Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

First topic message reminder :

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп] - Page 12 6a1ae499jw1edu7dq3lwuj20c807zmyc

~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...

Подсмихнах се и се изправих. Чаршафа се свлече на леглото, но не ме интересуваше, хлапетата бяха в другата стая. Приближих се към Мег.
-Дори не знам за какво ми се извиняваш. - Наистина не знаех. Но това можеше да почака. Хванах ръката на Мег и я придърпах към банята. Тя беше споменала нещо за компания под душа... А аз можех да и осигуря таква. Гушнах я и я наместих под душа сваляйки ризата от нея.
-Е, доволна ли си от компанията? - Погледнах нагоре към душа и само след миг върху нас се изля силна струя вода с перфектна температура. Целунах леко момичето, но след миг ми хрумна, че може би просто е искала да си вземе хубав нормален душ. А двете дребни щяха напълно да откачат ако разберяха, че сме сами. Дръпнах се от Мег и излязох от обсега на водата.
-Отивам при дребните, няма да досаждам повече.

Мег се наслаждаваше на Посейдон и на водата, но после той се отдръпна. Тя направи физиономия, но не каза нищо. Ако той и досаждаше то тя бе сатир! И то сатир, който не обича плодове, зеленчуци и ядеше месо...сатир тиранозавър.
Изкъпа се набързо след което се зае да подсуши косата си, но това нямаше да стане без сешоар, а Дионис някак си бе пропуснал да добави това в чантата и. Затова излезе от банята и се преоблече набързо като този път сложи тениската от лагера, макар да предпочиташе ризата на Посейдон.
Точно влизаше в стаята когато доставиха храната, имаше какво ли не всъщност, но Мег си взе просто един банан.
- Кога ще тръгваме и на къде? - попита тя като отчупи една част от банана и започна да я яде. Бе се свила леко на дивана , а малките се бореха нещо до нея. Нищо чудно Мегара отново да хванеше фобия от тези деца. - Хей по - кротко иначе ще ви заменя за някое куче! Знаете ли, че винаги съм искала куче?
Скастри ги тя когато те буквално се бутнаха в нея. Все пак не им бе майка или сестра за да се държи мило с тях. Точно в момента започваха да и се качват на главата и явно го осъзнаха защото я погледнаха засрамено и седнаха кротко.

Навлякох набързо чифт чисти дънки и прилепнала ярко червена тениска. Е, ето, че отново бях нормален човек. Погледнах хлапета, зяпащи телевизора седнали на дивана и се заех отново да прегледам багажа ни.
След малко Мег излезе от банята, оправи се и се настани до децата скастряйки ги, че се боричкат едва ли не върху нея. Въздъхнах дълбоко и захапах един от сандвичите, които бяха донесли със закуската.
-Тръгваме в момента в който се нахраните. А на къде... Към най-близкия град в който можем да се разходим? - Звучише ми логично. Мег бе казала, че иска да обиколим няколко нормални места и аз бях приел, така че...
Седнах на леглото и ги погледнах.
-Къде ви се ходи?

Мег го погледна с леко присвити очи, а после се усмихна.
- Когато стигнем въпросния близък град ще ти кажа къде ми се ходи. - подметна тя, но това не бе особено добра идея защото малките веднага започнаха да предявяват претенции и тя извъртя очи. Стига де! Не бе честно те да имат чааак такова мнение, при положение, че тя самата дори не бе имала първа среща с този мъж и времето което можеше да прекара с него бе изключително ограничено.
- Като се замисля...ще отидем в някой аквариум и може би ще се опитам да нахраня някоя акула с вас... ако и се помоля много мисля, че ще се съгласи. - смени канала на телевизора на някакво детско в което те се зазяпаха почти мигновено, детските мозъчета бяха толкова лесни за манипулиране, направо не бе истина.
Детското и закуската скоро свършиха затова и всички се стегнаха за път. Мег реши , че оранжевата и блуза все пак ще изглежда доста странна на хората от големия град затова я смени набързо с ризата на своя любим и тръгна след децата към изхода на хотела ,а после зае обичайното си място в колата - отпред на спокойствие.
- Така и не разбрах дали ти хареса. - Мег леко размаха книгата за да покаже, че уж говори за нея, но всъщност бе сложила пръста си върху заглавието на една от главите "любов" , а после незабележимо, почти сякаш случайно плъзна ръка по бедрото си. Децата надали изобщо ги слушаха, но тя нямаше намерение в прав текст да говори за това. А и дори не знаеше всъщност защо го пита, при положение, че единствения задоволен вчера бе самата тя. - Ще се реванширам обещавам.

