Преди три години

Заглавие: Преди три години Нед Сеп 01, 2013 5:43 pm

First topic message reminder :

Преди три години - Page 3 3157995930_1_12_KdgHEkMa

Разбира се, защо да не обвиним глупавия пиян учител, който на сутринта нямаше да помни нищо? Да си излеем гнева на него, пък той ще го преодолее, защото не заслужва да чувства или да му бъде зле. Защо направо не му наръгаме един нож в гърдите и да го ръчкаме с пръчки, докато кръвта му изтича и се гърчи от болка. Да … щеше да бъде толкова забавно. А после можеше да го направят на пениада и дори след смъртта му да го налагат с бухалки, за да бъдат щастливи децата. Защото той е толкова лош човек и се държеше така ужасно с малката чувствителна Каролина.
- Както днес ли? Да … днес се държах направо отвратително – започна да говори той с огромна доза сарказъм и дори се засмя – Как можах да ти кажа, че ти си специална за мен и ме е грижа … това е толкова грубо от моя страна. Да ти казвам, че имаш нужда от някой специален. О … или може би беше, когато наказах половината третокласници, само заради теб. Това си е истинско мъчение. По-добре да ги бях оставил да говорят, защото те са мили хора, а аз съм просто отвратителен.
Този път обаче, очите му не започнаха да се пълнят със сълзи, както когато бяха в коридора. Да, болеше го и то повече, отколкото можеше да си представите, но й беше толкова бесен, че гнева му не позволяваше на болката да го завземе. Искаше да счупи нещо, да се хвърли от кулата или някаква подобна глупост, но благодарение на алкохола, не можеше да си вдигне трътлестия задник от пода.

В очите на момичето се появиха още сълзи.Вече и мигането не помагаше.Тя се хвана за касата на вратата защото тялото и се разтресе.Защо той се държеше така с нея?Толкова лошо и студено.Сякаш бе някакъв боклук.Преди да каже каквото и да е било сълзите и започнаха да се стичат по бузите и.Тя сложи ръка на устата си с цел да спре хлиповете си.Не искаше дори той да научи,че плаче...,но надали щеше да и се получи.
- Какво искаш?Да ти се извиня?Както правя винаги? - попита тя като се опиташе да звучи нормално и това,че е разстроена да не си проличи в думите и.Без успех.Толкова и личеше,че бе на прага на това да рухне,да заридае и да му се моли...не и харесваше да се държи студено с него,нито той с нея.Бяха толкова близо един до друг,но в същото време и толкова далече.Никога до сега не го бе чувствала толкова далечен.Като непознат. - Знаеш,че те ценя и като учител и като приятел!Просто тона ти от онази нощ ме кара да се държа така!Не ми бе никак лесно днес да седя и да те гледам в очите като си припомнях как ме избута от себе си.Можеше да ми обясниш това което ми каза днес онзи нощ...,а не да се държиш така!
Тя избърса няколко сълзи,но те бързо бяха заменени от други.Затвори очи за миг като си припомни няколко хубави моменти със Старк..включително онова тяхно рисуване миналата година.Леко се усмихна.
- Дори не знам дали има смисъл да стоя тук и да ти казвам всичко това... - изрече тихо. - Боли ме от това,че когато си пиян не помниш нищо...защото когато ми даде перото тази година...аз бях щастлива.Моето щастие ти допадна видях го.А после..после ти не помнеше това.
Думите бяха объркани и просто се изливаха от нея примесени с леко треперене в гласът и,както и тялото и което все още потръпваше леко.О как би искала да върне времето назад и да не се кара с него..да не го целува за да са пак като преди...защо го бе направила?Защо?!

