Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

First topic message reminder :

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп] - Page 3 6a1ae499jw1edu7dq3lwuj20c807zmyc

~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...

Едва сдържа стона си, който заплашваше да напусне устните и когато неговите се оказаха върху вратът и. Но не се задържаха там за дълго, за жалост. Но пък тя вече бе още по - близо до него, краката и бяха обвити около кръста му, тялото и се бе долепи до неговото, ръцете и бяха върху голите му гърди. Устните и се озоваха върху неговите, а езикът и проникна в устата му като докосна палаво неговият. Никога не бе правила подобно нещо, но някъде вътре в нея една частичка - може би от леля и Афродита подарък?! - я напътстваше.
- Повярвай ми, знам. - усмихна му се, но не можеше да отрече, че е притеснена. Искаше го, но в същото време при самата мисъл и идеше да избяга някъде, зареди това което се бе случило преди между тях. - Нали няма да ме накараш пак да...
Тя сведе поглед и се изчерви само при самата мисъл за пенисът му в устата и. Не мислеше за това, искаше го о друг начин...който щеше да е доста по - болезнен, ако бе чувала правилно. Дали и той я желаеше истински по точно този начин?
- Когато ме погледнеш...какво виждаш?

Ръцете ми се плъзгаха по гърба и. Исках да направя толкова много неща с нея, да я науча на толкова много неща. Не само свързани със секса, исках да я направя истинска богиня. Моята богиня. Съпругата ми щеше да го преживее... Някъде далеч от нас.
-Какво виждам? Виждам толкова много неща. - Плъзах пръсти през косата и. - Виждам малко момиченце, превръщащо се в жена. Виждам млада богиня. Виждам дете имащо нужда от закрила. Виждам моята богиня. - Целунах я отново. Исках толкова много неща в момента, че просто не знаех какво да направя. Исках да бъда с нея, исках да я докосвам, исках да види в мен закрилник, но и мъжа, който ще я притежава. Бутнах я внимателно на леглото и минах върху нея. Страха, който бях видял преди минути ме побърка напълно. Как можех да искам толкова различни неща от нея? Започнах да целувам отново врата и и внимателно плъзнах устни по раменете и. Разкопчах внимателно ризата и я погледнах.
-Няма да те карам да го правиш онова щом не го искаш. Няма да направим нищо, което не искаш. Но нима се страхуваш от мен?

Преглътна и го погледна. Бе леко тъжна. Искаше да формулира правилно изречението си.
- От теб? От мъжът който в момента е пред мен не. - каза тя и го целуна нежно. - Но от мъжът във въздушния мехур...
Очите и се разшириха при мисълта за толкова много вода, тялото и потръпна под неговото. Как можеше да се случва това? Как можеше онзи мъж да е този мъж? И тя да го желае повече от всичко на света?
- От онзи мъж се ужасявам... - призна. Надяваше се да не го ядоса, но тогава бе осъзнала едно. Той харесваше жените да ги е страх от него. А тя...тя в момента не изпитваше страх, дали щеше да я пожелае истински и първично само когато е на прага на умопомрачението зареди поредния Ад, който щеше да изживее. - Искам те..., но ме е страх..., а и ти сам го каза...аз съм дете.
Макар, че преди малко я бе нарекъл "млада богиня", нещо което и бе харесало.
Устните и се озоваха на вратът му, после на брадичката и пак върху устните му.
- Наистина ли ме желаеш? И би бил с мен въпреки всичко? Въпреки Зевс, въпреки Атина..въпреки съпругата си?

