Деня бе слънчев а може би защото бе празник Скарлет наблюдаваше дъщеря си как тича в двора след едно от кученцата . Всичко ѝ се струваше толкова странно . Преди четири години на тази дата тя бе в болница сама без подкрепа от никой . Бореща се за живота си и този на Ема . В този ден тя беше най-щастливата жена в света но същевременно и най-тъжната . В този ден , точно в този ден тя стана майка за първи път и то от мъж не заслужаващ това . Чувстваше се толкова щастлива въпреки , че това малко момиченце бе плод на грешка и фалшив презерватив . Скарлет за първи път взе малкото и крехко създание в ръцете си гледащо толкова мило и невинно . То бе толкова чисто и безгрешно а получаваше обречена съдба да живее с лъжа или без баща . В онзи ден Скарлет се чувстваше повече от щастлива но плачеше от нещастие . Никога не би предположила , че ще гледа детето си сама и то от такъв кретен като този . Тя го мразеше заради това , че я нарани не физически а психически може би той никога до преди не е бил отрязван от момиче но за всичко си има първи път и неговия първи път бе точно тя русото момиче на има Скарлет . Тя бе използвана за секс играчка и може би , би била наричана курва или кучка или каквото и да било но нея това не я интересуваше . Чувстваше се горда с това , че заряза онзи подлец без да ѝ мигне окото . В този момент се чувстваше толкова ядосана , че ако онзи беше тук най-вероятно би го гръмнала с усмивка а след това щеше да представи нещата така , че да изглежда като при самозащита . Но не колкото и да ѝ се искаше не би го направила тогава щеше да ѝ тежи на съвестта , че е убила бащата на дъщеря си . А това не би си го простила не защото не е редно а защото тогава Ема не би могла да види що за несериозен баща има . Опасяваше се , че това ще нарани дъщеря ѝ но самата тя знаеше , че не би позволила и косъм да падне от главата ѝ .
- Ема миличка , ела тук . – повика я Скарлет с усмивка и потропа на мястото до себе си върху тревата . Момиченцето с бързи подскоци и смях дотича и седна до нея . Скарлет трябваше да говори с нея и то сега . Питаше се защо се налага , защо трябва да го прави , защо е нужно и какво ще се промени но отговор не намираше просто знаеше , че трябва .
- Чуй ме добре какво ще ти кажа сега . Спомняш ли си какъв ден е днес ? – попита тя с усмивка и прегърна малкото русокосо момиченце със светло сини очи . Ема не се зачуди и поклати положително глава а това улесняваше Скарлет . Тя говореше с нея лесно защото детето беше много по-умно от колкото я смяташе . Тя разбираше всичко , което Скарлет и кажеше за това сега трябваше да говори с нея докато е време и докато е малка а не след това . Тя смяташе , че ще приеме нещата по-лесно докато е на ранна детска възраст .
- Днес е рождения ти ден . Довечера тук в нашата къща ще има тържество изцяло в твоя чест а аз трябва да говоря с един доста специален гост . Вероятно се сещаш за кой говоря . Днес трябва да потърся твоя баща този , който не се сеща за нас изобщо но ние трябва да го поканим защото той ти е баща . Колкото и добре да живеем без него и какъвто и да е той , той винаги остава твой баща и има правото да те вижда когато пожелае . Но ако ти не искаш да го виждаш няма да те карам на сила . – тя изказа всичко с голяма мъка опитваше се да спести много подробности на Ема за баща ѝ точно за това я прегърна силно и погали косата ѝ . Малкото момиче винаги се надяваше , че на някой рожден ден на прословутата врата ще си появи баща ѝ с един голям подарък и усмивка на лице . Но това до ден днешен не е ставало . Колкото и да не искаше Скарлет да се занимава с него и колкото и да се опитваше да ограничи контакта им трябваше веднъж за винаги да му обясни , че има дъщеря която трябва да вижда колкото и да не иска . Ако се налагаше бе способна на сила да го накара но нямаше да позволи дъщеря ѝ да страда . Малкото момиченце вдигна глава и погледна майка си в очите а след това заговори с тънкото си гласче :
- Няма значение дали той ни иска важното е , че ние не го искаме . Ще ми се поне веднъж да го бях виждала но щом той ме мрази и не иска да ме вижда и аз не го искам ! – момиченцето зарови глава в обятията на майка си и изпадна в сълзи . А това стигаше на Скарлет за да го намрази още повече от колкото го мразеше . Тъгата се бе събрала в гърлото ѝ и тя усещаше една голяма топка точно там . Но не можеше да гледа дъщеря си как плаче заради един нещастник . Постави пръст на брадичката ѝ и накара Ема да я погледне . Сълзите стичащи се от очите ѝ се забиваха като ножове в сърцето ѝ .
- Спри да плачеш Ема . Ти си едно малко слънчице , което няма как да не го искат и обичат . Аз съм късметлийка , че те имам . Той губи миличка не ние . Просто не плачи за такива неща живота е много суров не се предавай и знай едно аз винаги ще бъда с теб и ще те пазя но не искам сълзи в очичките ти иначе ще плача и аз . – тя се опита да накара малкото момиченце да се успокои а в този момент едно от кучетата се появи и започна да се търкаля в тревата до тях . Малката Ема обичаше животни точно както майка си и отново започна да си играе с него като изтри сълзите си и на тяхно място се появи една лъчезарна усмивка . Скарлет стана и я целуна по челото като и се усмихна доволно и поклати глава към кучето за да ѝ подскаже , че то ревнива .


Колата спря а Скарлет грабна чантата си и нервно закрачи към входа . Може би ако някой я гледаше от страни щеше да си каже „Тази жена ще става убиец !“ но не нямаше да стига до там . Пристъпи на пред и позвъня на звънеца . Знаеше , че той си е вкъщи и знаеше , че ако се наложи ще направи всичко за да влезе . Не след дълго се отвори вратата и това беше той . Да по една кърпа перфектно според нея най-вероятно е изчукал поредната и сега не знае къде се намира и си е взел един душ за да се съвземе . Ужас Скарлет наистина бе отчаяна и изнервена на макс . Просто постави ръка на гърдите му и го побутна леко на зад като затвори вратата а след това я заключи след себе си и взе ключовете . Нямаше намерение да говорят на вратата а той очевидно не би я поканил да влезе точно за това тя смяташе , че трябва да се самопокани . Остави го без да казва нищо и се настани на един от диваните в хола като скръсти крака и го стрелна с поглед .
- Не ми се прави , че не знаеш защо съм тук Лукас ! – каза тя с отяждаш тон и се усмихна доволно . Може би той все още смяташе , че тя му е в кърпа вързана но не това всъщност бе поредната му грешка спрямо нея .
- Няма ли да седнеш или ще стоиш все още ужасен от това , че ме виждаш на вратата ти а вече и в дома ти ? Нима смяташе , че няма да те открия дори с друга самоличност ? – попита тя и остави чантата в която имаше само ключове , пистолет и гримове . Но определено нямаше да използва пистолета . Не беше дошла за това и нямаше да прави глупости на рождения ден на дъщеря ѝ . Знаеше всички негови лъжи и днес трябваше да изяснят нещата .

