Преди четири години

Кулата, в която се провеждат часовете по астрономия

Старк бе седнал спокойно на земята, намирайки се върху никаква огромна карта на звездите, която го мързеше да сгъне и прибере вече два дена. Можеше да използва просто магия, но някак си доста му допадаше да гледа пода така, макар че на учениците не им се нравеше много, щом започнеше да им се кара, че стъпват отгоре й. Той самия се разхождаше по чорапи, облечен в някакви нелепи шорти и хавайска риза, сякаш се бе излегнал на плажа и дори се опитваше да хване тен. Добре, че директора рядко ходеше да го навестява … човека просто нямаше достатъчно нерви да се занимава с него.
- Събуй се! – извика заповедно, щом видя някакво движение с периферното си зрение.
Учителя вдигна бавно поглед, като видя какво стреснато момче, последвано от доста голяма група деца. Не познаваше никой от тях, а и всичките до един бяха дребосъци, което го наведе на мисълта, че правеше много лошо първо впечатление на новите си ученици. Нали уж на него му се носеше славата на добър професор, весел човек и доста забавен преподавател. Затова и се усмихна широко, като все пак продължи да гледа към краката на момчето, чакайки да направи точно това, което му беше казано.
- Влизайте и сядайте – каза малко по-весело, като видя как всички се раздвижиха, но отново подчерта на най-важната част – Ама се събуйте първо! И ти по-далече от мен – заяви сериозно на момчето, което първо бе понечило да влезе в стаята – страдам от андрофобия.
Това си беше пълна глупост, но и ако вие бяхте изпили толкова алкохол, щяхте да разберете защо се въргаляше на пода и говореше глупости.

Новата година тъкмо бе започнала и учениците все още бяха бяха в еуфория.На рейвънклоувци им предстоеше първия час за годината по астрономия смесен с грифиндорци.Това бе добре защото в часа щеше да е тихо и спокойно,а това бе важно за най-умните в училището.
Още с навлизането на групичката в стаята някой извика "събуй се".Каролина осъзна,че гласът е бил на учителя в стаята и заповедта бе отправена към момчето което вървеше най-отпред.То като че ли се сви на място.Отне му известно време и лека усмивка от професора за да се опомни,както и на всички останали.Те събуха обувките си и се настаниха по местата си.Докато нашето момиче оглеждаше стаята,картата на пода и новия учител през стаята навлязоха децата от дома "Грифиндор" и изгледаха сините учудено като местеха поглед от тях и към обувките им.След малко и те се събуха и влязоха.
Каролина спря да оглежда огромната стая по чиито стени имаше най-различни карти и от чиито таван се спускаха най-различни сфери и неща чието наименование Каролина не знаеше.Тя спря поглед и на учителя който за разлика от повечето друго се разхождаше така сякаш си е у тях...не,че другите не бяха,но този тук бе по риза,шорти и чорапи.Това определено учуди девойчето,но тя не каза нищо.Просто извади учебника си,няколко листа пергамент и едно перо и зачака да почне часа докато си говореше тихо с момичето до нея.
Звънеца най-сетне би и рейвънклоу спряха да си говорят.От страна на грифиндорци още долитаха шушукания.Каролина извъртя очи.Мразеше когато някой предмет или урок и се струва интересен и наистина е така да чува нечие шушукане докато преподавателя говори...не,че понякога когато и е скучно и тя не го правеше,но...както да се прави.

Пп:Извинявай,че се получи така скучно >.<

Продължи да гледа съвсем спокойно картата си, сякаш гледаше нещо много важно, което не бе виждал до сега. Знаеше всяка точка по нея и въпреки това продължаваше да й се любува, но когато най-накрая спря да чува тропота, вдигна глава, за да види дали всички бяха по местата си. Не помнеше от кога не бе виждал толкова кротки и спокойни ученици в стаята си … май от миналата година по това време, когато взе таз годишните третокурсници. Всички бяха толкова тихи, толкова примерни, сякаш нямаше да ги разбере какви малки дяволчета са.
- Какво са ви причинили? – попита някак тъжно Тони, без да очаква отговор – Един година тук и човек ще си помисли, че са ви отрязали езиците – продължи шеговито, като се надяваше някой да го разбере, но тъй като се налагаше да положи повече усили, за да разчупи леда, се изправи бавно и започна да ходи измежду чиновете, докато говореше и разглеждаше вещите на учениците, научавайки по нещо за всеки от тях – Щом няма доброволци, аз ще започна. Казвам се Антъни Старк, свикнал съм да ме наричат Тони и любимия ми ученик е този, който ми носи ми се подмазва най-много. Какво да кажа … обичам да ми правят комплименти.
Докато си бръщолевеше какво ли не, кое истина, кое лъжа, нашия любим професор се спря пред един чин и настани сексапилния си задник върху него. Усмихна се ехидно на госпожицата, която стоеше като седеше като препарирана, а след като не видя нищо интересно пред нея, започна да надига нещата й, търсейки каквато и да е била лична вещ. Как иначе щеше да влезе в красивата й главица.
- Това мирише странно – каза намусено Старк, като отново подуши перото и погледна любопитно дребосъчето – От къде го изнамери?

