Преди три години

Заглавие: Преди три години Нед Сеп 01, 2013 5:43 pm

First topic message reminder :

Преди три години - Page 2 3157995930_1_12_KdgHEkMa

Мълчание.Нищо друго.Чуваше се само как учителя прелиства понякога някоя страница на вестника,тиктакането на часовника,някоя по-силна въздишка или тихичък въпрос...всъщност само един се осмели да попита нещо и то за урока.Каролина бе доволна.Така бе по-добре - да не чува гласове отляво и дясно които да обсъждат всичко между нея и Старк.Все пак то си бе между тях...беше си тяхно и никой нямаше право да се меси.
Звънеца би и всички започнаха да излизат.Карол събра бавно нещата си ,усмихна се на Старк който бе свалил вестника за малко и напусна стаята като тръгна към следващия си час.
***
Много по-спокойно.От дни не бе чувала нито едно изречение включващо едновременно името и заедно с това на професора по астрономия.За което просто бе благодарна.Пък и не и се мислеше,ако трябваше Рейвънклоу да имат отрицателни точки,ако това изобщо бе възможно или Слидерин да са без двадесет-тридесет човека...на тях май им бе най-трудно.Да си държат устните затворени при такава възможност за злорадство...това си бе чисто наказание за тях.
След вечеря Каролина се отправи към класната стая по астрономия.Искаше да се види със Старк...да го пита как е.Все пак тези дни нямаше много голяма възможност да разговаря с него затова се молеше той да е там.

Всичко бе станало много по-спокойно, откакто Старк дресира част от третокурсниците. Е … вече им даваше да говорят и всичко останало. Нещата си бяха както преди, само дето заплахата му оставаше за следващите пет години.сега обаче бе с една доста по-голяма ученичка – Дафни. Беше на седемнадесет и само след пет дена имаше рожден ден, а вече бе поискала подаръка си от любимия й учител. И ето защо лежеше гола в кабинета му, върху едно огромно одеяло и хиляди възглавници. Беше почти по корем, така че да прикрие по-голяма част от тялото си, но едната й гърда се подаваше отгоре и това не позволяваше на Тони да се успокои.
Точно в този момент влезе и Каролина, която видя цялата тази гледка, а малко по встрани беше и преподавателя, само по отеснели боксерки. Сега нямаше как да прикрие възбудата си, но едва ли тя не знаеше какво беше това. Затова остави спокойно четката и палитрата на малката масичка, която седеше точно до почти готовата картина. Определено беше докарал момичето доста добре, с най-малки подробности, като трябваше да си признае, че най-много се бе съсредоточи, рисувайки гърдата й.
- Сега трябва да те уча и да чукаш ли? – пошегува се той, но все пак й намекна, че можеше да го направи следващия път – Дафни, ще продължим утре – отпрати я той.
Момичето се изправи недоволно, без да се срамува от голотата си и бавно се облече, докато другите двама се гледаха. Тони се усмихваше спокойно, сякаш нищо не беше станало, защото самия той не намираше нищо нередно в това да рисува някоя от ученичките си. Но все пак щеше да е хубаво, ако не ги стряска повече така. Направо му спря сърцето, че можеше да е директора. Не, че не знаеше какви ги върши, но едва ли беше добра идея да ги заварва така.

Оу!
На едно одеяло постлано на пода лежеше голо момиче.Старк пък стоеше по боксерки при това доста възбуден пред един триножник и рисуваше.Каролина премигна веднъж-дваж и прехапа отново устни.Поиска и се да се ритне зареди това,но нямаше как да стане.А пък скъпия и учител естествено заяви и на това момиче,че ще продължат утре.Както всъщност бе казал и миналата година на една слидеринка.
Момичето се надигна и започна да се облича.Каролина от своя страна не знаеше къде да гледа.Нямаше да е много хубаво да впие очи в обличащото се момиче,нито пък във възбудения си преподавател..и да тя знаеше какво е това.Живееше с трима по-големи братя и една отвратителна по-голяма сестра...за която от началото на лятото насам Карол имаше чувство,че е спала с половината училище.Май само малката и сестричка бе нормална от всички тях.
Останаха само тя и Старк.Каролина пристъпи напред.
- Стил "Титаник?" - изрече иронично като имаше предвид частта където Джак рисува Роуз и после дето се влюбват,дрън дрън.Съмняваше се обаче,че скъпия и преподавател толкова лесно ще се влюби в някоя. - Ако искате да си ходя...
Макар,че какво?Дори и да си тръгнеше май му бе развалила плановете.За кой ли път!?Е знаеше,че вече и е писнало да го вижда всеки път с различно момиче.Беше гадно.

