Сиси се разхождаше по коридорите и се чудеше какво да прави. Бе неделя, нямаха часове. Но утре бе понеделник. Значи...да учи!? Не, не бе в настроение. Имаха малко домашни, нека бъдат следобеден проблем. Все пак бе единадесет сутринта, все имаше какво да се прави. Не й бе позволено да лети. Нямаше да учи. Останалите се бяха разпръснали наляво и надясно. Само тя бе останала да се скита из дългите коридори, които се надяваше най-накрая, след толкова пъти в които се бе изгубвала, да научи. Най-малко, за да отива навреме за часовете. Е, поне учителите се смиляваха над нея и проявяваха някакво разбиране. Въпреки, че по-голямата част от живота си бе прекарала в света на магьосниците, никой никога не й бе обяснявал кое къде е в Хогуортс. Изведнъж, при мисълта за баща й нещо приседна в гърлото на Сиси. Не, нямаше да плаче. Бе се наплакала преди цели четири години. Миналото си е минало и толкова. Блондито се запъти към едно от най-любимите й места- малкия двор. След петнайсетина минути тя го намери и с триумфална усмивка седна до фонтанчето. Тя извади скицника си и започна да рисува дърветата в далечината. Момичето имаше талант, личеше си.

Денят бе неделя, а това означаваше, че Рок, както и останалите ученици в Хогуортс нямаше часове. Нито домашни. Всъщност домашни имаха просто той вече си беше написал неговите. Оставаше му да научи един урок, но за това имаше цял ден на разположение. Или може би по - точно цял следобед, защото бе към 11 сутринта. И закономерно възникна въпросът "какво да прави"? Посещенията до Хогсмийд бяха забранени за първокурсниците като него. Ами в такъв случай би могъл да пообиколи малко из училището и да го разучи допълнително. А не само пътя межде Голямата зала, кулата на Грифиндор и класните стаи, който вече знаеше почити наизуст. Вярно, че магьосниците, с които живееше последните три години му бяха разяснили доста за това кое къде се намира, но момчето искаше и сам да ги открие. Още повече, че имаше талант за ориентиране. И така скоро след като реши,  какво да прави тъмнокосото момче излезе на малкото дворче. На фонтанчето с гръб към него седеше някакво русо момиче с цветовете на Слидерин.
"Е и какво като е слидеринка" - помисли си той и тръгна към нея. Приближи и успя да види, че рисува. А тя по негово мнение рисуваше добре.
- Хубава рисунка - обади се Рок зад гърба на момичето.

Сиси се бе съсредоточила в рисуването и въобще не внимаваше какво става около нея. Затова може би и не забеляза момчето идващо зад гърба й. Тя леко подскочи, а след като мига на изненада отмина и осмисли думите му, тя леко се усмихна и погледна отново "творбата" си.
- Благодаря, предполагам. Не е кой знае какво. - и тя обърна скицника на обратно, така че рисунката да не се вижда. Сиси пак се обърна, за да поогледа момчето. Имаше тъмна коса, и с подобен на косата цвят на очите. Колкото можеше да се съди на пръв поглед- и той бе първокурсник, но нямаше онова нехайно и загубено излъчване като повечето деца коридора. Добре де, визирам предимно самата Сиси, все пак да се губи в замъка й бе като хоби. Хоби нетипично за слидеринец. Като споменахме Слидерин, едно нещо направи силно впечатление на русокоската.
- Значи си от Грифиндор.- каза тя с лека нотка на сарказъм. Не, че имаше нещо против, просто от всички ученици най-малко бе очаквала да я заговори грифиндорец. Все пак кой не би, антипатията между двата дома беше всеизвестна, а за да се избегнат битки, учениците гледаха да се игнорират, а учебната им програма се опитваше всячески да направи така, че да се намират в двата различни края на Хогуортс.

- Да - потвърди Рок репликата на блондинката, че е от Грифиндор. Каза го с нотка на гордост в гласа си. Макар, че в интерес на истината същата тази нотка на гордост щеше да я има  и ако Разпределителната Шапка го беше поставила в Рейвънклоу или в Хафълпаф, та вероятно даже и в Слидерин. Все пак на церемонията по приемане и разпределяне на първокурсниците тя се бе поколебала в кой от четирите хогуортски дома да го прати, а и на самия него му беше безразлично къде ще попадне.
 - А ти си в Слидерин - повдигна той  рамене и седна до нея  - Как е там?

