All about us <3

Заглавие: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 12:30 pm

Ваканцията просто минаваше, никак по – ралично от всяко друго лято, което прекарваше изън Хогуортс. Родителите й както винаги искаха да се отърват от нея точно последната седмица, и къде щяха да я пратят разбира се в семейство Дийн, както винаги а тя този път някак си се зарадва може би защото бе решила да налива акъл на Мо, но го беше оставила за края на лятото.

Нора събра нещата си, прекалено бързо. Може би самата тя не беше очаквала да е чак толкова бърза. Да портал, пудра.. мразеше го това нещо, все пак всеки път, в който се вмъкваше в онази проклета камина, падаше на задника си в тяхната и кхъм, никога не излизаше особенно чиста от нея.Нора въздъхна когато видя майка си да седи и да я гледа усмихвайки се. Докосна устните си до челото й, като я остави да навре малкото си дупенце в камината и й подаде купата с праха.

-Нали помниш изричаш ясно и внимателно. – напомни й майка и тя само поклати в знак на съгласие и се усмихна леко.
-И миличка, внимавай нали?Не искаме да излагаме семейството по някакъв начин, защото не сме градили репотация, за да я рушиш. – естествено майка й никога нямаше просто да се раздели с нея с думите „ Ще ни липсваш” или „Дано си прекараш добре” Нора въздъхна лекичко, преди да се усмихне накриво и да вземе пудрата от купата. Пръсна я в краката си , мислейки си за дома на семейство Дийн, какво по – сладко място от онова.. А да имаше нейния дом.

И преди да се е усетила дупето й тупна в тяхната камина, а тя просто поклати глава, определено трябваше да спре да се преземява по този начин. Но нямаше никой наоколо, за миг се зачуди, къде бяха всички. Тръгна минавайки през хола, търсейки някакъв признак на живот, качи се по стълбите, мина през коридора и вървейки разглеждайки къщата се стъпа в последната стълба, по която се качваше до третия етаж, а тялото й се сблъска с нечие и се озова върху него преди да е успяла да каже а. Е поне се бе преземила отново върху нещо по – меко от пода.
Отвори очите си и поклати глава.

-Благодаря, че умекоти удъра Морган. – каза му тя, като една лека усмивка се появи на лицето й, а тя с леко неудобство стана от него поклащайки глава, не беше в характера й, сега да му каже, че съжалява за случилото се.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 1:52 pm

Ваканцията минаваше,а той продължаваше да мисли за онова проклето момиче.Защо му беше да мисли за нея,нямаме обяснение.Но и той не искаше да си даде такова.Сънища,мисли всичко това беше излишно и все пак,ето ги там.Появяваха се винаги.Всеки ден,нон стоп.Това го изнервяше,дразнеше.Може би дори побъркваше.И ето краят на ваканцията бе тук.Имаха една седмица.Само една преди да се върне в Хогуортс.Изпитите за ТРИТОН бяха почти буквлано сложени на масата,от негос е очакваше да ги вземе с отличие както бе взел тези по СОВА.Още една година.Толкова му оставаше докато стане аврор.Не знаеше дали се радва или не.По-скоро бе силно объркан.Морган се разхождаше из къщата,а очите му обикаляха по предметите напомнящи му на баща му.

Защо всичко тук трябваше да си остава същото?А да...Защото майка му бе прекалено голяма досада,която целеше да скапва живота му със спомени за баща му.Тази проклета жена не можеше да размаха пръчката си и да промени имението.Той извъртя очи минавайки покрай кабинета на баща си.Толкова много спомени,мисли и сънища.Толкова много емоций,които не се побираха в иначе добре функционирашият мозък на Морган.Очевдино обаче сега го объркваха адски много,защото завършващият Слидеринец бе забравил тотално за посещението,което трябваше да му бъде направено през тази последна ваканционна седмица.Усещайки се прекалено късно,ударът от сблъскването му с Нора го повали на земята.Той изпуфтя,а ръцете му се озоваха на талията й.Погледна я с леко учудване,а не зададеният въпрос увисна във въздуха.”Какво по дяволите?” запита се,но нямаше нужда.Той се смръщи едва,едва и извъртя очи при думите й.

-На твое разположение както винаги.-понадигна се леко озовавайки се прекалено близко с нея.Морган се сепна и се вгледа в очите й забравил за Ана през този момент.Какво правеше?

-Нора,скъпа ти си тук.-чу гласа на майка си и изчаквайки момичето да стане от него скочи на крака и оправи черната си тениска.По кожата му се виждаха черните,мастилени татуировки,а русата му коса,се бе разпиляла по лицето му.

-Морган оправи тази слама.-нареди майка му,а той се усмихна фалшиво изчаквайки я да се обърне с гръб към него и да вдигне спокойно ръка към нея,показвайки й среден пръст.Мразеше тази жена.Той погледна към червенокосата Нора и прокара ръка през косата си.Майка му прегърна момичето и започна да й говори за това колко „весело” щели да си прекарат тази седмица.

-Все пак завърпвате.Ще има бал.Трябва да ти купим рокля миличка,нямам търпение да те видя.Винаги съм искала дъщеря,но вместо това...-тя се обърна към Морган който бе скръстил ръце пред гърдите си и я гледаше с нескрита омраза.-Вместо това имам момче.-въздъхна жената и отново прегърна момичето.

-Морган занеси нещата й в стаята й.-нареди тя,а той се ококори.

-Да си ги занесе тя.Или Теро да й ги занесе.Не съм ви роб.-той се врътна с гръб към тях и тръгна бавно по коридора отдалечавайки се от двете жени,мърморейки под носа си.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 3:20 pm

Все същия... разбира се, какво можеше да каже повече за Морган, освен че той ще си остане това което е и няма да се промени. Нора извъртя очи и въздъхна лекичко, като майка му я бе окопирала напълно водейки я към хола и сипвайки чай. Бала да сега за него ли щяха да говорят само? Мразеше тази тема и майка й цяло лято я бе карала да мисли за това. Но в същото време Нора искаше да поговори с Морган, на едно доста неприятна за него тема.
Все пак някой трябваше да му налее акъл в главата нали? Съвсем случайно бе разбрала какво е правил в началото на лятото или по – скоро какво се бе случило тогава, бе се видял с онази Анабел, а това някак си бе издразнило Нора. Погледна към майка му, която не спираше да говори за проклетия бал. Въздъхна леко и взе чашата с чай оставяйки я на масата.

-Ъм... Кларис трябва да поговоря с Морган, за нещо може ли по – късно да обсъждаме бала? – попита я тя като една лека усмивка заигра на лицето й и стана от дивана, като оправи блузата си, и преметна коса през едното си рамо. И след като Кларис се усмихна и й кимна Нора излезна от хола търсейки го, а определено не й беше особенно трудно да го намери, след като чу музиката му..

Да определено трябваше да спре да си го изкарва на пианото, все пак то с нищо не му бе виновно. Продължи на долу по коридора, докато не стигна онзи малък хол, където често го бе намирала преди да се осамотява. Усмихвайки се влезна на вътре без дори да почука и се облегна на пианото поглеждайки го и повдигайки едната си вежда.

-Можеш да се държиш по – добре с майка ти Мо. А също така да спреш да си го изкарваш на пианото – заяви му тя, като леко се подсмихна и поклати глава, както казахме Морган си оставаше Морган и не подлежеше на промяна.

- А и трябва да поговорим. – прехапа леко устната си, не веднъж се бе опитвала да му налее акъл, не веднъж се бе опитвала да му покаже, че Анабел, не е за него и все пак какво имаше повече от нея? Да тук забравихме да си споменем Нора не му беше просто приятелка, тя искаше нещо повече от просто приятели. И честичко се опитваше да му покаже, че тя е по – добра от нея.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 4:06 pm

Вървеше към малкият хол и прокарваше пръст по всеки мебел,край който минеше.Влизайки вътре очите му обходиха помещението и се спряха на рояла.Той се приближи към пианото,прокара пръсти по златния обков и седна на ниският стол.Сложи кракът си на малкият педал и нвеждайки глава напред Морган натисна смело клавишите. Уверявайки се,че всичко е настроено както трябва той засвири.Мелодията бе бавна,тъжна.Но не свиреше за Анабел,нито за Нора.Свиреше просто така.Пръстите му уверено се движеха по клавишите.