Момичето излезе бързо, без да каже нищо, но със сигурност щеше да се върне утре … в това Старк бе убеден. Но сега имаше друга работа, затова спря да мисли за Дафни и се усмихна широко на малката, която отново се беше смутила. Както каза и миналата година, определено не й дължеше обяснение, но може би щеше да е много по-добре, ако просто й кажеше как седят нещата. Искаше да махне това напрежение, тъй като той непрекъснато правеше глупости с ученичките, но все още не беше решил как да го направи.
- Не, не се притеснявай – каза спокойно, като се приближи и хвана ръката й – Знаеш, че няма проблем – започна да говори малко по-тихо, като се вгледа в прекрасните й учи и започна да гали ръката й с палец – Какво да направя за теб?
Вече бе спрял да я пита „Защо си дошла”, тъй като по звучеше сякаш не искаше да е там, а това определено не беше вярно. Харесваше присъствието й и тя бе добре дошла тук когато пожелае, а дори и в стаята му, макар че до сега не я бе канил там. Просто не му се беше налагало, а и имаше моменти, в които се чудеше, дали тя нямаше да остане с грешни впечатления. Не искаше да я изплаши или обиди. Определено не беше като другите момичета, които идваха в кабинета му след часовете.

Карол го погледна.Наистина с какво можеше да и помогне?И това той не я питаше за първи път.И тя все не знаеше какво точно да му отговори.
- Просто тези дни нямахме възможност да поговорим и...се питах как сте... - реши,че би било добре да премълчи "и виждам,че сте добре" което просто бе на върха на езика и.Тя леко отмести очи,но стана така,че те се озоваха точно на онова между краката му.И нашето момиче разбра,че преподавателя и е доста надарен.Изчерви се и прехапа устна отново.Защо все хапеше устни край него?Защо?!
- Може ли хм...да видя картината? - искаше да я види само защото не искаше да си тръгва,а да остане тук с него,а и защото той рисуваше страхотно.Пък и отново върху тях бе надвиснало мълчание.Точно като преди.Искаше и се да му каже,че разбира всичко това,но не бе така.Не разбираше защо той постоянно сменяше момичетата.Сякаш ги използваше...просто не можеше да го проумее,а не искаше да го пита.Щеше да се почувства неудобно,ако му зададе този въпрос.

Често забравяше, че на нея не й трябваше повод, за да го посещава, както всички останали, които все искаха нещо от него. Затова се усмихна широко и въпреки, че картината не бе готова и не би я показал на никой друг, той се отмести леко и я подкани да отиде до нея. Докато тя й хвърляше едно око, Старк реши да си сложи обратно долнището на анцуга, който сега също се изпъна, но скоро щеше да се успокои положението. От тениска нямаше нужда, затова не си направи труда да я вдигне от земята, където бе захвърлил нещата си.
- Гладна ли си? – попита преподавателя, докато отиваше към катедрата – Взех си разни работи да хапна тук, тъй като не възнамерявах да излизам скоро.
Не целеше да я притесни с това, тъй като тя не бе провалила плановете му. Както отпращаше момичетата, така можеше да отпрати и нея, но това определено не бе желанието му. Затова взе храната в огромни плата, както я бе задигнал от масата и започна да носи всичко към постланото, където до преди малко беше лежала Дафни. Нямаше защо да се чекне на бюрото, след като можеше да си хапне спокойно на земята и да се изпъне на възглавниците. А ако малката пожелаеше, можеше и да остави само плодовете и да се съблече чисто гол, пък да видим какво щеше да направи тя.