И пак си знаеше нейното … само мърмореше и обвиняваше другите, понеже както й каза в началото на миналата година, се мислеше за перфектна. Не, тя не можеше да бъде виновна. Не трябваше да я обвинява за това, че тя го е целунала, но той не е трябвало нито да я отблъсква, нито да й отговаря. Това момиче въобще мислеше ли в момента или само плачеше и се чудеше кого да изкара виновен, за да се почувства по-добре? Наистина ли не осъзнаваше, че тя бе виновна и той нямаше друг избор.
- Извинявай, но бях шокиран и не можах да мисля в този момент – каза той ядосано и бавно се изправи – Но ако трябва да сме точни ти беше тази, която въобще не мислеше – скара й се Старк, докато се приближаваше – Искаш да опиташ? Добре …
Отиде решително до нея, като вървеше в перфектна права линия, та очевидно не бе чак толкова пиян. За жалост имаше и достатъчно сила, затова я хвана за ръката и грубо я дръпна вътре в стаята, като я избута към стената, затвори вратата и я заключи. Обърна се отново към момичето, което все още плашеше, но май вече беше и изплашено, но това не го разколеба. Притисна я към стената, като първо развърза вратовръзката й, а после започна да разкопчава копчетата й, което я накара да опита да се измъкне, но вместо да й го позволи, учителя я блъсна грубо към стена и продължи.
- Какво … вече не ме ли искаш? – попита все още ядосан, като разкопча напълно ризата, която вече се бе разтворила – Или и сега съм груб? Кажи ми, какво точно искаш? – последното изречение направо й го изкрещя, но вместо да дочака отговора, започна да прави нещо съвсем различно.
Наведе се надолу и впи страстно устни във вратлето й, като започна да оставя влажни следи от целувките си. Ръцете му плъзнаха надолу към сладкото й дупе, което започнаха да мачкат, а той се притисна в нея, като не спираше да я целува. Покачи се малко по-нагоре и се заигра с ушенцето й, докато ръцете му влизаха под поличката й, желаейки да докоснат меките й бузки на голо.

Старк я избута грубо към стената притискайки тялото си в нейното.Паника се надигна в нея и тя се опита да се измъкне,но безуспешно.Той бе твърде силен.
- Пусни ме! - изрече тя,но думите сякаш се изгубиха някъде в пространството и той не се спря.Плъзна ръцете си по тялото и,а устните му докоснаха вратът и.Но не по някакъв нежен начин - бе настоятелен и груб.Сякаш показваше,че ако иска нещо ще го получи.А най-лошото то всичко това бе,че една малка частичка вътре в Каролина искаше още и това и харесваше.А когато ръката му се озова под полата и тя изстена.Сладък звук който отекна в стаята.Но след него тя започна да се дърпа.Сякаш разумната част в нея се бе включила.
- Остави ме! - изкрещя му докато тялото и се извиваше под неговото.Тя обаче бе твърде дребничка за каквото и да е било измъкване. - Моля те...
Изрече тихо и погледна към тавана.Сълзите които тъкмо бяха спрели отново се появиха в очите и.Не искаше това,не го искаше по този начин.Тя не харесваше този Старк.Харесваше онзи милия и дружелюбния който правеше всичко за нея.Нейния Старк...Затвори очи и си припомни как лежеше до него миналата година в тази стая или в кулата.Или когато бе болна в леглото и..сгушена в него.Ето този Старк искаше.
- Моля те... - изрече още по-тихо сякаш бе започнала да губи надежда ,че ще я пусне.
Плашиш ме.
Помисли си с отчаяние и се зачуди какво да направи за а върне онзи мъж на когото му пукаше за нея.

Честно казано, на Старк не му харесваше какво прави, но щеше да го направи, ако това щеше да й отвори очите. Очевидно бе прекалено надута или нещо друго, за да го слуша какво й говори, затова щеше да започне с действия. Щеше да продължи да я целува, да я опипва и какво ли още не, докато не осъзнаеше, че това наистина не е нещото, което искаше. Нали до преди малко той беше лошия човек, който не й го беше дал. Сега го правеше … от какво пак се оплакваше.
- Чуй ме внимателно! – каза заповедно, като леко се изправи, но все още я държеше притисната към стената – Аз съм този мъж или твоят приятел. Не мога да бъда и двете. Познавам те добре и знам, че не си такава и заради това онази вечер взех решение вместо теб и останах просто приятел – до тук беше мил, но след това тона му стана много груб – Но ти си прекалено егоистична! Искаш всичко, искаш по много и когато реших, че е по-добре да те отблъсна и да ти покажа, че не си заслужава, като бях груб, ти започна да се цупиш. Трябваше ли да ставам толкова груб, за да разбереш какво се опитвам да ти покажа? – а последното изречение направо го изкрещя, като най-накрая се отдръпна от нея, оставяйки я раздърпана и разголена на стената. Погледна към вратата, а после отново към момичето, като каза малко по-спокойно, но не напълно – Искам да се махнеш и да не те виждам, освен в часовете ми. Писна ми от момичета, които искат само това, което не могат да имат и се цупят и циврят всеки път, щом не го получат.

