Хогуортс: След няколко часа

Откриването на учебната година. Наистина ли ? И се предполагаше, че на този ден трябва всички да се веселим ? Тук всички имат грешни представи за значението на думата 'забавление'. И все пак, събудих се едва-едва, навлякох си прекрасните дрехи, които трябваше да прикрия с ужасните училищни роби и се запътих с всички останали към главната зала.
Колкото и ужасно да беше, огромната зала бе обсипана от пода до тавана,или поне до частта, където таванът изчезваше и се появяваше небосвода, със стотици греещи свещи.. Гласовете на вече дошлите ученици кънтяха. Навсякъде се рееше смях, призраци обикаляха около масите. Дори се поздравих с Почтибезглавия Ник, въпреки че той беше призрака на Грифиндорците.
Нашата ръководителка Елис заедно с нашият призрак пазител, ни поведоха към масата, на която винаги седеше домът ни. Слидерин,Рейвънклоу,Грифиндор,Хъфълпаф. Странна подредба.
Докато вървях с останалата мизерна група от слидеринци,съзрях няколко познати лица. Оуен,най - добрият ми приятел,вече се бе настанил на масата на Грифиндор и бе готов да посрещне последната си година тук. Брат ми, Кийън тъкмо влезе в стаята с останалите по - малки рейвънклоуци. През няколко глави от мен пък вървеше Алисън, която изглеждаше също толкова 'развълнувана' от празника колкото мен.
Масата бе обсипана с всевъзможни храни.. От плодове,та чак до супи. Не знаех къде да седна,за това се отдръпнах леко и изчаках всички останали да заемат места. Исках да седна до възможно най - не отвратителния човек от дома ми. И така и направих..
- О,Алисън..Внимавай да не се задавиш с тоя банан. - Седнах до МакКийни. Нямаше как да не направя някаква остроумна забележка за огромния банан, който бе награбила.

След гонитбата в гората, от която се измъкнах жива....жалко.. трябваше да присъствам на прословутото тържество за откриване на новата учебна година. Повръщаше ми се, въпреки че не бях яла от сутринта. Облякох се не чак толкова стряскащо...щях да имам предостатъчно време да плаша първокурсниците после. Промуших се между тълпата, като настъпих няколко човека по пътя си, но в крайна сметка седнах на масата и опитах да не гледам как срамежливците се почесват по вратовете, избирайки място. Просто седнете, по дяволите! Не е като да станеха емоционално и физически привързани към въпросното място на пейката.Глупаци... а да и като стана дума. Нямаше как да не забележа Крис, който поздрави Ник-духа. Подсмихнах се към брат му, който със своите метър и осемдесет стърчеше като магаре из овци. Докато оглеждах останалите, изневиделица усетих нечие присъствие. Кристофър най-безцеремонно ми се подиграваше за банана, който тъкмо бях захапала. Погледах го изпод вежди, облизах върха на банана и засмуквайки откъснах част от него.

- Не се тревожи за мен. Но хей, чух че Ник си пада малко педофил. Гледай да не му подхвърля един от тези банани, защото тогава секси задника ти ще се задави. - изкривих усмивката си на една страна и прокарах нокът по дланта на Еванс.

- Мислех,че Кристофър вон ле Еванс не присъства на тъпи купони. Да не би да си намалил стандартите си или просто си търсиш нова глупачка, която да опипаш?

Това момиче знае ли, че не е особено хубаво да се яде банан пред момче ? Смисъл..да.. Не можех да откъсна поглед, докато не отхапа горната част на плода. Отърсих глава и отново вдигнах поглед право в очите на Алис, която не спираше да си играе с екзотичния плод.
- .. тогава секси задника ти ще се задави. - Задника ми изтръпна. Възможно ли е призраците да го правят ? Нима, докато училището експлодира от всичките хормони, прозрачните същества да се скатават някъде и да .. и да го правят ?!
- Спри да си заглеждала секси задника ми и си яж банана - изсъсках точно преди директора да ни укроти всички, за да произнесе великата си реч, след което щеше да дойде реда на разпределянето на новаците.
Мразех проточващите се и 'трогателни' речи, които всяка година се повтаряха отново и отново. Нямах намерение да слушам старата плоча на нов глас. Взех един портокал от купата с останалите плодове,която се намираше непосредствено близко до мен и започнах да го беля. Сещате се за онзи звук, който издават портокалите, когато кората им се откъсва от плода, нали ? Е,точно това исках. След това,започах прочувствено и дълго да засмуквам плодчетата едно след друго,създавайки дразнещ звук, който разваляше прекрасната реч. Получих няколко скастрящи погледа от останалите преподаватели,но какво пък .. Аз съм от Слидерин! Какво друго очакват от мен ? В този момент започнах да чувам и звучното и дразнещо дъвчене на Алисън. Обърнах се към нея и двамата се спогледахме. Явно и двамата мислихме по един и същи начин и се опитвахме да направим обстановката малко по - поносима. Изкикотихме се леко. В резултат на това,ръководителката ни само се изправи,обиколи около всички останали,спря зад нас и ни перна по един през главите. Е,заслужихме си го!