Каролина не изпускаше преподавателя от поглед.Той се представи като Антъни Старк.Сравнение с някои от другите преподаватели определено имаше лесно за запомняне име.След малко той седна на нейния чин и започна да рови из нещата и.Самото му сядане отгоре я стъписа,а това ,че я "обискираше" направо я накара да се смрази.Едва ли не си глътна езика когато той хвана перото и.
- Това мирише странно. - заяви той,а тя премигна насреща му.Какво можеше да каже?!Перо като перо...или пък не. - От къде го изнамери?
Тя отвори уста за да каже нещо,но просто от там не излезе и звук.Леко се прокашля и размърда неспокойно на мястото си като леко се усмихна и направи възможно най-милите очички...не,че щеше да мине и да и се размине,ако той и бе хвърлил око да я наказва.Но учителите почти никога не наказваха някой от рейвънклоу...
- От Диагон-али професоре. - изрече девойката. - Както и повечето в тази стая...
Това си бе вярно.Перото и бе закупено от Диагон-али.Тя самата не виждаше нищо странно в него,но май професора бе на друго мнение.Единственото което и хрумваше е,че перото се е смесило с нейния мирис...,а колкото и да бе клиширано тя ухаеше леко на жасмит.Друго което и дойде на ум беше,че перото е поело от миризмата на всичко друго което е било в куфара...леко прехапа устна,но не отмести очите си които бе впила в тези на преподавателя.Знаеше обаче едно - никога не спори с учител.Просто нещата нямаше да завършат добре.Независимо кой е прав и кой крив.Макар,че да си признае Каролина понякога се изкушаваше да спори по някои въпроси,но не го правеше само за да не бъдат отнети точки от "Рейвънклоу".Виждаше как другите губеха точки дори зареди едно "Ама"...сините определено гледаха да избягват такива обречени на провал спорове.

Тони не откъсваше поглед от прекрасните очи на момичето, което в първия момент се вцепени, както се случваше и с повечето ученици на нейното място. Той обаче реши да й се усмихне топло, надявайки се това малко да я поуспоикои, защото целта му въобще не беше да я изплаши. Беше му някак закачливо, а и изключително приятно да се намира в близост до такова нежно и интелигентно същество, което тепърва щеше да се превръща в това, което той най-много харесваше в жените. Не можеше да гледа та нея така, но нямаше и как да не си избере любимка, а всички знаеха, че момчетата не му бяха фаворити.
- Не струва – върна се той към сериозното изражение, като се изправи бавно и на път за катедрата си изхвърли перото на момичето в боклука – Отворете на първия урок и на всяка точка прочетете първите два реда, всичко друго са безсмислени глупости.
След като им даде тази така лека задача, която щяха да свършат за по-малко от пет минути, се настани на стола си и започна да рови из чекмеджетата. Вдигаше поглед от време на време, за да види кои вече бяха свършили, а когато най-накрая всички главички се изправиха, Старк отново стана, този път носейки дълга, но тясна кутия в едната си ръка. Беше чисто нова, все така лъскава и дори миришеше на естествената кожа, от която беше направена. Рядко си копуваше неща, но когато видя в това в магазина му хареса прекалено много, за да го остави. Чудно как се реши така бързо да се раздели с него още преди да го е използвал.
Направи още няколко крачки напред, като застана пред момичето и остави това точно пред нея. Смигна й леко, така че само тя и русокоската до нея да забележат, а после се върна отново към мястото си, като започна да обсъжда това, което учениците вече трябваше да са прочели.

Кутията:

Не струва.
Докато отваряше учебника тя се замисли над думите му...те се въртяха в главата и докато се опитваше да прочете дадените точки от урока.Накрая просто вдигна глава без да се мъчи повече.Урока не достигна до мозъка и.В момента всичко това и приличаше на просто наредени на една до друга букви.Точно когато се канеше да погледне отново текса,професора се приближи към нея и остави една кутийка на бюрото като и смигна.Момичето до нея въздъхна и се ухили,но Каролина само го проследи с поглед.Не каза нищо,а реши да внимава в последвалите обяснения към урока.Накрая разбра нещо,но после щеше да си поблъска главата повече.
Звънеца тъкмо би и всички започнаха да си събират нещата.Каролина погледна към кутийката на бюрото.Взе я и я отвори.Вътре имаше страхотно златисто перо,че даже и мастило.Тя сви устни.
- Какво има вътре? - попита със светнали очи момичето което седеше до нея.
- Нищо. - тя затвори кутията.
- Е идваш ли? - попита русокоската която бе тръгнала да излиза.
- Ти върви.Ще се видим после. - и след тези думи в стаята останаха само тя и професора.Карол се приближи бавно към бюрото му и остави подаръка. - Не мога да го приема.
Не и се струваше редно това.Да приеме такъв подарък и то от преподавател.Кутията бе невероятна,но перото вътре - още повече.Това бе и една от причините да не приемаше подаръка.Пък и тя си имаше още пера...да такива които не струват и все пак...не бе редно.