" Хах, значи дори след сарказма не се отказва, а? Упорит е, признавам му го. Повечето биха решили, че им се присмивам и щяха да си тръгнат."- помисли си Сиси.
- Добре...Или по-скоро интересно.- след тези нейни думи тя самата се засмя, спомняйки си какво й бе "условието" за дома в който я разпределят.- Всички са толкова различни и мистериозни...Все има какво да се прави. Нищо чудно, че съм от Слидерин. Та нали точно това казах, че искам, когато Разпределителната шапка ме попита. Ами при теб? "Грифиндор, където са сърцата смели - такава храброст, почит, доблест от всички други ги отделят." - изрецитира тя.

- И при мен е същото - засмя се Рок. - Замъкът има толкова много тайни за разкриване, а не всички места са безопасни. Но пък така е по - интересно
 Замисли се за нещо
 - Всъщност - обади се той след около десетина или петнадесет секунди - с теб можеше да се паднем в един и същ дом. В смисъл - поясни, какво има в предвид - Шапката се колебаеше къде да ме сложи, а за мен нямаше голямо значение. Но й отвърнах, че искам да изуча загадките на замъка. От друга страна в Грифиндор също има какво да се прави и не е скучно

- Ами, бях казала...- замисли се Сирена- "Искам да отида там, където никога няма да скучая, където винаги ще има какво да правя...Или накратко, там където принадлежа. Това е важното." Или нещо подобно. Не помня. Не случайно не съм от Рейвънклоу. -засмя се тя.- Всъщност, като се замисля...- отново се засмя, този път дори по-силно. Как бе могла да го пропусне? Те си говореха, обсъждаха домовете си, а бяха пропуснали най-важното от всичко.
-Та ние дори не сме си казали имената!- след като се поуспокои, момичето подаде ръка за здрависване и се усмихна- Сирена Сънсет, но ако ти е по-удобно ми казва Сиси, Сис...дори Рен. Приятно ми е.

Рок се плесна по челото
- Напълно вярно - разсмя се и той, когато момичето изтъкна очевидния и съществен пропуск от страна и на двамата. Този, че докато си приказваха за домовете си  бяха забравили най - главното при първа среща  и все още не се бяха запознали, не знаеха кой как се казва. 
- Рок Хауърд - пое той ръката й и се здрависа с нея. - И мен ми е приятно да се запознаем.

След като се ръкостискаха настана кратко, неловко мълчание. Сирена се замисли за какво пък можеха да си говорят. 
- Хм...а иначе как са часовете? Кой ти е любим, кой ти е скучен, такива работи... - "О, богове...та аз го питам...питам го за часовете! Какво следва, времето!?" ( Намек, Хари, намек хД) Макар, че часовете тук са невероятни, поне според нея. Нямат нищо общо с тези в света на мъгълите, където бе учила досега. Най-близкия предмет е мъгълознание, който първо- се учи в трети курс, ако го запишеш и второ- е през гледната точка на магьосниците, което пак го прави интересен.

След като се запознаха помълчаха малко и след това се заприказваха за учебните предмети.
 - Добре са. Аз за момента  най харесвам Билкологията и Защитата Срещу Черните Изкуства - отвърна момчето. - А също бих искал да уча Древни Руни и Грижа за Магически създания.
 Вярно, че за последните два предмета беше необходимо да изчака до трети курс обаче това не му се виждаше кой знае каква пречка.
 - А засега отварите и трансфигурацията не са ми особено интересни - допълни. Въпреки, че беше добре да се изучават. Най - малкото (при първия предмет) да разпознаят и не погълнат примерно Любовна отвара или отрова или друго, което не трябва. А ако се случи да знаят какво да вземат като противодействие. - Ами ти кои харесваш и кои не?