Чудех се, защо всяка година трябваше да рецитират една и съща песен. Поне можеха да вмъкнат нещо ново, дори и синоними. Замлясках отегчено с банана, а Крис пукаше с кората на портокала, когато видях как ръководителката ни стана и след няма и секунда силната й ръка се озова зад вратовете и на двама ни. Ауч! Обърнах се към нея, докато тя вървеше с гръб и захапах невидимо въздуха.

- Навличаме си неприятности още от началото... - захапах още един път от банана и нарочно преглътнах звучно. - ... харесва ми. - добавих, гледайки към Кристофър, който изсмукваше вътрешността на портокала, оставяйки люспата в чинията на момчето до него. Засмях се и последвах примера му с обелката от банана.

Вечерта едва започваше, а адреналина ми дойде в повече и трябваше да го излея. Усмихнах се дяволито на Еванс и кимнах към вратата. Въпреки,че той си имаше близнак, мисля че повече би си подхождало да бъде такъв с мен, защото с един поглед се разбрахме. Хванах го за китката и станах от пейката, разкрачвайки се възможно най-много. Получих пронизващ поглед от преподавателите, защото не ни беше позволено да ставаме по време на речта и церемонията. Прочетох по устните на една учителка " Къде си мислите,че отивате?", но само се усмихнах и тръгнах към изхода с Крис.

- Господин Еванс, госпожице МакКийни, бихте ли ни обяснили какво е толкова неотложно, че ни напускате тъй рано? - директора беше свестен, но се стараеше да изглежда праведен и строг.

- Хормони, господин Директор. - наклоних невинно глава и почти тичешком излязохме през огромната дървена врата. Зад гърба си чух хилене, учудени стонове, неодобрително цъкане и дори ръкопляскане, което още повече събуди апетита ми.

Знаете как всички твърдят, че близнаците и дори братята и сестрите могат да се разбират само с поглед, нали ? Е, с Алис нито бяхме близнаци,нито бяхме брат и сестра..та ние дори не се понасяхме особено, но за подобни неща беше нужен само поглед. Не може да ни се отрече, че бяхме доста добър екип в създаването на неприятности.
Извадих очилата,които бях поставил скришом под шапката и ги нахлузих.
Веднага щом се изправихме вената на челото на Елис щеше да се пръсне. Повечето ученици в училището малко й се подиграваха заради тая вена.. Може би аз съм виновен заради това, тъй като аз разгласих за прословутата "втора глава".
- Върнете се обратно на местата си! - В погледа на ръководителката ни имаше такава сила. Бих се заклел, че видях как искри хвърчат от тях. Ако нямаше толкова много хора, може би тя самата щеше да ни догони и да ни завлече за косите обратно на масата. Всички започнаха да си шушукат :
- Какви ги вършат ? ; Тя нормални ли са? ; Елис ще ги убие!
Направо ми дойде да разцелувам Алис,щом се изцепи с оправданието за хормоните. Просто ми достави огромно удоволствие да видя опулените физиономии на всички присъстващи. А за капак, точно преди да излезем от залата поздравих всички по подобаващ за случая начин.

След като шушуканията отминаха, ние бяхме залепили уши до вратата за да чуем кой ни одумва, все пак трябваше да знаем кого да напердашим после. Отпуснах се на стената и глуповата усмивка превзе лицето ми.

- Не мога да повярвам, че в това училище има някой достатъчно смел да направи такова нещо с мен. Повечето биха получили пристъп и подмокрили гащите само като видят погледите на преподавателският състав. - прошепнах, защото в тихия коридор ехото и силата на гласа се увеличаваха десетократно.

- Сега след като се измъкнахме от скучната лекция, какво предлагаш? - свих ръце пред гърдите си в очакване някой да излезе и да ни замъкне обратно за парцалите вътре, но след като това не стана в разстояние на две минути, май бяха решили,че сме загубена кауза. Боже, как щяха да ни викат след това. Супер! Изгледах Крис от глава до пети. Идиотската му усмивка беше сладка, някак си ми напомняше на тази на Кийън...защо ли? Плеснах се мислено по челото и оправих косата си, част от която бе влязла в деколтето на иначе удобната рокля.