Скарлет стоеше все така и чакаше да чуе поредната глупава лъжа , обяснение , измъкване или поредната обида нанесена право в очите на младата девойка . Лукас мразеше наглото държание на Скарлет и това по някакъв начин помагаше на невинното момиче . Въпреки това нея не я притесняваше това и продължаваше да се държи като себе си . Тя се чувстваше като у дома си и не се притесняваше да се настани на дивана му дори и без покана . Реакцията му не я учуди защото тя много добре знаеше , че той мрази да е с вързани ръце а сега беше точно така без изход от дома му и то заключен с нея . Момичето смяташе , че той беше длъжен да я чуе не зависимо дали иска или не защото няма как да избяга не и докато ключовете са в ръцете на блондинката . Когато Скарлет чу думите на Лукас, които изчезнаха като дим и се забиха като копие в сърцето на девойката . Той не изказа ужасни думи за деня когато дъщеря му се роди , думи които щяха да разбиващи сърцето на Скарлет но тя не се предаваше тя бе убедена , че днес той ще я изслуша и ще стане това не зависимо какво трябва да стори . Това се очакваше от него и Скарлет не остана учудена но нещо я нарани дори самата тя не знаеше какво . Не знаеше защо страда за някакъв нещастник не оценяваш какво има . Всичко това не е нещо нова самата тя знаеше , че той не е обичал и никога няма да обича някой истински . Може би все още таеше някакви надежди , които нямаше как да се осъществят .
- Знам , че не си радваш да ме видиш и повярвай ми нямаше да дойда в тоя бардак ако не се налагаше . В този ден преди четири години ти избяга като плъх преследван от котка . В този ден ти стана баща на документи но само толкова . За теб този ден може да е смъртния ти договор или най-черния в живота , ден в който ти остави част от себе си някъде там далече без дори да кажеш и дума без дори да го видиш . Но за мен не е така аз исках това дете и винаги ще го искам никога няма да оставя дъщеря ни . Не зависимо , че ти ни мразиш и не искаш да чуваш дори дума за нас ние винаги ще сме там в онази къща и ще те чакаме . Дори да не признаваш тя е дъщеря на теб колкото и на мен не съм я създала сама нито съм я довела от нас . Може ти да не искаш да я виждаш но тя плаче с нощи само защото смята , че бащата която я е създал не иска да я види дори не иска да отиде на рождения ден , който е веднъж годишно . - Скарлет не очакваше той да се натъжи или да направи нещо за детето си дори беше сигурна , че няма да го трогне защото той ги е изоставил просто ей така и я предизвика да отнеме детето му . Надяваше се , че той някога ще се вразуми и ще реши да поправи грешките си но не той никога не би го направил никога не би признал грешките си и не би ги приел в живота си отново . Явно смяташе , че без Скарлет и Ема живота му е много по-добре . Може би имаше нова и може би чакаше дете и от нея нищо не се знае но Скарлет се надяваше да се промени надяваше се той да се вразуми . Самата тя не знаеше какво става беше дошла тук да вика а сега говореше нормално и вместо да го мрази сега бе изпълнена с надежда . За момент тя се замисли как можеха да живеят те заедно като едно малко и смирено семейство но знаеше , че това няма как да стане . Той не искаше нищо общо вече с нея и дъщеря му за жалост . Тя стоеше  все така загледана в очите му но сега в тях не виждаше нищо , нищо което да даде на момичето дори минимална надежда , че може да се върнат заедно при Ема . Явно идването на Скарлет щеше да е на празно . За жалост нямаше много време за губене в безсмислени обещания и обяснения . Извъртя нервно очи тъй като той все още стоеше там замислен не по-малко от нея самата . Скарлет разбра , че присъствието му все още въздейства на нейното съзнание дори и да не си го признава . Тя видя , че той нямаше намерения да прави каквото и да е а това не помагаше на блондинката с нищо . Скарлет осъзна , че идването няма да е на празно и това някак си я зарадва . Не забележимо девойката се усмихна доволно дори в очите с , които го гледаше да показваха непоносима омраза а в ушите на блондинката да се чуваха рева и болезнените думи на Ема от преди час . Скарлет смяташе , че той трябва да знае дума по дума всичко казано от Ема . Тайно се надяваше това да помогне но знаеше , че няма да стане .
- Лукас миличък знам , че ти никога не съжаляваш за нищо освен за нощта прекарана с мен и за раждането на Ема . Това са двете неща за , които ти се мразиш и съжаляваш . Нищо друго не те засяга и не съжаляваш за нищо друго . Но аз съжалявам за това , че не те убих още тогава когато ни заряза борещи се за живота . Избяга , отиде си просто така без да кажеш и дума а месеци след това самата аз Скарлет Ревънъс те чаках със сълзи на очи и надежда в сърцето , че ще се върнеш отново с онази твоя дяволска усмивка . Но през това време ти какво правеше ? Най-вероятно чукаше поредната курва с която се опита да ме забравиш и замениш нали ? Дори не ти пукаше дали сме живи аз и Ема . Кажи ми господин Касиди ако можеше да върнеш времето на зад какво би направил ? Когато дойдох тук ти искаше да ме изгониш а сега мълчиш и се правиш , че не знаеш защо съм тук . Много добре знаеш .  - тя стана от мястото си и преглътна доста тежко имаше чувството , че в гърлото има огнена топка и , че всеки един момент ще си вземе нещата и ще напусне дома му а след като се качи в колата ще избухне в плач . Идваше и да го замъкне някъде далече от този град и от всичката тази магьосици тук . Но това няма как да стане тъй като тя не можеше да остави семейството си тук отново сами за да замени някъде с бившия си , който все още обича и дъщеря си . Това някак си беше странно . Мразеше го държеше се с него като с нищожество а в същото време чувствата й бяхавсе толкова силни както преди .
- Лукас или Лайвли  няма знаачение под какво име се криеш зашо постъпи така би ли ми обяснил ? Знам , че не искаш да ме виждаш но поне не наранявай Ема тя има нужда от теб . Направи я щастлива поне на рождения ден . Ако искаш и толкова държиш аз няма да присъствам и ще си намеря работа . Просто искам да знам защо поне веднъж не помисли сериозна и не разбра , че ти си неин баща а аз нейна майка и това не може да се промени . Преди години ти не знаеше нищо за мен но сега вече знаеш с какво се занимавам също така знаеш за Министерството и за това , че няма да се откажа от теб и Ема . Колкото и да искаш нито една от твоите курви с , които спиш няма да ме заменят и винаги ще си спомняш нощта прекарана с мен и деня в , който се роди Ема също така , че ти дори не дойде и не пожела да я видиш а да не забравяме това , че ни излъга за името си и какво ли още не . Всъщност ти лъжеше само себе си и никой друг . - Скарлет не каза нищо а просто се обърна и тръгна към чантата си . Нямаше да го убива а имаше намерения просто да ми покаже коя всъщност е тя . Бръкна в един от джобовете на чантата си и извади една карта която остави пред него .
- Това съм аз Лукас една от тези , които мразиш но помисли разумно ти ме принуди да стана такава като ни заряза и не знаех къде си и дали изобщо си жив . Сега вече знам всичко за теб но пак не разбирам що за безчувствен същество трябва да си за да не потърсиш дъщеря си нито веднъж . Чудиш се как те открих и от къде знам сегашното ти име нали ? Ами нека ти спестя мъченето да мислиш . Открих те много по-лесно от колкото смяташ и дори знам защо смени името си . Просто до сега нямаше смисъл да се появявам пред входа на дома ти . А сега има . Моята дъщеря страда заради теб а аз това няма да го позволя ! Знаеш , че мога да бъда повече от кучка за това просто помисли реално и осъзнай , че аз знам всичко за теб. Все пак работиш в Министерството а и моята работа е там . - Тя се усмихна доволно . Обичаше да му лази по нервите и в това беше най-добра .  Тя пристъпи отново към него като постави ръцете си на раменната му . Чувстваше се виновна и въпреки , че една от сълзите насъбрали се в очите на блондинката се опита да се търкулна по бузата и тя не й позволи . Вероятно искаше да знае прекалено много но искаше да го знае и нямаше да си тръгна докато не чуе желаното .Искаше цялата истина сега и тук .
- Сега е твой ред говори и не ми казвай неща , които вече знам . Кажи ми какво ще направиш сега . Можех да те убия сто хиляди пъти или да те пратя в Азкабан до сега дори прикривах следите ти за да спася мъжа , който някога съм обичала а ти какво правиш и как ми се отблагодаряваш ? Може би като съсипваш Ема ? - самата Скарлет смяташе , че е крайно време да му сподели за все още останалите минимални чувства към него в сърцето му . Дори да знаеше , че ще получи присмях и обиди . Въпреки всичко той не беше чак толкова голямо животно на колкото се правеше . Скарлет знаеше , че тя е с милиони крачки пред останалите курвички преспиващи в леглото му и не защото има дете от него а само защото тя се и такава .
- Само моля те не започвай пак с извиненията , съжаленията и напразните обещания както преди години . Вече знаеш , че никой няма да ни нарани и не може освен ти самия . Ако искаш ми вярвай но аз все още имам надежда , че ти ще осъзнаеш грешките си . Но дали това ще стане ? Всичко зависи от теб Лукас . Всичко може да е както преди само ако ти искаш и сега избора е изцяло твой . - тя се отдръпна на страна от него и взе отново чантата си . Беше готова да си тръгне веднага след като чуе какво ще каже той . Вече нищо не я задържаше тук в този дом . Може би трябваше да вземе малкото си момиченце и да я доведе със себе си но тогава всичко щеше да е много по-различно . И вероятността да мине всичко нормално щеше да е минимална . Може би ако знаеше какво съкровище имаше но го е зарязал само заради работата си всичко щеше да е много по-различно .
- Лукас нямам много време Ема ме чака за да празнуваме . - каза за последно блондинката с голяма тъга в гласа си и скръсти ръцете си . Чувстваше се повече от отчаяна но на лицето й имаше доволно и леко злобно изражение . Тя нямаше да се откажеше и тази битка за вразумяването му тепърва започваше .

Лукас изслушваше внимателно всичко което тя му казваше и колкото и да искаше да я прекъсне, просто не можеше. Всичко беше толкова объркано. Беше му толкова трудно да спре да мисли за нея и.. и за дъщеря си. да, може би онзи ден наистина беше един от най ужасните в живота му, но не защото му се роди дъщеря. Просто защото бе принуден да избере да се откъсне от нея и от майка й. Много малко бяха хората които Лукас наистина искаше да задържи при себе си, а те двете определено бяха един от тях. Но не можеше, не можеше да им причини това. Знаеше колко опасен живот водеше тогава и не искаше този негов живот да се стовареше върху плещите на дъщеря му.
Колкото и силен да бе Лукас, сега се чувстваше слаб. Не защото Скарлет му държеше сметка затова че не е поел бащинските си задължения, а просто защото Ема му бе слабо място. Но това определено никога не ги показваше. Всъщност, може би от онзи ден, от деня в който си бе тръгнал той стана още по безчувствено копеле и от преди. Налагаше му се да е такъв, за да оцелее. А и бе сигурен че те двете се чувстват много по добре без него. Все пак кой би искал баща като него. Но и знаеше колко е трудно без родители, затова и не се гордееше с постъпката си.
Скарлет не можеше, нямаше право да го съди, защото всичко което бе направил го бе направил за тяхно добро, а тя така и не разбра че и казваше истината. Да можи бе не бе добра постъпка като дори не й бе казал истинското си име, но… просто тогава за него бяха доста трудни периоди. Беше се забъркал във няколко нечисти работи и целият му живот беше много объркан. А с появата на Ема сякаш всичко стана още по объркано, затова й реши че ще е по добре да си тръгне.
Четири години. Точно четири години бяха минали от последният път в който видя прекрасното лице, на жената която единствена се бе докоснала до него. Да може би никога не й беше показал чувствата си, но Лукас си беше такъв. Трудно се доверяваше, а щом ставаше въпрос за чувства той се опитваше колкото се може повече да ги прикрие и да ги заличи. Просто се страхуваше… страхуваше се от това да бъде наранен и предаден. И точно заради това той нараняваше всеки опитал се на стане част от объркания му живот. Живот изпълнен с безброй проблеми. Проблеми които Касиди криеше само за себе си. Определено не бе от хората които споделяха проблеми те си, затова й се ядоса щом тя му каза че го е прикривала. Не се нуждаеше от ничия помощ. И сам можеше да се справя със всичко.
-Знае ли какво. Мисля че и сама си си дала отговори на въпросите. Щом знаеш какво ще ти отговоря защо изобщо ме питаш и се интересуваш от мнението ми.-каза студено впил ледените си очи в нея. Нямаше да й покаже как се чувстваше всъщност, просто не обичаше да проявява слабост. Дори не знаеше дали е правилно да отиде на рождения ден на дъщеря си.
-Никога не съм те молил за помощ, нито пък съм искал да казваш на дъщеря си че аз съм й баща. Не съм ли прав, не се ли замисли поне за момент че всичко е грешка. Може би всичко щеше да е по лесно ако и беше казала че съм мъртъв, или пък ако и беше намерила друг татко който нямаше да я изостави. Все пак ти никога не си ме мислела за достоен баща, а и аз също не се мисля за такъв.-изправи се от мястото си. направи няколко крачки към малка стъклена масичка в единият ъгъл на стаята, върху която имаше кристална бутилка пълна със добро уиски, както и няколко чаши. Взе едната чака и сипа в нея голямо количество от уискито след което отпи голяма глътка. Погледа му отново се заби в прекрасната жена стояща пред него. Знаеше че го мрази. Знаеше че дъщеря му също го мрази, а тя идвайки тук просо искаше да го нарани показвайки му омразата си. но Лукас щеше да се постарае да ги намрази още повече и да накара дори малкото останали чувства към него да изчезнат.
-Та аз дори не съм сигурен че това дете е мое.-студеният му глас проряза тишината която бе настъпила за няколко минути. Очите му изразяваха искреност, сякаш наистина си вярваше на това което казваше. Истината беше че той знаеше че е баща на това малко и невинно същество, но беше прекалено коравосърдечен за да си позволи да се държи като такъв. Просто това малко момиченце не го заслужаваше.
-Добре Скарлет, да приемем че дойда на рождения ден на Ема. Какво очакваш да й кажа, че вече ще сме едно сплотено и щастливо семейство ли?-каза като сърказма се долавяше в гласа му.-Мисля че ти си достатъчно умна за да разбереш че това няма как да стане. Според мен дори ще е по трудно за момичето ако сега дойда и след това отново си тръгна, защото аз определено не възнамерявам да се застоявам в живота ви. Харесвам сегашният си живот и нямам намерение, поне за сега, да го променям.А ти не се ли радваш на сегашния си живот, скъпа?-отпи още една голяма глътка от чашата си след което я остави на малката масичка приближавайки се към русокосата жена.
-Но щом толкова много настояваш да дойда с теб в онази къща добре.-постави ръцете си на кръста й придърпвайки я към себе си, така сякаш тя все още не негов собственост и той можеше да си прави с нея каквото си поискаше. Парещият му дъх се разхождаше по врата й, докато най накрая погледа му не се спря върху нейния.-Само ми дай минутка за да облека нещо.-плъзна широката си усмивка отново по неустоимите си устни като бързо се отдръпна от бившата си насочвайки се към спалнята за да облече нещо. Влезе в спалнята и извади от гардероба синя карирана риза, бежов панталон и разбира се тъмносиньо сако. Върна се при Скарлет правейки на пръв поглед фалшива усмивка, но истината бе че той наистина изпитваше някакво вълнение от това че ще се срещне с дъщеря си.
-Така достатъчно изразително ли изглеждам за срещата с дъщеря си?-попита сякаш се интересуваше от мнението й, макар че тонът с който го каза показваше точно обратното. Знаеше че ако започне да се държи добре с нея определено чувствата му щяха да се появят отново а не искаше това. Затова й държанието му бе от отвратително по отвратително.

