Името, което изниква в съзнанието ви, щом видите това лице, е Алекзандер Никълсън. Много от вас знаят само малки и незначителни части от историята му, като например как е бил роден в страна в Европа преди двадесет и шест години, преместил се в Лондон на 12 заедно с майка си и година по-късно престъпил прага на училището за магьосници Хогуортс. Приели го в Слидерин, завършил без много инциденти и един ден след това убил собствената си майка и още двама жители на Годрикс Холоу, използвайки черна магия. Заловен и затворен в Азкабан в продължение на точно три дни, той успял да избяга и от тогава не е бил забелязан нито от аврорите, нито от когото и да било другиго.
Ясно, слушали сте клюките на лелките от същата сграда и сте чели новинарските вестници. Поздравления за второто, хубаво е да се чете, а за първото не чак толкова. Но въпроса е, че Алекзандер Никълъс не е само това, което се говори и пише за него. Неговата история има начало, има и развитие. Не е просто убиец, не е просто черен магьосник. Той е върховният убиец и ужасяващо коварният магьосник. И както казах, всичко си има начало.
Алекзандер е роден в малко румънско градче, син на магьосник и магьосничка. Още като много малък баща му се превръща в алкохолик. Това кара Силвия - майката на Алекзандер - да иска да го разкара от живота на сина си, както и от своя, след като виждала накъде се развиват нещата. Но преди още да събере куража да му каже всичко това, мъжа си събрал багажа една вечер, взел всичките пари и избягал с първата евтина курва, която намерил из улиците на града. Така на четири години Алекзандер остава само с майка си. В днешно време има малко откъси от спомени с баща си, но само и единствено това. На мнение е, че този мъж не заслужава дори да бъде споменаван, затова никога и не говори за него.
След като обаче си тръгва, Алекзандер и майка му изпадат в доста кризестен период. Владимир я оставя с много дългове на стойност десет пъти толкова, колкото жената получавала от работата си като шивачка, затова се наложило да си намери и друга работа, с която да може да подпомогне осигуряването на хубаво бъдеще на сина си. Така през деня шиела дрехи, а през нощта дрехите били разкъсвани от тялото ѝ. Заради това Алекзандер често бил сам, нямало кой да му каже какво да прави и какво не и често се забърквал в неприятности, имайки се в предвид и силите, които имал. Именно затова, след като майка му събрала достатъчно пари, те се преместили да живеят в Лондон.
Първоначално било трудно за Алекзандер. Съседските деца му се подигравали заради акцента, който с времето изчезнал. И докато майка му се заела със стария бизнес, за да може Алекзанер да има всичко, той не излизал от вкъщи и се затварял все повече в себе си.
Година по-късно той намерил своите истински приятели в Слидерин и място, на което принадлежал, в Хогуортс. Може би по-често се забърквал в неприятности заедно с останалите слидеринци, но такъв му е характера. Бил от онези мистериозни лоши момчета, за които момичетата се разтапяли. И той знаел как да се възползва от ситуацията, в която се поставял. Въпреки всичко обаче се виждало, че Алекзандер притежавал голям потенциал, който само чакал да бъде разкрит и усъвършенстван. И това се случило. Ден след завършването му, точно пред собствените му очи, майка му била убита от двама от най-добрите му приятели, които научили с какво се занимава тя и поискали повече. Това довело до смъртта им, отсъдена от ръцете на Алекзандер с помощта на черна магия. Силата, която изпитал в пози момент била доста хубава. Но след тази случка той се затворил още повече в себе си, а що се отнася до приятелство - подобно нещо за него не съществувало. Най-лошото обаче тепърва предстояло. Бил обвинен в убийството не само на двете момчета, но и на собствената си майка поради незнайно какви причини. А превръщането му в черен магьосник изиграло лошо картите, затова бил изпратен с доживотна присъда в Азкабан. Но Алекзандер, бидейки невероятно амбициозният, коварно хитър и креативен себе си, успял да се измъкне от затвора само след три дни престой там, които според него са му били достатъчни. Пък и без това не обича да се задържа на едно място за повече време, не е в стила му.
Не обича да бъде командван и не спазва ничии заповеди освен своите. Не обича също и да му се помага, но се намерил в неизгодно положение, когато бил заобиколен от десетина аврори с никакви шансове да се измъкне невредим. Тогава се появила жена, от самото нищо, просто като спасителна светлина, и започнала да напада аврорите в гръб. Алекзандер не чакал друга покана, дал всичко от себе си и заедно, колкото и да не му се ще да признае, спечелили малко време, за да избяга. Жената обаче изчезнала толкова бързо, колкото се бе появила и Никълъс нямал време дори да попита за името ѝ. Но имало нещо в начина, по който се биела - тази страст, този пламък в синьо-зелените ѝ очи били уникални сами по себе си; с това желание за надмощие той видял отчасти себе си в очарователната жена. Ала защо му помогна? Какво иска? Защо и как? Просто случайно ли беше, появяваше се в правилния момент на правилното място или беше нещо друго? Имаше нещо у нея, което го накара да пожелае да я опознае. Най-малкото да научи името ѝ.
Клаудиа ла Фей. Това било тя. Отнело му доста време да я открие, което още толкова накарало мъжа да иска да я опознае.  Да разбере какво крие, коя е тя. Предизвиквала го и това се харесало и не се харесало на Алекзандер. Започнал да прекарва повече време с нея в опит да я опознае, макар и Клаудия да била против. Осъзнал колко много си приличали. И двамата крият доста неща и се  затварят в себе си. Не обичат да споделят ами обичат да печелят и угаждат на себе си. Преосмислят всяко свое действие, готови със заден план на секундата, със свои собствени виждания и мнения, инатливи, хитри, с амбиции. И в същото време можел да види милионите разлики помежду им. В действията, в изразяването на чувства и емоции, в мисленето. Но някак си се оказало така, че тези разлики си пасвали идеално. И бавно тя спечелила доверието му и Алекзандер осъзнал, че е влюбен; че тази черна магьосница бе успяла да открадне сърцето му преди той да осъзнае какво се случва. Но е прекалено горд да си го признае. Част от него знае, че тя заслужава повече от това, което той може да ѝ предложи, ала не знае, че тя също има чувства към него. Затова предпочел алкохола пред това да изрази чувствата си, в което така или иначе не е никак добър. Може би ще се окаже истина за него, че крушата не пада по-далеч от дървото? Защото все пак един алкохолик, какъвто е баща му, все трябва да започне от някъде, нали така?



Говорейки за баща, напоследък Алекзандер има чувството, че някой го наблюдава. Преди няколко дни пое нещата в свои ръце и разбра, че баща му е изпратил мъже, които да го следят. Оказало се, че Владимир не само е стъпил на краката си, ами има пари в излишък и мъже, които да работят за него. Иска да навакса за изгубените времена, но не знае, че Алекзандер и прошка са на две съвсем различни Вселени, доста далеч една от друга.