И последните му думи бяха черешката на тортата.Целия и свят рухна.Тя се свлече на пода и прикова очи в него.Без да трепне или да продума.Просто стоеше и го гледаше.
Така ли трябва да приключи всичко?
Запита се тя наум докато все още се взираше в него.Не знаеше и не искаше да знае какво може да види в момента човек в очите и.Толкова чувства бушуваха в нея и заплашваха да изригнат,но тя ги сдържа.Просто се изправи и оправи дрехите си.Вече не го гледаше,нямаше и намерение да го прави.Отправи се към вратата.
- Както кажете,професоре. - бяха единствените и думи преди да напусне помещението и да тръгне на някъде.Не знаеше къде отива...знаеше ,че в общата стая на Рейвънклоу още има хора и нямаше намерение да се прибира там.Не искаше да ходи и на места където е била със Старк...затова отиде на единственото място което се сети - едно прозорче скрито зад една статуя на рицар.Там имаше място където можеше да се седне пък и почти никой не забелязваше тъмното ъгълче от което пък се виждаше идеално куидичното игрище и част от забранената гора.Най-добрата и приятелка бе открила това място преди време и двете понякога сядаха там и си говореха когато не искаха да са край някого другиго.
Искам да се махнеш и да не те виждам,освен в часовете ми.
И точно когато си мислеше,че може дори тогава да не я вижда се сети,че така щеше да я остави на поправка и сигурно после щеше да и се наложи да взима някакви консултации от него...и нямаше да издържи да прекарва толкова време насаме в онази кула заедно със Старк.Затова реши да си посещава редовно часовете и да не говори с него освен,ако той не поиска.Може би така бе най-добре?!

Времето беше започнало да лети и преди да се усетим, вече беше коледа. Някои деца се прибираха по домовете си, но други решиха да останат в училището, както новата любимка на Старк. Беше дребничко тъмнокосо момиче, на едва седемнадесет, което бе започнало да прекарва доста време с учителя си и с удоволствие прие поканата му да остане цялата ваканция с него. Щяха да се разхождат на спокойствие, да се прегръщат и целуват където пожелаят, а вечерите щяха да прекарват спокойни заедно. Нямаше да го има това напрежение, което ги побъркваше през учебните дни.
Преподавателя бе много по-спокоен и весел, откакто всичко това започна и дори бе спрял да се напива до припадък, но определено не можеше да спре да пие. Хубавото беше, че тя нито веднъж не го бе притиснала, а той сам реши, че искаше да остава буден, поне докато правят секс … от уважение към дамата. Но сега пред него седеше друга дама, която искаше да уважи, затова пристъпи в голямата зала и седна точно до Каролина, която пишеше някакви неща в тетрадка, дневник или каквото там беше.
- Здрасти – каза малко нервно, тъй като все още не можеха да си говорят спокойно, но май и двамата опитваха – Как сме днес? – усмихна се той мило, като се надяваше да получи нещо подобно в отговор.

ПП. Представям си я нея като Рейчъл Билсън ... само да си знаеш.

