Преди три години

Заглавие: Преди три години Нед Сеп 01, 2013 5:43 pm

First topic message reminder :

Преди три години - Page 4 3157995930_1_12_KdgHEkMa

Смехът на момичето отекна в помещението и тя леко потръпна.Харесваше и това което той правеше с крачетата и.С пръстчетата и.С нея.
- Направи го пак. - каза тя и размаха и другото си краче във въздуха.Почувства се леко като една русалка от един мъгъслки филм - да мъгълските филми бяха популярни и сред магьонсниците - когато за първи път имаше крака.
Момиченцето взе малко пяна и я издуха към Старк с невинна усмивка на лице.Пресегна се и му оформи брада от пяна и реши,че творението и се е получило наистина добре. - Воала!Така си супер.
Тя се засмя и отново се облегна назад оставяйки се в ръцете...и устата му.Прехапа устна от удоволствието да усети отново пръстчето си в устата му и ръцете му по крачетата си.

Изненада се от молбата й, но щеше да я изпълни, само че тя побърза да го състарява. Определено не мислеше да си пуска дълга брада, камо ли пък бяла. Затова се изчисти колко можа с опакито на ръката си, като сега просто лъскаше от сапунисаната вода, която бе останала по лицето му. Вдигна другото й краче, така че да не му се налага да влиза под водата и без притеснение прилепи устните си към него, пое си дълбоко въздух и се опита да го изпусне, като усети как излезе на балончета, гъделичкайки я и издавайки странен звук.
- Само да не ми набиеш някой ритник – каза весело Старк, докато си играеше с нея.
Погледна я отново, като стисна леко крачето й и за момент усети пулса си между краката. Беше започнало да му става доста приятно и въпреки, че не бе подходящия момент, нито тя бе подходящия човек, той реши малко да си поиграе … без да прекалява, разбира се. Приближи се отново към крака й, като докато я гледаше, нежно докосна с устни крачето й от вътрешната страна, малко под глезена. Спря целувката само за момент и със свито от притеснение сърце затвори очите си и опита отново. Този път я докосна и леко с език, преди устните му да се притиснат, чакайки да се отдръпне или да се отпусне напълно.

На Старк явно му харесваше новото му занимание - да обсипва Каролина или по-скоро малките и крачета с целувки.Цялото тяло на момичето потрепна приятно когато езикът му се озова отстрани на стъпалото и.Сладкия и нежен звук който излезе от устата и отекна в стаята.Тя се облегна назад и затвори очи.Вдиша аромата на всичко наоколо и се усмихна.Взе отново термоза и отпи от него.Не и пукаше,че в чая имаше и алкохол...даже започваше да и допада.
Свободното и краче се скри под сапунената вода и се протегна към него.Докосна го леко по крака - беше свил колене усети нашето момиче.После реши да направи нещо друго...знаеше,че може и да не му хареса и ,че не трябва да го направи,но все пак...докосна достойнството му с пръстите на крачето си.Леко се уплаши да си признае,но не се отдръпна - задържа там крака си.Отвори очи за миг и срещна погледа му.В нейните се четяха какви ли не чувства.Радост,благоволение,наслада...о как искаше още....
Отдръпна крака си като се надяваше той да не направи от мухата слон и не и вдигне скандал за това.Щом и се бе навикал за една целувка какво ли би казал за това...което тя обаче можеше този път да каже,че е станало по невнимание?!Че от толкова мехурчета не знае какво има отдолу или нещо такова...е да,ама надали.
Още!
Помисли си тя и срещна очите му за миг преди отново да затвори своите.