Дрехите::

Скарлет стоеше все така загледана в една точка без да казва нито дума , опитваше се да осмисли всяка една дори и малка подробност от думите  на Лукас . Вероятно всичко е било много по-трудно и различно от колкото самата тя смяташе . Не можеше да си обясни как може да играе такива игри и по-лошото да си вярва , че тя ще се върже . Въпреки , че изказа толкова много думи Скарлет игнолира голяма част от тях . Грубото му и безчувствено държание не я учудиха ни най-малко . Познаваше го достатъчно добре и знаеше какъв всъщност е той . Само едно не разбираше как може да не се е променил дори малко за тези четири години . Знаеше , че той не е имал право да го направи но както самата тя казва “ Правилата са създадени за да бъдат нарушавани . ” , можеше да се прави на ударена с мокър парцал и никой да не разбере , че знае но не той не пожела да сподели на блондинката . Знаеше в какви каши се беше забъркал но и тя не е цвете за мирисане и също им проблеми .По неговата логика трябва и тя да изостави дъщеря си да почне да живее ден за ден и дори да не сесеща за Ема и Лукас . Само колко лесно звучеше . Тя не е получавала дори минимална подкрепа от семейството и приятели си а винаги се е борила сама и точно когато има най-голяма нужда от него той си замина . Тя се грижеше винаги сама за дъщеря си и никога не е свела глава пред нищо и никой . Беше сложила стена за двамата мъже от , които имаше най-голяма нужда а те бяха точно Лукас и баща й без да признава дори пред себе си колко много се нуждае от тях . Живота на блондинката бе един тунел без светлина когато тях ги нямаше и единствената надежда която имаше бе Ема .  Беше забравила добротата и нейно място заемаха ината и омразата . Всъщност не бяха виновни само ината на Скарлет и страха на Лукас да сподели а истината причина бе ,че не можеше да го дели с някакви подобия на жени , или по-точно лекета така ги наричаше тя . Скарлет беше от момичетата , които не делят мъжа си с още минимум две  други тя бе на принципа “ Моето си е мое , чуждото не ми трябва .” и ако другите си мислеха , че тя ще промени мисленето си правеха голяма грешка и заблуждаваха само и единствено себе си . Мразеше бизсмислени думи и губене то на време но в момента не намираше думи с , които да покаже съжалението за отказването в миналото и яда насъбрал се в нея . Сега искаше само едно живота им да се оправи не зависимо какво трябва да жертва . Тя имаше нужда от него и то не само днес а до края на живота си . Лоши и болезнени мисли нахлуха отново в главата на Скарлет как тя живееше без баща и колко трудно и болезнено бе това за нея а сега и Ема вървеше по същия път за това тя беше длъжна да направи всичко възможно Ема да не страда . Докато се беше пренесла изцяло в мисли и спомени дори небеше усетила  как той за пореден път се опитва да оправи всичко с алкохол . Само колко познато стане ли напечено алкохола е добър приятел .
- Отговори и решения имам за всичко но просто исках да видя до къде ще продължи играта ти. Явно граници няма и смяташ да живееш живота си под маски подкрепени с лъжи . Но ако това за теб е живот за мен не е ! - тя се приближи и взе чашата от масичката . Да както винаги уски . Тя мразеше алкохола но за разлика от нея той го обожаваше .
- Пак ли ще прикриваш всичко с алкохол и ще се правиш на безчувствен дявол ? Това , че си черен магьосник ми е ясно до болка но тези игри са ми вече смешни . Нямам намерения да търпя още по отвратително пиянско държание . - поклати чашата с уискито пред лицето му и на една глътка го изпи . Да както винаги отвратителен вкук . Само не знаеше как може да пие такова ужасно нещо . Думите му се забиха мигновенно в съзнанието й а това я изнерви още повече .
- Да не смяташ , че съм го направила защото си много важен и умирам за теб ? Всъщност аз не съм като теб и никога не бих я излъгала . Не живея в свят на лъжи и маски . И не те предпазих заради себе си а заради Ема . За теб може всичко да е било грешка но за мен не е . И вината е изцяло твоя ако в онази нощ не беше решил да си с мен сега Ема нямаше да е на този свят , аз нямаше да съм в дома ти а ти щеше да си живееш все така скучния и безсмислен живот . И твърдиш , че не си сигурен дали тя е твоя дете ? Да добре просто си “гениален“ . Нима смяташ , че така ще ме изкараш извън нерви и ще ме предизвикаш да те намразя ли ? Ами неуспешно . Не мога да те мразя дори и да искам . - всички думи , които изказваше тя бяха самата истина . Той се опитваше за пореден път да я излъже и изнерви но нещо този път ми подсказваше , че няма да му се получи . Скарлет наистина беше изнервена но да показва слабост точно пред него  нямаше да стане . Самата тя знаеше как нищо нямаше да се получи но въпреки това не се отказваше и надеждата в нея не умираше . Самата тя не знаеше какво се очаква от нея . Не знаеше защо все още се намираше тук и защо не го изтрие от живота си . Но отговора на всички тези въпроси беше ясен .
- Не не очаквам да и казваш , че вече ще сме едно сплотено и щастливо семейство . Очаквам поне за един път в проклетия си живот да се държиш нормално а не да нараняваш всеки . Каква вина има тя за да й го причиняваш ? Ако някой трябва да нараниш то това съм аз . Е сега съм тук можеш да си изкараш злобата и нервите върху мен а след това да се държиш нормално . Та тя е толкова крехка . Не знае що за баща има но ще го разбере ! Просто внимавай не ме интересува живота ти нито моя интересува ме този на дъщеря ни и за нейно добро бих дори убила за пореден път ! - тя изказа всичко на един дъх а след това си пое дълбоко въздух . Да определено се беше изнервила от тъпото му държание .
- Тя има право да знае кой си не зависимо какъв си ти си неин баща и аз не мога да й спестя това .  Щях да се учудя ако беше предпочел нормалния живот пред този на лъжи но ти си си един лъжец как би издържал в нашия живот . Моя живот не те засяга и ни най-малко те интересува дали се радвам на него или не . Но да като се замисля така всяка една да тича след теб е много по-яко нали ? - дори за миг не показа слабост или мъка . Опитваше се да играе по неговата игра и доста добре се справяше . Въпреки , че в момента ако за миг позволеше на тъгата да я превземе най-вероятно щеше да си тръгне а след това да седне и да плаче за глупости в буквалния смисъл на думата .  Чувстваше се като ранена птица със счупено крило и без възможност да лети високо в небесата . Но сега проблема беше друг . Ема не знаеше за нито едно от нещата свързани с баща ѝ . Стараеше се поне малко да я накара да мисли позитивно . Искаше дъщеря ѝ да не бъде поредната безчувствена барби която не обича никой друг освен сцената , вниманието и модата . Тя си бе такава слагаше картите на масата и не ѝ пукаше на кой му допада и кой не . Тя бе изпълнена с надежда , че всичко ще се оправи но ако това не стане определено следващ шанс от нейна страна той няма да получи . Колкото и да го обичаше тя не беше такъв тип човек да дава шанс винаги и винаги да го пропиляват . Скарлет като не можеше да си го представи как той се вдетинява за да угоди и направи мечтания рожден ден за дъщеря му . Тя поклати отрицателно глава и отново се вгледа в очите му . Но внезапното му приближаване не й се стори много нормално . Колкото и да искаше да се направи , че не се е случило тя трябваше да играе неговата игра на безчувствена кучка стремяща се към доброто на дъщеря си . Реакцията му , че той сякаш отново я подчиняваше на себе си не й допадна или поне не в тази ситуация .
- Да не си посмял да ме докоснеш отново . -изсъска тя през зъби и го погледна с ненавист . Не всъщност нямаше ненавист в нея а точно обратното но въпреки това погледа на блондинката беше повече от студен . Дори да искаше отново да е в ръцете му той с нищо не показваше , че иска да оправи грешките си от миналото . Когато остана сама в стаята без дори да чу на къде се беше запътил отново тя седна на дивана и се загледа в празната чаша . В този момент дори тази чаша беше по-пълна и от нея . Но когато той се върна тя осъзна , че наистина нещо не му беше в ред но не знаеше какво .
- До преди малко твърдеше , че не можеш да бъдеш сигурен дали Ема е твое дете а сега ме питаш дали си достатъчно изразително изглеждаш ? - повдигна вежди някак си учудено . Наистина не знаеше какво му става .
- Но да изглеждаш сравнително прилично за среща с нея . - заяви Скарлет и се изправи . Наистина не осъзнаваше какво следва и не знаеше дали е редно да го води но вече беше свършила тази работа . Лепна една от най-фалшивите си усмивки и наклони глава като чакаше да види дали няма да му хрумне още нещо .

Всичко бе толкова объркано. Той бе толкова объркан. В един момент живееше „нормалния“ си живот, а в следващия се появяваше бившата му от която има дете, искайки от него да се срещне с дъщеря си. А Лукас не се чувстваше готов. Страхуваше се тази среща да не би да ги промени. Страхуваше се от това че след като я види няма да иска да се отделя от нея. Страхуваше се от това че може да я обикне, също както обичаше майка й. Не че казваше че не я обича, просто тъй като не я бе виждал все още можеше да контролира чувствата си. Опитваше се да се убеди че те двете не му трябват, че не иска да ги вижда, че иска да си живее живота й без тях, но просто не се получаваше, защото винаги идваше момент в който си спомняше за тях и разбираше че му липсват. Много пъти можеше да се върне, но просто не го направи. За него това беше правилното. Да, сигурно ви звучи лудост да мислиш за правилно да си далеч от хората които обичаш, но ако водехте живота който той водеше щяхте да го разберете. Но знаете ли какъв беше проблема. Никой не го разбираше. Скарлет искаше от него да се върне при тях и да осигури на дъщеря си сигурност. Да сега можеше да го направи. О проблема беше че не можеше да забрави миналото. Не знаеше дали е готов да бъде баща. Не знаеше как ще реагира малката когато го види, какви въпроси ще му задава, и дали въобще той щеше да може да й отговори. Ами ако тя го отблъснеше. Едва ли щеше да е приятно собственото ти дете да ти каже че не иска да те вижда. Нямаше да е приятно, но щеше да я разбере, защото през тези четири години той дори не и се бе обадил. Нито веднъж не й бе изпратил играчка с която малката да си играе. Ами ако се разочароваше когато го види. Толкова много въпроси се въртяха в главата на Лукас, въпроси които не можеха да намерят своя отговор.
На Лукас определено не му бе приятна ситуацията в която бе изпаднал. Определено не му харесваше как се чувства в момента. Всяка една нейна дума го нараняваше въпреки че не си го признаваше. Скарлет беше права казвайки му че се опитва да удави проблемите си в алкохола. Беше права казвайки му че живота му е просто една лъжа. Та това живот ли се наричаше. Държеше се със всяка една която запиваше в леглото му като с пълен боклук. Но какво да направеше като не можеше да забрави жената, която го бе дарил с дете. Не можеше просто да и се яви пред вратата казвайки и че иска да са отново заедно. Не можеше да й покаже истинската си същност, макар да знаеше че тя вече я познаваше. Не му харесваше начина по който го караше да се чувства когато бе до нея. Страхуваше се че тя можеше да постъпи с него както той постъпваше със всички. Не искаше да бъде той наранения, затова просто нараняваше другите, без дори да се замисли как се чувстват те. Този страх го бе превърнал в чудовище, а той дори не полагаше усилие за да се промени, дори и да дъщеря си. Но не искаше тази промяна защото знаеше че това сигурно щеше да бъде първата и последната им среща. Може би после отново щеше да се скрие някъде, или пък не. Можеше и да продължи живота си такъв какъвто си е.
-Би ли ми направила една услуга. Кажи ми какво по точно си и казала за мен?-този път в гласа му я нямаше онази студенина. Искаше да се представи добре пред дъщеря си, а дори не знаеше как да говори с нея. Побъркваше се. това притеснение го изнервяше малко по малко, а той наистина се опитваше да не се поддава не гнева. Дължеше й един нормален разговор поне, нали. Но това бе трудно. Лукас бе доста раздразнителен, а неизвестното определено засилваше това му качество. Чувстваше как студени вълни преминават по тялото му, само при мисълта как можеше да го отблъсне Ема. Но защо чак сега се притесняваше за това как тя ще реагира? Защо не го направи преди четири години? Да тези въпроси сигурно измъчват и вас. Просто тогава бе зает с другите си проблеми и не мислеше чак толкова много за това какво ще стане когато се срещнат. Та той дори не мислеше че ще се срещнат някога.
-Скарлет, защо трябваше да идваш и да объркваш по този начин живота ми. Просто трябваше да забравиш за мен. Сякаш съм мъртъв. Това щеше  да е най добре за всички ни и сега нямаше да ми се налага да се срещам с дъщеря си. Знаеш ли защо не се появих през целите тези четири години? Защото знаех че няма да се променя и не виждах смисъл да идвам и да обърквам живота ви. И сега не го виждам. Знам че след тези няколко часа които ще прекарам с нея ще си тръгна и едва ли ще ме види отново, поне не в близките четири години. Не мислиш ли че това ще я обърка още повече. Знаеш ли какво предпочитам аз? Предпочитам Ема да ме мисли за такъв какъвто всъщност съм. За безсърдечен човек който не се интересува нито от нея нито от майка й.-изрече всичко това на един дъх и учудващо как и този път във думите му нямаше злоба и студенина. Да искаше да се срещне с Ема, но не искаше после да има наранени.
-Но знаеш ли какво? За първи път ще направя това което ти искаш и ако сега отново ми кажеш че искаш да се срещна с нея, ще го направя без да мисля за последствията.-дължеше й го. Дължеше й поне веднъж да изпълни едно нейно желание, заради това че се бе грижила за Ема през всичките тези години. А след това. Е след това отново щеше да се превърне в безсърдечният неин бивш показвайки и че той просто не може да се промени и ще продължава да се държи по този груб и надменен начин. Щеше да продължава да пие скъпият си алкохол и да прекарва всяка вечер в компанията на различна, без да дава ни най малка причина на ума си да се сеща за двете най важни жени в живота му. А това щеше да го превръща в още по коравосърдечен тип.