Сирена се замисли.
- Определено Защитата срещу черните изкуства е страшно интересен предмет. Но също така харесвам отварите. Забавно е, чувствам се като зловещ готвач искащ да отрови някой или пък вещица. - и тя се засмя.- Не ми обръщай внимание, имам свесена кръв, колкото и необичайно да е за един слидеринец. Билкологията също много ми харесва, обичам растенията. А в трети курс мисля да запиша Грижа за Магически създания и може би пророкуване, защото разбрах, че учителите все били малко кривнали от пътя. Ще бъде забавно. - Сиси се усмихна, погледна небето и почна да си клати краката.
- А колкото до предметите, които не харесвам...Вълшебството ми е малко скучничко, Трансфигурацията не е много интересна, но я обожавам в сравнение с...-на тази част тя сбръчка нос в една кисела физиономия-....история...

Оказа се, че и двамата харесват Билкологията и Защитата срещу черните изкуства, а по - късно, в трети курс  и двамата биха записали грижа за магическите създания. По други предмети като например Отварите интересите им се разминаваха. Освен това се оказа, че  имат и още нещо общо - кръвния статус
- И на мен историята не ми е най-любима обаче  и не ми е съвсем безинтересна - каза Рок. - Но  според мен при нея е много важно как се преподава - Допълни, че това важи за повечето предмети. - Впрочем аз също съм със смесена кръв.

- Да, прав си, че зависи доста, но просто всички тези години и цифри...агх, ще ме побъркат. Все едно главата ми ще експлодира! - каза Сирена. Дали знаеше, че и занапред това ще си остане така...след това тя се сети за последните му думи. 
- О, така ли? Като цяло тези семестри сме много малко със смесена кръв, а да не говорим за тези от мъгълски семейства...Повечето са чистокръвни. - На тази част гласа ѝ стана някак по-тъжен. В Грифиндор можеха и да не е кой знае какво, ако не си чистокръвен, но при Слидерин за повечето това бе най-важно... "Чакай! От кога съм тук, за да се самосъжалявам! Я да се стягам!" 
- Кой от родителите ти е мъгъл и кой магьосник? И, имаш ли братя, сестри, чичовци, братовчеди...

- Тъкмо прекалено многото факти и цифри имах предвид - кимна грифиндорецът. - И мисля, че легендите не трябва да се пренебрегват нито нещата в учебниците да се приемат съвсем буквално.
 Гласът й прозвуча тъжно, когато спомена, че в курса им няма много ученици със смесена кръв, а мъгълокръвните са още по - малко. Все пак за останалите домове чистата кръв не бе най - главното, но за повечето слидеринци тя беше от съществено значение.
 - Майка ми беше мъгълка - в гласа му прозвуча тъга. - А бащите ми биологичният - тук неволно се смръщи - и приемния - вмъкна, че му е настойник - магьосници. Имам приемен чичо, но братя, сестри или братовчеди не. А твоето семейство?

Сирена видя как лицето на Рок се намръщи, когато спомена биологичния му баща. А, точно това ѝ направи впечатление- момчето имаше и биологичен и приемен баща. И очевидно не харесваше биологичния. А и когато говореше за майка си...той каза БЕШЕ. Дали е бил изоставен? Или пък е имало злополука? Или нещо по-лошо? Момичето знаеше, че не ѝ е работа, но бе толкова любопитно, че се реши по-късно да го попита. (Нагло същество, нагло :Д)
- Майка ми е мъгълка. Живеем в Лондон. Е, вече само тя. Аз по-скоро вече ще живея тук, а там ще прекарвам само лятната ваканция. Колкото до баща ми...- тук тя се почувства леко несигурна. Трябваше да осмисли и подбере много добре думите си. Очевидно Рок не е чувал за онзи "инцидент" .- Колкото до баща ми, той беше магьосник.

На свой ред и Серена разказа за нейното семейство. Също както при Рок и нейната майка бе мъгълка. Само че за разлика от неговата тя беше още жива. Докато за баща си говореше в минало време. А това нямаше как да не разбуди любопитството  на грифиндореца. И той разбира се се зачуди дали ги е зарязал или нещо му се е случило. Нещо сериозно. Все пак колкото и да беше любопитен, а това значеше доста, реши да не я пита за причината. Поне за момента. Щеше да остави въпроса по темата за по-късно.
 - И ние живеем в Лондон - отбеляза момчето.

