Имението на черните магьосници, преди време.

Гарван седящ на едно от дърветата около имението изграчи и отлетя. На небето нямаше нито един облак днес и това даваше на луната възможност да освети земята, а на звездите да украсяват необьятната небесна шир. През единият от прозорците на имението влизаше лунна светлина,тя осветяваше едвам ли не цялата стая. И беше достатъчно силна за да освети обезпокоеното лице на малкото дългокосо момиче гушнало своята играчка. Тя спеше, но се виждаше че сънува нещо, нещо което кара малката в съня да трепери от страх..
Отворих очи и проверих дали любимото ми зайче е тук. Винаги ме спасяваше от лоши сънища, а сега на ново място. В този огромен замък, на тъмно. "Всичко ще бъде наред" прошепнах гушнах заека и се свих на кълбо. Когато отварях очи, пред погледа всичко се размазваше. Скочих заедно със зйчето на пода, отворих огромната врата и се затичах по коридора.. По пода оттекваха звуците на босите краченца на малкото момиче, което тичаше из огромният коридор. Бузите и бяха мокри от сълзи и страх когато тя отвори една от вратите.
Надникнах вътре, беше тук открих я. Влезнах тихично и затворих вратата след себе си. Едвам-едвам се качих на огромното легло и седнах на него. Не исках да я будя, ама и не можех да си отстана така. Подръпнах я за дрехите няколко пъти с надеждата да я събудя.
- Ели, страх ме е. Може ли да легна при теб? - Попитах и гушнах зайчето си.

От няколко дни Елизабет бе на тръни.Някакви лигави хлапета мислещи се за черни магьосници всяваха смут и смърт наоколо.И естествено тя вървеше едва ли не след тях за да им почиства..искаше да хване тези деца и да ги убие със собствените си ръце.Поне да знаеше,че няма да следват други проблеми.Рано или късно някой щеше да се усъмни във всичко това...,а Ели изобщо не искаше да тръгнат след нея.Все пак си имаше достатъчно други отговорности.
- Ели,страх ме е.Може ли да легна при теб? - чу тихо гласче,русокоската.Обърна се и видя,че до нея на леглото седеше малко,сладко ангелче чийто бузки бяха мокри от сълзите стекли се от невероятни и очички.
Елизабет се притесни,но не каза нищо в продължение на минута.След което леко прегърна детето и го повдигна за да го пъхне под завивките да не измръзне.
- Какво има миличка? - попита тя.Баскервил се надигна при думите и - той винаги спеше при нея - и погледна първо едната,а после другата. - Спокойно,момче.
След тези думи Ели избърса сълзите от бузките на детето и я притисна към себе като почна нежно да я милва по косата загледана в тавана.
- Да не сънува кошмар? - попита тихо и предпазливо блондинката.Малката Еммери бе преживяла доста,а черната магьосница не искаше да и напомня за мъките и за случилото се наскоро...детето бе твърде малко,а бе преживяло такава трагедия...дори Елизабет която по принцип нямаше сърце - или поне не твърде голямо - се бе размекнала при вида на детето обляно в сълзи. - Знаеш,че можеш да ми споделиш.

» Градската библиотека, отдела за магьосници, преди 3 дни.
» Имението на Лий Уулв в Ливърпул...
» Защита срещу черните изкуства
» Висша мода за магьосници
» Бебешки магазин "Малки магьосници"

Имението на черните магьосници, преди време.

Имението на черните магьосници, преди време.

Similar topics

Similar topics