Коледа.Времето когато трябва да си със семейството си дрън,дрън,дрън.Да,Каролина харесваше този празник,но не харесваше сестра си която се бе нацупила и в крайна сметка направила така,че и двете оставаха в замъка тази година.
И така масата на Рейвънклоу бе с точно трима човека и то един в единия край,друг в другия и един в средата.И тримата бяха различен курс и не си казваха и дума.Пък Каролина си пишеше нещо което и бе дошло на ум в една тетрадка.
- Здрасти.Как сме днес? - чу познат глас.Обърна глава и отметна коса назад като се усмихна леко.
- Хм...ами добре. - реши да не разкрива,че би убила сестра си защото точно зареди нея щеше да си скучае тук докато родителите и бяха при единия и брат заедно с малката и сестра. - Ами вие професоре?
Тя записа още нещо в тетрадката след което я затвори.Огледа залата ,а после пак се обърна към Старк.
- Чувала съм,че през коледната ваканция големите маси се махат и остава една малка на която седят учители и ученици.Това вярно ли е? - Карол до сега не бе оставала в "Хогуортс" през ваканциите.Винаги се връщаше у дома.Но за всичко имаше първи път нали така?!

Днес очевидно бе в добро настроение, точно както и той самия, затова може би щеше да им се получи разговора … поне този път. Личеше си, че Старк се зарадва, тъй като очите му блеснаха и се отпусна спокойно, без да се притеснява дали беше желан. А и по негова преценка, малката имаше нужда от някаква компания, както и той самия, тъй като новата му … приятелка, ако можеше да я нарече така, беше решила да почисти стаята му, тъй като според нея била кочина и най-безцеремонно го изгони.
- Доста добре – отговори весело и се замисли над следващия й въпрос – Но честно казано, нямам никаква представа какво става тук през зимата. Аз съм като мечите – не излизам от стаята си, докато не се стопли или за жалост, докато не се почнат отново часовете. Цяло чудо е, че сега съм навън.
Всъщност дори не знаеше кога щеше да се прибере в стаята си. Момичето се бе развихрило и като знаеше каква е, щеше да обърне всяко кътче от стаята. Дори бе успяла да изгони и Лемън, а да сме честни, той е ужасно нахален, прекалено злобен и си обича нещата, както и малкото си легълце. По-голямото чудо беше, че приятелката му все още имаше очи.

Каролина кимна и леко се подсмихна като поклати глава.
- На никой не му се седи извън стаите.В замъка е студено. - всъщност и в кулата Рейвънклоу бе студено и нощем се увиваха като буболечки за да не измръзнат.Слава Богу имаше и някакво отопление.Замисли се как ли е при другите домове. - Но какво да се прави...все пак сме и леко на север.
В стаята влезе едно коте.Голямо,дебело,рошаво и шарено.Котарака на Каролина който скиташе нагоре надолу постоянно.Скочи на масата и се разходи по нея сякаш си е у тях.И за капак на всичко се просна посредата и започна да се въргаля.
- Май тази маса ти е малка,а Клео? - попита тя,а той само се завъртя към нея,вирна крака нагоре и погледна към Старк. - Запознай се с моята любов.
И Клео посочи с поглед котарака и го погали по корема.Той пък се сви и заби нокти в ръката и.Нищо ново.Понякога му харесваше да го пипат по корема,а друг път - не.Тя издърпа ръката си и го изгледа гневно.
- Искаш ли да се поразходим? - попита тя Старк.Бе преминала на "ти" защото това "ви" вече и се бе набило в главата.Или това "Сър" някои преподаватели прекаляваха.

Старк се смръщи на дебелия котарак, който се разпльока на масата. Да и неговия беше голям лигльо, но много бой беше изял, докато не се научи, че не трябва да досажда и да се качва там, където не му е мястото. За сметка на това пък бе станал голям злобар, най-вече след като преподавателя бе изпробвал няколко от опитите си върху него. Това доведе до невероятен гняв, две различни очи и доста сила. Ако тази котка си забиеше ноктите в ръката й, най-вероятно щеше да я направи на ресни. Затова и всички се радваха, че Тони го държеше затворен в стаята си.
- Здрасти – каза все пак той, като хвана лапата на дебелака, който лежеше на масата – Аз съм професор Старк.
Както се и очакваше, това хич не му хареса и той реагира по същия начин, но нашия преподавател побърза да си издърпа ръката, преди да го е заболяло и да тегли един шут на косматкото. Това едва ли щеше да се хареса на малката, с която тъкмо се бяха сдобрили. Но и нямаше намерение да се мазни на домашния й любимец, затова с удоволствие прие предложението й и двамата напуснаха бързо залата.
- Искаш ли да отидем да пием по нещо? – усмихна й се весело той, като сви лакет и надигна леко ръката си, подканвайки я да го хване под ръка.