Погледнах бегло какво ми показва и след миг се усмихнах.
-Мда... Хареса ми. - Погледнах я с един от най-перверзните си погледи. Мег явно така и не беше разбрала, че дори при най-малкия намек за секс аз бях готов да разкъсам дрехите и на мига. Не беше хубаво да ми задава такива въпроси докато шофирам, особено имайки предвид, че предишната вечер така и не бях свършил. Хвърлих кратък поглед на децата отзад, които обаче ни бяха обърнали гръб и гледаха през задния прозорец. Е, това ме устроиваше идеално.
-Не е хубаво да ме дразниш Мегара... - Свалих едната си ръка и бавно започнах да я плъзгам нагоре по бедрото и. Погледнах я за миг и лека усмивка се плъзна по устните ми. Беше забравила, че и аз мога да я дразня, може би даже в това бях най-добър.
-Аквариум? Наистина ли искаш да храниш акулите? Аз нямам нищо против, морските животни ме обожават. - Гледах в пътя и говорех бавно, но ръката ми продължаваше да се разхожда по бедрото и. - Може дори да идем да поплуваме някъде ако искате...

Мег му се усмихна чаровно и уж невинно. Явно и тя имаше периоди като животните, може би съвсем тактично можеше да се каже, че се е разгонила?!
Хвана ръката му и захапа леко пръста му. А най - странното от всичко това е, че се чувстваше съвсем нормално и себе си. И никога преди не и се беше случвало да се държи така. Явно все пак някой трябваше да намали дозата и наркотик. Не трябваше да остава с Посейдон за повече от два дни в годината, защото иначе лошо им се пишеше и на двамата и на всички около тях.
- Мм да, искам да нахраня акулите, но с децата. Надявам се това да не е проблем. - тя повдигна рамене и чу леко мрънкане от задната седалка. Дали бе за тях или защото двете деца нещо си говореха, един бог знаеше. Но Мег се надяваше да не слушат, явно просто не се бе наговорила вчера. Преплети пръсти с неговите и направи физиономия при предложението му.
- Плуване? А не...без мен. Твърде ми е мил живота. - и все пак очите и светнала с опасен блясък само при мисълта за Посейдон с колкото се може по - малко дрехи. Искаше го и за първи път в главата и съзнанието и нямаше мисли за нищо друго, което да я притеснява.

Наведох се леко към нея и я дръпнах към себе си, така че да мога да говоря в ухото и.
-Знаеш ли колко е хубаво във вода? - Дръпнах се и отново се загледах в пътя. Сега вече определено бях недоволен, че децата са с нас. Можеше да правим толкова по приятни неща в момента. Въздъхнах и погледнах Мег.
-Стига де, ще бъде забавно. Плуването е много приятно стига да имаш добър учител. Всичко ще бъде наред. - Така или иначе трябваше да я науча да плува. В крайна сметка щеше да бъде съпруга на господаря на моретата, не можеше да се страхува от вода. А и, когато бе с мен нямаше да и се случи нищо лошо. Хвърлих поглед към хлапетата.
-Вие деца искате ли да поплуваме?
-ДА! - Изглеждаха толкова възторжени от идеята, че просто избухнах в смях.
-Е Мег... Трима на един сме. Сигурен съм, че ще се съгласиш... В крайна сметка ще бъдеш с мен, какво толкова може да стане?

"Баща ти да ме изяде жив" , това би казала , ако не знаеше, че Скот всъщност е Посейдон и , ако всъщност самата тя нямаше връзка с Посейдон, но сега просто повдигна рамене. Беше обезоръжена. Но това не променяше факта, че я бе страх. Този лек страх бе потушил насладата и възбудата и, и Мег се дръпна от своя любим.
- Плуване, вода, мокро, липса на въздух... - поклати глава. - Това не е за мен наистина...
Обаче като гледаше в очите на Посейдон знаеше, че той няма да я остави да се удави или нещо такова. А и кой би бил по - добър учител от бога на моретата щом ставаше дума за плуване. Затова претегли наум причините "за" и "против" и учудващо, ако се изключеше мрънкането и причините "за" бяха повече. Затова тя въздъхна и го погледна като протегна крак и погали члена му през панталоните и натисна малко по - силно то необходимото. Какъв късмет, че децата си гледаха през задния прозорец.
- Добре...съгласна съм. Имам ли избор всъщност?! - а нещо в погледът и тонът и казваше "Ще ти го върна тъпкано любов моя". Докато не се пресегна да го целуне по бузата и не сложи ръка на мястото където преди малко бе кратък и. Стисна го леко, облиза устна и присви очи. - Знаеш, че те обичам нали?
После се отдръпна сякаш нищо не е станало и сведе поглед към книгата си, като пак се бе облегнала на вратата на колата и босите и крачета - с розови усмихнати чорапи всъщност - бяха на седалката.