- Така ли? В центъра или по в покрайнините? Все пак досега не съм те засичала, а все някак щях да те различа от мъгълите. Макар, че Лондон е голям град, може с години да не се видиш с някой. Аз, например, живея в покрайнините. Но постоянно ходя я града. Там все има къде да отидеш, кого да срещнеш, какво да правиш...Там където живея е приятно, но... Но не е това, което аз търся и което ми подхожда... - замисли се. "Е, сега, или никога." 
- Искам да те попитам нещо, Рок. Знам, че въобще не ми е работа, но просто, ако не разбера скоро ще експлодирам......Забелязах, че говориш за родителите ти в минало време...починали са, нали? И, ако не ти е проблем...би ли разказал? - осъзнаваше, че звучи нагло. Осъзнаваше, че сега сигурно момчето щеше да се възмути от нахалството ѝ, да се ядоса и да си тръгне. Но, както почти винаги правеше- дори не мислеше какво ще последва. Искаше да знае и дотам.

- В покрайнините - отвърна Рок в коя част на Лондон живее. - Е не чак в самия край. А училището ми - нямаше нужда да казва, че става дума за мъгълско даскало - се намираше по-близо до центъра.
Интересно, че и тя живееше в покрайнините, а не се бяха засичали до сега. Е, нищо чудно, Лондон е голям град.
 - Леле и аз съм доста любопитен, но ти изглежда ме надминаваш - заяви той. Ами защо да не сподели? А после и той щеше да я пита. - Иначе си права. Мама почина от болест, когато бях на 8. А биологичният ми баща, разделили са се като съм бил бебе,  дотогава не го бях виждал нито чувал освен веднъж от далеч. Знаех първото му име и къде приблизително живее и дотам. А и тя не говореше много за него. После, когато мама се разболя ми хрумна незнайно защо да го потърся дали не може да й помогне, защото докторите не можеха. - Ех, детски надежди. - Направо отказа - продължи след няколко секунди мълчание. - Не го засягала някаква мъгълка. - Тук уточни, че до тогава не е знаел за магическия свят нито, че и той е част от него и че в онзи момент е направил неволно като всички първата си магия. - Тъкмо затова не го приемам - Сирена сигурно бе забелязала одевешното му намръщване. - А, че е бил и черен маг друг въпрос. Тя умря на другия ден, а той пък умря скоро след нея. Сексусепра и падане. Бил е - прокара пръст гърлото си - бащата на убиеца си. - Нормално бе да иска отмъщение. -  Той пък - ясно, за кого говореше - е бил в Грифиндор, а по-малкият му брат в Хафълпаф. Та той ме прие като син и сега в последните 3 години  ми е приемен баща. И това е. А твоят? Ти също говореше за него в минало време - попита накрая. - Ако е нещо тежко извинявай.