- Надявам се да измислиш нещо, което не включва бягане, защото с тези - посочих грамаданските токове на обувките си. - няма да я бъде.

Отново се отплеснах напред във времето. Просто си представях бесните погледи на всички. Дори разярени бикове нямаше да могат да ги победят, а наказанията сигурно щяха да бъдат за цялата година, че и за следващата.

Нещо сякаш ме бе фраснало по главата. Може би очилата ме стягаха доста, но за първи път забелязах колко хубава всъщност е Алисън.От доста време имах фетиш към пиарсинга,флешовете и още няколко други 'малки' фетиши, но нейният на лявата вежда беше просто убийствен. Подчертаваше сините й очи по един доста странен начин. А пък и винаги, когато разговарях с нея, можех да се огледам в 'него'.
- Сега след като се измъкнахме от скучната лекция, какво предлагаш? - Нямах почти нищо на ум . Въртяха ми се само щуротии, но нямаше ли да си навлечем прекалено много неприятности за една нощ?

- Знаеш ли, винаги можем да направим някоя друга беля по кабинетите на преподавателите или да влезнем в стаята на Рейвънклоу и да по лудуваме и там .. Не искам да се хваля, но им научих съвсем случайно паролата. - Не беше никак случайно. Цял час изтезавах един от второкурсниците, докато накрая не ми я каза.

Луната едва се мяркаше. Имаше доста тъмни облаци, които покриваха небето,а тържествената музика, която се носеше отвътре направи обстановката твърде.. как да го кажа.. 'мъртва' . Извадих iphone-а си и моментално пуснах "Make me wanna die " на Taylor Momsen, усилвайки я до край. Стори ми се доста подходяща за случая. А пък беше и истина. Целия ден,а и всички останали вътре просто ме караха да искам да се самоубия по най - бруталния начин... Може би нещо като почтибезглавия Ник. Песента прекъсна за момент, тъй като получих СМС от Оуен:
" Вие сте страхотни! Преподавателите изпаднаха в ужас! А сега песента, която пусна е просто върха на сладоледа! Очаква ви доста голямо наказание, но поне всички ще ви запомнят и ще искат да са с вас. Да не говорим за няколко грифиндорци, които искат да сменят дома си заради вас ! Ха-ха, ще оставя училището в добри раце! "

Да лудуваме из кабинетите на преподавателите, честно казано изкушаваше ме, но не знаех дали да се съглася. Някак си не беше удачно, пък и предпочитах да правя по-обширни бели, които засягаха повече от един човек.

- Какво ще кажеш за малко лепило по стълбите към втория етаж, няколко обелки от банан по пода към общите бани и може би някакъв "подарък" пред кабинета на преподавател по твой избор? - Повече пострадали, помислих си и доволно се усмихнах. Загледах се в малките, но изключително красиви, кафяви очи на събеседника си. Никога до сега не бях се взирала толкова дълго време,че да забележа малката бръчица или тръпчинка между тях, точно в началото на носа. Не осъзнах колко време съм го гледала втренчено, но явно и той бе заел същата позиция, защото когато се оттърсих забелязах как Крис потрепва и притваря очи.

- Боже. - прошепнах учудено и тръгнах към килера, в който се надявах да намерим някакво лепило или поне нещо, с което да засипем стълбите. Помещението не бе далеч, затова пристигнахме без да говорим. Прахоляка и тъмнината вътре бяха в прекалено количество. Понечих да светна лампата, но крушката бе изгоряла. Внимателно се намъкнахме в тясното пространство.

- Буташ ме! - изсъсках, усещайки задните части на Кристофър. Хубави извивки. Какво ми ставаше?! Побързах да взема една кутия с незнайно съдържание и кофа с някаква отвратителна течност, която не беше лепило и се изнесох ръгайки и притискайки се към Еванс, който също понечи да излезе.