Стенанието й, макар и леко, успя да го възбуди наистина силно, а тя можеше да усети това, когато крака й го докосна. Пениса му изпулсира под нежното й стъпалце, а той впи нежно зъби в другото. Дори когато отдръпна крака си от него, той продължи да се наслаждава на нейния, като пренебрегна горчивината от сапуна и премина с език по цялото й стъпало, като се чудеше дали повече я беше гъдел или й харесваше. На него определено му бе приятно, така че можеше да продължи цял ден, та и цяла нощ, ако тя пожелаеше, но май беше време да отвори очи и да се изправи срещу реалността.
Срещна невинния й поглед, който му напомни, че тя бе прекалено малка за подобни заигравки, но наистина много му се искаше да й хване крачето и да го върне там долу. Още бе възбуден от усещането, но все пак не искаше да прекалява, тъй като в един момент нямаше да може да се спрат, затова се насили отново да се отпусне назад, като така приближи някои други части от тялото си към нея и не след дълго усети как пръстите му навлязоха под стегнатото й дупе. Продължи да разтрива крачето й, но без да го приближава с устни, а от време на време я поглеждаше малко гузно, но и доста весело.
- Възнамеряваш да ми оставиш нещо и на мен, нали – пошегува се той за чая, като й смигна.

Той се отдръпна от нея и тя го погледна тъжно за момент,но после се усмихна.Бе и дал достатъчно?!Е ако питате нея - не,но не трябваше да бъде толкова алчна и такъв егоист.Дари го с една от чаровните си усмивки като му подаде "чая".
- Разбира се! - заяви тя. - И без това...май не ми влияе много добре..
Което всъщност не бе кой знае колко вярно и колко лъжа.Нещо средно.Хем се чувстваше страхотно хем странно и различно.
- Но ми харесва. - тя усети,че той се отпусна малко във водата и единия му крак докосна дупето и.Тя леко се изчерви затова погледна към русалката която сега стоеше неподвижно.Май така спяха тези същества!?
Каролина отпусна крачета и се замисли над "стратегията" им под водата.Не искаше да му се натрапва много или нещо такова.Не искаше той да има грешно впечатление за нея или да прекали затова просто отпусна едното си краче върху него - близо до онова което до преди малко най-безсрамно докосваше...е някъде вътре в нея определено имаше някакъв срам и после сигурно дни наред щеше да е червена като домат,но сега...сега не и пукаше особено.Разума си бе взел отпуска и Каролина бе на автопилот.
- Харесва ми..всичко това.Тук с теб.Така. - призна тя тихо.Всъщност както бе казвала сто пъти поне - винаги и харесваше да е с него и край него стига да не се караха.

Може би трябваше да направи нещо друго, освен просто да се подсмихне, но точно в момента и той беше започнал да се притеснява. Истината беше, че на него също му харесваше и то не само защото беше в приятна компания … но беше сигурен, че и тя го имаше предвид. Все пак не можеше просто така да си го признае, затова взе чая и направи няколко великански глътки, които не му се отразиха много, тъй като вече бе замаян о алкохола, който беше изпил до сега. А и едва ли някой очакваше да е трезвен по това време на деня. Та той не можеше да гледа след десет, максимум единадесет часа сутринта.
- На мен също – призна си все пак, но за жалост реши да й развали удоволствието – Но все пак си мисля, че е време да тръгвам. Ти си остани тук, едва ли някой ще дойде насам.
За жалост и той нямаше да се върне, но може би така беше по-добре. И без това седяха тук вече половин час, а ако му беше за секса и всичко останало, по-добре да отиде в стаята си, където щеше да се занимае с някой по-подходящ. Затова пусна бавно и внимателно крачетата й във водата, а после се сложи ръце около бедрата си, като се надигна леко и видя, че малката все още го гледаше. Подсмихна се с леко неудобство, като се надяваше да разбере намека му, но това можеше и да не се получи.
- Би ли се обърнала … отново? – попита весело, като почака да го направи, защото нямаше желание да вири възбудения си член пред погледа й.