Момичето погледна картината.Личеше си,че още не е готова,но дори така изглеждаше хубава.Всеки детайл направен до сега бе изпипан...той бе майстор в това,помисли си Каролина.В главата и обаче се появи и нещо друго.Мисъл как тя лежи на одеяло пред него,гола и той я рисува...в тази появила се картина Карол не изглеждаше като сега.Не изгледаше като малко момиченце,а като жена,но тази фантазия бързо изчезна.Пък и нашето момиче си знаеше,че това никога няма да стане.Просто тръсна глава и отиде при него на одеялото.
- Аз ядох...уж. - изрече тя и повдигна рамене като се излегна и погледна към тавана. - Можеш ли да направиш така,че тавана тук да изглежда като нощно небе?Нещо като в Голямата зала?
Попита тя изведнъж.Не знаеше колко пъти до сега бе гледала този таван,но бяха доста.След като отдели поглед от него погледна за миг учителя си.Той си бе обул анцуг и сега също я наблюдаваше.Тя се почувства неудобно като отново срещна издутината там долу.Затова и се изправи като огледа всичко което имаше за ядене.Имаше и плодове...искаше нещо леко може би.Взе един банан...усети се,че просто в момента надали това би бил правилния избор особено със всички мисли в главата и,но накрая реши просто да се отпусне и да изяде плода след малко.
- Картината е невероятна. - след малко каза тя,а в главата и пак изскочи онази неканена фантазия и накара Каролина леко да се намръщи.

Мила усмивка се плъзна по лицето му, когато получи комплимента, но все още мислеше за тавана и нощното небе. Разбира се, че можеше да направи подобна магия, най-вече на толкова малка стая. Не беше никак трудно и след някоя друга година и тя щеше да се убеди в това, но той не побърза да разкрива всичко. Погледна я предизвикателно, като огледа за секунда тялото й, а после се върна към очите й.
- Може и да мога – бе единственото, което каза, но и двамата се досетиха за продължението „Но въпроса е, какво ще получа”
Може би не беше добра идея да се изразява така, след като я беше огледал, но двете неща нямаха общо. Да, щеше да чака да му предложи нещо в замяна, макар и да нямаше против да го направи просто за нея. Искаше му се да види колко изобретателна беше и какво щеше да роди малкото й невинно мозъче. Със сигурност и тя имаше някакви непорочни, а може би ужасяващи мисли. Имаше само един начин да разберем.

Момичето стисна банана в ръката си докато го гледаше в очите.
Може и да мога.
Е тя знаеше,че той може.Особено след тези му думи бе убедена.Но имаше нещо което остана неизказано.
Но въпроса е, какво ще получа
И какво всъщност можете да му даде тя?Не бе като неговите момичета...не можеше да му даде това което иска...или можеше.Не знаеше.Просто леко премести тялото си близо до неговото.Очите и все още бяха приковани в неговите,а ръката и се плъзна по гърдите му и стигна до ръба на анцуга.За миг тя отклони поглед към мускулите му.Там където бе пръстчето и.После ги върна нагоре към вратът му и после към устните...тези устни които бе докоснала веднъж с пръсти,но той не помнеше това.
В момента разумната част от мозъка на Каролина бе изключила.Ако въобще такава съществуваше.И преди да се усети нашето момиче се приближи до толкова,че устните и докоснаха тези на мъжа.

Очакваше да се откаже от тавана или да му предложи нещо глупаво, което той нямаше да иска, но все пак щеше да сключи сделка с нея, но това не го очакваше. Още с приближаването усети на къде отиват нещата, но реши че си въобразява, тъй като малката определено не беше такава. Остави й няколко секунди, колкото да му покаже, че намеренията й са различни, но щом го докосна, направо си го втрещи. Старк върна погледа си на очите й, но тя следеше само пръстите си, които най-накрая се озоваха върху устните му. Беше готов да й каже „не”, тъй като очакваше да приключи и да изчака отговора му, но май бе събрала много повече смелост, отколкото той предполагаше.
Устните й бяха толкова меки, а усещането … прекалено нередно. Преподавателя дори не се замисли, а направо се отдръпна, като хвана китката й, преди да реши отново да го докосне. Погледна я объркано в очите, като погледа му направо си крещеше „Какво по дяволите си мислиш, че правиш?”, но той не можеше да се изрази по подобен начин … поне не и с нея. Затова продължи да мига объркано, чудейки се какво да направи или каже и най-накрая го реши.
- Мисля, че е време да се прибираш – каза студено накрая и без да чака каквото и да е било, се изправи, оставяйки я сама на пода.