- То било пълнолуние.. - не знаех какво друго да кажа, за да отклоня погледа си от Алисън. Изучавах всяка част от тъпия коридор, само и само да не поглеждам към нея, но беше неизбежно .. Накрая не се стърпях и вперих поглед право в нея. Сигурен съм, че ако това беше филм от онези с лошите визуални ефекти, сега щях да прогарям дупки в гърба й. Наистина нещо странно се случваше..
- Буташ ме! - аз ли? Тя се навираше в мен! Защо Господи ни наказваш ?! Килера беше доста малък. Едва успяхме да се промушим в него. Тези пакости нямаше да доведат до нищо добро.
" Ха! Нищо не се случи! " - извиках от радост на глас,тъкмо когато излизахме от вратата, но заради идеята да сме първи,която имахме и двамата,заседнахме на вратата. Няколко пъти понечих да мина първи,но тя не отстъпи. След поредния тласък напред,всичко се върна обратно. С МакКийни се озовахме в другия край на килера,като вратата след нас се тръшна и нещо подобно на прах се изсипа върху главите ни. Отърсих се. Всичко изглеждаше много по - ярко. Въпреки че беше тъмно като мрак, можех да усетя цветовете на всички предмети в килера. Бяха някак толкова топли. Неволните движения, които правеше Алис,опитвайки се да се изправи,минаваха като късчета лед по кожата ми. Настръхнах! Очите й бяха станали по - сини и от морето. Сякаш блестяха.
- Добре ли си ? - проявих неестествена загриженост,като й помогнах да се изправи. Боже,килерът наистина беше доста тесен!

О, перфектно, не стига, че паднахме назад, пък и някакво розово подобие на пясък се изсипа върху главите ни. Разтърсих косата си с ръце, за да изпаднат прашинките, но така сякаш само влоших нещата, защото нещицата полепнаха по тялото ми, промушвайки се през всички процепи и дупки на роклята ми. Погледах към Крис, който ми подаваше ръка за да се изправя. И тогава ми причерня...тоест избледня. Някаква димна завеса премина пред очите ми и те грейнаха като крушката в килера, преди да се счупи, де. Хванах ръката му и дори когато застанах до него не го пуснах, нямах идея защо. Нещо ме подтикваше отвътре. Прехапах долната си устна и забелязах как Еванс направи същото. Телефона му извибрира, но той не му обърна внимание, което ме учуди...не, направо си ме шокира. Кристофър да не вдигне телефона си?! Чудо, магия, не знам, но се случи.

- Май, най-добре да излизаме. - все още го държах и усещах толпотата, която излъчваше. А моето тяло бе толова студено. Прииска ми се да се сгуша до него, докато и двамата не достигнем нормална температура. Стиснах толкова силно зъби дори при мисълта за това,че те изтракаха звучно, а когато се осъзнах, вече бях дръпнала Крис към себе си, а зад мен твърдата стена не даваше да поправя грешката си. Усетих дъха му върху кожата си и лицето ми пламна. Поне едното хубаво на килера бе, че нямаше осветление. Преглътнах и сухото ми гърло се сви от болка. Странни чувства се преплетоха в организма ми и със свободната си ръка погалих горещата му буза.

Чувствах ръката й като въглен, изпепеляващ цялото ми лице,оставяйки своите отпечатъци. Сладка болка. Възбуждаща дори.. Какво, по дяволите, се случваше ? Никога не бях изпитвал такова чувство! За секунди всичко се преобърна. Устата ми пресъхна. Погледнах Алисън в очите и облизах устните си. Никога не предприемах първата крачка, но сега желаех да впия устни в нейните. Положих двете си ръце от двете страни на лицето й, вдишах дълбоко и се наведох към нея.
За страховито момиче се целуваше доста добре. Устните й бяха меки..дори изпепеляващо страстни.. Можех да се закълна, че изсмукаха всичката капка въздух,която бях събрал в дробовете си. Спуснах ръцете си през цялото й тяло, като я сграбчих за ханша. Вдигнах я във въздуха,а тя обви краката си около мен. Нямаше да е удобно да стоим така продължително време,за това опрях гръб на вратата. Пръстите ми шареха навсякъде по прекрасното й тяло. Имаше страхотни извивки, които всъщност трудно се виждаха заради стила й на обичане. Идваше ми да разкъсам всеки сантиметър плат..
Не можех да повярвам какви неща се въртяха в главата ми: " Какви ги вършиш ? ; Не е редно! .. Неща, които бяха напълно нетипични за мен . От друга страна, в мен имаше още един човек, които не можеше да спре. Не искаше да го прави.. Единственото нещо, което трябваше да стори е да я целува и гали..
Устните й вече не ми бяха достатъчни. Започнах да правя най различни движения с език по врата й. Отметнах с ръка меката й кестенявата коса и продължих с милувките.