Часа свърши изключително бързо и доста приятни, тъй като първите уроци винаги бяха най-леки. Тони им разказваше за звездите, като вмяташе и някоя друга легенда, която привличаше интересите на малките. Често хвърляше по един поглед към госпожицата, която бе получила специалното му внимание, но тя изглеждаше така сериозна, че му идеше да отиде и да се закача с нея, но не беше добре да прекалява. Затова ограничи контакта им единствено до визуален, но очевидно тя нямаше такива намерения. След като стаята се изпразни и останаха само двамата, тя най-накрая заговори смело, но Старк въобще не й се даде.
- Напротив – каза сериозно той, едва ли не обвинявайки я в лъжа – Просто не искаш да го приемеш.
Знаеше, че това едва ли щеше да я накара да го вземе, но беше сигурен в правотата на думите си. Не разбираше защо толкова й пречеше да го приеме и силно се съмняваше, че не й харесва, имайки се предвид колко хубаво и скъпо бе перото. Просто се правеше на свенлива, за което нашия учител се надяваше да не продължи дълго, тъй като това щеше да му покаже, че преценката му е грешна. Нямаше нищо лошо в това, но никой мъж не обичаше подаръците му да бъдат отхвърлени, независимо от ситуацията.
- Искам да го вземеш и да пишеш с него в моите часове … или когато ти потрябва. Нищо повече! – погледна я в очите, тъй като се надяваше да разбере колко е сериозен. Нямаше никакви задни мисли, никакви цели, нищо. Просто бе изхвърлил перото й и сега в реда на нещата й даваше своето.

Момичето срещна погледа му.Дали бе прав?Може би тя наистина не искаше да го приеме...нямаше причина да иска.И все пак...тя въздъхна.Не можеше да разбере защо размишлява толкова над думите му.Знаеше обаче,че ще закъснее за следващия си час,ако не тръгне скоро.
Момичето се пресегна и взе кутийката.Прокара пръст по нея и я отвори.Прехапа устна.Перото бе толкова красиво и нежно.Тя го докосна леко сякаш щеше да се разпадне на прах.Отново погледна преподавателя си.
- Може би сте прав...може би наистина не го искам. - изрече тихо.Друг на нейно място щеше вече отдаван да е офейкал с перото и да се хвали пред всички. - Но защо?
Защо...сигурно щеше да се оправдае с това,че бе изхвърлил нейното.И все пак това перо изглеждаше толкова скъпо и бе така красиво...,ако искаше да и се реваншира за нейното перо можеше да и даде някое бяло и скучно като останалите.Или даже от някое сиво-синьо...от някой гълъб.
Момичето чу звънеца в коридора,но не помръдна.Определено сега щеше да си навлече проблеми,а най-вероятно да изгуби и някоя и друга точна за "Рейвънклоу" което никак не и допадаше,но просто не можеше да мръдне.Някак си да е тук и харесваше повече...,а и това перо...искаше всичко да и се изясни,но се съмняваше,че това щеше да стане.

Учителя надигна изненадано веждата си, тъй като не можеше да разбере дали тя наистина очакваше отговор на този въпрос. Ако беше той, също щеше да е офейкал до сега. Нямаше нищо лошо в това. Просто когато ти дадът нещо хубаво, без да искат нещо от теб, защо просто да не го вземеш и да му се насладиш. Разбира се, винаги имаше някаква цена, сигурно и тук беше така, но малката нямаше да разбере, ако не поемеше този риск. Едва ли Старк я бе забелязал съвсем случайно. Едва ли бе решил да се закачи с нея просто ей така. Едва ли тя щеше да научи причината взирайки се така в него.
- Нали няма да ме молиш да те изпращам до стаята – попита някак тъжно, но по-скоро се опитваше да й намекне, че вече бе време да си ходи. Нямаше нищо против да остане и да му прави компания, но какво толкова щеше да прави с едно дванадесет годишно. Е … можеше поне да опита – Или мога да ти бъда полезен с нещо?
Не успя да си подбере думите много добре, защото едва ли не я попита „Какво искаш” и ако отгова й беше нищо, още малко щеше да й каже „ами защо тогава ми висиш на главата”. Биваше го с ученичките, но с малко по-големите, така че тя определено не му помагаше, взирайки се с тези големи очи в него. Ама наистина бяха големи … и красиви. Трябваше му малко време за да осъзнае, че я зяпаше като идиот, но пък и те се бе опулила много добре.

Момичето си пое въздух и после колкото се може по-безшумно го изпусна.Затвори сигурно за стотен път кутийката и я прибра в чантата си.Май не и бе тук мястото...по ред причини.
- Не.. - отговори на въпроса му.Нямаше с какво да и бъде полезен освен,ако нямаше против да и преподаде урока наново,но тя се съмняваше,че ще мисли върху планети и звезди.Затвора просто реши да си тръгне и да си навлече неприятностите в следващия час.Спря се обаче на врата. - Благодаря ви.
Това бяха единствените и думи преди да се затича към подземията за часа по отвари.Слава богу и се размина отнемането на точки и получи само мъмрене и смях от слидеринци.Сви се кротко на мястото си и заби поглед в дъската и от време на време го местеше към учебника и помагаше тук таме на едно момиче с което работеха върху една и съща отвара.Накрая и този час приключи,а момичето се отправи на вечеря заедно с група момичета и момчета от Рейвънклоу.

