Име:
Артемис Андрю Бенет
Години:
Смесена
майка - мъгъл
баща - магьосник 
Семейство:
Лик :
Kristina Bazan
Характер:
+ Търпелива, наблюдателна, остроумна, трудолюбива
- Недоверчива, пряма, несигурна, тиха
+/- Любопитна, тактична, сериозна, стратег
За разлика от сестра си и брат си, Артемис е много търпелива и спокойна личност. Още от съвсем малка проявява интерес към магията, но винаги се е обръщала към баща си, когато е имала въпроси, а не към по-големите си роднини. В по-ранните си години тя е била доста непослушна и не веднъж се е озовавала в света на магьосниците без позволението на родителите си. Обича да прекарва свободното си време с книга в ръка на някое тихо местенце.
След смъртта на майка й, Артемис се затваря в себе си. Тя става все по-тиха и дори несигурна в собствените си решения. Особено недоверчива е, дори може да се каже че е студена към тези, които не харесва и не познава. Дори към приятелите си не е толкова отворена, но все пак й е по-комфортно сред тях. През повечето време не обелва и дума, но ако й се наложи да говори, то тя ще се изрази по най-интелигентния начин, по който е възможно да се изрази един човек. Пряма е и не ще пропусне шанс да каже истината в очите на хората, независимо от това дали е болезнена или не. Доста сериозен човек е, което й помага да бъде и добър стратег. Обмисля нещата внимателно преди да заяви своето решение. Много са редки случаите, в които някои е виждал Артемис ядосана. Като цяло е интересна личност, просто е трудно да я опознаеш, тъй като не се доверява лесно.
История:
Родена на трети юли, Артемис е най-малкото дете в семейство Бенет. Дъщеря е на Елизабет и Андрю.  За разлика от Елиза, която е обикновен човек, Андрю е чистокръвен магьосник. Не особено изненадващо, родителите на Андрю били против брака му с Елизабет, след като той можел да има една чистокръвна магьосница до себе си. Мъжът така или иначе не обърнал внимание на отношението на родителите му, тъй като обичал Елиза. Младата двойка се оженила. 
Артемис, както и нейните брат и сестра израснали в нормална семейна обстановка, с малко повече магия в люлката им в сравнение с другите деца. Всичко било наред, докато момиченцето не навършило три. Елизабет била отегчена и ядосана заради постоянното отсъствие на Андрю, който работел в магическия свят. Тя обвинявала семейството му, мислейки, че те го държат нарочно далеч от нея. Нещата се влошавали от ден на ден. Родителите й се карали постоянно, докато една вечер яростта на майката на Артемис не достигнала своя връх. Тя напуснала дома си пред очите на трите деца. Андрю вярвал, че тя ще се върне, но това така и не станало. 
Същата нощ Елизабет загинала в пътна катастрофа. След тази трагедия, девойката изцяло се отдръпва от семейството. Сякаш се е затворила в черупка. Баща им все по-рядко започва да се прибира, за това сестра й Елеонор, като няй-голяма, поела грижата за семейството. 
След известно време брат й постъпва в училището за магьосници "Хогуортс", няколко години по-късно и самата Артемис.
Допълнително:
->  Презира хората, които гледат като нещо долно към другите, които са с "нечиста" кръв. Ако има нещо на този свят, което я кара да се ядоса за част от секундата, това е.
-> Има домашен любимец чинчила, която баща й е донесъл от едно от своите пътувания. (Името на животинчето е Чизкейк)
-> Тя умее да свири на пиано и цигулка.
-> Обича да чете, затова прекарва по-голямата част в библиотеката. 
РП:


Шест години по-рано


-Хайде, поспаланке! Ще закъснееш!
Чу се мъжки, докачлив глас извън детската стая.  Артемис бавно отвори сините си очи. Момиченцето се бе сгушило под топлите си завивки и никак не искаше да напуска леглото си. Тя се обърна на лявата си страна и се направи, че не е чула думите на брат си Алек. 
Изведнъж вратата се отвори. Този път гласът беше женски.
-Хайде, ставай! - измърмори Елеонир, като грабна одеялото и го издърпа. 
Артемис се намуси и сви като охлюв. Не й се ставаше, въпреки че си струваше.
-Ставай, иначе ще те залея със студена вода. - каза Алекс, който бе застанал зад Елеонор.
Русокосото момиче опули очи и веднага се изправи. Бе рошава, а пижамата, която й бе съвсем леко голяма, я караше да изглежда още по-смешна.


***


Артемис бе неспокойна. Сърцето й биеше лудо и тя имаше чувството, че ще изскочи от гърдите й всеки момент.  Стоеше неподвижно на перона и държеше куфара си здраво. Съвсем леко потропваше с крак, което бе нещо като нервен тик при нея.
-Е, време е.
-Да, определено е.
-Готова ли си?
-Естествено, че е.
-Погледни я, та тя е Бенет.
-Е, и? И ти си Бенет, но се тресеше като заек, преди девет години.
-Аз? Не, никога.
Елеонор и Алекзандър се шегуваха помежду си, докато Артемис очакваше пристигането на влака. И ето, че момента настъпи. Релсите се разтресоха, а в далечината се чу свирката на влака. Сърцето на синеокото девойче за миг спря. Очите и се втренчиха в забележителния влак, който изглеждаше тайнствен, но и някак си приветлив.
Момиченцето се обърна към брат си и сестра си. Широка усмивка се изписваше на лицето й. Това беше мигът. 
-Успех!
-И умната.
-Гледай да влезеш в Грифиндор.
-О, я стига. Хъфълпаф е нейният дом.
-Да, бе да. 
Артемис взе куфара и клетката, където бе Чизкейк и се отправи към влака. Вътре бе, още по-хубаво. Момиченцето се настани и погледна през прозореца. Тя помага последно на Алек и Елеонор преди влакът да тръгне.


***


Днес бе решаващият ден. Артемис пое дълбоко въздух и стана от мястото си. Внимателно се предвижи към предназначения стол и седна. След миг поставиха шапката на главата й.
1.Ако можехте да направите отвара каква би била - попита тя.
2.Какво искаш да знаеш за историята
- Мъдростите - заяви уверено, без да дава обяснение. 

3.Какво най-много искате да учите в Хогуортс
- Трансфигурация - поредният красноречив отговор.

4.Има четири бокала пред вас.От кой ще изберете да отпиете:
На този въпрос, Артемис се замисли за момент, но не след дълго отговори.
- Гъста лилава напитка излъчваща приятна миризма на шоколад и сливи. 

5.За кое същество най-много бихте искали да учите:
- Духове - на този въпрос дори не се поколеба, напротив отговори неочаквано бързо.

6.Каква дарба бихте искали да имате.
- Да говоря с животните - каза тя мислейки си за своя малък приятел Чизкейк.

7.Опишете характера си с няколко изречения

Артемис преглътна и пое въздух. Леко присви устни, след което проговори.
- Ученолюбива, пряма, търпелива, наблюдателна, сериозна. Това стига ли? - попита тя небрежно.


Шест години по-късно

Одобрена си и добре дошла в Хафълпаф :)

Благодаря, надявам се името ми да бъде сменено с това на героинята ми.