Клео днес не бе на кеф,отбеляза момичето затова и бързо го свали от масата,а той зае да се търкаля по пода на голямата зала.
- Поне да ми плащаха,че съм довела чистачка. - заяви момичето и поклати глава като огледа как бялата му козина ставаше на нищо.Нямаше обаче как да се спори с това същество затова и тя пое ръката на Старк и те тръгнаха на някъде. - Хогсмийд?
Попита тя с надежда.Макар,че скоро бе ходила най-вероятно пак би могла да отиде.Пък нали беше и с учител.Нищо лошо не можеше да се случи?!
- За по един бирен шейк? - миналия път като бе отишла доста и бе харесал бирения шейк в "Трите метли". - Ще бъдеш ли на хм..как се изрази директора..празненството по случай Коледа с тези които остават в замъка?
Тя се надяваше да е там.Защото щеше да и е много скучно.Тя,учителите,сестра и и другите деца с които не общуваше много.Мм да...идеалната Коледа.Понякога наистина мразеше Джесика.Тя погледна Старк.
- Ам..имаш ли братя или сестри?

Не си падаше много по бирения шейк, тъй като за него това си беше като лимонада, но въпреки това се съгласи и двамата бавно тръгнаха към изхода на училището. Времето не беше много лошо, така че спокойно можеха да отидат пеша, правейки си една дълга и спокойна разходка, далеч от всички останали. Можеха да си поговорят спокойно, като очевидно Каролина избра темата и тя беше „семейство”. Това на Старк не бе чак толкова голямо, но все имаше какво да й сподели.
- Имам сестра – каза с широка усмивка – Доста по-голяма от мен. Беше минала половината си обучение тук, когато аз се родих. Поради тази причина имам и племенница, с която разликата ни не е толкова голяма и я чувствам като по-малка сестра.
Малко се беше поунесъл, напълно отклонявайки се от въпроса й, но какво да се прави … малко бяха момичетата, които се интересуваха от родословното му дърво. Дори неговата любов не се интересуваше толкова много от това, но пък за сега прекарваха повечето време в страстни целувки и прочие, вместо да си говорят. Добре, че имаше малката, тя винаги беше готова да слуша и да говори.
- Ами ти … имаш ли си кой да те тормози? – попита той закачливо, тъй като бе дочул нещо за по-големи братя или нещо от сорта.

Хубаво бе,че времето не беше особено студено.Всъщност даже беше приятно затова и те тръгнах пеша към селото като по пътя си говореха.Каролина не спираше да се усмихва.Днес като чели бе в настроението.
- Само една сестра...благородно ти завиждам. - изрече тя и се засмя. - О,да.Цяла зоологическа градина.Трима по-големи братя които вече са завършили,една сестра с две години по-голяма...нямаме нищо общо освен може би леко външния вид и една по-малка сестричка.Същинско ангелче.С удоволствие ти ги давам всичките.
Лек ветрец разроши косите и,а тя се загърна още малко в мантията си.Вдигна поглед и погледна небето...бе светло за сега и тя се надяваше времето да не стане лошо докато се прибират.
- Къде си роден..знам,че леко май задавам лични въпроси,но... - тя повдигна рамене и го погледна с извинителна усмивка.Очите и срещнаха неговите за миг преди тя отново да погледне пътя пред себе си.Събра малко сняг и го направи на снежна топка като започна да го подмята и уцели Старк по гърдите и му се оплези закачливо.