Прехапах устни и се покашлях леко. Тя просто си играеше с мен, а това никак не ми допадаше. Хлапетата все още се занимаваха отзад, така че аз се протегнах и разходих ръка през бедрата и, настанявайки я между тях и движейки я съвсем леко. Не само тя можеше да ме дразни. И скоро щеше да се научи, че е по-добре да не го прави.
-Нямаш. Нямаш никакъв избор... - Хвърлих и перверзна усмивка. - Ако толкова не искаш винаги мога да те завържа и да ти покажа, че няма нищо страшно. - Намека ми си личише във всяка една дума. - А нали знаеш, че ако много ядосваш някой той може да те накаже. Наказвали ли са те? - Прехапах леко усни. Сега вече я доста по открито и напомнях какво се случи преди време и какво може да и се случи отново ако продължи да се опитва да си играе с мен. Щях да се погрижа този път обаче да си вземе поука, че не бях човек, който ще се остави лесно.
-Трябва да внимаваш Мег....

- Хм..не бях ли казала, че ще ти го върна тъпкано? - изрече тихичко Мег и повдигна вежда. Погледна към децата за един кратък миг, а после отново насочи вниманието си към Посейдон. - Не знам какво има в твоята чанта, но този който ти ги даде явно ти чете мислите.
Мег подбутна своята чанта с ръка към него. Вътре имаше въже, което бе забелязала още вчера, но си бе замълчала. Бе помогнала на децата с техните раници, но там нямаше въжета. Кой знае, може би Посейдон сам бе настоявал за това.
Тя хвана ръката му и я разходи по себе си, а после я пусна. Все още го гледаше сериозно, но едва част в нея - може би онази част която заслужаваше да носи титлата "психопат" - потръпваше приятно. Искаше да го дразни, но искаше да получи и един вид наказание от него макар и да помнеше последното и то да не и бе харесало много. Той се бе опитал да я подлуди, буквално.
Мег се замисли как може да разграничава чувствата и мислите си толкова добре? Това никога не и се е отдавало и в главата и винаги е било каша, но след снощи... след като бе успяла да изолира ужаса сега някак си също успяваше да се контролира и на всичкото отгоре да флиртува, може би, с него? Но не знаеше дали всъщност се справя добре с тази си задача. Все пак никога не бе имала нормална връзка и не бе привлякла погледа на Посейдон по нормалния начин.
- Май не съм от най - послушните, а? - подсмихна се тя. - Може би заслужавам наказание..., но може би и ти заслужаваш нещо такова. Замислял ли си се какво би било, ако ролите бъдат разменени? Ако въжето всъщност е в моите ръце? Тогава може би ще си в опасност.
Някак си самите и думи далеч не навяваха сексуален смисъл, или може би нямаше да навяват на онези които не мислеха за това и не знаеха целия им разговор. А и всичко това не би говорило нищо на две десет годишни хлапета.

Повдгинах възмутено вежди.
-Аз заслушавам наказание? Мне, не мисля. Мисля, че ти си играеш с огъня и просто не го осъзнаваш. - Усмихнах се и върнах погледа си на пътя. В крайна сметка тя наистина не разбираше както точно може да и се случи и колко благородно бях постъпил предишния път и колко по-лош можех да бъда. Най-малкото поне за едно и бях угодил. Явно следващата ни нощ в хотел щеше да бъде по интересна от изминалата.
-Не мисля, че някога ще разбера какво е да съм от другата страна. - Поклатих леко глава. Това просто нямаше как да се случи.
Скоро навлязохме в някакъв град и за щастие се оказа, че има аквариум. Карах по табелите, но скоро осъзнах, че усещам съзнанията на морските животни и е много по-лесно да се ориантирам по тях. Само след няколко минути вече спирах пред красива сграда и се разтоваихме от колата.
-Е, това е воден свят. - Оставих децата да вървят пред нас и леко плеснах задника на Мег.