Музиката строеше от душата му.Музика,която нямаше автор,не принадлежеше на никого.Той бе затворил очите си,а мислите му препускаха с бясна скорост.Виждаше баща си.Сега,като стоеше тук и спомените го връхлитаха му се искаше да бе спестил много думи и действия спрямо този човек,но Морган нямаше силата да върне времето назад.За това той просто оставаше в тази ситуация.Отваряйки очите си той съзря движещият се портрет на майка му и баща му от сватбата.Двамата танцуваха на музиката му,а той се подсмихна.Всичко бе толкова различно преди.Очите му се плъзнаха към клавишите и той по-скоро усети от колкото чу,че вратата се отваря.Морган вдигна очи и видя Нора.Не се усмихна.Някак си не беше способен да го направи в този момент,но чувайки думите й повдигна вежди.Той натисна силно два клавиша и усмихвайки се вдигна глава към нея.Спусна капака над клавишите и подпирайки лакти на него я погледна.

Червената й коса,отразяваше странни,златисти отблясъци на светлината на свещите.Усмивката й бе някак си различна,а очите й искряха гледайки към него.Той я погледна внимателно.

-За какво искаш да говорим?-тактично бе игнорирал думите й относно майка му.Той знаеше по-добре от нея как да се държи със собствената си майка,а и тя не заслужаваше вежливо,мило и тен подобните банални глупости в отношението му.Той бе такъв,какъвто е.Не искаше и не можеше да бъде мил.А още по-малко пък щеше да се опитва.Очите му се разходиха по Нора.Бе се променила през тези месеци.Сякаш бе пораснала.Той преглътна отклонявайки очите си от нея. Морган погледна към картината на родителите си,които в момента си бъбреха нещо.Пръстите му забарабаниха по капака на рояла,а погледа му от време на време скачаше към нея. Понякога Дийн се чудеше как родителите й имат такова доверие на него и майка му.Позволяваха на Нора да прекарва толкова много време с тях.Дори майка му сякаш се грижеше за нея повече от собствената й майка.Принципно това би трябвало да е притеснително,а също и факта,че двамата бяха необуздани тинейджъри под един покрив.Очевидно обаче никой не се притесняваше от това.Някъде дълбоко в него се роди въпросът дали семействата им не се опитват да ги сватосат,но той му се стори глупав и неправилен.Все пак майка му надали щеше да позволи на Нора да се омъжи за него или нещо подобно.Кларис мразеше Морган и го намираше за неподходящ за която и да е било.Въпреки,че ако се захванеше с момиче с нечистокръвен произход жената щеше да полудее...Стара кокошка-както я наричаше Мо...Не знаеше какво иска.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 4:31 pm

Нора го гледаше и просто въртеше очи винаги чуваше само това, което той искаше, но не и всичко което тя му казваше. Въздъхна леко и се приближи като се вгледа в очите му.

-Анабел. – каза му просто .. като отстъпи крачка на зад и въздъхна лекичко. – Разбрах какво е станало в началото на лятото, Морагн. Нали трябваше да седиш далеч от нея? Трябва да спреш. Тя е нечистокръвна, от друг дом е, а на всичкото отгоре по никакъв начин не е за теб. – каза му бързо и ясно тя, на един дъх, понякога не смееше да говори за това с него, защото се ядосваше.

Но тя не можеше да спре, просто му обясняваше или се опитваше да му обясни, искаше да му покаже толкова много, но вече не знаеше как, защото сякаш той не го разбираше... а и какво можеше да стане? Той искаше да натрие носа на майка си, а майка му сячески сякаш искаше да го дразни без да се осъзнава.

-Защо не си отвориш очите Мораган? Защо не виждаш всичко, а виждаш само това в което каточели си се фиксирал, да виждаш само него... Не виждаш никоя друга... опитваш се да бягаш от неея, но отново се връщаш там и не спираш да мислиш.. сляп си за всичко... – заяви тя, като въздъхна лекичко и поклати глава отсръпвайки и оглеждайки всички картини наоколо, някой си шушнеха, други просто стояха и я гледаха интересно, но нея не я интересуваше. Или един път за винаги щеше да му покаже, че тя също може да бъде до него, че има нещо много по – добро от онази...или просто накрая щеше да го остави да си троши главата.

Понякога наистина се чудеше защо, родителите им ги събираха за толкова време, майка й редовно я пращаше у тях вканцийте, прекарваха толкова време заедно и той не беше забелязал всичко, което искаше тя? Но в действителност какво искаше тя? Искаше да го накара да проумее, че всичко което правеше... но явно и това време прекарано с нея не му бе достатъчно да прогледне и да види какво имаше тя към него. Той я виждаше само като момичето, което му се кара и се опитва да му налее акъл в главата.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 4:51 pm

Очите му се вдигнаха към нея,докато тя говореше.Морган наистина не знаеше какво всъщност се опитва да му каже.Той я гледаше и се опитваше да направи именно това,което тя искаше от него.Да чуе всичко,а като изключим факта,че той бе способен да чуе само „бла,бла,блааа,бла” в случая всичко беше добре.Той трепна при споменаването на името на Анабел.
Очите му се преместиха към една от стените,а думите й продължаваха да се впиват в съзнанието му.Той преглътна и потърка лице. Какво трябваше да направи в този случай?Не можеше да стори абсолютно нищо.А дори и да й кажеше да спре,какво от това?Тя пак щеше да продължи и най-много да се скарат,за това Морган мълчеше.Гледаше към стената,а когато думите на Нора спряха се обърна към нея.
Не знаеше какво прави,а още по-малко защо.Той се изправи и се приближи до нея.Хвана ръцете й и я дръпна към себе си.Очите му се впиха за момент в нейните.Той впи устни в нейните за една кратка,непозната за тях целувка.Той се отдръпна от нея и присвивайки очи прошепна.
-Това ли искаше Нор?-очите му се разходиха по нея и осъзнал напълно думите й и всички онези нещя,които тя не бе изрекла.Скрития текст в думите й,всички онези недомлъвки преди.Всички мисли които самият той имаше.Е..Най-накрая го бе направил.Но къде беше тръпката?Може би щеше да я има,ако тя не бе подхванала темата споменавайки името,което от началото на лятото до днес се бе опитал да отбегне?Сигурно,защото той бе убеден,че има нещо към Нора.Може би не само на пук на майка си,както бе с Анабел.Нора не бе прищявка,защото тя винаги бе там.Бе негова и той нейн,а те дори не го съзнаваха.Сигурно,защото родителите им отдавна бяха взели това решение между тях самитя.А може би защото двамата толкова си приличаха и бяха толквоа различни,че дори не бе реално...Може би да,може би не..Ала тази малка грешка направена в началото на техният „разговор” бе убила всяка възможна тръпка в Морган.Той мина покрай нея и прошепна.
-Получи го.-той излезе от хола и се облегна на стената в коридора.Свлече се по нея,а очите му се впиха в пода.
До къде го беше докарал?До под кривата круша.Какво се очакваше от него?Разкъзваше се между две лица.Едното бе със сигурност сродната му душа,знаеше го.Виждаше Нора до себе си и след сто години,а Анабел...Как се бе изразл в мислите си онзи ден..Прищявка?Това ли беше?Всъщност не беше това,простото и елементарно обяснение бе,че Морган е глупак,който вместо да каже край стига,да влезе в стаята и да награби Нора стоеше от страни и бягаше от всички и всичко,само защото беше проклето магаре на мост.Той удари главата си в стената,а в гърдите му се надигна вик на гняв.Искаше да удари някой,нещо...

