Преди да каже каквото и да било я взех на ръце и пуснах тениската върху гърдите и.
-Е, сега можем да вървим. - Пренесох я набързо по коридора и за щастие не срещнахме никого.
Сложих Рейчъл на леглото и побързах да заключа врата.
-Е, сега сме напълно сами.. - Загледах се в очите и след миг вече бях върху нея обсипвайки я с целувки. Не можех да спра, не можех да бъда спокоен, нито да го раздавам бавно, макар да знаех, че трябва.
-Толкова много те искам...

С доста бързи движения Том пренесе Таюя в стаята си. Тя се зачуди колко ли пъти бе правил това. Колко ли момичета бе носил на ръце, но реши, че няма смисъл да се тормози с тези мисли. Сега той бе изцяло неин, а тя нямаше намерение да го дели с никоя друга.
Движенията и устните му бяха настоятелни, от всяка частичка на тялото му се разбираше колкото силно я желае и колко опитен бе в сравнение с нея в тази област. Рейчъл бе меко казано притеснена, дали ще му хареса да бъде с нея, неопитната глупачка...дори и преди малко да му бе доставила, по негови думи, удоволствие.
- И аз... - промълви измежду стоновете. Искаше го повече от всичко на света. Синьото примесено с бяло около нея я успокояваше и я караше да мисли една идея по - трезво, но реално погледнато умът и си оставаше безкрайно замъглен от насладата, удоволствието и желанието. - Том...моля те...
Не довърши, просто искаше да го усети в себе си и се молеше за това , но в същото време се молеше и да е нежен. Обви ръце около него и леко започна да го драска по гърбът, а устните и се разхождаха по вратът му тъй като тя отново бе придърпала към себе си.

Не спирах да я целувам докато припряно свалях дънките и. Исках просто да ги разкъсам, но си наложих да бъда по-търпелив. Ръцете ми се спуснаха взе по надало и откопчаха панталона и. Бързо я освободих от него и спустнах устни по корема и тръгвайки все по надолу. Ръцете ми шаране по тялото и, но внимателно. Напредвах бавно давайки и шанс да се наслади на всеки един миг, на всеки допир, на всяка целувка. Вдигнах поглед към очите и виждайки колко силно ме желае. Щях да направя всичко, щях да я побъркам и да и дам най-невероятното изживяване в живота и. Повдигнах се леко, за да я погледна.
-Трябва да бъдеш спокойна. - Устните ми отново започнаха да се спускат мъчително бавно по врата и, гърдите и, корема и... Не бързах, с всяка секунда усещах как тя откача все повече в ръцете ми, а аз едва сега започвах. Устните ми продължиха пътя си надолу все по бавно и спряха ниско под корема. Уверено разтворих бедрата и нежно плъзнах език по нея. Стараех за да бъда бавен, но накрая не издържах и отново се придърпах нагоре бавно прониквайки в нея.

Лесно бе да се каже, но трудно бе да се направи. Таюя се опитваше да се успокои, прехапа устна когато той проникна в нея. Да, имаше болка, но тя очакваше да е нещо много по...грандиозно може би? Май наистина си бе нещо повредена. Но това не промени факта, че няколко стона примесени с леки викове на удоволствие напуснаха устата и. Ноктите и се забиваха в кожата му, а тялото и се движеше под неговото защото просто не можеше да стои мирна. Удоволствието и леката болка я подлудяваха, въпроса бе от кога се бе превърнала в мазохист? Може би си бе такава по природа, но чак сега го осъзнаваше? Като се замислеше обаче нещата стояха точно така...тя си бе чист мазохист.
- По дяволите... - изстена когато тялото и се разтърси от невероятно усещане, такова каквото не бе изпитвала никога преди. Идеше и да извика, но знаеше, че не трябва да го прави. Най - малкото защото родителите му се намираха на няколко стаи от тук.
Издърпа се леко нагоре и след миг преобърна Том по гръб. Устните и грубо се впиха в неговите, а след миг тя го целуна и после захапа за вратът. Този път тя бе поела инициативата и сега се движеше върху него прехапала долна устна за да спре стоновете си.

