First topic message reminder :

Деня бе слънчев а може би защото бе празник Скарлет наблюдаваше дъщеря си как тича в двора след едно от кученцата . Всичко ѝ се струваше толкова странно . Преди четири години на тази дата тя бе в болница сама без подкрепа от никой . Бореща се за живота си и този на Ема . В този ден тя беше най-щастливата жена в света но същевременно и най-тъжната . В този ден , точно в този ден тя стана майка за първи път и то от мъж не заслужаващ това . Чувстваше се толкова щастлива въпреки , че това малко момиченце бе плод на грешка и фалшив презерватив . Скарлет за първи път взе малкото и крехко създание в ръцете си гледащо толкова мило и невинно . То бе толкова чисто и безгрешно а получаваше обречена съдба да живее с лъжа или без баща . В онзи ден Скарлет се чувстваше повече от щастлива но плачеше от нещастие . Никога не би предположила , че ще гледа детето си сама и то от такъв кретен като този . Тя го мразеше заради това , че я нарани не физически а психически може би той никога до преди не е бил отрязван от момиче но за всичко си има първи път и неговия първи път бе точно тя русото момиче на има Скарлет . Тя бе използвана за секс играчка и може би , би била наричана курва или кучка или каквото и да било но нея това не я интересуваше . Чувстваше се горда с това , че заряза онзи подлец без да ѝ мигне окото . В този момент се чувстваше толкова ядосана , че ако онзи беше тук най-вероятно би го гръмнала с усмивка а след това щеше да представи нещата така , че да изглежда като при самозащита . Но не колкото и да ѝ се искаше не би го направила тогава щеше да ѝ тежи на съвестта , че е убила бащата на дъщеря си . А това не би си го простила не защото не е редно а защото тогава Ема не би могла да види що за несериозен баща има . Опасяваше се , че това ще нарани дъщеря ѝ но самата тя знаеше , че не би позволила и косъм да падне от главата ѝ .
- Ема миличка , ела тук . – повика я Скарлет с усмивка и потропа на мястото до себе си върху тревата . Момиченцето с бързи подскоци и смях дотича и седна до нея . Скарлет трябваше да говори с нея и то сега . Питаше се защо се налага , защо трябва да го прави , защо е нужно и какво ще се промени но отговор не намираше просто знаеше , че трябва .
- Чуй ме добре какво ще ти кажа сега . Спомняш ли си какъв ден е днес ? – попита тя с усмивка и прегърна малкото русокосо момиченце със светло сини очи . Ема не се зачуди и поклати положително глава а това улесняваше Скарлет . Тя говореше с нея лесно защото детето беше много по-умно от колкото я смяташе . Тя разбираше всичко , което Скарлет и кажеше за това сега трябваше да говори с нея докато е време и докато е малка а не след това . Тя смяташе , че ще приеме нещата по-лесно докато е на ранна детска възраст .
- Днес е рождения ти ден . Довечера тук в нашата къща ще има тържество изцяло в твоя чест а аз трябва да говоря с един доста специален гост . Вероятно се сещаш за кой говоря . Днес трябва да потърся твоя баща този , който не се сеща за нас изобщо но ние трябва да го поканим защото той ти е баща . Колкото и добре да живеем без него и какъвто и да е той , той винаги остава твой баща и има правото да те вижда когато пожелае . Но ако ти не искаш да го виждаш няма да те карам на сила . – тя изказа всичко с голяма мъка опитваше се да спести много подробности на Ема за баща ѝ точно за това я прегърна силно и погали косата ѝ . Малкото момиче винаги се надяваше , че на някой рожден ден на прословутата врата ще си появи баща ѝ с един голям подарък и усмивка на лице . Но това до ден днешен не е ставало . Колкото и да не искаше Скарлет да се занимава с него и колкото и да се опитваше да ограничи контакта им трябваше веднъж за винаги да му обясни , че има дъщеря която трябва да вижда колкото и да не иска . Ако се налагаше бе способна на сила да го накара но нямаше да позволи дъщеря ѝ да страда . Малкото момиченце вдигна глава и погледна майка си в очите а след това заговори с тънкото си гласче :
- Няма значение дали той ни иска важното е , че ние не го искаме . Ще ми се поне веднъж да го бях виждала но щом той ме мрази и не иска да ме вижда и аз не го искам ! – момиченцето зарови глава в обятията на майка си и изпадна в сълзи . А това стигаше на Скарлет за да го намрази още повече от колкото го мразеше . Тъгата се бе събрала в гърлото ѝ и тя усещаше една голяма топка точно там . Но не можеше да гледа дъщеря си как плаче заради един нещастник . Постави пръст на брадичката ѝ и накара Ема да я погледне . Сълзите стичащи се от очите ѝ се забиваха като ножове в сърцето ѝ .