Мег го погледна възмутено.
- Старче, изключително си перверзен. - и му смигна закачливо. Самата тя направо прекаляваше, но получаваше внимание от него и това и харесваше. Не я интересуваше какво може да стане точно в момента просто хвана ръка му и се притисна към него. - Осъзнаваш ли, че за първи път отиваме някъде където не е апартамента ти след като си ме убил или замъкът ти за да се бия?! Е стаята ти тогава нея броя...
Макар, че спомените от тогава извикаха усмивка на лицето и, която просто нямаше как да бъде премахната. И така хванати ръка за ръка те вървяха из тълпата докато разглеждаха наоколо. Децата се радваха на всичко и тичаха от едно място на друго, а Мег все още не можеше да осъзнае какво става. Застана пред някакъв голям аквариум където преминаваха няколко бели акули.
- Знаеш ли... винаги съм харесвала акулите. Не знам дали ме е страх от тях, но мисля, че не... за разлика от паяците. От тях изпадам в ужас. - подсмихна се щерката на Зевс докато си играеше с пръстите му и гледаше захласнато морските обитатели пред себе си.

-Аз? Перверзен? Никога... - Засмях се и се загледах в аквариумите. Не ми допадаше да виждам морски животни живеещи в затвори. Поклатих леко глава и върнах вниманието си на Мегара.. Сега не бе момента да мисля за друго освен за нея. Ръката ми отново се плъзна по гърба и и се намести в задния джоб на дънките и.
-Акули, а? Може някой път да пояздиш някоя с мен ако искаш. - Едва ли щеше да иска, но можех да го уредя. Щеше да и хареса в крайна сметка. Не можех да повярвам, че харесва акули, може би едно от малкото морски същества, което с удоволствие би закусило с нея. Е, тя си беше странна, вече нищо не трябваше да ме изненадва.
-Знаеш ли... Нямам търпение да се върнем в Ню Йорк. Знаеш ли какво ще ти се случи? - Целунах я леко. Имах красиви планове... - Между другото, защо избра да дойдем точно тук? Не е ли малко странен избор?

Тялото и трепна приятно при допира му, а когато заяви, че изборът и е странен тя просто се засмя. Погледна го и поклати глава.
- Може и да е странен, но кога съм правила нещо нормално и смислено? - повдигна вежда тя. - А и аз винаги съм обичала животните...не ми харесва, че ги затварят така, но пък като искам да ги видя...няма да влизам във водата я! За разлика от малките изчадия. Тях трябваше да разкарам нанякъде за да имам време с теб, колкото и грубо да звучи, а те повярвай ми са способни да намерят начин да влязат в някой от всички тези аквариуми...което ме притеснява, ако трябва да сме честни.
Но вместо да направи нещо относно децата Мег просто се надигна на пръсти и впи устни в неговите. Беше сложила едната си ръка на бузата му, а другата бе на вратът му. Отдръпна се след около минута доволна.
- Та кога се връщаме в Ню Йорк любов моя? - навлязоха в зала с много аквариуми вградени в стените. Не бе особено препълнено затова и бе лесно да се видят рибките. Мег видя Ария и Пол край един аквариум със жълти риби как ги наблюдават и си говорят нещо. Тя самата застана пред прекрасен аквариум с невероятно морски рибки. Имаше риба клоун и като онази сладка риба Дори от детското "Немо" и онази жълтата която май се казваше жълт танг. И изведнъж Мег се сети, че въпросната Дори е син танг. Знаеше, че ако човек изяде такава риба ще се отрови, но друг бе въпроса кой би изял нещо толкова красиво и грациозно.
Взираше се сякаш цяла вечност в аквариума и не продумваше. Просто държеше ръката на Посейдон и гледаше как рибките плуват нежно и мърдат с ефирните си перки, докато се гонят във водата.
- Странно е... не харесвам водата, но харесвам обитателите и... Е по - скоро ме е страх от нея, а не, че не я харесвам...