-Аз съм мъжът от въздушния мехур Мегара. Не го забравяй. -Не знаех защо, но донякъде исках да се страхува. Исках просто да знае какъв съм. Исках да знае, че страха и ме възбужда много, прекалено много. Това, което беше видяла там от мен бях аз. Аз и гнева. Аз и променливите ми настроение. Аз и възбудата ми от страха.
- Може да мога и да искам да бъда добър с теб, но онзи мъж е част от мен. - Повдигнах леко брадичката и. - Тъжна си. Виждам го. - Усмихнах се и нежно я целунах. - Желая те. Нямаш представа колко. - Плъзнах устни надолу към гърдите и. - Не ме интересува нито баща ти, нито майка ти, нито който и да било. Още по малко съпругата ми. Бившата ми съпруга. Искам само и единствено теб. За мен. - Минах още малко по надолу и засмуках зърното и. Колкото и да исках да я боли, знаех, че този миг трябва да бъде специален за нея и внимавах. Моите желания можеха да останат на заден план поне веднъж. Вдигнах глава към нея.
-Искаш ли да спра? - Върнах се на устните и и я погледнах. Щях да и дам пространството, което и бе нужно, за да реши дали да ме спре. Исках да знам, че осъзнава какво се случва между нас. Исках да знам дали тя иска да го направи. В крайна сметка тя беше все още дете и вероятно адски се страхуваше от този момент. Беше нормално. Знаех, че когато започнем да го правим тя ще бъде в ужас... Усмихнах и се леко. Въпреки цялото усилие, което полагах знаех, че самоконтрола ми ще се пропука всеки момент, така че се опитах да мисля за нещо друго.
-Какво виждаш ти, когато ме погледнеш?

Тя лежеше под него притеснена. Ризата бе разкопчана и платът се плъзгаше отстрани по тялото и. Очите му в момента бяха впити в нейните. Тя не знаеше какво да каже. Е всъщност знаеше, но дори самата мисъл я караше да се изчервява. Накрая просто се усмихна леко, погали го по лицето и поклати глава.
- Виждам...Бог. - подсмихна се. - Мъж който се възбужда от страха...нещо което искам да имам.
И впи жадно устни в неговите. Ръцете и се обвиха около вратът му и тя се надигна леко за да и бъде по - удобно. Бе и приятно, бе готова...искаше го. Но една част в нея трепкаше.
- Искам те, но ... - замълча и го погледна. - Няма да отрека, че ме е страх...не знам какво да правя, не знам и какво точно да очаквам...,но го искам. Искам те.
Знаеше, че научат ли Зевс и Атина за това ще се ядосат доста, но Мег наистина харесваше Посейдон, независимо какво бе станало между тях до сега. Този мъж който сега бе с нея, бе единствения човек който малко или много се интересуваше от нея...е по - скоро Бог. И тя се радваше, че е така. Че има все някого. И го искаше още повече.
- Поне този път...бъди внимателен...господарю. - и се отпусна отново на леглото загледана в него.

Прокарах едната си ръка през косата и, докато с другата се задържах над нея. Изглеждаше толкова мъничка под мен. Толкова крехка в сравнение с тялото ми, извисяващо се отгоре и.
-Не е нужно да ме наричаш така. Не и сега. - Плъзнах устни по врата, по гърдите и. Мислите се блъскаха в главата ми - до сега не осъзнавах, че е разбрала, колко се възбуждам от страха, от думата "господарю"... Но сега щеше да бъде различно. Трябваше да бъде различно. Надигнах се леко, за да разкопчая колана си и избутах панталоните настрани. Ръката ми се плъзна между бедрата и. Исках единствено да и доставя удоволствие. Бях изумен от себе си. Задвижих пръсти по нея и просто я наблюдавах. Беше невероятна. Притеглих се нагоре и внимателно захапах ухото и. Зацелувах врата и, нежно разтворих краката и и прошепнах.
-Искам просто да се отпуснеш. - Целунах я бавно и внимателно започнах да прониквам в нея. Не исках да мисля какво и е, осъзнах, че тя е само дете, а аз съм прекалено, прекалено надарен. Движих се съвсем бавно опитвайки се да и дам време да се справи.
-Добре ли си...?

Той бе огромен мъж, бе и надарен, нещо което тя вече знаеше. Но болката я стъписа, не очакваше да е точно това. Дали, ако бе човек щеше да се чувства по същия начин? Е нямаше какво да мисли над това защото не бе човек. И просто запремига сякаш нещо и е влязло в очите. Леко се издърпа нагоре и си пое въздух, а после пак се отпусна.
- Да. Мисля, че съм добре. - усмихна му се и го целуна. Пръстите и се заровиха в косата му, после се плъзнаха по гърбът му и накрая по мускулестите му ръце. Целуваше го страстно, нежно и настоятелно. Тялото и гореше под неговото, но с приятна болка. Да, приятна болка. Нямаше нищо общо с онзи ужас във океана, нямаше нищо общо с която и да е болка която е изпитвала преди. А тази дори заглъхна, като остави път на удоволствието.
- Моля те... - промълви след малко и извика. Бе стигнала предела си, а той надали беше вкарал и половината. - До тук...много е.
Промълви едва едва и в същото време изстена. Бе умопобъркана, знаеше, че прави нещо грешно, нещо което не трябва да прави и все пак и харесваше. А и това си бе нейния живот, ако Атина смяташе да си остане девица завинаги, това далеч не важеше за скъпоценната и дъщеря.