- Спри да плачеш Ема . Ти си едно малко слънчице , което няма как да не го искат и обичат . Аз съм късметлийка , че те имам . Той губи миличка не ние . Просто не плачи за такива неща живота е много суров не се предавай и знай едно аз винаги ще бъда с теб и ще те пазя но не искам сълзи в очичките ти иначе ще плача и аз . – тя се опита да накара малкото момиченце да се успокои а в този момент едно от кучетата се появи и започна да се търкаля в тревата до тях . Малката Ема обичаше животни точно както майка си и отново започна да си играе с него като изтри сълзите си и на тяхно място се появи една лъчезарна усмивка . Скарлет стана и я целуна по челото като и се усмихна доволно и поклати глава към кучето за да ѝ подскаже , че то ревнива .


Колата спря а Скарлет грабна чантата си и нервно закрачи към входа . Може би ако някой я гледаше от страни щеше да си каже „Тази жена ще става убиец !“ но не нямаше да стига до там . Пристъпи на пред и позвъня на звънеца . Знаеше , че той си е вкъщи и знаеше , че ако се наложи ще направи всичко за да влезе . Не след дълго се отвори вратата и това беше той . Да по една кърпа перфектно според нея най-вероятно е изчукал поредната и сега не знае къде се намира и си е взел един душ за да се съвземе . Ужас Скарлет наистина бе отчаяна и изнервена на макс . Просто постави ръка на гърдите му и го побутна леко на зад като затвори вратата а след това я заключи след себе си и взе ключовете . Нямаше намерение да говорят на вратата а той очевидно не би я поканил да влезе точно за това тя смяташе , че трябва да се самопокани . Остави го без да казва нищо и се настани на един от диваните в хола като скръсти крака и го стрелна с поглед .
- Не ми се прави , че не знаеш защо съм тук Лукас ! – каза тя с отяждаш тон и се усмихна доволно . Може би той все още смяташе , че тя му е в кърпа вързана но не това всъщност бе поредната му грешка спрямо нея .
- Няма ли да седнеш или ще стоиш все още ужасен от това , че ме виждаш на вратата ти а вече и в дома ти ? Нима смяташе , че няма да те открия дори с друга самоличност ? – попита тя и остави чантата в която имаше само ключове , пистолет и гримове . Но определено нямаше да използва пистолета . Не беше дошла за това и нямаше да прави глупости на рождения ден на дъщеря ѝ . Знаеше всички негови лъжи и днес трябваше да изяснят нещата .

Скарлет напусна стаята с усмивка като смяташе да остави любимия си на саме с дъщеря им . Все пак може би имаше за какво да си говорят . Погледна стаята на животните и се усмихна като тръгна на горе към последния етаж където се намираше всъщност стаята ѝ . Звука на все още не събутите токчета се разнасяха по къщата а тя просто искаше да се отърве от тях и да облече нещо по-спортно за вкъщи . Отвори вратата а след това я затвори след себе си . Изобщо си нямаше и на идея какво да облече . Но най-накрая реши и вместо в стаята ѝ влезе в дрешника и си взе един бял анцуг и го занесе в стаята си като го остави на леглото и събу обувките си . Чак сега осъзнаваше , че беше свикнала толкова много с тези токове , че не ѝ правеше впечатление на каква височина е и какво напрежение търпят крачката ѝ . Но тя си беше такава от много отдавна ги носеше и не ѝ пречеха дори не ги усещаше .  Освободи се от тях а миг по късно разкопча ципа на роклята си и я остави да падни на замята . Сега вече можеше да се чувства свободна от всички тези дрехи , които носеше цял ден . Чудеше се какво ли има за вечеря и какво ли правят доло любимия си и децата . Без дори да усети някой или по-точно не просто някой а самия Лукас се беше озовал на вратата незнайно как . Скарлет се обърна с усмивка и го погледна право в очите . Там виждаше онова неконтрулируемо желание да я има , да бъде отново негова точно както преди . Същото това желание се беше настанило и в нея от доста време но просто тя го прикриваше доста добре и само наблюдаваше още колко ще издържи Лукас . Но явно и той както нея не си падаше от търпеливите . Доволна усмивка се появи на лицето ѝ а в очите ѝ беше изписано отново неустоимо желание да бъде отново само и единствено с него . Проследи всяка една негова реакция . Тя го огледа доста добре и повдигна леко едната си вежда . Миг след като усети ръцете му върху кожата си тя не успя да запази контрол и просто жадно отвърна на целувката му като пусна ръцете си в действие по тялото му . Тя изучаваше всеки един мускул и всяка една извивка от тялото му . Притисна тялото си в неговото и затвори за миг очи наслаждавайки се изцяло на устните му .