Загледах се в рибите. За мен те не бяха нещо, кой знае какво. В крайна сметка си имах вземане-даване с такива всеки де. Но Мег... Мег изглеждаше почти влюбена в тях, хлапетата също, така че се радвах, че съм се съгласил да дойдем. В крайна сметка бяха сладки когато се усмихваха. А на въпроса за Ню Йорк не знаех какво да отговоря. Ако зависеше от мен щяше да бъде веднага. Още тази нощ. След два часа можехме да бъдем там ако пътувахме по вода, но... Можехме да стигнем по бързо и до Сан Франциско, но Мег нямаше да се съгласи да пътуваме по вода. Така, че колкото и да ми беше неприятно трябваше да приема да пътуваме като обикновенни простосмъртни. Погледнах я и свих рамене.
-Не знам, кога ще се приберем. Ако зависеше от мен - възможно най-бързо. Но на теб ти препоръчвам търпение. Това е първия ти урок. - Наведох се и леко захапах ухото и. Ако в колата не ме дразнила толкова, сега вероятно щях да мога да се държа нормално и мислите ми да не са изпълнени с фантазии как тя е отново в леглото ми. Прочистих гърлото си и се огледах за децата. Не ми допадна предположението на Мег, че може да се опитат да влязат в някой аквариум. След миг ги видях и се обърнах отново към Мег.
-Винаги можеш да влизаш във водата, за да виждаш тези животни Мег...

Тя не го погледна, а продължи да гледа рибите в аквариума. След минута се обърна към него и поклати глава.
- Винаги мога да се удавя. А и да ти напомням ли за някого който веднъж се опита да ме убие защото реши, че ме искаш близо до себе си? - попита малко злобно Мег. Винаги щом си помислеше нещо за Амфитрита в нея се пробуждаха две части. Едната която съчувстваше на тази жена и една която я ненавиждаше от цялата си душа.
Тежка въздишка с е отрони от устните и, а тя тръгна към децата като остави Посейдон зад себе си. Как изобщо бе възможно да бъде с бога на моретата, да иска да бъде едва ли не негова съпруга, а да изпитва ужас от водата. Само като си помислеше, че Амфитрита стоеше долу в подземния му дворец постоянно. Тръпки я побиха. След миг обаче усети, че това е електричество. По кожата и пробягваше лек ток, както ставаше напоследък когато се ядосаше прекалено. Първоначално се стресна, но после се насили да се успокои.
- Е доволни ли сте? - попита тя малките калпазани, а те нямаха време дори да кимнат като отиваха към следващия аквариум. Мег усети Посейдон зад себе си, обърна се и го прегърна. - Страх ме е...винаги ме е било страх от водата...тя е най - страшния ми кошмар. Може би зареди Атина и Зевс... не знам. Винаги съм знаела, че това е забранена за мен територия и , ако не искам да бъда убита по - добре да не си позволявам да докосвам дори с пръст водите на някое езеро или море...

Обвих ръце около нея.
-Да, било е забранена територия, защото както си помняш не се зарадвах много на нахлуването ти. Сега обаче... Сега си винаги добре дошла. И именно за това трябва да се научиш да плуваш. Когато станеш богиня няма да имаш проблем да дишаш под водата, но докато си смъртна, трябва да можеш да плуваш докато дойда при теб. - Усмихнах се. Щях да я науча, не беше чак толкова трудно, просто и трябваха тренировки. И да превъзмогне ужаса си от водата. И от жена ми. Която вероятно вдигаше адски много пара в момента.
-А за Амфритрита ти казах да не се тревожиш. Тя дори не знае, че съм тук. А следващото ти идване в двореца ми ще е като моя бъдеща съпруга. Тя ще бъде далеч. - Откраднах си лека целувка. - Повече няма от какво да се боиш любов моя. - Погледнах хлапетата и се приближихме към тях. - Мег, май е време да тръгваме? - Не исках да се задържаме прекалено много време на едно място. Не че имаше чудовище което да може да се изправи срещу мен, но предпочитах да не се срещаме с такова. Децата веднага щяха да разберат кой съм, а това можеше да бъде доста сериозен проблем