Спрях почти веднага. Знаех, колко в повече и идвах и се радвах, че поне ми бе казала. Бе преживяла достатъчно болка, а как когато проникнах в нея осъзнах, че наистина ще и бъде трудно да се справи. Целунах нежно устните и и я погледнах леко поизправяйки се.
-Добре, добре. - Започнах бавно да се движа, като внимавах да не превиша предала, който ми бе посочила. Точно сега не исках да я наранявам повече отколкото бе нужно. Ръцете ми шареха по тялото и и просто я пристикаха към мен. Исках я толкова много. Възбудата ми разтеше с всяка изминала секунда и сякаш все повече се побърквах. Устните ми се плъзгаха по нейните, по врата и, по гърдите и...
-Толкова много те искам. - Бе невероятно да бъде в ръцете ми. Секса с нея бе нещо, съвсем различно за мен, съвсем нетипично. Бях готов да свърша мигновенно, тя успяваше да ме побърка, но правях всичко, за да мога да дам на нея поне част от удоволствието, което изпитвах. Захапах леко ухото и, врата и, но не целях да и причинявам болка.
-Побъркваш ме... Докарваш ме до лудост.

- Радвам се да го чуя. - усмихна се тя. Отново го целуна, като захапа устната му. Никога не си бе представяла, че първия и път ще бъде с бог, при това с бога на моретата. Всъщност никога не бе и мислела реално по този въпрос. Зареди вечните местения и опасности от чудовища не е мислела, че ще има и нормална връзка..., но това тук определено не можеше да бъде наречено нормална връзка. А и каква бе тяхната връзка всъщност?! Той бе казал "бившата ми съпруга"... не можеше просто така да я отреже и да я прати някъде, нещата за боговете не стояха така. Но какво ли знаеше тя за тях? Бе живяла на Олимп много малко време, а за морето и Подземното царство нямаше какво изобщо да говори.
- Би ли ми позволил да съм отгоре? - попита го и леко се усмихна. Бе разбрала, че той предпочита да контролира нещата. Но имаше чувство, че ако може да е поне за миг отгоре и тя контролира повечето неща - което нямаше как да стане защото дори не знаеше какво да прави - щеше да успее да поеме още малко от него в себе си. - Моля те..искам да опитам нещо.

Погледнах я объркано. Не осъзнаваше ли, че ако тя е отгоре буквално ще я пронижа и ще я заболи много повече. Вече се бях убедил, че Мегара просто няма чувство за самосъхранение, но това успя да ме изненада. Загледах се в лицето и и накрая кимнах. Не можех да и откажа.
-Добре. - Излязох внимателно от нея и я хванах, за да се завъртим. Легнах и я придърпах върху мен. Държах кръста и, придържайки я внимателно и я оставих сама да се намести. Беше още по-красива. Косата и се спускаше по гърдите и, тялото и стоеше изпънато над мен...
Ръката ми се плъзна по кръста и, но продължавах да я държа. Не исках да пусна, точно сега просто не исках дали я боли. Ако беше друга жена никога нямаше да бъда толкова внимателен и нежен. Вероятно изобщо нямаше да се поинтересувам как се чувства. Бях свикнал жените да имат проблем с мен.
Прокарах пръсти през косата и.
-Толкова си красива.

