Рейвън мразеше родителите си. Така нареченото и семейство бе основната причина за трудностите, които бе преживяла и щеше да помни цял живот. Въпреки че бяха разведени, майка и и баща и смятаха, че за едно момиче най - важното нещо бе обучението и пълната откъснатост от околната среда. Именно поради тези причини милата им дъщеря учеше по цели дни и нито веднъж не бе излизала на вън. Доста дълго време тя смяташе, че родителите и я изолират, защото мислят само доброто за нея. Това бе до моментът, в който баща и се пропи. В редките случаи, когато се прибираше, биеше и нея и майка и, която стоеше безпомощна, нямаща волята да направи нищо. Рейвън намираше спасение в книгите, където оживяваха феи и магьосници и си мечтаеше какъв бе живота отвън, далеч от целия този ад. Така продължи живота и до петнадесетия и рожден ден.

 Един ден Рейвън откри, че врата която водеше навън, към света, за който тя мечтаеше беше забравена отворена. След кратък размисъл реши просто да надникне и се запъти към вратата. Гледката, която се откри пред нея я изуми. Хора, къщи, поляни, малки деца.. всичко това бе изумително. Това беше всичко, което някога бе искала. В този момент тя реши. Втурна се в къщата, взе чантата на майка си, две - три блузи, малко пари и храна и се отправи към света, който я очакваше. В този момент тя реши, че колкото и ужасно нещо да и се случеше, никога нямаше да се върне.

 Доста пъти, когато бе размишлявала за това, тя се удивляваше как това решение бе променило целия и живот и се чудеше как се бе решила на него.

 Така започна пътя на Рейвън. Тя обикаляше от град на град, от село на село. Имаше нещо, което я изумяваше. Една част от хората и се възхищаваха, гледаха я с копнеж и неприкрито желание, а други я наричаха чудовище и бягаха от нея. Тя не знаеше, защо се държаха така. Дълбоко страдаше, че хора, които не я познаваха можеха да изпитват такава омраза към нея.   В редките моменти, в които оставаше съвсем сама, се чудеше дали може да умре от мъка. Постепенно тя пропи, пропуши, започна да взима наркотици. Мислеше си, че така може да притъпи болката, да се измъкне от всепоглъщащата я скръб. Спеше с много различни мъже и в кратките моменти, в които усещаше тяхното одобрение и възхита получаваше утеха. Незнайно как във всеки град попадаше на най - големите отрепки.

 Една сутрин, след поредната пиянска авантюра тя се събуди на непознато място. Огледа се и се зачуди как по дяволите се бе озовала тук. Дали този нещастник, с който беше я бе оставил? Опита се да се изправи, но осъзна, че не може да движи краката си. След дълги усилия, накрая се изправи, но веднага след това отново падна, удари главата си и загуби съзнание.

 Когато дойде на себе си беше в Хогуортс и вече нищо не беше същото.

За съжаление, все още неосъзнаваща напълно какво ми се случва, ми се наложи да попълня тест за разпределение. Първият въпрос питаше ако можех да направя отвара за какво би било тя. Прецених, че отговорът ми е сила. Продължих към втори въпрос. "Какво искаш да знаеш за историята?" Честно казано не исках да зная абсолютно нищо за историята, исках само едно питие. Но да кажем, че от изброените отговори най ме вълнуваха великите дела. Третия въпрос беше какво най много исках да уча в Хогуортс. Определено отговорът ми беше всички тайни в замъка. Следващият беше свързан с някакви течности. Обичах диаманти, така че реших да е образувана като пяна сребриста течност, която блести като диаманти. Четвъртият въпрос беше, за какво същество бих искала да уча. Хм, като цяло обичах всички същества, но най - вече духовете. След това питаха каква дарба бих искала да имам. Замислих се. Бих искала всички дарби, но определено тази да ставам невидима би ми била от  най голяма полза. Тестът завършваше с това в кой дом бих искала да бъде. Нямах представа, но мислех че най ми подхождаше Слидерин.