Име:Дейвид Шейкшав
Години:36 години
Кръв:чистокръвен
Семейство:
майка-учител по Аритмантика в Хогуортс
баща-учител по Грижа за магически създания в Хогуортс
дядо-учител по История на магията в Хогуортс
баба-заместник-учител по История на магията в Хогуортс
по-голям брат Джонатан-Заместник-учител по история на магията
Лик:Том Круз
Владеете ли черна магия:Да
Смъртожаден ли сте:Да
Работа:Да убива.
Характер:Много заялив и арогантен,Дейвид не като брат си.Той е по-лош и по-зъл.Никога не е обичал и не е обичал и не е съжалявал за нищо.Брат му е опитвал да го направи добър но не е успявал.Любимото нещо на Дейвид е да убива.Лесно се ядосва,но трудно се успокоява.Ако трябва би убил и най-добрия си приятел,но никога не би убил семейството си,защото тайно го обича.Живее лош начин на живот и никога не е искал да се променя или други подобни.
История:Роден е в Линдон близо до продънения котел.Има по-голям брат с който тогава е приятелски настроен.Проявява силите си на 5 години и е много щастлив.От тогава ги използва само за зло и един път едва да не убие брат си.Когато е в Хогуортс си намира много нови приятели и бива разпределен в дом Слидерин,което не се харесва на родителите му,но те не го показват.Брат му му помага по итория на магията и вълебство,защото е зле по тях.След това започва да проявява талант в Защита срешу черните изкуства,Отвари,Грижа за магически създания и трансфигурация,но когато става на 14 родителите му умират и за него се грижи брат му.След като завършва започва да си търси работа и си намира във Флориш и Блотс.След като го уволняват се среща с Лидера на смъртожадните и става смъртожаден,което не се харесва на брат му.

Допълнително:
-Не приемам смяна на името.
-Лика може да се променя.
-Пръчка:върба,с косъм от еднорог,25 см.

Любознателен, очарователен, истински приятел, свободолюбив, с добро чуство за хумор. Как иначе щяхме да се разбираме с теб през всичките тези години? Постоянно вкарващи един друг в неприятности и взаимно оправдаващи се пред родителите. Все пак и двамата сме с две ръце "За", за различните видове авантюри. Случвало се е да спорим за това, кой все пак е бил виновният в някоя ситуация. Ти настояваше, че вината е твоя, а аз, че е моя. Сопорове в които чрез смях някой от двамата в крайна сметка казваше: "Добре, признавам. Този път идиотската идея е твоя. Но само този път!" Ти си най-невероятният брат! Ти никога не би ударил момиче, дори и да ти изяжда мозъка с чайна лъжичка, дори ако е счупила любимата ти метла. Просто защото това е под достоинството ти. Смел си, можеш да се хвърлиш в горяща къща без да се замислиш. Ако ситуацията изисква ще седнеш и ще измислиш най-гениалният план. С мозъка и мисленето никога не си имал проблеми. Ти си мечтател Хюго. Мечтател и голям шегаджия. Когато не си прав ще отстъпиш, не си спомням да се е случвало, да настояваш на нещо до безкрай, когато не си прав. Добър събеседник си, винаги готов да изслуша. Но знаеш ли кое никога не ти се е отдавало? Да слагаш маски, това не е за теб. Ако казваш нещо, то казваш истината и то право в очите. Макар и да обижаш хората на ляво и на дясно също не е в твой стил. А, да да спомена и, че си ходеща катастрофа - това май ни се предава по наследство. Да, да не забравя и факта, че си женкар. Женкар, но все пак доста очарователен. Дори и да се е случвало не веднъж да развалям някоя от връзките ти, след като приятелката ти просто не ми харесваше. Ще ме извиниш, предполагам?