Озова се върху него, но той я хвана за кръста. Придържаше я внимателно, значи приемаше доста на сериозно молбата и, нещо за което Мег му бе благодарна. Наведе се надолу и косите и се разпиляха по лицето му и по възглавницата под него. Устните и докоснаха неговите само за миг, сякаш за да го подразни, но това далеч не бе целта и. След като го дари с тази мимолетна лека целувка, спусна устните си по вратът му и го захапа. Малко по - грубо от очакваното, но далеч не искаше да опита това, затова се надигна след миг и се натисна надолу към тялото му.
Усети го как навлиза в нея още малко. Затвори очи и измънка зареди болката. Не искаше да вика, нямаше да има смисъл. Просто трябваше да свикне. Издаде тялото си леко назад и зарови пръсти в чаршафите.
Все още с затворени очи тя се натисна още надолу и този път не издържа, устните и се разтвориха и от тях се изниза стон, достатъчно силен за да сепне самата нея. Пусна завивките и се приведе напред , излягайки се върху него.
- Благодаря ти. - изрече тихичко, в ъгълчетата на очите и се виждаха сълзи, но лицето и грееше. Усмивката и бе истинска, чувствена. Не бе изпитвала нищо такова в живота си, но преди малко отново бе доказала, че няма чувство за самосъхранение или най - малкото , че болката и харесва.

Излязох леко от нея, с надежда това да спре болката. Не разбирах защо се подлага на това. Ухапването и ме изненада, но се усмихнах. Мег бе огън... Огън който ме подлудяваше, който ме караше да копнея все повече за нея. Не можех да повярвам, че само преди няколко часа бях готов просто да убия това момиче, същото това момиче, което сега ме докарваше до безгранична възбуда. Същото това момиче, което магически бе станало най-важното в живота ми.
Беше толкова невероятно докато лежеше върху мен...
-Аз ти благодаря.
Поставих ръце отново на кръста и започнах бавно да се движда в нея. Постепенно започнах да увеличам темпото, внимавайки отново да не и причиня болка. Давай и възможност сама да контролира дълбочината, да вземе от мен всичко, което пожелаеше. Лек стон се откъсна и от моите устни, дишането ми ставаше все по тежко, а движенията ми все по бързи. Исках да подлудя нея, да я накарам да изгаря, както изгарях аз.
-Мм... Богиня. Моята богиня. - Очите ми пробляснаха от собственическо чувство.

Надигна се и започна да се движи в такт с тялото му. От устните и започнаха да излизат стонове, които не можеше да стърпи. Хареса и това което той каза, харесваше и да я нарича богиня, но щеше да и хареса още повече, ако изричаше името и.
- Господарю... - изрече на свой ред тя и тялото и се разтърси от удоволствие. Кожата и пламна, а викът на удоволствие бе по - силен от колкото предполагаше, изтръгна се от устните и, отекна в стаята и после заглъхна, а тя отново се отпусна върху него и дишаше тежко. Все още го усещаше във себе си, но сега всичко бе далеч по - замъглено. Премигна няколко пъти за да избистри зрението си, но дишането и все още не се бе възстановило. - Това беше....невероятно.
Изрече между тежките поемания на глътки въздух, но не изчака да си набави още, а се вкопчи в него. Започна да го целува като за последно, точно в момента имаше чувство , че не и трябва въздух, имаше нужда единствено от мъжът под себе си.

- Господарю...
Бях готов да полудея когато чух тази дума, да се откъсва от устните и. Усетих как Мег затрепера върху мен и я притиснах към себе си, свършвайки едновременно с нея. На мен също ми идеше да закрещя.
Оставих да се отпусне върху мен, за да си вземе дъх. За мен това бе едно най-силните изживявания, които бях имал от векове. Обвих ръце около нея, когато тя се вкопчи в мен и започна да ме целува. Изръмжах тихо и се обърнах така, че да бъда върху нея, напускайки тялото и. Меджу целувките успях да просъскам.
-Ти... Си... Невероятна... - Впих устни в нейните сякаш нямаше да я пусна никога повече. Ръцете ми се плъзнаха по нея и я притиснаха в мен. След няколко секунди... Или минути... Или векове се дръпнах леко от нея и се просах на леглото придърпвайки я отново да легне да гърдите ми.
-Никога няма да ти се наситя Мегара. Мога да остана тук с теб завинаги. - Целунах челото и и я погледнах в очите. - Можеш да ме побъркаш... - Замълчах за миг и осъзнах, че любопиството ми е адски силно. - Защо ме нараче така през единственото време, когато със сигурност нямаше нужда? - Не исках да ме разбира погрешно, нито се оплаквах, нито смятах да я принуждавам да ме нарича така през останалото време, когато сме само двамата, но все пак исках да знам.

