Беше поредния ден в , който Бела просто имаше нужда да направи нещо забранено . Още с отварянето на очите си смяташе да посети забранената гора . Не разбираше защо я наричат забранена след като всичко забранено беше повече от интересно . Ако искаха учениците да не ходят там за да не пострадат определено името на тази гора не трябваше да бъде такова . Бела обичаше да ходи там но не обичаше когато се натъкваше на някакви подобия на животни даващи всичко за да я разкъсат . Тя мразеше забраните и точно заради това ходеше там . Тъмнината и мъглата я правеха още по-мистериозна а това допадаше на Анна . Времето беше мрачно а Бела стоеше на един прозорец и се чудеше кой да вземе със себе си . Не за да я пази а да не се забавлява сама . Помисли добре и се сети за една нейна съученичка Али . Тя беше от същия дом и може би нямаше да има против да намине през гората . Грабна чантата си като в нея прибра пръчицата и още няколко нещица и тръгна по коридорите да търси някъде Алисън . Но къде ли беше тя ? Не се знаеше . Ако някой я видеше с каква самодоволна усмивка обикаляше етажите и коридорите щеше да я помисли за луда . Сети се за подземията и реши да провери дали случайно не е наминала през стаята по отвари . Точно слезе и последното стапало от стълбите и я видя .
- Момиче ти винаги изчезваш .. къде се губиш имам идея за убиване на скуката . - каза задъхано тя и с доста бързо темпо . Усмихна се и разкара един от кичурите коса паднал пред лицето й . Само се надяваше да не й откаже или още по-зле да я натопеше на къде е тръгнала . Защото това нямаше да е добре . Нито пък щеше да е справедливо . То и нарушаването на правилата не беше справедливо на какво пък толкова . Нищо нямаше да й се случи . Тя се усмихна и разклати глава като гледаше учудено на къде се беше запътила блондинката и защо нямаше настроение .

Гледах приятелката си с една наистина доволна усмивка . Чудех се как ли ще реагира като ѝ кажа какво съм намислила а още по-интересно ми беше какво пак е правила в тези гадни , тъмни и студени подземия . Ако не обичах отварите нямаше да стапя тук . Бяха толкова подтискащи , че дори ако останеш малко повече можеш да полудееш . Въпреки седемте години прекарани в този замък аз никога не бях свикнала с тези подземия .
- Знам как ще се отървем от скуката … като посетим Забранената гора . - повдигнах едната си вежда все едно задавах въпрос а не съобщавах идеята си . Наистина ми беше интересно как ще реагира и силно се надявах да не ме помисли и тя за лука . Доволната усмивка не напускаше лицето ми а в очите имах едно желание за нарушаване на правила . Огледах се дали на около няма случайно някой но за щастие нямаше . А миг след това въпросителния ми поглед срещна този на Али .
- Е какво смяташ … искаш ли да бъдеш лошо момиче и с добър късмет да се озовеш в кабинета на господин Озера ? - попитах доста тихо а след това се засмя като смеха ми се разнесе по коридорите . Да господин Озера наистина беше готин но лично аз нямах никакво желание да се срещам точно с него по въпрос свързан с нещо забранено .