Той се отдръпна като попарен от нея,стисна здраво ръцете и след което я избута назад.Общо взето нещо което не бе очаквала.Вярно,че и бе учител и все пак...бе го виждала толкова пъти с различни момичета.Какво имаха те което тя нямаше?Красота,тяло...много неща.Но това в момента не я интересуваше тъй като сърцето и сякаш бе разбито.Да чуе тези думи от него с толкова леден глас...заболя я.
Погледна към одеялото защото не искаше да среща погледа му,ако е някъде наоколо тъй като нейните очи бяха пълни със сълзи.Просто се надигна и избяга от стаята.Отиде към кулата Рейвънклоу и главата я заболя хем да плаче хем да мисли върху загадката на чука.Накрая успя да влезе и премина бързо през общата стая в която все още имаше хора.Влезе в стаята на трети курс,дръпна синия балдахин и зарида във възглавницата.
С какво те са по-различни?Защо трябваше да е толкова студен към мен?
Питаше се тя наум,а малкото и телце се тресеше.Главата я болеше още повече,а сълзите и не спираха.Не я болеше толкова от това,че я бе избутал така от себе си...без дори да и отвърне тъй като го бе правил с много други.Болеше я от начина по който я изгони...леден и студен какъвто бе понякога когато се караха.Но дори тогава,осъзна Каролина - той бе по-мил.

Знаеше, че щеше да реагира така, че щеше да се разстрои наистина много, но точно това беше целта му. Очевидно появяваше прекалено голям интерес към нея и това я беше накарало да си направи грешни изводи. Само да беше две, три години по-голяма, щеше да я награби и да намачка всички възглавници с нея. Но не можеше да отнеме непорочността й, само защото тя си мислеше, че иска това. Може би наистина имаше чувства към него. Все пак бяха станали много близки. И може би дори беше влюбена в него. Щеше да я разбере. Но едно не беше – не бе достатъчно голяма, за да вземе подобно решение и като човек, който се опитваше да й помогне, той трябваше да я спре.
Остави я да си отиде, а щом вратата се тресна, Старк започна да събира храната. Изведнъж просто му се отяде, затова се зае да оправи кабинета си. Щеше да се прибере и да си легне … сам. Нямаше нужда от никой в момента, затова веднага щом приключи, се отправи към стаята си. Тръшна се направо по анцуг в леглото и безмълвно се вгледа в тавана. Извади пръчката си от джоба и след като замахна леко, на тавана се появи прекрасно нощно небе с безброй звезди.

Дните минаваха,а Карол дори не напусна стаята.Заяви,че е болна с което обаче си спечели преглед от мадам Помфри която слава на Богу я остави да си почива.И без това главата я болеше ужасно.Носеха и храна сутрин,обед и вечер,но тя не ядеше кой знае колко много.В крайна сметка започваше да мисли,че наистина се е разболяла.Но като цяло искаше да избегне Старк.Зареди тона който и държа ,а и зареди това,че не знаеше как ще се държи край него.Просто искаше да опита...веднъж.Но не.Той трябваше да се държи ужасно с нея и да я разстрои или направо разбие.
- Как си днес? - чу гласът на Джена.
- По-добре. - да с всеки изминал ден и ставаше по-добре да си виси тук самичка.
- Ужасно ми е скучно в час...моля те ела този път.Знам,че не си болна...,а просто не ти се явява.Като преди. - при тези думи Каролина се намръщи,но се съгласи.В крайна сметка реши да посети часовете си...и най-вероятно да си тръгне когато дойдеше ред на Астрономията с оправдание,че и е лошо,но не стана точно така...затова и след още малко мрънканици от страна на русата си приятелка Карол се съгласи да влезе в часа на Старк.

