Най-сетне доживях да дойде и почивния ден. Тоест почивните дни. Имах още само няколко часа до райското време, което щях да прекарам, естествено, сама, защото никой не се сещаше за мене. Всички гледаха първо за себе си и после за другите и си бяха прави. Нямаше никой, който да ми прати някоя сова и да излезем заедно. В онзи момент летях на метлата си. Вятърът вееше косите ми. Изведнъж забелязах малка точка, която се приближаваше. Дали не беше поредния ученик или просто някакъв навлек, който искаше да ми провали времето за моа! Имаше само един начин да разбера. Наклоних метлата и съвсем скоро се приземих. Хванах уреда и започнах да ходя бързо към човека. Беше висок и не изглеждаше като ученик- това беше Финик, преподавателя по Мъгълознание. Усмихнах му се, когато дойдохме достатъчно близо. Очите ми обходиха тялото му и се спряха на лицето му, където срещнаха погледа му.
- Разбира се.. Само да се преоблека!- отвърнах лъчезарно. Днес наистина бях в добро настроение. Врътнах се бързо и съвсем скоро стигнах до съблекалните. Сетих се, че трябва да се изкъпя, защото след тази тренировка нямаше как да пропусна. Надникнах през вратата и се провикнах:
- По-добре ела, защото ще се забавя сигурно!
Така беше. Влязох под душа и пуснах горещата вода. Усетих внезапна тръпка, която беше заменена от удоволствие от течащата вода.