- Защото мислех, че ще ти хареса. - призна тя. Главата и бе на гърдите му, а тялото и бе сгушено до неговото. Бе толкова малка и крехка в сравнение с него. С показалец рисуваше кръгове по стегнатия му корем, а от време навреме предвижваше пръста нагоре - надолу по тялото му. Обърна глава към него и го целуна.
- Иска ми се да остана с теб завинаги. - изрече и тя, но тежка въздишка се отрони от устните и. Леко се надигна и се облегна така, че да се подпре на ръцете си, като легна по корем. Сините и очи се впиха в неговите изучаващо. - Но нито аз мога да остана тук завинаги, нито ти.
Очите и се отместиха към прозорците в другия край на стената, не виждаше нищо от завесите, но си представяше градът. Не знаеше дали е ден или нощ, не я и интересуваше..., но не можеше да остане тук вечно.
- Ти имаш задължения към хората си, трябва да бъдеш в двореца си и , ако имат нужда от теб да направиш всичко по силите си. - сигурно звучеше дразнещо, но това бе тя. - А аз...аз трябва да се върна при другите пулобогове. Най - малкото те са моето семейство, трябва да работя за да оцелеем и да се бия с тях...

Погледнах я объркано. Защо изобщо ми говореше за неща, които в момента ни най-малко не ме интересуваха. Една част от мен знаеше, че трябва да върна в замъка, но просто не исках. Предпочитах да остана в този апартамент. С нея. Понечих да я прекъсна, но Мег спомена своето връщане на улицата и аз стиснах зъби. Не можех просто да я оставя да се върне на улицата. При чудовищата и хилядите неща, които я заплашваха. Повдигнах се леко и я погледнах.
-Искам да изясним три неща... Три много прости неща. - Усмихнах се нежно с надежда тази усмивка да успокои и самия мен. - Първо - на мен ми харесва да бъда с теб. Няма нужда да се насилваш да казваш разни неща... Второ - задълженията ми в момента се свеждат до това да те прегръщам. Нищо друго не е толкова важно. И трето... - Отместих поглед някъде напред към стената. Знаех, че както и да формулирам това, вероятно след като го чуе отново ще се опита да крещи по мен. Стиснах зъби и в очите ми проблясна гняв.
-Не мога да те оставя да се върнеш на улицата. Просто не мога... Приеми го така - ако знам, че си в постоянна опастност през цялото време ще стоя някъде край теб. Няма да се затворя в двореца си и да те оставя сама.

Тя въздъхна и извъртя очи.
- Нещата не са толкова прости. - заяви леко намусено. Защо той трябваше да е толкова покровителствено настроен? - С повечето чудовища мога да се справя и сама...
Сети се за случката с минотавъра и реши да замълчи, поклати глава и сплете пръстите на едната си ръка с тези на неговата. Той трябваше да я пусне и да не я следи, защото нямаше да е редно. Пък и другите може и да усетеха нещо.
- Няма друг начин. Ние сме около седем души в онази къща. Всеки си има място, всеки си има задължения, всеки си има работа, всеки си има място в стратегията ни на бойното поле. - изрече. Сред тях имаше и две деца на по пет годинки, които не бяха допускани до боевете с чудовища, но се учеха за бъдещето. Но всеки си знаеше мястото, а те не искаха да губят когото и да е. Преди яха девет и то като не се броят двете нови допълнения... сега се справяха макар и едва - едва.
- Не мога да ги оставя разбираш ли? Но не мога и да приема факта, че ще си все край мен като...бавачка. Няма да бъде редно... просто аз ще внимавам повече и...колко е часа изобщо? От кога съм тук?
Все пак и тя имаше задължения към тези хора, едно от тях бе работата. А сигурно и щяха да тръгнат да я търсят. Не искаше да ядосва Посейдон, но в момента говореше само истини, които имаше чувство, че няма да му се харесат.
- Моля те...разбери ме!