Скарлет стоеше все така отчаяна но без да показва и грам слабост . Искаше просто всичко да е на ред но това щеше да е много трудно докато той не се осъзнаеше що за магьосник е всъщност . Това , че беше от черните не означаваше нищо . Скарлет също е черна но държанието й не е същото като неговото или поне не с него . Тя виждаше промяната в държанието , изражението и тона му а това някак си и допадна . Щом все още имаше въздеистиве над него значи има надежда . Скарлет поклати недоволно глава . Знаеше , че това не е нормално за него и ,че живота му е пълна каша но това не означаваше , че трябва да прави и този на Ема същата дори двойно по-голяма каша . Та тя беше едно толкова малко дете а той уж се смята за голям и разумен човек а се държеше по-зле и от нея . Колко страно беше всичко в очите на Скарлет . В такива моменти искаше да има дарба с която може да чете мисли . Въпреки , че такива дарби са досадни ако можеше така за миг да надникне в главата му за да знае какво точно мисли всичко щеше да е много по-лесно . Въпроса му придружен с молба някак си се стори като гръм от ясно небе .
- Какво бих могла да й кажа ? Ти си и баща и аз не мога да кажа нищо лошо за теб и то точно пред нея . Днес говорихме на тази тема и тя отново плака заради теб . Повярвай ми ако в този момент беше пред очите му щях да те убия без да ми мигне окото колкото и да те обичам . Не знаеш колко я нараняваш и не знаеш каква нужда има от теб . Аз съм й майка да така е но не съм й баща и не мога да бъда колкото и да се старая . Днес тя ме попита защо не я обичаш и аз не можех да й отговоря на въпроса . Просто нещата не стоят така както ти смяташ . Ти не си този за , който се представяш . Познавам те достатъчно добре и тези маски и лъжи пред мен не вървят . Аз също съм черна магьосница знаеш го и моя живот не е бил рай . И аз не съм от тези ангелчета стараещи се към доброто на света . Но това сме ние и не можем да се променим . А дъщеря ни може да те приеме такъв какъвто си без да е нужно да се променяш . - тъгата отново налегна Скарлет при мисълта за сълзите на дъщеря й . Не можеше да го разбере , защо се правеше на такъв какъвто не е . Тя го познаваше и знаеше всяка една негова страна но въпреки това той се правеше на недостъпен и безчувствен .
- Лукас би ли ми обяснил нещо ? С какво сегашния ти живот е по-добър от този преди и с какво онези на , които името дори не знаеш са по-важни от нас ? - очите на Скарлет отново бяха напълнени със сълзи а тя не си позволяваше да премигне защото знаеше , че те ще се търкулнат по лицето й . А тази слабост не беше за нея и не точно пред него . Тя направи крачка на пред и се приближи на дъх разстояние от него .
- Аз винаги ще бъда на близо . Не съм тук за да обърквам живота ти а за се опитам да ти покажа как стоят нещата , че въпреки същността ти аз пак няма да се откажа . Може да трябва да забравя но аз не искам и няма да го направя . Никога ! Значи не искаш да ни виждаш така ли ? Ако наистина не ни искаш в живота ти това ще е последното ми стъпване в дома ти . Нямам намерения да ти съсипвам живота въпреки ,че ти сам си го съсипваш . Ние те приемаме такъв какъвто си без да има нужда да се променяш . Объркваш живота ни като стоиш далече от нас . Аз винаги ще знам къде си запомни го . Никога няма да се отървеш от мен и няма се откажа и да те оставя на някакви си подобия на леки жени . Избора е твой ти решаваш дали наистина ни искаш или не в живота си . Избора е изцяло твой ! И от този избор зависи дали ще остана или ще си тръгна за винаги . - Скарлет се вгледа в очите му и две от сълзите й се спуснаха по лицето й и намериха своята смърт в ръката й . Отдръпна се на зад и отиде до прозореца като погледна през него . Просто нямаше намерения да плаче . Той не ги искаше в живота си и това е ясно . Тя прокара пръстите през косата си и погледна през рамо към Лукас .
- Не си го причинявай . Не ни го причинявай и на нас ! - каза тя с доста по-силен глас и с надеждата той наистина да не се откаже от тях . Ако кажеше , че не ги иска тя щеше да си тръгне наистина дори и да страда и да се чувства ужасно . Скарлет погледна чантата си и видя телефона в нея извади го и погледна колко беше часа . Тя нямаше време като него и нямаше маски като него . Играеше отворена игра картите на масата не зависимо на кой му харесва и на кой не . Самата тя не можеше да го понесе . Просто не можеше , че той предпочита всички други пред собствената си дъщеря . Детето , което плаче с нощи заради него . Скарлет наистина се чувстваше зле и физически и психически но се надяваше само да не припадне или поне не в дома му а извън него когато чуе решителния му избор .

Скарлет въздъхна тежко и определено не обичаше тези неловки ситуации . Скарлет бе готова да чуе , че не иска да ги вижда и да си тръгне на секундата . Чувстваше се толкова безполезна , че самата тя не се търпеше . Но когато чу , че той възнамерява да се срещне с Ема нещо в нея се съживи и я накара да не губи надежда и да вярва , че дъщеря му ще го накара да бъде себе си а не да си прави на олигофрен . Една наистина чаровна усмивка озари лицето й а тя не направи нищо просто остана на мястото си . Имаше много неща , които искаше да направи с него но не и сега и не в тази обстановка .
- Не е нужно да ми обещаваш нещо , което не искаш и знаеш , че не можеш да изпълниш а просто да й дадеш нужната подкрепа . На мен не я даваш поне дари дъщеря ни с нея . След като не искаш да поправиш грешката си от преди четири години добре , разбирам те но просто говори с нея и я посещавай на нея това ще й е достатъчно . Тя не иска много . Тя не заслужава изобщо да плаче не зависимо дали заради мен , теб или някой друг . -  радваше се , че е успяла поне малко да го вразуми . Но това ,че той отново прикриваше всички чувства насъбрали се в него не допадаше на блондинката . Знаеше , че го е страх да се отдаде на чувствата си и точно поради тази причина се стремеше да не се задържа много около нея . За Скарлет не беше проблем да му каже всичко , което чувства на момента и след това ако той отново беше пожелал тя да не е там да си тръгнеше но идването й тук не беше с цел да му се обяснява в любов а да го накара да види дъщеря си и ето , че беше успяла . Всъщност тя никога не се проваляше .
- Да вървим защото …. имаме само половин час . А във връзка с подаръка знам на какво ще се зарадва . Вчера минахме през главната и хареса един огромен плюшен мечок . Мисля , че той би бил перфектния подарък за нея . - Скарлет сподели на бързо идеята си за подаръка , който можеше да й купи . Взе чантата си и бързо напуснаха дома му . Взе пак тук нищо не я задържаше . Колата на Скарлет беше паркирана точно пред входа и като по чудо Лукас не реши да спорят с коя кола да ходят . Скарлет се качи в колата и запали двигателя а миг след това тръгна към магазина в ,който се намираше мечока . Мълчанието не допадаше на блонднката но не знаеше какво да каже . Чувстваше се странно . Хем весело , че дащеря й ще е пак щастлива и онова пламъче на радост ще заблести в очичките й , хем се чувстваше зле защото знаеше че той пак ще си тръгне веднага след като празника свърши . Само едно я притесняваше и то точно реакцията на Ема . Тя погледна Лукас седящ на седалката до нея и въпреки , че се прикриваше добре тя видя притеснението насъбрало се в него . Постави ръката си върху неговата и лека усмивка премина през лицето й . Колкото и да искаше не можеш да го укоражи без той да й позволи .
- Всичко ще е на ред успокой си . Нямам как да не те приеме след като толкова много време й липсваше . Просто се усмихни и бъде себе си . - каза тя като се усмихна отново и погледна пътя пред себе си .Знаеше ,че Ема няма да скочи веднага в ръцете му това е ясно . Колкото и добра да беше просто неговата липса я нараняваше и сега най-вероятно ще го обсипеше с въпроси . Всъщност тя винаги задаваше въпроси но сега в буквалния смисъл на думата щеше да го подложи на разпит .
- Какво да ти разкажа Лукас … характера на Ема е доста странен но бъди сигурен , че ще получиш куп въпроси от нея щом те види . На моменти може да те разплаче от смях но в други се държи грубо и да не разговаря с никой . Рядко изпада в състояние на мълчане но ги има и тези моменти . Тя е едно доста своенравно но не е нахална . Ако иска нещо знае как да го пожелае за да го получи . Никога не се е опитвала да се наложи  на някой със сълзи и писъци . Още от малка тя има своя труден характер . Ема е доста срамежлива и трудно доверчива .  Не обича да дели нейните неща с друг но ако знаеш как да ги поискаш ще ти ги даде . Любезна е и може да умилостиви дори най-изнервения човек само с една усмивка и две мили думички . Когато трябва да направи нещо не зависимо какво е то тя не се отказва докато не успее . Тя не е от най-скромните деца . Тя обича животните и предимно всичко , които иска се върти около тях . Обожава музиката и танците . Също така тренира балет , обича да тича и строи какви ли не неща с любимия си конструктор . Тя мрази да плува , рисува и пее . - спря се за миг като не знаеше какво друго да му каже . Много по-добре щеше да е сам да я опознае точно за това тя не продължи да разказва за  дъщеря си . За момент се замисли между нейния и на Ема характера имаше много общи черти само , че Скарлет беше много ама много голям инат . Усмихна се отново колкото и трудно да ѝ беше защото в момента най-вероятно изглеждаше като глупачка но точно когато се опита отново да заговори телефона ѝ звънна и я прекъсна . Може би това бе знак , че трябва да си замълчи поне за малко .
- Офф …. този телефон .. - каза недоволно като протегна ръката си към чантата захвърлена някъде там  на задната седалка , разрови я и най-накрая намери телефона си а името изписано отпред бе на детегледачката а това ѝ подсказваше , че Ема не може да чака точно както нея , погледна Лукас и поклати негативно глава - Да миличка след малко съм си вкъщи … добре , добре бързам … ти готова ли си принцесо ? - това бяха единствените чути думи от устните на Скарлет . Остави отново телефона си на мястото му .  Усмивката отново озари лицето ѝ . Знаеше , че не е редно да говори по телефона докато шофира но какво толкова . Все пак дъщеря й беше по-важна от някакво си правило .
- Ема … да провери какво става и кога ще се прибера . - само след двадесет и пет минути в дома на Скарлет щеше да стане в буквалния смисъл детска градина . Но какво  пък толкова все пак Ема има веднъж годишно рожден ден и всичко трябва да е перфектно . Не след дълго Скарлет спря колата и погледна магазина в ляво от нея . Точно на витрината имаше един огромен бял мечок а дъщеря й точно този искаше . Скарлет пусна ръката на Лукас и му посочи мечока на витрината като зачака да види реакцията му . Всъщност всеки нормален би се учудил що за огромен мечок а какво малко слънчице ще играе с него. Та той беше почти десет сантиметра по-висок от Ема .

