Мъжът и момчето излязоха от магазина за магически пръчки.
 - Така - обади се Рок - пръчка взехме, дрехи, везни и котел също. Животно сега няма да взимаме - реши. Предпочиташе кученце, обаче такова нямаше в магазина, а бухалите, совите и котките не го привлякоха. Особено последните, от които имаше само 2 сиамки - злобна порода, 1 египетска и 1 ангорска. Е, един бухал му хареса, но се оказа запазен.
 - Значи остава само да ти купим учебници - отбеляза Тери и двамата се запътиха по "Диагон-Али" към книжарницата. Пред вратата срещнаха едно червенокосо момиче на годините на Рок, което явно също се канеше да влезе и й направиха път. В книжарницата вече щяха да се позабавят. Едно заради другите клиенти преди тях и друго защото Рок беше любопитен и обичаше да чете и като се има предвид къде бяха реши да разгледа. И докато оглеждаше заглавията се оказа до връстничката си срещната на вратата. Момчето предположи, че  най-вероятно и тя щеше да учи в Хотуортс и реши да я заговори
- Здравей.

Червенокото момиче изглежда се изненада, че я заговори, поне на Рок така му се стори, но все пак отвърна на поздрава му. Сега пък той се поколеба как да продължи и дали да го направи или да остави за по-късно, ако евентуално, както предполагаше съдейки по възрастта й се видеха по-късно в училището. По това време нашето момче беше (е не винаги) леко стеснително с чужди и непознати, особено с нежния пол. На въпроса как му помогна книгата, която тя държеше.
 - Интересна ли е? - попита момчето. В този  момент забеляза заглавие, което го заинтригува - "Лунни страсти" и докато чакаше отговора на момичето посегна и я взе от лавицата. Авторът бе Сиахо Риади, а според анотацията отзад се разказваше за любов между фея и върколак.

Кисараел погледна момчето, след което погледна книгата си и отвърна
- Не е за всеки вкус, но на мен ми допада- Каза тя хвърляйки заинтригуван поглед върху заглавието, което момчето бе хванало. Тя вече бе прочела тази книга преди няколко седмици, намирайки я за доста интересна, но се учуди , че момче би я избрало?
- А, ти как намираш тази? - попита момичето с лека усмивка , тъй като видя леко обърканата физиономия на Рок - На мен ме привлече историята за върколака, макар да е леко сладникава за мен - допълни тя- Е,поне показва, че животните са по-умни от колкото изглеждат. Много магьосници ги подценяват ,особено като става дума за избор на домашен любимец. Самото ограничаване на тяхната личност в тези клетки е прекалено явна представа за това , колко са уплашени всички от потенциала на животните ако бъдат свободни и бъдат себе си и.....
 Кисараел замлъкна защото осъзна, че е започнала да се отклонява от темата.
- Та исках да кажа, че книгата си заслужава да се прочете.....

Момичето явно беше прочела и двете книги или поне взетата от Рок, защото изказа мнението си.
 - Изглежда интересно - засмя се той. - За подценяването съм съгласен. И мисля, че не се отнася само за магьосниците. - Междувременно погледна цената, за да прецени може ли да я купи сега или се налага да дойде на другия ден. Във втория случай вероятно би могло да я запази и Тери или Анди да дойдат да я вземат и му я пратят. Впрочем може би сега е момента да узнаете, че техните покровители бяха съответно вълк и норка. Оказа се, че може да я вземе сега.
 - Рок Хауърд - представи се момчето
 - Кисарел Натура Елементум - на свой ред и тя си каза името.
-  Беше ми приятно да си поговорим - рече Рок. Беше защото видя, че Тери му махна с ръка. Като се вземат предвид оределите клиенти и че настойникът му държеше учебниците нужни за 1-ви курс и се намираше на касата техния ред очевидно наближаваше. Даже пред тях имаше само една жена. - Но ми идва реда на касата. Кой знае, може  пак да се срещнем.
 Тъкмо тогава и тя беше помолена от продавачката да потърси едно заглавие. И докато дойде момчето и приемния му баща вече бяха платили и си тръгнали.
 Два дни по-късно се падаше първи септември и Рок трябваше да отпътува за Хогуортс. С Анди и Тери минаха м-у мъгълските перони 9 и 10 отзовавайки се на магическия 9 и 3 четвърти. И след като всичко с билета бе уредено момчето, облечено в кафява риза, сини дънки, якенце и бели кецове  си взе довиждане и се качи. Вагонът се оказа пълен затова мина в следващия. И там първите 2 купета бяха заети, но следващото се оказа празно. И чернокоското влезе. Тъкмо  си сложи багажа и седна до прозореца и влака тръгна. А след малко докато наблюдаваше минаващата гледка вратата се отвори. Рок погледна и видя момичето от книжарницата.
 - Здрасти пак - рече той докато тя влизаше.