Винаги си зает с нещо, дали било поредното хоби или тренировки по куидич. Винаги си бил ужасно добър във въздуха с метлата, имаш онази смелост, която аз никога не съм имала. Все пак аз и близо няма да я доближа това летящо нещо, на баба яга ли ви приличам?! И колкото и да повтарям на родителите, че е опасно, а аз не съм се наемала да ти събирам останките по куидичното поле в кибритена кутийка, ти продължаваш да се занимаваш с този спорт. (Не е задължително да е лудо запален по куидича, но все пак ако решите да го запишете в отбора по куидич ще е добре да е или пазач или бияч.) Изпитваш слабост към мъгълските изобретения. Отчетливо си спомням, как си бе харесал старият форд стоящ в един от дворовете на улицата на път към нас. Толкова си го хареса, че в крайна сметка убеди собственика му да ти го продаде, което не беше никак сложно имайки в предвид, че колата от доста време бе в непригодно за употреба състояние. Но ти в крайна сметка го превърна в човешки вид този форд, макар и с помоща на баща ни и малко магия. Да споменавам ли, че по време на ваканциите обикновенно си оцапан в сажда и мазут? Имаш добър ум и бързо запомняш. Макар и да го използваш повече на принципа на: прочетох - изпитаха ме - забравих го, тъй като хич не ти е притрябвало. Предпочиташ логиката и изчисленията. Науките изискващи, четене на много теория не те привличат толкова макар и с тях да не се справяш лошо. Особенно пък Историята на магията, никога не ти е била "добрата страна". Да не говорим за билкологията, а камо ли пък древните руни . Общо взето предпочиташ практиката пред теорията. Не си любител да запълваш главата си с ненужна информация, сякаш с годините си развил навик да я игнорираш. Често си непредсказуем, да се натресеш у приятели по средата на ноща? - Без проблеми! Все пак точно това е Хью, такъв си ти.

Братчето ми чакам те! Към геройчето се прилага всичката безкрайна любов, която е възможна между един брат и сестра. Също така обещавам и забъркване в неприятности.

Nell написа:

✗Hey Brother! Do you still believe in one another?
Hey Sister! Do you still believe in love? I wonder
Oh! If the sky comes falling down! For you
There's nothing in this world I wouldn't do✗

✗ Хюго Крузер [Hugo Crouser] (Фамилията не се сменя; Името е по ваш избор, но за сега ще го наричам Хюго така е секси)
- От старогермански hug, hugu - "душа, разум"
- Обикновенно се представя като Хью
✗ 17 или 18 - 7 курс
✗ Чистокръвен
✗ Хафълпаф или Грифиндор (оставям ви сами да изберете, но естественно ще предпочета жълтурковец :D)
✗ FC: Hunter Parrish (може да се смени, но ще си настоявам на него)

Не е ли прекрасен <3:

✗ Добави зелена боя в шампоана на сестра си - развесели родителите!✗

✗ Характер - История

Любознателен, очарователен, истински приятел, свободолюбив, с добро чуство за хумор. Как иначе щяхме да се разбираме с теб през всичките тези години? Постоянно вкарващи един друг в неприятности и взаимно оправдаващи се пред родителите. Все пак и двамата сме с две ръце "За", за различните видове авантюри. Случвало се е да спорим за това, кой все пак е бил виновният в някоя ситуация. Ти настояваше, че вината е твоя, а аз, че е моя. Сопорове в които чрез смях някой от двамата в крайна сметка казваше: "Добре, признавам. Този път идиотската идея е твоя. Но само този път!" Ти си най-невероятният брат! Ти никога не би ударил момиче, дори и да ти изяжда мозъка с чайна лъжичка, дори ако е счупила любимата ти метла. Просто защото това е под достоинството ти. Смел си, можеш да се хвърлиш в горяща къща без да се замислиш. Ако ситуацията изисква ще седнеш и ще измислиш най-гениалният план. С мозъка и мисленето никога не си имал проблеми. Ти си мечтател Хюго. Мечтател и голям шегаджия. Когато не си прав ще отстъпиш, не си спомням да се е случвало, да настояваш на нещо до безкрай, когато не си прав. Добър събеседник си, винаги готов да изслуша. Но знаеш ли кое никога не ти се е отдавало? Да слагаш маски, това не е за теб. Ако казваш нещо, то казваш истината и то право в очите. Макар и да обижаш хората на ляво и на дясно също не е в твой стил. А, да да спомена и, че си ходеща катастрофа - това май ни се предава по наследство. Да, да не забравя и факта, че си женкар. Женкар, но все пак доста очарователен. Дори и да се е случвало не веднъж да развалям някоя от връзките ти, след като приятелката ти просто не ми харесваше. Ще ме извиниш, предполагам?

