Лятото бе дошло и Гидиън реши да напусне любимата си Англия и да си направи кратка екскурзия до България,което му се стори релаксиращо.И преди беше идвал там на куидични турнири,обора им беше добър,а страната много му бе харесала.
За съжаление бе сам и не познаваше никой.Отправи се към морето и първите дни прекара спейки денем и купонясвайки нощем.А момичетата им бяха страхотни.
Напоследък се сещаше много често за Ребека.Те бяха просто приятели,но той изпитваше голямо влечение към нея.
Тъй като магъосническите методи за предвижване не бяха трудни и скъпи,Гидиън реши седейки сам на плажа да и напише писмо.Доста време седеше над празния лист хартия и химикалка в ръка,чудейки се как да формулира желанието си.Накрая написа:
"Скъпа Ребека,
Как караш лятото?Някакви планове за почивка от Хогуортс?
Аз в момента се намирам в България,в един град до морето.Мисля че се казваше Слънчев бряг.
Както и да е наистина желая компанията ти,ако искаш се присъедини към мен.Настанен съм в един малък,но много хубав хотел.И опитвам от обикновения живот.
Ще прекарам колкото се може повече време тук.Очаквам отговора ти.Надявам се да се съгласиш.
Искрено твой приятел,Гидиън Мист."
Той запали с магическата си запалка писмото и знаеше че почти веднага ще се появи при Ребека.Стана,направи си малка разходка из брега,след което се върна в хотела.

Надигнах се бавно от леглото. Нещо чукаше на прозореца на училището. "Какво по дяволите?! Лято е! Няма ли да мога да си почина за един момент само?!"- помислих си и с голямо нежелание станах. Огледах стаята си сякаш я виждах за първи път. Бутнах прозореца и някакво писмо влетя без сова дори. Стовари се с някаква странна магическа елегантност. Не можах да не отбележа, че беше зашеметяващо. Затворих прозореца и реших да се изкъпа. След половин час бях готова и отидох до огледалото. Сложих си една чистобяла рокля и си направих една малка плитка отстрани, точно до лицето. Седнах внимателно и вдигнах листа. Ръцете ми трепереха от вълнението, което ме беше обзело в последните няколко секунди. Очите ми бавно се "плъзгаха" по пергамента. Гидиън.. Разбира се. Пригитвих се и след десет минути излязох. Трябваха ми около 15 минутки да напуснах територията на Хогуортс. Завъртях се и изведнъж дробовете ми бяха изпълнени с морския въздух, който се блъскаше в лицето ми. Бях на точния адрес. Надникнах през близкия прозорец- нямаше никой. Изведнъж усетих някаква ръка, която докосна голия ми гръб, мина през задника и стигна до лявата ми ръка, където пръстите ни се преплетоха. Изненаданата ми физиономия беше заменена със самодоволна такава.
- Гидиън.. Стресна ме- бяха тихите ми думи.

Гидиън я видя да се приближава.Беше пристигнала в хотела и тъкмо минаваше през рецепцията.Направо не можа да повярва на късмета си.Беше й пратил писмото снощи и тя бе пристигнала днес.Малко го болеше главата от снощната дъндания.Приближи се към нея,но тя не го забеляза тъй като бе застанала с гръб.Ухаеше прекрасно.Закри очите й с ръце и каза: -Познай кой наистина се радва да те види. -и се усмихна широко.Тя се засмя и се обърна към него,а той я вдигна във въздуха и я завъртя. -Какво ще искаш да видиш първо? Аз предлагам да отидем и да пийнем по нещо.- загледа се в нея.Господи,беше толкова чаровна.

Гидиън сякаш се потопи в миналото.Сети се за времето,когато бяха ученици в Хогуортс.Той беше от по-горен курс и отчаяно се опитваше да я впечатли.Но каквото и да правеше,тя просто не си падаше по него.Въпреки че Ребека си падаше по лошите момчета,никога не бе излязла с него.Което беше разочарование,щяха да са толкова хубава двойка.

И още преди да се усети,той я прегърна и я целуна страстно-толкова сладки бяха устните й.

Той ме завъртя. Тихо извиках и усмивката се разшири. Радвах се да го видя. Не се бяхме виждали от толкова време. Всичко, което беше свързано с него ме правеше щастлива. Усмивката му, думите му, тялото му, дори очите му. Питате се защо не сме ходили- просто не беше мой тип. Винаги беше добър с мен, мил, грижовен, фантастичен, но разбира се, аз бях "тъпа" и винаги бях с онези, които щяха да ме наранят и щяха да ме зарежат след първата нощ, но това беше моят порок. Влюбвах се в най- неподходящия, а тези, които щяха да са добри с мен, просто се подигравах с тях. Това съм аз- използвана и измамена. Премигнахнах няколко пъти и след това осъзнах, че изведнъж устните ни се допряха. Усетих страстната целувка- та ние бяхме само приятели, а се награбихме като гаджета след дългогодишно разделяне. Не исках да го правим, защото щях да го нараня, но не исках. Леко го отблъснах и промълвих:
- И аз се радвам да те видя.