***
Годината вече бе в разгара си.Домашните валяха,изненадващи тестове се появяваха тук-там,а някои преподаватели безмилостно отнемаха точки докато други даваха с усмивка на лице.Рейвънклоу можеха да се гордеят с това,че не бяха изгубили нито една точка,а усърдно печелеха такива.Часовете за тях не бяха нещо сложно.Или поне така си мислеха останалите.За Каролина обаче имаше един по-труден предмет.Още от първия час тази година и той бе "Астрономия".Всъщност се справяше там...,но не бе проблема в това.Да си го кажем направо - проблема бе в учителя.Или по-скоро момичето имаше проблем с него.Тя пишеше всеки час с перото му и това явно му харесваше.Някои гледаха със завист,докато други въздишаха с замечтани очи и правиха мили муцунки.Всички се бутаха да правят комплименти на професора който излезе един от най-милите.Но не и нашето момиче.Около него тя бе някак си нащрек...минаха няколко часа в които тя дори не се появи под какви ли не оправдания,но влезе ли там после все някоя негова дума щеше да се върти в главата и,а тя да я осмисля цял ден...очарователно.
- Не можеш отново да не влезеш. - заяви Джена,русото момиченце с което седяха заедно.
- Напротив...мога. - цяло чудо бе,че той не я бе потърсил и не и бе отнел около стотина точки зареди тези липси от часа.
- Хайде де,Каролина!Как ще вземеш тестовете с отличен,ако не му влизаш в часа? - настоя приятелката й. - Въобще чувстваш ли се като рейвънклоука?
И това просто я удари...като ,че ли някой я бе пронизал с нож или нещо такова.Тя се намръщи и тръгна към стаята по астрономия.По средата на пътя се усети,че е забравила нещо.Любимото перце на нейния професор.Изръмжа.Тръгна към кулата "Рейвънклоу" като се замоли времето да и стигне.Тъкмо когато си бе помислила,че ще успее скъпото чукало и зададе въпрос и поиска още трима рейвънклоуци да дойдат за да отговорят.
- Какво?Не!Пусни ме...трябва да вляза. - заяви тя.Помисли върху въпроса му около секунда и даде отговор.То обаче настоя да има още няколко човека от рейвънклоу.Момичето чу звънеца...щеше да закъснее.А този път наистина щеше да влезе в часа.И след още към пет минути спор с орела тя се затича отново към стаята по астрономия без перото.Е веднъж нямаше да пише с него...какво от това.Би трябвало да има още едно обикновено..от онези не струващи нищо пера в чантата си.

Стаята се напълни за секунда. Всички говореха, всички се блъскаха, всички се опитваха да се подготвят за час, но на малко им се получаваше. И въпреки цялия този безпорядък, Старк успя да забележи, че онези прекрасни големи очи отново липсваха. Погледа му се стъжни за секунда две, но веднага щом чу звънеца, се усмихна широко и започна да дава задачи на някои от учениците. Днес щяха да се замиват с нещо интересно, затова и на всеки стол имаше по една престилка и куп глупости за рисуване. Психолозите мислеха, че рисуването е добре за въображението, художниците пък бяха на мнение, че така контрулират собствения си свят, а Тони … той го намираше просто за приятен начин да види какво точно са запомнили учениците му.
- Оставете нещата си на катедрата, за да не ги изцапате и сложете пристилките – започна да обяснява, когато вратата се отвори, а той инстинктивно извърна поглед към нея – Госпожице Беликов … вече бях забравил как изглеждате – каза той сериозно, което беше можеше да й покаже точно колко обиден се чувстваше от липсата на любимата си ученичка. Дали все още можеше да я нарече така?
След като й направи жест с ръка, подканвайки я да седне, изчака да заеме мястото си и продължи да говори. Днешния вид изпит … ако можеше така да го нарече щеше да бъде нарисуван. Пред учениците имаше моливи, пастели, бои и всичко останало, както и по един доста голям бял картон. Целта беше да нарисуват което искат съзвездие, но с перфектна точност, за което до тях имаше линии пергели и други чертежни материали. Не държеше да е идеално красиво, затова обеща на всеки с перфектно намиращи се една от друга звезда да даде по 10 точки. Всички красиви, но не симетрични творби щяха да получат по 5 … ако разбира се бяха поне малко верни, а не просто точки. И никой нямаше да загуби нищо, освен ако не седеше цял час да си клати краката.