Оу!
Той реши,че трябва да си ходи.Това не се хареса много на нашето момиче,но не каза нищо.Просто се обърна колкото той да излезе от водата и да се загърне с кърпата.Прехапа устна от изкушение да погледне - о да определено имаше такова - ,но не го направи от благоприличие.Пък и искаше да уважи личното му пространство.
- Е добре. - усмихна му се тъжно. - Надявам се да се видим скоро.
Постоя още известно време във водата и си поигра със пияната,но и липсваше компанията на Старк и неговите ръце и устни.Затова и реши да си ходи..и без това май се бе стоплила достатъчно.Излезе и уви тялото си с бялата кърпа която бе взела и леко се прозя.Чувстваше се изморена което бе доста странно.Реши да отиде да си полегне.По пътя към кулата на "Рейвънклоу" не срещна никого ,а имаше късмет,че чукалото не зададе сложен въпрос и след малко тя вече се намираше в леглото в синьо и сребристо.

Беше ранна пролет и за изненада на всички, Старк бе в изключително романтично настроение. Дори бе успял да смени уискито, с прекрасни отлежали вина. А винаги твърдеше, че са му прекалено леки като алкохол. Но сега бе започнал да гледа малко по-различно на нещата, което започваше да се харесва не само на него, а и на околните. Като учител бе останал все така весел и закачлив, но всички можеха да видят различния му поглед, който тя успяваше да предизвика. Беше толкова земна и в същото време съвсем различна от другите … просто идеалното допълнение.
Сега обаче, вместо да се излежава с нея в собственото си легло, се намираше в това на Каролина, държейки някаква маргаритка в ръцете си, която въртеше и от време на време помирисваше. Чакаше малката да дойде в стаята си, като се надяваше, че щеше да е първата влязла вътре, защото иначе щеше да стане доста неудобно, но нямаше да им е за първи път, така че щяха да го преживеят. Двамата имаха достатъчно странни моменти, за жалост и повечето от тях бяха с публика, но последния … той беше най-добрия. Още го помнеше и доста често си мислеше за него, но не споменаваше нищо на малката, тъй като нямаше никакво желание да я смути. Просто всичко си вървеше съвсем нормално, а той продължаваше да й обръща малко повече внимание, да се закача с нея и да е насреща винаги, щом тя имаше нужда от него.

Днес беше един от онези хубави дни в които грееше слънце,а учителите бяха в добро настроение и не мъчеха учениците с досадни неща като домашни и лоши оценки.За което Каролина бе благодарна.И без това скоро щяха да имат сума изпити за които да учат и да си тровят нервите и блъскат главите.
Групата от рейвънклоувци се запъти към своята кула за да види банда първокурсници насядали около чукалото.Благодарение на едно момче от курса на Каролина те всички влязоха в синята им стая.Половината "изпопадаха" по столовете и диванчетата долу,но Карол тръгна по витата стълба към спалните.
Отвори тежката дървена врата и ококори очи.После поклати глава и затвори зад себе си като погледна дали няма някой който да е решил да се качи.
- Какво правиш тук? - попита тя тихо докато се приближаваше към леглото и гледаше Старк в очите.Напоследък той бе станал много по-различен...някак си може би по-добър към всички,но защо - не бе работа на нашето момиче.
Тя поседна до него на сините завивки след което се изтегна.
- Как си?В добро настроение както винаги?

Както и очакваше, тя беше първата, която влезе в стаята. Реши да не споменава това, тъй като едва ли щеше да й хареса факта, че той най-редовно я следеше или пращаше някой да го прави. Момичетата бяха особено докачливо, когато им нарушиш личното пространство или като цяло хората. Но пък всички знаеха, че Тони никога не е бил от тези, които са се съобразявали с това. Него си го тормозеха редовно, най-вече изкукалия им директор, така че и той все на някой трябваше да си го връща, а в случая беше малката му приятелка, на която подаде цветето, дарявайки я с една широка усмивка.
- Да си ме виждала някога в лошо настроение? – е отговора беше да, но това бе по-скоро закачлив реторичен въпрос – Чувствам се направо прекрасно. Реших да те видя малко, защото скоро заминавам. Ще се върна чак за края на годината и изпитите. Та … мислех си, че може да искаш да ме видиш.
Беше се подпрял на лакетя си, леко надигнат и обърнат към нея, като се усмихваше все така спокойно и закачливо на малката дама. Остави я да се излегне до него и чак след това сложи ръката си на коремчето й, като усети как потръпна за момент. Погледна я отново в очите и й се усмихна весело, като не свали погледа си от там, докато ръката му започна да си играе с нея. Правеше малки кръгчета около пъпчето й само с върха на пръста си, като се чудеше дали щеше да я хване гъдел.

