Беше дошъл денят. Денят, в който планът на Томас Ройс за масово унищожение щеше да започне. Младежът можеше да няма цяла армия смъртожадни или разни подчинени, напротив,той беше напълно сам. Но пък притежаваше нещо, което другите нямаха. Невероятен талант и възможности. 
Та днес беше моментът. Първа точка от плана.  Атентат. Том беше подготвил нещо като мини-атентат. 
Планът беше следният: Ройс щеше да отиде на Диагон-али и да създаде всевъзможен хаос. Трябваше да се действа бързо, сам да направиш подобно нещо, заобиколен от хора на магията, беше повече от трудно. Все пак младежът щеше да поеме този риск. 
Някога, когато в бъдещето завладееше целия магически свят, щеше да разказва на внуците си за тази първа стъпка. 
Каква беше целта й? Да внесе хаос. Не само в Диагон-али, но и във всички магически кътчета. Всеки щеше да знае, че има някой, който се готви да унищожи всичко живо. И така щяха всички да се страхуват. Страхът  щеше да им бъде господар, да води техните действия. Щяха да бъдат допуснати много грешки, това всичко щеше да бъде добре дошло за Томас Ройс, който щеше да се възползва от нарушената хармония и мир. 
Ройс вървеше по уличките. Никой не го познаваше, което спомогна за бързото му изнизване. И накрая откри точното място- не много ценно, та да бъде пазено добре, но не и безполезно. 
Магазинът за котели.
Усещаше пръчката си във вътрешния джоб на дългата си черна роба. Тя сякаш пулсираше там и чакаше да бъде извадена. Момчето застана пред вратата, бръкна в джоба, хвана пръчката си с ръка и понечи да отвори вратата.