Когато Крис се наведе към мен и усетих устните му върху своите ушите ми заглъхнаха и не чувах нищо друго освен туптенето на сърцето си. Опитах да го контролирам, но след като не се получи, на третия опит се отказах и обвих ръце около врата му. Там където пръстите му се допираха до тялото ми, сякаш горещи вълни ме жигосваха, но беше изключително приятно. Дори не усетих кога вече се притисках към Крис, а той към вратата на килера. Хванах се за издутината над главата на момчето и наместих тялото си върху неговото. Спуснах ръце към лицето, врата и гръбначният му стълб. Пръстите ми зашариха и хванаха края на тениската му, изхлузвайки я през главата. Тялото ми гореше. Излъчваше такава топлина и чувственост. Сложих длани на гърдите наКрис без да спирам с целувките. Спуснах глава покрай шията му, а косата ми гъделичкаше кожата. Какво ми ставаше, та това беше Кристофър, защо го целувах?! Но не можех да спра. Искаше ми се да си зашлевя един шамар, след това и на него, защото не спираше да ме изкушава с устните и ръцете си. Изстенах тихо при поредния опит да престана,но сякаш някакъв магнит ме влечеше към него. Стиснах по-силно крака около кръста му и го издърпах от вратата. Приземихме се върху един чували, Бог знае с какво съдържание. Вдигна се прах, но това въобще не ме интересуваше, сега черпех въздух от неговите целувки. Захапах врата на Еванс и преплетохме крака.

Не спирах да прехапвам долната й устна от удоволствие. Драскаше ме,стискаше ме .. Чувството беше невероятно! Напълно изхвърлих от ума си,че това е нередно, че това е момичето, с което почти не се понасяхме. Забравих всичко и се отдадох на момента.
Щом се приземихме на земята,надигнах леко тялото си над нейното,като започнах да галя кадифената й кожа с една си ръка. Алисън отново ме сграбчи за врата и ме притегли към нея. Чувствах се като в плен на ласките й.. Ръцете й шареха по цялото ми тяло,оставяйки изпепеляващи следи. Можех да чуя колко лудо препускаше сърцето й.
Когато МакКийни ме захапа за врата,извиках леко от наслада. Не,не беше силно, но бе достатъчно, за да ме докара до лудост. Изправих се на колене,като я придърпах по-близо до себе си. Не можех да видя от къде се сваляше глупавата роба, тъй като рядко я и носех,за това направо я разкъсах. Същото направих и с ризата си. Глупавия телефон не спираше обаче да вибрира в джоба на дънките ми. Или ни издирваха из училището, или просто някой бе решил да ми досажда в най - неподходящия момент. Извадих го и го изключих,като го хвърлих върху някаква черна торба.Докато екрана изгасваше,силуетите ни се отразяваха на стената,превръщайки по някакъв начин обстановката в романтична. След секунди, всичко наоколо беше потънало в прах и тъмнина. Единствено целувките и въздишките, които си разменяхме, огласяха помещението.
Не се стърпях и махнах черната й рокля. Отдолу изглеждаше още по - прекрасна. Алисън задължително трябва да се замисли да ходи из училището по без дрехи.

Зрението ми започваше да свиква с мрачната стая, а когато телефона на Крис светна така ме заслепи,че заврях глава в рамото му. Устните ми сякаш сами разсъждаваха и вече ги чувствах,че пулсираха, но не спряха да го целуват. След миг усетих тялото си свободно, нищо не ме стягаше, притискаше или придържаше, сякаш можеш да полетя от удоволствие. Бавно изпънах шия назад и напипах катарамата на дънките на Крис. Издърпах колана силно, от което момчето залепи тялото си за моето. Сърцето ми биеше лудо, но вече и от притеснение. Ами ако не можех да се спра...наистина?! Тогава какво? В главата ми се биеха два гласа. Единия се бореше със зъби и нокти да се добере до повърхността, но точно тогава другия се намесваше и вземаше надмощие. Започнах да дишам учестено и накъсано, а устните на Кристофър ставаха все по нежни и пламенни, което въобще не помагаше, напротив желаех го повече.

- Не спирай. - прошепнах, а в същото време исках да кажа "Спри!" Всичко което желаех да направя се явяваше на показ в точно противоположната си форма. Чудейки се как да спра порива на бушуващите ни хормони, без да усетя придърпах ръката му към тялото си и му позволих да махне и последния плат от мен. Отпуснах се назад и когато Крис легна отгоре ми се долепих толкова силно до него,че можех да се закълна,че чух удара от телата ни. С едно последно движение усетих как дънките на Еванс паднаха и очите ми моментално намериха неговите. Взирахме се в продължение на минута, докато сякаш танцувахме без музика. Опитах да проговоря, но след като отворих уста, тя моментално бе атакувана от тази на Кристофър. От гърлото ми се отдели стон и силно стиснах бедрата му между краката си.