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 5:38 pm

Застана като замръзнала след действията и думите му. Това ли беше искала? Да именно това бе искала, но не по този начи, не така имолено едва ли не след като бе разбрал, какво се бе опитвала да му каже толкова дълго време. Колко време се познаваха? По голямата част от живота си може би, но никога, никога не я бе разбирал по този начин. А след това той отново бягаше, както всеки път, всяка минута, когато нещо го застрашаваше или ... и ето това ядоса Нора.. бягането му, тъпото му държание. Тръгна след него и излезна от малкия хол , като го видя седнал на земята.

-Знаеш ли какво Мо? Не не исках това! Не искам измолена целувка или такава от съжаление, разбра ли? И знаеш ли какво върви си при малката кучка.. повече няма да се опитвам да ти покажа каква е . Може би е създадена за теб, еднакви сте. – развика му се накрая тя, не знаеше какво да направи вече, оставаше напълно безсилна и не разбираше защо. Защо се влиаеше толкова от това... може би защото Нора от край време бе влюбена в него? Може би... но това повече нямаше да го спомене, щеше да го остави да си троши главата и кой знае къде щеше да завърши той, тя знаеше къде ще свръши.

-И още нещо, цяло лято мислейки за нея, поне веднъж сети ли се за тази седмица? О, да забравих ти винаги забравяш тази последна седмица... пфф не ме интересува повече Морган, прави каквото знаеш. Аз повече няма да се боря да ти показвам каквото и да е било... не си заслужава. И съжалявам, че похабих толкова сили, за дда ти покажа нещо, от което получих просто съжалението ти. – викаше ли? Да определено викаше срещу него, не знаеше защо, но не я интересуваше, в тази къща бяха свикнали,че Мо и Нора често водеха спорове и това сигурно просто беше поредния им спор за майка му. Но не и за нея.. за нея беше последния им разговор или и тя не знаеше какво значеше... Просто се бе уморила да се бори за някаква загубена кауза преди да е започнала. Нора го гледаше в очите сякаш го убиваше само с погледа си само една година, още една година... а след това просто седейки срещу него го срита малко под коляното му.

-Вече осъзнавам, че не си заслужил нищо от това, което съм правила или съм искала да направя за теб, и ще си останеш един неблагодарник.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 5:56 pm

Гледаше в нея,а очите му се присвиха.Тя викаше ли му?Да..Тя му викаше.Той се изправи,изравни се с нея и повдигайки вежди за вика на свой ред.

-Какво си мислиш Нора?Че нещата винаги стават така както на теб ти се иска ли?Добре мразиш я,имаш проблем с нея.Решете си го двете.А,факта че си влюбена в мен от малка не променя нищо.Да не беше идвала с мисълта да ми говориш за Анабел и после да очакваш да ти поднеса сърцето си заедно с кутия шоколадови бонбони.Мислиш ли,че така ще стане нещо?Не!Няма!Нали ме познаваш,нали знаеше всичко,да убеден съм че е така.-той й смигна и прокара ръка през kосата си.Винаги бе влизал в пререкания с нея.Винаги бяха имали някакви проблеми от някакво естество, но днешните проблеми.Тези не можеше да реши с извинение или цупене.Тези бяха по-сериозни.Той знаеше,че те е права за себе си,но не можеше да оспори,че и сам е прав за себе си,защото ако не бе влязла едва ли не с думите „Не мисли за Анабел,а бъди с мен” нещата нямаше да протекат така.

Морган се обърна отново към нея,а скулите му се очертаха ясно.Очите му искряха яростно и готов да понесе някой шамар или нещо подобно той продължи с думите си.

-Правила си за мен?Така ли Нора?Правила си.Знаеш ли понесъл съм много от идиотщините ти,но не си единствената „направила” нещо за нашите взаимоотношения.Знаеш ли защо се разделих с Анабел?Заради теб!Можех да преглътна всички обиди,подмятания и подигравки.Знаеш колко ми е през кура за мнението на Джаред и останалите,но знаех че между мен и теб може да има нещо.Малко,но нещо!Аз разбих сърцето й,тя мрази и мен и теб еднакво силно,но ти си толкова вглабена в това,че си сляпа за да видиш тези неща..Просто трябва да си си ти.Малкото мрънкащо за всичко момиче.Хубаво не се заниамвай,майната ти.-той се обърна с гръб към нея и тръгна към стаята си.Все още куцаше леко заради нейното върховно излизавaне на гнева.Мразеше жените.Мразеше всички.Щеше да стане аврор и да се вглъби в работата си,докато не го убият.Не му пукаше.Той влезе в стаята и малко преди да затръшне вратата кресна.

-Между другото и аз не искам да се занимавам повече с теб и тъпотиите ти.-той тресна вратата и я заключи.Просна се на леглото,а десет минути по-късно съжаляваше за думите си,но нямаше да отиде и да й се извини ако ще Волдемор дa се върнеше на власт.Не му пукаше.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 6:20 pm

Нора не говореше с него, думите му бяха по – силни и от някое от забранените заклинания.. тя последва примера му и се затвори в стаята си, отиде до куфара и седна до него отваряйки го, извади най - отдолу един от албумите, който никога не оставяше.
Да там беше всичко, което бе правила с него, всяка детска игра, пакост, всичко... Нора разгледа снимките и видя две смеещи се и скачащи от радост деца, искаше онова време да се върне когато никой от тях нямаше всичко това на главата си, нямаше го онова мрънкане, сърдене и цупене по между им. Нора хвърли албума на куфара и се изправи лягайки в леглото, вече нямаше желание дори да слезне за вечеря, просто се затвори в стаята и заспа.. Не искаше да мисли повече, защото определено повече нямаше да може да се отърве от главоболието. А на сутринта все още не можеше да спре да мисли за него. Искаше да се извини, но това беше все едно да накараш Вики да яде без да иска... да .. Нора стана от леглото и въпреки, че нямаше желание излезна о стаята.

Дните минаваха, а те дори не си говориха, Нора не си правеше труда дори да го погледне като се разминаваше с него. Седяха на масата а Кларис не спираше да говори какво ли не на Нора, а Нора просто се съгласяваше, без да казва каквото йд а е било или да поглежда към него.
Прекрасно нали? Да именно а трябваше тази седмица да е забавна, да е щастлива, че е близо до него, а какво се получи? Нищо, едно голямо нищо, както всичко останало. Момичето се прибра в стаята си, след вечеря, и просто е тръсна на леглото гледайки към вратата без да вижда нищо, просто седеше и гледаше в една точка.

И ето точно сега идваше онзи момент, в който разбираш, че не можеш без него, искаш да чуеш гласа му, да видиш очите му, да го накараш да ти се усмихне или просто да седи близо до теб, без да си кажете нищо.. И точно това й липсваше, толкова много през последните няколко дни. А седмицата изтичаше и толкова скоро щяха да се върнат в Хогуортс, а там... там просто той беше повече от различен. Нора въздъхна като малко момиченце и преглъщайки цялата си гордост, дори последната капка достойнство, излезна от стаята си и се спря няколко стаи по надолу чукайки на вратата му, а когато й отговори, вече останала без достойнство заговори.

-Съжалявам, че съм едно малко мрънкащо момиченце за теб, Мо. Съжалявам, че се занимаваш с моите тъпотий, но аз съжалявам, за това което казах.. Съжалявам, че бях толкова погълната, че не забелязах дори какво правиш ти... съжалявам.. – момичето сведе погледа си от неговия и усети как пръстите й се разтрепериха.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 6:39 pm

Дните сякаш летяха,а хладното им отношение един към друг не бе избледняло дори с капчица.Те се държаха като двама напълно непознати.Не си говореха,не се поздравяваха даже не се поглеждаха.Като изключим онези откраднати погледи,които и двамата правеха един към друг всеки път,когато другия не гледаше.Те просто сякаш не съществуваха.Този скандал определено бе най-сериозният за тях до сега.Морган се питаше дали това бе нормално.Все пак рано или късно единият поддаваше,но не и този път.Последните две вечери преди заминаването им,а отношенията им един към друг бяха същите.

