Диагон - али, след два дни, Хана и Харви

- Стой мирно. - заяви хана на детето което се увиваше в ръцете и и протягаше ръце към витрината с най - различни сладоледи. - Добре де, добре.
Опита се да го подхване, но в крайна сметка не се получи желания ефект. Понякога бе истинско мъчение да се грижи за него, но го обичаше и не би се отказала от Тоби за нищо на света.
Взе за себе си сладолед в чашка, ванилия, банан и малина. За Тоби взе една топка шоколад поръсена отгоре с цветни пръчици и с две пурички и вафла.
Бе пратила писмо на Харви, искаше да се види с него. Много неща се бяха случили през последно време и един разговор определено би им бил от ползва. И без това имаше работа насам, затова бе избрала и този ден за да се видят. Сладоледената къща на Флориан Фортескю и се струваше идеалното място за срещата и тя и малкото и ангелче обожаваха сладолед, та кой не го обожаваше всъщност?
- Вкусно ли е миличкия ми? - попита Хана докато подаваше с лъжичка на Тоби малко сладолед. Той в крайна сметка хвана малко с ръка и блондинката присви очи прехапвайки устна и клатейки глава. - Ох мамин златен ... обичам те, но понякога ми иде да си приложа Авада Кедавра от глупостите ти.
И се зае да го чисти с една мокра кърпичка , която извади от чантата си. В същия момент звънчето на вратата звънна, жената вдигна поглед, но не се оказа този който тя очакваше, бе просто мъж когото не познаваше.
- Бъди послушен моля те ... тати ще дойде скоро.

Гост

Когато Харви получи сова той се учуди. Не знаеше коя може да е тази Хана, която го търси. Затова реши час по - скоро да разбере какво иска тя от него. Облече си едни дънки и една бяла риза и излезе. Не беше сигурен дали тя е магьосница, затова реши да не рискува с мантията си. Но тя го канеше у Флориан Фортескю, така че може би беше магьосница.
През целия път до сладоледената къща Харви се чудеше каква би била причината непозната да му праща сова. Не си спомняше да я е срещал, но може би беше една от неговите "свалки за една нощ". Надяваше се само сега да не я види бременна, защото тогава нещата щяха да станат объркващи. Харви винаги правеше безопасен секс затова нямаше причина да се тревожи, че е направил дете на непозната.
Влезе в заведението и започна да оглежда хората там. Не познаваше никого, което го озадачи. Тогава забеляза, че една руса жена му маха, затова той предположи, че тя е Хана. Харви направи няколко крачки към нея и установи, че с нея има дете.
- Вие ли сте Хана? Получих совата ви, но си нямам ни най - малка представа коя сте или какво искате от мен. - каза Харви и погледна предпазливо към детето.
Нямаше как това дете да е негово. Детето изглеждаше на повече от годинка, а Харви не си спомня да е правил секс с нея. Надяваше се всичко това да е едно голямо объркване.

Звънчето звънна отново и този път влезе Харви. Хана му помаха, а той с присвити очи и изненадано изражение се приближи към масата и.
- Какво ти е ... - попита тя тихо, а той направо заяви, че не знае коя е и не знае какво иска. Очите на русокоската се изцъклиха. Устата и се отвори в опит да каже нещо, каквото и да е, но никакви думи или звуци не излязоха от там. Тоби пък се размърда с протегнати ръце към мъжът. Хана инстинктивно хвана детето местейки го в скута си.
- Как така коя съм? - попита леко ядосано тя. О, за Хана бе известно, че днес например може да те хване, да те гушне, да те нахрани и утре да те изрита като мръсно куче на улицата, защото си я ядосал с нещо леко... например счупил си някоя чаша. - Как така коя? На интересен ли се правиш?
Обаче Харви явно далеч не се правеше на ударен... , а всъщност може и а беше ударен по главата с нещо тежко и да си бе изгубил паметта? Тази мисъл объркваше Хана и я караше да мисли в мъгълска посока, но накрая тя само поклати глава и изръмжа.
- Е аз съм Хана, твоята ...ъ... всъщност твоята нищо. Това е Тоби, твоя син. И ти го познаваш, познаваше... - с всяка изречена дума се объркваше още повече.