Каролина се усмихна на това което той правеше.Колкото и странно да звучеше обичаше да усеща ръцете му по себе си защото той бе така нежен с нея.Затвори очички и започна да върти леко маргаритката която и бе дал между пръстите си.
- За къде ще заминаваш? - попита тя като поднесе цветенцето към нослето си и вдъхна аромата му.Бе толкова приятно и нежно.Всичко това.Понякога всъщност тя си мислеше,че това е един дъъълъг сън и накрая ще се събуди.Което щеше да е много жалко за нея. - И предполагам знаеш,че някой може да влезе тук всеки момент и да развали всичко това.
Тя отвори очи и срещна неговите.Усмихна се чаровно и се премести по-близо до него.Беше и толкова уютно в негово присъствие.
- И всъщност си мислел правилно - определено искам да те видя.Щом после няма да мога да се наслаждавам на твоя милост тооолкова дъъълго време.

Щом усети как се приближи, мушна ръката си, на която се подпираше до сега, под нежното й вратле, като я обхвана от другата страна и я притисна в себе си. Той също се отпусна, заравяйки лице в меките й коси, като си пое от аромата им и се усмихна несъзнателно. Продължи да си играе и да прави разни форми върху коремчето й, като сега започна да говори много по-тихо, възползвайки се от това, че беше точно пред ушенцето й. Това малко сладко ушенце, което му се искаше да придърпа с език между зъбите си и да го засмуче леко. Добре, че от време на време имаше някакъв самоконтрол.
- Пращат ме в едно от училищата в Америка. Нищо особено. Ще гледам да свърша колкото се може по-бързо, но дори и да не успея, ще дойда за края на годината – каза й съвсем тихо, така че само тя да го чуе, като я целуна малко над ухото, по меката коса – И знаеш, че не ме притеснява това, че някой може да влезе. Достатъчно ми е това, че искаш да ме видиш.
Затвори очите си, тъй като беше до известна степен изморен, като отпусна и ръката си, която просто остана на коремчето й. Харесваше му близостта с нея и знаеше, че тя бе достатъчно умна, за да го разбере, но никой все още не беше казал нищо. А и защо им беше … само щяха да развалят хубавия момент. Достатъчно му беше, че новата му „женичка” го гледаше сърдито след срещите му с дребосъчето, че и сега да се напрягат.
- Може ли да остана тук през нощта? – попита тихи, като самия той не знае от къде му дойде тази налудничава идея. Беше обещал на друга жена да прекара нощта с нея, но сега предпочиташе да се върне тук, когато всички заспя и да спи до Каролина.

Момичето се наслаждаваше на всеки един негов допир.Бе толкова нежен,пръстите му толкова топли и приятни плъзгащи се по коремчето и.Гласът му така нежен и дъхът му галещ кожата при ушенцето и.Тя се засмя и се отпусна до него.Вярваше му напълно.Точно в този момент не и пукаше,ако ще и самия директор да връхлети в стаята и да ги хване така.Нали бе с него,това бе важното.
- Може ли да остана тук през нощта? - чу гласът му.Бе затворила очи,но сега ги отвори и леко се отдръпна за да го погледне.Въпроса я свари леко неподготвена,но определено нямаше нищо против.Усмихна се леко.
- Разбира се.Винаги си добре дошъл в...моето легло. - Боже това прозвуча толкова...извратено,че Каролина леко се изчерви и наклони глава като прехапа устна.Леко се засмя след което надигна глава. - Предполагам сам ще си влезеш през чукалото...или може да се срещнем някъде по коридорите когато всички заспят.
Е макар,че на учениците им бе забранено да са извън леглата и стаите през нощта и да се скитат из замъка и околностите,но Каролина би го направила за своя любим учител.Имаше чувство,че за него би направила всичко.
Излегна се и се сгуши в него като вдиша аромата му и това отново предизвика усмивка на лицето и.
- Ще ми липсваш.Обещай ми,че ще се върнеш колкото се може по-скоро. - изрече тя с тихото си медено гласче.