- Не спирай. - прошепна Алис в ухото ми. Трябваше ли да продължа или по - добре щеше да е, ако и двамата спрем? А това въобще възможно ли беше ? Стотици пъти от както устните ни се срещнаха, се опитвах да спра всичко, да кажа, че не е редно, но не успявах. Не можех да отлепя ръцете си от нея.Свалих и последното парче плат от тялото й. Мисля,че вече беше прекалено късно да бъде спряно каквото и да е било. Притиснах тялото си плътно до нейното, долавяйки прекрасния аромат, който ми позволи да си представя доста по - приятна и романтична обстановка от един килер. Обходих цялото й същество с устни,внимавайки да не пропусна нито сантиметър. Краката й бяха така дълги.. Толкова изящни и меки на допир. Устните ми бяха сухи..Дращеха прекрасната й кожа.. Хареса й.

Щом дънките ми се свлякоха, а заедно с тях и боксерките,директно се надигнах и я погледнах така всякаш тя беше всичко. Очите й бяха толкова сини. Излъчваха такава невинност,а и в същото време страст. Устните й бяха придобили червеникав цвят от всичките прехапвания. Изглеждаше прекрасно!
Щом станахме едно цяло, и двамата издадохме стон на удоволствие,наслада и малка болка от страна на Алисън. Надявах се, че не съм прекалено груб. Не исках да я нараня.. напротив ! Исках да се чувства безопасно в прегръдките ми.
Отново я целунах,когато изведнъж почувствах леко парене в очите. Разтърсих глава и се върнах обратно в реалността. Следваше доста неудобна ситуация.

Цялото ми тяло трепереше от целувките на Крис, а вътрешната ми температура надвишаваше петдесет градуса. Опитах да се отпусна, но всяко мускулче бе опънато до краен предел. Преди да се усетя вече не чувствах горещината, все едно се бях добрала до отдушник. Присвих очи и прехапах устна толкова силно,че усетих вкус на кръв, когато преглътнах. Пръстите ми се забиха в раменете на Еванс и цялата енергия, страст и горещиха отпрашиха нанякъде. Сърцето щеше да избие гръдния кош, а когато примигнах два-три пъти видях Кристофър, надвесил се на мен. Бяхме на около пет сантиметра разстояние и носовете ни едва не се докосваха. Изведнъж сякаш всичко ми просветна, вече можех да се контролирам, усещах, че имам силата да кажа "не", но беше късно. Продължих да лежа под него, докато телата ни пулсираха от ужас. Ококорих очи, точно както когато видях,че има близнак и от устата ми се отдели толкова ниска тоналност,че гласните ми струни щяха да се изтъркат.

- Ааааааааа! - изкрещях в лицето на Крис и започнах да го удрам в гърдите, за да стане от мен. Тогава осъзнах грешката си. Та ние бяхме .... както майка ни е родила. Пробвах да се прикрия с ръце, но като не стана, издърпах чувала върху който беше телефона на Крис и той се приземи по дисплей на мръсния, каменен под и издрънка силно. Точно сега едва се сдържах да не направя същото с главата на Еванс.

- Боже мой, какво по дяволите става?! Защо?! Как! Прикрий се! - изкрещях към стресирания Крис, и го изритах в корема....за негово щастие, защото се целех другаде. Макар да бях си възвърнала нормалния разум, тялото ми още не можеше да се оттърси от преживяването и от време на време потрепвах, стараейки се да притъпя идотските инстинкти. Изстенах мъчително и покрих лицето си с длани. Усетих горчилка в гърлото. Не, нямаше да позволя да ме види как плача. Свих крака към тялото си и подпрях чело на колената.

Не можех да повярвам какво се случва. Та ние бяхме съвсем голи..
- А-а-а-а-а-а... - изкрещяхме едновременно с Алисън и се отдръпнахме в противоположни страни, стараейки се да покрием колкото се може повече 'частите си'.
- Ъм,ние да не би ...?!?! - не исках да довършвам изречението си. Алис се бе сгушила на топка,подпряла глава на коленете си. Пресегнах се внимателно и придърпах всички дрехи. Тениската обаче беше паднала някъде из горните редове на килера и щеше да е голям проблем да я намеря, но не ми пречеше да ме види гол до кръста... А пък и това беше по възможно най - малкият ми проблем в момента.
- Предлагам да не споменаваме на никого за това.. дори да не го обсъждаме! Никога...ни-ко-га .. - Нахлузих и тениската си,след което поддадох дрехите на МакКийни,обърнах се и започнах процедурата по включването на телефона си.
Имах купища съобщения от Кийън.. Какво ли искаше ? Доста странно, че е решил да ме потърси. Може би му се пие по някоя чашка чай с братчето му ?!
- Ти,говедо мръсно! Как можа да го направиш ? Не можеш ли да се контролираш, бе идиот? - Не усетих кога момичето, което не исках сега да поглеждам в очите, се бе облякла и вече ме налагаше с юмруци по гърба.
- Да не се побърка? За това, което се случи са нужни двама, а не само аз!! Не прехвърляй цялата вина върху мен!! - Успях да хвана ръцете й, но обидите не спираха да бълват от устата й... Същински змей!

