Беше студено и мъгляво. Небето сивееше и нямаше никаква следа от слънцето, чийто лъчи до вчера топлеха земята. Дърветата бавно оголваха своите клони, а студеният вятър разнасяше падналите листа наоколо. Бе като затишие пред буря. Паркът изглеждаше пуст. Дори минувачи не се виждаха. Сякаш всички се бяха скрили, освен един.
В далечината на една от беседките седеше момиче. Тя бе с руса коса, която едва се забелязваше заради шапката, която носеше. Тъмносините й дънки бяха в контраст с бялото яке, което бе наметнала. Маратонките й, пък бяха розови, но пък си отиваха с блузата й, която не се виждаше. 
Девойката бе опряла краката си в края на пейката и ги използваше като облегалка за книгата, която четеше. Стоеше в ъгълчето и се бе свила като охлюв. В скута й лежеше Чейз, който сладко-сладко си спеше. 
Артемис се бе съсредоточила в четивото си. Дори някой да минеше покрай нея, тя не си правеше труда да отмести поглед от книгата и да се огледа. Наслаждаваше се на тишината, която от време на време бе прекъсвана от шума на вятъра, който брулеше короните на дърветата. 
За съжаление всичко това бе прекъснато, когато в далечината се зададе една неособено голяма група от ученици. Момичето бавно повдигна поглед и се загледа в натрапниците. Всички бяха момчета и всеки един от тях говореше на висок тон, сякаш се опитваха да се надвикат. Арти се намуси, определено не особено доволна от присъствието им.

Рок хвърли последен поглед през прозореца докато мислеше какво да облече за навън. Спря се на черни дънки, запасани с кафяв колан и  лилаво поло, което не се виждаше заради закопчаното яке. Самото то пък беше дънково и тъмно синьо на цвят. Дрехите на чернокосото момче се допълваха от бели маратонки и плетена лента за глава около ушите, също тъмно синя. Вече готов излезе. Заедно с няколко други момчета, приятели  от училището тръгнаха през парка. Времето бе ветровито и хладно и той пъхна ръце в джобовете на якето. Пътем се заговориха за новия брой на "Пророчески вести", демек клюкини  и статията посветена на миналия преди два дни куидичен мач в който Шотландия бе била Япония. Тук трябва да кажем, че нашият герой за разлика от Анди не беше любител на този спорт, знаеше правилата и  понякога гледаше, но дотам и нямаше добро мнение за споменатия вестник. Всяко от момчетата имаше свое мнение по въпроса. И стана така, че всички заговориха на висок глас. По някое време Рок забеляза момичето в близката беседка. А погледът му попадна на книгата й, не видя заглавието, и това привлече вниманието му. А и момичето май се намръщи по някаква причина. Момчето направи няколко крачки към беседката отделяйки се от групичката..
 - Не е ли малко студено за четене? - попита я

Артемис пое дълбоко въздух и отново впери поглед в книгата си. "Чудовищна книга за чудовища" - това бе пробудило интереса на момичето. Макар преди да бе попадала на въпросното четиво, тя нямаше възможността да я разгледа из основи и прочете от заглавието до последната точка. Сега, обаче, след като вече бе в ръцете й, Арти нямаше да позволи на няколко шумни момчета да развалят момента.
Чизкейк се размърда. Незнайно защо, малкият немирник се събуди и бързо се покатери по своята стопанка. Намести се на рамото й и започна да се умилква в бузката й. Момичето се усмихна за миг, но не премести погледа си от книгата, докато непознат глас не прекъсна мислите й.
Госпожица Бенет погледна напред. Сините и очи сякаш пронизаха младежа, който нахлу в личното й пространство. 'Студено..' помисли си тя. Момичето съвсем се бе абстрахирало от неприятните климатични условия, в които се намираше.
-Не. - отсече тя. -Но пък за сметка на това е доста шумно. - заяви веднага и отправи поглед към групичката, която бавно се отдалечаваше и ако не се лъжеше, от която непознатия бе част.