✗ - Ще пиеш ли чай?
  - Не.
  - А аз ще пия, отиди да ми направиш!✗

Винаги си зает с нещо, дали било поредното хоби или тренировки по куидич. Винаги си бил ужасно добър във въздуха с метлата, имаш онази смелост, която аз никога не съм имала. Все пак аз и близо няма да я доближа това летящо нещо, на баба яга ли ви приличам?! И колкото и да повтарям на родителите, че е опасно, а аз не съм се наемала да ти събирам останките по куидичното поле в кибритена кутийка, ти продължаваш да се занимаваш с този спорт. (Не е задължително да е лудо запален по куидича, но все пак ако решите да го запишете в отбора по куидич ще е добре да е или пазач или бияч.) Изпитваш слабост към мъгълските изобретения. Отчетливо си спомням, как си бе харесал старият форд стоящ в един от дворовете на улицата на път към нас. Толкова си го хареса, че в крайна сметка убеди собственика му да ти го продаде, което не беше никак сложно имайки в предвид, че колата от доста време бе в непригодно за употреба състояние. Но ти в крайна сметка го превърна в човешки вид този форд, макар и с помоща на баща ни и малко магия. Да споменавам ли, че по време на ваканциите обикновенно си оцапан в сажда и мазут? Имаш добър ум и бързо запомняш. Макар и да го използваш повече на принципа на: прочетох - изпитаха ме - забравих го, тъй като хич не ти е притрябвало. Предпочиташ логиката и изчисленията. Науките изискващи, четене на много теория не те привличат толкова макар и с тях да не се справяш лошо. Особенно пък Историята на магията, никога не ти е била "добрата страна". Да не говорим за билкологията, а камо ли пък древните руни . Общо взето предпочиташ практиката пред теорията. Не си любител да запълваш главата си с ненужна информация, сякаш с годините си развил навик да я игнорираш. Често си непредсказуем, да се натресеш у приятели по средата на ноща? - Без проблеми! Все пак точно това е Хью, такъв си ти.

Братчето ми чакам те! Към геройчето се прилага всичката безкрайна любов, която е възможна между един брат и сестра. Също така обещавам и забъркване в неприятности.

Как примерно изглеждаме двамата от страни:

може ли да го взема?
пс; нека е към Грифиндор; на 18 години; името: Hugo Crouser. /с точката/

Ривендж. написа:

| Лейла | 23 | чистокръвна |

Семейство:
~ Ривендж - баща
~ Алексия - майка
Черна магия:
~ Не, ненавижда я.
Работа:
~ Шеф на Отдел "Регулация и Контрол на Магическите Създания"
~ Работила е за кратко като Аврор, сега просто помага от време на време.
Лик:
~ Amanda Seyfried

Някои я намират за добър човек, други пък не.
Истината обаче е безкрайно проста - Лейла е странна личност. Тя е от онези които хората гледат накриво в един момент, а после и се усмихват дружелюбно. Не всичко което прави се харесва на околните, но тя далеч не го прави зареди тях.
Живота с баща и я е накарал да се промени и да осъзнае, че мнението на хората които я заобикалят далеч не трябва да е на първо място. Само нейното собствено има значение. Сама трябва да решава какво да прави, сама трябва да се грижи за себе си. В много малко случай може да се допита до приятели и да се остави те да вземат голяма част от решението и.
Далеч не е студена личност както я описват, даже напротив. Тя е усмихнат и позитивен човек, освен, ако не е на гости на своето татенце. Той я държи като в капан на собственото и тяло и живот и не случайно тя предпочита да не е край него, понякога и се иска да го убие, но Риведндж е по - могъщ от колкото изглежда и на Лейла това и е пределно ясно.
Като по - млада е била бунтарка, но с времето е видяла, че от това няма нужда. Веднъж показала на баща си какво иска, животът и светогледът и са се променили. Обича работата си, вече обича и живота си, обича много неща, но някак си прелестното татенце не е сред тях.

- Не можеш ... - започна младото момиче, но викът и бе прекъснат от една вдигнала се ръка. Точно така, баща и можеше да я накара да замълчи само с това, той караше всеки да си затвори устата с едно единствено движение.
- О, напротив. Мога. - заяви злобно след което я остави сама в стаята напускайки помещението.

Лейла е дъщеря на Ривендж, безкруполен черен магьосник, отдал се до такава степен на черния изкуства, че може да се нарече дори безсмъртен. Вече петстотин години брои по света, а малката русокоската е единственото му дете.
Рив никога не е обичал майка и, просто може би е искал дете? Хм, надали ... , ако питате Лейла тя е просто една "грешка" . Майка и никога не я е желала и баща и я е отгледал. Първоначално, докато е била малка, се е разбирала чудесно с него. Той я е целувал за лека нощ, четял и е приказки, правил и е страхотни партита за рожден ден, да ... някога Рив се държеше мило с нея и сигурно дори я обичаше, но годините го промениха. Сега се държи грубо, винаги е намусен или потънал в бизнеса си и хич не се интересува от своята плът и кръв.
Лейла е учила в Хогуортс, както всички от своя род, била е в дом Рейвънклоу, нещо което баща и малко ненавижда. Завършва с наистина добър успех и кандидатства за Аврор. Успява да мине всичките изпитания и една година работи тази така силно желана професия от нея, тъй като ненавижда черните изкуства, но заради баща си спира и се мести в друг отдел на министерството, който също харесва. Вече само помага на Аврорите от време на време, но това не значи, че е изгубила форма, нищо няма да и се опре, особено пък един Черен Магьосник.