Докато Рок разказваше за местожителството си, Сирена само леко кимаше, колкото да покаже, че го слуша. Честно казано, тя имаше предположения, че и той е от покрайнините- някак си не ѝ приличаше, като че е от центъра. След като момчето ѝ каза, че и той бил любопитен, но тя го надминавала тя леко се подсмихна.
- Някои хора казват, че това не е просто любопитство, а чиста наглост.- тя повдигна леко рамене. А, ето, че и дойде време да ѝ отговори на въпроса. За нейна изненада, той започна да ѝ разказва. Не го очакваше, макар, че бе питала. Зададе въпросът с мисълта "Не боли да опиташ" и въобще не очакваше положителен резултат. Но ето, че той ѝ заразказва. Докато разказваше, той си гледаше краката- точно като нея, когато бе малка и трябваше да преживява онази кошмарна нощ отново и отново, докато пресата не я остави на мира. "Значи баща му ги е зарязал, а след като майка му се разболяла тежко, той е отказал да ѝ помогне и то точно на собствения си син...Какъв гадняр. И всичко, защото майка му е мъгълка..." Когато Сирена чу, че баща му е черен магьосник, тя се учуди- Рок определено не приличаше на дете с родител черен маг. И въобще не приличаше и на бъдещ смъртожаден. Но поне чичо му е добър човек и го приел. Това е успокоително. Сиси слушаше в захлас, докато изведнъж не чу:
- А твоят? Ти също говореше за него в минало време.- преди русокосата да може да каже и дума Рок добави- Ако е нещо тежко- извинявай.- Да, беше нещо тежко. Определено. Дори след четири години, тя все още помнеше всичко, като на лента. Но, хей, тя го попита и разказа всичко! Нямаше сега да е честно да каже, че предпочита да не го обсъжда, а да лъже- и дума да не става! Затова слидеринката отвърна, с престорено безгрижен глас:
- А, не, не е проблем. Разказвала съм го много пъти, заради глупавите жълти вестници.- тя погледна към небето. До преди малко беше ясно, но сега се виждаха някои сиви облаци. "Явно ще вали." - Както вече ти казах- майка ми е мъгълка. Но баща ми нямаше нищо против. Той уважаваше всички добри същества- било то магични или не. Може би заради него съм една от малкото слидеринци, на които им е все тая с каква кръв си. Друга тема е, че и аз не съм чистокръвна. Та, баща ми. Той е бил в Грифиндор- затова и се учудих, като разбрах, че съм от Слидерин. Но каквото-такова. - после тя въздъхна и за миг затвори очи. Трябваше да се поуспокои, за да не се вживее в историята и да започне да циври като три годишно. - На седмия ми рожден ден, той реши да излезнем само двамата на разходка- типично баща-дъщеря време. Не го бяхме правили от доста време, заради "работата" му, която дори не знаех каква е. В последствие разбрах. - Сирена видя, че Рок отваря уста, за да пита, но тя светкавично добави- И до това ще стигнем. Та, разхождахме се и навлезнахме в гората. Играхме на криеница, гоненица...такива работи. Почна да се стъмнява, затова решихме да си тръгваме. Дори не бяхме преполовили пътя си, а вече беше тъмно като в бездънна яма. Виждаше се току-виж някой корен, някое дърво... И изведнъж го чух. - Зеленооката стисна ръцете си и ноктите ѝ почнаха да се впиват в дланта ѝ, но тя не го забеляза.- Чух онзи дълбок глас, крещящ " Авада Кедавра", а умъртвеното тяло на баща ми тупна, почти като по команда на твърдата и студена земя. Не знаех какво става, бях само на седем. Започнах да бягам колкото сили имах. А те не бяха много, особено след онзи шок. Още усещах мъртвата ръка на баща ми, паднала върху левия ми крак. А, докато тичах, взех, че се обърнах и го видях- осветени от светкавица- лишеното от живот тяло на един от хората, дали ми живот и онзи...Онзи смъртожаден, с неговата мърлява руса коса и черни като най-страшните дълбини на океаните...Бях уплашена до смърт, беше и тъмно и се спънах в един от корените на дърветата. Почти веднага изгубих съзнание. Следващото което видях бе обляното в сълзи лице на майка ми. След една седмица, пълна в разпити от министерството и интервюта от гнусната преса,- когато спомена пресата, тя направи кисела физиономия. Как може да карат едно седемгодишно, да преживява смъртта на баща си само, заради глупавите статии!?- всичко се разбра. "Работата" на баща ми била не каква да е, а именно да търси доказателства, че смъртожадния който го убил, не е бил подчинен под проклятието "Имериус", а е правил всичко напълно съзнателно. Затова и бе убит. А пък след месец намериха трупа на черния магьосник. Пре-спокойно мога да кажа, че този месец бе най-ужасяващият от целия ми кратък живот. Да гледам, как по всички вестници на първите страници лежи трупа на баща ти...Ами, не е приятно. -Сирена отново въздъхна и вече погледна към грифиндореца- Е, това е моята "история".

След Рок и Сирена на свой ред започна да разказва за баща си, а той я изслуша внимателно. 
 - Съжалявам за това, което ти се е случило - проговори грифиндорецът, когато тя привърши драматичната си  история. Не го каза веднага, а след няколко  мига  тишина, през което време погледна нагоре към небето. Там се бяха появили няколко приближаващи се дъждовни облака. През ума на момчето премина мисълта, че съдбите на двамата много си приличат. И Рок и слидеринката  бяха загубили близък човек. Това е тежка участ особено ако си дете. За нея повече. Защото той за разлика от момичето не беше станал свидетел на смъртта на майка си, нито му се бе налагало да се занимава с пресата. Сирена имаше основание да не я харесва. А на него не му хрумваше какво друго да каже. Дъждоносните облаци се движеха бързо тласкани от вятъра и бяха дошли по - близо..