-Не. Не мога да те разбера. Нито теб, никой някой от останалите... - Поклатих глава и свих устни в опит да контролирам напиращия в мен гняв. Не можех да я обвинявам за живота, който бе водила до сега, но това вече можеше да промени. И аз просто не можех да приема тя да се мотае сама из града. Дръпнах се леко без обаче да пускам ръката и.
-Знам, че с повечето чудовища можеш да се справиш сама. Но там е въпроса. С повечето! - Натъртих леко на последната дума и продължих. - Защото ако можеше да се справиш с всички в момента нямаше да бъдеш в леглото ми. - Погалих внимателно косата и пуснах ръката и. Предърпах я към себе си и обхванах лицето и, за да ме погледне в очите. Исках да се изгубя в нейните... И най-вече исках да приключим този спор по лесния начин.
-Мегара... Не мога да те оставя да се скиташ сама из Ню Йорк. Просто няма да се случи. - Осъзнах, че все още е гола и мислите ми трепнаха за миг в различна посока. Поклатих глава, за да прочистя ума си и продължих.
-Иди в лагера на нечистокръвните. И ти и всички полубогове, с който живееш. Там ще бъдете в безопастност. Ще се научите да се отбранявате и сами. Ще мога да бъда спокоен за теб. - Впих очи в нейните с надежда да се съгласи. Просто да се съгласи. Нямаше да приема "не" за отговор, но не исках да я карам насила.

Тя присви очи и се дръпна рязко от него.
- Съжаляваш ли, че съм в леглото ли? - попита ядосано. Нямаше само той да се ядосва и тя го можеше. - Защото аз не съжалявам...
И все пак не се приближи до него, издърпа обаче ризата и я облече отново. Загледа се настрани. Знаеше, че това което предлага той е много по - добро като вариант. Всички те да отидат в този лагер, преди бе говорила с някои от боговете и тактично ги бе попитала за лагера. Знаеше, че е безопасно място за децата на пулобоговете. Там имаха и храна и вода и подслон. А дните им можеха да бъдат ангажирани все с приятни неща, до колкото знаеше имаше и езда на пегаси, нещо което дори не можеше да си представи.
- Добре. - погледна го след малко. - Ще говоря с тях, но ако дори само един не е съгласен няма да мръдна от града. Оставям с тях. Но в случай, че всички се съгласят ТИ ще ни придружиш до лагера в човешката си форма...ще се представиш за мой чичо или нещо такова и ще ни придружиш.
Бе сериозна, гласът и бе даже леко студен. Ако това бе някой друг и беше споменал лагера тя щеше да откаже на секундата, но в момента се говореше за още шест живота. Знаеше, че за пулобоговете там ще е много по - безопасно, стига да стигнеха без проблеми...стига да стигнеха живи.
- Там наистина ли яздят пегаси? - попита тихичко защото любопитството в нея вече надигаше глава с ококорени от вълнение очи.

Погледнах я кротко.
-Добре, ще ви придружа до лагера. В човешка форма. - Всъщност не възразявах срещу това. Щях се да се радвам да я придружа точно аз, но нямаше никаква възможност да се представя за чичо и. Просто нямаше как да оставя група глупави хлапета да ми говорят както си искат.
-И ще се представя за себе си. Съмнявам се да знаят, коя си така че ще трябва да измислиш защо съм теб. Но ще бъда Посейдон. - Дръпнах я към себе си, така че отново да попадне в ръцете ми и я целунах. - Не се сърди. Не мога да оставя някой да ми говори непочтително. - Е, тя най-добре знаеше точно това. Погледнах я в очите и се усмихнах. Беше попитала за пегаси, така че явно бях успял да предизвикам любопитството и за лагера, а това бе хубаво. Сигурен бях, че ще се чувства добре там.
-Има пегаси, да. И има уроци как да се яздят... Макар че предпочитам аз да те науча. - Целунах я отново. - След като приех условията ти, ти ще приемеш ли още едно от моите? - Прехапах устни, знаейки, че това, което казвам няма да и хареса. - Не мога да допусна някой да види как ми говориш. В крайна сметка аз съм бог, а всички смятат теб за обикновенно дете. Трябва да се държиш... правилно. - След миг добавих. - И никога, нито за миг не си помисляй, че съжалявам, че си с мен Мегара. Нито за миг.