И часа не се оказа това което Каролина очакваше.Още щом прекрачи прага на класната стая тя придоби объркано изражение.Навсякъде имаше пособия за рисуване,карти на съзвездия и какво ли още не.Момичето отиде до своето място и се настани там като преди това остави нещата си на катедрата на Старк.
- Какво правим? - подшушна тихо Карол на Джена.
- Изпит под формата на рисуване. - обясни тя.И не след дълго нашето момиче разбра,че трябва да нарисува някое съзвездие и то с перфектна точност.Не очакваше,че нещо може да се получи,но накрая реши да опита.Започна да прави линии по големия бял лист,от врене на време триеше.Не бе влизала в часовете по Астрономия от няколко седмици насам и не знаеше много съзвездия...или поне в момента не се сещаше.Накрая направи първото което и хрумна и помисли,че се е получило добре.Изглеждаше сравнително точно...по неин поглед.Скъпия и учител обаче както винаги можеше да е на друго мнение.
- Професоре...готова съм. - заяви тя и остави един молив и линия пред себе си.Погледна отново чертежа - наистина изглеждаше добре.Не като на някой професионалист,но...пък в най-добрия случай щеше да е създала ново съзвездие.Вярно,че нейната "картинка" бе направо скучна сравнение с останалите...,но я бе направила нали така.

След като всички започнаха да мацат листите си, кои с боя, кои с молив, кои с пастели, Старк се настани на стола си и извади от бюрото кутия за храна. Отпусна се, като вдигна краката си и отвори кутията, в която се намираше любимия му плод – грозде. Започна да си хапва зрънце по зрънце, докато гледаше какво става из стаята, но най-много обръщаше внимание на тъмнокосото момиченце, което го привличаше по някакъв необясним и доста приятен начин. Колкото и обиден да беше, просто не можеше да свали погледа си т нея, но се изненада когато очите й намериха неговите, заявявайки му, че е приключила.
- Идвам – каза весело, като скочи енергично, но щом видя рисунката й се намуси – Сериозно? Целта на „изпита” е да се отпуснете, да направите нещо красиво. Това е … скучно – не искаше да обиди творбата й, но най-вероятно и тя самата бе забелязала това – Вкарай малко цвят.
Е, това не беше изобразително изкуство или някой от другите предмети, които се преподаваха в мъгълските училища, но все пак целта му не беше да я мъчи, а точно обратното. Затова реши да й помогне да се отпусне и да усети удоволствието. Отиде до по задните чинове, които бяха празни и взе един стол, слагайки го точно до нейния. Настани се спокойно, като мястото беше доста малко и дребосъчето остана притиснато между съученичката си и не чак толкова едрия учител.
Взе палитрата, като изсипа доста голямо количество черна, синя и бяла боя в малките контейнерчета. Взе една доста голяма четка и след като смеси синьото с малко черно, започна да оцветява белия лист, очевидно правейки някакъв фон, но когато забеляза, че малката не мърдаше, се обърна към нея и се усмихна по онзи момчешки начин.
- Нали не очакваш аз да ти го направя цялото? – попита закачливо, като се надяваше това да я амбицира поне малко.

Скучно...да тя бе съгласна с него.Бе скучно.Но какво искаше той?!Да му нарисува една голяма полярна ухилена мечка и една по-малка и да ги определи като съзвездието "Голямата мечка" и "Малката мечка" ?!Да може би...поне щеше да е по-интересно.
И за неин ужас той хвана палитрата и една четка и започна да маца боя върху листа.Заобикаляше точките на съзвездието и правеше фон...пълно мазало.Момичето замръзна и кокори очи.
- Току що съсипахте скучната ми скица... - заяви тя,а той само се усмихваше насреща й. - Май трябваше да ви нарисувам нещо което въобще да няма точки и линии за да ви хареса?
И тя се намуси насреща на учителя.Взе обаче една четка и започна и тя да маца отгоре.Тя не се отпускаше по този начин.Не я биваше много,много в рисуването.Според нея самата тя не можеше да рисува...,но не...той трябваше задължително да им даде да рисуват и хем да не е скучно,хем да е точно.Болен мозък,помисли си момичето,но това не я спря да вземе от бялото и да го сложи върху точките и лините и то изпъкна на по-тъмния фон.
- Така вече харесва ли ви? - попита тя тихо така,че само той да я чува. - Или никога няма да харесате нещо мое?
Понякога си мислеше,че наистина е така.Че не му харесваше нищо което тя е направила...било то нарисувала,написала,казала,измислила.Това бе и една от причините да бе спряла да влиза в часовете му макар и така да си навличаше неприятности.

Старк въздъхна недоволно, като остави четката и палитрата на чина й, а след това се изправи и огледа внимателно стаята. Някои още слухтяха, други гледаха към него, трети се забавляваха без да ги интересува какво ставаше, но всички му пречеха. Затова без да се замисля повече, се върна до катедрата си, където взе кърпичката с неговите избродирани инициали и започна да се бърше, докато говореше.
- Свободни сте – ето това изречение обърка всички, но никой не чакаше втора покана. И докато си взимаха нещата от катедрата му, Тони видя една нежна ръка и я сграбчи грубо за китката – Без теб – добави студено, като това привлече погледа на много ученици, но най-накрая ги оставиха сами – Някой казвал ли ти е, че можеш да бъдеш изключително неприятна? – започна той с нападка само секунда след като останаха двамата – Не търся грешките ти, не те критикувам. Опитвам се да ти покажа, че винаги може да е по-добре. Да ти помогна да се усъвършенстваш. Това ми е работата като учител и изпитвах голямо желание да помогна точно на теб. Защо си мислиш, че си перфектна и никога не грешиш? Или просто ти харесва да си правиш каквото искаш, без да приемаш съвети от някой с малко повече опит? Виждам, че всичко това ти се струва като някакво мъчение, но май моите мъки са по-големи от твоите.
След като най-накрая си изля думата, въздъхна дълбоко, сякаш беше вършил някаква много тежка физическа работа. Настани се спокойно на стола си, като затвори кутията и прибра гроздето вътре, оставяйки си малко и за по-късно. Не я поглеждаше, докато чакаше новото й оправдание или някой хаплив отговор, тъй като съвсем не очакваше тя да го разбере. Очевидно бе прекалено малка или прекалено подозрителна или каквото и да е там, за да видеше, че той просто я харесваше. Беше умна и симпатична, което го караше да изпитва доста силно желание да й помага. Защо го намираше за нещо лошо?