Останалите момчета продължиха  в посока към сладкарницата,  накъдето и без това се бяха запътили, а Рок остана и се загледа в девойката. Беше му любопитно, а той притежаваше значителни количества от това качество, какво точно чете.  В същото време си помисли, че непознатата е дръпната и темерут. Вярно, че и той понякога беше такъв и често се усамотяваше с някоя книга и е вярно също така, че не можеше да знае дали момичето е както казахме дръпнато наистина.
 - Шумно? - вдигна вежди момчето. - Кой да знае, че в пустия парк е шумно - успя да види част от последната дума в заглавието ..овища. Очевидно чудовища. - Или че е вече е частна собственост. Извинете ваше темерутнейшество. - изимитира подигравателен поклон и се обърна, за да настигне другите... Четвърт час, чаша топло мляко с какао и две парчета шоколадова торта по-късно каза чао на групичката, с която дойде и излезе от сладкарницата. Беше му хрумнало да се върне в парка. И точно това направи.

Артемис отправи погледа си към момчето. Изглеждаше учудено от отговора й. Тя повдигна вежди, сякаш очакваше нещо от него. Е, наистина очакваше - да се махне. Тя въздъхна и се облегна назад. Или се правеше на глупав, или наистина беше. Нима не забелязваше шумотевицата, която предизвикваха приятелите му? А, подигравките му просто бяха като черешката на тортата в детинското му поведение. Арти го погледна безизразно. Леко поклати глава и се обърна към Чизкейк. 
-"Хлапета." измърмори тя, преди да погледне към четивото си.
Дори не усети колко бързо бе минало времето. Толкова се бе вдлъбнала в книгата, че дори бе успяла да я прочете до край. Е, оставаха и само няколко реда, но те не бяха проблем. Бенет се настани удобно, готова да завърши произведението и да се наслади на тишината, която я заобикаляше. И тъкмо както си се наместваше в далечината успя да види силует. Девойката се вгледа по-внимателно и с нещастие установи, че това е момчето от по-рано, само дето този път не бе със вардата си. Момичето завъртя очи и отмести поглед.

В интерес на истината и Рок ако го питахте не беше напълно сигурен защо му  дойде на акъла да излезе от сладкарницата и да се върне в парка, след като можеше да поостане още малко. Може би, за да се заяде малко с непознатата, макар че само заради това бе малко вероятна причина. Може би от любопитство или и двете заедно. Но каквато и да е причината вас повече  ви интересува следствието. А именно, че нашия герой пак се отзова при беседката. В продължение на няколко секунди се загледа в момичето и в животинката й, а ръцете му пак бяха в джобовете на якето. Не за друго ами просто, за да не им е студено. В единия джоб беше прибрал и лентата за глава.
 - Чудя се винаги ли си толкова дръпната и недружелюбна с непознати? - запита чернокоското

Понякога имаше моменти, в които всичко бе спокойно. Нямаше тревоги, нямаше несгоди, нямаше кавги. Всичко около теб бе в хармония, а и ти самия. Понякога просто човек седеше на някоя пейка в парка и наблюдаваше облаците. Следеше тяхното бавно движение с очи и просто си почиваше. И, ако дори за миг отклонеше поглед от небесата, облаците сякаш бързо се изтъркулваха и изчезваха от поглед. Такъв бе и точно този момент.
Арти стоеше съвсем кротко на пейката. Бе се облегнала назад и сгушила в палтото си. Чейз стоеше мирно на рамото й и от време на време помръдваше, но само когато усещаше студения бриз. Девойката поглеждаше към момчето, което бавно и спокойно се приближаваше към беседката. Но това бе само за миг или поне докато той не погледне към нея. След това тя отместваше очи моментално.
Чернокоското се настани на прилично разстояние от нея. Тя усети как погледа му е спрян върху нея или може би Чизкейк. Артемис си пое дълбоко въздух и продължи да гледа синьо-сивото небе. След секунди, обаче, погледа и  бавно се приземи върху момчето.
-А, аз се чудя винаги ли се държиш като недорасло момченце? Но мисля, че въпроса ми е риторичен.-заяви тя и погледна в страни за момент. Леко присви устни и отново погледна натрапника.
-Нека кажем, че не съм особено на  'ти' с взаимоотношенята. - добави Бенет, този път с много по-мек тон.