След като Сирена свърши разказа си, настанаха няколко мига мълчание. Знаеше, че историяъа й звучеше драматично, че направо и ужасяващо за някои, но...каквото такова. " Напоследък това ми е станало мотото, а?" Когато момичето чу, че момчето съжалява, за това което я е сполятяло, тя с горчивина се подсмихна.
- Няма за какво да съжаляваш. Ти не си направил нищо, пък и дори да беше- всичко вече свърши. Това е просто моето "трагично" минало...Всъщност, каквото и да беше миналото ми, то щеше да си остане отминато. Можеше и да бъде по-страшно. Например да бяха убили и мен, да ме бяха посложили на мъчения или най-лошото-да бяха убили и майка ми. Както казваше татко "Винаги можеше и да е по-зле. Не забравяй, че все някъде по света има някой на когото му се е случило нещо по-страшно." Е, помня го. Така, че аз продължавам. Мога само да си спомням какъв чудесен баща бе той и да продължавам да го обичам. - Една капка падна върху лицето на Сиси. После втора, трета...Започна да вали. Но вместо тя да почне да крещи, че се е намокрила или пък да почне да се проибира, тя остана и се усмихна- Обичам дъжда.

- Така си е - поклати глава момчето съгласявайки се с това, което русокоската каза. А именно "Закона на Великата Гадост", за който й е говорил баща й. Че винаги може да бъде и по - лошо. Бе съгласен и че след като миналото е невъзможно да се върне или промени на човек му остава само да си спомня за тези, които е обичал, но е загубил. В техните случай майка му или баща й. Междувременно заваля. И се оказа, че тя обича дъжда
 - Аз пък предпочитам да го гледам през  прозореца - усмихна се Рок. - Пък и честно казано лесно хващам настинка - сподели. - Обаче и бързо се оправям без да са нужни кой знае какви лекарства. Освен, че рисуваш, какво друго правиш в свободното си време? - смени той темата

- Ако изключим това да се губя из коридорите ли?- каза Сирена с ироня в гласа си. След това се засмя на собствената си реакция. "Май наистина се познавам добре."
-Хм...да ъм честна, не знам. Главното което правя е да си говоря с по-свястните съученици, да рисувам, да се губя из коридорите и да уча. За разлика от другите, аз не знам толкова много за магическия свят. Имам  си голяма конкуренция- както ти казах, почти всички са чистокръвни. - тя въздъхна.- Обичам и да чета. О, като бях в мъгълския свят готвех! Все някой ден това ще ми помогне, сигурна съм...

- И аз обичам да чета - каза на свой ред грифиндорецът, след като тя разказа, какво прави в свободното си време. - Също да се разхождам из природата или по коридорите - из второто място или може би е по - правилно  да се каже  места сега разходките бяха по-чести. И много рядко се губя. Всъщност - засмя се той - имам вроден талант за ориентиране. В мъгълския свят пък доста ходех  на кино и се занимавах със спорт. По - точно с бойни изкуства. -  Допълни, че през ваканциите би продължил с това.
 - Готвенето сигурно е интересно? - предположи. - А и наистина не се знае дали няма да потрябва.

Когато Рок каза, че и той обича да чете, Сирена само леко кимна. А после, като спомена, че има вроден талант за ориентиране, тя леко се засмя.
- Е, значи знам кого да търся, когато се изгубя. Така че, да имаш предвид, че доста често ще се виждаме. - и тя отново се засмя. А това с бойните изкуства я учуди, затова русокосата само леко повдигна вежди. "Значи е учил и бойни изкуства? Интересно. На мен не ми е и хрумвало. " 
- Готвенето сигурно е интересно? А и наистина не се знае дали няма да потрябва. - допълни момчето. 
- Да, определено е забавно. Може би и оттам идва любовта ми към отварите. Все пак, за мъгълите готвенето е като за магьосниците- отварите. - след това момичето повдигна рамене. - А когато мина четвърти курс, по време на лятната ваканция за пети, мисля да мина и курс по бърза помощ. Въпреки, че сме магьосници, ако стане нещо, че сме ранени и без пръчки- какво ще правим? - всъщност, това бе част от причината- просто, като съвсем малка винаги бе обичала да си играе на доктор с детските играчки и си бе обещала, че ще стане лечителка. Е, още имаше шансове за това, но по друг начин.