Момичето проследи с поглед учителя който като,че ли се отчая от живота или по-скоро от нея.Настани се на бюрото си и ги пусна.До края на часа имаше още време,но той ги пусна и всички се разотидоха.Каролина обаче бе задържана.Това не я учудваше,рано или късно щеше да стане.Това което още повече я изненада обаче бяха думите му.Почувства се неудобно.Прехапа долната си устна и я задъвка.
Не мисля,че съм перфектна...
Помисли си тя,но не каза нищо.Просто остана смълчана забила поглед в земята.Нямаше сили дори да го погледне.Чувстваше се ужасно,наистина ужасно.И май наистина той се чувстваше по-зле от нея.Тя му бе създала доста главоболия.Виждаше се...
- Съжалявам. - изрече тихо.Наистина съжаляваше.Съжаляваше,че бе такава напаст и такъв инат на моменти. - Никога не съм мислела,че искате да помогнете точно на мен...мислех си,че просто не ме харесвате защото никога не сте съгласен с мен.Съжалявам....
И всичко това просто си излезе от устата и докато тя все още гледаше земята и пак дъвчеше устата си едва ли не до кръв.Не целеше да го обиди с нещо...не целеше да му създава главоболия.Или поне не много.Глупаво и детинско бе всичко това от нейна страна...,но тя го правеше - мусеше му се,спореше,не присъстваше в часовете му.Сигурно имаше още стоа и една и една причини той да я остави тази година да повтаря и с които си бе заслужила това задържане и тези думи...

Видя, че думите му я засегнаха, а може би я накараха да осъзнае, че имаше нещо вярно в тях. Но като всяка добра душица, той също се почувства гузен, за дето така грубо бе изтърсил всичко. Може би трябваше да подходи малко по-внимателно. Това, че бе успяла да го засегне, съвсем не означаваше, че е безсърдечна. Сега като се замисли, може би наистина не се беше стремяла да го направи, но сериозно ли си мислеше, че той не я харесваше. Беше й направил скъп подарък, единствено на нея й поправяше грешките, а на другите просто си мълчеше и ги оставяше да се правят на идиоти. Май не бе избрал правилния начин, но просто за тях не му пукаше. Искаше да помогне само на нея, а другите да се спасяват.
- Може би и аз не постъпих правилно – призна си той, усмихвайки се някак тъй като все още се усещаше напрежението между тях – Не съм идеален, нито пък съм образец за пример. Нещата, които знам и мога са малко, но съм готов да ги споделя с всеки, който желае да ги научи. Когато те видях … приличаше ми на момиче, което желае да може и знае всичко. Затова и реших да ти помогна с каквото мога. Ако все пак не ти е приятно да го правя, можеш просто да ми кажеш – приключи най-накрая, като се изправи и огледа разхвърляната стая. Щеше да накара учениците да подредят, но когато ги освободи не мислеше за това – Свободна си – добави тихо, като се изправи и бавно започна да събира моливче по моливче, подреждайки ги в една голяма метална кутия.

Момичето вдигна глава и погледна учителя си.Слушаше го и обмисляше какво да каже.Накрая обаче реши,че всичко което и идва на ум не става.Въздъхна тихичко и не помръдна дори след като я бяха освободили.Приближи се напред и взе един молив.
- Наистина искам да науча...да знам колкото мога повече. - призна Каролина и остави моливчето в кутията където той пускаше останалите. - Но някак си онзи ваш жест...в първия ни час с перото и подаръка ме накараха да се отдръпна.Не съм свикнала да получавам така...имам предвид,че моето перо бе бяло,обикновено,скучно и от не струващите както вие казахте и "в замята" ми дадохте едно невероятно перо...за което ви благодаря.
Тя млъкна.Не искаше да отиват към някакъв нов спор или нещо такова.Обмисляше думите си,но те просто не стигаха до мозъка и ,че да се сформират както трябва.През това време помагаше в оправяне на стаята която не приличаше на кабинет по астрономия,а по рисуване.
- Може ли да остана? - попита тя тихо.Не искаше да се натрапва макар,че май вече го бе направила. - Професор Даркблъд ми каза,че ако имам намерение да и закъснея отново по-добре да не влизам в часа...
Каролина се усмихна леко и прибра още няколко молива и се зае да събира линийките.
Тя бе добро дете...посещаваше си всички други часове,освен този макар,че той и се струваше най-интересен.Пък особено сега като знаеше,че учителя не я мрази така както тя си е мислела може би щеше да стане по-редовна.Кой знае.Времето щеше да покаже...само ,че се знаеше едно - тя бе изпуснала доста материал.
- Професоре... - изрече несигурно. - Ще бъде ли нахално,ако ви помоля да ми помогнете да наваксам изпуснатия материал?