- Как очакваш да го направя ... да напусна... - изсъска тя.
- Не го очаквам. Знам ще те го направиш, просто нямаш избор. - Рив дръпна от цигарата си и издиша димът към нея. Лейла бе просто бясна, отново я караше да прави нещо което не иска. А тя го правеше защото той и бе баща.
- Никога няма да те предам знаеш го...
- Трябва да бъда сигурна, скъпа моя. - усмивката му бе нагла, бе злобна, бе самодоволна. Той знаеше, че ще получи това което иска, винаги го получаваше. Лейла просто нямаше какво да спори ... отново щеше да съсипе живота и.

Който иска Лейла, нека ми драсне ЛС или тук в темата. ЕДИНСТВЕНОТО условие /добре де 2 са/ е да няма против да пише с мен и да пише СВЕСТНИ постове, поне над 10 - 15 реда и да не са само пряка реч...Лика подлежи на обсъждане.

Може ли да я взема? :)

"Гаспард, Гаспард, Гаспард..." публиката ликуваше. Препълваше ги въодушевението и гордостта за своят национален отбор. Това което обединяваше в гръмогласен вик тези хора бе еднин мъж, излетял на терена. Гаспард Делон - доста нашумяло име в куидича от години. Да Гас, ти стана световно известен.
Дали всичко е било идеално? Едва ли. Всяка една история в центъра на която стои той не може да не завърши по малко или много плачевен начин, за него или някой друг. Но в едно съм убедена. Срещите с тази персона не се забравят лесно.
Хей, Гаспард Делон! Та ти си бил най-обикновенно момче от средно статистическо семейство. Французин до мозъка на костите, който завършва Бобатон. Дори и след толкова много години практика на английски език, това френско "р" се е запазило в говора ти. Помниш ли как пропускаше часовете, прекарвайки ги на терена по куидич? Да, да ти и групичката, ясно ми е, че не си бил от най примерните ученици. (Няма да спомена на никого, обещавам.) И все пак постоянните тренировки най-вероятно са повлияли на бързата ти кариера в любимият от всички магьосници спорт. Или просто си спал с куофъл от бебе? Разкрих тайната ти!


А сега издишайте и вдишате отново за да чуете, как завършва тази история.
Под ликуващи възгласи, седем задъхани и широко усмихващи се магьосника облечени в сини мантии се изсипаха в съблекалнята на отбора на Франция по куидич. Бяха били, победата беше тяхна. Отбора направи още една крачка към световното първенство. Последната крачка. Те биха този мач и сега бяха във финала. Емоциите ги превземаха. Макар и всеки един от тях да е дал всичко от себе си в тази игра, играчите поздравяваха пазача. Той бе свършил невероятно добра работа. Куофъла днес беше топката към която бяха насочени всичките погледи. Тя летеше от единият край на игрището, към другия отбелязвайки точки. И все пак е посетила повече противниковият отбор на Франция. Снитча в тази игра бе доста коварен и хванат така да се каже по случайност, макар и не от тях. Но каква е разликата, нали те биха и без това.
Вратата на съблекалнята се открехна и през нея влезна фигура в черна мантия, незабелязан от никого тя се приближи към капитана и бияча на отбора - Гаспард Делон, който повдигна вежди в недоумение но все пак последва новодошлият. Минаваха коридор след коридор в пълна тишина.  Капитана няколко пъти се опита да разбере каква е причината да го откъснат от началото на празненството с отбора му след толкова истощителна игра. Но не успя да разбере нищо освен, че заместник министъра на магията го търсеше. В крайна сметка се спряха пред врата, където непознатият го покани. Вратата след Делон се затвори. Не мога да ви кажа какво е станало зад тези врати, нито съдържанието на разговора, който са водили. Никой не може. Министерството отказва да коментира, а самият Делон отбягва и винаги заобикаля тази тема. Но на следващият ден от магьосник на магьосник се предаваше "Гаспард Делон - капитана и бияча на Френският национален отбор по куидич, беше уволнен без право на връщане в състезанията."
Още вчера всичко е било добре, а днес усещам, че загивам. Колко пъти човек може да умира и все пак да остава жив?
А вие. Вие можете сега да си поемете дълбоко въздух, когато Гаспард и до днес не може...
Хей, хей...издирва се учител по куидич! Имаме нужа от теб мастър йода! :D Ако някой си го хареса да драска ЛС за допълнения, уточнения и промени ;3