Чак сега разбра защо беше така сприхава и често полудяваше. Очевидно той не беше единствения, който обичаше да й вдига парата. Но пък се очакваше с толкова роднини да е разбрала що за прасета са мъжете. Може би разликата между тях бе достатъчна, за да го преодолеят, но Старк си бе истинско дете и тя току що го върна, замеряйки го със снежна топка. И без това не му се говореше за скучното му детство, нито за родния град. Реши да се възползва от ситуацията и да й покаже как се прави.
Тони не бе много далеч от нея, но въпреки това се засили и щом телата им се притиснаха едно в друго, двамата се озоваха на земята. Цялата коса на момичето стана в сняг, но това сякаш не беше достатъчно за преподавателя. Той започна да се въргаля заедно с нея в една пряспа, докато цялата не я намокри. Май пак щеше да я разболее и нищо чудно да пропуснеше великото Коледно тържество, но пък си заслужаваше. Беше му изключително забавно и ако не беше толкова малка, тъкмо щеше да има причина да я подкани в прекрасната си вана, пълна с гореща вода и цяла педя пяна.

Каролина падна в снега последвана от Старк.Двамата започнаха да се въргалят в преспите и станаха за нула време мокри от главата до петите.Нищо чудно нашето момиче пак да настине с нейния късмет.
- Добре...,ако се разболея ще те убия! - засмя се тя и се мръдна от него като започна да прави снежно ангелче.Движеше ръце и крака и след като прецени,че май е готово погледна професора си по астрономия. - Издърпай ме моля те.
Все пак не искаше да развали ангелчето със стъпките си или някое завъртане.Сети се как като бе по-малка по Коледа като се събираха с братята й и малката и сестра водеха снежни битки и правеха снежни човеци и какво ли още не.Близнаците пък все гледаха нещо да объркат и да се изкарат печеливши..затова и Карол често бе от техния отбор.
- Още ли ще се поборим или ще отидем към селото да се сгреем в "Трите метли"? - попита девойката и обви тялото си с ръце тъй като и бе станало леко студено,а и бе подгизнала...,ако останеше още малко така сигурно косата и щеше да замръзне.Веднъж даже се бе случило след една наистина голяма снежна битка в задния двор на тяхната къща.

Като истински джентълмен й помогна да се изправи, без да развали творението си, а това му донесе нова муза за следващата му творба. Снега бе толкова красив и определено щеше да стане прекрасно, но сега не можеше да мисли за него с такава любов … не и докато изкарваше разтапящи се шепи от къде ли не. Беше мокър до мозъка на костите си, но най-лошото от всичко беше, че дори малкия му приятел вече замръзваше. Можеше да си позволи да настине и какво ли още не, но точно тази Коледа не можеше да си позволи да остави дребния да измръзне … трябваше да е активен довечера на всяка цена.
- Съжалявам, но трябва да се върнем – каза с тракащи зъби, като видя недоволната й физиономия.
Знаеше, че нямаше да му е никак лесно да спори с нея, затова само се наведе и притисна лицето си към коремчето й, а ръката си уви около кръста й. След като я хвана добре, просто я вдигна във въздуха и тя се оказа метната през рамо, което едва ли беше много удобно, но на повечето момичета им се струваше забавно. Сега само трябваше да я върне в замъка и да я накара да си вземе горещ душ, преди отново да я приковат към леглото.
- Ако толкова държиш на бирения шейк, ще се опитам да ти сътворя – каза весело Старк, докато вървеше обратно към замъка, носейки я сякаш беше перце – Но ще трябва да ми върнеш услугата. Не мога да се прибера сега в стаята си, а трябва да се изкъпя, преди да съм настинал. И без това няма никой от вашите, така че възнамерявам да ви използвам банята … имате обща баня в спалните, нали?

Каролин се намуси леко,но не и остана време да реагира.Старк я метна през рамо като чувал с картофи.Тя се опита да се измъкне,но той бе твърде силен.Накрая се намуси и честно казано се почувства като завоювана принцеса с розова рокля и шапка с воалче преметната през раменете на някой принц който я мъкне към замъка.Нещо от този сорт.
- И честно казано аз предпочитам баните на префектите.На третия етаж... - заяви тя след като той я пусна вече в голямото стълбище.Момичето обви ръце около тялото си и потрепери.Замъка бе пуст..нищо чудно и ново. - Боже искам чай!
Тя не си падаше много,много по чая и все пак в момента имаше нужда от тази гореща напитка.Бирения шейк можеха да го оставят за по-късно.
Дари професора си с голяма усмивка.
- И може нещо за хапване...,ако ти се намира.