Стана му доста приятно, че някой все пак реши да му помогне, затова продължи да прибира мълчаливо нещата, докато тя говореше и говореше. Бе толкова мълчалива до сега, че направо се изненада колко много думи знаеше. Едва ли не му се налагаше да й се кара, за да му отговори, а сега от една мила дума и не можеше да й затвори устата. Не че имаше нещо лошо в това де. Нарочно не й го каза, защото не желаеше пак да си глътне езика и да забие поглед в земята. Само се усмихваше и кимаше, докато не осъзна, че току що й беше разрешил да не влиза в следващия час. Е … какво толкова. Щяха да си поприказват, да пооправят малко, а защо не и да порисуват.
- При едно условие – усмихна се ехидно Старк, като се обърна с лице към вратичката на килера, извади пръчката си и я направи бавен безмълвен замах – Ще рисуваш!
От килера полетяха две големи стойки за платна, а след тях и самите платна. Щъркелите /онези високи кръгли столове без облегалки/ излязоха след секунда, а накрая и една висока масичка, подобна на столчетата, чиято разлика бе единствено в квадратната й повърхност. Всичко докосна леко, напълно беззвучно пода, като вратата на килера се затвори, а върху масичката, която се намираше между двата стола, се появиха хиляди маслени боички, четки и какво ли още не.
- Аз ще довърша тук – усмихна й се мило.
След като тя се запъти натам, Тони се върна до бюрото, откъдето изкара странни малко железни човечета, оцветени в червено и оранжево. Замахна с ръка, а те оживяха, като малки триъгълничета светнаха на гърдите им. От ръцете и краката излизаше слаба светлина, която им помогна да прелетят до чиновете, но най-забавно бе как се нагърбваха с по цяла тубичка боичка, тъй като бяха по-малки от педя.
- Работливи момчета са – каза весело Стакр, като отиде до ученичката си, но премести платното си така, че заедно с нейното образуваха ъгъл. Искаше хем да е до нея, хем да я вижда без да си криви врата, хем да не гледат в рисунките си.

Да рисува?!
Добре...от всичко не бе очаквала точно това.Тя се усмихна леко и отиде към току що появилите се столчета,триножници и маса с принадлежности.Седна на столчето и се загледа в белия лист.Две малки фигурки които полетяха наоколо обаче привлякоха вниманието и повече.Тя се обърна и ги погледна.Те хващаха и прибираха нещата.Беше много смешно когато вдигаха неща три пъти колкото самите тях.
- Сладки са. - каза Каролина. - А нещо конкретно ли трябва да рисувам?
Тя много,много не обичаше да рисува по теми.В момента единственото което и излизаше в главата докато гледаше този лист бе капан за сънища.Тези неща бяха толкова красиви и нежни с тези техни пера...момичето се усмихна и хвана един черен молив.
- Ще ме прощавате професоре...не обичам особено да рисувам по теми. - призна тя. - И не знам дали това което ми дойде на ум ще се получи както си го представям черно-бяло,а да не говорим за цветно...
И тя започна да рисува.Три кръгчета които бяха едно под друго и вървяха от голямо към малко с преплетени вътре орнаменти.Сложи няколко кръгчета които трябваха да представляват мъниста и няколко по-дълги и висящи чертички които трябваше да представляват висулки.По тях също имаше "мъниста",а на няколко по-дълги и големи имаше дори пера които се получиха доста реалистично.Като цяло изглеждаше добре,но бе черно бяло...
- Задължителен ли е цвета?

След като даде наредби на железните си човечета, Тони се приближи и зае другия стол, като също започна да рисува каквото му харесваше. Започна с молив, но само колкото да нанесе очертанията, а доста бързо след това хвана четката и палитрата. Сменяше смело цветовете, без да мисли какво щеше да се получи. Никога нямаше да се научи да рисува, ако се притесняваше как точно щеше да се получи и дали на другите щеше да им хареса. Знаеше, че най-важното беше какво мисли той самия, както и какво мисли тя за нейната творба, затова й го обясни. Нямаше значение какво щеше да нарисува и какво щеше да изглежда. Тя щеше да знае какво е и това щеше да е достатъчно.
Едва бе започнал, когато тя очевидно приключваше, но май не съвсем. Бе направила всичко с молив и макар да изглеждаше добре, въобще не беше готово. Затова Старк взе стола си и го сложи точно зад нейния, като се настани бавно, опитвайки се да не я смути. Тялото му се притисна нежно в нейното, което в момента му се видя толкова малко и крехко. Той обаче не чакаше още, а хвана една четка и я натика едва ли не заповедно в ръката й, а после опря брадичка някъде в слепоочието й и заговори доста тихо.
- Всичко е по-хубаво, когато е цветно – сподели той виждането си с нея, а след това обви пръсти около ръката й, която държеше четката – Просто се отпусни – бяха последните му думи.
Движейки ръката й, той потопи върха на четката в чашката с вода, а после в едно тъмно жълто петно боя, с което възнамеряваше да оцвети големите кръгове. Придвижи ръката й към платното и започна да го докосва нежно само с върха на четката, сякаш беше най-деликатното нещо на света. И все пак, той не се стараеше толкова много. Просто се наслаждаваше.