- Наистина ли толкова лесно се изкушавате господин Касиди ? - отговори му тя с контра въпрос и не загуби нито секунда повече за да е отделена от устните му . Изкушението , което чувстваше в себе си беше просто неописуемо . Не можеше да се отдръпне защото просто устните му ѝ бяха липсвали толкова много време . Тя го обичаше с всяка изминала секунда все повече и повече . Чувството да усеща тялото си отново до неговото беше просто неописуемо желано от нея .  Игнорира съвета му за заключването тъй като ако той беше нежелания гост нямаше да е проблем да наруши спокойствието ѝ . Скарлет можеше да остане за винаги в ръцете му . Но като чели това не ѝ беше достатъчно . Всъщност нищо свързано с него нямаше как да ѝ е достатъчно . Просто отвръщаше на всяка една негова целувка като усещаше как дишането ѝ се учестяваше а сърцето ѝ нарушаваше нормалния му ритъм . Чувстваше се повече от перфектно . Самата тя не можеше да си обясни как успяваше да разбушува тези чувства в нея . Но колкото и да искаше да се контролира в момента не ѝ се получаваше точно за това тя побърза да се освободи от ризата му . Дрехите бяха излишни в момента и просто пречеха на блондинката да обходи всеки един милиметър от кожата му .
- Ако този нежелан гост е на име Лукас проблеми няма да имам . - усмихна се и присви очи като жадно впи устните си в неговите . Устните ѝ се докосваха до неговите, а ръката ѝ галеше кожата на тялото му , като за пореден път днес описваше всичко , което й бе станало любимо още в първия път , в който го докосна по този начин . Сякаш нейната кожа , започна да гори , сърцето ѝ забиваше отново силно , бързо по онзи начин , а въздуха ѝ сякаш спираше някъде в гърлото ѝ преди да е намерил пътя до дробовете ѝ , за да ги изпълни , тялото ѝ сякаш само се отъркваше в негово искайки онова , точно онова , което искаше да даде именно на него . Защото тя знаеше , че никога нямаше да принадлежи на друг така както принадлежеше на него , нямаше да бъде на друг ... или поне сърцето си бе дала именно на Лукас и искаше винаги да я прави негова , да бъде само негова . Езичето ѝ излезна между устните й , намирайки пътя до неговия взривявайки го в една от онези игри, който ѝ действаха толкова изкушаващо . Като всяка тяхна неудържима целувка , която от невинна и обикновенна винаги пламваше и се превръщаше в онези неубоздани и нужни целувки . Всеки един техен допир я караше да настръхва и потрепва а пулса ѝ да забива още по-усилено . Не знаеше дали това е най-точния момент докато децата са долу и чакат за вечеря но тя просто не можеше да се отдръпне и спре . Не можеше и не искаше просто да се отдръпне с усмивка и да му каже “Децата ни чакат и това не е най-точния момент за подобни забавления . ” . Нямаше тя да преключва всичко но само се надяваше Ема да не изтича в стаята докато ги търси . Защото … тогава нямаше да им е лесно да ѝ обяснят . Въпреки , че то няма какво да се обяснява защото те не правеха нещо не позволен . Просто се опитваха да наваксат пропуснатото .