Последните няколко дена бяха ужасно напрегнати, най-вече заради случилото се, но малката не се появи нито веднъж. Старк се чудеше дали не беше време да се намеси, но реши да й даде колко е нужно. Знаеше, че когато е готова, сама ще се изправи пред него, а тогава щеше да е по-добре да говорят. Затова и остана изненадан, когато я видя днес, но и бе прекалено изнервен. Едва преподаде урока си, тъй като не спираше да се чуди какво точно да й каже, но независимо дали знаеше правилните думи или не, трябваше да направи нещо. Затова освободи всички десет минути по рано … всички без един.
- Мисля, че трябва да поговорим – каза съвсем сериозно, макар че хич не му харесваше да се държи с нея така, сякаш не можеха да си говорят на „ти” – Седни – подкани я с лека усмивка, като посочи първия чин, а тя смирено се подчини. Тони преглътна нервно и се приближи, като клекна пред чина, облягайки се на него, като сега беше с десетина сантиметра по-нисък – Това, което се случи … няма нищо лошо в него. Не трябва да се срамуваш, нито да потискаш поривите си – започна той с основното – Ти си прекрасно момиче, което изглежда изключително добре и момчетата няма как да не са го забелязали. Има толкова много неща, които сега тепърва ще осъзнаваш. Но аз … – как да го кажеше – Аз съм мъж. Интересувам се от други неща, които ти е рано да правиш. Каролина, ти си прелестна и мечта за всеки тук. Знаеш, че … че си специална за мен. Отношението ми към теб е различно и винаги ще бъде, защото имаш специално място в сърцето ми. Но нашата връзка е различна и искам да съм сигурен, че го разбираш. Прекалено малка си, за да имаш подобни отношения с мъж на моята възраст. Може би някой ден ще се случи, но сега е време да се забавляваш с момчетата на твоята възраст. Да имате първи целувки, романтични срещи и всичко останало. Аз не съм такъв и мисля, че сама си го разбрала – най-накрая млъкна за малко, давайки й време да асимилира думите му – Разбираш ме, нали?

Пак разговори...тя просто вдигна рамене и седна на първия чин.Той клекна пред нея и започна да и изнася лекция на тема любов и как той не е за нея.Честно казано Каролина остана леко стъписана накрая.Леко се прокашля и се зачуди какво да му каже.
- Просто исках да опитам...да видя какво е. - призна тя. - Все пак ви виждам с толкова различни момичета.
Тя се засмя,но смехът не бе онзи неин сладък звънлив смях,а някак ироничен и студен.Очите и срещнаха неговите.Да,тя можеше и да се държи така - някак гадно,но в очите и се виждаше какво всъщност чувства.Тя наистина го ценеше и вярваше,че има нещо вярно в думите му,но не мислеше,че е това ,че е красива и е мечта за всеки.Определено не бе това.
- Нараниха ме повече думите ви.Тона с който ги произнесохте...толкова студен... - тя потръпна като си ги припомни. - До сега не си бил толкова студен към мен...
Премина на "ти" и наклони глава надолу като косата и леко падна пред лицето.След малко я надигна и се усмихна.
- Няма нищо...имам предвид,както казах-просто исках да опитам. - е честно казано все още я болеше от думите му и донякъде от действията му.И все пак тя наистина харесваше преподавателя си и не искаше с него да се карат и да има неудобни моменти. - Нека забравим това което стана онази нощ,става ли?

Нямаше как да не се поизчерви леко, тъй като му беше станало ясно, че тя наистина искаше да е на мястото на тези момичета, но за жалост не знаеше какво точно иска. Нямаше да хареса нито едно от нещата, които те правеха с него, а определено нямаше да й хареса отношението, което той имаше към тях. Е … не се отнасяше с момичетата, сякаш бяха проститутки, но точно и ясно им заявяваше, че секса си е секс и никога няма да бъде нещо повече между тях. От време на време се намираше и по някоя ученичка, която успяваше да го впечатли толкова много, че да не иска само това, но пък и той рядко си го признаваше.
- Ти си важна за мен – каза най-накрая той, като хвана нежно ръката й и й се усмихна.
Думите му бяха достатъчни за да се разбере, че не му пукаше особено за момичетата, които минаваха през кабинета и спалнята му след часовете. Точно заради това, всеки път щом Каролина ги прекъснеше, той ги отпращаше без грам съмнение. Имаше само една малка дама, която го интересуваше и в момента имаше нужда от него. Сигурен беше, че с правилна насока щеше да го послуша и да си намери някоя момче, което да й подхожда. Все пак бе в дома на най-умните ученици, а там имаше доста чаровни момчета, които най-вероятно бяха и истински джентълмени.
- Ще имаш много възможности да опиташ – заговори той сериозно – но дори и човека за опит трябва да бъде подбран. Все пак, това е първия път … трябва да е специален. Не искам после да съжаляваш.