ПП : http://static.tumblr.com/r7rrotk/Lgtlpnrot/tumblr_lp2dudek8d1qcs3sko1_500.gif не търсех това, но...и това става ;д

Оставих я върху себе си, но не спирах да се движа. Тя също. Знаех, че вече съм и докарал един оргазъм, но нямах намерение да спра. Държах кръста и и и помагах в движенията. Усещах как от тази поза успявам да вляза почти докрай във нея, но не я пусках да седне изцяло най-малкото защото размера ми щеше да и бъде проблем. Усещането да съм в нея беше невероятно. Исках да не спирам никога. Дори не се замисях за това, че не сме сложили презерватив, нито че зарязахме разкъсаната риза в киното. Съществувахме само аз и тя, но положението в което бях не ме устройваше. Хванах кръста и и без да излизам от нея я проснах отново на леглото. Вдигнах ръцете и над главата и без да спирам с тласъците започнах за целувам врата и захапвайки я леко. Утре щеше да има смучки.
-Ти.Си.Изумителна. - Успях да кажа само това между целувките с които я обсипвах. В глава ми бе само едно желание и просто не можех да спра, когато усетих, че се празня дълбоко в нея.
Проснах се запъхтян на леглото и я погледнах. Дъхът, останал в дробовете ми стигаше само за една дума.
-Изумителна...

Този път бе още по - силно. Вълната направо я отвя и я остави без въздух. Той явно предпочиташе да е върху нея, но нямаше да се разберат така..не и другия път. Тя просто му се усмихна замаяно и го целуна нежно, бавно и страстно. Почувства се изморена, но тялото и бе някак...напрегнато. Още не се бе успокоила изцяло. Искаше да си вземе душ, имаше нужда от това, но просто не можеше да мръдне. Ако се изправеше то краката и щяха да я поддадат и да се свлече на пода. Затова просто се сви до него и затвори очи, оставяйки се на сънищата да я погълнат.
- Беше невероятно. - това бяха единствените и думи. После мракът я обгърна. Сънуваше все хубави, изключително цветни и неестествени сънища, накрая се озова в онзи момент когато си между съня и реалността. Завъртя се в леглото, Том още спеше. Затова го целуна нежно по бузата и се изниза в банята като взе някои от нещата си и една от неговите ризи. Надяваше се той да няма нищо против. Но определено имаше нужда от душ.
Топлата вода и действаше успокояващо, но тя я направи малко по - студена за да се събуди и да осъзнае какво бе направила снощи. Най - странното бе, че не съжаляваше. Радваше се, че го е направила, бе щастлива, бе даже повече от щастлива, ако имаше такова състояние разбира се.
Върна се в стаята и го видя буден, усмихна му се леко.
- Добро утро. - след миг вече бе до него на леглото и го целуваше страстно. - Събудих ли те?
Вниманието и обаче бе привлечено от някакъв плик, като тези които се ползват за писма оставен на възглавницата на която бе спала. Преди да отиде в банята, това нещо не беше тук...Таюя присви очи и се смръщи, но все пак го взе. Отгоре бе името и изписано с красив почерк, този на майка и. Бе изключително объркана, но реши да види какво толкова иска да и каже майка и. Още когато отвори плика от вътре изскочи бял лист със червена панделка отгоре и се сви във формата на уста. Точно като конските, но те изглеждаха по - различно. И изведнъж листа избълва куп неща. Как Том е признал, че единствено цели да преспи с Рейчъл, тя да забременее и да я изостави, имаше молба в която майка и я молеше да не прави тази грешка и се надяваше това писмо да пристигне навреме при нея. Очите на червенокоската се бяха изцъклили, а тялото и се разтрепери. Тя се отдръпна от Том и поклати глава.
- Това...това вярно ли е? - попита тихо. - ТОВА ЛИ И КАЗА СНОЩИ?
Повиши тон при последните си думи, защо не искаше да вярва в това? И защо смяташе, че е истина? Наистина ли това бе целта му и то от самото начало? Но и какво друго можеше да е...та как можеше и да си помисли, че от всички момичета в Хогуортс той ще избере точно нея, абсолютната загубенячка.

