Из улиците на Лондон

Прекосявайки пределите на училището за пореден път, само и само да се отдаде на страстта си към шопинга в три сутринта, Алекзандър се размотаваше с няколко чанти от магазини като Луи Вютон, Прада, Шанел .. В една от малките чантички държеше нещо специално за сестра си, която жадуваше от доста време за точно това, пък и какъв по - добър повод за подаръци от наближаващия им рожден ден. Тъмнокоското заглади бежавия си шлифер и с мудни стъпки продължи по центъра на огромния град, който го привличаше като магнит. Алек винаги е обожавал Лондон, въпреки че свързваше града с една ужасяваща за него случка, за която бе виновна сестра му. Боготвореше часовниковата кула, която се извисяваше на хиляди метри от него. Изглеждаше толкова съвършена с всичките цветове и орнаменти по дължината си. Целия град бе осеян с купища светлини, идващи от най - различни места. Окото на Лондон, както наричаха гигантското колело, от което можеше да видиш почти целия град, сияеше в малки сини звездички, наподобяващи небесните обитатели и другари на Луната. Въпреки че столицата на Великобритания се славеше със своето мразовито време, със студените си нощи и безкрайните валежи, времето в момента наподобяваше един доста топъл есенен ден. В далечината се чуваше мелодията на уличния музикант, свирещ на цигулка, мъчещ се да събере достатъчно пари, за да може да преживее следващите дни.
Златистите светлинки пък идващи от главния площад, окъпан в стотици малки светулки, галеха нежно с лъчите си бледата кожа на Хартроу. Момчето имаше типичната порцеланова кожа. Бяла и мека. Едно от нещата, с които си приличаха с близначката си. И двамата бяха бели като снежинки. Ето защо и един от любимите им хора, а именно жената, която се е грижела през по - голямата част от живота им - Доротея, обичаше да ги нарича точно снежковци.
Ей прехвърли картонените торбички през рамо и продължи по пътеката, водеща към огромния парк, огрян единствено от лунната светлина и малките ламби, поставени във вътрешността на фонтана, издигащ се така грациозно. Слидеринеца се опита да си представи какъв би изглеждал града през Коледа. Стотиците ярки фенери, елхата, смеха на хората, снега, сипещ се от небето като кристали..
Самотата обаче се усещаше дори и на такова прекрасно място. Тинейджърът обикаляше почти сам пустата зелена местност, наблюдавайки прелестите, които му предлагаше. На места се намираха по някоя влюбена двойка, вплели длани един в друг, сгушили се на някоя пейка или просто обикалящи по множеството пътеки, от всяка страна на които се извисяваха великолепни стълбове в черен цвят, обгърнати в най - различни артикули, които им придаваха античен вид.

- Дължиш ми обяснение! - Тъмнокосото момиче прибра магическата си пръчка веднага щом пресече пътя на Алекз, твърдо решена да получи това, за което бе дошла.

Гост

Поредната безсънна нощ за Лизи и поредната нощ, в която тя щеше да броди из улиците на Лондон като дух, докато не се умореше и не заспеше още по пътя. Напоследък момичето не получаваше достатъчно сън, защото мислеше само за едно нещо. За него. И за това как нещата бяха приключили внезапно и без всякакво обяснение. Не се беше сещала за него от около една седмица, но сега мислите `и бяха изпълнени с всеки един прекаран момент, в който тя беше щастлива с него.
Елизабет минаваше по малките улички, защото обичаше от време на време да става свидетел на животите на другите семейства, които се забавляват толкова силно, че се чуват на улицата. Понякога им завиждаше. Завиждаше им, защото тя никога нямаше да има нещо подобно. Не и след нещата, които се бяха случили. Сякаш не можеше да си позволи да е щастлива, защото знаеше, че не може да е щастлива, когато той не е наоколо.
Часът беше около три сутринта и почти всяка къща вече беше угаснала и всички в нея спяха, но на Ели `и беше достатъчно да знае, че не е сама. А може би беше сама? След малко излезе от улицата и се намери на площада, а след това забеляза до болка позната фигура. Момичето се затича с него и извади пръчката си. Не се страхуваше, че някой може да я види с пръчката. В началото дори не можеше да повярва, че е той. През последните години много често го бъркаше със случайни хора, но сега беше сигурна, че това е той - призракът на миналото `и.
- Дължиш ми обяснение! - заяви тя, готова да го накара да говори. Погледа на Лиз се плъзна по тялото му. - Изглежда си продължил напред. - след което момичето се приближи към него. - Коя съм аз за да заслужавам обяснение, нали? Ти просто си тръгна и ме остави да вярвам на гнусотиите, които хората говореха за теб. - момичето стисна брадичката му, при което усети, че краката `и се подкосяват. - Обичах те. - изсъска със сълзи в очите, но нямаше да му позволи да я види разплакана.
Толкова много години плачеше докато заспи, че вече нямаше силата да го направи. Беше претръпнала и вече не плачеше. Обърна се с гръб към него и избърса очите си точно на време за да се обърне към него отново с възможно най - решителният си поглед.

Знаейки какво бе направил и причините, които стояха зад решението му да си тръгне от Лиз, оставяйки я с разбито сърце бяха доста основателни. Алекзандър нямаше да търпи отношението на някаква си грифиндорка, третирайки го като мизерно животно, чието допир е по - смъртоносен и от най - отровната змия. Слидеринеца все още помнеше погледа, с който възпитаничката на лъва го бе дарила в деня, в който набедиха него и сестра му за убийството на родителите им. Никога нямаше да забрави думите, които сякаш прорязваха цялата му душа с купища ножове. Ножове, които оставяха дълбоки и кървави рани.
- Моля ? Познаваме ли се ? - думите прокънтяха в съзнанието и на двамата, а безизразния поглед на Хартроу издаваше само празнота и непукизъм. Разбира се, че я помнеше. Никога не би забравил първата им среща под онова огромно дърво обратно в Хогуортс. Първият им разговор, първия път, когато погледите им се засякоха. Толкова много 'първи пъти' имаше между тях, че на дали някога биха забравили един за друг.
Алек не искаше да отваря пак вратата, чиято ключалка бе опитвал да запечати в продължение на години. Не искаше да си спомня за всичката мъка,с която трябваше да се справи, заедно с останалите проблеми по онова време.
Тинейджърът не искаше да създава излишни драми, с които да предизвика изобличаването на магическия свят пред погледите на малкото остнали хора.
- Ти беше тази, която не искаше повече да ме поглежда - напълно в стил "по - добър съм от теб, знай" високият близо метър и деветдесет завърна глава настрани, погледна юмрука на съученичката си, готова да забоде вълшебната си пръчка в мозъка му, и тръгна с бавна походка надолу към фонтана, знаейки, че Лиз ще го последва като малко пале.

» Лондон; и е лято!
» Лондон, преди няколко дни.
» Лондон; преди 2 години
» Върколак в Лондон - РП игра!
» Екскурзията до Лондон след две седмици.

Из улиците на Лондон

Из улиците на Лондон

Similar topics

Similar topics