- Да, май си прав. - самата дума "съпруга" я караше да се усмихва, но от друга страна не можеше да си се представи по този начин. Просто го погледна, насили се да го дари с усмивка и отиде при децата като им заръча да тръгнат към колата. Те не бяха особено доволни, но нямаше как. Мег се настани на предната седалка с книгата си и в продължение на около час не се закачаше с Посейдон, уж четеше, но по - скоро мислеше.
- Колко още ни остава до Сан Франциско? - попита изведнъж тя. Искаше да има още време насаме със своя мъж, а насаме означаваше да разкарат и двете рибки с големи сини очи на задната седалка. - Или си решил да ни заведеш на някой плаж? Бррр.
Потръпна и се разрови в чантата си, но не търсеше нищо конкретно. Просто нямаше желание да чете, нямаше желание да рисуване, точно в момента май нямаше желание за нищо. Освен за Посейдон.
- Хм... дали наоколо има някакво заведение за бързо хранене? - попита Мег, а очите на двете деца веднага светнаха. От сутринта до сега не бяха яли нищо, а бе минало доста време. Обикновено Мег можеше да издържа, но сега...е сега явно беше от онези малки изключения.

Подсмихнах се, но не отговорих нищо. Спрях до едно крайпътно заведение и поръчахме през прозореца на колата. Имах други планове за остатъка от деня. След като взехме храната упорито игнорирах въпросите на Мег защо не съм искал да слизаме от колата. Все пак това, което бях намислил изобщо нямаше да и хареса.
Около половина час по късно завих и слязох от магистралата, предизвиквайки въпроси и изненадани изражение.
-Тихо. Ще видите. - Продължих да карам и скоро излязохме на красив див плаж. Спрях в началото му и слязох от колата с усмивка. Беше хубаво да бъда толкова близо до дома си. Усещах мириса на окена, шума от прибоя... Водата отговаряше на всяка своя мисъл, но се постарах да не издавам това. Погледнах Мег и децата.
-Събличайте се и скачайте във водата. - Ухилих се. Бях се погрижил Мегара да има само един чифт бельо, за цялото пътуване. Прахапах устни и я погледнах.

Очите и се разшириха от ужас и тя пристъпи инстинктивно към Посейдон и обви ръце около него. В тази му форма гледката минаваше за що годе нормална, но щеше да е наистина странно, ако беше като себе си.
- Ще те убия. - изсъска тя. В нея отново се бе настанил ужас, но от водата. А и ,ако той си мислеше, че тя ще се съблече, то жестоко грешеше. И макар да го бе заплашила с убийство Мегара в момента стоеше с впити в ръцете му нокти и оглеждаща морето. Да, харесваше го... отдалеч. Защото така нищо не можеше да и се случи. - Не мога, не мога... дори ти не можеш да ми помогнеш, ако тръгна да се давя...
Това беше лъжа. Той можеше да я удави, можеше и да я спаси. И все пак тя си бе втълпила, че не може. Беше я страх и той го знаеше, но все пак я бе довел тук. Толкова ли не можеше децата да се порадват, а тя да си остане в колата?
- Защо ми го причиняваш? - попита толкова тихо, че думите сякаш се сляха с океана. Тя затвори очи, за един кратък миг успя да види себе си на дъното на морето, но далеч не като труп, а като господарка на моретата и съпруга на Посейдон. - Знаеш, че изпитваш не страх, ами направо ужас...

Децата се затичаха към водата почти мигновенно и аз се ухилих. Мег обаче се вкопчи в мен и категорично отказваше да направи дори крачка към океана. Успях да откопча ноктите и от себе си и да я погледна в очите.
-Скъпа, скъпа осъзнай се. Гледай ме. Просто ме гледай. Всичко ще бъде наред. - Снижих гласа си леко. - Аз съм бога на моретата. Водата няма да те нарани. Няма да допусна да ти се случи нищо лошо. - Знаех, че ще ме убие за това, което ще направя, но просто я вдигнах и я преметнах през рамото си. - Съжалявам. Тръгнах към океана смъквайки дънките и ризата и по път. Вече бях съблякал моите дрехи.
Нагазих във водата и преместих Мег така че да е като булка в ръцете ми. Държах я максимално нагоре и я погледнах в очите.
-Доверие Магара. Доверие. - Малко по малко я потапях във водата без да я пускам от ръцете и без да мокря главата и. - Тук имаш дъно. Можеш да се пуснеш ако искаш.