Въпреки че Ребека го отбъсна,Гидиън запази състояние на духа.
-Да ти помогна с багажа?-попита и без да очакваше отговор,отпрати пиколото с ръка,докато се приближаваше към тях.Трябваше да се държат като мъгали.
-Вече ти регистрирах стая на моя етаж.Платена е.Не знаех дали ще дойдеш,но за всеки случай се подготвих.
Той я прегърна през раменете с едната ръка,а с другата вдигна куфара й.Качиха се в асансъора и слязоха на 5-я етаж.
-А да,ключа,извинявай.-изкара ключа от джоба си и й го подаде.Остави куфара до вратата и зачака по-нататъшни инструкции.
-Да изчакам в стаята си,докато разопаковаш и после да отидем в бара или предпочиташ да ти правя компания?
Той и хвърли един поглед и повдигна вежда.Тя явно мислеше кой ще е по-добрият вариант.
А в същото време Гидиън се убеждаваше все повече колко тя го привлича.Не можеше да и устои и щеше да направи невъзможното,за да я има.

Гидиън не виждаше защо да е такъв проблем че е избрал и платил стаята й.Но въпреки това се съгласи с нея,щом тя не харесваше това,нямаше нищо.Влезе в стаята си и се преоблече с бяла тениска и черни,къси шорти.Мислеше така да влезе във водата.
Малко се позабави,защото реши да пише на сестра си.На Ребека и трябваше малко повече време,но това не бе проблем.Той писа на Хана,дали е добре,харесва ли жилището му,да се разполага удобно.И че можеше да кани всеки,който си поиска.
Тъкмо изгори писмото,по същия начин,както с Ребека и чу гласа й.Да си слага грим?Отвори вратата засмян.Харесваше чувството и за хумор.
А Ребека стоеше пред него по бански и нещо като копринен шал около кръстта си.
-Готови ли сме вече,госпожице?Ако нямате нищо против,бихме могли първо да минем през магазина за алкохол.-да,щеше да му е нужен,щом тя щеше да е близо до нея,а да не може да я докосне.Може би си имаше приятел?

Усмихнах се.
- После. Не се притеснявай за алкохол. Всички магазини са денонощни, така че може по всяко време да си вземем. Можем и да бъдем лоши и да си откраднем- намигнах му палаво и продължихме към плажа. Разхождахме се бавно. Разглеждах наоколо всичко, което беше за разглеждане. Държахме се за ръце, което беше романтично, но ме плашеше, защото сигурно му даваше надежда. Така де, не че не бях забелязала някакво привличане от негова страна, но не исках да се надява за мен. Имаше толкова много подходящи. Не спирах да се усмихвам. Изведнъж ме осъни една прекрасна идея. Премахнах горните си дрехи и му помогнах да премахне тениската си. Дръпнах го към водата. Въпреки че всички казват, че би трябвало да е топла водата през нощта- не беше. Влязохме малко надълбоко, а там не можех да достигам дъното. Прегърнах го силно и притиснах тялото си до неговото, като увих крака около кръста му.
- Не мога да стигам дъното- промълвих и се загледах в лицето му, а след това разгледах наоколо. Имаше светещ планктон и всичко около нас светеше в красиви цветове.

Двамата влязоха на дълбоко и Ребека се хвана за него,но той естествено нямаше нищо против.Даже създалата се ситиуация го ентусиазира.Усещаше тялото й,притиснато в неговото.Това го върна към някои далечни спомени за миналата си приятелка и малко се натъжи.Но,това беше животът.
-Дръж се за мен.-каза и заплува към дъното,като Ребека се потопи заедно с него.Надяваше се че няма да има нищо против,ако намокреше косата си.Водата бе много бистра и се виждаше всичко идеално наоколо.Малко по-нататък обаче имаше камъни,затова той бързо се отдалечи от там.Изплуваха и вече Ребека можеше да стига дъното.
-Можеш да плуваш,нали?-попита малко притеснен и потърка очите си.Чувстваше се малко странно без магъосническата пръчка под ръка и двамата ги бяха оставили по стаите си.Но едва ли някой би ги нападнал тук,нали?

Потопихме се веднага и това ме уплаши, но не много. Плувахме насам натам и нещо ми направи силно впечатление- водата беше кристално чиста. Усетих прекрасното чувство на разхладжане. След като излязохме на повърхността, отметнах косата си назад и го погледнах с усмивка. Отпуснах се и краката ми докоснаха пясъка. Въздъхнах от облекчение и заплувах около него. Изведнъж нещо докосна крака ми. Изписках силно и замръзнах на място. Започнах да гледам във водата. Бях сигурна, че нямаше водорасли. Дали не беше някаква змия? Или нещо по-лошо. Веднага се хвърлих към Гидиън и обвих ръце около врата му.
- Има нещо във водата.- треперех цялата. Не можех да се удържа. Беше ме страх от неизвестното.