Едва не се разсмя шумно, когато чу отговора й, който със сигурност и тя бе разбрала колко перверзно и подканващо звучеше. Но той я разбра идеално, затова продължи да я прегръща, без да казва нищо, оставяйки я да си бръщолеви, което беше доста странно, но си имаше основателна причина – Страк не беше пиян. Виждаше се веднъж на всеки 29 февруари, когато имаше пълнолуние същата вечер. Затова и щеше да се ограничи тази вечер с алкохола и да я остави да му се наслади, тъй като вероятността това да се повтори до края на обучението й тук беше просто нищожна.
- Сам ще дойда, не се притеснявай – успокои я той, но не каза съвсем нищо за връщането.
Бавно се отдръпна от нея, като се изправи и поизтупа дрехите, само колкото да се изпънат надолу. Имаше доста работа, а и още не си беше стегнал багажа, въпреки че трябваше да замине на следващата сутрин. Да, както се очакваше й каза в последния момент, тъй като нямаше никакво желание да говорят за това. Щеше да отиде, щеше да се върне, щяха да си липсват, не беше голямо чудо. Тя си тръгваше всяко лято, така че и това щеше да го преживее все някак.
- Ще се видим по-късно – каза тихо, като й смигна.
Наведе се доста ниско, изваждайки една стара метла от под нейното легло. Отвори прозореца и се качи на перваза, като не се обърна повече, а просто се хвърли напред и след няколко секунди овладя старата тояжка.

За изненада на Каролина той бързо се отдръпна,каза и едно чао и извади една метла изпод леглото и.Метна се отгоре и и полетя през отворения прозорец.Тя се засмя и се опусна на леглото точно когато вратата на стаята се отвори и там влязоха няколко момичета.
- Ще идваш ли на вечеря? - попита русата и приятелка Джена.
- Разбира се! - каза бодро тъмнокосото девойче,изправи се и тръгна надолу по витата стълба с останалите рейвънклоувки.
Каролина остана почти до последно на масата на Рейвънклоу където се водеха спорове,дискусии и прочее.Сините обсъждаха какво ли не и на закуска и на обяд и на вечеря.И в общата стая.Бяха задружен дом нищо,че много хора твърдяха обратното.След като се прибраха в общата стая постояха малко долу и после се качиха по спалните.Момичетата от курса на Карол заспаха бързо ,но нашето момиче не можеше.Тя чакаше своя учител.Нямаше пък и да е много приятно да го посрещне заспала.Просто лежеше и гледаше вратата като бе дръпнала балдахинените завеси само от страна.

Старк се прибра в стаята си и започна да стяга багажа, докато още имаше някакво време, тъй като по-късно щеше да му дойде някой нагости. Добре че момичето му се бе сетило да донесе храна, иначе щеше да припадне, най-вече заради липсата на алкохол. Имаше нужда поне от едното, затова щом дойде и тя, му помогна да приключи с дрехите си, а после седнаха да хапнат, провеждайки доста дълъг разговор. Сексът преди толкова дълга раздяла беше просто неизбежен, а напрежението беше още по-голямо, което доведе до това, че тя не може да заспи. И ето защо Тони беше в стаята на малката си ученичка малко след три часа. Е … ще да поспи два часа и да стане в пет, за да се приготви за влака до Лондон.
Без да вдига много шум, тъй като всички спяха, професора се съблече, като изрита дрехите си под леглото и остана само по боксерки. Бавно и внимателно влезе в леглото, оправяйки завесите така, че от никъде нищо да не се вижда, а после легна зад Каролина и я прегърна. Отново пъхна ръката си по врата й, а другата постави върху нея, като я придърпа, притискайки я силно към тялото си. Усети как се размърда, което значеше, че я беше събудил, тъй като не очакваше да е будна по това време на денонощието. Кой знае колко дълго го беше чакала, но нали в крайна сметка дойде?