Той се прибра в стаята си след вечеря и пусна радиото.Никъде,нищо не грабваше слуха му. Кармила,няколко глупави банди,но нищо което да задоволи и без това прекалено претенциозният му към музиката вкус.Той стана свали тениската си и я запрати в другият край на стаята и тръгна към китарата си,когато на вратата му се почука.Мислейки си,че Теро му носи неща за прибиране той отвори вратата и замръзна виждайки я застанала на прага.Морган сведе поглед към земята и чувайки думите й поклати глава.

-Не..Не говорех сериозно.Бях ти бесен и казах първото,което ми хрумна...И аз...И аз..Съжалявам.-последната дума я прошепна толкова тихо,че едва се чу.Той вдигна глава и се вгледа в нея.Виждаше колко е бледа.Със сигурност й бе коствало адски много,за да дойде и да му каже всичко това.Той я познаваше,знаеше ината й,гордостта й и достойнството й.Те бяха несравними и нямаше какво да ги подкопае,освен ако тя не сведе глава.А именно това бе направила Нора.Бе свела глава.Морган въздъхна и отвори по-широко вратата.Огледа се и погледа му попадна на леглото му.Чаршафите и завивките бяха направени на топка.Куфарът му бе отворен и от него се поддаваха какви ли не книги и пособия.Магическата му пръчка бе сложена на нощното шкафче до книгата с проклятия.Общо взето си бе кочина,но Нора бе влизала в стаята му и в по-лоши моменти от този.Той се прокашля и измърмори.

-Заповядай.-момчето се отдръпна от вратата търсейки си нова тениска,а очите му скачаха към нея от време на време.Не знаеше как се чувства.Дали му бе неловко,дали се притесняваше или нещо друго.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 7:16 pm

Нора продължаваше да гледа в него сама не можеше да повярва на това, което се беше случило не можеше да повярва, че именно той й е бе извинил, думата съжалявам, не излизаше току така от неговата уста и това беше нещо наистина ново, нещо което не бе предполагала, че може да се случи някога ... Винаги тя тичаше мрънкайки под носа си, че не съжалявам, но не искала да се сърдят един на друг.

Ако я попитахте сега щеше да каже, че никога не мус е е извинявала по – рано, но поне за пръв път и двамата се извиниха един на друг за случилото се, може би всичко между тях беше много по – различно от това, което ние си мислехме, може би бе по – силно от тях.

-Виж всичко това е толкова странно, дори не мога да повярвам, че ти казах всичко онова... дори не мога да повярвам... не знаеш ли няма значение. – заяви му тя като реши да не споделя очевидното с него отново. Повече може би нямаше да повдига въпроса нито за отношенията им, нито за онази ... ненямаше да го прави, защото някак си не й се струваше никак редно, да се скарат отново.
Продължи да се вглежда в всичко наоколо и реши да смени темата, като се опита да се подсмихне лекичко.

-Мисля си, че за толкова години не можа да накараш Теро да ти оправи стаята или поне сам да се опиташ да го направиш. – каза го сякаш последното бе напълно невъзможно да се случи, но то си беше и така. И тогава се замисли отново, колко невъзможно беше всичко, което се бе случило, те да кажат извинявай? Един на друг? Да преглътнат цялото си достойнство и да решат, че могат да кажат тези две думички един път в живота си? Да определено имаше нещо повече, след като най – накрая го бяха направили. Интересно но факт беше всичко, което бяха преглътнали един за друг днес. А може би и след това, кой знае.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 7:53 pm

Той я погледна за миг и се засмя.Да наистина трябваше да накара Теро да оправи,но не можеше.Винаги,когато в стаята му бе подредено не можеше да намери нищо.Как тогава да накара духчето да изчисти.Не,той си харесваше стаята такава.Морган се приближи до леглото все така гол до кръста и я погледна.

Той последва примера на Нора и твърдо решен да не говори за това,което се бе случило.За извиненията и тен подобните той седна на леглото и я погледна.Морган се просна назад и потърка лицето си,а голите му гърди отразиха светлината на свещите. Татуйровките по тялото му сякаш се сливаха с черните сатенени завивки на леглото му.Той се повдигна на лакти и се загледа в Нора.

Не знаеше какво да прави.Какво да й каже за това мълчеше.Явно,че все още им бе неловко един с друг.Той се намръщи и потупа плоският си корем.Нетипично за Морган.Очите му прескачаха от време на време към нея и накрая той скочи от леглото и взе китарата си.Хвана ръката на Нора и я дръпна към леглото си.

-Хайде,ще ти изсвиря нещо.-той нямаше ясна представа какво,но щеше да й свири.Той седна и започна да си наглася китарата.Настрой струните,а очите му отново и отново пробягваха към нея.Радваше се на присъствието й.Въпреки че не би го признал.Въпреки,че щеше цял живот да се инати и нямаше да обели и дума за онова „съжалявам”,което бе изрекъл само преди няколко минути.Може би дори можем да кажем,че той вече бе забравил за изричането на тези думи.Те бяха далече от неговият стил и от речника му.Всъщност никога не са били част от него и самото им изричане можеше да ви шокира.Точно както бе станало и с Нора.Момичето не бе очаквало неговото извинение и все още не можеше да повярва,че го е получила.

Морган се прокашля и започна с първите нотки.Попринцип щеше да й изпее нещо изключително тъжно,бавно...Може би дори романтично,но сега щеше да забърза тази бавна и мелодична песен превръщайки я в пълен хаос,а смесена и с неговият глас.Поздравления имаме победител в състезанието „Ужасяващи песни” сценаристи имате ли нужда от саундтрак..Той е вашият човек.Но Морган знаеше,че Нора ще хареса това извратено парче.Така,че той продължи,а на лицето му играеше една весела усмивка.Обичаше да свири.Едно от малкото неща,които го правеха щастлив.А и едно от нещата които само Нора знаеше за него.В действителност тя бе открила неговият "талант" и го бе подтикнала да се занимава с това...И сега тя страдаше от това си дело.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 8:48 pm

Седна на леглото и качи крачетата сиии на него и се загледа за няколко минути в Мо, а когато каза, че ще й свири тя просто зяпна, да да винаги го бе насърчавала да го прави, но понякога не можаше да понесе гласа му особенно когато се лигавеше, но все пак Нора обожаваше да го слуша как свири не зависимо дали щеше да е на китара или пък на пиано. Тя обожаваше да го слуша макар и да не му признаваше.

Слушаше го, а сякаш това я караше да седи и просто да я отнася някъде далеч, далеч още като бяха малки деца, когато тичха отвън по поляната, а той я гонеше и какото винаги я хващаше въртейки я, падаха и се смееха с часове, а това я караше да се усмихва само при спомените .

А ако питате някой какво бяха спомените? Спомените бяха най – ценното което имахме, защото само то можеше да ни накара да се усмихнем в най – тежкия момент. В най – тъната миута на живота ни. Мислеше си какво щеше да стане когато завършат? Дали тогава най – накрая няма всичко да се нареди? Дали тогава всичкок щеше да е по- лесно, а може би нямаше да има нищо помежу им?

Или пък щяха да са едно щастливо семейство черни магьосници? Не знаеше какво ще стане или как щеше да им се случи, но просто музиката му я отнасяше някъде където нямаше какво да се направи, за да не я накара да се усмихне.

А когато спря Нора, просто го погледна и се усмихна лекичко като поклати глава в някак във израз, който си беше като чели само между тях двамата, но не го бяха използвали от толкова отдавна, че самата тя мислеше, че го е забравила. Подсмихна се преди да се изправи и да прехапе устната си

-Беше прекарано както винаги Мо. – констатира момичето и се загледа през прозореца на стаята как майка му обикаляше поляната с някакъв мъж, говорейки с него.

-До къде бихме стигнали? Или по – скоро на къде сме се запътили ? – попита го тя, като продължаваше да гледа как между майка му и мъжа сякаш се развиваше някакъв лек спор.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 9:44 pm

Той я погледна и остави китарата до леглото.Защо трябваше да повдига темата отново.Морган преглътна мъчително и стана.Приближи се до нея и започна да си подсвирква.Пъхна ръце в джобовете на черните си изтъркани дънки и подхващайки някаква глуповата мелодия започна да пее.Очите му се разхождаха по гърба й,а той се стараеше да не се лигави докато пееше.Знаеше.че Нора мрази лигавщинитие и извращенията които той правеше с гласа си.За това той много внимателно пееше една от онези досадни мъгълски песни.Да..Харесваше песента,а знаеше,че и Нора я харесваше.Всъщност Морган харесваше текста й и за това пееше именно нея.Не можеше да каже тези неща,които се пееха в песента.