Връщането беше доста по-бързо, тъй като на Старк започнаха да му се вледеняват камбанките, а това въобще не беше на добре. И когато чу за банята на префектите сякаш се амбицира още повече и още малко щеше да затича. Вече си представяше как се топва в горещата вода, но трябваше да има и много пяна … задължително! Разбира се, алкохола беше повече от нужен, затова щом малката заговори за чай, професора се усмихна доволно. Щеше да направи от неговия чай. Е … с храната малко прекали, но какво да се прави? Негов човек си беше и просто сърце не му даваше да й откаже.
- Вземи две кърпи и ме чакай в банята. Дори всъщност не ме чакай … направо влизай да се стоплиш.
След като й нареди тръгна с бърза крачка към кабинета си, където имаше пакетчета превъзходен билков чай и доста ром. Щеше да напълни термоса с поне литър от прекрасната напитка, която щеше да остане топла. За жалост нямаше много за ядене, освен някоя друга сладка глупост и както винаги грозде. След петнайсетина минути стигна до банята, като първо почука на вратата, за да се увери, че нямаше да я свари неподготвена. Вярно, че щяха да се къпят, но едва ли нещо щеше да се вижда от гъстата пяна.

Момичето дари учителя си с чаровна усмивка и тръгна да вземе две кърпи след което отиде на третия етаж и каза паролата на вратата и навлезе в банята.Оправи всичко и остави кърпите наблизо след което се цопна в горещата вода.Издаде звук на удоволствие и се сгуши сред мехурчетата оставяйки само по бельо.
Очакваше преподавателя си по астрономия и чая си и нещо за ядене с нетърпение.Погледна към прозореца с русалка на него която отметна косата си назад.Тук беше тоолкова приятно.С всички тези балончета.
На вратата се почука и за миг Карол се стресна.После погледна натам.
- Влез?! - изрече несигурно тя и придърпа малко пяна към себе си.В банята навлезе Старк все още с мокрите дрехи. -Хей.
Каролина му се усмихна.Той остави до нея един термос и две кутии едната както предположи нашето момиче - с грозде.

След като получи разрешение, Старк отвори вратата и предпазливо огледа. Беше се вдигнала гъста пара от горещата вода, но той все пак успя да види, че Каролина вече се бе потопила, затова влезе спокойно и затвори вратата след себе си. Остави всичко на ръба на огромната вана, ако можеше така да я нарече, а след това се събу и започна да се съблича. Дрехите бяха толкова мокри, че направо залепваха за тялото му, но въпреки това се отърва доста бързо от тях, оставайки само по боксерки. Най-накрая хвана и техния ластик, като усети нечий втренчен поглед по тялото си и преди да ги събуе, се обърна към момичето, което го гледаше като хипнотизирана.
- Би ли се обърнала за момент? – помоли я учтиво той, като видя как веднага се изчерви и извърна поглед засрамена.
Тони се подсмихна доволно, като свали боксерките си и остана чисто гол, но нямаше намерение да мръзне още. Побърза да влезне във водата, като не се потопи целия, а само до средата на гърдите и отпусна ръцете си по ръба. Въздъхна дълбоко, затвори очи и изпъна краката си, като усети нежните ходила на момичето, но не се отдръпна. Нежно ди опипа с пръстите на крака си, като се усмихна все още със затворени очи, без да знае дали тя го гледаше, а след това се отпусна, притиснал краката си в нейните.