Скарлет не можеше да повярва колко забавен изглеждаше Лукас с този мечок и тази учудена физиономия . Скарлет се засмя леко и поклати глава . Наистина не познаваше дъщеря си . Наистина Ема беше доста щуро момиче и въпреки това , че стаята с играчки й беше пълна тя винаги искаше още и още . Хубавото е , че пази играчките си . Скрлет се почувства странно , защото тя избираше подаръка му но все пак това е първото им виждане нормално е да не я познава и да не знае какво харесва и какво не . Скарлет поклати отрицателно глава като той предположи , че Ема иска малкия розов мечок . Наистина странно беше това как едно толкова малко дете ще играе с толкова огромна играчка . Наистина й беше доста странно и весело . Но дали всичко ще остане така нормално до края на вечерта нищо не се знае . Продавачката свали плюшеното мече от витрината а Скарлет погледна телефона си . Перфектно вървяха в синхрон с времето . Само щом той се върна обратно на мястото си тя върна сериозното си изражение и тръгна към дома й .
- Изглеждаш много ... странно с този мечок но дъщеря ти знае какво да иска нали ? - опита се да го каже сериозно но не успя и се разсмя . В този момент си представи как дъщеря й тича по коридора или стълбите с огромния бял мечок . Това беше повече от забавно . Протегнах ръката си и взех отново чантата си . Извадих телефона и набрах номера на една от персонала .
- Всичко готово ли е ? … До пет минути . - тя затвори и подметна телефона към ръцете на Лукас . Тези жени направо я изумяваха . Винаги правеха всичко на време и то както тя им каже. Само не знаеше как ще види къщата си след като паркира на входа . Не каза нищо на Лукас тъй като се опитваше да не му вгорчава още повече вечерта .
- Имаш петнадесет минути на спокойствие , без гости . - заяви му тя с усмивка . Очакваше сега Ема да е шокирана , изненадана , развълнувана и притеснена . А това не водеше до нищо добро и най-вероятно пак ще трябваше Скарлет да й обяснява всичко . Мислеше си как може един човек да е толкова важна част от живота й и този на Ема . Един магьосник вкарал тях двете във вечния си плен . Не знаеше защо той така упорите се отказваше да признае чувствата си . Но беше сигурна , че след като види дъщеря си няма да му е толкова лесно да се откаже отново . Знаеше , че всяко действие и всяка дума на Ема ще му се сторят като гръм от ясно небе . Та тя не приемаше нещата така както Скарлет и малката принцеса знаеше какво иска и как да го получи . Тя не каза нито дума докато не видя откаращите се входни врати и докато не паркира колата си пред входа .
- Лукас ти ли ще говориш с нея или аз ?  - попита го тя като извъртя глава към него . Знаеше , че Ема няма да е с чак толкова остро приемане на нещата но все пак трябваше да се говори с нея . Не можеше до слязат и двамата той с мечока а тя някъде там зад него и да очакват Ема да скочи на врата му и да му каже колко много е страдала . Това беше много малка вероятност . Скарлет си спомни как миналата година тя пак имаше поредния зададен въпрос от Ема , защо нейния баща не идва на рождения й ден и защо не я обича . Е тази година щеше да присъства и дано тя се държеше като голямо момиче а не като някое малко човече . Скарлет прокара пръсти през косата си и погледна къщата на какво беше заприличала . Цялата в балони над входа с цветни букви пишеше „Честит рожден ден ! „ . Пазачите стояха все така стриктни и не пускаха никой . И всичко беше както Ема искаше без никакви изключения . Погледна дрехите си и осъзна , че отново трябва да се преоблича и приготвя а времето напредваше . Но сега по-важното от нейното облекло е как ще се развият нещата между Лукас и Ема . Винаги всичко свързано с тях е било на първо място и сега пак щеше да е така . Мислите нахлуваха в главата й без дори да знае какво иска той и как ще се развият нещата . Скарлет погледна един от мъжете стоящи на входа и му подхвърли ключовете за да вкара колата в гаража след това . Просто те си знаеха работата и нямаше смисъл да им казва какво да правят .
- Мисля , че … трябва вече да се свършва с това притеснение . - заяви тя и погледна задната седалка , взе чантата си а след това му подаде огромния мечок . Да колкото и странно да звучи Скарлет също обичаше плюшените играчки . Слезе от колата като си пое дълбоко въздух . Предстоеше тежка част изпълнена с много въпроси без отговори и много чувства . Скарлет лепна доволната си усмивка като видя , че една от украсата не свети и помисли , че явно са я забравили .
- Това там не свети , оправете го ! - заповяда им тя и направи крачка на пред а на входа се появи една от жените в персонала . Това беше нормално както при всяко едно прибиране но интересното тепърва предстоеше .

Скарлет слушаше всяка една дума която той изказваше и се чудеше от къде събра смелост да сподели . Тя знаеше , че той няма как да не се привърже към Ема . Тя все пак му е дъщеря и дори най-безчувствения човек не може просто да я подмине . Още повече , че тя беше коренно различна от другите деца на нейната възраст . Да носеше същия техен чар , който й помагаше и то доста но и самия й характер беше много по-различен . Самата Скарлет очакваше всяка една постъпка от дъщеря си . Но определено нямаше да позволи нещата да се влошат още повече от колкото са сега . Наистина Ема щеше да се държи много по-нормално ако Скарлет е там и определено щеше да е по-спокойна . Но това не е нищо не логично все пак винаги тя е говорила с нея не зависимо каква е причината . Поклати положително глава в знак на съгласие , че наистина по-добре поне в началото тя да беше с тях. Не смяташе , че той не трябва да остава на саме с Ема но сега след тези четири години нещата бяха сложни и определено трябваше да се говори с нея . Скарлет знаеше , че Лукас не си пада сговорлив и нямаше намерения да го поставя в неловка ситуация . Докато тя можеше да говори постоянно без да се притеснява . Скарлет приближи към него и хвана ръцете му .
- Лукас не говори глупости . Знам ,че ти е напрегнато но повярвай ми тя няма да те отхвърли . Знам как се чувстваш защото виждам промяната ти но се успокой . Аз ще съм там и няма да ти се налага да отговаряш на всички нейни въпроси . Нямам намерения да те карам да се чувстваш не на място или в неловка ситуация . Точно защото е на четири и вече разбира нещата и усеща липсата ти трябва да говорим с нея . Знам , че е трудно но по-добре сега да й го обясним от колкото след години да те обвинява без да знае истината . Няма да позволя да се залъгва и да живее в свят на лъжи точно за това трябва да се видиш с нея . Тя сама ще ти покаже как трябва да се държиш просто наблюдавай държанието и очите й . - усмихна се широко въпреки , че в момента неговото притеснение не й влияеше добре . Тя знаеше , че той е уплашен но Скарлет не беше , защото познаваше достатъчно добре и него и дъщеря си . Писъците на Ема не се чуваха и щом все още не беше изтичала на вън значи не се намираше на този етаж а това беше добре поне за сега . Пусна едната му ръка и пристъпи на пред . На вън беше студено а и те можеха да си говорят още много , защото наистина имаше за какво да си говорят но не беше сега момента .
- Ема къде е ? - попита тя веднага след като видя една от жените . Много некоректна постъпка от нейна страна попринцип ги поздравяваше а сега направо задаваше въпроси .
- В стаята си … - това й стигаше и дори не изслуша какво още има да й каже жената . Погледна отново Лукас и поклати глава като си усмихна някак си на сила .
- Донеси на господина една чаша вода ! - заповяда на жената и тръгна към хола на горния етаж . Вода защото нямаше намерения да го напива . Знаеше , че Лукас не се чувства добре в дома й но това е и негов дом и трябваше да се освободи . След като дъщеря й беше в стаята си тя съвсем спокойно можеше да отиде и да й каже какво става а след това да се върнат заедно в хола при Лукас . Така смяташе , че ще е най-добре за всички .
- Чувствай се като у дома си а аз след секунди се връщам . - каза му тя като му показа хола пред себе си . Веднага след това звука на токчетата й се разнесе по цялата къща а тя се качваше към последния етаж за да открие дъщеря си . Както предположи Ема стоеше и строеше поредния небостъргач без прозорци . Типично за нея . Скарлет се усмихна и потропа на вратата й . Нямаше и секунда а Ема вече беше на крака обясняваща някакви неща за това , което строеше . На ум Скарлет само си каза “Съжалявам миличка но сега не ми е до игри .” а след това влезе вътре и затвори вратата . Погледна дали наистина Ема е готово за да знаеше колко време имат и я повика при себе си . Малкото момиченце се сгуши в Скарлет а тя си пое дълбоко въздух и събра смелост да говори .
- Ема ти вече си голяма не си онова малко момиченце , което не разбира . Така ли е ? - не изчака отговора й а просто продължи . - Днес е твоя рожден ден и ти винаги си искала баща ти да е тук с теб нали така ? - момиченцето гледаше без да казва нищо сякаш не разбираше но поклати положително глава . -  Днес говорих с него и мога да ти кажа само едно той е в хола и иска да те види . Знам , че сега ти е странно да го разбереш но както в приказките винаги се сбъдват желанията на героите така днес се сбъдва и твоето . Знам колко много ти липсваше и дори да си му сърдита за това , че през тези години не беше с нас просто се дръж възпитано защото той може да си тръгне и никога повече да н го видиш нито ти нито аз . - Скарлет спря до тук . Може би прибързваше но както всички знаят тя не е от тези , които увъртат . Н за нейно щастие малкото слънчице върна обратно усмивката си на лице и изтича без да казва нищо на доло към хола . Скарлет тръгна след нея но нали се сещате с тези токове по тези стълби колкото и д беше свикнала й идваше малко в повече . Момиченцето спря на вратата и леко плахо правеше крачки на пред . Чак тогава я настигна Скарлет . Добре , че нямаше гости щяха да си помислят , че кон тича по стълбите . Когато Скарлет застана зад нея и постави ръцете си на раменната й малкото синеоко момиченце я погледна въпросително със сините си очички . Блондинката се наведе и с усмивка прегърна още веднъж малкото си момиченце .
- Е няма ли прегръдка и за тати преди да му зададеш въпросите си ? - попита я доста тихо така , че Лукас да не чуе и беше сигурна , че не е чул . Не знаеше какво ще стане но по друг начин нещата нямаше да потръгнат . Не знеше дали постъпва правилно но според нея това беше решението . Когато видя , че Ема отново беше с усмивка а това показваше , че няма да се държи грубо и въпреки , че щеше да задава въпроси явно приемаше добре нещата . Изправи се и тръгна бавно след нея като я наблюдаваше внимателно какво ще направи . Имаше два варияната да му се хвърли на врта както направи със Скарлет или да го гушне но веднага след това да сложи сериозната си физиономия и да започне с въпросите . Но и в двата случая тя не му беше сърдита или не чак толкова за да се държи грубо с него .