Явно учителя и наистина си падаше по цветното.Настани се зад нея и хвана ръката и като в нея сложи четна.Двамата заедно започнаха да рисуват нейния капан за сънища.Преди обаче да потопят четната във водата Карол вдиша аромата му.Беше някак приятен и успокояваш,или поне за нея.Това я накара да се поотпусне и тя се остави в ръцете му.Ръцете им стискащи леко четката се плъзгаха плавно и леко по листа.Карол се усмихна.Леко измъкна ръката си към неговата и леко се обърна към него,но само за част от секундата.Взе една много тънка четчица и я потопи във водата,а после в червената боя...искаше перата червени.Искаше да изпъкват.Започна да нанася сама леко боята отгоре и прецени,че се получава добре.Но по негови думи май бе по-важно тя да си го харесва и да знае какво...ето явно и как повечето художници са станали известни.
- Наистина така е по-добре. - призна тя след малко.Усмивката все още не слизаше от лицето и.Помисли си,че Старк не бе чак толкова лош учител...всъщност той не бе никак лош,а тя по-скоро го правеше да изглежда такъв в съзнанието си. - Благодаря...
И тя продължи да нанася още боя,да добавя лек фон и прочее.
Тя погледна към часовника на стената.От там тъкмо излезе една вещица и започна да се върти около него.Часовниците в училището бяха леко странни.Но другото странно нещо бе,че си бе изтървала всички други часове и някак си времето бе минало неусетно.
- Опа... - изрече и прехапа пак устна. - Изтървала съм всичките си часове...
И най-странното бе,че тя се засмя.За "Рейвънклоу" нямаше нищо по-важно от знанието,а тя нямаше как да получи такова,ако не влизаше в часовете.Утре определено щеше да е интересен ден при среща с преподавателите в чиито часове не беше била...или още тази вечер на вечеря.

Странното за Старк беше, че момичето се отпусна. Очакваше да се притесни от близостта им или от нещо друго, но на нея най-накрая й стана приятно и го остави да й покаже как точно трябваше да бъде. Картината придоби невероятен вид, който определено заслужаваше няколкото часа, отделени за нея. Добре, че днес нямаше много часове следобед, че дъртия сигурно щеше да му вземе здравето. След като си направи сметката, май бе оставил само едни четвъртокурсници да го чакат в кулата … чудо голямо.
- Надявам се, че най-накрая разбра колко приятно може да бъде – усмихна се той, макар че тя не гледаше към него – А когато е хубаво, винаги се получава нещо красиво.
Учителя се изправи бавно, отдръпвайки се от нея, като се обърна и забеляза железните си човечета. Беше забравил да ги приспи, но пък и те не създаваха проблеми. Бяха насядали на един чин и мълчаливо ги гледаха през цялото време, любувайки се на творението им. Някои казваха, че не са наистина живи, но Тони беше на съвсем друго мнение. Влагаше цялото си сърце, докато ги правеше и затова се ядосваше, когато директора му кажеше, че не може да ги ползва сред учениците.
- Не се притеснявай. Ще говоря с другите учители. Имал съм много работа и понеже не си влизала последните няколко часа, съм те наказал да ми помогнеш – момчешката му усмивка се появи веднага на лицето му, а за капак на всичко, той й смигна закачливо – А сега ходи да ядеш, че това може да ти е последната вечеря този месец. Искам те всеки ден след часовете тук. Имаш доста за наваксване.

Момичето се изправи и остави пособията за рисуване.Усмихна се на учителя и всъщност да си признае едва се стърпя да не отиде и да го прегърне.Взе чантата си и отново погледна рисунката си.Да...той беше прав.И тя бе съгласна с него.
-Да,сър. - изрече шеговито.Да си признае нямаше нищо против да остава тук след часовете.Дори това да и рискуваше вечерята.Тя помаха за довиждане на професора и се затича към голямата зала където я очакваше вечерята.Е бе се изпарила така бързо и защото се бе изчервила цялата накрая,но сега отново възвръщаше нормалния си цвят.
***
Стоя будна до никое време в леглото си,не можеше да заспи.Припомняше си днешния ден и по-скоро от часа по Астронимия нататък.Усмивката не слизаше от лицето и.Тя се изправи и отиде до един от прозорците и огледа.Всичко бе тъмно - забранената гора,езерото,игрището по куидич...и все пак вятъра който я лъхна и се отрази добре.За миг си помисли да излезе от кулата и да се поразходи из училището,но това не бе позволено...затова и остана тук.
След още известно време което прекара в любуване на гледката от този прозорец тя си легна и потъна в дълбок сън.

» Преди две години
» преди три дни
» Преди няколко дни
» Преди три години
» Хогуортс,преди 3 дни

Преди четири години

Преди четири години

Similar topics

Similar topics