- And it feels like I am just too close to love you.There's nothing I can really sayI can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you.So I'll be on my way.-той млъкна и заставайки зад нея прокараръце по раменете й.Устните му нежно се докоснаха до кожата на едното й рамо и той вдиша аромата й преди да продължи.

- You know I'm not one to break promises.I don't want to hurt you but I need to breathe...But there's something inside that I need to release...Which way is right, which way is wrong-той свърши с подбраните по него избор цитати от песента и се загледа в това,което виждаше отвън.Майка му и Джеймс.Двамата се бяха сближили толкова много през това лято,че този факт караше косата на Морган да се изправя.Той стисна зъби подтискайки желението да слезе и да зашлеви майка си,а Джеймс да убие.Очите му се върнаха на тила на Нора и той въздъхна.

Наистина не знаеше какво да й каже,какво да стори.Просто бе „изпял” нещата,които тя искаше да чуе.Нещата които той не можеше да каже,защото бе прекалено инатлив.Прекалено горделив също.А и някак си главата му не побираше да й каже всичко това.Все пак познаваше я толкова години...Как можеше да й каже нещо такова?Той се отдръпна от нея и се върна на леглото.Просна се по гръб и затвори очи.Ръцете му се зровиха под възглавницата търсейки сякаш златно съкровище и той се протегна.

-Осъзнавам нещо от изключително значение.-подде Морган и се наидгна отново на лакти.-Спи ми се.-засмя се и поклати глава,пресегна се и взе чашата с вода,стояща на нощното му шкафче,а от вътре го зачовърка да направи някоя магия.Още толкова малко му оставаше и щеше да има това право..Съвсем малко.Той отпи от чашата и хвърли крадешком поглед към Нора...И сега какво?

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 10:15 pm

Нора продължаваше да гледа право през прозореца, докато го слушаше, днес опрделено му беше ден да се изразява само с думи, не можеше да повярва какво й се случиваше. В действителност как можеше изобщо да си позволид а се влюби именно в него, та те бяха израсли заедно, как можеха да кажат един на друг нещо такова ? Не можеха разбира е, но нямаше какво да направи всичко бе толкова объркано, но думите , който беше подбрал толкова много й харесваха, че самата тя се радваше, че й казва това. Толкова добре го понаваше, че знаеше какво прави.
Усети как дъха му галеше кожата й, а устните му я докоснаха лекичко, а по лицето й мина малка бегла усмивка, която сякаш подобри деня й с още една идея. И тогава сякаш топлината му изчезна, а тя остана там все още гледаща през прозореца, защото не знаеше как да му отговори, а след това чу и думите му, като се обърна към него и му се усмихна направи няколко крачки. Озова се до леглото му и се надвеси лекичко над него, като се усмихна а устните й бяха на сантиметър от неговите. Леко прехапа своята и се вгледа в кристалните му очи.

-Лека нощ. – пожела му тя като докосна устните си съвсем леко до неговите и е надигна поглеждайки към него за последно преди да излезне от стаята му и да иде в своята. Влезна изми се набързо и легна някак облекчена, щастлива и спокойна в леглото, а съня не я остави току така направо я заля..

Сънуваше как се разхождаше из парка вървеше, а това беше толкова приятно и както усещаше топллия бриз на вятъра, така изведнъж от топлината не бе останало нищо, усещаше студ, вятъра я духаше, а когато погледна видя, че сенамира на върха на някакъв висок стълб, който не можеше да осъзнае как се е озовала там. Стълба се клатеше от силния пронизващ вятър, а тя едвам се задържаше, докато сякаш накрая нещо не я дръпна и тя не започна да пада, а след това усети силната болка, беше се озовала на операционна маса, а някакъв мъж й се смееше нагло канейки се да я разреже, без да й има каквото й да е било. Нора се изправи рязко в леглото опитвайки се да си поеме въздух. УСети как ръцете й се бяха разтреперили, не искаше да остава сама. За тов стана от леглото, поддръпвайки тениската си и босичка излезна от стаята и отиде до тази на Мо. Направо влезна и се приближи до леглото му, като го подръпна

-Мо... може ли да остана при теб? – попита го момичето съвсем лекичко, когато забеляза, лекото му помръдване.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 10:32 pm

Морган се загледа след нея,а по устните си усещаше лекият вкус от целувката й.Той се засмя,когато осъзна какво е станало и стана.Премести китарата на стойката й и свали дънките си в движение.Изхлузвайки ги от бедрата си той ги остави на земята и се просна в леглото.Той се зави и зарови глава под възглавницата си.Заспа почти мигновенно.Не знаеше дали сънува и изобщо сънували,но със сигурност бе нещо звързано с музика.Той усети леко подръпване и изсумтя.Доловил гласът на Нора се помести.Дори не осъзнаваше,че това става наистина,а не в съня му.Той се обърна към нея и потърквайки лице отвори едното си око.

Не съзнаваше,че не е сън.Всъщност никога не бе очаквал Нора да дойде именно в неговото легло.Очите му се прокраднаха по нея и по адски късата тениска с която беше облечена.Това сякаш го накара да се съвземе за момент.А може би не.Когато момичето легна в леглото му той въздъхна и отново затвори очи.Едната му ръка се пъхна под възглавницата,а другата се прокрадна около нея.

Той преглътна и усещайки топлината й се събуди.Очите му се разшириха и ръката му сякаш се скова на мястото си.

Не съзнаваше какво става в действителност.Морган прокара език по устните си и леко се надигна.

-Какво има, Нор?-в действителност той не бе напълно сигурен,дали присъствието й го притеснява или не.Ако майка му разбереше..Ако родителите й разберяха.Е...Не,че вече не ги бяха оженили,но това щеше да затвърди решението им на сто процента.Той се поотмести от нея съзнавайки че е само по боксерки.Никога не се бе събличал пред нея.В действителност и сега не беше чисто гол...Поне не изцяло,а и нали завивките го криеха,но не се притесняваше от себе си или тялото си..Притесняваше се от нейната голота.Защото повярвайте ми..Тази тениска която я покриваше...Ее равностойна е на листата с които Ева се е покривала преди.Морган отново преглътна и осъзнавайки,че надали ще заспи отново се обърна по гръб и сложи ръце на гърдите си.Очите му се впиха в тавана,а в съзнанието си той затананика някаква мелодия,която да го разсея от...Приятелката му.Не,че това имаше някакъв ефект ,той се обърна към нея,а на лицето му играеше една усмивка.Морган прокара ръка по лицето й милвайки скулите й,спусна я надолу по врата й и спря при ръба на тениската.Морган се надигна и застана над нея.
Той прехапа долната си устна,а няколко непокорни кичура паднаха на лицето му.Той се засмя и докосна устни до нейните.Не знаеше какво го прихвана.
-Искам да ти покажа нещо...Ти ще ми казваш дали ти харесва.-той се пъхна под завивките и като пълно дете на което са му дали свобода на действие прокара длани по тялото й.Не закачи нито за миг гърдите й или слабините й.В действителност внимаваше.Той повдигна леко тениската й до под гърдите й,разкривайки пред себе си плоският й корем.Морган се подсмихна и сведе глава към кожата й,прокара устни по корема й,около пъпа й,дланите му милваха нежно бедрата й,а вътрешно той ликуваше.Може би той бе по-сговорчив и достъпен нощно време?Очевидно,защото ако това се случеше на сутринта...Е Бога ми,гответе се за апокалипсис.Дийн вдигна главата си,нагоре към тениската й и спря очаквайки реакцията й.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 11:06 pm

Гледаше го и леко преглътна, усетила ръцете му около себе си след като се бе напъхала в леглото му, и сусети завивката около себе си, усмихна се лекичко, и притвори очите си сгушила се в него, но тогава усети как ръката от спокойно лежаща на талията й, а тя прехапа устнта си чувайки въпроса му. Облиза на свой ред устната си и леко се натдигна поглеждайки го. Въздъхна и поклати глава.
-Съжалявам, ако ти досаждам или те притеснявам... но просто след този кошмар, не искам да съм сама а определено не искам да посетя майка ти. - каза леко срамежливо тя , все пак наистина си беше доста неочаквано, никога не бяха спали в едно легло, е може би като малки, но винаги са били много по – облечени от сега..