Бе дошъл денят в който Кисараел трябваше да поеме за първи път към Хогуотс ,чрез специалният експресен влак. Тя набързо облече мъгълските си дрехи, които,често е състояха само то черни прибрани панталон и яке. Тя върза косата си на опашка, за да не и пречи докато се приготвя.


Подготовката и бе изключително хаотична. В багажът и който ,вече трябваше да бъде готов цареше изумителен хаос. Фенрир се разхождаше около нея заинтригуван какво толкова слага в огромните куфари.
- Закасняваш- Провикна се Леорана
- Идвам идвам- отвърна Кисараел- викайки няма да ми стане по-лесно- измрънка момичето. След като най-накрая успя да си приготви багажа тя погледна към блатната си сова Хинра,която бе застанала върху кафеза си с никакво намерение да помръдна
- Хайде , моля те влез
Животното я погледна пренебрежително
- Знаеш, че не мога да ти позволя да изглеждаш свободна пред мъгълите. Ще те приберат в някой от техните затвори за животни.... зоопаркове.
Животното наведе глава на страни, изписка леко и бързо се намести в клетката. След няколко минути Леорана, Терес, Сентор и Кисараел пътуваха към гарата. Сентор знаеше пътят, все пак поне седем пъти бе минавал по него. Стараейки се да избегнат втренчените погледи на мъгълите  семейството се раздели на две и  така с разстояние поне 10 метра те успяха да влязат през магическият перон 9 3/4 . 
Влакът щеше да тръгне всеки момент. Кисараел остави багажа си да бъде поставен в багажното отделение , но отвори клетката на Хинра.
- Млада госпожице, приберете совата, не може да пътува така - каза отговорникът за багажното отделение , като видя момичето да пуска совата навън
Кисараел не можеше да си представи да я държи затворена през целият път. 
- Моля Ви. Тя няма да създава проблеми. Обещавам- каза момичето
Терес дочу разговора и дръпна мъжът на страни. След минута той се обърна и каза:
- Добре , добре .Влизайте - Каза мъжът и посочи към вратата
 Кисараел се усмихна Прегърна семейството си
- И да се запишеш за Куидич като станеш от Грифиндор- Каза Сентор
- Нямам това намерение- отвърна Киараел
- Да се запишеш или да си Грифиндорр
- И двете
- Своенравна , както винаги- Прошепна Леорана на Терес
Семейството и помаха преди Кисараел да влезе във влака и след минута той вече бе потеглил. 
Момичето се разхождаше из вагона оглеждайки за възможно най-усамотеният такъв. Тя не познаваш много млади магьосници. Преминавайки почти през целият вагон момичето забеляза едно празно купе. И нейната изненада бе по-голяма тъй като вътре момчето което стоеше и бе познато. Точно така, тя го бе срещнала в книжарницата преди няколко дни. Казваше се Рок. Хинра стоеше много спокойно на рамото на Кисараел и бе притворила очи. В момента в който Кисараел отвори плъзгащата врата на купето птицата се ококори.
-Здравей пак- поздрави момчето с усмивка
- Здравей- отвърна Кисараел- Може ли да седна тук, навсякъде е пълно шумно.
-Разбира се- Отвърна Рок-а Тази....
не беше приключил изречението и Хинра скокна и се качи до багажа на Рок заставайки в най  тъмното ъгълче на багажното отделение с гръб към всички
- Ами, тя .... няма да пречи- каза Кисараел- Надявам се....