Скарлет се подпря на една от близките стени с усмивка . Знаеше , че дъщеря й е едно разумно малко слънчице . Стоеше загледана във всяка една тяхна постъпка . Не можеше да си представи , че нещата ще се наредят толкова лесно . Изненаданата физиономия на Лукас не я учуди също така и мълчанието на Ема . Знаеше , че тя ще намери начин да говори с него. Погледите , които хвърляше малката принцеса на Скарлет не изглеждаха много сигурни . Но въпреки това Скарлет се усмихваше ведро . Без да казва каквото и да било . Не можеше да изкаже всичко , което мисли в момента . Знаеше , че Лукас не очакваше тази нейна постъпка но тово все пак е Ема . Тя беше непредвидима и правеше всичко , което Скарлет и кажеше . Гледката попаднала пред очите й как Лукас стопяваше ледените си стени и как Ема се усмихваше дори и плахо , просто нямаше какво да се говори . Без спор това съсигурност щеше да е най-добрия й рожден ден . Скарлет се приближи и седна на един от диваните като скръсти крака . А думите на Лукас наистина я учудиха но пък беше радостна , че той е себе си пред Ема . Тя чу доста тихо гласчето й “Благодаря .”  а след това отново погледна Скарлет . Попринцип това не беше характерно за нея тя говореше силно но сега , сега просто беше объркана . Когато видя огромния мечок , който беше харесала преди ден усмивката й стана още по-истинска а в очичките й заблещукаха искри на радост . Без да казва нито една дума тя отново се сгуши в ръцете на Лукас . Точно това искаше Скарлет за нея , да е винаги щастлива и да не вижда сълзи в очите й , защото това я убиваше .
- Мамо ти ли му каза за мечо ? - попита я Ема а Скарлет просто поклати отрицателно глава и се засмя .
- Може би някое от добрите пиленца му е казало . - тя отговори през смях , защото малката започваше с въпросите си а това не я учуди даже доста издържа . Скарлет погледна Лукас и му смигна закачливо . Ето нямаше за какво да се притеснява . Тя му беше казала но той не й вярваше . А пък и Ема не е от тези инатливи деца , които като си наумят нещо го правят . Тя знаеше , че Ема ще задава въпроси но знаеше и това , че ако слънчицето не се държеше добре можеше изобщо да не види повече баща си . А Ема не беше глупава и то ни най-малко .
- Къде беше през тези години ? Защо не беше с нас и не искаше да ме виждаш ? Не ме ли обичаш ? - куп въпроси се изредиха от малките устни на момиченцето а Скарлет поклати отрицателно глава . И за момент се замисли как да го измъкне от този кръстосан разпит . Но нещо не й се получаваше .
- Миличка не е ли по-важно , че сега е тук а не къде е бил ? - контра въпрос типично за Скарлет . Лукас не изглеждаше никак доволен . Но това е не можеше да й каже “ Ема той си смени името и ни изостави още когато ти се роди “ всъщност можеше но не това беше решението и не по този начин . Трябваше да има някакво решение на тези неща . Но не като я нарани със самата истина . Знаеше как да й го обясни но щеше да го направи само ако Лукас искаше а не да отнема правото му за контакт и разговор с Ема . Скарлет можеше просто да й каже “Татко беше гонен от лоши чичковци и лелички и точно за това не те виждаше и си смени името . ”  Но какво дори тя да знаеше истината нямаше да й стига и щеше да иска още и още и винаги щеше да пита какво точно е станало и защо и се обяснява като на бебе . Скарлет знаеше , че скоро гостите ще нахлуят и щяха да ги спасят от тази ситуация и този разпит . Ема гушкаше плюшената играчка която беше мего казана огромна сравнение с нея и гледаше любопитно със сините си очички ту в Скарлет ту в Лукас . Скарлет се чудеше какво може да разсее момиченцето за да не се налага Лукас да й обяснява каквото и да било при положение , че той не обичаше особено да обяснява и говори . Скарлет стана от мястото си и се приближи към една от книгте оствени на последния рафт от секцията . Е това беше дневника в който тя пишеше всичко важно случило се с Ема . Днес имаше какво да запише но не можеше да го направи сега . В този дневник имаше цялата истина и за Скарлет и за Лукас . Ема щеше да го получи когато порасне достатъчно за да може да го прочете и да разбере всяка една дума написана в него . А най-вероятно до тогава Скарлет щеше да й разкаже всичко .

Скалет не обичаше да е с вързани ръце а в случая беше точно така . Само за да не каже цялата истина на Ема мълчеше сякаш прикриваше някоя лъжа . Когато Лукас се опита да мине с едно леко обяснение на нещата Скарлет силно се надяваше Ема да повярва и да не разпитва или поне не днес . Достатъчно й бяха въпросите и отговорите за деня . Скарлет се вгледа в очите му но този път в тях нямаше онази тъмнина с която се представяше пред няколко часа . Сега в тях виждаше как Ема оказва голямо влияние върху него . Обещанието , което беше дал на Ема някак си не допадна на Скарлет . Тя знаеше , че той няма да го изпълни . Знаеше , че отново ще си тръгне на някъде и после пак тя трябваше да отговаря на въпроса “Но мамо нали тате обеща да не си тръгва ?” , знаеше че той не е свикнал на техния живот и че не би издържал и месец с тях . Те просто не живееха ден за ден и имаха някакви мечти и цели , които спазваха докато той не беше така правеше си каквото иска без да мисли какво ще стане утре . Това беше неговияживот и разбира се той решаваше как да го живее и колкото да й се иска на Скарлет тя не можеше да го върже в тях или да го отвлече като в приказките на някое място далече от света за да бъдат само те тримата и живота им да е розов . Виждаше , че в момента съжаляваше за постъпките си но това някак си не й стигаше. Не можеше да му се довери на сто процента както преди . Веднага след като дъщеря й изтича да види кой е дошъл Скарлет стана и затвори вратата . Определено смяташе , че трябва да обсъдят това обещание дадено от негова страна .
- Няма за какво да ми благодариш все пак аз нищо не съм направила . А ти даде обещание , което тя разбра погрешно . Лукас знаеш , че не можеш да го изпълниш . Просто колкото и да искам да повярвам , че с Ема сме успели да те вразумим някак си ми се вижда доста гениално . Знаеш ли какво означаваше за нея това обещание ? - попита го тя доста объркано . Знаеше , че Ема мисли , че всичко се е наредило и ще живее невероятния живот със щастливо семейство и баща , който ще й премахва наказанията . Но колкото и да й се искаше на Скарлет това да е наистина така някак си думите му не звучеха по този начин . Той не беше готов да се обвързва и думите му прозвучаха в ушите на Скарлет сякаш казваше на Ема “Ще живея с теб ама не във вашата къща и ще идвам по някога . ”  това не се връзваше и определено не допадаше на Скарлет . Тя му позволи дори го накара да се срещне с дъщеря им но не го е карала да дава обещания , които не може да изпълни и не го е карала да приема живота им за да вижда Ема . Колкото и гадна да беше Скарлет тя нямаше да го лиши от правата му над Ема но това не означаваше , че би я пратила в дома му където чашите от алкохол с червило по тях стояха още на масата . Въпреки това Скарлет се мразеше , мразеше се защо той й е такава слабост и не може просто да го изтрие от живота си . Ако беше някой друга жена след нещата , които той й пречени нямаше да го погледне нито пък да му даде да види и от километри детето си. Но не Скарлет не беше такава тя таеше в себе си надежда , че всичко ще се оправи ,че всичко ще е на ред и беше готова да му прости само заради дъщеря й . Това не означаваше , че не го обича ами точно обратното и точно за това ако не беше Ема най-вероятно нямаше да може да му прости никога . Все пак той се подигра с чувствата й и отиде да търси неговите си някъде там при някоя друга . Тя се приближи и зачака да получи обяснение за обещанието , което беше дал . Определено нямаше да позволи дъщеря й да плаче отново . Дори и да трябваше да го принуждава за някой неща . Отвори един от шкафовете и извади шише със съвсем малко алкохол в него . Тя наистина мразеше алкохола но явно днес беше прегазила всичките си правила само и единствено заради него . Какво толкова най-много да се напиеше и да го разочароваше още повече . Взе една от кристалните чаши и изсипа съдържанието на бутилката в нея  . Не му предложи от алкохола защото в нейния дом не се пиеше а пък и това беше детски рожден ден . Отпи едно голяма глътка и заряза някъде там чашата си . А след това седна и постави ръцете си върху очите . Чувстваше се толкова странно при мисълта как Ема се бе сгушила в Лукас а след това как той даваше напразни надежди на детето . Не можеше да направи нищо освен да изясни нещата с него . Трябваше да разбере как с чувства , какво изпитва , какво смята да прави за на пред с живота си и какво искаше да каже с това обещание . Та той и на Скарлет беше обещал да не пуска ръката й пък си събра багажа и я напусна докато тя събираше сили за живота си и този на Ема . Замълча и не го обсипа с въпроси нито го погледна . Знаеше , че в очите й се четат всички нейни мисли и ако той поне малко я познаваше щеше да ги разбере точно , защото я познаваше доста добре не си позволяваше да го погледне . От долния етаж се чуваха детски писъци и това и даваше спокойствие , че Ема няма да долети с децата в хола а ще си стоят в къта с играчки . Това беше добре , защото Скарлет и Лукас можеха да говорят за тях . Под тях се има в предвид Ема , Лусад и Скарлет . Тя бе твърдо решена да изяснят тази тема веднъж за винаги . И това беше точния момент . Разбира се нямаше намерения да му показва за пореден път с действията си какви са чувствата й а просто смяташе да чуе какви са неговите . И ако за момента Ема се отказа толкова лесно само защото гостите дойдоха то Скарлет нямаше да се откаже и чак когато получеше отговори и приключеха темата чак тогава щяха да слязат доло при децата .

Скарлет както винаги не знаеше какво да прави . Не разбираше защо живота ѝ трябва да е толкова объркан . Беше я страх не за себе си а за дъщеря й . Знаеше как стоят нещата в главата на малкото слънчице и знаеше вижданията за нещата . Дори и той да не разбираше Скарлет тя беше права за себе си . Просто се опитваше да запази дъщеря си и да не я наранят . А Лукас както винаги се мислеше за центъра на вселената . Тя знаеше какъв е той и знаеше , че обещанията не са му в сила . Може би блондинката поставяше всичко под лупа но този живот така я беше научил да живее . Не можеше да вярва на думи а само на действия . Просто се чувстваше ужасно . Думите му никак не ѝ помогнаха . Но това беше той все пак и нямаше за какво да се чуди от нещата , които чуваше .
- Не мога да съм в нищо сигурна свързано с теб . И да не знаем как се чувстваш защото не споделяш с никой . А после обвиняваш когато някой ти каже какви са вижданията му . Знаеш какво говориш така ли ? Добре да речем , че е истина но изобщо знаеш ли какво мисли Ема ? Тя не е на десет за да разбере всичко както трябва . Сега може да се дразниш от думите ме но не ти си стоял с часове да ѝ обясняваш защо няма идеалното семейство като на останалите деца . А сега когато си заминеш отново аз ще трябва да ѝ обяснявам какво са значили думите ти . И какво искаш да ѝ кажа като обяснение ? Нещо от сорта на ... тате си тръгна защото има собствена къща но когато му остане време за теб ще дойде да те види ... това ли искаш да ѝ кажа ? Знам как ще се почувства и какво ще направи но добре . Щом това е желанието ти така да бъде . Само не си мисли , че тя винаги ще е в такова настроение с което е днес и как винаги ще приема оправдания . Вижданията ѝ за твоите думи точно това показваха . И ако си мислиш , че ще ти отстъпя дъщеря си лъжеш се . Ако ще я виждаш добре но да я водиш в дома ти където алкохола , червилото и парфюма на тази от вчера още не са махнати няма да стане бъде сигурен . Ако мислиш , че искам да останеш в дома ми се лъжеш . Аз наистина харесвам живота си дори и малко. Не си мисли , че използвам дъщеря си под претекст за да те задържа около себе си . Просто не искам тя да чувства липсата ти . И идването ми в дома ти беше заради нея а не защото умирам да търпя наглото ти поведение или говора на висок тон . – половината от думите , които беше казала бяха лъжа . Опитваше се с маска да прикрие всичко и точно за това не си направи труда да го погледне . Не можеше да понесе поредния ужасен поглед пълен с ненавист . Не можеше да се разбере . Хем иска хем не иска и на края , кое от двете е истината ? Всъщност тя знаеше кое е истина и кое не но просто смяташе , че е крайно време да спре да му се обяснява след като той твърдо е решен да не влиза в живота им . Знаеше , че е чиста глупачка в момента и може би ако беше някой друга нямаше да го търпи изобщо камо ли да го пусне в дома си и да се опитва по всевъзможни начини да му спести лошото държание на дъщеря си . Но той не виждаше какво прави тя за него а след като не го виждаше и не го оценяваше то просто нямаше смисъл тя да се тормози и да прави каквото и да било за него .
- Живота ни с Ема и такъв и това , че ти се стремиш да си вълк единак не означава че това е нормален живот . Не смееш да се довериш на никой и дори не споделяш нищо направил се поредните стени около себе си и когато някой се опита да ги счупи е аут . Предпочиташ да се влачиш по корем дори и да умираш но не и да поискаш помощ от някой . На това живот ли му казваш ? Защото аз определено не го наричам така .... може би съществуване . Знам как се чувства Ема и кое е добре за нея и определено един затвор без контакт с други хора не би било добре за нея . – след като ще говорят за живота им и той ще я упреква едва ле не , че има персонал то тя нямаше да му го спести също си казваше мнението по въпроса . И сега какво се очакваше от него да се изнерви и да избяга както винаги когато стане напечено но това е мъжка му работа . Нямаше да се учуди Скарлет ако това наистина станеше . До болка и беше познато държанието му . Правеше какви ли не компромиси само защото го обичаше а и не искаше дъщеря ѝ да страда а той какво правеше абсолютно нищо . Е добре де направи нещо поне се запозна с Ема но това е едно от хилядите неща , които можеше да направи . Скарлет вдигна глава сякаш той не я интересува и няма никакви чувства към него . А миг по-късно го стрелна с един от онези погледи на , които трудно можеше да се издържи . Скарлет не можеше да си представи да се промени коренно и да живее неговия живот . Беше повече от скучен и нямаше как да го живее като всяка вечер води различни в дома си и се надява децата в другата стая да не разберат . Та на това живот ли му викате ? Тя не е млада както преди и ако той не е изживял тинейджърския си живот тя го беше минала от отдавна . Ако се променеше като него какъв пример можеше да даде на Ема ? Освен постоянно да ѝ показва , че индивидите от мъжки пол не стават за нищо друго освен за забавление . Тя това не можеше да го направи . Ако той можеше да дава такива примери за живота то тя не можеше . И колкото и различни да бяха Скарлет и Лукас те имаха голяма част от общи интереси . Дори да не можеха да издържат и час без да се скарат за някоя глупост те пак имаха общи черти на характерите им . За момент тя се замисли дали изобщо можеше да се надява той да се вразуми и да заживее нормален живот . Под нормален се има предвид живота , който живеят Ема и Скарлет . Но не стигна до никакъв смисъл . Надеждата ѝ подсказваше , че вероятност за промяна винаги има а реалността я смачкваше като ѝ показваше , че той няма да се промени каквото и да станеше . Жалкото беше , че Ема пак щеше да задава куп въпроси и то отново на Скарлет . А тя дори не можеше да намери отговор на тях . Защо ли ? Защото отговора е прекалено брутален за да го сервира на едно толкова малко дете . Чувстваше се толкова зле знаеше  , че иска да си го върне обратно но в същото време се държеше като една безчувствена жена която не иска нещо .