Нора въздъхна и се вгледа в тавана, отпускайки се обратно в леглото, а след това се случи нещо, което дори не беше очаквала. Притвори очи от някакво удоволствие, което се бе разнесло по тялото й, когато отново усети устните му върху своите.,а след това го погледна неразбиращо, от това което й казваше, за миг се зачуди какво беше решил да прави, но тогава видя онази усмивка, която не беше виждала от както бяха деца, всякаш пак бяха малки деца и той се канеше да изврши поредната пакост.
-Добре – отвърна му момичето, като прехапа леко устната си.

Нор усещаше ръцете му по тялото си, а това чувство, събуждаше нещо толкова непознато в тялото й, нещо, голямо, което просто сякаш бе чакало да бъде събудено, да бъде запалено, а Мо всякаш пускаше голяма кречка кибрит, която да разпали бензина в тялото й и да я изпепели. Притвори за миг очи и потрепетри, когато усети усните му да се спускат така описвайки коремчето й, спусакйки се така леко и нежно по него. До сега не се бе замисляла, за всикчко това, но й хареса, хареса й как накара кожата й да пламне, да гори под допира му, а ръцете му сякаш допринасяха за всичко това, още повече докато се спукаха така галейки бедрата й.
Чувствата, който събуди в тялото й бяха невероятни, а тя просто мрежеше с очи, миглите й изпътхваха съвсем лекичко на няколко пъти, а червенокоската... тя просто се наслаждаваше на това незаменимо усещане, което сякаш я бе разтърсило вътрешно. А когато спря, сякаш й бе отнел тази прекрасна тръпка, която й бе харесала толкова много.
А когато се вгледа в очите му сякаш всичко в нея замря за секунда и не можеше да си поеме дъх...

-Не.. не знам как да го опиша.. не знам как въобще да изразя това, което мина през тялото ми. – прошепна му тя, като продължаваше да се вглежда в очите му и да прехапва леко устната си.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 11:21 pm

Тих смях на задоволство го разтърси.Той прокара пръстите си съвсем леко под тениската й,докосна външната извивка на гърдите й и се отдръпна.Не,че му се искаше да спира.По-скоро усещаше възбудата си,а също и това че тя се водеше негова...Каква?Нямаше да повдига въпроса сега.Морган застана над нея целувайки съвсем леко лицето й,челото й,бузите,очите,носа и оставяйки за последно устните й.Струваше му се така сладка и на място в леглото му.Въздъхна и разтваряйки леко бедрата й се настани между тях.Тънката материя на боксерките му изобщо не можеше да спре усещането от горещината й.Той преглътна и се отърка в нея.Възбудата му бе като голям предател.Той преглътна мъчително и игнорирайки естественото си желание се заигра с косата й.

Нова усмивка се прокрадна по лицето му и хванал един кичур го дръпна леко към лицето й гъделичкайки я.Буквално се държеше като дете,но не можеше да се държи по друг начин в момента.Всъщност можеше,но щеше да се стигне до конфузна и може би от части болезнена ситуация.От страничните си впечатления Морган бе останал с мнението,че приятелката му е девствена.Нещо,което не бе той правилният човек способен да й отнеме.

Това обаче не променяше факта,че бе възбуден и се притискаше в нея.Кога неволно,кога не това само той си го знаеше.Морган се подсмихна и вдигайки глава,за да я погледне внимателно в очите издекламира изменяйки гласа си думите на майка й.

-Миличка,нали знаеш че не искаме да излагаме семейството по някакъв начин, защото не сме градили репутация, за да я рушиш.-той се засмя и сведе глава към врата й.Устните му бавно започнаха да чертаят линии по кожата й.Той я захапа малко над ключицата и продължи с целувки нагоре към ухото й където спря и захапа меката и нежна част.Устните му се отделиха от нея,а за пореден път възбудата му се отърка между бедрата й.

-Какво ще правим Нор?Видяло се е,че няма да спим...-той въздъхна престорено и едната му ръка отново се прокрадна по външната извивка на едната й гърда.Защо дразнеше и нея и себе си Морган не знаеше.Просто го правеше.Той преглътна и прехвърли тежестта си на лактите си.Очите му проблеснаха,а той хвърли поглед към вратата.Чудеше се дали да заключи...Но какво значеше това?Ако заключеше имаше намерения да направи нещо специално..А имаше ли наистина?

Заглавие: Re: All about us <3 Пет Окт 25, 2013 12:01 am

Нор просто се оставяше на всяко негово докосване било с устните му или пъкк пръстите му, който рисуваха по нея. Отъркването му в слабините й, я караше а си мисли какви ли не неща, нередни неща... рабати, който до сега не й бяха минавали през мозъчето, но сега... сега колкото и не редно да беше, тя просто го искаше.

А думите му я разсмяха и въпреки, че не виждаше нищо нередно от това което правеше в момента тя се замисли, дали ако продължах ащяха да стигнат много по – далеч? А дали искаше точно сега да стигнат толкова далеч? Беше ли готова наистина да загуби онова, което бе пазила до сега ? Нора преглътна тежко, като се надигна леко на лактите си и се вгледа в лицето му, като прехапаа едната си устна усещайки колко леко и съблазнително се бе отъркала в него. Преглътна леко и облиза устната си .

-Мамо, аз не виждам нищи росящо репутацията в това, което се случва в момента.Но разбира се, ако желаете можем просто да спрем преди да сме стигнали далеч и да се отнесем в страната на сънищата? – попита го тя като се отпусна отново в леглото и ръцете й минаха очертавайки всяко релефче по тялото му.
Е сега какви бяха наистина? Заедно, просто приятели или какво ? Въпреки, че вътрешно Нора знаеше отговора, той бе избрал нея пред онази, бе решил да бъде с нея, а не със Аннабел, за това просто реши да не задава изобщо такъв въпрос.

Усмихна се лекичко, като продължаваше да спуска ръката си надолу между телата им и точно в този момент сякаш нещо още повече се събуди в нея. Докато пръстите й стигнаха до ръба на боксерките му, тя я върна обратно нагоре, като я постави на гърдите му и го изута от себе си и се озова седнала върху му, ръцете й бяха от двете страни на главата му, а косата й се бе спуснала скарвайки лицето им, Нор съвсем случайно и неволно се отърка в него, а това предизвика поредните тръпки по тялото й, а кръвта й сякаш кипеше във вените й.

-Кажи ми Мо, ти какво искаш да правим ако не успеем да заспим? – попита го тя, като в главата й сякаш се развихряха разгорещени сцени от това, което можеше да се случи между тях, а сякаш тялото й потрепваше върху неговото, докато устните й седяха толкова близо до неговите и лекичко ги закачаха.

Заглавие: Re: All about us <3 Пет Окт 25, 2013 11:02 am

Той преглътна,а устните му се разтвориха докато я гледаше над себе си.Всичко това,всичко случващо се буквално не беше за тях двамата.Кога се е чуло и видяло някой от тях да се държи и да прави такива неща?Ами да..Днес,току що..Амм...В момента?Морган прокара ръцете си по бедрата й и отново под тениската й.Спря ги на талията й и я накара да се отърка отново в него.Харесваше му,въпреки че усещаше лекият й страх и неоппитност.Дийн повдигна главата си и докосна устни в нейните.Очите му бяха помътнели от желанието му.Той я преобърна отново под себе си,радвайки се на пространството даващо им това легло.Морган отмести завивките от тях и въздъхна гледайки я.Момичето наистина се бе променило с течение на годините,а в момента всичко бе изключително ярко за него,защото гледайки Нора облечена в мантии или панталони..Не това не бяха нейните дрехи,не позволяваха на красотата и разцвета й да се на лице.Морган преглътна и прошепна.