Преди да успея да се опитам да я успокоя или да я изблъскам леко в страни,колкото да не ме убие, килерът бе започнал да се осветява. Да,точно така! Вътре бе нахлула светлина. Всичко започна да избледнява.. превърна се в нищо,докато накрая аз и Алисън също не изчезнахме.

- Ето къде сте били.. От кога Ви търся! - познат глас прокънтя в съзнанието ми. Отворих очи и с успокоение видях брат си на вратата на килера.

Размених си поглед с Крис, когато минах покрай него и Алисън, докато вървях към масата.Масите ни бяха една до друга.О, що за късмет само, нямаше друго място и седнах почти наравно с тях.Добре, че масите имаха разстояние поне три метра.
Церемонията по откриването започна и уважаемият господин директор извиси глас.Цялата зала замлъкна.След няколко секунди обаче зад мен започнаха да прииждат дразнещи звуци произведени не от кой друг да е, а от онези двамата слидеринци.О, Господи, убий ме!
Погледнах назад и видях как Алис и Крис смучат звучно плодовете, които бяха грабнали и от време на време се кискаха доволно.Дори не обръщаха внимание на забележките.Знаеха ли, че можеха да си докарат изключване.Естествено, за брат ми това би било най-големия дар, който някога би получил.Дори ръководителката им, към която почти всички ученици в замъка проявяваха невероятен респект, не можа да ги укроти.След звучните шамари по вратовете им, аз се извърнах обратно към масата си и забих отчаяно глава с нея, надявайки се никой да не започне да ме свързва с тях.В този момент определено не исках хората да знаят че познавах Алисън и че онзи смукач ми е брат-близнак.Но... това беше просто неизбежно.
-Брат ти е невероятен! - възкликна едно момиче от дома ми, което стоеше от лявата ми страна.Изгледах я кръвнишки, след което завъртях очи.
-Сигурно се шегуваш!Кажи ми че сънувам. - обърнах се умолително към Виктор, който ме гледаше с ококорени очи и стискаше устата си с ръка. - О, по дяволите, не и ти!
Не усетих, че виках и си получих репликата "Господин Еванс, искате ли да последвате брат си?".
Отново опрях чело в дървената маса и извадих телефона от джоба на робата си, с цел никой да не забележи.Започнах да звъня на Крис, но не вдигаше.Странното беше не в това че не вдигаше телефона, а в това, че дори не затваряше.Добре, какво правят тези главочи?
-Какво сте намислили? - изръмжах под масата.
Един от многобройните призраци промуши плазмената си глава измежду краката ми и едва не залепи нос в моя.Отдръпнах се така рязко назад че паднах от пейката, а доволният призрак се извиси във въздуха, завъртя се няколко пъти и със смях се изнесе през стената на залата.Заради това, директорът за пореден път беше прекъснат.
Когато отворих очи, видях над себе си неодобрителния поглед на професор Даркблъд, която беше скръстила ръце пред гърдите си и ме гледаше все едно всеки момент ще ме стъпче по лицето.Усмихнах се кисело и стиснах очи, преди да се опитам да се изправя.Когато го направих бях дръпнат така силно за робата че за секунда краката ми не можеха да докоснат пода.Освободих се от хвата на преподавателката и се извърнах към нея.
-Защо ме изхвърляте?!Глупавият призрак ми изкара акъла! - извиках и осъзнах, че това е голяма греша. - Съжалявам.Но не можахте да задържите глупавият ми брат и приятелката му, а мен на драго сърце ще ме изритате.Така ли?
Дори не знам защо си изхабих думите, защото още преди да ги довърша се завъртях, вдигнах ядосано ръце във въздуха и излязох през вратата.Можеше с брат си да бяхме различни по характер, но определено споделяхме семейния инат, който се предаваше от поколение на поколение в нашия род.

