Moments like this, Annabell, you would want to remember.

- Още едно питие за дамата! - провикна се мъжки глас в опит да се надвика със суматохата в кръчмата. Както винаги беше препълнено с черни магьосници, кои от кои по-отвратителни и по-гнусни. Честно казано, Клаудиа не обичаше да ходи на подобни места. Предпочиташе да пие сама алкохола си, отколкото да е затворена на едно място с прасета като повечето дебели, черни и пропаднали магьосници в тази дупка. Но нещо я бе накарало да влезе в кръчмата и да остане вече близо час, в продължение на който се намираше по един или по двама магьосници, които да ѝ вземат по едно или две питиета. Клаудиа нямаше да откаже алкохола, нужен ѝ, за да погледне половината от китайския народ, изсипал се в заведението.
- Заповядай, красавице! - обърна се мъж с ухилена усмивка и два липсващи зуба. Поне толкова преброи Клаудиа на пръв поглед. Не искаше да разбира колко всъщност му липсваха. Усмихна му се, взе питието в ръка и го надигна, като парещата течност се изсипа по гърлото на красивата чернокоса. Обърна се с гръб към мъжа, право към бара, показвайки показалец на бармана. Магьосника разбра жеста и ѝ донесе още едно питие, вероятно вече беше научил наизуст поръчката на г-ца Ла Фей. Ала Клаудиа бе човек, който не се напиваше лесно. Никак даже. Жалко за мъжете, които си мислеха, че ще успеят да я напият и да я прелъстят. Жалко, че изобщо си мислеха, че са способни дори и на минута от вниманието на Клаудиа Ла Фей.
Девойката се подсмихна, след което отпи една глътка от алкохолната напитка. Дочу скърцането на голямата и в същото време едвам крепяща се врата на кръчмата и тогава всички замълчаха. Сякаш помещението не беше препълнено с черни магьосници, половината от които пияни. Чуха се някакви стъпки, по време на които Клаудиа се обърна назад, за да види какво толкова накара всички да замълчат все едно са видели един Бог знае какво. И тогава Клаудиа съзря едно момиче да приближава бара. Ама наистина, малко момиче някъде към 15 годишна възраст в една от най-посещаваните кръчми на Мракон-Али. Това момиче или беше прекалено самоуверено или прекалено глупаво. И в двата случая Клаудиа не я заинтересува, затова се обърна обратно към бара и отпи поредната глътка. И викането и надвикването отново се върнаха.
Един мъж се приближи към Клаудиа, този път един от по-свястно изглеждащите. Настани се на стола до нея, като преди това избута другия магьосник, настанил се там. Клаудиа бе на път да отговори на въпроса, който мъжа ѝ беше задал, когато усети втренченият поглед на някого над себе си. Обърна се бавно на другата страна и видя същото момиче да седи на стола до нея и да не откъсва погледа си от черната магьосничка.
- Какво? - повдигна вежди Клаудиа с лека нотка на раздразненост в гласа ѝ.