-Ако зависи от мен скъпа ще стигнем много по-далеч от това...-той отново се настани между бедрата й,отърка се за пореден мъчителен път в слабините й и докосна с устни врата й.Едната му ръка се спусна между телата им проправяйки си път към най-горещата й точка.Той пъхна пръсти под ръба на бикините й,докосвайки нежната й кожа.Устните му продължаваха да рисуват по врата й,докато пръстите му бавно,леко се докоснаха до клитора й.Морган определено се учуди от горещината и влагата й,но обяснението си бе просто.Тя бе девствена,а той не й помагаше да запази целомъдрието си.С типичният за него непокизъм,сякаш вътрешният му Аз сви рамене,а пръстите му умело започнаха да масажират клитора й.Устните му не спираха да закачат врата й.Сложил свободната си ръка от страни на тялото й,той масажираше едната й гърда все така по външната извивка с палеца си.Морган изкачи устните си до нейните,а очите му я наблюдаваха.Възбуждаше се все повече и повече.Усещаше собствената си възбуда като динамит,способен да експлодира всеки момент и не,не говоря за свършване.По-скоро за търсене на освобождението си.Той преглътна мъчително и затвори очи докато устните му разтваряха нейните,езикът му намери няйният подканяйки го да подхване един завладяващ,еротичен танц.С типичната за него животинска страна той издаде звук подобен на ръмжене.Морган се отдръпна от нея,докато пръстите му продължаваха да я малтретират.Погледна в очите й и въздъхна.Усмивка отново се разля по лицето му и той измъкна ръката си от бикините й.Не трябваше да продължава да прави това.

-Хрумна ми...Ще водим разговори за бъдещите ни начинания.-повдигна вежди игриво и отмести ръката си от гърдите й,отпускайки се отново между бедрата й,но този път без да се отърква.Трябваше да мисли зряло и с главата си,а не с долната.

Заглавие: Re: All about us <3 Пет Окт 25, 2013 4:12 pm

Нора тръпнеше под всяко негово докосване, което определено бе толкова непознато за цялата й същност, нещо толкова ново , но в същното време толкова прекрасно. Тялото й потрепваше конвулсивно, а всичко в нея сякаш гореше до такъв предел, че имаше чувството, че ще експлодира от всякъде, не беше дори сигурна какви бяха всички тези чувства в тялото й, направо сякаш се сблъскваха едно с друго и избухваха като барут в нея. Пръстите му шареха по – най тайните местенца, там където всичко бе толкова непознато за нея. Но сега.. сега вече знаеше, какво можеше да те накара да изпташ. Усещаше как всичко в нея се напряга, сякаш цялото й тяло се стегна, чувстваше как езика му настойчиво си играеше с нейния между устните им, а това.. това я караше да изтръпва. Сърцето й биеше като лудо в гърдите й, въздуха й сякаш секваше с всяка изминала секунда, и тогава всичко просто спря. Тялото й се отпусна, леко треперейки, гледаше го в очите, а една леко срамежлива усмивка се появи на лицето й.

Сърцето й все още тупкаше лудешки под гърдите й, а тя се вглеждаше в него слушайки думите му. Прехапвайки устни, очите й се разходиха по чертите на лицето му спускайки се по изразените му скули и спирайки се на устните му за секунди, а след това се върнаха обратно вглеждайки се в очите му.Въпреки, че не можеше да мисли за нищо останало, освен за това, което се беше случило, тя въздъхна като опита да успокой тялото си и да спре да мисли, за това, което й причиняваше до преди няколко минути той.
Преглътна леко и притвори очи за секунди, но сякаш сърцето й не искаше да се нормализира, а тялото й да спре да изпитва все още обливащите го горещи вълни. Но най – нахално се опитваше отново и отново да се замисли, върху това което той искаше от нея. В действителност тя естествено нямаше собствен план, висичко бе измислено вече, майка й и баща й бяха решили, че тя ще бъде като тях, ще остане стане черна магьосница и ще следва всички техни закони. Но това не трябваше да ни притеснява, все пак Нора бе родена в такова семейство, както й Мо... за това все си мислеше, че техния път е вече отдавна начертан.

-Нали знаеш, че всичко вече е предначертано, а да искам нещо различно няма да стане, може би ще се опитвам да си изградя живота както желая, но това което искат родителите ми е да бъда като тях, а това сякаш вече е твърде решено и аз нямам правото на думата.

Заглавие: Re: All about us <3 Пет Окт 25, 2013 5:23 pm

Той легна до нея,хвана едната й ръка и я поднесе към устните си.Морган я слушаше,докато устните му се разхождаха по дланта й и китката й.Очите му се притвориха при думите й.Той никога не й бе споделял своите намерения относно бъдещето си.Всъщност само той знаеше какви бяха плановете му.Майка му не знаеше какви са оценките му от изпитите СОВА,а нямаше да знае и тези от ТРИТОН.Той буквално бе отличен ученик във всички часове по защита срещу черните изкуства.Това естествено не променяш и факта,че също така много го биваше в проклятията и отварите.Неща които му бяха от голяма нужда в службата като аврор.Той обаче не смееше да сподели на Нора за желанията си.Всъщност не искаше да й казва нищо от всички тези неща които можеше и правеше.Като това,че беше зоомаг или интересът му към магическите създания.Той просто не смяташе,че тя ще го разбере,а още по-малко ще се зарадва.

Морган преглътна и й се усмихна,а очите му помътняха при мисълта за реакцията им когато разберат неговите планове.Сигурно Кларис щеше да го изхвърли от имението,всички да го отритнат..Поне имаше достатъчно заделени пари които да му дадат отличен старт.Той се надигна на лакти и преплете пръсти с нейните.

-Така е..Права си.-смотелеви тихо пускайки я се просна на леглото загледан в тавана.Очите му пробягваха по ъглите,а в съзнанието му се появяваха лицата на всички които щеше да разочарова,а най-ярко бе това на Нора.Той въздъхна и прошепна.

-Представяла ли си си някога..Ей така само като някакъв сън да не си...Зла и подвластна на Елизабет.Имам в предвид...Да не си черна магьосница,да се занимаваш с нещоо друго.Да си аврор или нещо такова.-той погледна към нея и се засмя фалшиво.Искаше да види реакцията й.Реакция която бе от изключително значение за него.Все пак ако нещата между тях провървят и станат сериозни...Той преглътна.Спомни си за изминалите няколко минути.За начина по който тялото й трепереше под него,за вълната чисто удоволствие разляла се от нея.Хареса му да прави това с нея.Да я има.Харесваше му колко е гореща,влагата й...Тихите сподавени стенания и въздишки.Те бяха толкова значими за него...Той затвори очите си и си спомни разпределителната церемония.Тогава гласът на шапката бе отекнал в съзнанието му „Смелост,храбър си момче.Велик,добър...Има милосърдие,жажда за справедливост,но черна кръв тече във вените ти” тогава Морган имаше избор...Би могъл да отиде в Гирфиндор-домът който може би бе правилното място за него,но той си спомни думите на баща си „Ние сме Дийн,във вените ни тече кръвта на Салазар Слидерин.Ние сме първородните,могъща фамилия.Няма по-голяма гордост от тази да бъдеш Слидеринец” тогава Мо толкова силно бе пожелал да бъде в Слидерин,че шапката го бе пратила там.Колебанията й обаче до ден днешен живееха в Морган.Спомни си как седна до Джаред и Нора на масата и тя го целуна по бузата с думите „Толкова се радвам Мо!”той бе кимнал,а очите му се бяха впили в захабената шапка.От този ден,той бе разбрал че може би наистина мястото му не бе в Слидерин,но маската която си бе сложил прикри всички следи на добрина в него.Появяваха се в тези късни часове,принадлежащи на красиви сънища.От онзи ден,той бе започнал да прави на пук на родителите и семейството си още повече.Стигнал чак до тук.До днес.Той потърка лицето си и поклати глава при тези спомени.Неща премълчани,заровени дълбоко в него.Той не биваше да мисли за тях,нито да ги спомене.Слидеринец,това беше той.Може би не изцяло но въпреки всичко той бе такъв.А какво щеше да стане след завършването...Аврор?Толкова го искаше,но как щеше...Очите му отново се спряха на лицето на Нора.Нейната реакция,може би тя бе решаващата в случая на това колебание?