Момичето също му каза "здравей" и запита дали може да седне при него в купето.
- Да, разбира се - отвърна Рок - А тя.. - имаше предвид совата, за която Кисарел каза, че се надява да не пречи и която се скри в най-тъмния ъгъл на багажното. .. - май е срамежлива?
 В ума му се прокрадна мисълта, че животинските и човешките характери не се различават особено
 - Първа година? - попита момчето след малко
 - Да потвърди момичето
 - И аз. Чудя се в кои домове ще попаднем.
 Тук Киса сподели, че брат й е в куидичния отбор на Грифиндор, но, че тя предпочита да иде в Рейвънклоу
 - Приемният ми баща също е бивш  грифиндорец. Брат му пък е бил търсач за Хапълпаф - на свой ред - сподели Рок. ,- но и аз не съм голям любител на този спорт. А за дом ми е все едно - сви рамене - обаче предпочитам да  не съм в Слидерин. 
 Бръкна в малката  раница оставена до него на седалката
 - Все пак не мисля, че това е от огромно значение - изрази собственото си мнение. - Според мен по-важни са делата на магьосника  Искаш ли?
 От раницата бе извадил три кроасана. С пълнеж от шоколад, ванилия и сладко от малини. Също и шишенце с кока-кола и чаша
- И совата ако иска. Впрочем как се казва? 
 - Благодаря - отвърна момичето избирайки си кроасан.

- Благодаря- Каза Киса и избра кроасана с Ванилия - Казва се Хинра и ме съмнява да желае мъгълска храна
Блатната сова се обърна и прояви интерес към случващото се долу. Тя издаде главата си напред и видя момчето , което тъкмо отваряше своят кроасан
- Интересно име, от къде идва?- Попита Рик без да подозира заостреният поглед на Хинра , която се наместваше за излитане от ръба
- Ами, от скандинавското...
Точно в този момент  совата скочи на седалката до Рок събаряйки тестеното изделие от ръцете на момчето върху седалката и започна да го разчовърква и разпилява навсякъде. Животното наподобяваше малко повече къртица, която си рови тунел от колкото сова,която се храни
- ХИНРА СПРИ!- извика Кисараел- СПРИ ВЕДНАГА!
Животното не й обърна внимаване. Момичето се изправи и отиде при птицата. Щом усети сянката над себе си совата спря и я погледна
- Да извикам ли , да те приберат в клетката в багажното?
Животното изписука. Кисараел подаде ръката си. Совата се качи на нея след което тя отиде на мястото си срещу Рок и  постави ръката си на седалката до нея. Хинра се  намести на мекото място сякаш беше гнездо и се накокошини.
- Извинявай, не очаквах да е толкова нахална. Ще ти платя за кроасаните или просто си избери нещо от количката за сладки , която брат ми каза, че се появява от време на време.

- Интересно име. Откъде идва? - докато питаше Рок отваряше кроасана с малиново сладко.
 - От скандинавското.. - момичето не можа да довърши понеже в този момент совата скочи от мястото си върху кроасана на момчето, грабна го и започна да кълве разпръсвайки трохи навсякъде. Собственичката й обаче стана, взе си я и пак седна на мястото си срещу него. А птицата се настани на съседната седалка.
 - А, няма проблем. - отвърна Рок докато посягаше към шишето с кока кола. Все пак на ум си каза, че е добре задето е избрал да отвори кроасана със сладко вместо този с шоколад. Отпи глътка направо от бутилката. Все пак чашата бе само една и не вървеше и двамата да пият от нея. Първо обаче наля.
 - Скандинавското? попита момчето за недовършеното пояснение относно името Хинра. - Значи ли, че корените ти са от там? Повече ми приличаш на келтка. Извинявай ако съм нахален, понякога ставам любопитен.