Беше един от малкото слънчеви дни на които Бела обръщаше внимание . Но точно този ден тя беше научила нещо много важно . Но нека да започна от началото . Бела беше излязла във ваканция много скоро преди напускането й от Хогуортс когато получи страна вест . Вест която я предизвика да провери дали всичко това е истина . Тя нямаше нито един роднина освен леля си а сега … сега в един момент се появява вест която гласи , че Аннабел има братовчедка все още жива и то не каквато и да е а черна магьосница . Това я накара да се замисли . Дали наистина можеше да е възможно . Все пак родителите ѝ от доста време вече ги нямаше а тя никога не беше разбрала за друг роднина освен леля си ? Чудеше се как да открие братовчедка си като дори не знаеше къде живее и как се казва . Сигурно си мислите що за безодговорна работа да не познава семейството си но това е тя не познаваше никой а тези , които познаваше … бяха мъртви с изключение на един . Цял ден тя търсеше информация която да й помогне поне малко ида улесни случващото се . Но всички знаем , че това момиче нямаше никакъв късмет . За осемнадесет часа тя беше научила само едно име и нищо друго . Не знаеше почти нищо важно но знаеше едно , което може би щеше да е полезно на девойката . Поради многото познати черни магьосници знаеше къде се събират и смяташе да отиде и да потърси братовчедка си не зависимо , че най-вероятно жертва много и рискува доста . Беше тръгнала към една доста забутана кръчма която ако имаше избор не би посетила . Чудеше си какво да очаква сега от жената която й се води братовчедка без дори да се познават . Бела беше облечена типично по неин тип . Кожените панталони и яке . Когато стигна до мястото първоначално се стресна тъй като наистина не знаеше какво я очаква вътре но тя не се предаваше . Беше момиче , което се бори до край а след като беше стигнала до тук нямаше как да си тръгне без да влезе и да потърси братовчедка си . Бела блъсна лко вратата а тя изскърца доста неприятно . Още щом влезе вътре се учуди как може в такова място да се събират толкова много черни магьосници . Та то не приличаше на нищо . Определено вижданията на червенокоската за кръчма не бяха такива . Огледа добре мястото а миризмата на алкохол и куп парфюми смесени в едно никак добре не й подействаха . Тя разклати за миг глава но не разбираше защо всички мълчаха . Погледна към бара и видя една жена с чаша алкохол в ръка и реши да види какво става тук . Приближи към жената като оглеждаше тези около себе си . Наистина това не й харесваше но нямаше друг избор . Жената явно не беше приятно настроена нито пък и се говореше но Бела трябваше да намери братовчедка си . Но просто не можеше да обикаля и пита всяка една жена дали случайно не се казва Клаудия .
- Търся жена на име Клаудия … една от вас е и ако ми кажеш къде мога да я намеря няма да е никак зле . - заяви червенокоската като очакваше останалите да полудеят защото държанието й никак не беше добро . Но просто мразеше такива места и магьосници .

Клаудиа погледна с преценяващ поглед червенокосото момиче. Не изглеждаше злонамерено, но все пак лицето на врага се менеше. А Клаудиа имаше много врагове, повярвайте. Може би някой бе изпратил това на пръв поглед невинно същество като някакъв вид примамка, на която Клаудиа нямаше да се хване със сигурност. Но в последно време не беше вбесявала почти никого и знаеше начина на действие на враговете си. Едва ли това момиче можеше да участва в нечий техен план свързан с отмъщение или нещо друго.
Клаудиа отпи от питието, докато не сваляше поглед от момичето.
- Може и да знам коя е - загатна тя, накланяйки се към ухото на момичето.
Естествено, че знаеше коя е тя. Но не мислеше да парадира с това когато нещо не ѝ се харесваше в ситуацията. Шестото ѝ чувство се обаждаше и Клаудиа знаеше, че това не може да бъде добър знак. Но щеше да разбере какво иска червенокосата от нея, щеше да разбере за какво по-точно беше дошла и търсеше жена на име Клаудиа - а друга освен г-ца Ла Фей нямаше в тази кръчма - и щеше да направи това, което е необходимо да се направи в зависимост от ситуацията, в която попаднеше наследничката на семейство Ла Фей.
- Но преди да я посоча с пръст бил искала да знам от чисто любопитство каква е връзката ти с тази черна магьосница? - поредната глътка и чашата беше изпразнена до дъно, а Клаудиа най-накрая обърна 80% от вниманието си върху това малко момиче. Останалите двадесет процента от вниманието бяха насочени към обстановката и хората, които ги заобикаляха. Клаудиа не обичаше да изпуска нищо.
Усещаше няколко погледа върху себе си. Беше убедена, че все някой гледаше към малкото момиче и Клаудиа и се питаха какво става тук. За тяхна изненада, Клаудиа се питаше абсолютно същото, както още доста мисли и неща, минаващи през съзнанието на черната магьосничка.
- Не си ли малка за място като това? - добави след няма и минута, докато чакаше отговор от момичето пред нея.

» Booze is the answer. I don't remember the question.

Moments like this, Annabell, you would want to remember.

Moments like this, Annabell, you would want to remember.

Similar topics

Similar topics