След две години, Годрикс Холоу.

Две години. Две години изпълнени със семейно щастие, аромат на домашно изпечени сладки и много любов. След като завърши "Хогуортс" с 12 пъти СОВА, с директора - Кристиан Озера - се ожениха. Родителите и на двамата не казаха нищо, когато им натресоха желанието си. И това беше повече от идеално. Дори сестра му не се възпротиви. Вместо това щеше да се пръсне от гордост заради избора на брат си.
За тези две години се случиха доста неща. Първо на първо, меденият им месец беше с пет месеца закъснение заради разни тролове, които нападаха замъка. Но за сметка на това си прекараха чудесно две седмици в Париж. Романтиката просто блика от всякъде. После пък други неща се случиха, които не подлежат на обсъждане. Най-гадното нещо беше, че и двамата искаха дете, а в началото не им се получаваше.
Но най-накрая, изглежда на Кристиан му писна да се надява всичко да стане от само себе си, и си свърши работата като хората. Разбира се, успя най-сетне да направи така желаното от двамата дете.
Сиел вече беше бременна в деветия месец. А директорът на "Хогуортс" ставаше все по-зает и по-зает. За капак я остави в имението Озера намиращо се в Годрикс Холоу. Оправданието беше, че иска Жанел да е на безопасно място. Сякаш в замъка служещ за училището по магия и вълшебства е опасно. Волдемор е мъртъв от доста време, мили.
- Искам при Криис - замрънка отново русокосата докато слизаше по стълбите. Коремът й беше приятно закръглен и изпъкнал.
За нещастие или щастие една от прислужниците я чу.
- Господарят Кристиан ще дойде днес - отговори тя. След това се поклони и си продължи работата.
Това зарадва Жани. Изглежда и момченцето, което носеше, също се зарадва, защото ритна. Бъдещата майка сложи ръка на корема си и се усмихна.
- Да, татко си идва - прошепна тихо Сиел.
В отговор, то пак ритна. Жената се засмя, а погледът й се спря върху голямата входна врата. Сбърчи леко нос и се съсредоточи върху нея. Изглеждаше така сякаш със силата на ума си караше времето да забърза хода си, вратата да се отвори най-накрая и съпругът й да се прибере. Но това е на практика невъзможно, защото Жанел не е телепат. Ах, само пръчката й да беше тук.

Последните две години бяха доста натоварени за Озера.През тях той бе спасявал училището от тролове,бе водил велики скандали с пророчески вести,бе се оженил,бе имал меден месец макар и със закъснение и щеше да става баща.
Точно така,вечния ерген,Кристиан Озера се бе оженил и щеше да има малко свое копие.А жена му бе и точно момичето в което се бе влюбил преди около две-три години.Прекрасната Жанел Лий,която вече бе госпожа Озера и бе бременна в деветия месец.И вместо той да си е у дома при нея,Крис седеше зад дървеното масивно бюро в кабинета на директора в Хогуортс.Така де - неговия кабинет , и попълваше планини от хартия,които трябваше да прати на министерството,което бе пълна простотия тъй като сестра му бе министър и постоянно бе край него и му висеше на главата.
- Готово... - заяви той,остави перото и се изтегна на стола.Погледна часовника и въздъхна.Изправи се и напусна кабинета си като тръгна към портите на замъка.Нямаше и посмъртно да лети на метла до Годрикс Холоу.Щеше да напусне пределите на Хогуортс и да се магипортира в Годрикс Холоу.
Така и направи - не след дълго вече бе в топлото си имение.Тръгна нагоре по стълбите и видя красивата си жена галеща корема си.Усмихна се.Някои бременни наистина сияеха.
- Прекрасна си. - каза той като се приближи и я обърна така,че ръцете му се озоваха върху нейните и галеха корема и. - Как си мила моя?Как е нашето момче?
Крис бе много радостен и горд,че щеше да има син.Негово малко,сладко копиенце.Бъдещ сексапил..и рейвънклоувец най-вероятно.Хубаво бе,че щяха да си имат бебе.После можеха да помислят за още едно и още едно...и без това имението Озера от години насам бе доста пусто,нямаше да е зле да бъде изпълнено с глъч и смях.Както бе когато Крис бе малък.
- Липсваше ми.И двамата ми липсвахте. - прошепна Крис на ухото на Си Ел и я целуна нежно по врата.

Галеше коремът си. Определено доста й харесваше да бъде бременна. Усещаше всяко едно действие на детето си. А ритниците, които малкият й раздаваше вътре бяха като погъделичкване. Допреди няколко години дори не си беше помисляла да забременява на 19-20 годишна възраст. Но сега вече бе съвършен факт. Упоритите й родители бяха твърдо против връзката й с младия директор на Хогуортс, когато разбраха за случващото се, но щом опознаха бъдещия си зет, се примириха. А и "малката" им дъщеричка Жанел вече не беше момиченце, което не знае какво иска. Знаеше какво иска и това бе да бъде с Крис, да роди децата му и да бъде щастлива с човека, когото обича. Замисляйки се, определено нямаше да си пропилее напразно живота, стига той да й позволеше да работи, за да не полудее тотално в къщи. Можеше да се завърне триумфално в "Хогуортс" и да преподава по някоя от дисциплините. Можеше и библиотекарка да стане. Дори не си и помисляше за пост като заместник директор. Това място бе по право дадено на Афродита Найт.
- Как ли ще изглеждаш, когато се родиш? - зачуди се Сиел, когато го видя.
Крис вървеше точно срещу нея. Най-накрая се беше прибрал! Никаква работа повече за днес и малко домашен уют с пълния състав на семейство Озера. Майка му и баща му се преместиха в другия край на Англия малко след сватбата им, за да оставят младоженците да се оправят сами и да си блъскат главите. Е, няма лошо. Дори да бяха взели прислугата с тях, пак щяха да се оправят. Жанел можеше да върши домакинската работа безупречно и нищо нямаше да й стане ако готви, чисти и мие. Единственият проблем е, че с толкова голяма къща, малко щеше да се озорва.
Крис я обърна, така че да я прегърне през кръста. Сложи ръцете си върху нейните на корема й. Жената се усмихна. Обичаше, когато го прави. Действаше й успокоително. Имаше чувството, че имат цялото време на света и никога няма да свърши.
- Аз съм добре. Малкият разбойник също е добре. Не спря да ме рита цял ден - госпожа Озера се засмя.
Нямаше търпение да роди момченцето им. На кого ли щеше да прилича? Казват, че момчетата приличат на майките си, но тя лично познаваше доста представители на мъжкия пол, които са едно към едно с бащите си. Така че пак не е 100% гаранция. Дали щеше да има нейните небесно сини очи или неговите синьо-зелени? Нейните руси коси или неговите абаносови? Все изключително важни въпроси за бъдещето, чиито отговори бяха едновременно близки и далечни.
- И на нас ни липсваше много - продума тихо тя, наслаждавайки се на целувката по врата. Извърна главата си към него и му се усмихна. Успя да се изтръгне от хватката му, след което го хвана за ръка.
- Как мина деня ти? Убедена съм, че е бил по-интересен от моя. Между другото, братята ти бяха тук... Търсиха някакво завещание останало от дядо ви - Жанел повдигна раменете си, а малкото пак я ритна. Русата се усмихна леко смутено.

» След ден в "Хогсмийд"
» След 2 седмици
» някъде...след един ден
» След 1 ден.
» след няколко дни

След две години, Годрикс Холоу.

След две години, Годрикс Холоу.

Similar topics

Similar topics