Момичето се изчерви щом го видя да се съблича..е или по-скоро когато стигна до боксерките си.Тя си спомни за онази нощ когато го бе видяла толкова възбуден и това я накара да стане още по-червена.
- Би ли се обърнала за момент? - попита той,а тя не дочака втора покана и извърна поглед към русалката на прозореца която оправяше косата си.След като чу,че той се потапя във водата и усети пръстите на краката му да докосват нейните те обърна глава към него и го погледна с лека усмивка.
- Тук е приятно. - заяви тя.Погледна към термоса и леко се пресегна напред за да го вземе което не се оказа много добра идея защото буквално се залепи за Старк. - Опа....така де съжалявам.
Тя се отдръпна назад с лека засрамена усмивка.Отпи от чая и леко се намръщи.
- Какво по дяволите има вътре!?

На Старк започна да му става все по-приятно, най-вече когато малката реши да се пресегне за термоса, но все пак реши да не го коментира, тъй като щеше да се изчерви още повече. Просто продължи да й се усмихва по онзи закачлив и момчешки начин, докато краката му се мърдаха под водата и се закачаше с нейните. Макар и да ставаше въпрос за стъпалата й, кожата й беше така нежна и приятна за докосване, че направо не можеше да се спре. Не знаеше какво му ставаше напоследък … май се беше разнежил прекалено много, но изпитваше някакво желание да й направи един масаж на тези малки крачета.
- Нещо, което ще те сгрее – отговори той на въпроса й, като усмивката му се превърна в леко подла – Някои не могат да пият чая си без захар. Аз предпочитам други неща.
Въпреки всичко не можа да се сдържи. Приближи се малко към нея, като застана срещу тялото й, а след това се потопи леко, колкото да хване крачетата й с ръка. Сви своите в коленете, така че да стане малко по-високо, но не толкова, че да излезе над водата. Все пак искаше и на двамата да им е топло. Подпря глезените й на коленете си, като само пачетата й се показваха леко, а тя усети как ръцете му започнаха да мачкат нежно стъпалата й.
- Няма да те натрови – каза уж успокоително, като имаше предвид чая.

Ръцете му се спуснаха към крачетата и и тя присви вежди.
Какво по...
Той се зае да масажира стъпалата и,а тя се облегна назад с усмивка.Беше приятно макар и леко от време на време да усещаше гъдел по тялото си.Мърдаше пръстчета от време на време като гледаше палците си над водата.Усмивката не слизаше от лицето и - отново.Защо край Старк все бе ухилена като идиотка...в случаите когато не се караха разбира се.
Тя отпи от "чая" и отново направи физиономия,но този път като чели и бе някак си позната миризма и вкус.Погледна отново учителя си.
- Но какво е? - настояваше да узнае тя.Просто детското и любопитство бе по-силно от разума и се надяваше да не предизвика с нещо гнева му защото не искаше да го изпитва отново.

Старк се подсмихна, докато продължаваше да си играе с малките й крачета и за момент дори се изненада, че не бе познала какво е сложил. Имаше само едно нещо, което вървеше наистина добре с чая и помагаше изключително много в сгряването, но пък сега като се замисли, малката не бе такова алкохоличе като самия него, че да знае такива неща. А и той самия можеше да познае всичко само по вкуса му, но едва ли беше момента да се хвали с нещо подобно.
- Ром – отговори кратко и спокойно, като стисна малко по-силно крака й.
До сега само го беше загрявал, като идваше време за истинския масаж, но той усилваше натиска бавно, тъй като не бе напълно сигурен до каква степен щеше да й хареса. След като забеляза, че все още бе отпусната, продължи да я докосва и малко по-нагоре, обхващайки най-долната част на прасеца й. Беше добре стегнат мускул, който общо взето му харесваше да докосва, но в момента му се въртяха различни мисли в главата.
Тони се наведе бавно, като първо се увери, че тя не пиеше, тъй като не желаеше да се задави и за едното чудо да умре. И след като осъзна, че няма от какво да се притеснява, закачи сладкото й палче със зъби. От едната страна й беше нокътчето, затова стисна съвсем леко, колкото тя да се разсмее, а после й се усмихна, гледайки я изпод вежди, като все още не я беше пуснал.

» Преди две години
» Хогуортс преди 3 години
» Лондон; преди 2 години
» Преди няколко години
» Преди четири години

Преди три години

Преди три години

Similar topics

Similar topics