Заспах в мига, в който се отпуснах. Нещата които съзнанието ми раждаше в съня ми бяха безумно странни, имайки предвид какво се бе случило. Единственото, което сънувах бе гора... И колкото и да вървях не можех да изляза от нея. Накрая се събудих и когато се огледах видях, че Рейчъл я нямаше. Чух душа и се усмихнах. Нормално бе да иска да се изкъпе, може би аз също трябваше да го направя, но преди да стана, за да я изненадам в банята, тя се появи при мен. Усмихнах се и потупах леко леглото.
-Добро утро красавице. Не, не си ме събудила, но ми се иска да беше. - Ухилих се дяволито, но се опитах да изхвърля спомена, който нахлу в главата ми. За друго момиче, за друго събуждане, за малка мръсна стая... Поклатих глава и отвърнах на целувката на червенокоската. Облегнах глава назад, но преди да я придърпам към себе си видях как очите и се приковаха в малък плик, лежащ на възглавницата и. Тя го отвори и писмото отвътре заговори с гласа на майка и. Както и очаквах още от първата дума тя каза ужасни неща за мен и за това, което и бях прошепнал снощи. Рейчъл ужасено се отръпна от мен, а аз скочих от леглото без дори да забележа, че все още съм гол.
- Това...това вярно ли е? ТОВА ЛИ И КАЗА СНОЩИ?
-Рейчъл, не. Слушай ме, чуй ме. - Посегнах към нея, но тя рязко се отдръпна. - Исках просто да я нараня, не искам това, не бих ти го причинил, моля те, вярвай ми... - Не спирах да говоря, просто, за да я накарам да ме чуе.

- Не ме докосвай! - извика Рейчъл и се отдръпна още повече от него. Намираше се на края на леглото и предпочете да стане. Почти стигна вратата, клатейки невярващо глава. - Ти....как изобщо даже можах да си помисля, че ме искаш...защото ме обичаш.
Гърбът и се опря в стената и тя се свлече разплакана на земята. Обръгна тялото си с ръце, болеше я. Имаше чувство, че се разпада. Заби нокти в ръцете си, поне да знае защо плаче, поне да разбере от какво я боли. И изведнъж думите на майка и отново изскочиха в съзнанието и...той е искал тя да забременее.
- Ти...копеле такова. - изкрещя отново Таюя. - На всичкото отгоре имаше наглостта да свършиш в мен..., ако не си го целял тогава защо го направи?МРАЗЯ ТЕ! Как можа..как...
Дори не можеше да свърже две изречения като хората, мислите и се мятаха хаотично в мозъка, чувствата и заплашваха да я пометат, а тялото и започна да се тресе от ужас. Сложи ръка на устата си. Искаше да се махне от тук, не можеше да го гледа. Не искаше. Майка и бе права, за всичко.
- Е надявам се плана ти да е успешен... - изсъска му злобно или поне се опита. Гласът и бе немощен и пропит с болка и отчаяние, искаше да умре. А тръгнеше ли си сега от тук нямаше да има къде да отиде и щеше да остане сама, напълно сама.