Облегнах се на стената, когато дебелите крила на вратата се тряснаха зад мен и ударих ядосано глава в каменния зид.Отново взех телефона си и набрах Кристофър.
-Къде си, тъпако?! - изкрещях заканително, докато чаках да вдигне, но Еднаквият изобщо не си правеше труда.Игнорираше ме! - Не на мене тия.
Щях да затворя, когато отнякъде дочух мелодията от телефона на брат си.Пипнах те, говедо.Започнах да шаря по коридора, ослушвайки се, но мелодията сякаш звучеше отвсякъде.Мамка му!Заради това се навирах на какви ли не места - зад една от вратите се натъкнах на метла, която явно беше омагьосана, защото се извисяваше сама във въздуха.Предметът ме удари силно по главата с дръжката си и аз затръшнах всатата, излизайки.
-Ауч! - извиках и метнах шапката си на земята, след което се хванах за главата. - Проклето нещо!
Звука започна да става все по-силен и по-силен.Приковах се пред една малка врата и наострих уши.Да, това определено беше мястото.Когато отворих скърцащата врата, в килера заварих Алис и Крис, а гледката просто беше... БЕЗЦЕННА!
Сподавих смеха си, за да не ги събудя.Брат ми беше свит на кълбо с палец в устата си, а МакКийни лежеше по гръб но краката й стърчаха, вирнати на стената и ръцете й бяха разперени, все едно беше разпъната на кръст.Щракнах ги с телефона си, просто беше твърде хубаво, за да се пропусне.
-Ето къде сте били... - измърморих, докато се наслаждавах на снимката. - От кога ви търся! - извиках силно след това и двамата подскочиха, изтръгнати от сънищата, които изобщо не исках да знам, съдейки по позите, в които ги заварих.

Докато виках и удрях с все сила по голия до кръста Крис, гърлото ме дереше, а усещах бузите си пламнали. Точно тогава някаква бледа светлина навлезе и сякаш ни раздели. Примигнах към източника и главата ми се замая. Попаднах в нещо като вакуум и дочух глас, но не този на Крис. Беше ми познат, но не се сещах чий е. Поех дълбоко въздух, защото дробовете ми щяха да се пръснат от напрежение, но когато успях да се оттърся и да отворя очи видях висока,мъжка фигура, стояща на вратата. Светлината зад него се блъскаше в гърба му и лицето бе закрито от сянката, която падаше.

- Ааа! - изпищях отново, както в съня преди малко.

Гледах фигурата отдолу и ми се стори неописуемо дълъг и здрав. И тогава се обърнах. Крис се бе свил на топка, а когато се събуди нервно извади пръста от устата си и го избърса в панталона. Понечих да се изправя, но краката ми бяха изтръпнали. Не ги чувствах и за миг си изкарах ангелите. Бяха стрелнати нагоре, залепени за стената.

- Какво по дяволите?! - изръмжах и стоварих крайниците си върху главата на Крис, правейки кълбо назад. - Ау! Махай се, извратеняк! - изписках към Еванс, преминах с ръка през лицето си и напипах нещо грапаво. Ужас, беше онзи прах, дето се изсипа върху главите ни. Светлината навлизаща от коридора ми даде възможност да прочета чувала върху който бях легнала

"Опасност! Да се държи на разстояние от непълнолетни. Употреба само от магьосници над двадесет годишна възраст!" Отдолу с малки букви бе добавено "Приспиващ прашец"

- О, стига бе! - плеснах се по челото и поех ръката на Кийън, който не спираше да се кряска като Шарън Осбърн от Америкън Айдъл.

- Шъш! - изтупах гадното нещо от себе си. - Слава Богу,че беше просто сън. Господ знае какви болести щях да прихвана от нескопосания ти брат иначе. - Боже, беше невероятно да се завърнеш.

- Колко време ни нямаше? - обърнах се към доматеночервения Кийън, който едва сега спря да се смее

- Около час, не знам.

- Стори ми се по-дълго това мъчение. - усмихнах се на Кристофър, който галеше телефона си, сякаш бе детето му. Добре, не че съня бе толкова ужасен, но края ми се стори същински ад. Поне си прекарахме по-забавно отколкото да висим в оная зала.

- А ти пък какво правиш тук?! Не трябва ли да целуваш задниците на преподавателите? - свъсих вежди към Кийън,надявайки се да остане, защото ако си тръгнеше буквално щях да се метна на гърба му. Нямаше да понеса странните погледи, които от сега нататък щяхме да разменяме с брат му.

» След няколко часа на поляната
» Хогуортс след няколко дена
» след няколко дена
» Хогмийт след няколко дена
» Хогуортс; След две години

Хогуортс: След няколко часа

Хогуортс: След няколко часа

Similar topics

Similar topics