Първи път!?
Тя ококори леко очи и направи физиономия мислейки си дали той все още говори за проклетата целувка.Толкова ли не можеше да я забрави?Ако всъщност можеше да нарече онова целувка..
- Стоп,стоп,стоп!Спри до тук! - изрече тя и размаха ръка пред него. - Първи път?Това бе просто една целувка!А вече мисля,че започваш да биеш на някъде другаде!
Тя направи физиономия.И преди се бе целувала...или нещо от тоя сорт.С един грифиндорец,но колко можеше да нарече и онова целува - да се опита едва ли не да и извади вътрешностите и с езика си...ужас.Онова момче бе трагедия.Не,че Каролина беше кой знае колко добра.
- Ако ще ми говориш за птички и пчелички...майка ми вече ми е чела тази лекция. - оу да бе и изчела тази лекция.И на нея и на сестра и.Докато братята и отстрани се заливаха от смях.Баща и пък беше заявил,че тя ,Джесика и До не трябва да научават за това в следващите поне тридесет години...и сякаш на негов пук майка им си отвори устата.
- Ако мислиш,че някой е влюбен в теб то това е Джена. - заяви Каролина и го потупа леко по рамото.Определено нещо след онази нощ беше различно в нея,но какво - един Бог знае.

Имаше предвид за първа целувка, но май момичето го бе разбрало погрешно, но не можеше да я вини. Всички очакваха той да мисли само за това, а за да не ги разочарова, нашето момче не отричаше, дори и да не беше вярно. И все пак се почувства леко засегнат, когато тя му каза, че той не представлява интерес за нея. Наистина си мислеше, че действията й са породени от някакви чувства и точно заради това се бе държал така грубо с нея … искаше да я отблъсне и да разруши тези чувства, преди да е станало прекалено късно. Но щом заговори за русокосата, той просто не се сдържа. Направи една сериозна физиономия, леко тъжничка.
- Дали да не й пратя рози – попита отчаяно той – Мислиш ли, че ще й хареса.
За жалост не можа да запази самообладание и просто се разсмя. Беше си забавно, най-вече след като тя заяви, че чувствата й са същите като неговите – чисто приятелски. Вече можеше да си отдъхне, затова се изправи и направи няколко крачки назад, като се облегна на катедрата и сега имаше поне два метра разстояние между тях. Огледа я отгоре до долу и осъзна колко дребничка беше, което го накара да се усмихне за пореден път. Голямо сладурче, но и в същото време голямо дяволче. Чудно как не я бяха сложили при грифиндор – те бяха добродушните пакостници.
- И все пак, ако някога имаш нужда от нещо … от съвет или нещо друго, не се притеснявай да дойдеш при мен – каза с широка и убедителна усмивка.
Сега като се замисли, ако знаеше, че всичко беше с цел просто да опита, може би нямаше така да се изплаши … може би дори щеше да я целуне. Но стига само да знаеше, че това няма да доведе до нови усложнения.

Карол леко се отпусна и се усмихна - дяволита,но сладка усмивка.Облегна се назад и огледа облегналия се на бюрото учител.
- Определено ще и харесат. - заяви. - Прати и също и кутия бонбони...или още по-романтично - шоколадови жаби.Направо ще те обикне до живот.
Тя се засмя като си представи изражението на Джена при всичко това.Но пък и бе досадно как тя говореше за Старк.За това русо същество този тук май бе някакво божество.
- И определено ще те попитам. - подсмихна се тя. - Преди да го направя за първи път.
Второто го добави по-скоро за да го подразни по някакъв начин и му смигна.Чу звънеца да бие,но не помръдна,а просто стоеше и гледаше Старк.И без това по думи на мадам Помфри можеше да си тръгне когато си поиска от който и да е час,ако не се почувства добре...
- Ам само да ти кажа,че нямам намерение да си ходя освен,ако не ме изгониш. - заяви тя,но тези думи за жалост и припомниха случилото се онази нощ...как я бе изгонил тогава.И тя потръпна,за миг усмивката се скри от лицето й и сякаш тя пребледня.След около секунда-две обаче се съвзе и пак се усмихна на Старк колкото се може по-чаровно.