Тя повдигна вежда и наклони главата си на една страна.
- Хм...как ти звучи "Здравейте хора. Съжалявам , че изчезнах така, но пък имам изненада. Това е Посейдон, намерих го на улицата да хапва хотдог" ? - трябваше да се измисли някаква причина за това какво ще търси бога на моретата при тях и защо ще ги изпраща лично до лагера. Не можеше да се е появил от нищото, защото му е станало жал за банда хлапета било те и деца на богове. - И не се притеснявай...ще се държа...прилично. До колкото е възможно.
След миг се покатери върху него и се излегна отгоре му като впи устни в неговите. Харесваше и да го целува, бе толкова приятно. Харесваше и и когато той изричаше името и. Невероятно чувство на наслада я изпълваше щом го чуеше.
- И как ще ме научиш да яздя пегас...когато нямаме такъв на разположение. - подсмихна се след малко. - Надявам се не е много по - различно от обикновен кон...защото в това поне ме бива. А и като споменах хотдог...тук имаш ли някаква храна?
Леко се изчерви, но определено бе гладна. След всичко това което се бе случило и трябваше храна, но нямаше нищо конкретно на ум.

-Ами... Малко по-различно е. Е, добре де - свих леко рамене. - Много по-различно е. Да кажем, че пегасите са малко по-своенравни. - Гушнах я леко. И се замислих, че явно щеше да ми се наложи да зареждам този апартамент с храна. Сега тук нямаше нищо. Никога не ми би било необходимо.
-Ще измислим някаква история. Да кажем, че съм загубил бас с Дионис и той ме е прецакал да заведа групичката хлапета до лагера. - Вдигнах рамене. Това бе в стила на бога на виното, а когато го опознаеха щяха съвсем да повярват на глупата история. Захапах леко нослето на Мег и се дръпнах.
-Виж Мег, сериозен съм. А не съм някой, който ще допусне, някой, дори и момичето му, да подкопава авторитета му. Трябва да се държиш прилично, когато сме сред други хора. Независимо дали богове, полубогове, сатири или нещо друго. - Надявах се да ме послуша. Щеше да бъде по-лесно. Никога не бих я наранил, но ако някой след нея си позволеше да се държи по начин различен от пълното уважение щеше да ми се наложи да го удавя, само, за да докажа, че няма да го допусна. Погледнах я и изрекох всичко това на глас.

Тежка въздишка се отрони от устните и тя се надигна, кимна леко.
- Разбирам. - в гласът и се долавяше тъга, но тя наистина разбираше какво има предвид той. Затова се насили да се усмихне. - И ще внимавам какво правя...и говоря. Но..., ако някой от тях направи нещо не както трябва...
Очите и срещнаха неговите. Мег се притесняваше за другите деца. На всички тях им бе ясно, че са деца на богове, но се питаха защо родителите им като богове не им помагат поне малко, защо дори не знаят кой на кого е.
- Те от време на време много се сърдят на боговете. - призна тя и направи гримаса. - И..., ако някой от тях каже или направи нещо което не ти се хареса... моля те не го наранявай. Изкарай си го на мен, а не на някого от тях. Моля те.
Не знаеше дали той ще приеме предложението и, но вътре в нея нещо крещеше каква глупачка е и ,че той никога не би приел такова неща.
- Моля те...някои от тях са още деца...повечето нямат и десет. - сви устни и зачака реакцията му като леко трепна в ръцете му.

Очите ми се вдигнаха и се вгледаха някъде в пространството. Защо на всички полубогове им бе толкова трудно и толкова роптаеха срещу нас. В крайна сметка вече наистина бяхме започнали да признаваме децата си, когато навършат дванайсет. Толкова ли беше трудно просто да си стоят при смъртния родител до тази възраст и да почакат. В крайна сметка щяхме да намерим сатир, който да ги прибере, ако видехме, че никой не ги е открил все още. Завъртях уморено очи и погледнах Мег.
-Знаеш, че няма да те накарам ти да плащаш чуждите грешки. Не бихте те наранил. Няма да мога да си го изкарам на теб. - Поклатих леко глава и осъзнах, че тя наистина се безпокои за децата, с които живеше. Нямаше да им дам да се отнесат непочтително към мен, но щях да се опитам да ги изпепелявам при най-малкото нещо. Кимнах сковано.
-Добре, да кажем, че няма да ги убия при най-малката непочтителна дума. Ще се опитам да бъда малко по-търпелив, но не давам гаранции за границата на търпението ми. Ще направя каквото мога. Но ти ще им обесниш как трябва да се държат и наистина искам да си наясо, че няма да накажа теб.