Скарлет стоеше все така загледана в очите му нищо , че в погледа и бе изписана празнота . Не можеше да се види нито тъга нито щастие в очите ѝ а просто една празнина . Чувстваше се толкова празна и безпомощно а това не ѝ допадаше . Не разбираше защо е нужно всичко това така само объркваше живота си и го правеше още по-труден . Не можеше ли просто да бъдат честни и да си кажат всичко без да се правят на интересни един на друг ? За момент просто повярва на думите му . Знаеше , че се държи ужасно и това някак си не беше типично за момента и то с него . По принцип можеше да се държи и още по-гадно но с него нещо я спираше . Изслуша го и за миг обмисли думите му . Може би имаше право но и тя беше права сама за себе си .
- Лукас не те обвинявам но постъпката ти е повече от гадна . Можеше да говориш с мен и да ми кажеш какво става аз щях да те разбера и можех да извъртя нещата по друг начин така , че да не се стига до тези разпити на Ема . Знаеш , че не ми пука какви проблеми имаш и можехме да се справим заедно по много по-лесен начин но ти не пожела реши , че така е по-добре за всички но не беше . И нищо не ти натяквам знам , че с дъщеря ни ще се разбирате и наистина се радвам за това . – замълча за миг и пропусна думите му за взимането на Ема . Знаеше , че той не може да я вземе . Но нямаше намерение да говори за това защото отново щяха да се скарат а това нещо взе да ѝ писва . Не мошеже да разбере глупавите им спорове . – Не съм толкова голяма кучка за да говоря на дъщеря си глупости за теб . И не не се опитвам да те съдя защото нямам това право не съм част от живота ти и не мога да ти казвам как да го живееш . Но Лукас този живот не толкова идеален . Ти живееш без да говориш с никой и това не е редно . Знаеш , че можеш да разчиташ на мен и дори на моменти да се държа грубо мога да те изслушам винаги и ако мога да ти помогна . Живота е труден и корав знам го това но ако така продължаваш няма да успееш много . А пък и на мен може да ми се довериш аз нямам намерения да те предавам за разлика от останалите . А пък и не е задължително да се проваляш ако имаш подкрепа и човек на , който да споделяш и да те изслуша . Така е много по-лесно . Да няма да отричам наистина ми е трудно да повярвам , че би се отказал от всички тези забавления просто заради дъщеря ти с която не се беше виждал до момента . – тя млъкна и си пое дълбоко дъх като се сети , че има още няколко неща които той не знае . Не знаеше за всички глупости в , които се беше забъркала а пък и гледаше още две деца осиновени но това тя не го зачиташе . Приемаше си ги като нейни и не ги делеше от Ема а тя също беше свикнала с тях . Чудеше се дали да му каже и как ще приеме това . Наистина не знаеше дали да му каже и не знаеше дали ще получи нужната подкрепа и разбиране от негова страна . Беше я страх .
- Лукас аз .... имам да ти кажа толкова много неща а не знам дали изобко трябва да го правя . – не намираше правилните думи с , които да му обясни нейния живот . Не знаеше как ще реагира а поредното грубо държание нямаше да го понесе .
- Аз и ти мислим различно но Ема мисли още по-различно . Според нея семейство означава да е с родителите си и да вижда тяхната обич всяка сутрин когато тръгне за детска . Знам , че можеш да ѝ покажеш обичта си видях го още щом изтича дори и плахо да се сгуши в ръцете ти . Знаеш ли как изглеждахте ? По някакъв прекалено мил начин . Това ми показа , че ти си този в който аз се влюбих преди . Видях пламъка в очите ви и това ме накара да повярвам , че всичко ще се нареди . Но не мисля , че заслужавате само няколко часа заедно . Не искам да те принуждавам да променяш живота си заради Ема но искам да си щастлив а така определено не си . Ако това , че съм на близо те тормози ще се държа на разстояние и толкова . Личи ти и аз го виждам . Дома ми е и твой запомни го можеш да останеш винаги тук . Не зависимо какви са нашите отношения за пред Ема трябва да се правим на много разбиращите се родители . – тя замълча но не отклони погледа си от неговия . Не знаеше дали да му каже и не знаеше как ще разбере думите ѝ . Стана и се приближи към него . Пое си дълбоко въздух и не намираше смисъл и думи с , които да му обясни всичко .
- Имам още две деца осиновени . Тази къща е доста пълна с деца . Може да ме помислиш за луда или да ме упрекнеш защо съм взела още две чужди деца но аз обичам децата и мога да се справя с тях . Обичам ги колкото обичам Ема . Не те задължавам да свикваш с тях както с Ема но повярвай ми те са също много мили деца и знаят за теб . Нищо , че ти не ги познаваш те се опитват по всевъзможен начин да правят щастлива Ема . – замълча до тук за да види реакцията му . Не можеше да си обясни нищо от случващото се . Не знаеше дали Лукас наистина я беше изхвърлил от живота си или просто се правеше само защото според него така е по-редно . Не знаеше дали има някакъв шанс но знаеше , че си го иска и няма да се откаже не зависимо през какво трябва да мине .
- Чувствам се ужасно . Ако бях направила нещо още преди нещата може би нямаше да са така . Но аз бях толкова глупава за да се откажа толкова лесно .... а сега вече виждам че е късно да поправя нещата . – отмести погледа си и го заби в земята . Наистина се чувстваше зле а знеше , че след малко трябва да слезе доло и да се прави на весела . Тя беше весела но тъгата поглъщаше веселбата и щастието ѝ . Сети за Емили и за ученето ѝ в Хогуартс а това най-вероятно нямаше да допадне на Лукас . Но тя беше нейната втора дъщеря и трябваше да учи . Разбира се Ема ще учи също . И двете ѝ дъщери имаха правото да решават какво да учат само се надяваше да не попаднат в Слидерин . Въпреки , че Ема е чистокръвна според Скарлет мястото ѝ не е в Слидерин и нямаше да позволи дъщеря ѝ да е там . Надяваше се Лукас да приеме нещата нормално защото повече скандали и караници не ѝ трябваха . Не повдигаше главата си и гледаше някъде там по килима . Една от котките не знайно как се беше озовала на врата и Скарлет скочи и я вдигна в ръцете си . И то не коя и да е а Ларктина една бяло-сива персийка която много обичаше Скарлет . Да не се чудете в тях живееха много живот и то всякакви . Освен деца имаше и много мили животни в нейната къща .
- Надявам се не мразиш животните защото ... тук има много и аз и децата сме постоянно около тях . – погледна го и говореше в множествено число защото вече му беше споменала част от историята за другите деца освен тяхното и смяташе , че ако той наистина възнамеряваше да остане в тях трябва да познава добре къщата . И все пак да се чувства като у дома си но трябваше и да знае правилата на къщата , които Ема щеше да му каже защото ги знаеше повече от добре .

