Реших да се поразходя. Може би търсех Афродита. Тези дни не я бях виждал. Имах чувството, че ме отбягва или нещо подобно, но децата си имаха часове при нея, но аз не можех да я улуча кога предава. Вървях напред и се спрях да погледам през прозореца и изведнъж някакво момиче се блъсна в мен. Погледнах буквално пред себе си и видях красиво русо момиче, което започна да се извинява. Погледнах я накриво и злобно и леко се поизправих, а внушителния ми ръст ме накара да изглеждам като някаква скала.
- Момиче.. Гледай къде ходиш.- видях значката, закачена на мантията и', пишеща "Префект" и погледнах още по-злобно.- Дори и сте префект!
Но не можех да гледам така дълго време. Изведнъж се усмихнах:
- Предполагам сме се виждали, но не минахте ли преди малко от тук, г-це..?- попитах и погледнах странно.

Погледнах я и се подсмихнах. Беше красива, но един глас в мен крещеше да не си изпробвам късмета, защото Афродита щеше да ми спретне една гадничка магийка и после край. Връзката ни  щеше да се разпадне, а аз щях да се разпадна с нея. Не можех да мисля за това момиче по този начин. Дори и да беше толкова красиво, не! Сега се концентрирай Джейкъб. Не трябва да си мислиш за такива неща. Трябва да се забавляваш..Имам в предвид да се отпуснеш. Тръснах силно глава и погледнах блондинката. Ръката ми падна на рамото и'. Май по-силно отколкото очаквах, но да. Момичето леко се наведе.
- Аз съм Джейкъб МакКуин единственият и неповторим.
Подсмихнах се при тези си свои думи и се облегнах на стената.
- Приятно ми е красавице..исках да кажа госпожице... Много трудно помня имена особено на ученици...колкото и да са красиви..искам да кажа умни...- леле какви ги вършех. Май се побърквах. Добре.. Спокойно- Искате ли да се разходим разврат...ааа..госпожице?

Догоних я и започнахме да вървим бавно. Опитвах се да разбера как да се видя с Афродита без някой да разбере и ето на.. Цялото училище знаеше за това. Изведнъж изсумтях толкова силно, че Анджелина подскочи до мен. Какво си мислеха тези деца? Че ще се мешат в личния ни живот. Някога учителите бяха прекалено страшни, за да говориш с тях. Даже те беше и страх да ги погледнеш..А сега? Сега сякаш си говореха с някой съученик, а не с учител. Аз щях да ги оправя. Не знам кой ги е подготвял до сега, но щяха да си изпатят, защото аз наистина бях страшен в отношение на ученето.
- Моля? Г-це.. Ако обичате да не се месите в личния ми живот!- отрязах я рязко с ледени думи. Ако не млъкнеше знаех с какво да и' затворя устата, но надали щеше да го побере цялото. Врътнах се към един близък коридор, но това проклето момиче ме следваше.
- Може би в Забранената гора? Или в тоалетната. Там може някой трол да я открадне.. Откъде да знам. Да не съм и' гадже или секретар, за да знам..- отвърнах и я погледнах безчувствено.- Виж.. Не мисля, че ме разбра.. Тръгвай си..Имам си мои проблеми, ясно?

Нещата, които ми наговори ме накараха да избухна. А онази си тръгна. Как така смееше да ме оставя тук след като ме нарече задник?!  Щях да я накажа по начин, по който щеше да ме запомни за цял живот. Настигнах я бързо и дочух част от думите, които промълвих преди малко, имитирани от нея.
- Г-це Де Льо или там каквато си..- казах остро и тя се закова като пирон в кисело мляко.
Доближих се до нея и усещах тялото и', допряно до моето. Изведнъж започнах да се възбуждам. Какво ми ставаше? Сякаш откачах, като съм до нея. Исках да се махна, но и не исках. Афродита ако разбереше, щеше да ме кастрира. Дръпнах я за ръката и я обърнах към мен. Леко я стисках. Погледът ми обходи тялото и'. Беше с около 10 сантиметра, може би и повече по-ниска от мен. Леле, защо тези очи ме гледаха толкова злобно? Защо се чувствах странно? Защо исках да я... таковам?
- Елате с мен, г-це- усещах как започна да се съпротивлява, но нямаше време за това. Бутнах близката врата на тоалетната. Беше момчешката тоалетна. Бутнах я силно и тя се удари в отсрещната стена. Виждах как ме гледаше уплашено. Тя тръгна да тича, но аз я спрях.- Наказанието ви очаква, красавице
Хванах я, но тя се опитваше да избяга. Усещах как възбудата ми растеше. Съпротивлението дори ми повдигаше възбудата. Допрях я до мен и ръката ми се плъзна по лицето и'. Кожата и' беше недокосвана и фина. Още едно извинение да я оправя в тоалетната. Не ме интересуваше, че ще бъде изнасилване. Харесваше ми да се съпротивлява. Ръцете ми се добраха до горната част на мантията и' и се промушиха надолу, искайки да мачкат малките и' гърди. Може и да са големи. Щяхме да разберем.

Замахнах с едната си ръка, която беше отвъд мантията и'. Вратата се затръшна и засвети в странна светлина, а после се оправи до нормалния си цвят. След това промърморих тихо още едно заклинание. Сега никой не можеше да влезе или излезе, нито да ни чуе.
- Анджелина, не си мисли, че ще се измъкнеш от мен- пуснах я и тя хукна към вратата. Започна да се опитва да отвори, но нищо.
- Колопортус- отвърнах с надменна усмивка на лицето си. Доближих се до нея и докоснах кожата на лицето и'. Беше толкова мека. Разбира се, тя се дърпаше и то много, но предполагам, че беше само въпрос на време да спре. Притиснах я силно до стената и извадих достойнството си. Грубо премахнах мантията и бельото и сега Анджелина беше чисто гола. Усещах как все още се съпротивляваше. Хванах краката и' и и' го наврях( колко грубо ХД) отпред. Така се изказах току що, за да опиша буквално какво стана. Усетих, че е толкова тясно. Започнах бързо да я чукам като диво животно. Все по-малко се съпротивляваше, но имаше и моменти, в които се съпротивляваше ожесточено. Бяхме притиснати до стената, а ръцете ми я придържаха. Доближих се до нея и я целунах насила по устните, прониквайки в тежи нежни и неосквернявани англески устца.
- Моя си Анджелина!