Вместо да се разпищи и задърпа Мег просто увисна в ръцете му, а тялото и се сковаваше все повече и повече когато той я потапяше във водата. Потръпна от допира и по кожата си и се вкопчи отново в Посейдон. Очите и бяха изцъклени, нищо не можеше да се сравни със ужасът и от водата. Нищо.
- Доверие? Ха... - изрече тя, но гласът и бе толкова тих, толкова жалко подобие на истинския и, че направо бе смешно. И преди да каже каквото и да е краката и докоснаха дъното, а тя стисна здраво ръката му. Погледна към децата които се радваха на водата и после очите и се отместиха към нейния любим. Той бе изключително спокоен, но това си бе неговата стихия. А тя... това бе точно обратното на нейния живот. На нейната същност.
- И сега какво? - едва произнесе думите. Бяха изключително тихи, почти сливащи се с леките вълни които ги обливаха. За първи път Мег влизаше така във водата. Не можеше да се отпусне, и как иначе. Първия път когато кратък и стъпи във водата бе принудена да направи свирка на извратен бог, втория път бе бутната и се бе паникьосала и същия този бог бе решил да я убие защото тя не можела да си мери думите...и след като я уби по възможно най - ужасния за нея начин - давене - я съживи отново. И година по - късно тя му отиде на гости, очарователна история.
- Знам, че... знам, че всичко това е твое. И един замах на ръката ти може да сложи край на живота ми или да го спаси..., но ме е страх.

Мег още стоеше вкопчена в ръката ми, но поне бе стъпила във водата. Беше си напредък, особено за нея. Погалих внимателно водата. Децата се бяха отдалечили доста, но аз не се тревожех особено за тях. Погледнах Мег.
-Сега просто пусни ръката ми. Ще видиш, че водата не ти е враг. Тя иска да те гали, да те докосва, не иска да те нарани. - Погледнах я и внимателно издърпах ръката си от нея. Сега тя не се държеше за мен, но аз бях поставил ръка на кръста и. Имах много ясен план как да я накарам да види, че всичко ще е наред, но знаех, че отново ще откачи. Прехапах устни и сложих ръка на очите на Мег.

-Затвори очи и се остави на ръцете ми. - Изчаках, за да съм сигурен, че не наднича и я бутнах леко назад оставяйки я да легне на водата, докато ръцете ми бяха на гърба и. - Отпусни се напълно. Абсолютно и напълно. -

Искаше да се разкрещи. Искаше да се вкопчи в него или направо всъщност да излезе от водата и да се скрие направо в багажника на колата. Но вместо това цялата скована от ужас тя стоеше като кукла в ръцете му и се опитваше да се успокои както той и казваше.
- Не мога... - заяви за хиляден път. И започваше да мисли, че това "не мога" всъщност е "не искам". Прехапа долната си устна и се замисли за всеки един път в който бе била с него. Всеки път в който бе усещала устните му върху себе си. И започна да се отпуска. - Пуснеш ли ме, ще те убия...
Заяви му тя, но гласът и бе спокоен и нежен. Тялото и вече бе далеч от камъка. И за първи път тя бе сравнително спокойна във водата, усещаше я под себе си и макар това леко да я притесняваше тя не даваше вид това да я притеснява. Но знаеше едно - че той пусне ли я, ще откачи и сигурно сама ще реши да се удави...самоудави, имаше ли такава дума изобщо!?

-Знам, не се тревожи. Ще те пусна малко по-късно. - Усмихнах се. Вече изглеждаше доста по-спокойна, което беше едно добро начало. Ако се научеше да вярва на водата щях да мога да я науча да плува. Погледнах за миг към децата. Окей, все още не се бях опитали да преплуват океана, значи можех да ги оставя да си играят.
Върнах очите си на Мег, която продължаваше да лежи на водата.
-Виж, сега ще махна едната си ръка. Само едната. Искам да останеш спокойна, чуваш ли? - Внимателно отделих ръка от гърба и и оставих само тази, която бе на кръста и. Продължавах да говоря успокоително в надежда Мег да не се побърка съвсем и нещата да се прецаката. Усмихнах се и погледнах косата и стелеща се по водата.
-Справяш се страхотно. Само не се панирай. За да може водата да те държи трябва да бъдеш отпусната и спокойна. Не се тревожи, няма да те оставя да потънеш. Само стой спокойна. Довери ми се, довери се и на водата. - Бавно отделих и втората си ръка от кръста и.

» Welcome to Camp Half-Blood [РП на тема Боговете на Олимп]
» Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. [ РП на тема "Боговете на Олимп" ]
» Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Similar topics

Similar topics