Заглавие: Re: All about us <3 Пет Окт 25, 2013 6:21 pm

Нора се опитваше да разчете физиономиите му, но нещо сякаш я спираше, и едва ли искаше да знае какво точно си мислеше в момента,защото толкова добре познаваше фалшивата му усмивка, че бе просто пълна подигравка да си мисли, че няма да разбере. Майка й имаше толкова голямо влиание върху нея, Нора никога не бе посмяла да й се опълчи или да й каже нещо на въпреки, а й... Нора обичаше родителите си, дори и да налагаха мнението си повече от необходимото.

Прехапа устната си и се загледа в него чувайки следващите му думи, я накараха да изтръпне и да преглътне лекичко, това нямаше как да й се случи, дори не си бе позволявала да мисли за това, не искаше да мисли за такива неща, защото всичко щеше да свърши зле за нея, а той той... си бе позволил да го мисли, Нора го погледа среснато, прехапа устнта си притеснена,

-Не... никога.. не мога и да си помисля, такова нещо Мо... Как изобщо ти хрумна? Аз да си помисля, че мога да бъда Аврор? Та това е лудост.. – Нора се изправи до седнало положение и се вгледа в него като поклати главата си. Не можеше да разбере, защо изобщо я питаше такова нещо? Изобщо как можеше да мисли за това, те не бяха такива, никога нямаше да могат да бъдат такива, просто дори и да бяха всичко щеше да бъде една лъжа, защото в кръвта им течеше онази кръв на черните магьосници, на смъртножадните... това бяха те, а не тези който ги преследваха, който ги затваряха и искаха да ги изтребят един по един. Гледаше го и не знаеше какво да му каже.. не знаеше как действително трябваше да реагира в момента, това си беше живо мъчение, всичко, което той я бе попитал...

-Ние никога няма да можем да сме такива, Мо. Не ни е в природата, не ни е в кръвта, а това ще е срам и позор за родовете ни. Не сме просто поредните черни магьосници, нашите фамилии са дълги имат история, а в тази история няма нито един Аврор... не знам от къде изобщо ти е хрумнало това, но то не е редно.. не можем ...дори в корените на родословните ни дървета, дори и в най – нишия ни член, не е намерено съмнение, за такова нещо, тези мисли, ще ни навлекат неприятностти Мо.. – говореше му бързо, без да си поема дъх, всяка дума, всеки жест всичко, това сякаш не беше нормално, то и не беше, не можеше да си мислят, че могат просто да щракнат с пръсти и да се променят.

Заглавие: Re: All about us <3 Пет Окт 25, 2013 6:40 pm

Слушаше я затаил дъх.Ето тази реакция бе очаквал,въпреки че част от него се надяваше на нещо друго.Той я гледаше,а всяка дума която се отделяше от устните й го шокираше все повече и повече.Тя убиваше бързо всяка надежда и мечта на Морган,а той не знаеше как да реагира.Естествено вътрешно сякаш бе съкрушен,но на лицето му играеше онази фалшива усмивка,усмивка която така и не стигна до очите му.Той се изправи и си отдъхна,че поне вече не е възбуден.Морган си обу дънките и се подпря на бюрото стоящо в стаята му.

-Просто съм си мислел за това...Сещаш се през всичките си бунтарски периоди минах през какво ли не.-той сви рамене,а устните му потрепериха.Той се отблъсна от бюрото и се приближи до прозореца.Някак си му се искаше да избяга.Не искаше да стой в тази стая като затворник.Искаше да се трансформира и да избяга надалече.Но нямаше да има този късмет Морган преглътна и опря чело на прозореца.Очите му се впиха в каменият фонтан намиращ се в двора.Спомни си всичките си моменти там.Когато баща му го учеше да лети или когато им правеха онази семейна снимка.Тогава дори баба му и дядо му все още бяха живи.Цялото семейство,а после и игрите с Нора.

Не било в кръвтта му.Но нали всяко правило има изключение.Всяко семейство има черна овца в случая Мо,въпреки че бе чул преди време майка му да споменава за своя далечна братовчедка,която също била изключение от правилото.Баща йя заключил докато тя не започнала да се учи сама на магия и един ден просто се телепортирала и изчезнала.От тогава нямало сведения за нея,но Мо се бе ровил.Бе намерил информация за нея и тя сега бе прочут аврор.Естествено никога не бе споменавала или закачала семейството и приятелите си в тези среди,но се бореше с други.И той можеше да направи това.Можеше и искаше,нямаше да се спре.Това беше неговата мечта и той имаше право да я следва и изпълни,както намери за добре.Но реакцията на момичето...Тази реакция толкова го бе..Жегнала..Наранила.Не,че щеше да седне и да плаче кършейки пръсти,но някак си искаше тя да сподели неговото мнение,амбициите му.А може би просто на шега да беше отговорила с „Да...Представям си го” да се засмее и да почнат да правят глупави планове,а тя...Не!Не можеше да я упреква.Все пак всеки имаше право на мнение,а това беше нейното.Морган сви пръстите на ръцете си в юмруци и усети как се ядосва,както винаги,когато не получи това което си е наумил.Той сведе глава настрани поглеждайки към нея.Можеше ли да каже нещо?Да направи нещо?Не...Мълчанието беше неговият съюзник в момента.Той преглътна и си отдъхна,за да се успокой.

-Всъщност си права...какви изобщо ги говоря.-засмя се все така фалшиво и седна на вградената в стената пейка под прозореца.Очите му пробягаха по лицето на Нора и след това веднага намериха спасението си,прехвърляйки се на китарата му.

Заглавие: Re: All about us <3 Пет Окт 25, 2013 7:22 pm

Не можеше да го разбере действително, какво толкова му бе казала, че бе придизвикала такава реакция в него? Виждаше фалшивостта в думите му и лицето му, но някак си не смееше да попита какво се случваше. В действителност не, че не смееше, просто сякаш не искаше да научи истината, за това просто се направи на приятно разсеяна
Погледна го в очите и прехапа уснтата си, като бавно се изправи от леглото и отиде до него. Взе ръката му във своята и преплете пръстите си с неговите. Въздъхвайки момичето поклати глава и се вгледа в очите му.

-Какво става, Мо? Знам, че криеш нещо. – започна тя въпреки, че повярвайте не искаше да го пита, просто не можеше да издържи на това да пази тайната си за себе си, въздъхна поклати глава и се вгледа в пода.

-Виж, не виждам нищо лошо в това да си аворор, това е прекрасно... но ние не сме създадени за това, трудно да го повярваш, но е факт. Във вените ни теча от онази черна кръв, която никой не я пожелава на ближния си, просто не сме родени в правилните семейства – искаше да го успокой, да го накара да се усмихне истински както бе направил преди нямаше и минути, а не да вижда фалшивата му усмивка, която дори не стигаше до очите му, не можеше да повярва по никакъв начин, че това се случваше, но уви това беше факт и опредлено не можеше да направи нищо.

Въпреки, че не веднъж на нора й се бе искало именно това, да бъде родена в друго семейство, да не е това което е но уви мечтите бяха безплатни и не се сбъдваха , а дори и да се сбъдваха никога не бе точно това, което сме желали. Езичето й мина по долата й устна и въздъхвайки пусна ръката му.
-Наистина интересно ми е твоето мнениекакво е, не се измъквай както винаги само с това права си, защото знам, че има нещо повече в мислите ти, а ми се иска да ги споделяш... – и да бе искала по някакъв начин да му каже”Да, мислела съм дали не може да е различно” не смееше, можеше и да го е мислела, но не и за това, че някога може да бъде Аврор, това винаги е било последното което си е помисляла, ако изобщо се бе появявало в съзнанието й.