Скарлет не разбираше нищо седна на мястото си и постави котката до нея . По някога се чувстваше толкова излишна . Всякаж беше вещ която е не потребна за всички и трябва да бъде преработена . Но защо така се чувстваше та тя беше Скарлет жената която не отстъпва на никой и не се предаваше . Защо в момента се чувстваше толкова зле дори и да лепеше фалшиви усмивки . Може би наистина по-добре щеше да е да се държи някак си безинтересно с Лукас и да не показва чувствата си . Но това беше ли възможно ? Може би не . Но тя трябваше да се справи беше длъжна поне веднъж в живота си да е полезна и да направи щастливи малкото хора които наистина обича . Тя мълчеше и слушаше внимателно думите му . Факта , че той не я беше обвинил за каквото и да било по някакъв начин я успокояваше дори и малко . Изслушваше всичко и част от думите му не бяха точно по нейно мнение но пък ако бяха напълно еднакви какъв щеше да е смисъла да говорят . Смяташе , че трябва да изкаже мнението си както винаги .
- Почакай малко Лукас ... говориш ми отново неща , които някак си не разбирам . Казваш , че някога ще останеш пак сам така ли ? Но тук нещо не съм съгласна . Първо Ема няма да те остави на мира и второ заради нея и аз няма да мога просто така да си стоя и да гледам как се затваряш в себе си без да има защо . Просто защото до сега не си могъл да се довериш на някой и , че никой не ти е дал причина да го направиш не означава , че това е най-доброто и правилно . Но... пак ... пак ли смяташ да си тръгнеш ? Заминаването не е най-доброто решение и не е нужно да го правиш . – тя замълча като все по-зле започваше да се чувства . Просто не можеше да си представи за пореден път той да изчезне без да каже нито дума . Просто не разбираше защо отрича чувствата си към нея след като самия той знае , че тя просто ги вижда зад всички маски . Нервния му смях потвърждаваше всички мисли на Скарлет . Та тя просто искаше всичко да е нормално и да върне на себе си и дъщеря ѝ изгубеното време с Лукас . Той много добре знаеше за чувствата си към нея но просто го беше сам да ги признае дори на себе си . Но важното беше , че тя ги знаеше и нямаше да се откаже от своите . Имаше чувството , че нищо няма да е на ред а това някак си я плашеше и не смееше да си помисли нищо друго . Та тя винаги мислеше позитивно а сега ... сега беше повече от разстроена и отчаяна . Не можеше да го погледне в очите чувстваше се толкова виновна за всичко случващо се . Думите му за Ема някак си не я учудиха знаеше , че той ѝ е баща и не може да не свикне с нея а пък и тя е такова малко слънчице , че дори и да не ѝ беше баща само при един контакт с нея щеше да я обикне . Също така знаеше , че ще му е трудно с другите две деца на Скарлет но трябваше да се държи с тях добре и да не ги дели от Ема . Ако не правеше това те щяха да започнат да се карат по между си а три деца да се карат не е никак добре . Още повече , че те бяха брат и сестри . Тя знаеше , че Ема ще го принуди с държанието си да се държи и с тях както с нея все пак тя ги имаше за свой кака и батко . Не можеше да гледа как нея я обсипват с внимание а тях ги игнорира дори в малкото време докато са в дома им .
- Знам защото виждах пламъка в очите ви . Виждах как само с едно движение вие станахте едно цяло а това е достатъчно . В момента разбираш как се чувствам аз като сме постоянно заедно . Разбираш защо толкова много държа да си тук и защо искам всичко между нас да е нормално . Знаех , че ти ще я обикнеш само щом я видиш просто тя си е такава омайва всички от пръв поглед а когато я опознаеш наистина няма да искаш да се разделяш от нея дори за час . Толкова ли много искам ? – попита го тя някак си притеснено без да отместя кичура коса паднал пред лицето ѝ и без да посмява да го погледне . Знаеше колко трудно ще му бъде и на него и на децата . Знаеше , че Емили е голяма и разумна . Ясно ѝ беше , че с нея проблеми няма да има . Но момчетата винаги са били с по-трудни характери . Не можеше да му каже , че държи да се отнася с всички еднакво защото все пак тя му беше дъщеря а другите не но те бяха нейни деца и той трябваше да се държи нормално с тях както те щяха да го търпят .
- Извинявай , че трябва да живееш толкова труден живот заради мен но ... поне се надявам да опиташ да се държиш с тях както с дъщеря ни . Иначе ... ще станат скандали между децата и те ще се чувстват излишни дори игнорирани а това не би било никак добре все пак те я приемат като тяхна сестра и тя също е привързана прекалено много към тях . Просто са се приели за едно семейство и ние нямаме право да разваляме спокойствието по между им . А животните няма да посещават стаята ти така , че определено няма да ти е проблем . Имат собствена стая и стоят там . Много рядко излизат на обиколка по къщата . – тя не можеше да каже нищо друго в момента най-вероятно той не я понасяше камо ли някакви по-различни чувства но това беше нейното семейство а сега той се включваше в него и трябваше всичко да е спокойно както до сега . Звънеца отново позвъня а миг след това се чу гласа на Емили . Определено обичаше да посреща хората още повече след като не са само малки деца . Скарлет вдигна глава и дори очите ѝ да бяха пълни със сълзи а те да показваха ужасното и състояние в момента тя погледна към вратата която стоеше все така затворена . Извъртя поглед и към котката в ръцете ѝ и на сила се усмихна .
- Лукас не говоря за дъщеря ни та тя тогава беше просто едно новородено и нямаше как да се запознаеш с нея освен да чуеш плача ѝ когато беше гладна или да наблюдаваш съня ѝ . Тя правеше само това в първите дни след като ти си тръгна но ... ако аз бях направила нещо не зависимо какво нещата нямаше да са толкова трудни както сега . Нямаше да се налага да спазваш правилата на дома ми и да търпиш животни и още две деца около себе си . Дори да ме беше изгонил аз пак щях да те потърся рано или късно . Днес когато се самопоканих в дома ти също очаквах да ме изгониш и точно за това заключих след себе си само за да съм сигурна , че ще ме изслушаш дори и да не искаш . По някога постъпвам прекалено тъпо и преди четири години беше една от най-тъпите му постъпки просто да стоя в онази стая и да плача вместо да направех нещо с , което да променя нещата ... и ти ми казваш да не се обвинявам ... просто няма как за всичко случващо единствения виновен това съм аз . – мразеше да признава грешките си но сега просто разсъждаваше на глас и знаеше , че това е истина нямаше как да лъже и просто нямаше смисъл . Знаеше колко грешки е направила и колко шанса е пропуснала . Лукас познаваше доста добре характера ѝ и тя знаеше , че няма как да не забележи колко ужасно се чувстваше и то само защото се обвиняваше . Не чакаше друг да го направи а тя го правеше по много по-коварен начин от колкото другите биха го направили .

Колкото и странно да беше всичко Скарлет просто виждаше нещата под друг ъгъл . Тя просто не разбираше много от случващите се неща и определено нямаше намерения да кара който и да било да прави нещо , което не иска . Тя знаеше , че ако не се беше запознала с него нямаше да обърка живота му той щеше да живее неговия живот а тя щеше да продължи с отмъщението и най-вероятно да се озове в Азкабан . Но това не я плашеше . Имаше друго нещо заради , което нещата не вървят . Нейния характер не беше от най-лесните . Тя не можеше да си прости как обърка живота и на него и на Ема но това не означаваше , че тя съжалява за появата на дъщеря ѝ в белия свят . Тя обичаше Ема още от както разбра , че ще става майка но в този момент тя преобърна живота на Лукас та той беше прекалено млад за да се занимава с деца и да създава семейство . Въпреки , че Лукас се опитваше да обвини себе си то не беше так . Та той е мъж а всеки би се възползвал . Глупоста на Скарлет и желанието да го получи обърка живота му . По някога се чудеше дали тази упоритост която притежаваше не беше в повече . Замисли се над думите му . Да не беше от общителните но те бяха деца и както Ема успя да му покаже как да се държи тя знаеше , че и те ще успеят . Но пак се чувстваше виновна и дори излишна . Не можеше да си обясни какви жертви правеше той заради дъщеря си а Скарлет му съобщаваше какви ли не трагични за него неща . Защо всичко трябваше да е толкова заплетено ?
- Благодаря ти Лукас за това , което правиш . Знам колко трудно ще ти е и но истина съжалявам за всичко , което ти причинявам но това е живота ми и наистина не е чак толкова лош . Знам , че за теб ще бъде най-трудно и в първия удобен момент ще говоря с децата те поне не са малки като Ема и ще ме разберат много по-лесно . А факта , че вече знаят за теб ще те приемат много по-лесно въпреки трудния ти характер . Но все пак и моя не е от най-лесните . – колкото и да беше странно тя можеше да се държи по всякакъв начин и точно това не беше доброто ѝ качество . Но тя изобщо имаше ли добро качество ? Забъркваше се в какви ли не проблеми а освен себе си застрашаваше живота на хората , които обичаше истински . Тя нямаше право да го кара да признава чувствата си . Нямаше право да го принуждава да я приема отново в живота си също така нямаше правото да му поставя правила и условия дори да се намираше в нейната къща . Това не беше редно и може би той имаше виждания за много по-различен живот а тя какво правеше появяваше се на вратата му с някакви банални думи и най-нагло се самопоканваше в живота му без да има правота дори да мечтае за място в него . Да тя наистина не можеше да си обясни в какво се беше превърнала в този ден и какви неща правеше . Наистина успя да направи рождения ден на дъщеря си но най-вероятно и един доста не забравим ден за Лукас . Не знаеше как той се съгласяваше с това да остави дома си и всички негови любими неща само заради дъщеря му а нашата Скарлет до объркваше още повече нещата с тези надежди и насълзени очи . Това не беше нормално за нея и смяташе , че така не му помага и то изобщо . Въпреки , че виждаше искреността в очите му тя се чувстваше зле . Може би всяка друга жена би се зарадвала но Скарлет я бе обзела вълна на самообвинение и то тази вълна трудно можеше да излезе . Рязкото му провикване измъкна Скарлет от мислите ѝ а тя моментално извъртя глава и го стрелна с поглед . Сега пък с какво беше заслужила да ѝ крещи ? Но след като чу думите му разбра едно важно нещо , че той не беше виновен .
- Не Лукас не е така . Спри да се обвиняваш ти нямаш никаква вина ако аз не бях си поставила за цел да те спечеля ти нямаше да ми обърнеш внимание и нямаше да се стига до тук . Но единствената виновна съм аз и въпреки всичко не съжалявам зя Ема . И никога няма да съжалявам ! Това , че ти си тръгна и не ни потърси не те прави виновен за нищо . Не си искал семейство нямал си намерения за труден живот и намери изхода докато аз обърках твоя живот и този на дъщеря ни . Аз съм виновна за всичко . Да плачех защото се чувствах ужасно , че те бях загубила но явно го заслужавах и сълзите ми са били малко . Та аз преобърнах живота ти от както се запозна с мен . Настина може би имаш една вина и тя е , че някога се занимаваше с мен . За моето страдание не си ти виновен Лукас а аз самата . Никой не може да ме нарани така както аз си го причиня . Ти не си ме наранил с нето една твоя постъпка . Може би се питаш как така . Ами лесно всичко , което ми се случва е заради прекалено голямата ми слабост към теб . – когато видя , че той приближаваше към нея просто млъкна не искаше да се карат пак не искаше да разстрои и него ако изобщо можеше . Виждаше как се чувстваше Лукас и виновната за всичко отново беше тя . Защо трябваше да обърква всичко не можеше ли просто един път в този скапан живот тя да се чувства сигурна и щастлива ? Не можеше ли да е полезна на някой а не да разваля живота на всички до , които се приближеше ? Когато той взе котката от ръцете ѝ тя просто стоеше и наблюдаваше какво прави . Не разбираше защо той се чувства така . Когато усети ръцете му обвиващи нейните тя просто почувства една топла вълна преминаваща през тялото ѝ . Спомни си за онези дни когато всичко беше нормално и получаваше постоянна подкрепа от него . Точна тази подкрепа ѝ липсваше . Толкова болезнени бяха тези спомени но въпреки това тя сведе поглед и игнорира за миг спомените си като се средоточи в думите му . Знаеше , че той прави всичко това от вина но тя нямаше нужда от съжалението му . Просто можеше да се затвори в стаята си и да плаче час или два а след това всичко да е нормално и да се прави , че няма никакви чувства към него . След като чувствата ѝ го нараняваха тя нямаше намерения да съсипва още повече живота му . Изслуша всяка една дума която той ѝ каза и за миг се замисли какво да прави и какво можеше да каже . Имаше много неща за казване но дали трябваше да ги каже . Тя повдигна поглед и се вгледа в очите му . Само там можеше да намери истината без дори да го кара да я казва . Беше объркана и не знаеше дали е редно това което правеше . Може би трябваше да отдръпне ръцете си от неговите и да го стрелне с един не доволен поглед но дори и да искаше не можеше да го направи . Толкова много време беше минало от както тя за последно го беше усетила близо до себе си и сега просто не можеше да направи нищо . Не вярваше , че всичко ще е толкова трудно . Пое си дъх и събра смелост да говори като не отделяше погледа си от неговия .
- Не се обвинявай . И обещавам повече да не виждаш сълзите ми . Нямам намерения да те наранявам и с това . Защо не спрях да те обичам ли ? Много труден въпрос ... но аз мога да ти отговоря . Обичам те заради самия теб , заради това че ме дари с Ема , заради трудния ти характер и грешните прибързани решения . Твоето значение в моя живот е повече от голямо и ако смяташ , че някога ще те премахна от живота си само заради твоето грубо държание мога да те уверя , че се лъжеш . Както виждаш преглъщам всичко и това трябва да ти показва колко много значиш за мен . Още когато те срещнах ти зае специално място в живота ми . Тогава бях слаба и беззащитна и имах нужда от подкрепа . Но ти не си длъжен да правиш нищо само защото ме съжаляваш и сълзите ми играят номера . – след думите си тя отново сведе поглед и го заби в котката като усети как очите ѝ отново се пълнят със сълзи . А вече беше обещала да не плаче пред него . За това просто стана пусна ръцете му и напусна стаята . Не можеше да си позволи да го наранява повече . Седна на един от кухненските столове и си наля студена вода . Като подпря ръцете на главата си и не посмя да пусне сълзите си на свобода .