Времето минаваше.Минута,две..час.От Старк нямаше и следа.Каролина започна да се притеснява,но после реши,че той сигурно е с някоя от неговите..ученички.Стана един,а тя все още стоеше будна нищо,че се прозяваше през една минута.Накрая реши,че той просто няма да дойде и затвори очи като леко се сви и загърна в сините завивки.
Усети как едната част на леглото отиде надолу и как тя леко се издига.Усети нечие докосване и познат аромат.Старк.Отвори очички и надигна глава към него.
- Започнах да мисля,че няма да дойдеш. - изрече сънено и тихо тя.Леко се прозя като сложи ръка през устните си,а после се сгуши в него колкото се може повече. - Радвам се,че дойде...
Утре сигурно щеше да си мисли,че това е сън.Че от толкова чакане го е сънувала как идва и прочее...,но можеше и сега да сънува.Кой знаеше.
- Защо се забави? - знаеше,че не бе много добре да задава такива въпроси и се предусещаше защо се е забавил,но просто не се стърпя.Думите сами си излязоха от устата и.

Едва бе легнал, а тя вече беше будна и говореше. Това момиченце не можеше да се сдържи дори за секунда, но вече й беше свикнал, затова просто я прегърна и я целуна по челото. Беше толкова сладка.
- Имах работа. Късно е, заспивай – каза тихо той, като отново се отпусна.
Беше толкова изморен, че отвореше очите си усещаше онова неприятно чувство, както когато застанеш пред вентилатор. Бяха сухи, усещаше и лека пареща болка, затова имаше нужда да ги затвори и да си почине, а той беше наясно, че до нея можеше да спи спокойно. Но нещо му липсваше и затова надигна леко тениската или блузката, каквото там беше, като усети ластика на долнището на пижамата й и сложи ръката си под него. Не продължи надолу, а просто остави ръката си върху коремчето й, като съвсем леко и нежно целуна бялото й вратле, точно по тила, там където щеше да я накара да усети целувката по целия си гръб.
Реши да спре да я тормози, като отново се притисна в нея и просто се опита да заспи. Не очакваше да бъде особено трудно, след като имаше нужда от сън, беше се наял, беше правил секс и му беше топло. Щеше да заспи като бебе, но беше добре да се събуди като голям човек, тъй като утре имаше доста работа, с която не беше чак толкова сигурен, че му се занимаваше. Но май никой не беше решил да го попита.

Работа...
Това и каза той като оправдание,а тя просто кимна леко и се сгуши в него.Затвори очички готова да потъне в тъмната бездна на сънищата когато усети как той се намести до нея.Как сложи ръката си на коремчето и,а после я целуна така все едно цялото и тяло бе дарено с милиони ласки и целувки.Усмихна се леко и вдиша аромата му колкото се може повече.
Отвлякоха я в страната на сънищата,но една част от Каролина просто си остана в реалността,до Старк и не искаше всичко това да свършва.Би лежала тук до него с векове.Бе и толкова приятно.Обичаше компанията му макар и спяща.Просто обичаше да знае,че той е наоколо и тя може да разчита на него.
Не помръдна цяла нощ - остана си така сгушена в него.Най-прекрасното нещо на света,ако я питате нея.Събуди се за малко към четири и го погледна.Радваше се,че той още е тук,но знаеше,че сигурно скоро ще си тръгне.Целуна го леко и нежно по гърдите,а после се отпусна отново на ръката му и затвори очи.

» Преди две години
» Хогуортс преди 3 години
» Лондон; преди 2 години
» Преди няколко години
» Преди четири години

Преди три години

Преди три години

Similar topics

Similar topics