Тя му се усмихна любвеобилно и го дари със страстна целувка.
- Благодаря ти...ти си бог. - подсмихна се, отново се зае да целува вратът му и да си играе с пръстите му. Усети аромата му по кожата си и това я накара буквално да засияе. - Невероятен си.
Промълви след малко, а после се изхлузи от него и се сви като го обгърна с ръка. Полежаха така в мълчание докато Мег не се изправи рязко не му се ухили и не се опита да докара възможно най - милия си поглед. - Хайде! Нека да тръгваме! Да вървим при останалите пулобогове и да ги питаме.
Изправи се от леглото като леко залитна, но успя да запази равновесие. Погледна рибките в аквариума, огледа и леглото, след което цялата стая. Може и да бе прекарала малко време тук, но го прекарала с него и това място щеше да и липсва. Тежка въздишка се отрови от устните и, но на лицето и имаше усмивка.
- Надявам се, че ще дойдем отново тук някой ден. - и макар да бе само по една риза, те тръгнаха към старата порутена къща, но по пътя посетиха няколко неотложни дестинации, като магазина за дрехи и супермаркета. - Благодаря ти.
Изрече тихо Мег, надигна се на пръсти, придърпа го към себе си и го целуна, след което го пусна сякаш нищо не е станало и прекрачи прага на къщата която делеше с останалите деца. Още щом отвори вратата чу името си. Някой я викаше.
- Е кой друг да е...не мисля, че минотавъра ще има ключ или ще влезе толкова спокойно. - тя пристъпи в нещото което наричаха "хол" и се облегна на касата на вратата с дяволита усмивка на лице. - Хайде съберете се. Имам предложение за вас. - изрече го по - силно за да я чуят всички, независимо къде в къщата са. След малко се появиха двете дечица, те бяха брат и сестра, и се затичаха към Мегара за да я прегърнат.
- Хей, отнесохте ме! - засмя се тя и разроши косите им. След малко се появи и най - големия сред тях, русокосо момче на петнадесет. Явно току що излизаше от банята защото бе без горнище, а само по дънки и косата му бе мокра. Приближи се към Мег и я прегърна.
- Отново си се изгубила по улиците на живота,а ? - подсмихна се той, а Мегара просто го изгледа уж ядосано, но накрая и тя се засмя.
- Сядай и кротувай. - предложи му с леко присвити очи. - Сега сериозно. Без писъци, без мрънкане, без съскане и без каквито и да е звуци...това е Посейдон. Пределно ви е ясно кой е господаря Посейдон нали? Не трябва да ви чета лекция на тема "гръцки легенди и митове", надявам се. Та... има място на което може да отидем. Място за децата на пулобоговете. Нарича се "Лагерът на нечистокръвните" и до колкото разбрах там има доста деца на богове. Там те се учат да се борят с чудовищата..., но те не пристъпват в самия лагер защото той е защитен. Е какво смятате? Нека да отидем?
Шума бе очакван, но всичко стана толкова бързо. Хората се разтичаха наоколо и започнаха да взимат всичко най - нужно. Някои благодариха на Мег, поклониха се на Посейдон и пак изчезваха в някоя от стаите.
- Какво стана току що? - попита с разширени очи тъмнокоската, а отговора дойде минути по - късно. Всичките останали шест деца бяха строени пред нея готови да тръгнат на минутата, някой даже се бе погрижил и за нейния багаж. - Значи сега се събрахте за няма и десет минути, а миналия път когато ни нападна ... какво всъщност ни нападна? Та както и да е, миналия път когато се местехме ви отне два часа...нямам думи!
- Хайде де Мег, усмихни се! - подкачи я голямото русо момче и взе чантата на малкото момиченце за да не и тежи. Мег въздъхна тежко, обърна се и излезе през вратата като погледна към небето, след което напред...за да започне нов живот на ново място, може би на място на което щеше да се задържи за по- дълго.

» Welcome to Camp Half-Blood [РП на тема Боговете на Олимп]
» Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. [ РП на тема "Боговете на Олимп" ]
» Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Similar topics

Similar topics