Чак сега осъзна, че малката май флиртуваше с него. Мислеше, че са се разбрали, но може би след грубото му отрязване, тя бе решила да се прави на лошо момиче. А може би, когато й каза, че е прекалено малка … но нещо не беше наред. Очевидно се опитваше да го жегне с обещанието си да говори с него преди първия й път, но и това последно изречение … нещо определено не беше наред. Старк се замисли какво да прави, но май нямаше много възможности. Щеше да му се наложи да я изгони … отново.
- Имам доста работа – каза някак тъжно, тъй като и това си беше вярно – Какво ще кажеш за нещо по-късно? Може да хапнем …
Честно казано, това май не беше по-добрата идея. Щяха да останат отново сами и то доста късно вечерта, което можеше да доведе до същия проблем, но реши да рискува. Ако отлагаше така, можеше да минат няколко години и вече да не му е толкова гузно да я целуне. Но и в крайна сметка, решението оставаше нейно … той все пак не я беше изгонил наистина. Можеше да заяви, че няма да си тръгне, а всички знаеха, че Тони обожаваше нахалните момичета, които направо си казваха какво искат, без да увъртат и да се правят на скромни. Но все още не мислеше, че тя е една от тях.

Момичето повдигна вежди и кимна с някакъв безизразен поглед.
- Хубаво.И без това не ми се стои тук.- заяви и се изправи. - Съмнява ме,че после ще намина.Имам да наваксвам доста от изминалите дни.
Тя му каза чао и му пожела лека работа след което се запъти към кулата Рейвънклоу.Сети се,че скоро ще има посещение в Хогсмийд..боже така и се ядеше нещо различно.Тук ядеш това което ти е останало от "Диагон-али" и което сготвят за закуска,обед и вечеря...не,че в "Хогуортс" не готвеха хубаво - беше направо страхотно,но Карол искаше нещо различно.
През останала част на деня тя остана в леглото си гледайки тавана и опитвайки се да си го представи с милиони звезди.Не се получи.Затова реши да отиде да хапне.Вместо обаче да тръгне към Голямата зала тя тръгна към кулата на Старк като се надяваше той да има нещо различно за хапване...и се молеше да не го види пак с някое момиче защото щеше да и дойде в повече.

Премига объркано, като видя как реагира и направо се зарадва, че я беше отпратил. Не беше момичето, което миналата година идваше всеки ден и му беше толкова приятно да прекарва времето си с нея. Сигурно навлизаше в пубертета, кой знае каква беше причината, но се превръщаше в точно това, което Старк ненавиждаше в момичетата. Първо започна да псува, после реши да му се предлага, а накрая се правеше на безчувствена, мислейки си че така щеше да го впечатли.
Деня му след това стана изключително неприятен, а преподавателя ставаше все по-сърдит и намръщен. Часовете минаваха мъчително, а при първа възможност да се откъсне от всички, Тони отиде в кулата си и остана сам с мислите си. Натряска се много здраво, така че да не може да стане от земята, затова направо си легна и продължи да пийва, говорейки си с някакъв дух. Гласа му беше познат, но бе прекалено пиян за да се сети кой е, нито пък имаше сили да си надига главата. Но какво значение имаше … духа беше любезен.
- Оу … имате компания – чу изведнъж Старк, като се изненада и обърна глава към стълбите – Ще ви оставя сами.
Духа полетя надолу по стълбите, като преподавателя чак сега разбра, че беше един от безглавите приятели на сър Никалас. Но не това го интересуваше в момента.
- Какво искаш? – попита някак изтормозено той, тъй като след толкова алкохол не можеше да се прави на актьор.