Момчето се подсмихна, когато чу репликата на девойката:  Но  мисля, че въпроса ми е риторичен"
 - Всъщност - уточни той - правя го само от време на време. - В думите му можеше да се усети, че не изпитва особени притеснения или угризения от този факт, а напротив - известно само/доволство.
 Рок се облегна назад и погледна към небето където облак с формата на крокодил гонеше друг във вида на голяма котка, а съзнанието му набързо реагираше на следващите й думи и по-мекия тон.
 - Поне в нещо си приличаме - рече момчето спокойно . - И аз не съм сред най-общителните. А, изглежда че и двамата обичаме да четем.

Артемис отклони поглед от момчето. 'От време на време, а?' помисли си тя. 'По-скоро постоянно.' Момичето въздъхна и се облегна назад. Тя бавно повдигна ръката си и заступори дланта си на няколко сантиметра от рамото си, където стоеше чинчилата й. Чизкейк премигна, скри муцунката с лапичките си за миг, след което скочи на дланта й. Бенет се усмихна и бавно събра двете си длани. Приближи ги до лицето си и погледна Чейз. Той бе голям сладур, а и тя си го обикна още в деня, в който баща й го донесе. Той бе единственият и близък приятел, колкото и странно да звучеше. 
Въпреки че дори не го погледна, Арти внимателно изслуша момчето. Не каза нищо. Стоеше си мирно и ту гледаше животинката, ту заобикалящата я страна, но не и момчето. След миг обаче, девойката пречупи тишината.
-Нима? И какво обичаш да четеш? - попита тя. 'И сега, ако не ми отговори с редовното клише - комикси.' Беше толкова сигурна, че отговорът му ще е такъв.

- Ако ти кажа, че чета любовни романи сигурно няма да ми повярваш - подсмихна се Рок. Да това не беше много за вярване. Все пак повечето момчета на неговата възраст не се интересуваха особено от този литературен жанр. С изключение може би на някои по-специфични места от книгите известни като секс сцени. - Обаче си е така - заяви вече сериозно.
 Изпъна крака напред.
 - А освен тях - продължи - фантастика и фентъзи, понякога исторически, детски и също така понякога комикси. Стига да са за "Междузвездни Воини" - уточни за последните. - Ами ти какво четеш? - заинтересува се на свой ред. - Впрочем сладко е -вмъкна изведнъж говорейки за животинката й, която посочи с поглед

Арти го погледна учудено. 'Любовни романи?' помисли си тя. Направо да не повярва човек. Не, че нещо против момчето, просто девойката бе приела мисълта, че момчетата не четат нищо свястно, освен ако не е по принуда като например задание от учителя. Когато взе да изброява още кум интересни и завладяващи жанрове, момичето направи се слиса. Представата й за противоположния пол претърпя драстична промяна, поне в това отношение.
-Аз чета почти всякакви жанрове, като започнем от научни журнали чак до фентъзи. Списанията и комиксите, обаче, не са в това число. Прочела съм почти цялата библиотека в Хогуортс, или поне това което е позволено. - обясни тя съвсем спокойно.
Сякаш за миг, госпожица Бенет бе забравила, че срещу нея седи момчето, което до преди малко и лазеше по нервите. Но когато ставаше дума за книги, всичко около нея просто изчезваше.
Чейз ту стоеше на едно място, ту правеше кръгче или две из дланите на девойката. Понякога малките му лапички дори я гъделичкаха и затова лека усмивка се изписваше по лицето й. На комплимента, който той отправи към чинчилата тя само кимна.
-А, ти имаш ли си? - попита тя, като съвсем леко повдигна длани, подсказвайки че пита дали има животно.

" Доколкото се сещам" - помисли си момчето - "До сега не съм срещал момиче, което да не чете списания, особено модни и/или клюки. Ето го и първото изключение"
 - Кученце порода хъски. Казва се Томи - отвърна Рок на въпроса й дали си има животно. - Оставил съм го да спи в стаята. А също и  плюшено агънце.
 На небето облакът крокодил бе настигнал котката и двата бяха образували автомобил.
 -  Чак почити цялата библиотека не бих казал, че съм изчел - рече момчето след няколко секунди. - Повечето да, но не и цялата. Прочел съм и 1-2 забранени - незнайно защо й довери. Между другото аз съм Рок, Рок Хауърд. А вие двамата?