Кисараел се замисли преди да отговори. Тя много рядко до този момент намираше някого с който да споделя своите корени. Тъй като и тя не беше достатъчно запозната с тях се притесняваше да не би да каже, нещо , което може да и навреди. Но какво лошо има в това да говори със своят връстник за това. Какво толкова може да направи. Все пак тя забелязваше добро в него и дори и да беше избраник на Слидерин, той може би , би бил човек, който може да пази тайни и искрено се интересува от това, което попита. Тя си пое въздух и отвърна
- Да, поне това знам със сигурност, че съм от скандинавски произход
- От къде по-точно? - Заинтересува се момчето
-Не знам. Родителите ми не говорят за това пред мен- Отвърна Киса
- Но защо? - Учуди се Рок
- Предполагам, че не е свързано с хубави неща. Те предпочитат аз да гледам напред. Както брат ми - каза Кисараел
- О , грифиндореца - възкликна Рок
- Да, той е малко прекалено свободолюбив и това на майка ми не и допада, тя предпочиташе той да си намери работа, като нейната в книжарницата.. - обясни Киса
Момчето се загледа в момичето и осъзна приликата с жената в книжарницата. Явно това е била майка й и затова момичето толкова спокойно е посягало към всяка една от книгите , сякаш е било у домът си.
- Но баща ми смята, че той ще е по-добре да работи в министерството при Аврорите
-Баща ти е Аврор?
- Не точно- Отвърна Кисараел- Той е.... ами те не приемат много лесно някой да работи за тях, и заради липсващата ни история той е нещо като.... полу-член да кажем.
-Интересно отвърна момчето
- А твоето семейство?
Рок се облегна назад и погледна през прозореца навън наблюдавайки бързо движещият се пейзаж

Киса отвърна, че със сигурност е от скандинавски произход, но не знае подробности, защото семейството й избягвало темата пред нея. Сподели също за брат си, за майка си - Рок се загледа в нея и осъзна, колко прилича на жената в книжарницата. И за баща си. Попита го и за неговото семейство.
 Момчето погледна през прозореца към  бързо минаващите покрай тях дръвчета и ливади.
 - До осмата си година живях само с майка ми - започна той след няколко минути. Биологичният ми баща знаех как се казва, къде живее, но не го бях виждал. А и тя не го споменаваше много. После се разболя. Докторите нищо не можеха да направят.  И ми хрумна да го потърся, ако може да помогне. Отказа. Каза, че не го интересувала някаква си мъгълка, по това време не бях чувал тази дума - уточни. Даже да му е бивша жена. Тогава без да осъзнавам накарах стъклата в стаята да се строшат.
 Момчето замълча
 - Мама почина на другия ден - продължи след малко. - А Онзи
- Имаш предвид баща ти? - попита момичето
- Да, но не го зачитам за такъв - отвърна Рок. - Въпреки еднаквата фамилия и физическата прилика. Е и някой черти от характера - измърмори. - Ама те се проявяват само ако се ядосам и то рядко. Та той умря след месец. Насилствено. А аз срещнах Тери Богард. Оказа се че Гийс
- Гийс е биологичния ти баща, а Тери е убиецът му - уточни Кисарел
 - Именно - потвърди Рок. Брат му, хапълпафецът пък се казва Анди. Та Гийс е бил не само магьосник ами черен такъв. Макар, че доколкото знам никога не е бил смъртожаден. И сред убитите от него е бил и баща им. Тери м-у другото с него бях в книжарницата,  ме прие като син и сега ми е приемен баща и настойник. От него и Анди научих за магическия свят. И това е - завърши.