Гост

- Щях да запомня ако имах син и...каквато и да ми се падаш ти. Освен ако това не е някаква подъл трик, с който се опитваш да ме накараш да плащам издръжка или нещо от сорта, просто забрави. Не ми е до това да си играя на баща и т.н. Интересното ми е от къде знаеш името ми и адреса ми, освен ако не ме следиш, това би било нещо много неуместно. А и детето заслужава истински баща, не някакъв който следиш и дори не познаваш. - Харви се държеше грубо и студено с непознатата, но просто искаше да приключи с тази история на мига, защото усещаше, че ще загуби търпение. Сервитьорка се приближи за да вземе поръчката му, но Харви я отпрати като седна срещу непознатата.
Мъжа рядко се държеше лошо към непознати. Всъщност той беше добряк, който беше готов да помогне на всеки, с каквото може. Но сега ситуацията беше различна. Може да се каже, че се държеше леко неадекватно за себе си, но го чувстваше отвътре. Просто всичко това му изглеждаше толкова измислено и фалшиво, че направо не можеше да повярва, че жената би го сметнала за толкова глупав. Мъжа присви очи и зачака обяснение или поне извинение.

Веждата и се повдигна нагоре. Добре, че държеше детето в себе си, защото иначе до сега да бе зашлевила Харви и да го бе проклела с поне десетина проклятия. Ако пък след това оцелееше, е ... да кажем, че Хана просто не го съветваше да оцелява.
- Затвори си устата и слушай. - изсъска тя. Мереше думите си, нямаше като него да изрича първото дошло и на ум, особено пред детето им. - Не мислиш ли, че ако ми трябваха пари щях да отида при ... Хари Потър например? Просто е жалък начина ти на мислене. Това дете Е твое, това, че някой те е халосал по главата и си си изгубил паметта не е мой проблем, но това в ръцете ми е НАШ проблем. И нямам намерение да се оправям с него сама.
Беше ядосана, личеше и. Лицето и си бе бледо, но в очите и се виждаше как скоро ще му скочи на бой или ще му се развика. Далеч не бе от онези които контролираха чувствата си, макар, че се опитваше.
- А и си имам работа, за разлика от теб явно, за да прекарвам дните си в следене. Знам адреса ти... представи си защото си спал с мен и ти родих дете. Сега можеш да вземеш да млъкнеш и да си поемеш грижите. - но нещо и подсказваше, че Новия Харви е много по - устат от другия... дали пък не бе някой който бе ползвал многоликова отвара?

Гост

- А сега ти си затваряй устата и ти ме слушай много добре. Не те познавам, не познавам и това дете. Ще поема грижи над него само и единствено ако се докаже, че то е мое. Ако толкова много си сигурна, че детето е мое нека се подложим на тест. Не мисля, че ще бъде трудно да отидем до болницата. Но имай на предвид едно нещо. - и докато Харви говореше той се изправи и посочи жената с пръст, като се приближи леко към нея. - Ако това дете не е мое. Ако наистина си толкова глупава да ми приписваш чуждо дете...тогава ще имаш невероятно много проблеми и ще се погрижа никога, ама наистина никога, да не видиш детето си отново.
Харви се отнасяше отвратително към жената, а дори не знаеше от къде идва цялата тази омраза и ненавист. Сякаш тялото му само реагираше на ситуацията и той нямаше никакъв контрол над него. Това го плашеше и затова магьосника побърза да си седне обратно на мястото, леко засрамен от думите си.
- Не го мислех. - каза извинително. - Извинявай. - извини се с половин уста, а след това се изправи. - Можем да отидем още сега, освен ако нямаш по - важна работа за вършене.

» След 2 дни, улица "Диагон-Али";
» След 2 седмици
» след няколко дни
» След ден в "Хогсмийд"
» Коледната ваканция, 12 Декември, Диагон-али

Диагон - али, след два дни, Хана и Харви

Диагон - али, след два дни, Хана и Харви

Similar topics

Similar topics