Jasmine Antony Webb|25|Чистокръвна|Меган Фокс
Владеете ли черна магия:
Не
Работа:
Работи в Мракон-Али
Характер:
Джасмин е меко казано сложна личност. Тя си пада по грубите игрички. Мрази, когато някой се опитва да й нарежда, но се опитва да промени това и си остава само с опитите. Може и да изглежда безобидна, но е способна да превърне живота на враговете си в ад. Огромен непукист е. Дори и да е влюбена трудно би го показала и не би жертвала живота си, заради едното чувство. Същинска егоистка е, но има и моменти в които започва да й пука, което понякога я стряска.
История:
Джасмин е родена в семейство на чистокръвни магьосници. Живяла е в Париж и има съвсем лек акцент. Била разпределена в дома на Рейвънклоу, където не се чувствала особено на мястото си. За нея правилният дом бил или Слидерин или Грифиндор. След като завършила заминала отново за Париж за кратко и решила да обиколи малко света, след което се върнала и започнала да работи в Мракон-Али.
Момичето стоеше на колене прегърнало него и сълзи се стичаха от очите й. Не знаеше с какво беше заслужила това. Погледът й беше пълен с болка, само и единствено с болка.
Дните прекарани с него бяха като дар за нея, но тя го имаше за даденост, а когато имаш нещо за даденост го губиш прекалено бързо. Когато загубиш тази даденост, тогава разбираш колко скъпа е била за теб.
- Не ме оставяй! Не и сега! - викаше тя на безжизненото му тяло.
Беше се научила да бъде човечна с него, но сега щеше отново да стане онази безчувствена кучка. Отново щеше да тъпче и мачка останалите. Отново щеше да използва останалите, само и единствено за своя собствена изгода, а после щеше да ги хвърля, сякаш са бездомни кученца.
Спомените я заляха и сълзи започнаха да се стичат от очите й. Не искаше да се показва слаба, но този спомен беше прекалено силен за нея. Винаги я хващаше в най-неподходящия момент.
Допълнително:
Има татус, който представлява огромен дракон, разпростриращ се на гърба й
РП:
Джасмин беше решила да посети семейството си за първи път от много време. Когато позвъня на вратата, майка й отвори с насълзени очи. "Какво е станало?" Попита тих гласец вътре в госпожица Уеб, което я накара да потръпне.
- Какво има майко? Какво се е случило? - попита най-накрая брюнетката, като погледна разтревожено майка си.
Жената срещу брюнетката мълчеше и накрая се засмя, като прегърна дъщеря си.
- Всичко е наред. - отвърна майка й, отваряйки вратата по-широко.
Джасмин влезе и отново почувства родителската обич.
Беше посрещната с мечешка прегръдка от страна на стареца, който все така миришеше на пури.
- Татко, кога ще откажеш тези неща? Вредни са за теб! - проговори усмихвайки се тя. Родителите й бяха единствените хора, пред които показваше милата си страна.
Не искаше да признае пред себе си, че се беше прибрала, за да забрави любовта, но рано или късно и това щеше да стане.
Последният им ден заедно се беше запаметил в ума й, но нямаше и да се случи никога повече. Искаше само и единствено да намери утеха при семейството си.