Виждах, че трябва да и дам въздух, но просто не можех да стоя далеч от нея. Не можех да я гледам по-този начин. Въпреки крясъците и продължих с опитите да се приближа до нея.
-Скъпа, чуй ме, аз.. - Не можех да взема думата. Каквото и да се опитвах да кажа, тя продължаваше да ме обвинява за всички ужасни неща, които майка бе казала по мой адрес. Дори през разстоянието, което ни делеше тази жена продължаваше да успяпа да съсипе живота ми. Беше ми отнела толкова много, а сега се опитваше да отнеме и единственото момиче, което обичах. Поклатих леко глава и тръгнах към нея. Не можех да гледам как стои на пода вкопчила се сама в себе си. Клекнах пред нея, но се опитах да не я докосвам.
-Кълна се скъпа, никога не съм искал това. Свърших в теб защото... Ами по навик. Аз... Аз не искам да забременяваш. Наистина не искам. - Поех си дълбоко въздух. - Просто исках да нараня майка ти... Да я накарам да откачи, да я боли... Както тя нарани теб. Исках да види какво е болката. - Замислих се дали да не посегна да я прегърна, но ми беше прекалено трудно. Не можех да повярвам, че смята, че бих направил нещо толкова ужасно. Да, в училището ми се носеше слава на непоправим женкар, но с нея всичко беше различно. Беше специална.

- По навик? - изсмя се Рейчъл и поклати глава. Дръпна се още повече към стената за да е по - далеч от него. Припомняше си колко бе щастлива снощи, как се бяха гушнали на дивана и по - миналата нощ. Не можеше да повярва и не искаше, че той е искал просто да спи с нея. И макар и той да твърдеше, че това не е вярно бе изрекъл думите на глас. - Какво съм аз за теб Том?
Сините и насълзени очи срещнаха неговите. Повече от всичко искаше да се сгуши в него, но просто не можеше. Това и бе дошло твърде много. Защо просто не можеше да има нормален и щастлив живот? Прехапа уста за да не се развика, най - малкото защото просто и идваше да крещи. Не някакви думи, а просто звук.
- Обичам те разбираш ли? - промълви тихо. - Иска ми се да ти повярвам, че това е лъжа, но...наистина не мога да погледна от тази страна как ти - най - невероятното момче в Хогуортс желаеш мен...можеш да го признаеш...аз съм изключително безлична и скучна. Не мога да мисля, че искаш мен, а не някоя от онези метър и седемдесет кучки, които се влачат след теб, а огромните им гърди ги привеждат към земята...И всяка от тях има толкова опит...а какво направих аз вчера? Само виках...

-Рейчъл. - Приближих се още към нея и само сантиметри деляха телата ни. - Не ме интересуват онези момиче. Как може да се съмняваш в това? - Посегнах и отметнах кичур коса зад ухото и. Все още не смеех да е прегърна, най-вече защото виждах, че тя не иска, но няма и на къде повече да се отдръпне от мен. Вдигнах ръка и я прекарах през косата. Имах усещането, че това ми помага да мисля, но естествено не беше така.
-Рейчъл... Онези момиче... Всички онези момиче са просто секс. - Може и да бях имал няколко връзки с тях, но дори те бяха просто секс. Погледнах я в очите и продължих. - Те не са нищо особено, не означават нищо. Предмети. А ти... Ти си момичето, което винаги съм искал. Ти си момичето, за което мечтаех през дългите нощи лежащ до някоя... Момиче без лице и без име. - Е, без имена бяха само мъгълките, но това нямаше значение в момента. - Рейчъл... Обичам те... Аз... - Преди да продължах от долния етаж се чу силен трясък от счупено стъкло. - Какво по... - Погледа ми мигом се премести към врата и отново към Рейчъл. - Трябва да слезем. - Чух майка ми да крещи, а това рядко означеваше нещо добро. Нахлузих чифт слипове и риза и подадох една на Рейчъл. Изчаках я да се облече и отворих врата давайки и път да слезе първа. Затворих след себе си хвърляйки последен поглед на стаята и усещайки за миг пареща болка от всичко, което се беше случло току-що.

» Томас Блейк
» Къщата на Харви
» Къщата на сем. Де Леон
» Къщата на Майкълсън
» Къщата на сем.Блек

Къщата на сем. Блейк

Къщата на сем. Блейк

Similar topics

Similar topics