Стигайки кулата Каролина отново видя Старк на земята.Беше сам,ако не броим количеството алкохол което беше изпил.Отново.От думите му тя остана с отворена уста.
- Мисля,че вече би трябвало да си разбрал,че не искам нищо. - заяви тя. - Просто да те видя...и може би да хапна нещо.Тъй като го предложи по-рано...
Тя го огледа.Мразеше да го вижда пиян...мразеше това,че той пие,но всеки си имаше някакъв порок макар,че при него май бяха повече от един.И все пак тя не каза нищо за това,а просто остана до вратата плъзгайки поглед из помещението.
- Но ,ако искаш да си тръгна...ще го направя. - нямаше да му се натрапва в хм...личното пространство?!И без това тези дни те само се караха и тя имаше чувство,че накрая той ще се държи с нея още по-студено от колкото онази нощ.
Изведнъж докато си стоеше така и го гледаше я заболя доста силно корема.Искаше и се да изругае.До сега не бе усещала такава болка.Обви ръце около тялото си с цел сякаш да притъпи внезапно появилата се болка.
- Знаеш ли..може и да пропусна всичко това..май ще е най-добре да си легна. - тя посочи мястото зад себе си незнайно защо.

Старк все още беше ужасно ядосан или ако трябва да сме по-точни … той беше много по-ядосан, отколкото преди няколко часа. Не му харесваше това, което се беше случило с нея и всичките му старания очевидно бяха излишни. Искаше да я направи перфектна, но тя ставаше все по-озлобена, все по-неразумна и какво ли още не. И може би звучеше прекалено самохвално, но той беше сигурен на хиляда процента, че не е виновен за случилото се. Да, имаше много трески за дялкане, но никога не й бе показвал лошо отношение. Дори и с онези момичета, които не ценеше, не се беше държал зле.
- Ама разбира се, ти не искаш нищо, просто да ме видиш – каза саркастично той, като й се намръщи – Само дето не ти пука за нищо. От кога стана такова безчувствено … говедо? – е алкохола определено не му помагаше да се изразява красиво – Вече не виждам нищо от това, което ме впечатли в началото. Ако трябва да съм честен, не виждам и с какво можеш да впечатлиш другите. Защо си мислиш, че като се правиш на студена и всички ще лазят след теб за внимание. Момичетата се толкова глупави същества! – в това беше напълно сигурен – Така че по-добре си върви … сигурно има момчета, които се интересуват само от външния ти вид, без да им пука в какъв човек се превръщаш – и отново си пийна, въпреки че не можеше да го хване повече от това.

Това подейства на Каролина като плесница.Даже бе сигурна,че ако я бе ударил нямаше да я заболи толкова.Но както винаги в думите му имаше нещо вярно.И отново като преди очите и се напълниха със сълзи,а тя замига за да ги пропъди.Вече бе плакала пред него и то не веднъж,бе се изложила достатъчно,че да плаче пак.
- Може би си прав. - опита се да изрече самоуверено,но гласът и се разтрепери. - Не мога завинаги да остана малкото ти момиченце,Старк!
Наистина не можеше.И тя самата не знаеше какво точно се бе променило...може би онези леден тон от онази нощ?Или отдръпването му така рязко от нея сякаш тя е нещо уродливо или е болна от смъртоносна болест от която и той ще се зарази.
- Но винаги теб те боли...винаги! - изрече тя.Една сълза се стече по бузите и. - Слава на Богу утре няма да помниш нищо...точно като в килера.Но е най-лошото,че АЗ ще помня...,но си мълча и винаги идвам усмихната при теб с цел,че можеш да ми помогнеш за каквото и да е.Ти сам каза,че мога да разчитам на теб,но почвам да се съмнявам в това!
Бръщолевеше пълни глупости.Дори не обмисляше думите си,просто ги пускаше да излизат от устата и с треперещия и глас ,а след малко и тялото и започна да се тресе.
- Не ми е добре тази седмица...,а ти се държиш ужасно с мен.Защо? - процеди тихо.С главата и започнаха да навлизат и спомени от последните две години и особено от последната...всичко така се объркваше и отиваше по дяволите,а Каролина нищо не можеше да направи.

» Преди две години
» Хогуортс преди 3 години
» Лондон; преди 2 години
» Преди няколко години
» Преди четири години

Преди три години

Преди три години

Similar topics

Similar topics